Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я четиридесето народно събрание



страница6/6
Дата04.01.2018
Размер0.91 Mb.
#40751
1   2   3   4   5   6

ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: В Белгия не карат производителите да реферират цената за свободния пазар. Те имат фиксирани надценки, които определят цената. Даването на цената не е реферирана цена и именно в това се бърка. Те сами дават цената.

ИВАН КОКАЛОВ: Те казват: “Това струва толкова”. Доказват производствени разходи.

ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Господин Афенлиев, това разбира за не регулиран пазар. Вие го подкрепяте, защото той казва това.

ИВАН КОКАЛОВ: Това са фиксирани цени.

ВЛАДИМИР АФЕНЛИЕВ: Фиксирани цени по този начин има в момента и в България. Фиксираните цени са в списъка на здравната каса.

ИВАН КОКАЛОВ: Говоря, когато влезете в една аптека.

ВЛАДИМИР АФЕНЛИЕВ: За понятието фиксирани цени, беше искането за всяка една аптека където и да се намира в България един медикамент да струва еднакво.

ИВАН КОКАЛОВ: Аз ви казах, че така е в Белгия и не мога да вземам решения. Там има две страни – едната е за свободния пазар, а другата е към касата. Те са фиксирани, защото всеки един доказва разходите и печалбата.

АТАНАС ЩЕРЕВ: Искам да успокоя напрежението в залата, но говорейки за Белгия и Франция, когато отидем и си купим от аптеката един медикамент ни искат3 или 4 евро. Вие знаете, че този медикамент в България струва от 100 или 120 евро. За какво става въпрос? Става въпрос за съвсем други условия и за регулации с години. Извинявайте, но да се правят сравнения, че в Белгия е така и веднага ще стане в България, малко е несериозно.

ИВАН КОКАЛОВ: Във Франция реимбурсиране. Вие плащате 100 на сто, а възстановявате 90 на сто.

ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Говорим за свободния пазар. В момента в България се казва: “Да, но цената не може да бъде по-голяма”. Това дава възможност в играта на надценките да падне цената, което е по-добро за българските граждани. Защото, много по-лошо е, ако се постави една фиксирана цена. Всички ще отидат към високата цена. Когато има пределна цена се дава възможност да се варира в надценките.

ИВАН КОКАЛОВ: Нещо не се разбираме. Няма по-висока и по-ниска. Цената се доказва. Казва, че производителя доказва разходи и казва, че даденото лекарство струва 5 евро, печалбата е толкова и крайната цена е толкова.

ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Надценката варира. Вие искате когато се говори за фиксирани цени да се каже, че за дистрибутора толкова е фиксирано…Ние казваме, че може да варира.

АТАНАС ЩЕРЕВ: Господин Афенлиев вие изказахте едно становище, а доктор Кокалов беше така добър да изкаже друго становище, което разбира се съществува като регулация в Европа. Ето за това се спори и в Комисията по здравеопазване. Двете становища са ясни.

ВЛАДИМИР АФЕНЛИЕВ: Ситуацията, която доктор Кокалов разви на производителя остава друг избор, може да реши изобщо да не участва на българския лекарствен пазар въпреки, че произвежда в България.

РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Искам да задам един въпрос на господин Афенлиев, който донякъде е риторичен. Той се вживя в ролята на евентуален английски инвеститор магистър фармацевт, който ще дойде в България да разкрие аптека. Бихте ли продължили тази роля? При какви условия бихте разкрили аптека в България? Смятате ли, че има свободна пазарна ниша при 4600 действащи аптеки? При какви условия ще разкриете аптека.

