ПРИОРИТЕТ VI – ПОВИШАВАНЕ НА ГРАЖДАНСКАТА АКТИВНОСТ

1. 
   УЧАСТИЕ НА МЛАДИТЕ ХОРА ПРИ РЕШАВАНЕ НА МЛАДЕЖКИТЕ ПРОБЛЕМИ
   

Участието на младите хора в демократичния живот и участието им в процеса на взимане на решения по проблеми и въпроси, важни за тяхното бъдеще, се измерва с членството им в различни младежки организации, включването им в кампании, инициативи и консултативни органи към местни, регионални и национални органи на управление.

Към края на 2010 г., броят на вписаните в Централния регистър на юридическите лица с нестопанска цел за обществено полезна дейност към Министерството на правосъдието сдружения и фондации, които имат за цел подкрепа на млади хора е 1 718или 20.42% от общо 8 410 регистрирани организации в обществена полза.

Почти не се забелязва промяна в регистрираната още през 2011г. липса на ангажираност на младите хора в обществено политическия живот на страната. 4% от интервюираните през 2012г. споделят, че членуват младежка организация, 3 на сто – членуват в благотворителна/хуманитарна организация или профсъюз, синдикат (също 3%). 2% е делът на членовете на политическа партия, както и този на неполитическа организация (2%).

През 2012г., в ученически съвет в училище са участвали 9 на сто от попадналите в изследването, 3% са взели участие в клуб за дебати, 2% - в младежки съвет към общината/областта, в която живеят, а 1% - в младежки (детски) парламент.

Най-често младите хора членуват в спортни клубове или младежки културни организации.

Според изследване на Флаш Евробарометър „Младежта в движение“ през 2010 г. сред 57 000 млади европейци, включително български младежи, почти половината (46%) от младите европейци участват в спортен или младежки клуб или в младежка или културна организация. Данните за българските младежи сочат, че едва 28% от тях членуват в спортни или културни младежки организации.


Дял на младите хора, участвали в дейности, развивани от спортен или младежки клуб или културна организация.

Данните от отчетените младежки проекти, изпълнени по двете национални младежки програми до 2010 г.⁸² и програма „Младежта в действие” (2007-2013) на ЕК показват, че в различни инициативи и кампании (екологични и доброволчески акции, дебати, обсъждания, информационни кампании и др.), осъществени по дейностите „свободна зона”, подкрепени по Национална програма „Младежки информационно – консултантски центрове” 2007-2010 г. през 2010 г. са участвали над 460 000 младежи.

По Програмата за младежки дейности (ПМД) 2008-2010 г. в един проект средно са се включвали по 420 млади хора, което прави над 10 000 младежи само през 2010 г.⁸³ В проектите по програма „Младежта в действие” са обхванати 7 169 младежи⁸⁴ Общо по програмите, финансиращи младежки дейности в страната за 2010 г. са обхванати над 23% от младите хора в различни обществени дейности.

Участието на българските младежи в процеса на вземане на решение на местно и регионално ниво се осъществява предимно чрез сътрудничество с местните и национални власти. В над 30 % от общините на територията на страната са създадени общински младежки съвети и детски парламенти, които са най-изявената конкретна форма на работа с младите хора в българските общини ⁸⁵. По този начин се отчитат мненията, изразени от младите хора, поощрява се общия климат на диалог в обществото, критичното мислене и активния принос, като се използват инструментите, средствата и възможностите, предоставени от представителната демокрация и участието на всички равнища в обществото.

От друга страна младите хора участват и пряко в работата на администрацията като:

• 
  средният процент на младите хора (до 35 г.), заемащи изборни длъжности (кметове на общини и кметства, общински съветници) в общините е около 6-7%, като в много общини процентът надхвърля 20%. Има и общини, където практически липсват млади хора на изборна позиция, т.е. 0%.
  
• 
  средният относителен дял на младите хора, заемащи експертна или ръководна длъжност в администрациите на общините, е около 25 %⁸⁶
  

• 
  Политическа организация или политическа партия
  

Делът на младите хора, които участват в местна организация, е особено висок в Ирландия (почти 25%). Италия, Малта, Швеция и Обединеното кралство са страните с най-високо ниво на участие в НПО (над 10%).

