ИЗБИРАТЕЛНА АКТИВНОСТ НА МЛАДИТЕ ХОРА В НАЦИОНАЛНИ, МЕСТНИ И ЕВРОПЕЙСКИ ИЗБОРИ

Повишаване на избирателната активност сред младите хора в България е сред основните приоритети, както на национално, така и на eвропейско ниво. Изследване на Флаш Евробарометър „Младежта в движение“ осъществено през месец февруари 2011 г. показва, че осем на всеки десет млади хора (79 %) заявяват, че през последните три години са гласували на политически избори на местно, регионално, национално или европейско равнище. Данните от изследването показват, че активността на младите хора на избори в България е по- висока (82%) от средния % за ЕС (79%).

От друга страна осъществените национално представителни изслезвания на състоянието на младите хора в страната в периода 2010-2012 г. показват, че половината от младите българи изчерпват участието си в политическите процеси в страната единствено с гласуване по време на избори.

Национално представително проучване през 2012 г. ⁹²показва висок дял сред младите (18-29г.), които се самоопределят като аполитични – 39%. Липса на интерес към политиката декларират по-често жените (46%), както и живеещите в селата (51%) и малките градове на страната (44%).

Значителен е размерът на антидемократичните настроения сред младите, както и регистрираните нагласи за разрушаване на многопартийната система въобще. С твърдението «Демокрацията не е добра за страна като България» се съгласяват 43 на сто днес. Неодобрението нараства с 17 пункта само в рамките на година (в сравнение с 2011г.). Според малко над две пети (44%) “Всички партии в страната трябва да се разтурят”. Подобна позиция защитават 2 пъти повече сред младите хора днес, в сравнение с 2011г., когато делът им е бил 22 на сто.

Същевременно, по-малко от половината (46%) младежи през 2012г., заявяват че за тях е важно кой управлява страната. В сравнение с 2009г., делът на заинтересованите нараства с 5 пункта. На предстоящите парламентари избори през 2013 г. категоричното намерение да гласуват имат 25%, а за други също толкова (25%) е вероятно да го направят. Колебания дали ще стигнат до урните в изборният ден имат други 16 на сто.

Изданието през 2012г., регистрира и нагласи за корупционни практики сред младежите на възраст 18-29г. 13 на сто заявяват, че биха продали гласа си, ако им се предостави такава възможност. Срещу заплащане биха упражнили правото си на вот по-често мъжете (16%), както и жителите на малките градове (16%) и селата (13%).

Едва 17 на сто сред запитаните през 2012г., споделят, че общинската администрация в общината, в която живеят, проучва и работи по проблемите на младите хора. В най-голяма степен това твърдение се отнася до областните и малките градове. Една четвърт от младите хора и в двете последно наблюдавани години (25% - 2011г. и 24% - 2012г.) имат усещане, че, в случай на нужда, ще им бъде обърнато внимание от местните власти. Най-често подобно мнение се споделя сред представителите на малките градове (26%). Негативно настроените обаче са с 14 пункта повече – 38% отговарят, че не смятат че предложението или жалбата им ще предизвика интерес. Това са най-често живеещите в столицата (44%). В сравнение с 2011г. делът на участниците, споделящи подобно мнение нараства с 10 пункта.

При наличие на предложение за решение на конкретен общ проблем 44% биха отишли при кмета, общинския съветник или при депутата от района, за да го представят. Всеки втори (56%) млад човек в изследването обаче не би предприел подобна крачка. Намалава доверието във функционалността на институциите. В сравнение с 2011г., с 8 пункта нараства делът на силно скептичните, че да се обърнеш към представител на местната власт или депутат би имало някакви реални последици.

Повишаване на избирателната активност сред младите хора в България е сред основните приоритети, както на национално, така и на eвропейско ниво. Изследване на Флаш Евробарометър „Младежта в движение“ осъществено през 2011 г. показва, че осем на всеки десет млади хора (79 %) заявяват, че през последните три години са гласували на политически избори на местно, регионално, национално или европейско равнище. Данните от изследването показват, че активността на младите хора на избори в България е по- висока (82%) от средния % за ЕС (79%).