ВЛАДИМИР АФЕНЛИЕВ: Може би няма свободна пазарна нисша, защото изкуствено този пазар се задържа и капсулира в България. Знаете ли какво е положението в провинцията с аптеките? Всички искат да правят аптеки в големите градове. Фиксирането на цената по начина, по който говорим означава, че малките аптеки в провинцията ще фалират по-бързо. Няма дистрибутор при фиксирана цена, който да се занимава и да доставя от Дупница където имаме завод в Силистра при едни и същи разходи. Това е чиста пазарна икономика. Тогава трябва да отидем към другият вариант – фиксираме цените. Ще започнем да се борим за дотации, така както беше преди много години назад във времето.

РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Искам да разсея два мита. Единият мит е, че ние сме поставили на масата и сме постигнали решение в комисията за фиксираните цени. Няма фиксирани цени. В комисията сме пробили идеята на вносителя и ще сме внесли промени, които на практика обезсмислят тази идея. Ние се движим точно по идеята на вносителя като в алинея 1 по предложението на вносителя се казва: “На регулация подлежат всички лекарствени продукти отпускани по лекарско предписание”, разделихме ги на две. В първата част се визират лекарствените продукти отпускани по лекарско предписание и заплащани от публични средства, които са четири групи плащания, където регулацията е свързана с Комисията по цените, която се създава по този закон и с референтна цена, която е свързана с най-ниската цена на същата молекула на държава членка на Европейския съюз. Това е референтната цена, която ще представлява границата.

В алинея 2 се визират лекарства отпускани по лекарско предписание не заплащани от публични средства, а заплащани кешово където също има регулация отново свързана с Комисията по цените. Тази регулация е идея на вносителя. Единственото, което направихме е да вкараме елементи от сега действащата Наредба за формиране на цените, това да не е наредба, която всеки министър и всяка власт ще се опитва да моделира по свой начин в зависимост от лобитата, които ще й влияят, а да бъде законов текст, който много трудно може да се пробие, защото твърдя, че може да има и социален елемент в политиката с търговия с лекарствени продукти.

В алинея 3 на член 258, около който се върти задочно и явно спора, е свързана с цените на т.нар. ОТС, това са лекарства отпускани по лекарско предписание. Тя е точно по вносителя където е казано, че там само се регистрира цената. Т.е. пазарът е абсолютно свободен.

Тези два мита много упорито се завъртат, за фиксирани цени или в социалистическата партия не си дават сметка как паралелния внос или паралелния износ ще обезсмисли всичко. Отново ще задам риторично въпроса – кое прави печалбата? Печалбата се прави от две неща. Първото нещо е оборотът, който и при ниско ниво дава достатъчно печалба за добрия търговец. Второто е качеството за да те привлече в аптеката. Третото е географското разположение. Да, в малките населени места е трудно за аптеките. Съгласен съм с вас, но не означава, че текстовете, които записахме и според мен са разумни, по някакъв начин увреждат интересите на малките аптеки. Проблемът на малките аптеки и дъмпинга. Проблемът на малките аптеки са веригите, които направиха търговци влезли в системата през последните една, две години и изхвърлят дребния търговец в малките градове настанявайки се на пазара и създавайки условия утре да играят с цените на нива каквито пожелаят. Това ли е социална политика?



АТАНАС ЩЕРЕВ: Доктор Йорданов, ще ви помоля да коментирате и собствеността, като имат предвид предложението на вносителя, че всеки може да бъде собственик на аптека. Един аптекар може да работи само в една аптека с издаден лиценз.

РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Това, което вносителя беше предложил като един абсолютно либерален режим за разкриване на аптеки ние си позволихме да запазим сегашното състояние доразвивайки го. Носителят на лиценза и собственика да бъдат едно и също лице. В крайна сметка да носят отговорности по Закона за лекарствените продукти, който създаваме и по Търговския закон като собственици.

Мисля, че в това няма нищо лошо. Не смятам, че сега действащата структура е довела до сериозни проблеми и катаклизми.



АТАНАС ЩЕРЕВ: Искам да кажа, че предложението на вносителя е друго. Има алтернативно предложение аптека – аптекар. Вие говорите за досегашното положение.

РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Доцент Щерев, говоря за добавката, уреждане на собствеността. По Търговския закон магистър-фармацевта вече е регистриран или като едноличен търговец или като ЕООД. Т.е. той е и носител на лиценза и собственик.

АТАНАС ЩЕРЕВ: Искам да ви задам конкретен въпрос само аптекар ли може да бъде собственик на аптека или всеки може да бъде собственик на аптека, а носител на лиценза е аптекар?

РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Само магистър-фармацевтите ще са собственици на аптеки. Ако искате да подскажете, че някой истински собственик със запис на заповед или с продажба на консигнация ще участва в търговския процес много ми е трудно да намеря тапи, с които да запуша всички възможности, но това е пазар.

ВЛАДИМИР АФЕНЛИЕВ: Абсолютно съм съгласен с вас, относно това, което беше прието от комисията за собствеността на аптеката. Искам да отправя апел към господин министъра. Голямата беда идва от контрола по следната линия. Ако законът влезе в сила така както е приет магистър-фармацевт е статут, който дава следните права. Да бъдеш собственик и да притежаващ лиценз за аптека. Магистър фармацевт използваме всички ние, които произвеждаме медикаменти по новите европейски директиви за т.нар. отговорни лица. Магистър-фармацевт използват всички дистрибутори на медикаменти и търговци на едро. Следователно тук е момента, съжалявам, че на дискусията не присъства Агенцията по лекарствата, в крайна сметка в държавата да има един по някакъв начин добре оформен регистър на всички магистър фармацевти, за да не става това, което е в момента. Един магистър фармацевт работи при мен като началник на производство, има три аптеки и в същото време се води със своята диплома и работи в склад на едро. Тогава ще видите, че от сега съществуващите аптеки в България, ако се въведе този регистър и влезе в сила правилото всички фармацевти да се регистрират като търговци ще намалеят на половина.

РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Мисля, че ние сме вносителите на този закон и поддържаме това, което е записано в него. Какво е положението в момента? В момента един магистър-фармацевт регистрира аптеката и след това ние не знаем кой е собственикът. Вие знаете, че имаше въпрос към мен от Народното събрание, защо има 61 или 63 аптеки? Никога няма да разберем дали са 63 или 61, защото ние регистрираме само името на магистър фармацевта, лицензо получателя. Собственикът не се знае. Досега никъде не се записва кой е собственикът на тази аптека. По този начин се говори, че има група, която притежава над 100 аптеки, но аз не мога да ви кажа дали са 100, 60 или 15. Тук има един магистър фармацевт, който твърди, че има една аптека, а се оказа, че има повече от 7. Съгласен съм с господин Афенлиев, че ние по този начин ако регистрираме.

АТАНАС ЩЕРЕВ: Господин Йорданов доразви текста.

РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Ако започнем да продаваме болниците или да ги дадем на концесия, тогава само лекар трябва да я притежава. Как ще излезем пред лекарите и ще им кажем, може и други да участват в концесиониране, частно партньорство и т.н., в което няма логика. Поддържам нашето становище, че собственик на аптеката може да бъде и друго физическо лице, стига обаче този собственик да не управлява сам аптеката, а магистър фармацевт. Прав е господин Афенлиев, че ще останат не повече от 2000 – 3000 аптеки, защото няма толкова много фармацевти. Ние сме обяснили защо държим на пределната цена. Не е най-ниската цена тази, която се определя, тя е референтна цена. Защо преценихме, че трябва ад бъде референтна цена? Защото, всички страни в Европа, които влязоха преди нас имат национален продукт, който е много по-голям от нашия. Цитирах ви Латвия, която има на глава от население 490 евро. Ние имаме 134 евро. Ние вземаме последните три страни с техните цени. Вземаме средната аритметична и определяме тази цена.

ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: За това трябва да се запише средно аритметична на определени референтни цени.

РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Точно така, за това става въпрос. Не трябва да бъде най-ниската. Говорим за средна референтна цена от трите присъединили се страни преди нас.

РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: В текста е записано: “Съобразно най-ниската референтна цена…”.

РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Ние поддържаме категорично становището, което сме направили. Мога да ви кажа, че същото становище беше изложено и на Белмекен, която ще поддържам докрай.

ИВА СТАНКОВА: Разбирам, че е дискусия и мога да се изкажа след господин министъра. Присъствах на учредяването на градската организация на фармацевтите преди десет дни. Господин Афенлиев вие сте прав. Удовлетворена съм, че мога да го кажа в този състав. Действително усетих в залата това, че третият играч в здравната система фармацията в по-голям размер е бизнеса отколкото другия социален момент, който трябва да намерим. Необходимо е да защитим механизмите в социални момент. Това е сложно. В нито едно изказване на колегите не чух думата “пациент”. Отново казвам това с най-добро чувство. Тогава разбрах, както каза една наша колежка в дебатите, не навлизам в конфронтация с доктор Руденко Йорданов, но искам да кажа, че в движение ние се учехме. Няма такъв, който да разбира от всичко. Проблемът за правенето на цената за фармацевтичния бизнес е изключително сложен. Признавам това. Ние се учехме в движение и много от нашите колеги напоследък разговаряйки, анализирайки и влизайки в тези изключително сложни ситуации в Комисията по здравеопазване и извън нея, проумяхме логически като средно статистически интелигентни хора, че действително е сложно и има един много интересен феномен. Като цяло ние се намираме в пазарни взаимоотношения. Категорично заявявам, не само като лява партия, но това е виждане и на всички колеги, че трябва да имаме защитен щит, социалния механизъм. В това е сложното на фармацевтичния бизнес. В случая смятам, че в обясненията на доктор Руденко Йорданов е заложен проблема като решение да има пазарен момент и социален момент. Връщайки се назад към собствеността произлезе един много интересен момент, в който признавам, че когато го обяснявах явно не съм могла добре да го обясня, защото през цялото време си задавах въпроса – кой е собственикът? Кой е лицензоносителят и как трябва да стане тази връзка? За това потвърждавам виждането на професор Гайдарски, защото ако ние сме в пазарни взаимоотношения по отношение на цената излизаме извън този принцип, ако приемем този силно консервативен момент за собственост на аптека и на фармацевт.

Признавам, че исках да запазим поне този момент, в който е сегашното статукво. Всяко юридическо и статистическо лице и отново да дадем “власт на фармацевта” да бъде лицензоносител. Това е като модификация на решението на Министерския съвет, който е вносител.

Смятам, че въпросът за цените и собствеността са свързани. Ако ние ще трябва да решим въпроса правилно и да не достигнем до конфронтации, защото усещайки логически и изхождайки от практиката мисля, че ако заработи по този начин закона веднага ще влезем в колизия. Сигурна съм, че формулирайки ги по този начин в пространството започват да се появяват въпроси – как да заобиколим закона? Обадиха ми се трима, четирима фармацевти и зададоха въпроса – какво ще правим с нашите три аптеки? Това автоматично довежда до въпроса, вие защо поискахте така?

Според мен, ние трябва да вървим към реалните разсъждения по този изключително сложен проблем, който няма да завърши. Мисля, че тези два проблеми, трябва да се разгледат от личностите, които познават материята и точно да бъде формулирана тази закономерност.



АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, смятам че ние сме към края на дискусията. Изключително доволен съм, че вие взехте участие, както и управлението на Националната здравноосигурителна каса, както и синдикатите.

Искам да изкажа моето впечатление. От петте въпроса, които разисквахме по четири въпроса на практика има съгласие. Остава едно нещо, което е изключително важно за лекарствената политика.

