Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я м и н и с т е р с к и с ъ в е т д о к л а д

85% от младежите в малките населени места и селските райони ползват компютър в къщи, а 13% в училище. В библиотека ползват компютър 4%. На работното си място това правят 7% от младите хора, което е близо два пъти под средното за страната.

Времето прекарано пред компютър е по-малко от средно регистрираното за младежите в страната.

Достъпът до Интернет се доближава чувствително до регистрирания за урбанизираните райони. С интернет, независимо къде - у дома, в училище, на работа или другаде, разполагат 81% от младежите. Потребителското поведение в малките населени места и селските райони е много близко до това на потребителите от страната. Интернет е посочен от 36% от младежите, като основен източник на информация веднага след телевизията (54%).¹⁰⁰

3. 
   Предприети мерки
   

В приоритет I на настоящия доклад, в индикатор „Безработица сред младите хора” са посочени различните мерки, предприети от правителството чрез МТСП и Агенцията по заетостта за решаване на проблемите на безработицата сред младите хора. Мерките са финансирани чрез средства от Държавния бюджет и Европейския социален фонд (ОП РЧР) и сред тях могат да се посочат мерките по ЗНС и ЗСП, Националната програма “От социални помощи към осигуряване на заетост”, подходът “Нов старт”; преференциите, предоставяни от Закона за наемане на безработни младежи до 29-годишна възраст през 2009, схема “Повишаване заетостта на младежите чрез трайното им включване на пазара на труда в България”, схема „Квалификационни услуги и насърчаване на заетостта” В началото на 2012 г. стартира и Националната инициатива „Работа за младите хора в България“ 2012-2013 г., която се реализира от държавните институции и социалните партньори.

По Програмата за развитие на селски райони за периода 2007-2013г. (ПРСР), финансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони друга приоритетна мярка е да се осигурят благоприятни условия и улеснения за младите фермери за създаване и развитие на техните стопанства, както и за стартиране на неземеделски дейности в селските райони.

Дирекция “Развитие на селските райони” на Министерство на земеделието и храните изпълнява функциите на Управляващ орган, отговорен за ефикасното, ефективното и коректно управление и прилагане на ПРСР.

В направени проучвания на Министерство на земеделието и храните и анализ на силните и слабите страни на земеделското и горското стопанство и на селските райони е установено, че един от основните проблеми в земеделието е неблагоприятната възрастова структура на земеделските стопани. Броят и делът на младите земеделски стопани в България е много нисък. Липсата на начален капитал и управленски умения са значителни бариери за навлизането на млади хора в земеделския сектор и за развитието на жизнеспособни стопанства. Необходима е подкрепа за навлизане на млади и образовани хора в земеделието, за да се осигури замяна на големия брой възрастни стопани и да се ускори увеличаването на производителността в сектора. С цел подобряване на възрастовата структура, в ПРСР се осъществява: Мярка 112 „Създаване на стопанства на млади фермери“, която е изцяло насочена към подкрепа на млади хора на възраст 18-40 години.

Мярката има за цел да улесни и подпомогне процеса на създаването на стопанства на млади фермери или поемането на вече съществуващи стопанства на млади фермери. Тя допринася за постигането на втората подцел на Ос 1, която се отнася до рационализиране на селскостопанските структури в България, както и за насърчаване на икономическите дейности в първия икономически сектор. Чрез подпомогнатите по мярката млади фермери ще се подобри възрастовата структура на земеделските производители. Помощта по тази мярка е в размер до 25 хил. евро и се предоставя за създаване на стопанства на млади земеделски производители на възраст от 18 до 40 години., които не по-рано от 14 месеца преди датата на кандидатстване по мярката са регистрирани за първи път като земеделски производители и ръководят за първи път селскостопанско производство.

Изплащането на финансовата помощ на два етапа и особено втория етап гарантира изпълнението на бизнес плана на младия фермер, както и увеличение с цяла икономическа единица спрямо първоначалното състояние на земеделското стопанство.

