Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я четиридесето народно събрание

Ясно е, че за да може да има доплащане трябва да е ясно какво гарантира държавата? Ще повторя тезата, която е обща, че първо трябва да е ясна политическата отговорност на държавата, трябва да имаме 100 на сто гарантиран пакет. Не може сега да имаме един пакет, който включва всичко и при приемането на болния още от вратата му казват, да плаща. Т.е. той разбира, че плаща много пъти и този пакет не е гарантиран. Политическата отговорност е на всички. Не може да бъде само на БСП. Трябва да има обща политическа отговорност. Пакетът следва да бъде детерминиран и ясен. Ако публичните средства през тази година са толкова милиарда, те покриват такъв пакет и там трябва да е дебатът. Всичко останало извън този пакет следва да гарантира на българския гражданин, че той ще се лекува. За едни държавата ще плаща, но всеки ще има достъп до него.

На първо място, трябва да детерминираме този пакет.

На второ място, трябва да кажем, че има доплащане, което е в зависимост от доходите.

На трето място, за всеки гражданин, който действително е без доходи да снижим бариерата на социалното и здравното подпомагане. Защото не може да нямаш никакви доходи и тъй като караш кола на 15 – 20 години и да се казва: „Вие имате кола и нямате право на такива пари”. Т.е. трябва да се преразгледа и тази политика.

Убеден съм, че това ще се приеме от гражданина. Съсловието ще бъде доволно, че парите, които заслужава и условията на труд ще се променят. Необходимо е да се обясни на обществото. Не трябва да говорим един срещу друг, а да бъде ясно, че това е истината. Всички да говорим в един глас и да гарантираме на българина, че ще получи равен достъп до качествени услуги в здравеопазването. Благодаря ви.

Необходимо е, да потърсим едно реално остойностяване на дейността и да формираме пакета. Ще видите, че с тези пари този пакет не може да се гарантира. Това е ясно.

Оттам нататък възниква въпроса. Безспорно, ако се гарантира максимално социалната функция би трябвало да има болници, които да бъдат със статут на Военномедицинска академия и да има двойно финансиране, които да обслужват пациентите по цени на касата. Всичко останало трябва да формира втори допълнителен пакет. Болниците са тези, които ще го договарят, защото те ще договарят разликите в цените и самата им цена.

Безспорно е, че ще възникне въпроса ще се регламентират ли доплащанията? Ще влезнат доброволните фондове и ще стане натиск върху цялата система като качество.

Другият вариант е да разделим вноските. Веднъж ще направим солидарна вноска и втора индивидуална. Не мисля, че трябва да стане по примера на социалното осигуряване с втори стълб, тъй като това е кратък осигурителен риск. По-скоро е едногодишен и има възможност да бъде индивидуален.

Според мен, това са нещата. Така или иначе без реално остойностяване на нещата, които да гарантират до 100 на сто на болниците възвращаемост на услугата, като се отчитат особеностите на всяка една болница, която може да формира различни цени. Това е начинът да се върви напред.

Преди малко се каза за нон профит болници. Всички частни болници сега са нон профит. Защото, сградата ако е собственост на акционерно дружество, болницата плаща наем, акционерите печелят. Всички лекари работейки в частната болница вземат своите възнаграждения. Те не отчитат печалба, за да могат след това да консумират тази печалба. Такава е системата в много страни с развита пазарна икономика.

Поканили сме представител на Института за пазарна икономика. Ще помоля да вземат отношение точно за тези икономически категории, остойностяване, пазар, приватизация и влиянието върху това, доплащането и влиянието върху този пазар. Това са икономически категории, от които не можем да избягаме. Има определени правила и ако искаме да живеем и работим в пазарната икономика, намесата на държавата трябва да бъде по определен начин. Не чрез декларации и постановления, а с пазарни мерки.

АНДРЕЙ ВЪРБАНОВ: Такава ли е вашата болница?

АТАНАС ЩЕРЕВ: Моята болница е специализирана акушеро гинекологична болница за активно лечение по акушерство и гинекология е собственост на акционерно дружество, в което аз и моето семейство имаме 50 на сто дялов капитал. Акционерите са тези, които печелят, включително и аз. Тази болница се отдава под наем на болнично дружество, което е лицензирано от Министерството на здравеопазване като Болница за активно лечение и там няма печалба. Разбира се, че няма печалба. Всеки лекар получава възнаграждения за дейностите, които извършва.