По данни на изследване на Флаш Евробарометър „Младежта в движение“, 78 % процента от младите европейци на възраст 20-24 г. са декларирали, че са гласували, в сравнение с 82 % на възраст 25-30 г. Образователното ниво също е свързано с участие в политическия живот: докато 50% от младите хора, които са напуснали образователната система преди завършване на прогимназиалното образование са заявили, че са гласували в изборите през последните три години, то този дял е 88% сред онези с по-висока образование.

Малко повече от 8 на всеки 10 млади европейци (82 %), които работят на пълно работно време декларират, че са участвали в избори на местно, регионално, национално или европейско равнище. Този дял на младежи е по нисък сред тези, които не работят на пълно работно време – 73 %, както и сред неработещите или отпадналите от образователната система – 74 %.

Процентът на самотните родители, които са гласували през последните три години е сравнително висок – 71 %, докато във всички други домакинства е около 81 %.

По данни на изследването делът на младите хора от големи градове участвали в избори на местно, регионално, национално или европейско равнище е по голям от този на младежите живеещи в малките населени места и селските райони – 82 % в сравнение с 75 %.

6.2.3 Предприети мерки

В рамките на Плана за действие за 2012 г., в изпълнение на залегналите три оперативни цели в областта на повишаване на гражданката активност на младите хора са обхванати общо 17 507 младежи. Финансирането е осигурено в рамките на националния бюджет, програмата „Младежта в действие” на ЕК, Предприятие за управление на дейностите по опазване на околната среда ( ПУДООС) и Глобалния фонд за борба срещу СПИН, туберкулоза и малария.

В изпълнение на оперативна цел 1 „Насърчаване на самоорганизирането на младите хора” Министерството на образованието, младежта и науката разработи проект на закон за младежта. Той урежда обществените отношения в сектора на младежта, определя принципите на младежката политика и конкретните отговорности на всички секторни институции при реализацията на политиката за младите в страната. Законът регламентира механизмите за формиране, планиране, наблюдение и контрол на политиките за младeжта с цел постигане на по-добро управление на сектора на младежта.

Законът дефинира основни понятия в младежката сфера като „младеж“, „младежки дейности”, „младежки работник“, „младежка организация“ и „национално представителна младежка организация“ като по този начин се създава възможност да се решат проблеми, свързани с пълноценното участие на младежта в обществено - икономическия живот, финансирането на дейностите в подкрепа на младежта, сдружаването на младите и нуждата от професионализация на социално-възпитателната работа с младежта.

В отговор на нарастващите потребности на младите хора в страната е и изготвената от МОМН нова Национална програма за младежта за периода 2011-2015 г. (приета от МС на 27.07.2011 г.). Програмата финансира проекти на неправителствени организации с цел подкрепа на младите хора и участието им дейности, важни за тяхното развитие. Проектите са в областта на гражданската активност, доброволчеството, личностното развитие, превенция на социалното изключване и др. Чрез проектите се подкрепят и млади хора в неравностойно положение.

Програмата създава възможности за предоставяне на адекватни услуги на младите хора от всички региони на страната. Услугите се предоставят чрез младежките информационно-консултантски центрове, чието изграждане се финансира по програмата. В центровете младите хора получават специализирани безплатни услуги – консултации, информация, обучения и др. в областта на професионалната реализация, кариерното ориентиране, образованието, здравословния начин на живот и др., спрямо техните потребности. Специално внимание се обръща на дейности, свързани с подкрепа на млади хора от малките населени места и селските райони. В момента на територията на страната функционират 28 младежки информационно-консултантски центрове.

Акцент на програмата е неформалното образование на младите и тяхното свободно време. Една от целите на програмата е да бъдат популяризирани формите на неформалното учене, което придобива все по-голяма тежест като важен фактор за развитието на младия човек.

Преки целеви групи по програмата са младежи на възраст от 15 до 29 години, младежки работници и други специалисти, които организират и изпълняват дейности в подкрепа на младежкото развитие.

В рамките на месец август 2011 г. е приета и наредба за финансиране на младежки дейности и през месец септември са обявени и две конкурсни процедури за финансиране на младежки информационни центрове на областно ниво и инициативи на младежки организации в областта на доброволчеството. Одобрени са 28 младежки организации, които да предоставят услугата „Младежки информационно-консултантски центрове”, както и 15 проекта в сферата на доброволчеството.

По програма "Младежта в действие" на ЕК и други международни програми са подкрепени 256 нестопански организации, предоставящи услуги на младите хора в страната. Реализирани са 425 информационни дейности и 158 инициативи за популяризиране и мултиплициране на добри практики в областта на гражданската активност и младежката работа, в които са взели участие 2 363 млади хора в страната.

В рамките на оперативна цел 2 „Насърчаване на гражданското образование и обучение” в 31 обучения по защита на правата на човека, особено по въпросите на правата на детето, дискриминацията, равнопоставеността между половете, трудовите права на младите хора, са обхванати 434 младежки лидери и младежки работници.

По оперативна цел 3 „Осигуряване на ефективно представителство на интересите на младите хора във формирането, изпълнението и оценката на секторните политики на национално, регионално, областно и общинско ниво” са сформирани 40 комисии с участието на млади хора на местно, областно и национално ниво, а над 990 младежи и младежки лидери активно вземат участие в процесите на гражданския контрол върху дейността на общинските и държавните органи.

За насърчаване създаването и развитието на младежко представителство, в Закона за младежта е предвидено създаването на Консултативен съвет по въпросите за младежта към министъра на образованието, младежта и науката. По този начин ще се създаде платформа за представителство на младите хора на национално ниво. В проекта на закона са предвидени и текстове, насърчаващи включването на младите хора в процесите на вземане на политически решения в младежката сфера на регионално, областно и общинско ниво.

За стимулиране на участието на младите хора и техните организации в опазването, подобряването и управлението на природното богатство са осъществени национални кампании за повишаване на общественото съзнание и култура, в които са се включили 78 организации с участието на 5 740 млади хора. Кампаниите са посветени на Световния ден на влажните зони - 2 февруари; Световния ден на водата - 22 март; Международния ден на Земята – 22 април; Световния ден на околната среда - 5 юни и Зелената седмица; Ден на река Дунав – 29 юни и Седмицата на мобилността – 16-22 септември. Най голяма активност в участие в различните инициативи са проявили младите хора от Южен централен район (2 638 младежи) и Североизточен район (1 748 младежи).

Организирани са 52 кампании и инициативи по актуални теми и в изпълнение на политиките на Европейския съюз, Съвета на Европа и ООН по отношение на младите хора, в които са взели участие 11 650 млади хора. Най-много млади хора, взели участие в тези инициативи са представителите на северозападния район за планиране (3 585 младежи) и Североизточния район за планиране (2 220 младежи).

Осъществени са различни проекти по програма „Младежта в действие” 2007 – 2013 г. в рамките на годишния приоритет за 2009 г. „Избори за Европейски парламент” и приоритетите „Европейско гражданство”, „Участие на младите хора” и „Културно многообразие” за установяване на нивото на мотивираност и насърчаване участието на младите хора в изборите на Европейски парламент през 2009 г.

Реализираният по програма „Младежта в действие” проект „Моят глас за моята Европа”⁹³ обединява усилията на над 45 водещи млади журналисти и младежки лидери от България, Полша, Италия и Португалия, които провеждат мащабна анкетна кампания и видео интервюта сред 20 000 младежи на възраст от 18 до 26 години в своите държави. Изследването установи нивото на информираност за участие на младите хора в изборите за Европейски парламент, познанията им за европейската действителност и очакванията им от работата на Европейските институции като цяло. Обработените и обобщени резултати от допитването са представени и обсъдени по време на медийната конференция „Моят глас за моята Европа” в София с членове на Европейския парламент и журналисти. Резултатите от проекта са представени и в книжка „Помагало за евродепутати” и отразяват мненията на младите хора за функциите и дейностите на Европейския парламент, представени в интервюта, графики и препоръки. За насърчаване участието на младите хора в изборите са привлечени различни медии за участие и отразяване на работата на конференцията като БНТ, Дарик радио, Дир.БГ, в. „Стандарт”, младежки медии: радио ORV и Omai.TV, Cafe Babel Sofia и European Youth press.

Резултатите от направеното проучване показват, че едва 29% от анкетираните млади хора знаят имената на политическите партии, представени в Европейския парламент. 46% от тях не разбират политическия език, а 55% смятат, че членовете му не защитават достатъчно добре интересите на младите хора. В същото време едва 30% от младите хора показват мотивация за активно изразяване на позицията си по въпроси, които ги вълнуват.

