Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я четиридесето народно събрание

В алинея 2 се визират лекарства отпускани по лекарско предписание не заплащани от публични средства, а заплащани кешово където също има регулация отново свързана с Комисията по цените. Тази регулация е идея на вносителя. Единственото, което направихме е да вкараме елементи от сега действащата Наредба за формиране на цените, това да не е наредба, която всеки министър и всяка власт ще се опитва да моделира по свой начин в зависимост от лобитата, които ще й влияят, а да бъде законов текст, който много трудно може да се пробие, защото твърдя, че може да има и социален елемент в политиката с търговия с лекарствени продукти.

В алинея 3 на член 258, около който се върти задочно и явно спора, е свързана с цените на т.нар. ОТС, това са лекарства отпускани по лекарско предписание. Тя е точно по вносителя където е казано, че там само се регистрира цената. Т.е. пазарът е абсолютно свободен.

Тези два мита много упорито се завъртат, за фиксирани цени или в социалистическата партия не си дават сметка как паралелния внос или паралелния износ ще обезсмисли всичко. Отново ще задам риторично въпроса – кое прави печалбата? Печалбата се прави от две неща. Първото нещо е оборотът, който и при ниско ниво дава достатъчно печалба за добрия търговец. Второто е качеството за да те привлече в аптеката. Третото е географското разположение. Да, в малките населени места е трудно за аптеките. Съгласен съм с вас, но не означава, че текстовете, които записахме и според мен са разумни, по някакъв начин увреждат интересите на малките аптеки. Проблемът на малките аптеки и дъмпинга. Проблемът на малките аптеки са веригите, които направиха търговци влезли в системата през последните една, две години и изхвърлят дребния търговец в малките градове настанявайки се на пазара и създавайки условия утре да играят с цените на нива каквито пожелаят. Това ли е социална политика?

Мисля, че в това няма нищо лошо. Не смятам, че сега действащата структура е довела до сериозни проблеми и катаклизми.

Признавам, че исках да запазим поне този момент, в който е сегашното статукво. Всяко юридическо и статистическо лице и отново да дадем “власт на фармацевта” да бъде лицензоносител. Това е като модификация на решението на Министерския съвет, който е вносител.

Смятам, че въпросът за цените и собствеността са свързани. Ако ние ще трябва да решим въпроса правилно и да не достигнем до конфронтации, защото усещайки логически и изхождайки от практиката мисля, че ако заработи по този начин закона веднага ще влезем в колизия. Сигурна съм, че формулирайки ги по този начин в пространството започват да се появяват въпроси – как да заобиколим закона? Обадиха ми се трима, четирима фармацевти и зададоха въпроса – какво ще правим с нашите три аптеки? Това автоматично довежда до въпроса, вие защо поискахте така?

Според мен, ние трябва да вървим към реалните разсъждения по този изключително сложен проблем, който няма да завърши. Мисля, че тези два проблеми, трябва да се разгледат от личностите, които познават материята и точно да бъде формулирана тази закономерност.

Искам да изкажа моето впечатление. От петте въпроса, които разисквахме по четири въпроса на практика има съгласие. Остава едно нещо, което е изключително важно за лекарствената политика.

Първо, необходимо е да се уточни в управляващата коалиция, тъй като закона няма да може да върви напред. Всички дискусии, мястото на аптекар – аптека, фиксирани цени трябва да се изясни като политическа позиция. Оттам нататък да се представи в залата, за да може да стане.

Второ, този изключително голям конфликт между изпълнителната власт, синдикатите и съсловните организации е голям проблем.

Според мен, тук не достигнахме до нищо, но това е диалог между правителството и съсловните организации. Ако не се достигне до нужния диалог ще имаме още противоречия. Отново повтарям, че в една война и победителите не печелят, а особено победените.

Искам още веднъж преди изказването на доцент Китов и господин министъра да благодаря за всички изказани становища и за това, по което успяхме да се обединим. Това за мен е изключително важно.

ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Доцент Щерев, уважаеми господин министър, не е лошо когато всеки път се поставят въпроси и се чуват различни мнения. Разбира се, аз казах на господин Райнов, защото попитах от коя страна протичат преговорите, защото и двете бяха грозни, ако трябва да бъдем точни.

Мисля, че намирам една единствена грешка в така направеното от нас заседание. Много е голяма проблематиката и малко се размива. Може би, следващите организатори да бъдат КНСБ, които правят много добри дискусии да се поставят по-конкретни въпроси, в които наистина по-детайлно да се опитаме да предоставим решения.