АНДРЕЙ ВЪРБАНОВ: Не плащате данък печалба.

АТАНАС ЩЕРЕВ: Данък печалба се плаща от акционерното дружество. Явно бъркате категории, които не са ви ясни, за да поставяте тези въпроси. Ако има един ресурс, който на края се получава може да се разпредели като печалба от работещите, но може и да се ре инвестира. Ре инвестирането довежда до риск на тази болница, защото непрекъснато се закупува модерна апаратура и се внедряват нови методики.

Не мисля, че сме се събрали да обсъждаме и икономическото състояние на нашата болница. Благодаря ви.

По първия въпрос – приватизация на болнична и доболнична помощ. Абсолютно и веднага по най-прозрачния начин. Няма нещо, като трябва да запазим болниците и те да бъдат държавни. Оказа се, че държавата не може да се справи с тази система. Не може в една кофа с десет дупки да наливате допълнително пари и да очаквате тя да се запуши, да започва да събира и разлива вода. Няма такъв шанс.

По отношение на преструктурирането. Доколкото си спомням предложението беше преструктуриране и увеличаване на публичните средства. Не може да преструктурирате, да продавате и да увеличавате публичните средства. Не трябва ли да намаляват? Когато имаме приватизация има активи, които вече не са собственост на държавата и ще трябва да се отпишат и няма да има разходи за поддръжка на тези активи. Всички останали неща свързани с приватизацията трябва да доведат до намаляване на средствата на държавата за здравеопазване или поне за определен период от време запазване на същото ниво, но в никакъв случай увеличаване.

Искам да се извиня, че не съм се запознала подробно със стратегията на Министерството на здравеопазването. Не мога да си представя приватизация и да говорим, че някакви хора ще искат да купуват, да приватизират или да участват в концесиониране на болници и да не говорим за частни фондове и част от вноската, която в момента плащаме да отива в частни фондове. Как очаквате тези приватизирани болници или заведения в някакъв момент да оцелеят? Те имат бизнес планове. Виждаме примери, че 3 на сто се обслужват в частните заведения. Не може да има приватизация и да плащаме една вноска в каса, която фалира нон стоп, всяка година. Как може да очаквате ние да продължаваме да плащаме и да искаме още повече разходи за здравеопазване. Не зная как това е възможно? Има нормална логика, че след като нещо не работи се променя и се пробва друг вариант. Има такъв вариант, който трябва да се следва. Благодаря ви.

Мисля, че увеличаване на вноската с 10 на сто и намаляване на данък обществено осигуряване, означава да се вземе от бюджета и да се даде в касата. Трите източника са касата, бюджета и пациента. Необходимо е да се реши парите, които хората дават нерегламентирано, кои и как да ги дават, за да има средства за качествено здравеопазване.

Според мен, държавата трябва за всички най-големи консуматори пенсионерите, децата, бременните, по майчинство, студентите, всички тези, които осигурява държавата следва да бъдат осигурени не с 1 лев месечно, а поне процент от минималната заплата. Тогава ще влязат повече пари в единния източник на финансиране.

Всички хора искат да плащат регламентирано. От всички мои познати на един единствен човек съм уредила да не плати не регламентирано. Това е моят брат, защото отношението към него беше друго. Нека да си кажем истината в очите. Всички зависим от парите, които влизат. Необходимо е да решим как да влязат тези пари законно. Ако се направи чрез доброволните фондове тогава държавата трябва да дава на доброволните фондове за пенсионерите, децата, студентите, майките и т.н.

Мисля, че ще действа едно лоби, защото отново ще навлезем в администрацията. Най-добре е парите да влизат в болниците регламентирано със закон. Социалната функция на здравеопазването на бедните се превеждат парите, а на останалите се реимбурсират. Ако се разболея имам право да доплатя. Тези пари не са солидарни. Това трябва да се разбере. Допълнителните пари са лични. Ако иска ще ги доплаща кеш или чрез доброволен фонд и знае за какво плаща. Благодаря за вниманието.

ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Заповядайте господин Кацаров.

СТОЙЧО КАЦАРОВ: Благодаря ви господин председател. Внимателно слушах дискусията. Благодаря за поканата да участвам в нея. За мен стана ясно, че трите партии от управляващата коалиция имат сериозни различия по начина на излизане от кризата. Това е съвсем очевидно. Вчера ДПС предложи свои мерки. Доцент Щерев, днес предлагате свои мерки, които са различни от техните. Министерството на здравеопазването или по-точно министъра, тъй като и там очевидно има различия, господин Матеев предлагаше неща съвсем различни от това, което е говорил министър Гайдарски.

