Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я министерски съвет

С това въведение давам думата на зам.-министър Горанов.

ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: С няколко думи ще ви представя основните параметри по Законопроекта за държавен бюджет за следващата година, който имахме възможност на експертно ниво да консултираме в постоянната комисия, подкомисия към Националния съвет за тристранно сътрудничество в сградата на Министерство на финансите, където се проведе заседанието на комисията. Има доста подробен протокол, който е на разположение на секретариата на съвета.

Общо взето ситуацията в световната и европейската икономика остава несигурна и това, което е предизвикателство пред нас е в тази относително несигурна обстановка и бавното възстановяване, което се наблюдава в Европа специално да успеем да изградим една стабилна и консервативна фискална политика в продължение на нашите усилия през целия мандат на правителството да поддържаме благоразумна фискална политика, която да дава основания на нашите европейски партньори да имат доверие, че цялата ни политика като цяло е смислена и разумна.

В следващата година запазваме освен общото ниво на данъчно облагане запазваме и салдото като фискална позиция. По наше мнение можем да си го позволим. Първо, от една страна по този начин подпомагаме продължаващото възстановяване и запазваме относително ниския, но все пак растеж от 2012 и очакван за 2013 година и успяваме да намерим отговор на много въпроси, свързани с политиката по доходите. Разбира се най-големият такъв и най-ресурсоемък е свързан с увеличението на пенсионните доходи.

Ръстът на икономиката, който планираме в следващата година е около 1,9 на сто, който според нас е реалистичен особено на фона на прогнозите за растеж между 1 и 1,2% до края на 2012 година. Подобни прогнози споделят и част от нашите партньори от Европейската комисия и МВФ, чиято мисия по чл. 4 на договора за фонда приключи наскоро. Те оцениха нашата фискална рамка за 2012 и за 2013 година като реалистична, като по отношение на приходната част техните оценки се разминават с оценките на българското правителство с една десета от процента. Тоест, това ни дава основание да смятаме, че основните параметри, приходи и салдо на бюджета за следващата година са изпълними и няма да създадат негативно усещане, подобно с което това правителство влезе в своя мандат.

Пак подчертавам, че основните ни политики в разходите са свързани основно с политики за повишаване на доходите и чрез инвестициите – увеличаване или даване на основа за растеж и заетост. По отношение на разходите, свързани с увеличаване на доходите, споменах вече, а и ще имаме възможност много детайлно да бъде представено, когато се разглежда Законопроекта за бюджета на Държавното обществено осигуряване, един сериозен ръст от разходи за пенсии. От 1 април следващата година ще се предложи диференцирано нарастване на всички пенсии, отпуснати до края на 2012 година. Има значителен ръст на разходите за образование – с над 120 милиона, разпределени в различни политики. Ще можем да ги коментираме впоследствие. Може би над 90 милиона след последните уточнения – нетно нарастване на разходите за здравеопазване, като разходите в бюджета на Националната здравноосигурителна каса растат брутно с сто милиона, което е свързано с прекратяване на трансфериране на средства от бюджета на Националната здравноосигурителна каса към бюджета на Министерство на здравеопазването.

Общият размер на разходите по консолидираната фискална програма се запазва под 40%, за които много пъти сме говорили и които са намерили място в измененията на Закона за устройство на държавния бюджет, разработвани от екипа на Министерство на финансите, като т.нар. фискален пакт. Те са в размер на 38,8 на сто от БВП, който планираме в следващата година да достигне малко под 81,5 милиарда или точно 81 485 000 лева в 2013 година спрямо очакванията за 77,7 милиарда лева в 2012 година.

По отношение на дефицита – запазва се на нивото на тази година. Тази година е 1 милиард 92 милиона, не очакваме да го достигнем, но засега оценките са подобни на това ниво. За следващата година планирания размер на превишението на разходите над приходите, в това число и европейски средства очакваме да достигне 1 милиард и 100 милиона, тоест с само с 8 милиона промяна в номиналния размер на отрицателното салдо за следващата година. С размера на БВП расте и вноската в европейския бюджет, която правим. За следващата година се планира тя минимално да нарасне и от 895 милиона за тази година да достигне 908 милиона за следващата година.