По информация на Министерството на земеделието и храните в заетост по мярката от нейното стартиране до септември 2012 г. са включени 2 571 младежи на възраст до 29 години. В курсове за обучение в областта на селското стопанство са включени 1 615 младежи.

По данни на Министерство на земеделието и храните, през 2012 г. към мярка 112 „Създаване на стопанства на млади фермери“ са прехвърлени средства в размер на 40 млн. лв.във връзка с препоръки на Европейската комисия и с оглед пренасочване на ограничения финансов ресурс към най-ефективните и гарантиращи резултати кандидати. Въвежда се и допълнителен приоритет за кандидатите, които имат завършено средно или висше образование в областта на земеделието, ветеринарната медицина или аграрната икономика, или сертификат за завършен 150 часов курс в същите области. Приоритет при оценка на заявленията ще се дава и на млади фермери, които са сертифицирани за биологично производство, в процес на преход или с намерение за развиване на биологично земеделие, както и такива, които вече са подали заявление или са заявили намерение за кандидатстване по мярка 214 „Агроекологични плащания“.

Дейностите по мярка 112 на ОПРС допринася за постигането на втората подцел на Ос 1, която се отнася до рационализиране на селскостопанските структури в България. Чрез подпомогнатите по мярката млади фермери ще се подобри възрастовата структура на земеделските производители.

Успехът на мярката в значителна степен се дължи и на оказаната консултантска помощ от страна на Националната служба за съвети в земеделието, които предоставяха безплатно за фермерите пълен комплект съветнически услуги.

В рамките на изпълнение на План за действие за 2012 г. по Националната стратегия за младежта (2010-202) са осъществени 140 инициативи и кампании от общините, в които са се включили 4611 млади хора от малки градове и 542 младежи от селата. Чрез дейностите, реализирани по оперативна цел 2 „Мобилизиране на участието на младите хора в управлението на местното развитие” , е насърчено включването на млади хора, живеещи в селски райони, в процеса на взимане на решения и активно гражданско участие, като 882 млади хора са участвали в местните инициативни групи.

Чрез Националната програма за младежта (2011-2015), подпрограма 1: Развитие на мрежата от младежки информационно – консултантски центрове (МИКЦ) са реализирани 13 обучения и са проведени 19 младежки инициативи и кампании в малки населени места и села.

По програма „Младежта в действие“ на ЕК през 2012 г. са финансирани 40 проекта, чието място на дейности е в малки населени места и в селски райони и са обхванати 1194 млади хора. За популяризиране на възможностите на програмата са осъществени пътуващите обучения „Be fit” и мултиплаерските акции. Ученици от 9-ти до 12-ти клас от шест училища от малки населени места като градовете Нова Загора, Кнежа, Тервел, Трявна, Рудозем и Берковица са се включили в ролеви игри и практически казуси за развиване на аналитичност по отношение на конкретните нужди и добиване на повече увереност в планирането и осъществяването на своите инициативи.

През 2011 г., за постигане на тези цели, Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията планира изграждане на инфраструктура за бърз интернет в селските райони, с цел преодоляване на изолацията на жителите на отдалечени селища от цифровата икономика. През 2012 г.вече е осигурен 90% стандартен широколентов достъп до интернет в страната, като покритието на селски/слабо населени райони е 40%. В момента в страната се изгражда и ново поколение широколентов достъп, като осигуреното покритие е 70% за страната и 30% в селските/слабо населени райони.

Академичната мобилност и мобилността на младите хора като цяло придобива все по-голямо значение в условията на засилващата се глобализация. Създаването на работещи условия за насърчаване на мобилността е в пряка връзка с осигуряването на качествено образование – не само за придобиването на необходимите знания, умения и компетентности, но и за постигането на взаимно доверие и прозрачност.

Секторна програма “Еразъм” по програма „Учене през целия живот” (2007 – 2013) на ЕК е най-популярната и най-атрактивна програма за академичен обмен в Европа и в България. Тя дава възможност и на българските студенти да преминат през период на обучение в чуждестранен университет или практика в търговски предприятия, научни центрове или други подобни организации в рамките на европейските държави (между 3 и 12 месеца). Студентската мобилност с цел обучение се осъществява на базата на двустранни договори между собствения университет и университети от страни-участнички по програма „Учене през целия живот“, а за мобилността с цел практика е необходимо двустранно споразумение между изпращащия университет и приемащия или писмо за намерение от приемащата организация.