Младите хора все-повече смятат, че включването в дейности на общността и в малки организации е далеч по-лесно и ефективно. Броят на младите хора, работещи за организации и сдружения на гражданското общество, се е повишил през последното десетилетие.⁸⁷

Резултатите от лонгитюдно социологическо изследване „Установяване на ефекта от политиките за младежта върху младите хора в страната” проведено през август 2012 година от Институт за социални изследвания и маркетинг сочат, че близо две трети (62%) от младите хора днес разполагат със свободно време. Начините за оползотворяване на свободното време най-общо се разделят на две категории – пасивни и активни. Важно е да се отбележи, че 78% от интервюираните лица през 2012г. заявяват, че разполагат с широко неформално обкръжение, т.е. имат много приятели. Този факт обяснява отчасти преобладаващите предпочитания на младите към активните начини на отмора. Най-рапространени са излизанията с приятели (76%) и разходките с приятели в парка (20%). По-малък дял имат: спортът в свободното време (18%), посещенията на културни мероприятия (в т.ч. кино/театър) – 8%, заниманията със земеделие (4%) и хобито като дейност (2%). 10% споделят, че се занимават с домакинска работа, докато не са на училище или на работа.

Направената оценка по двете национални програми (МИКЦ и ПМД) в началото на 2011 г. показа, че търсените ефекти за постигане на по-голяма информираност на младите хора и насърчаване на тяхната гражданска активност в голяма степен са постигнати. Двете национални програми общо предоставят възможности за голямо разнообразие от механизми за подкрепа и въздействие върху младите хора – директно предоставяне на услуги – информация, консултации (индивидуални и групови), обучения, неформално учене, тематични инициативи и кампании, директно участие в организацията и провеждането на събития и др.⁸⁸

Изследването показа, че най-силен ефект НП „МИКЦ” има върху младите хора, които са завършили училище, но не са продължили образованието си. Програмата е спомогнала за професионалната им реализация, за повишаване на уменията и знанията им чрез неформално обучение.

Отделните групи младежи проявяват предпочитания в най-висока степен към различни видове услуги по програмата. За учениците и висшистите участието в младежки инициативи е приоритет, студентите предпочитат да се включат в обучения, а младежите, завършили училище, които не са висшисти, са най-големи ползватели на консултациите и информацията, както и са участвали и в различни инициативи.

Най-силен ефект по НП «МИКЦ» са имали проектите с тематична насоченост гражданско участие и социално включване, доброволчество, образование, младежка заетост и предприемачество.

Степента на удовлетвореност на анкетираните млади хора от получените услуги е много висока - удовлетворени в различна степен са 99% от участвалите в анкетата близо 500 младежи.

И двете програми показват, че обхванатите в малките градове и селата младежи показват висока ангажираност с целите на програмите и ефектът върху тях е много силен. В същото време броят на проектите и дейностите, осъществени в тези райони, е малък и потенциалът програмите да повлияят положително върху задържането на младежите в по-малките населени места е нереализиран.

Осъщественото проучване сред организациите, бенефициенти по програма „Младежта в действие”⁸⁹ показа, че повече от 2/3 от анкетираните смятат, че тя е допринесла за социалната интеграция на младите хора, участници в проектите. Всички обхванати от анкетата неформални групи и читалищни настоятелства отчитат този ефект. От анкетираните участници най-силно повлияни са младите хора от малките населени места (80%), а по отношение на образованието – младежите, завършили средно образование (65%).

63% от бенефициентите по програма „Младежта в действие” 2007-2013 считат, че младите хора, участвали в проекти, са повишили възможностите си за професионална реализация, като този резултат не се влияе особено от областта, в която са изпълнявани проектите. Положителните резултати, декларирани от самите млади хора, участвали в проектите, са още по-отчетливи – общо 73% считат, че програмата е повлияла положително на професионалната им реализация.

Голям процент от организациите (92%) считат, че участниците в проектите им са повлияни положително и се отварят към проблемите на обществото като цяло. След участието си в програма „Младежта в действие”, те все по-активно се включват в различни граждански инициативи и организации. Почти всички участници (96%) считат, че са повишили своето гражданско самосъзнание и желание да се включват в граждански инициативи, а този ефект е общовалиден за всички участниците от малките населени места и младежите, завършили средно образование.