Първо, необходимо е да се уточни в управляващата коалиция, тъй като закона няма да може да върви напред. Всички дискусии, мястото на аптекар – аптека, фиксирани цени трябва да се изясни като политическа позиция. Оттам нататък да се представи в залата, за да може да стане.

Второ, този изключително голям конфликт между изпълнителната власт, синдикатите и съсловните организации е голям проблем.



ИВАН КОКАЛОВ: Ние нямаме конфликт.

АТАНАС ЩЕРЕВ: Добре, вие нямате, но изпълнителната власт взема определени решения. Това е изключително голям конфликт. Не одобрявам скачането и пререканията, както каза уважавания доктор Райнов, че така протичат преговорите. Сигурен съм, че е така. Не поставям упреци нито пред касата, нито към съсловните организации. Има нещо объркано в това, което ви карат да правите. Сбъркано е недофинансирането. Вие не преговаряте за касовата цена, а правите политика. С тази политика натоварвате и съсловните организации. Вината не е във вас, не е и в съсловните организации, но с конфронтация въпроса няма да се реши.

Според мен, тук не достигнахме до нищо, но това е диалог между правителството и съсловните организации. Ако не се достигне до нужния диалог ще имаме още противоречия. Отново повтарям, че в една война и победителите не печелят, а особено победените.

Искам още веднъж преди изказването на доцент Китов и господин министъра да благодаря за всички изказани становища и за това, по което успяхме да се обединим. Това за мен е изключително важно.

ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Доцент Щерев, уважаеми господин министър, не е лошо когато всеки път се поставят въпроси и се чуват различни мнения. Разбира се, аз казах на господин Райнов, защото попитах от коя страна протичат преговорите, защото и двете бяха грозни, ако трябва да бъдем точни.

Мисля, че намирам една единствена грешка в така направеното от нас заседание. Много е голяма проблематиката и малко се размива. Може би, следващите организатори да бъдат КНСБ, които правят много добри дискусии да се поставят по-конкретни въпроси, в които наистина по-детайлно да се опитаме да предоставим решения.

Искам да кажа, че опозицията се опитва да слуша министър председателя по въпросите на здравеопазването. Оставаме с впечатление, че няма желание. Това също е напрежение, защото в един диалог, когато нещата се казват, а мисля, че в комисията стана ясно, че много малко трябва да е политиката в здравеопазването. Това по-скоро е въпрос на решение. Предлагам дискусиите да продължат по този начин, без значение кой ги организира, да бъдат по-конкретни и да се изказват становища. Необходимо е да се опитаме да обвържем определените проблеми с решения. По този начин след това много от нещата ще бъдат улеснени. Ако това стане, разбира се когато тук участват почти всички, НЗОК, синдикати, колеги, съсловни организации, производители и когато достигнем до общи решения, много по-лесно ще можем да осъществим нещата, което е ценното. Благодаря на доцент Атанас Щерев за идеята.

РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Има един много важен въпрос, който е свързано с приватизацията и искам да го поставя на всички като домашна работа. Говорейки за приватизация на лечебни заведения от извънболнична помощ, по-специално за ДКЦ-та и медицинските центрове, нека да не ползваме терминът “приватизация” като заклинание. Има три основни въпроса. Собствеността беше преобразувана и сега е общинска.

Първият въпрос е, задължително или само като възможност ще бъде предоставена?



ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Разбира се, само като възможност.

РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Втори въпрос, къде отиват парите? В общината, а държавата има ли участие, защото това беше държавна собственост. Това са селските здравни служби и бившите поликлиники.

Трети въпрос, досега общините получавали ли са дивиденти от търговските дружества или не са? Ако са получавали – колко?

Четвърти въпрос, общините, които имат задължение като акционери в многопрофилните болници досега плащали ли са нещо на болниците или не са плащали? Има ли съотношение между ползваните дивиденти и не платените средства като съакционери в болниците? Това може ли да бъде повод при приватизацията част от средствата да бъдат насочени към многопрофилните болници за капиталови разходи?