От 51 акредитирани у нас висши училища, активно участващи в Програмата към 2012 г. са 48. Програма “Еразъм” в България допринася за успешното и ефективно интегриране на българските университети в общоевропейското пространство за висше образование и превръщането им в търсена и предпочитана образователна дестинация в рамките на Обединена Европа, като дава възможност висшите училища да работят заедно чрез финансиране на транснационални проекти и мрежи.

България участва в програмата от 1999 г., като до 2012 г. повече от 13 000 студенти са се възползвали от възможностите й. През академичната 2010/2011 г. общо 1 837 студенти са осъществили мобилност – 1 549 с цел обучение и 288 с цел практика.

За академичната 2011/2012 г. по данни на Центъра за развитие на човешките ресурси към МОН, реализиралите „Еразъм” мобилност студенти са 1 852, а за академичната 2012/2013 г. са договорирани 2 499 студентски мобилности, 1871 от които с цел обучение, а останалите 628 с цел практика. Най-предпочитани от студентите са следните държави (среден дял през последните 5 години): Германия - 20%, Франция – 11%, Испания – 8%, Италия - 7% и Великобритания - 5%. Същевременно делът на тези държави е спаднал от над 54% през 2007 г. на 51.4% през 2011 г. Това се дължи на увеличения интерес към Австрия, Португалия, Холандия, Полша и Чехия.

Въпреки установената абсолютна степен на нарастване е необходимо да се направи уточнението, че едва един на 153 студенти е осъществил студентска мобилност за 2011 г., а средната стойност за последните 5 години е един на всеки 192 студенти или 0.52%.¹⁰¹.

Реализирана студентска мобилност по „Еразъм”	Академична 2009/2010 г.	Академична 2010/2011 г.	Академична 2011/2012г.	Академична 2012/2013г.*
с цел обучение	1451	1549	1533	1871
с цел практика	236	288	319	628
общо	1687	1837	1852	2499

Източник на данните за академичните 2009/2010 г. и 2010/2011 г.: „Изпълнението на секторна програма „Еразъм“ в България: Анализ на финансираните децентрализирани дейности за периода 1999-2011“, ЦРЧР, май 2012 г.

*Данни за договорирани студентски мобилности, ЦРЧР.

В рамките на 2010 г. броят на учениците и студентите, осъществили мобилност общо по трите секторни програми на Програма „Учене през целия живот“ – „Коменски“, „Еразъм“ и „Леонардо да Винчи“ е 6 465. За 2011 г. е осигурена мобилност на 2 476 млади хора, 86 % от които на възраст от 15 до 24 г., а 14% на възраст от 25 до 29 г. През 2012 г. участниците в мобилност по трите програми по предварителни данни е над 4 000 – 1 150 по секторна програма „Коменски“, 1 852 по секторна програма „Еразъм“ и 1 050 по секторна програма „Леонардо да Винчи“.

Друга възможност за насърчаване участието на млади хора в международни образователни програми е програма CEEPUS III (Central European Exchange Program for University Studies / Централноевропейска програма за академичен обмен), в която могат да участват студенти, преподаватели изследователи в различни области на науката. Участват 20 български висши училища¹⁰², като през 2011 г. броят на изходящите обмени възлиза на 214, а през 2012 г. той се увеличава на 252 (български студенти, докторанти и преподаватели). Входящите мобилности са 143 за 2011 г. и 188 за 2012 г. (чуждестранни студенти, докторанти и преподаватели). В това число се включват учащите в български висши училища, които осъществяват проекти в партньорство с други университети в CEEPUS мрежи) и кандидатите - фриймувъри („свободно движещи се“ или т. нар. индивидуални мобилности). Обучението се провежда в страните-участнички: Австрия, Албания, България, Босна и Херцеговина, Хърватия, Чехия, Унгария, Македония, Молдова, Черна гора, Полша, Румъния, Сърбия, Словакия, Словения, Косово.