По отношение на данъците ще коментираме по-детайлно в момента, в който представяме пакета данъчни закони, оформен като изменение в Закона за ДДС и с преходни и заключителни разпоредби и изменения в останалите данъчни закони. Продължават усилията. Правителството прие Закон за публичните финанси, с който се планира, когато влезе в сила да замени сега съществуващия Закон за устройство на държавния бюджет и в него много по-прецизно се разписват линиите на отговорност на отделните министерства и агенции по отношение на ефективността на разходите, които те правят или трябва да правят, така че това да става все по-прозрачно и все по-строга отчетност и контрол от страна на обществото и правителството.

Споменах ви за увеличението на капиталовите разходи в следващата година, които са основно по линия на усвояването на европейските средства, но ще цитирам няколко числа. За социална инфраструктура, свързана с регионално развитие и околна среда нарастването на разходите е с 510 милиона. Това е един значителен ресурс. Само като ръст общият размер на капиталовите разходи, които се очаква да направим за сметка на европейския бюджет надхвърлят 3 милиарда. Надявам се с този ресурс да създадем достатъчни условия, за да подкрепим планирания растеж, който вероятно ще достигне и числото, което ви цитирах – около 1,9 – 2% за следващата година. Разбира се ако минем през отделните сектори, можем много да коментираме, но имаме повече разходи – над 34 милиона в областта на културата, ще се увеличи стандарта за държавните културни институции, считано от 1 януари, за образованието споменах, социалните дейности ще бъдат коментирани с бюджета на ДОО.

В областта на отбраната и сигурността ще видите една мярка, която на пръв поглед показва огромен ръст в разходната част. Господин Димитров я спомена в своето изложение, като достижение на тристранния диалог. Брутното представяне на действителните разходи, които трябва да направи държавата, за да осигури пенсионирането при условията на чл. 69 от Кодекса за социално осигуряване.

Ще се огранича до тук с ясното съзнание, че сте имали няколко дни възможност да минете през доста обемния материал, който традиционно Министерство на финансите представя, но вероятно вицепремиерът ще допълни някакво по-генерално заключение. Според мен това е бюджет, който решава политика по доходите в момент, в който в други държави членки на Европейския съюз тепърва търсят мерки за допълнителни съкращения, за заеми, помощ от Европейския спасителен механизъм и поставят екзистенциални теми, на които ние още в 2010 година на тази маса търсехме отговори и решения и се оказахме доста по-подготвени за кризисно управление на публичните финанси, отколкото някои далеч по-стари демокрации направиха това.

СИМЕОН ДЯНКОВ: Коментари по тази точка, три допълнителни теми. Първо, в бюджетите на МВР, НСО и МО, както каза Владислав Горанов, на пръв поглед изглежда, че има големи увеличения. В бюджета на МВР няма никакво увеличени, в смисъл – нула. В бюджета на НСО няма никакво увеличение – нула с изключение на допълнителните социални осигуровки, които до сега по доста непрозрачен начин се плащаха към НОИ, не се виждаше истинската тежест на тези министерства и ведомства, докато знаете, че ние миналата година решихме, че е много по-добре да има прозрачност в това и следователно сме вкарали тази част от социалните осигуровки в техните бюджети. В МО по същия начин има известна допълнителна сума, за която Аню Ангелов вчера говори вече и обществено за увеличаване на заплатите там. Голяма част от това увеличаване, което е 9% се дължи на вътрешни спестявания, главно на факта, че до тази година, до бюджет 2012 продължавахме да изплащаме военна техника, поръчвана от предишното правителство в 2006 година и 2013 година за първи път нямаме такива крупни фрегати, хеликоптери и т.н., където продължават да вървят вноски. От това се освобождава един вътрешен ресурс на стойност 30-35 милиона лева за следващата година. През 2014 година ще е още по-голям този ресурс, който се преориентира пожелание на министър Ангелов и неговия екип. Към увеличаване на заплатите ние добавяме нещо, но то е сравнително малко – от порядъка на 15 милиона лева.

Един коментар, защото предполагам, че ще си говорим доста дали икономическата прогноза е завишена, намалена и т.н. Голяма част от вас вече са коментирали обществено това. Една тема, която за мен е водеща за следващата година и която малко е коментирана е какво ще стане с американската икономика. Тя изглежда на пръв поглед сравнително далечна за нас, но всъщност въобще не е далечна, защото е голяма икономика и големи промени в големи и далечни икономики могат да ни влияят много. Според анализи може да се очаква значително забавяне на американската икономика от следващата година по простата причина, че там бюджетният дефицит с години е нараствал и е близо 10% от БВП. Който и да е следващият президент там ще трябва да се съобрази и по някакъв начин да свие разходите в зависимост от съответните политики. Това може да окаже доста значително влияние върху износа на Европа за Съединените щати и оттам и директно и индиректно върху нашата икономика. Това е едно доста голямо неизвестно, което аз поне и начина, по който ние сме мислили в Министерство на финансите по-скоро дърпа назад прогнозите, в смисъл ще влияе по-негативно в следващите няколко седмици и месеци след изборите там, отколкото поне засега е мнението и затова сме били по-консервативни в начина на сметки, както между другото сме го правили в предишни години, макар че макромоделът ни дава 1,9%, който сме записали, а реално бюджетът е смятан на 1,2% за 2013 г.

Заповядайте за коментари.

КОНСТАНТИН ТРЕНЧЕВ: Ще си позволя, господин вицепремиер, да Ви внеса официалната позиция, в която по точки се спираме. Разбира се по обясними причини ние гледаме предимно социалните схеми, пенсии и т.н. Имаме своите съображения.

Господин Горанов каза къде и какво се увеличава, упълномощен съм да изразя изключителното си несъгласие с бюджета на БАН. Уважаеми господин вицепремиер, давам си сметка, че Вие положихте усилия там нещо да раздвижите. Какво се раздвижи не знам, но реформа реално няма. За мен обаче вариантът да ги оставим в недоимък не е правилната политика. Аз примерно съм напълно несъгласен там да има институт по модерни политики – някаква абсолютна тъпотия, остатък от марксизма, член кореспонденти, преподавали история на комунизма, на някаква свинщина. Казвам го едно към едно, моите чувства към комунизма са всеизвестни.

Обаче цялостната политика затормозява примерно Институт по микробиология – 3А международна оценка, други институти. Към момента необвръзката е 11 милиона и ги пускат в неплатен отпуск. Всички си даваме сметка, ние изнесохме към края на лятото ужасяващи данни за излизането от България на специалисти. Каквито и да са нашите специалисти все пак там е едно средище, където идеологиите нямат място, но чистата наука има. Така че според мен от резерва или от някъде другаде няма да е зле бюджетът им да се повиши, като след това се разкарат някакви такива паразитни структури, каквито има в БАН, още повече, че сега там се мотаят и лица от ЦК на БКП и незнам си каква такава изродска работа. Те трябва наистина да се ликвидират. Но нека чистата наука, апелирам, защото ще изнеса ужасяващи данни за това нещо, да бъде взета по възможност под внимание. Има неща, с които можем да се гордеем, които са направени от български учени, не да им прави музей президентът, защото нещата са направени на запад, световноизвестни неща. Нека от тези неща нещо да се състои и в България, а то без хора няма да стане.

Така че реформи – да, но покрай тези реформи се запазват разни и креатури, а истинската наука страда и затова нека да не ги доизгоним от държавата. Ние настояваме за 70 милиона бюджет в БАН.

ДИМИТЪР МАНОЛОВ: И да продължа понеже тук в този дебат ще се кажат много неща с малко от които аз ще бъда несъгласен и ние като организация, като Конфедерация на труда „Подкрепа”.

Във всеки случай аз искам да сложа акцент върху само две от всичките предложения, които са описани в нашето становище. Първото ни предложение е свързано с бюджета на държавното обществено осигуряване. Известен факт е, че от събираните осигурителни вноски към момента 5% се насочват в универсалните фондове по допълнително задължително пенсионно осигуряване. Няма никаква причина да мислим, че през тази година, през следващата и през още много години напред тези средства ще гарантират необходимата доходност така щото да компенсират хората за това, което те пропускат като пенсии от универсалния стълб заради това, че техните осигурителни вноски се насочват в частните пенсионни фондове. Анализът показва, без да се впускаме надълго и нашироко, че към днешна дата след 12-годишното мъдро управление, и то е само това, което се вижда на повърхността, без да слизаме под нея, че днес по номинална стойност средствата са по-малко от тези, които са били внесени там. Следователно общият баланс е отрицателен от дейността на тези фондове, следователно хората от тях пенсии няма да получат. Съвсем съпътстващ детайл е, че печалбите на дружествата, които управляват тези фондове на загуба се увеличават с всяка година, най-малко заради факта, че тези средства от тях се удържат такси на входа за това мъдро управление.

От друга страна, ако направим една бегла съпоставка, ще видим, че размерът на тези средства и дефицита в бюджета на НОИ поразително си приличат. Това е практически едно и също число. Следователно с едно движение този проблем може да бъде решен, въпреки че самият аз съм противник на това да гледаме навън и да търсим примери навън, обаче в този случай няма как да не го направя, защото на нас това нещо ни беше натресено отвън. То почна 1980 година в Чили, след това се разви в други американски държави, 90-те години дойде в Европа, взеха го в много по-голяма степен от нас в Полша и Унгария, които вече се отказват, Унгария – напълно, Полша – постепенно, Прибалтика също в някаква степен. Мога се позова и на това, което се говори миналата година на голямата среща, която се прави в България с Международната организация на труда, че на тази парадигма на пенсионната система не работи, тя трябва да бъде променена.

Разбира се това са неща, които в подробности трябва да гледаме по-нататък, но спокойно може на първа стъпка напълно безболезнено тези 5% пункта тази година да си отидат в солидарната система, нещо което ще реши нейният дефицит точно с едно движение и парите ще заработят истински. Още повече, че хората, за които това се отнася ще получат правата си, които сега не получават, защото се предполага, че те от тези фондове някой ден ще получават пенсии, които както споменах и всеки може да каже, че те няма да получат.

Разбира се на един по-късен етап ние можем да разгледаме какво трябва да се направи с професионалните пенсионни фондове. Предложението, което тогава направихме за съжаление сега няма как да бъде реализирано, то тогава остана без внимание. Ако бяхме му обърнали малко повече внимание и бяхме останали на осигурените лица избор да чака пенсия от ППФ днес каквато си е изкарал или да си прехвърли доброволно средствата в универсалния фонд и да чака пенсия по § 4, тогава щяхме да решим проблема, но нека да не говорим за ланшния сняг, той вече се е стопил.

Това ни предложение аз предлагам да бъде сериозно обмислено и да бъде взето предвид. Второто предложение, което ние правим е да бъде премахнат максималния осигурителен доход, защото няма и минимален, защото сега излиза, че ниските доходи участват с по-голям дял в обществената солидарност, отколкото високите. За високите някой е казал – до това ниво те е участват, оттам нататък няма да участват по някаква много странна логика. Адски странна логика. На повечето места по света имащите повече участват повече. Само у нас имащите повече участват по-малко. И в този смисъл скалата на изземване през данъчно осигурителни вноски в България е агресивна, което е напълно необяснимо. Но самият аргумент, че няма ограничения от долу следователно не трябва да има и от горе. Тогава когато беше премахнато ограничението от долу, трябваше да се премахне и това от горе. Пропусната е тази стъпка и сега може да бъде направено това нещо и нещата да бъдат частично възстановени.

До тук ще спра, защото оттук нататък колегите ще кажат много неща, които и аз мога да кажа.

СИМЕОН ДЯНКОВ: Благодаря.

По точка първа – това е за универсалните пенсионни фондове, няколко пъти съм повдигал напоследък и на по-експертно ниво, с председателя на КФН, с г-н Искров в БНБ, че всички заедно трябва да правим анализ и може би да направим общо предложение по тази тема, защото и според мен няма да е скоро, така да го кажа, времето, когато тези фондове ще плащат на хората. Просто така е направена схемата, не само в България, както вие казахте, а в доста други държави тя е внедрена, че всъщност няма никакъв стимул в тези фондове те да изкарват пари, освен за себе си, да изкарват пари за бъдещето. Просто по никакъв начин не им е свързан интересът. Това се вижда: общо взето всяка година се губи по нещо – някоя година се губи повече, други години се губи по-малко, но като цяло винаги обществото губи, докато процентите, които те си задържат, са всъщност доста стабилни.

Така че смятам, че така или иначе, трябва да има преосмисляне на тази система не само заради трудни бюджети поради икономическото състояние на Европа, а просто това е неработеща система. Логиката й липсва. Стимулите да работиш добре в тая система и да изкарваш нещо за много години напред просто ги няма.

Господин Велев.

ВАСИЛ ВЕЛЕВ: Може би все пак е добре да се припомни, че ние имаме подписано споразумение, според което даже тази вноска трябва да расте от 5 % на 7 %. Нека на коляно да не решаваме въпроси, които изискват една по-задълбочена дискусия. Може би това да го отнесем към плана за работа на НСТС.

ДИМИТЪР МАНОЛОВ: Аз правя това предложение засега. За 7-те процента ще си говорим нататък. Там имаше други неща, които днес ги няма. Това споразумение го няма, то е заминало.

ВАСИЛ ВЕЛЕВ: Искам да представя накратко позицията на Асоциацията на индустриалния капитал в България, някои коментари по бюджета. Ние сме ги приготвили в писмен вид. Всъщност те обхващат целия дневен ред, не само точка първа. Затова няма подробно да се спирам на всички въпроси, но понеже някои от тях имат характера на въпроси и изискват коментари и дискусия, ще мина набързо по тях.

Това, което ние вече казахме: подкрепяме приоритетите в бюджета, макроикономическата и финансовата стабилност, запазването на ниските данъци. Категорично подкрепяме и тенденцията за поддържане на дела на преразпределение под 40%, а именно, 38%. Това за нас е стремеж за повишаване на ефекта от дейността на държавната администрация. Има и антикорупционен ефект.

Подкрепяме и прогнозата за нисък дефицит, като считаме, че това е един разумен баланс.

Изразяваме известни опасения обаче, че този дефицит може да нарасне. Защо? Ръстът от 1,9. Разбира се, вие стоите по-нависоко и виждате по-надалече, но това, което ние виждаме, е прекалено оптимистична прогноза – компаниите за догодина планират спад на продажбите в индустрията. Преобладаващото мнение е такова. Проведохме и анкета сред членовете си.

Разбира се, ние сме тези, които ще се радват повече от всички други, ако този ръст се състои, особено ако той е съпроводен и с ръст в индустрията. Но ако все пак това не се случи, не виждаме много буфери в бюджета. Месец март изтича срокът за хармонизиране на въвеждане на директивата за закъснелите плащания, тоест държавата ще трябва вече да плаща навременно. В Закона за бюджета има механизъм за задържане на разходите до нивото на приходите плюс този дефицит. Но нашите страхове са, тъй като не видяхме по-голям резерв от 50-те милиона, които още повече ако отидат за референдум, всъщност няма никакъв резерв. Това може да доведе до свиване на разходите за инвестиции до задържане на плащанията по изпълнени обществени поръчки, до забавено възстановяване на ДДС. Това е основното притеснение. То се базира не само на нашите проучвания сред бизнеса, но и на последните шест тримесечия е отчетена официалната статистика. Всъщност трендът е надолу – 2,8, 2,1, 1,4, 0,9, 0,5, 0,5. Не виждаме достатъчно причини тази тенденция да се промени. Това за нас е основният риск.

В същото време заетостта и безработицата и според нас няма да се подобри картината на пазара на труда. Повечето компании предвиждат по-скоро намаляване на персонала, съпроводено с увеличение на възнаграждението. Тоест, тази тенденция, която имаме последните три години, най-вероятно ще се запази и през следващите.

От тая гледна точка мерките на пазара на труда, предвидените средства всъщност, като че ли даже не са индексирани с размера на минималната работна заплата. Поне не видяхме промяна.

Подкрепяме като цяло и останалите допускания по бюджета за следващата година, като може би известно надценяване има и на ръста на потреблението, тъй като потребителският кредит пада, спестяванията растат, а потреблението – доколкото нараства, то в голямата си част е и от внос и е спорно доколко нарасналото потребление изобщо ще го има и доколко това ще е фактор в икономиката.

Притеснява ни и заложеният много голям ръст на приходите от глоби, санкции и наказателни лихви, тъй като зачестяват оплакванията от бизнеса за – ще го кажа направо, данъчен произвол: има, няма, дължиш, не дължиш, влезнали сме на ревизия, трябва да вземем.

Това, което го отбелязваме като положително изменение и подкрепяме и приветстваме, е свързано и с промените в данъчните закони – ще го коментираме по-нататък - също така и с по-голямата прозрачност в бюджета. Коментирано беше с увеличаване на осигуровките за тези, които са по чл. 69 от Кодекса, както и увеличаване на средствата за валчери от 180 на 200 милиона. Ние споделяме виждането, че това не е свързано с рискове за по-малко приходи в бюджета, тъй като това са средства, които при всички случаи влизат в светлата част на икономиката, облагат се с ДДС и може би ефектът се нетира.

Подкрепяме и виждането да не се увеличава административно минималните осигурителни доходи в дейностите, където няма договореност между синдикатите.

Беше коментирано преброяването и доказване представителност, че сме се сблъскали с някои дефекти, които е добре сега да ги видим. Но така или иначе има резултат от него и е добре този резултат по-добре да бъде използван.

Тази година през август при договарянето на минимални осигурителни доходи всъщност в редица икономически дейности има договори, които не са подписани от всички представителни браншови организации. Подписан е от една, другите две или три са против. Но това се брои за договорено. Необходимо е да се въведе повече ред в тези преговори. Ние своевременно изпратихме на всички социални партньори браншовите организации, които са към Асоциацията на индустриалния капитал с координати за връзка, но така или иначе няколко дейности имат такива случаи. Може би е добре официално информацията, която я има в Комисията по преброяването, да бъде направена като публично достояние кои браншови организации, в кои синдикати, в кои работодателски организации членуват и съответно имат представителност.

Има някои изменения, които така и не можахме да ги видим, четейки между редовете в проекта за бюджет. Накратко, по тях.

Проблемът с таксата битови отпадъци. Всъщност като че ли това е четвъртото правителство, пред което поставяме този въпрос и остава неразрешен. Няма да повтарям аргументите надълго и нашироко, но начинът, по който сега се определя, стимулира единствено фирмите, които се занимават с тоя бизнес – събиране, извозване и т.н. на отпадъци, като увеличава разходите и на бизнеса, и на гражданите.

Не можахме да видим промяна във вписването на финансовите отчети в Търговския регистър, макара че правителството прие такава програма от 270… но от бюджета за следващата година Министерството на правосъдието не видяхме тези такси да отсъстват за вписване. Може би не сме гледали където трябва. Дано да не сме прави.