Пети въпрос, как се регулират механизмите за гарантиране на запазване предмета на дейност? Защото една поликлиника, която е от три етажа и е оставила за лекарски кабинети само първия етаж, а на следващите два е направена физиотерапия, иглотерапия и т.н., това запазва ли предмета на дейност или не го запазва? Това са много важни неща, които трябва да ги дефинираме. Тогава ще кажем, при тези условия отпушваме механизма.



ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Мисля, че трябва да оставим собствениците да си вършат работата.

ИВА СТАНКОВА: Доцент Китов, имам само едно предложение, с което искам да потвърдя, не защото ние сме в тази коалиция. Ние също хвърляме ръкавица за продължаване на тази тема, към синдикатите да организираме най-скоро време дискусия. Това предложение го правя и от името на доцент Тодор Кумчев като заместник-председател на Комисията по здравеопазване, да организираме следващата тема, която може би е в основата на целия този дебат, която е за финансиране на системата. Може да добавим като допълнение на финансиране на системата, което е изключително важно и кадровата политика. Това са двете неща, които ние отправяме като представители на “Коалиция за България” към синдикатите, защото одобрявам присъствието и този тандем в лицето на синдикатите. Благодаря ви.

РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Мисля, че тази дискусия беше изключително полезна въпреки, че на края останахме много малко хора. Министерството на здравеопазването винаги е било за диалог. Вие знаете, че в продължение на повече от шест месеца провеждаме един непрекъснат диалог с различни институции. Преди малко стана въпрос за един много широк диалог със Социално икономическия съвет, със синдикатите и лекарския съюз. Ако продължим по този начин да обсъждаме непрекъснато отделни позиции, това което предложи преди малко доктор Руденко Йорданов, може би към края на този мандат ще завърши обсъждането на здравната стратегия и ще трябва да се приеме от друго правителство. Здравната стратегия е политика. Това е ясно. Тя е избистрена. Мисля, че имаме голям консенсус. Естествено е, че по някои въпроси и проблеми няма да имаме 100 % консенсус. Здравната система в този вид с девет основни цели трябва да бъде приета.

Необходимо е да се внесе в Министерския съвет, а след това и в Комисията по здравеопазване и да се приеме от Народното събрание. Вие знаете какъв е пътят за приемане на една такава стратегия. Това означава, че ако през месец март започне този рейт да се разгледа първо в Министерския съвет, след това в комисията и пленарна зала, може би през втората половина на годината ще бъде приета. Това означава, че две години от управлението на тази коалиция изминаха.

Призовавам, повече да не разсъждаваме, вярно е, че дори когато приемаме стратегията отново ще има проблеми, които ще останат, но ние никога няма да избистрим всички въпроси на 100 %, защото е невъзможно. Трябва да престанем да се занимаваме с отделните детайли в нея, а да бъде погледната в цялостен вид.

Мисля, че ние с коалиционните партньори от ДПС и НДСВ, изяснихме основните проблеми. Останаха два проблема.



Единият проблем е с ДПС за демонополизацията на касата, по което имаме единно становище с НДСВ.