8.1.2 Анализ на състоянието

Повишаването броя на мобилностите по програма „Учене пред целия живот“ и в частност по секторна програма „Еразъм“, показва, че информационните кампании, осъществени от Центъра за развитие на човешките ресурси към МОН, дават резултат и все повече млади хора виждат ползата от осъществяване на мобилност.

Налице е разлика в съотношението между студентските мобилности с цел обучение и тези с цел практика. Част от причините за по-малките обеми мобилност с цел практика произтичат от липсата на интерес от страна на търговските предприятия и научни центрове в европейските страни да сключват споразумения с университетите. Освен това, в част от университетите тази форма на мобилност стартира през учебната 2012-2013 г. и се използват услугите на фирма-посредник (АПАО – Асоциация за подпомагане на академичната общност)¹⁰³.

Във връзка с изготвянето на Зелена книга на мобилността през 2009 г. е извършено национално допитване сред бенефициентите на програма „Учене през целия живот” – студенти и ученици – и са идентифицирани проблемите в областта на мобилността с учебна цел пред младите хора в страната.

Недостигът на информация и финансовите трудности са посочени като най-големите проблеми, както и визови, правни, административни и организационни. По-рядко има езикови и културни затруднения, но и те съществуват.

Представителите на образователните институции препоръчват повече информиране на всички нива в самите образователни институции – средни или висши училища. Изтъква се необходимостта от организиране на повече информационни дни с участието на различни експерти, координиращи европейските образователни инструменти на национално ниво, както и с участието на експертите, които работят в рамките на институцията по различните образователни програми.

Самите участници трябва да бъдат насърчавани след приключването на проектните дейности да популяризират съответната мобилност и да привличат и други свои връстници.

За премахване на езиковата бариера е необходимо целенасочено и задълбочено изучаване на чужди езици.

Като допълнителна пречка за осъществяване на учебната мобилност на младите хора се разпознава европейската политика на балансово плащане след отчитане на приключил проект и одобряване на крайния отчет.

3. 
   Предприети мерки
   

Нормативно регулирано е висшите училища да разработват правила за организиране на студентската мобилност и признаване на образователни кредити и периоди на обучение, придобити в друго висше училище или по учебен план на друга специалност, както и да осигуряват тяхната публичност, най-често чрез електронните страници на институциите. Чрез законодателните инициативи се стимулира свободното движение на специалисти с висше образование и студенти. Те участват в програмите „Еразъм”, „Еразмус Мундус”, както и в схеми за мобилност въз основа на международни и двустранни спогодби.

Усвояването на средствата, предоставени от ЕК по секторна програма „Еразъм“ на програма „Учене през целия живот”, нараства ежегодно. През 2010 г. предоставените и усвоени средства са увеличени с 3.14% спрямо 2009 г.

Отговорната агенция по Програмата в лицето на Център за развитие на човешките ресурси към МОН (ЦРЧР) продължава да полага усилия в посока намаляване процента на проектните предложения, отпаднали на етап „проверка за легитимност”. Информационните кампании са насочени към разясняване на различните формални изисквани за кандидатстване. В резултат на това, за академичната 2011/2012 г. по дейност "Мобилност", по секторна програма „Еразъм” има само една нелегитимна кандидатура за сертифициране на консорциум за студентски практики, докато през 2009 г. нелегитимните кандидатури са 5% от общия брой. Към момента не е постъпвала нелегитимна кандидатура от страна на висше училище.

Друга добра практика за популяризиране на мобилността в България са информационните материали ежегодно издавани по различните програми от ЦРЧР. През 2012 г. са раздадени 1 700 бр. информационни бюлетини, 7 000 бр. брошури, 4 700 бр. сборници с наградени български проекти и добри практики. Специално издание на Центъра с цел насърчаване входящата мобилност на студенти и повишаване международното разбиране за България е сборникът на английски език Bulgaria Discovered, от който през 2012 г. са разпространени 5 000 бр. Той е съставен под формата на пътеводител и дава информация от общ характер на младите хора, които възнамеряват да прекарат част от своето обучение в България.