Изследването на Националното сдружение на общините в Република България за участието на младите хора в местното самоуправление показва, че преобладаващият процент (около 70%) от българските общини прилагат мерки и работят с младите хора предимно в училищна възраст. Около 20% от българските общини имат активна и реално работеща политика за работа с младите хора и постоянно прилагат разнообразни форми на работа с тях, при това не само в училищна възраст. Съответно при 10-15% от общините практически липсват реални добри практики за работа с младите хора и спорадично се прилагат само отделни дейности, а за мнозинството от общините (останалите около 60-70%) като цяло може да се обобщи, че наред с прилаганите политики и добри практики съществуват трудности и предизвикателства, както и воля и желание за тяхното преодоляване. 40% от общините в България имат разработени планове (стратегии) за работа с младите хора, съответно при 25% от тях подобен документ липсва и при 35% разработването на подобен документ предстои. Следва да се отбележи, че съгласно Закона за младежта, приет през април 2012 г., до 31 януари всяка година кметовете на общини следва да изготвят и предоставят на областните управители общински годишен план за младежта за текущата година, насочен към младежите на територията на общината, като са дефинирани общите изисквания за съдържанието на тези планове.

Протичащите процеси на трансформация през последните 20 години и ясната тенденция към индивидуализма като житейска философия и начин на поведение, в България е причина за ниския дял на участие на младите хора в обществени (младежки) или политически организации и цялостна незаинтересуваност на младите хора от подобни прояви (8,8%). Едва 14,9% от младите хора на възраст 18-29 години са чували за съществуването на младежка организация в тяхното населено място.

“Чували ли сте за някакви младежки организации тук – във вашия град, село?”

Участието на младите хора в акции, кампании, инициативи и проекти е една от най-популярните форми на гражданска активност на младежите в България.

10,3% от младите хора са участвали в кампания, инициатива или акция. Най-често младите хора се включват в екологични кампании (30%), благотворителни и дарителски акции (22%) и акции на БЧК (19%), кампании и инициативи посветени на сексуалната култура и превенцията на полово предавани болести (7 %), свързани с престъпността (6 %), борба с наркотиците (4 %).

Като цяло се наблюдава високо ниво (декларативно) на гражданска активност, особено при решаване на даден проблем в местната общност – „Да, бих отишъл!”, „Да, бих взел участие!”. Реално обаче, мнозинството от младите са силно скептични, че от това би имало някакви реални последици.

В последната година се наблюдава засилена гражданска активност на младите хора чрез използване на новите технологии и медии. Младите хора са на челно място в използването на Интернет и неговите приложения (например Facebook and Twitter) като средства за междуличностна комуникация. В страната 61% от младите хора прекарват повече от 2 часа на ден в Интернет.⁹⁰ Виртуалните пространства, посещавани често от тях, като онлайн форуми, чатове, социални мрежи и блогове, служат за организиране на колективно общуване около общи интереси. По този начин новите медии съставляват огромен ресурс за социално ангажиране.

В този контекст новите медии могат да бъдат използвани по много начини: за запознаване и обмен на идеи по социални и политически въпроси, за разкриване нарушаването на политическите и социални права, което иначе може да остане неразкрито, за иницииране и организиране на протести и демонстрации около общи цели и за установяване на връзки и обмени с публичните власти. Важно е също да се отбележи, че методите на участие онлайн и офлайн са принципно конвергентни, като единия подсилва другия. С други думи, младите хора, които вече са активни офлайн, могат да се възползват от преимуществата на новите медии за разширяване на тяхното участие (например, чрез присъединяване към транснационални мрежи). В същото време, младите хора, които започват да участват онлайн, е по-вероятно да откликнат на офлайн методите на участие (например, научавайки за съществуването на местно сдружение и присъединявайки се към него).

Няколко проучвания сочат важността на Интернет при засилването на социалните контакти и улесняване взаимодействието между гражданите и техните политически представители чрез т.нар. “е-демократични” проекти, които обикновено имат за целева група млади потребители на Интернет. В действителност процентът на младите хора, които се свързват с публичните власти чрез Интернет, се е увеличил през последните години. Данните на Евростат сочат географското разделение, което отделя страните в Северна Европа, в които младите хора общуват по-лесно с публичните власти чрез Интернет, отколкото тези в Южна и Източна Европа, където го правят много по-малко.⁹¹

Индикатор на ЕС за младежта: Делът на населението между 16 и 24 г., което използва Интернет за взаимодействие с публичните власти, 2005 и 2010 г.


Индикатор за младежта на ЕС: Делът на населението между 16 и 24 г., което използва Интернет (през последните три месеца) за достъп или излагане на мнения по граждански въпроси чрез уеб сайтове, 2011 г.

Националните тенденции се различават значително. Докато някои страни-членки докладват за съотношения от 40% или повече (Дания, Германия, Холандия и Финландия), при други се регистрират много ниски нива на използване на Интернет за обмен на граждански виждания (Белгия, Кипър, Полша, Словакия и Швеция). Активността на младите хора в България е 20%. Процентите на младите хора, които са активни чрез тези “нови” форми на участие са значителни. Сред респондентите на изследването Евростат, при тези между 16 и 24 г. около 1/3 посочват, че са използвали Интернет, за да се свържат с публичните власти, докато съответно 24% и 14% казват, че са го използвали за участие в блогове и форуми, с цел дискутиране на граждански въпроси.

Както е в случая на неинституционалните форми на участие, младите хора явно предпочитат взаимодействие чрез Интернет и неговите услуги пред традиционните видове гражданско участие. Потенциалът, който се предлага от тази форма на гражданско включване, за мобилизиране на интересите и отговорностите на младите хора трябва да бъде изцяло признат и подкрепян.
6.1.3 Предприети мерки

Повечето от общините в България полагат усилия да ангажират все повече млади хора в обществения живот на населеното място. Най-често използваните форми за включване на младите хора в местното самоуправление са:

• 
  организиране на работни срещи (дискусии, кръгли маси, срещи-разговори, обучителни семинари);
  
• 
  организиране на „Ден на младежко самоуправление“/„Кмет за 1 ден“/„Мениджър за един ден“;
  
• 
  учредяване на Младежки/детски парламент;
  
• 
  участие в Обществен съвет/Общински младежки съвет/Областен младежки съвет;
  
• 
  почти навсякъде има практика да се изграждат екологични клубове, чрез които се приобщават младите хора.
  

Голяма част от българските общини (над 80%) подкрепят финансово или по друг начин проекти или инициативи на млади хора. Подкрепата се изразява предимно в предоставяне на материали и/или финансови средства за еко инициативи (посадъчен материал, извозване на боклук, оборудване за изграждане/възстановяване на детски площадки и места за отдих и др.) или за награди при провеждане на спортни турнири или културни фестивали.

Почти 60% от общините в България имат реализирани побратимявания с други местни власти от европейска държава през последните две години. Най-много са побратимяванията в области като туристически, културен и спортен обмен, следвани от търговски/икономически обмен, местно самоуправление, трансгранично сътрудничество.

Много рядко през последните две години (под 10%) се срещат побратимявания с други страни, насочени изключително и само към младежки дейности или свързани с участие на млади хора във взимането на решения. Същевременно приблизително 60% от общините, които си сътрудничат с побратимени градове/общини, са включили в съвместните дейности и инициативи, насочени към младите хора.

Сред основните дейности в това направление са:

• 
  дебатиране върху икономически и социални европейски политики за младите хора в Европа;
  
• 
  обмяна на опит по въпросите на доброволческото сдружаване;
  
• 
  дебатиране по въпросите за равните възможности на младите хора и тези в неравностойно положение;
  
• 
  споделяне на опит за - интегриране на младежко управление и самоуправление на територията на общината;
  
• 
  стимулиране на младежки инициативи, обмен на опит и добри практики между младежи за организиране и реализиране на различни младежки инициативи - спорт, социални и екологични дейности;
  
• 
  взаимни посещения на служители на младежка възраст от общинските администрации за обмяна на добри практики за добро управление, обмен на социални, образователни и културни практики;
  
• 
  обмен на културните ценности, обичаи и традиции, да общуват с други млади хора от различни етноси и култури;
  

В изпълнение на Обновената рамка за сътрудничество в областта на младежта (2010 – 2018), на национално ниво се осъществява процеса на Структурен диалог на ЕС в областта на младежката политика. Структурният диалог насърчава подкрепата за младите хора и младежките организации, като създава форум за непрекъснато съвместно обсъждане на приоритетите, изпълнението и последващите действия за европейското сътрудничество в младежката сфера, които трябва да се развиват на ниво ЕС, национални власти и млади хора.

Темите на диалога са в съответствие с общите цели на европейското сътрудничество в областта на младежта и приоритетите за всеки работен цикъл. Всяка избрана тема се осъществява в рамките на едно тройно председателство. Диалогът – интензивен и развиван на местно, регионално, национално и европейско ниво, включва млади хора, младежки изследователи и тези, които са ангажирани в работата с младежи.

Началото на първия Структурен диалог бе дадено през януари 2010 г. в рамките на председателство на Испания, Белгия и Унгария. Избраната тема бе „младежка заетост” – интегриране на младите хора на пазара на труда като наети лица или като предприемачи чрез улесняване и подкрепа на преходът от образование и обучение или от безработица към пазара на труда.

В началото на 2010 г. в Министерството на образованието, младежта и науката е създадена национална работна група по реализирането на Структурния диалог в България. Работната група включва представители на Дирекция „Младеж“ на Министерство на образованието, младежта и науката, Министерство на труда и социалната политика, Министерство на икономиката, енергетиката и туризма, Агенцията по заетостта, активни НПО и младежки обединения в страната, представители на синдикатите и социолози. Задачата на националната работна група е да осъществи подготовка за участието на младите хора в изпълнението на структурния диалог на национално ниво, да анализира резултатите от национални допитвания сред младите хора в България и да изготви националните доклади на база допитванията на младите хора.

В рамките на 2010 г. са осъществени първите две допитвания в областта на младежката заетост на базата на разработени анкети на теми „Активното включване на младите хора: борба с безработицата и бедността” и Приноса на младежката работа за интеграцията на младите хора на пазара труда”.

В двете национални допитвания са взели участие над 47.2% от младежки организации, регистрирани в националната младежка информационна система на МОМН и са представени всички административни области в страната. Почти половината от анкетираните младежки организации работят в младежкия сектор от 8 години и осигуряват средно по 5 работни места. В проектите им са обхванати над 30 000 млади хора. Чрез организациите анкетата достига и до младите хора в страната. Получените резултати са обобщени и представени в два национални доклада, които са предоставени на Управителния комитет на Структурния диалог.

В рамките на 2010-2012 г. след всяко национално допитване се организира младежка конференция в страната председател на ЕС. Във всяка конференция са взели участие по трима представители на българските младежи и Министерството на образованието, младежта и науката.

На конференциите са обсъждани обобщените резултати от всяко национално допитване.

На базата на изводите на всяка от конференциите е задълбочаван процеса на диалога, като целта е да се идентифицират и изберат най-важните приоритети, както и да се идентифицират и препоръчат подходящи дейности, механизми и инструменти за постигането им. Първият структурен диалог приключва в рамките на първото полугодие на 2011 г.

Тройното председателство Полша – Дания – Кипър (01 юли 2011 – 31 декември 2012 г.) избра за общ тематичен приоритет на вторият цикъл от структурния диалог „участие на младите хора в демократичния живот“.

Средно в националните допитвания в рамките на структурния диалог вземат участие между 180-200 младежи, като се предприемат мерки за разпространяване на информацията и обхващане на по-широк кръг от млади хора.

В изпълнение на План за действие за 2011 г. на Национална стратегия за младежта (2010-2020), Министерството на образованието, младежта и науката разработи проект на Закон за младежта. Той урежда обществените отношения в сектора на младежта, определя принципите на младежката политика и конкретните отговорности на всички секторни институции при реализацията на политиката за младите в страната. Законът регламентира механизмите за формиране, планиране, наблюдение и контрол на политиките за младeжта с цел постигане на по-добро управление на сектора на младежта.

Законът дефинира основни понятия в младежката сфера като „младеж“, „младежки дейности”, „младежки работник“, „младежка организация“ и „национално представителна младежка организация“, като по този начин се създава възможност да се решат проблеми, свързани с пълноценното участие на младежта в обществено-икономическия живот, финансирането на дейностите в подкрепа на младежта, сдружаването на младите и нуждата от професионализация на социално-възпитателната работа с младежта.

