Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я м и н и с т е р с к и с ъ в е т д о к л а д

Коефициентът на естествен прираст в градовете е минус 2.2‰, а в селата - минус 12.7‰, което означава, че намалението на населението в страната в резултат на естествения прираст се дължи предимно на негативните демографски тенденции в селата. Основните фактори за намаляване броя на населението в селските райони са неблагоприятната възрастова структура, отрицателният естествен прираст и миграцията от селските към градските райони.

2. 
   Анализ на състоянието
   

В рамките на периода 2010 – 2012 г. се наблюдава увеличение на коефициентите за икономическа активност, заетост и безработица, както при младите хора в селата, така също и при тези живеещи в градове по данни на НСИ. Въпреки че се наблюдава увеличение на коефициента на заетост на младите хора в селата с 1.6 пункта през 2012 г. спрямо 2010 г. той остава на по-ниско ниво (33.6%- 2012 г.) от тази на младите хора в градовете (38.8%- 2012 г.).

Данните от национално представителното проучване сред младите хора в страната за 2012 г. показват, че 38% от младежите работят на пълен работен ден, а 6% - на непълен работен ден. Реално част от останалите младежи, които са се определили в групите студенти, ученици, домакини също работят.⁹⁶

Кризата в много по-голяма степен засяга младежите, отколкото останалата част от населението.По данни на НСИ за периода от три години (2010-2012 г.) коефициентът на безработица при младите хора в градовете е нараснал почти два пъти (3.1%), при нарастване от 1.8% при младите хора в селата. Безработицата при младите хора в селата обаче остава на чувствително по-високи нива – 26.2% по данни на НСИ за 2012 г. спрямо тази при младите хора в градовете – 12.2%.

По данни на общините в страната⁹⁷ в малките селища се наблюдава изостаналост спрямо условията на градската среда и ниското качество на живот. Достъпът до формално и неформално образование, професионално образование и обучение, информация и консултиране на младите хора в малките населени места и селските райони е ограничен. Намаляват привлекателните възможности за икономическа активност и професионална реализация.

Миграция и емиграция

Данните на национално представителното лонгитюдно проучване сред младите хора на Агенция Медиана през 2011 г. сочат, че най-склонни към миграция са младежите, живеещи на село (20%) и малките градове (19%), а най-малки са нагласите при тези, живеещи в големите градове и София (9%).

Анализът на данните от проучването⁹⁸ показва, че неудовлетвореността от възможностите за реализация и добре платена работа увеличават емиграционните и миграционните нагласи на младите хора в малките населени места. Всъщност, голямата част от заявяващите, че ще мигрират, на практика са потенциални емигранти – заявяват, че имат и планове да емигрират.

В общините Котел и Твърдица на Област Сливен например, ясно се отчита тази тенденция - поради ограничените възможности за професионална и социална реализация на младите хора в малките населени места и селските райони се наблюдават силно изразени миграционни тенденции в посока големите градове и извън страната, което пък е причина за отчетения демографския срив.

Ползването на компютър и интернет са ключови характеристики на днешното младо поколение. Потребителите на интернет сред изследваните младежи възлизат на 94 на сто. 85% имат достъп до компютър с интернет, 88% могат да работят с компютър. Нещо повече – нарастването на делът младежи, които могат да работят с компютър е със 17 пункта в сравнение с 2009 г. (71%) и 13 с 2011 г. (75%). Драстично до 4.5% спада делът на неумеещите да работят с компютър от 18,7% през 2009 и 12.5% през 2011г. Ползването на Мрежата (56%) е второто нещо след излизането с приятели (76%), което младежите най-често правят в свободното си време.⁹⁹

Достъпът до Интернет е в пряка зависимост от населеното място, в което живеят младежите. Ползващите го в столицата и големите гладове са близо два пъти повече отколкото тези в селата. Причината следва да се търси в по-добрата инфраструктура в София и в големите градове, докато в селата локалните мрежи все още се изграждат, а интернет-доставчиците са твърде малко на брой или липсват.

Според Европейската комисия основните причини за различията между градските и селските райони в широколентовия достъп до интернет са ниска гъстота на населението, отдалеченост и недостатъчна конкуренция. Други социално-икономически фактори, като например ниски доходи и недостатъчна образованост, липса на достъп до нови технологии, ниско качество на услугите, липса на приложения с подходящо съдържание за земеделския бизнес и за бизнеса в селските райони, ниска информираност или застаряващо население, допринасят за ниските равнища на разпространение. Подходът в тези зони е не само да се осигури възможност на гражданите за достъп до широколентови услуги, но и да се осигурят места, например читалищата и обществените библиотеки в рамките на проект „Виртуални библиотеки”, където да се предоставят широколентови услуги на социална база.

Данните от национално представителното лонгитюдно проучване през 2012 г. регистрира висока технологична обезпеченост на младежите от малките населени места и селските райони - 82% имат достъп до компютър. Този дял все още изостава от националните резултати, но ясно показва тенденция за намаляване на различията между урбанизираните и селските райони.

Всяко четвърто домакинство на младежи от малките населени места и селските райони си е купило през последните две години нов компютър или лаптоп. Покупките на нова компютърна техника отново, макар и с малко изостават (5 пункта) от средните за страната.