Въвеждането на обмена на преподаватели, студенти и докторанти с други висши училища и организации в чужбина, като един от критериите за получаване на институционална акредитация от Националната агенция за оценяване и акредитация, също може да се отбележи като добра практика за насърчаване на мобилността. При институционалната акредитация на висшите училища се вземат предвид:

• 
  брой командировки и специализации в чужбина през последните 5 години на един преподавател;
  
• 
  относителен дял на студенти (бакалаври и магистри), обучаващи се по европейските програми за обмен на студенти;
  
• 
  относителен дял на докторанти, обучаващи се по съвместни проекти с чуждестранни университети и организации.
  

През 2011 г. е организиран футболен турнир „Europass”, в който участват над 200 участници. Турнирът се провежда в рамките на най-голямата аматьорска лига по мини-футбол в София и рекламните пана на „Europass” са поставени в продължение на няколко месеца непосредствено до футболните терени на лигата, което допълнително допринася за популяризиране на инициативата сред младите хора.

В резултат на тези инициативи, за 2011 г. по данни на ЦРЧР са издадени 294 082 „Europass“ документа, като голяма част от тях са издадени на млади хора между 15-29 години. Общият брой „Europass” документи, попълнени от български граждани през 2012 г., надхвърля 325 000.

За академичната 2011/2012 г. Центърът за развитие на човешките ресурси е финансирал 6 университета да организират 9 интензивни езикови курсове за входящи Еразъм студенти. За академичната 2012/2013 г. са организирани 6 такива курсове в 4 университета. Курсовете са специализирани, предхождащи периода на мобилността курсове по малко изучавани и преподавани езици, в срок от 2 до 6 седмици (общ минимум 60 учебни часа и поне 15 учебни часа на седмица).

Други добри практики, осъществени през 2011 г. и 2012 г., включват участие в изложението „Европа за нас”, което се провежда ежегодно в рамките на три дни (през май 2011 г. и юни 2012 г.) в парка пред НДК; Национална конференция по секторна програма "Еразъм" на тема: „25 години Еразъм в Европа, 15 години Еразъм в България” с участието на 162-ма младежи; две информационни турнета съответно в Северна и Южна България през месец юни 2012 г. на теми свързани с Програма "Учене през целия живот" и съпътстващи дейности като Европас, Еврогайдънс, eTwinning; участие на институциите, администриращи младежки програми за мобилност в изложение „Младежта в движение“, което се провежда за пръв път в България от 02 до 05 август 2012 г. в град Бургас с идеята да стане ежегодно събитие и др.

Хоризонталните дейности, които провежда Център за развитие на човешките ресурси за насърчаване на мобилността и мотивиране на младите хора да участват в европейските образователни програми, включват:

• 
  Еврогайдънс: през 2012 г. са проведени I-ви Национален конкурс за добри практики в сферата на кариерното информиране, ориентиране и консултиране; I-ви национален младежки конкурс за популяризиране на мобилността; Международна конференция на тема: „Мотивация за развитие” с участие на световно известни лектори от ЕС и САЩ. Създадена е обучителна програма за прилагане в средното и висшето образование на тема: „Ориентиране за мобилност”.
  
• 
  Европас: през 2012 г. е проведен конкурс за комикс на тема: „Моята мобилност”, насочен към ученици и студенти от цялата страна и целящ да популяризира свободата на пътуване и свободно движение в Европа.
  

2. 
   
   Каталог: pub
   pub -> Румен петров владимиров академична длъжност: професор Научно степен: доктор Образование
   pub -> Съдържание
   pub -> Съдържание уводни думи
   pub -> Към общия бюджет за 2013 Г. Разходна част на бюджета по раздели раздел III — Комисия Раздел IV — Съд на Европейския съюз
   pub -> Азбучен списък на преподавателите
   
   
   
   Изтегляне 4.9 Mb.
   
   Сподели с приятели: