Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я четиридесето народно събрание

Връщам се две години назад – 23 януари, когато много от тези, които вече са министри и народни представители проведохме дискусия и всичко това, което споменаваме днес е едно повтаряне без промяна в положително развитие, което означава, че има институционална криза. Няма как да не поставим точно диагнозата когато говорим за финансиране. Когато някои представители на определени политически сили вместо да решат онези неща, които обещаха на гражданите днес говорят как Българският лекарски съюз като институция представляваща лекарите е …..През януари проведохме среща с колегите в страната. Разбира се, днес не мога да направя изводите. Ще имаме национална конференция, която ще бъде продължение на тези, които започнаха. От това, което чух вчера и днес за мен все повече се утвърждава тезата, ако попитаме директорите на лечебните заведения ще кажат колко е блестящо в лечебните заведения. Ако влезнем в лечебните заведения ще видим истинската картина.

Господин председател, в темата за финансиране трудно можем да направим обобщение, защото само тази тема е достатъчна за цяла конференция. Що се отнася до договорното начало, до заобикалянето, до грубото нарушение на законите. Заобикалянето и договорното начало с въвеждане на осигурителния модел, не прозрачните неща, които се случват в системата на здравеопазването няма как да не бъдат коментирани. Годината е 2007. Опитът днес да се отнемат функции на една структура, която на практика е европейска структура, и да се лансират тези за нови закони, а тази за доброволно членство в един лекарски съюз, който прилича на структурите на лекарските камари в Европа, трябва да има допълнени функции, а не отнемане. Да се лансират тези за доброволното начало, вместо да се надграждат, а те се отнемат е връщане назад.

На 14 февруари ще проведем национална конференция, на която ще чуете задълбочената позиция на Българския лекарски съюз по всички основни проблеми. Направили сме покана на всички официални институции. Ще имаме и международно присъствие. Има крика и при човешкия ресурс. Има проблеми и по финансирането. Има проблеми и в модела. Има опит за заобикаляне на договорното начало. За всички тези неща, днес се лансират тези, че БЛС изразява политическа позиция. Нищо подобно, БЛС има позиция, която трябва да изрази, защото представлява изпълнителите на медицинска помощ. Този, който заобикаля договорното начало и днес прави самостоятелно договаряне нарушавайки последователно законите, които парламента потвърди миналата година, убеден съм, че ще понесе отговорност. Националният протест, не е презумица на председателя на управителния съвет, а решение на Събора на Българския лекарски съюз, разбира се подкрепено от съюза на сестрите и от пациентски организации.

Отново ще отправя покана към председателят на управителния съвет и министъра на здравеопазването да заповядат на конференцията и на националния протест. Запазвам правото си в отсъствието на доктор Адемов, който вчера лансира нещо, което не е характерно за гражданските демокрации, че протеста на лекарите, медицинските сестри и гражданските организации не е законна. Това не е стачка. Това е протест, в който ще бъдат изразени ясно и не двусмислено проблемите в обществото.

Искам да благодаря за поканата. Разбира се, крайно време е да правим градивни неща по тези въпроси.

Мисля, че между министерството и двата синдиката нямаме никакви противоречия. Доктор Желязко Христов говореше за цената на труда, което много ме впечатли. Никой от изказващите не обърна внимание на този пасаж от неговото изказване. Цената на труда, за съжаление в нашите пътеки мисля, че няма цена на труд. Участвал съм като консултант при изготвянето на пътеките. Никога не се поставяше въпроса за цената на труда на лекарите, на стоматолозите, на сестрите и т.н. Остойностяването, което имаме в пътеките е една част от вложените материали в една пътека. Стойността на диагностичните, лабораторните и други изследвания.

Разбира се, една част от тези пътеки действително имат истинска стойност. Голяма част от тях не са остойностени както трябва да бъде. Цената на труда на лекарите, на сестрите, на санитарите и всички, които участват в този процес в здравната система, там го няма. Цената на труда в Европейския съюз е поставен на първо място. Ако някой съвсем на скоро е прочел здравната реформа, която беше гласувана само преди няколко дни в Германия, цената на труда е поставена на първо място. Може би трябва и по този проблем да помислим. Навсякъде когато се говори за остойностяване на тези пътеки ние забравяме, че там има вложен много високо специализиран и високо ефективна дейност на лекари, сестри и санитари и т.н.

Сериозно впечатление ми направи изказването на госпожа Светлана Костадинова. Тя каза, че е Изпълнителен директор на Института за пазарни отношения. Изведнъж се появи повик “Пълна приватизация, веднага”. В стратегията това изобщо не може да бъде заложено. Ние сме дискутирали тези въпроси и проблеми многократно. Ако това е ваше виждане разбира се, аз го оценявам като ваше виждане, но да се направи пълна приватизация на здравеопазването веднага е абсурдно. Вторият въпрос, който засегнахте също ми направи много силно впечатление – казвате, че при преструктурирането и целта на преструктурирането е да се намалят парите, т.е. вие сте за това да не се влагат повече пари в здравеопазването. Мога да ви кажа, че в България имаме 1 милиард евро заделен за здравеопазване. В Белгия, която е с население колкото България има 21 милиарда евро. Ако вие смятате, че този милиард е достатъчен, благодаря ви.

Парите, които искаме при преструктуриране, например с тях не искаме да увеличим заплатите на хората. Доцент Щерев, много ясно каза, че трябва да подобрим профилактиката. Профилактика в България в момента няма. Цялата ни апаратура е остаряла с четвърт век. Пари и при преструктурирането отново ще ни трябват. Ако някой казва, че тези пари са достатъчни, може да погледне разликата между Белгия и България.

Вие казвате пред цялата общественост, че касата фалира всяка година. Аз не зная да е фалирала касата всяка година? Ако вие знаете, потвърдете го.

Относно въпроса на доктор Кацаров. Доктор Кацаров, естествено е, че с отпушване на пазарните отношения с приватизация и т.н. ние няма да достигнем до никъде. Ако сте прочели внимателно Националната здравна карта там са определени параметрите. 5,9 легла на хиляда души население. Какво имам предвид? След като имаме 5,9, толкова са и в Европа, досега се говореше, че България е страната, която има най-голямо разхищение на леглови фонд. Някои хора говореха за 10 легла на 1000 души население. Оказа се, че при анализа, който беше направен при подготовката на Националната здравна карта, България има точно толкова легла, колкото има Европа. Друг е проблемът. Проблемът е, че някои от тези легла се използват съвсем не ефективно. Вие знаете, че в България всички болници са МБАЛ-и, за активно лечение. Няма за долекуване, няма хосписи и т.н. В Националната здравна карта предвиждаме от тези 5,9 легла, 4,2 може би не сме много точни, съобразявали сме се анализите от Европа, но 4,2 легла са достатъчни за да можем да осъществим активна дейност на тези легла. Около 1,2 легла да бъдат за до лекуване. Остават около 0,3 – 0,4 легла, които можем да превърнем в хосписи.

Ние имаме не нужно разделяне на болнични заведения. Тези, които са учили преди време в Александровска болница знаят, че имаше една Александровска болница и в нея имаше двама счетоводители, двама книговодители и един касиер, който раздаваше и парите на студентите. Тогава имаше 500 – 600 студента в един курс. Сега са толкова почти в целия университет.

В момента от Александровска болница се създадоха “Света Екатерина”, “Свети Иван Рилски”. Доктор Матеев ми подсказва, че болничните заведения са седем. Знаете ли колко е административният персонал? Цифрата е трицифрена.

Закриване на не ефективни отделения. Вие знаете, че се откриваха отделения и се правиха сектори и т.н. Това са не ефективни отделения, сектори и клиники, които искаме да закрием. Само в Александровска болница имаше 4 нефрологии. Това са нещата, които предвиждаме, окрупняване, закриване на клиники, на сектори и т.н. Защото, ако ние решим само с приватизацията да решим проблемите на българското здравеопазване е ясно, че няма да стане. Съвсем на кратко засегнах въпроса, но има още редица неща, които трябва да се извършат. В Националната здравна карта са заложени редица неща.

Първо, нека да въведем т.нар. информационна система. Ние ще вложим парите на хората от доплащането, но знае ли някой къде ще отидат тези пари? Сигурни ли сте, че всички пари ще отидат в здравната система. Вие знаете какво се случва в нашите болници. За това ви казвам, да помислим добре. Към средата на следващата година трябва да бъде изградена информационната система. По принцип трябва да се съгласим, че следва да има доплащане.

Според мен, доплащането е една контрола. Играе контролна и регулираща функция за болниците и за самите болни. Всеки желае да бъде лекуван с най-скъпите лекарства. Например имаме лекарства, които струват по 2000 – 3000 лева за една ампула. Има други две лекарства, които са генерични и струват 50 или 100 лева. Всеки желае да бъде лекуван с онези, които ще имат по-добър ефект, отколкото с лекарството, което струва 3000 лева. Ако трябва да заплати 10 процента, което е 300 лева ще си помисли дали трябва да доплаща или да се лекува с комбинираните генериращи лекарства.

Доплащането е в целия свят. Бяхме в Япония, където доплащането е 30 на сто. Това е една много по-богата и просперираща страна. В Европа има 10, 20 и 30 на сто. Съгласен съм, че бедните, които няма да имат възможност, това за което каза и доцент Щерев, тогава може държавата да доплати. Могат да се поемат от работодателите или от някой друг. Не мога да ви кажа точно как ще стане, защото това трябва да се доуточни. Доплащане трябва да има, но не сега, не веднага и на всяка цена.

Относно финансирането. Финансирането не е достатъчно. Многократно съм казвал това в медиите и при дискусии. Не може с 1 милиард евро да правим изключително добро на европейско ниво здравеопазване. За съжаление това са възможностите на тази наша малка, бедна държава. Това са възможностите. Вие знаете, че винаги съм се борил за 5 на сто и повече, винаги ми казваха “Добре, кажете от коя друга сфера да ги вземем?”. Ако вие присъствате на обсъждането в Министерския съвет когато става разпределянето на парите ще видите, че всеки един министър много тежко преживява това не дофинансиране. Няма една сфера в България, за която да кажем, че е добре финансирана и на тази сфера няма да даваме повече пари. Всяка една от дейностите в страната е не дофинансирана. За съжаление положението е такава.

Доктор Кехайов, обръщам се към вас, разбирам ви, ние сме стари приятели с вас, но да говорите, че има криза в здравеопазването и да ходите от град на град. Веднага ще ви оправдая, например хората в Бургас не са доволни или в Плевен. Вие знаете, че в Плевен щяха да ви изгонят. Вие отивате и организирате хората, т.е. вие изземвате функциите на синдикатите. Това е работа на синдикатите. Вие ходите, агитирате хората и сте организирали доколкото зная 60 автобуса да дойдат от провинцията. Провеждате заседания с тях и с госпожа Маркова и т.н.

Твърдя, че проблеми в здравеопазването има, никога не съм ги отричал и никой от нас не може да ги отрече, защото това е истина. Но, вие да ходите и да карате хората да протестират, според мен това не е достойно. Благодаря ви.

АНДРЕЙ КЕХАЙОВ: Уважаеми господин министър, при всичките ми уважение към вас, би трябвало да не се персонифицират нещата. Председателят на Българския лекарски съюз не отива сам и не по негово решение. Ние се срещаме в полза за всички нас, за да чуем реално проблемите. Искам да се разграничим. Ние не правим стачка. Това се случи, след като използвахме всички механизми за конструктивни подходи в това число и на 22-ри декември, където дори и вие бяхте игнориран от договорното начало заради определени неща, които се случват реално в системата и ние не можем да ги скрием. В този смисъл, аз не ходя от град на град. Има покани от регионалните колегии за срещи. Това, което се е случило не ви е предадено правилно. Дори това, което се случи във Видин е показателно. В този смисъл нямам нищо лично като отношение към вас. Говорих за отношението на институциите. Когато има един протест по едни проблеми, с които започна доцент Щерев, проблеми които засягат и за хората, проблеми които се засягат и изпълнителите на медицинска помощ след съвместно решение на два национални съвета не би трябвало през 2007 година да разгледаме така въпроса.

Искам да ви поканя на Националната конференция, за да обобщим регионалните проблеми и когато говорим за криза в здравеопазването има проблеми, които и вие споделихте преди малко, с което потвърждавате тези неща. Нека да не бягаме от обективната действителност. Няма нищо по-достойно да кажем голямата и стина пред българското общество, както и големите обещания, които се дадоха. Искам най-накрая ясно да се разбере, че Българският лекарски съюз ще има ясни и недвусмислени позиции. Това е позиция, която искам да ви уверя, че не е политическа и синдикална. Ние ще продължим да казваме тази истина. Благодаря ви.

Мисля, че има крайни варианти. Единият краен вариант е да се възстанови закона чрез законодателна инициатива. Това трябва да стане от името на парламентарното мнозинство. По този начин ще възстановим ситуацията от преди декември 2005 година.

Втората крайна възможност е ситуацията сега. Вървим към една конфронтация, където съсловните организации ги няма в преговорния процес и цялата отговорност за цени, качество и т.н. остава на касата и на министерството.

Според мен, това са крайни становища. Бихме могли да дискутираме варианти, с които да достигнем до изход от този проблем. Например, съсловните организации да приемат други функции. Други функции, които коренно да се различават от сегашните, като се натоварят с допълнителни отговорности, а не да се изземват отговорности, които са предоставени по закон. Те са напълно съгласувани с европейското право, европейските институции и с европейското гражданско общество.

Обърнете внимание на това, защото ако говорим за изключване на съсловните организации от преговорния процес има една подробност, която не трябва да се забравя. Българският лекарски съюз беше приет за член на камарите в Европа. Тук на 14-ти февруари ще има точно такава конференция с представители от Европейското сдружение на камарите в Европа. Изключено е камарите на лекарите и стоматолозите да бъдат изключени от процеса на договаряне на медицинска помощ и грижи. Не трябва да се мисли въобще, че това може да се направи. Това означава да вървим към пряка конфронтация. Ако Българският лекарски съюз, разбира се говоря и за останалите съсловни организации, ние приехме в последователност от закони от началото на промяната досега се прие задължително членство на адвокати, нотариуси, архитекти, оценители, лекари, стоматолози, фармацевти, сестри и изведнъж едно съсловие върви обратно на тази обща законодателна рамка. Например, научните дружества ще преговарят, болниците ще преговарят, а лекарския съюз ще стои отстрани. Това е нон сенс. Не е призив към диалог.

Ние смятаме, да се натоварят съсловните организации с допълнителни ангажименти чрез закона, защото те са натоварени сега с продължаващо обучение, с добрата медицинска практика, с арбитраж, когато имаме противоречия и някой да не си помисли, че лекарите могат да бъдат изключени, защото се говори, че те са заинтересовани и какъв арбитраж ще правят. Няма начин доктор да не участва в арбитража. Това е принцип в цяла Европа. Ако ние ги натоварим допълнително с лицензиране за дейности, създадени чрез стандарти и закон от Министерството на здравеопазването, ние завършваме рамката съсловните организации да се наричат камари. Тогава, когато ние внедрим DRG, за което министерството не възразява след една или две години, можем да говорим за истинска експертна дейност от съсловните организации, настройване на относителни тегла и т.н. Тук въобще не става въпрос за пари и преговори. По този начин имаме една елегантна форма на разбиране на мястото на съсловните организации в този процес, който наричаме здравеопазване. Всичко останало е конфронтация и довежда до една война. Това ме е научил жизнения опит и този в парламента. Всяка война довежда до невероятни загуби, включително и за победителя.

Предлагам да бъдем разумни. Тук има две страни и крайни становища. Можем ли да достигнем на тази маса до някакво разбиране или ще поддържаме тези две становища?

НИКОЛАЙ ШАРКОВ: Имам един въпрос – в публичното пространство непрекъснато се носят засега не потвърдени слухове, за атакуване на съсловните организации, като се споменава думата камара, споменава се против задължителното членство. Искам да чуя от професор Гайдарски, къде е истината във всички тези публикации? Най-вече ще бъдат ли извадени съсловните организации от преговорния процес с Националната здравноосигурителна каса?

ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги, преди да отговори професор Гайдарски, ще помоля да разгледаме процеса на самата технология на договорното начало.

Безспорно е, особено в доболничната помощ, мисля че именно лекарския съюз е този, който трябва да договаря за онзи минимум от цената, защо не трябва да забравяме, че има финансова рамка, която се дава от бюджета и един пакет, който се дава от министъра. В крайна сметка, би следвало да се договарят само обеми, от което идват и цените. При една добра информационна система, в която е ясна каква е реалната заболеваемост на страната и обемите ще варират в много малки граници. Реално на база на пакета приемат онази минимална граница, която гарантира на населението да бъде обслужвано, но тук възниква въпроса – не е ли редно на втория етап самите болници да договарят своята цена? Минималната цена, която се определя от Българския лекарски съюз в договорите с касата, защото и касата е поставена в същото състояние, може би, че ще поискат да увеличат обемите, а другите малко да намалят обемите, но едва ли могат да избягат от реалната заболеваемост в страната. Тя дава онази възможност, която е в страната, но оттам нататък безспорно е, че трябва болниците да формират своята цена и да я договарят, с пациентите, с доброволни фондове, или с болници, които да приемат тази цена. Може да има един вариант, при който болниците да бъдат с двойно финансиране със специални функции, може да ги наречем и социални, с каквито е Военномедицинска академия и болница “Лозенец”, тогава да работят и да гарантират, че в тези болници този, който е здравно осигурен макар и със средствата, които не са много ще получи своята помощ. Всеки, който иска за бъде в по-добра хотелска част или да потърси специалисти различни от тези, ще трябва да се съобрази с цената, която се казва от болницата. Няма как да се избяга от това основно договаряне, което прави Българския лекарски съюз.

Възниква въпросът, който се постави от професор Радослав Гайдарски и от господин Желязко Христов, за цената на труда. Цената на труда не е работа нито само на синдикатите, нито на лекарския съюз, но това е въпрос включително и на Съвета за икономическо и социално развитие, защото това е национален феномен. Трябва да се определи минимума или как ще се формира цената, защото не може да не бъде включена. Напълно съм съгласен с вас, по този въпрос. Когато за тези неща има ясна формулировка как се оценява, отново трябва да се остави възможност на определени болници да имат по-различна цена. Безспорно е, че цената на труда и качествата на труда са различни в различните болници. Разбира се, не подценявам колегите.

Мисля, че трябва да се запази договорното начало като философия и да потърсим начини да стане по-ефективно, но да запазим основното представителство на съсловната организация на лекарите. Благодаря ви.

Използвам аудиторията за да ви кажа, че през миналата година Европейската комисия организира и съществува още един Комитет по социален диалог, който е към Европейската комисия между синдикатите в Европа и работодателите. Организацията се ръководи от английски колега. Всички неща, които ще дискутираме Европейската комисия може да припознава и те стават задължение, включително и за България като част от Европейския съюз.

Ние си сътрудничим със съюзите и професионалните организации в Европа, но те не са част от социалния диалог. Правя това разграничение, защото вие говорите за Икономическия и социалния съвет, а в Европа е комитет. Това е общественият парламент на Европа. В България е обществения парламент на България, който всеки един може да сезира и да поиска някаква експертна помощ. Там не може да се договори цената на труда. Цената на труда в Европейския съюз, включително и в България според Кодекса на труда се договаря между работодатели и синдикати