По оперативна цел 3 „Осигуряване на ефективно представителство на интересите на младите хора във формирането, изпълнението и оценката на секторните политики на национално, регионално, областно и общинско ниво” през 2012 г. са сформирани 54 комисии с участието на млади хора на местно, областно и национално ниво, а над 2 264 младежи и младежки лидери активно вземат участие в процесите на гражданския контрол върху дейността на общинските и държавните органи.

За стимулиране на участието на младите хора и техните организации в опазването, подобряването и управлението на природното богатство са осъществени 40 национални кампании за повишаване на общественото съзнание и култура, в които са се включили 624 организации с участието на 39 675 млади хора. Кампаниите са посветени на повишаване на общественото съзнание и култура, Световния ден на влажните зони - 2 февруари, Световния ден на водата - 22 март, Международния ден на Земята – 22 април, Световния ден на околната среда - 5 юни и Зелената седмица, Ден на река Дунав – 29 юни; Седмица на мобилността – 16-22 септември, Участие на български училища в международната инициатива “Зелена вълна” /“Green Wave”/ - деца по целия свят засаждат дървета, поредица от информационно-образователни инициативи в училища и детски градини в цялата страна под различни форми – изложби, състезания, електронни игри, конкурси, акции за почистване, хепънинги, грижа за вековни дървета, поставяне на хранилки за птици, ремонтиране на екопътеки и съоръжения сред природата, поставяне на маркировка и пр. Общият брой на младите хора, взели участие в тези кампании е 22 841.

В края на 2009 и началото на 2010 година, по Национална програма “Младежки информационно – консултантски центрове” 2007 – 2010 (МИКЦ), след проведени три конкурса, са одобрени 37 организации, които да реализират програмата и да предоставят услуги на млади хора, като с това се покрива 100% от територията на страната. В 23 областни центрове активно действа по една организация, в три областни центрове (Варна, Бургас и Пловдив) по три организации, а в столицата функционират 5 младежки центрове, подкрепени от програмата. С това е постигната първоначално заложената цел да се обхванат всички областни центрове, като се отчете и различната концентрация на младежите в областните центрове. Подпрограма 1 „Младежки информационно – консултантски центрове“ на Национална програма за младежта (2011-2015) е естествено продължение, като до края на 2012 г. в финансовата й подкрепа работят 30 МИКЦ във всички областни градове.

• 
  популяризиране на активното гражданство на младите хора с акцент върху европейското им самосъзнание;
  
• 
  стимулиране на европейското единство чрез развиване на ценности като солидарност и толерантност сред младите хора;
  
• 
  насърчаване на взаимното разбирателство между младежите в различните страни за преодоляване на културните различия;
  
• 
  развитие на системи за подкрепа на младежки дейности и капацитета на гражданските организации в младежката сфера;
  
• 
  насърчаване на европейското сътрудничество в младежката сфера.
  

За 2009 г. към програмата са подадени 394 проекта, от които са одобрени и подкрепени 175 проектни предложения. За 2010 г. са подадени 417 проекта, от които 168 са одобрени. Не само увеличения брой на подадените проекти, но и фактът, че всички средства, предоставени от Европейската комисия за 2010 г. са разпределени, показват повишения интерес към програмата, както и по-доброто и познаване от страна на младите хора в България. През 2011 г. са одобрени 188 проекта, с които са подкрепени 256 нестопански организации, предоставящи услуги на младите хора в страната. Реализирани са 425 информационни дейности и 158 инициативи за популяризиране и мултиплициране на добри практики в областта на гражданската активност и младежката работа, в които са взели участие 2 363 млади хора в страната.

В рамките на 2012 година с подкрепата на програма „Младежта в действие“ на ЕК и Националната програма за младежта (2011-2015) са реализирани 49 кампании и са проведени 119 обучения по защита на правата на човека, особено по въпросите на правата на детето, дискриминацията, равнопоставеността между половете, трудовите права на младите хора, като са обхванати 8 817 младежки лидери и младежки работници. Подкрепени са 179 нестопански организации, предоставящи услуги на младите хора в страната. Реализирани са 93 информационни дейности и 95 инициативи за популяризиране и мултиплициране на добри практики в областта на гражданската активност и младежката работа, в които са взели участие 4 039 млади хора в страната.