Искам да кажа, че опозицията се опитва да слуша министър председателя по въпросите на здравеопазването. Оставаме с впечатление, че няма желание. Това също е напрежение, защото в един диалог, когато нещата се казват, а мисля, че в комисията стана ясно, че много малко трябва да е политиката в здравеопазването. Това по-скоро е въпрос на решение. Предлагам дискусиите да продължат по този начин, без значение кой ги организира, да бъдат по-конкретни и да се изказват становища. Необходимо е да се опитаме да обвържем определените проблеми с решения. По този начин след това много от нещата ще бъдат улеснени. Ако това стане, разбира се когато тук участват почти всички, НЗОК, синдикати, колеги, съсловни организации, производители и когато достигнем до общи решения, много по-лесно ще можем да осъществим нещата, което е ценното. Благодаря на доцент Атанас Щерев за идеята.

РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Има един много важен въпрос, който е свързано с приватизацията и искам да го поставя на всички като домашна работа. Говорейки за приватизация на лечебни заведения от извънболнична помощ, по-специално за ДКЦ-та и медицинските центрове, нека да не ползваме терминът “приватизация” като заклинание. Има три основни въпроса. Собствеността беше преобразувана и сега е общинска.

Първият въпрос е, задължително или само като възможност ще бъде предоставена?

Трети въпрос, досега общините получавали ли са дивиденти от търговските дружества или не са? Ако са получавали – колко?

Четвърти въпрос, общините, които имат задължение като акционери в многопрофилните болници досега плащали ли са нещо на болниците или не са плащали? Има ли съотношение между ползваните дивиденти и не платените средства като съакционери в болниците? Това може ли да бъде повод при приватизацията част от средствата да бъдат насочени към многопрофилните болници за капиталови разходи?

Пети въпрос, как се регулират механизмите за гарантиране на запазване предмета на дейност? Защото една поликлиника, която е от три етажа и е оставила за лекарски кабинети само първия етаж, а на следващите два е направена физиотерапия, иглотерапия и т.н., това запазва ли предмета на дейност или не го запазва? Това са много важни неща, които трябва да ги дефинираме. Тогава ще кажем, при тези условия отпушваме механизма.

Необходимо е да се внесе в Министерския съвет, а след това и в Комисията по здравеопазване и да се приеме от Народното събрание. Вие знаете какъв е пътят за приемане на една такава стратегия. Това означава, че ако през месец март започне този рейт да се разгледа първо в Министерския съвет, след това в комисията и пленарна зала, може би през втората половина на годината ще бъде приета. Това означава, че две години от управлението на тази коалиция изминаха.

Призовавам, повече да не разсъждаваме, вярно е, че дори когато приемаме стратегията отново ще има проблеми, които ще останат, но ние никога няма да избистрим всички въпроси на 100 %, защото е невъзможно. Трябва да престанем да се занимаваме с отделните детайли в нея, а да бъде погледната в цялостен вид.

Мисля, че ние с коалиционните партньори от ДПС и НДСВ, изяснихме основните проблеми. Останаха два проблема.

Благодаря на министър Пламен Орешарски, който ни разбра, благодарение и на усилията главно на министър-председателя, който искате да изслушате. Не зная какво искате да чуете от него.

Уверявам ви, че той вече участва в четири дискусии. В неделя се оказа, че той познава най-добре проблемите на здравеопазването. На края направи такова обобщение, което никой от нас не успя да дефинира. Министър-председателят познава изключително добре проблемите на здравеопазването и е най-благосклонно настроен. Не случайно изтъкваше проблемите в здравеопазването. Трябва да разберем, че това са парите в държавата. Това обяснявах и на доктор Андрей Кехайов на последната ни среща. Казах на Андрей Кехайов, че няма какво повече да се дели, защото това са парите в касата 1 милиард 464 милиона лева. Няма други пари. Той искаше от резерва да се извадят 100 милиона лева. Има ли такъв прецедент в света, да се извади последния резерв и предварително да се постави на масата? Те говориха, че тези пари са предостатъчни. Ето за това говорим. Когато дискутираме тези проблеми трябва да бъдем на ясно. Господин Кехайов, удря по масата, разсърдва се и тръгва, но това е тоталитарен начин на действие. Ние сме демократична държава и трябва да имаме търпение всички да се изслушваме.

Мисля, че засегнах основните проблеми. Благодаря още веднъж за възможността да се изслушаме. Благодаря на доцент Щерев и доцент Китов за инициативата. Специално благодаря на участниците в дискусията.

(Дискусията завърши в 15.00 часа)