Повечето млади хора смятат, че е необходимо да участват активно в процесите на взимане на решения чрез проекти, които да опосредстват връзката и диалога с представители на Европейския парламент по въпроси в областта на младежките политики, като едва една малка част (20%) смятат, че да си активен е важно само да гласуваш.

На въпросите как да се засили интересът на младите хора от участие в избори за Европейския парламент младежите отговарят, че е необходимо да имат възможност да посетят европейските институции и да се запознаят пряко с тяхната работа, 28% от тях искат да имат възможност за стаж в тях, 15% посочват по-широкото медийно отразяване за важно. 70% от анкетираните млади хора смятат, че въвеждането на електронното гласуване ще провокира повече млади хора да гласуват.

Проектът „Повишаване на гражданската активност и насърчаване на младежкото участие в изборите за Европейски парламент“ на Национална студентска конфедерация има за цел да се отговори на необходимостта от информиране на новото европейско поколение как работи Европейския парламент, за правата и задълженията, които носи европейското гражданство, да насърчи участието на младите хора в изборите за Европейски парламент и да повиши избирателната активност. Участници усвояват практически умения как да комуникират младите граждани на ЕС с европейските институции и изграждат капацитет за организиране на информационни събития по време на избирателна кампания. Идеите и знанията, получени по време на курса са използвани от всеки един участник на местно равнище и така се постига мултипликационен ефект. В проекта участват студенти от България, Гърция, Холандия и Белгия.

Дейностите по проекта са с практическа насоченост и позволяват на участниците да се запознаят по-отблизо с проблемите на европейската комуникация и да заемат активна гражданска позиция в дебата за бъдещето на Европа като се включиха в обсъждането и приемането на специален манифест за изборите за Европейския парламент. В манифеста са изложени исканията към европейските политически партии и конкретните кандидати за евродепутати. Изготвен е и въпросник за изследване на участието на младите хора в изборите за Европейския парламент и мнението им за избирателната кампания.

1. 
   ПРОФЕСИОНАЛНА И СОЦИАЛНА РЕАЛИЗАЦИЯ НА МЛАДИТЕ ХОРА В МАЛКИТЕ НАСЕЛЕНИ МЕСТА И СЕЛСКИТЕ РАЙОНИ
   
   1. 
      Състояние на изследвания индикатор
      

В периода 2010 - 2012 г. около три четвърти от младите хора живеят в градовете (75.21% през 2010 г., 76,22% през 2011 г. и 76.16% през 2012 г) и само една четвърт в селата (24.8% - 2010 г., 23.8% - 2011 г. и 23.8% - 2012 г.).

Демографските процеси в периода 2010 – 2012 г. са оказали най-силно влияние при младите хора, живеещи на село, като те са намалели с 6.20% докато при младите хора, живеещи в града този темп е сравнително по-нисък - 1.21%,

Световната и икономическа криза оказва негативно влияние върху професионалната реализация на младите хора в страната. Това влияние е различно при младите хора, живеещи в града и на село. При икономическата активност сред младите хора на възраст от 15 до 29 г. се наблюдава по-голямо намаление през 2011 г. спрямо 2010 г. (43.2% към 42.1%), докато безработицата е с намален темп на растеж спрямо предишни години – от 17.6% през 2010 г. до 20.1% през 2011 г. (в сравнение с 11.9% през 2009 г.) Данните за 2011 г. показват, че при младите хора, живеещи на село, показателите за икономическата активност, заетостта и безработица са по-лоши от тези на младите хора, живеещи в града. През 2011 г. показателят за безработицата на младите хора в селата е 24.9% при 18.7% за тези живеещи в града.

По данни на Годишния доклад за изпълнение на Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) на Министерство на земеделието и храните към 31 декември 2011 г. в 231 селски общини, които са обект на подпомагане по програмата живеят 2 880 000 души, което представлява 39 % от населението на страната.

Според доклада се задълбочават тенденциите за влошаване структурата на населението в селските райони. През 2011 г. населението на България е намаляло със 177 644, което в по-голямата си част се дължи на намалението в селските общини със 140 500 души (– 4.65%). Намалението на населението в селата е значително по-високо от намалението в градовете.

Население на България към 31.12.2011 г.

Район	Население - бр	%
селски райони – 231 общини	2 880 346	39%
неселски райони – 33 общини	4 446 878	61%
Общо за страната	7 327 224	100%