Страхувам се, че не мога да бъда полезен в тази дискусия.

Господин Щерев, конкретно по вашите предложения намирам много рационални неща, които могат да бъдат подкрепени. Демократи за силна България имаме алтернативен план за изход от кризата в здравеопазването. Този план беше представен на една кръгла маса преди един месец в „Шератон”. Вчера отбелязах само някои от акцентите на срещата, която беше организирана. Ако се нуждаете и търсите подкрепа в този смисъл ние сме готови да я предоставим.

Искам да завърша с един въпрос към министъра на здравеопазването относно преструктурирането на болничната помощ. Доцент Щерев, каза че по тази точка има съгласие на министъра. Не очаквам отговор, че концесионирането или приватизацията сама по себе си е преструктуриране, тъй като по този въпрос говори достатъчно дълго. Извън приватизацията и концесионирането как министерството разбира преструктурирането на болничната помощ? От стратегията, която съм прочел внимателно не става ясно как ще стане това.

Моля, министъра да отговори пред тази уважавана аудитория, как си представя като министър и представител на социалистическата партия преструктурирането на болничната помощ? Благодаря ви.

СТАЙКО СПИРИДОНОВ: По отношение на финансирането, социално либералния модел, който се възприе от всички, трябва всички да го вкараме в тази линия.

По принцип имаме 6 на сто, които се отделят за здравеопазване от работната заплата. Говорим за едно доплащане.

Мисля, че може да се направи пакета, с който тези 6 на сто ще покрият медицинските дейности. Т.е. нивото на което всеки гражданин може да разчита в България, че ще получи медицинска помощ без да е заплашен неговият живот.

Не съм съгласен, някой да ми дава пари в джоба. В частните болници не регламентирани плащания няма. Какво можем да направим? Нека да пуснем доброволните здравноосигурителни фондове. Нека да дадем надграждане на този пакет, който ще бъде направен перфектно от Министерството на здравеопазването и да сложим два процента и политическата сила, да каже – прави се вноската 8 на сто, като 2 на сто са за задължително доброволно здравно осигуряване. По този начин надграждането на основния пакет за медицински дейности ще бъде добре приет за тези, които биха могли да го ползват с доброволните здравноосигурителни фондове. Разбира се бедните ще ползват социалните помощи. Финансирането може да бъде по-високо отколкото е сега. Доплащането трябва да бъде облечено във форма с доброволните здравноосигурителни фондове.

Проведе се дискусия относно това, че много е ограничена групата, които могат да ползват тази болнична помощ. Ние сме я ограничили в рамките на определението на човек, който е социално слаб. 30 милиона лева са средствата за технически помощи за хората с увреждания. От този фонд получават технически помощи, които в бъдещия Закон за медицинските изделия най-вероятно ще бъдат регламентирани като такива, годишно са около 20 хиляди души.

Много внимателно слушах цялата дискусия. Действително осигуряването на равен достъп до здравеопазване е важен за нашата система. Хората, които са на социално подпомагане не са малка част. Независимо от това, че с времето тази цифра намалява. Промените в Закона за социалното подпомагане и изобщо в осигуряването на достъп на тези хора до здравното осигуряване трябва да стане когато са избистрени проблемите и въпросите на пакета медицински услуги, който трябва да получава всеки един здравно осигурен или не. На първо място този въпрос следва да решен.

На второ място, трябва да се реши кои хора колко ще плащат и с какви доходи с тези хора? Ако се приеме принципът, че хората с различни доходи различно ще доплащат. На края държавата да поеме ангажимент за хората, които са на социално подпомагане. Тази цифра не е постоянна. Има хора, които излизат от системата отиват към активните мерки на пазара на труда. Включваме ги за да работят известно време. След това отново се връщат в системата на социално подпомагане.

Целта и политиката е да бъдат извеждани от тази група и да отиват към заетост.

Мисля, че тази промяна трябва да стане когато всички въпроси, които дискутираме тук ще бъдат ясно регламентирани.

Второ, критериите по които, хората да получават медико социална помощ трябва да бъдат разширени. Това са двете неща, които са изключително важни. Хората, които не могат да направят доплащане или допълнително здравно осигуряване може би са над 500 хиляди в страната. Всички тези хора ли ще бъдат обект на социалното министерство за доплащане?

От друга страна, болниците трябва да знаят, че следва да искат от някой да доплати. Когато някой не може да доплати това може да бъде само държавата.

ИВАНКА ХРИСТОВА: Всички хора, които са социално слаби и попаднат в болница са здравно осигурени. Тези 5 милиона лева са за хората, които по една или друга причина са изключени от здравно осигурителната система. Групата на тези хора не е много голяма.

Проверките, които извършват социалните работници по отделните случаи за хора, които са ползвали болнична помощ показва, че те не са социално слаби. Много е важно определянето на групата. Придържали сме се към групата, която е изключена от здравно осигурителната система и са социално слаби.

Другият вариант е да се разширят критериите за групата, които са здравно осигурени.

ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Безспорно е, че за здравно не осигурени трябва да се разшири, а не да се правят икономии.

ИВАНКА ХРИСТОВА: Не е целта да се правят икономии. Целта е да се обхване групата, която не е здравно осигурена.

РУМЯНА ТОДОРОВА: Имам два въпроса. Първият въпрос е, тъй като говорим за допълнително осигуряване. Какъв принцип се предлага? Имаме един пакет, който касата заплаща на база 6 на сто или 8 на сто осигуровка и казваме, че този базов пакет от дейности, който министерството е регламентирало касата го заплаща 100 на сто. Например, преглед, лечение предписване на рецепти и т.н. Всички високо специализирани дейности ще се поемат от допълнителен фонд.

Има един пакет, който струва 100 лева според касата, но неговата реална стойност е 200 лева. Тази разлика ще бъде доплащана от съответните фондове. Разликата е, че има един много тесен пакет, който касата поема изцяло и един разширен пакет, за който касата казва, че от тези дейности може да плати 70 на сто. Защото в болниците ще бъде така, но в извън болничната според мен по-удачен е предният вариант.

Вторият ми въпрос е във връзка със социално слабите. Какво ще се случи с пациентите, които могат да платят задължителната си осигуровка, не отговарят на критериите за социално слаби, но не могат да покрият вноските в доброволния фонд? Кой ще се ангажира с тяхното доплащане?

АТАНАС ЩЕРЕВ: Доктор Тодорова, ще ви отговоря, че съм внесъл законопроект, който е подписан от четири души от парламентарната група на НДСВ, който отговаря на вашите въпроси.

Основният фонд, трябва да има пакет, който да отговаря на финансирането на този пакет. Оттам нататък всеки доплаща за реално финансиране. Всичко, което е над това финансиране, над касовата цена до определената цена от всяко лечебно заведение всеки гражданин доплаща. За социално слабите граждани, тези които не могат да доплащат, независимо дали са здравно осигурени или не, доплаща Министерството на труда и социалната политика със съответен финансов ресурс.

Ще има разлика между касова и пазарна цена. Някъде може и да няма, но там където има разлика някой трябва да доплати. Това е толкова ясно, че не подлежи на съмнение. Тогава когато гражданина не може да доплати ангажимента на държавата е да поеме това доплащане. Когато се доплаща от държавата ще има двоен контрол.

Първо, се доплаща от държавата.

Второ, ако се доплаща чрез доброволен фонд, той също ще контролира това доплащане доколко съответства са положените грижи, качество на медицинска помощ и т.н. Въпросът е, че трябва да се регламентира касовата цена. Това е основният въпрос.

ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Разбира се за доболничната помощ това е много по-удачно. Всеки, който сключи договор с касата ще бъде по тези правила.

РУМЯНА ТОДОРОВА: Първата стъпка е да се направи остойностяване, както отделните дейности, така и на отделните процедури.

ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Реално може да се остойности.

АТАНАС ЩЕРЕВ: Остойностяването е направено. Вие сте го направили с рамковия договор и предложения. За 1 милиард 300 милиона лева вие сте остойностили касовата цена. Вие сте предложили касовата цена. Оттам нататък, искате да се направи остойностяване например, колко струва един ултра звуков преглед във всички кабинети в България. Това е невъзможно да се направи. Ако аз работя с „Аквазон”, който струва 600 хиляди лева цената на един преглед ще бъде една. Ако работя с „Алока” който струва 500 хиляди лева, цената ще бъде съвсем различна. Вие не може да искате невъзможни неща. Касовата цена е определена, защото е определен ресурса, който може да се използва.