Другият въпрос е за доплащането, но този проблем горе долу е решен. Остава договорното начало. Никой не отрича договорното начало. Напротив, ние сме за договорно начало, но не във формата, в който беше досега. Този формат доказа, че не е способен да провежда рационални преговори. От 2000 година досега всяка година имаме битка по пътя. Може ли да продължим така? Виждате, че това е невъзможно. След като в продължение на седем години доказваме, че не е възможно, тогава трябва да намерим друга формула. Тази формула няколко пъти беше предложена от нас. Никой не изключва Българския лекарски съюз. Разбирам защо реагира толкова бурно доктор Кехайов, защото имаха монополно право да провеждат преговори с години, в продължение на много месеци всяка година, а сега изведнъж ще се появят и други партньори. Ние искаме да има други партньори. Това е демокрацията. Това е демократичното начало. Ние не ги изключваме. Никой не е казал, че ще изключи лекарския съюз от договорното начало. Въпросът е дали да бъде само управителния съвет, както е било винаги досега или да има представители на лекарски съюз, които да бъдат излъчени. Не трябва всяка година да бъдат едни и същи. Това е положението. Никой не е казал, че ще ликвидира лекарския съюз. Говорихме евентуално за преобразуване в камара и камери. Въпросът е дали ще бъде една или две. Сега не мога да отговоря на този въпрос. Необходимо е по някакъв начин да се излезе от тази безизходица. В момента в безизходица се намира договорното начало и Националния рамков договор, за това бяхме принудени да действаме по закона. Никой не може да ни обвини, че не сме действали съгласно закона. Много кратно съм заявявал, Андрей Кехайов, каза че са го викали с писма в градовете. Няма такова нещо. От всички посетени градове се оплакват, че той отива там заедно с госпожа Маркова и изнасилват нещата. За това, че те имат техни проблеми искат да ги прехвърлят на здравната система. Непрекъснато се говори за криза. В началото се говореше за хаос. Сега доколкото разбрах вече няма хаос, а остава кризата. При положение, че миналата година 220 милиона се вложиха за здравеопазване, за тази година са 215 милиона лева. Съжалявам, че тук не присъства доктор Красимир Мирев, който е директор на Асоциацията на болниците в България. Тази година болниците нямат задължения. Зная, че общинските болници не са доволни, но това са държавни пари и ние трябваше да субсидираме държавните болници и онези, които имат държавно участие. За общинските болници са отпуснати други пари. Заявих на Сдружението на общините, че трябва да си потърсят парите оттам. Забележете, че покрихме с голяма трудност, просрочените задължения на чисто държавните болници 95 на сто. Ние не можехме да ги оставим с 185 милиона непрекъснато да бъдат на ръба. Господин Афенлиев знае, че можеха във всеки един момент да поискат някоя болница да бъде затворена. Знаете, че със задължение от 30 милиона лева миналата година беше болница “Света Екатерина”, болница “Свети Георги” беше с 24 милиона лева, “Пирогов” беше с 20 милиона лева. Ако бяха оставени така щяха да фалират. Това са държавни болници. За това положихме максимални усилия.

Благодаря на министър Пламен Орешарски, който ни разбра, благодарение и на усилията главно на министър-председателя, който искате да изслушате. Не зная какво искате да чуете от него.

Уверявам ви, че той вече участва в четири дискусии. В неделя се оказа, че той познава най-добре проблемите на здравеопазването. На края направи такова обобщение, което никой от нас не успя да дефинира. Министър-председателят познава изключително добре проблемите на здравеопазването и е най-благосклонно настроен. Не случайно изтъкваше проблемите в здравеопазването. Трябва да разберем, че това са парите в държавата. Това обяснявах и на доктор Андрей Кехайов на последната ни среща. Казах на Андрей Кехайов, че няма какво повече да се дели, защото това са парите в касата 1 милиард 464 милиона лева. Няма други пари. Той искаше от резерва да се извадят 100 милиона лева. Има ли такъв прецедент в света, да се извади последния резерв и предварително да се постави на масата? Те говориха, че тези пари са предостатъчни. Ето за това говорим. Когато дискутираме тези проблеми трябва да бъдем на ясно. Господин Кехайов, удря по масата, разсърдва се и тръгва, но това е тоталитарен начин на действие. Ние сме демократична държава и трябва да имаме търпение всички да се изслушваме.

Мисля, че засегнах основните проблеми. Благодаря още веднъж за възможността да се изслушаме. Благодаря на доцент Щерев и доцент Китов за инициативата. Специално благодаря на участниците в дискусията.



ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Благодаря за участието.

(Дискусията завърши в 15.00 часа)






ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/доц. Борислав Китов/





Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница