Точка 3 Проект на ЗИД на Закона за Данък върху добавената стойност

Накратко ще мина през част от тях. По отношение на промените в Закона за данък добавена стойност, в тях са отразени промени в условията и правилата за фактуриране на доставките с цел ясно разграничаване на държавите членки, чийто правила за фактуриране си прилагат. Предлагат се изменения относно изискванията за информацията, която се посочва в данъчните фактури.

Във връзка с претенции на Европейската комисия, че нашият данъчен закон за ДДС не съответства на Директива 2012 година от 2006 година относно общата система за ДДС се предлага промяна, която установява старата действаща до края на 2006 година норма по отношение правото на приспадане на данъчен кредит при доставка на мотоциклети и леки автомобили.

В Закона за ДДС са променени и режийните по отношение на безвъзмездното извършване на услуги от държател и ползвател за подобрение на нает и предоставен за ползване актив. Предлагат се и промени, свързани с предотвратяване на злоупотреби с ДДС, когато доставчиците са нерегистрирани по закона лица.

По отношение на другите данъчни закони, в Процесуалният данъчен закон най-съществената промяна в ДОПК, която правим е свързана с промяната на чл. 169. С няколко думи ще разясня за какво става въпрос тук. Променя се реда за погасяване на публични задължения, като се въвежда принципа за погасяване по срок на възникване. Преди реакцията ви ще коментирам, че вследствие на консултации, комуникации, режимът на допълнителното задължително пенсионно осигуряване е изведен извън така наречената система на единно платежно, като той запазва механизма по досегашния си ред. В същата връзка ще коментира и че по отношение на здравното осигуряване лицата по изключение ще имат право да декларират желанието си да погасят задължения, здравноосигурителни вноски с оглед гарантиране правата им за влизане в системата.

Това са достиженията по отношение на единната сметка. Ще кажа и предимствата. От много години се работи по подобен проект за премахване на кодовете за вид плащане, при които се налагаше данъчно-задължените лица да попълват при внасяне. Намалихме ги доста. Сега планираме да ги премахнем. Дори един малък работодател, който има наети лица по трудово правоотношение и е регистриран по Закона за ДДС попълва между 6 и 10 платежни нареждания всеки месец, като ефектът, който изчисляват колегите от НАП освен огромния обем информация, който се обменя между банковата система и системата на НАП са и големите такси, които данъчно-задължените лица плащат към банковата система, оценяват се на около 50 милиона годишно такси, свързани само с плащането на задължения за данъци и осигурителни вноски. По този начин според нас и с разписаните норми в закона и с добавката, която направихме в окончателния вариант на законопроекта ще се ограничат в пъти броя на платежните нареждания, като пак повтарям, с оглед задължението по еднакъв начин да се олихвяват публичните задължения, които лицата имат в тяхната данъчно-осигурителна партида изравняваме добавката към основния лихвен процент, която представлява наказателната лихва за просрочие на осигурителни вноски и тя става общата, така както е при данъците – основният лихвен процент плюс 10 пункта.

Ще имаме възможност впоследствие отново да коментираме нюанси, свързани с т.нар. проект за единно платежно нареждане. В същата връзка се налагат и някои промени, свързани със Закона за корпоративното подоходно облагане, като авансовите вноски за корпоративен данък да се определят на базата на прогнозна данъчна печалба, декларирана от данъчно-задълженото лице без данъчни печалби от предходни години. Предвижда се данъчно-задължените лица, чийто нетни приходи от продажби за предходната година не надвишават 300 хиляди да не правят авансови вноски за корпоративен данък, тоест – вдига се малко прагът от 200 на 300 хиляди. Предлага се данъчно-задължените лица, чийто нетни приходи от продажби между 300 и 3 милиона да правят тримесечни авансови вноски за корпоративен данък, а само тези над 3 милиона да правят месечни авансови вноски.

Данъчната основа за определяне на Данъка върху представителните разходи и Данъка върху социалните разходи именно заради режима на единното платежно се предлага да се определя на годишна база, тоест – данъчната основа да бъде начислените разходи от съответната година, а не начислените разходи от съответния месец, какъвто е досегашния режим.

Алтернативният данък върху разходите е предвиден да стане годишен данък и да се внася до 31 март на следващата година. Определили сме и нов вид данък върху новия вид хазарт, регламентиран в нашето данъчно законодателство – хазарт, организиран от разстояние, като за него се предлага по-различна ставка от общата ставка от 15%, за него се предлага 7% ставка при същата данъчна основа.

По отношение на приходите на бюджетните предприятия също се предвижда да стане годишен данък и да се внася еднократно от 31 март на следващата година, а не ежемесечно. По отношение на Данъка върху дейността за опериране на кораби, се предлага да стане годишен данък и да се внася еднократно в срок 31 март.

По-голяма част от тези промени са свързани с новата система, която ще погасява задълженията по степен на тяхното възникване без да се извършва специално насрещане на задълженията и вноските, които данъчно-задължените лица правят в полза на бюджета.

По отношение на Данъка върху доходите на физическите лица, въвежда се срок за издаване на образци на служебните бележки за придобити доходи извън трудови правоотношения във връзка с влязлата от началото на тази година глобя за неиздаване на такава бележка от страна на платците на доходи, за да може да се установи кога платецът на дохода е неизправен от гледна точка на закона. Предвидени са и доста облекчения относно ангажиментите на данъчно-задължените лица, като примерно справката, която се подава от предприятия и самоосигуряващи се лица – платци на доходи за изплатените от тях през годината на физически лица доходи от разпореждане с финансови инструменти, допълнително доброволно осигуряване и т.н. Ако тя е до 5 хиляди лева, те няма да бъдат задължени да подават такава справка и ще бъдат задължени обратно, ако е само над тази сума.

Закона за акцизи и данъчни складове. По Договора за присъединяване на Република България имаме определени графици и ангажименти, които ни задължават да променим акцизната ставка върху течните горива, специално за газьола от 630 на 645 лева. Прецизира се с оглед коректно прилагане на режимите – чл. 20 от закона, в който лицата, задължени да начисляват с данъчен документ дължимия акциз терминът „заплащане” се заменя с „начисляване”.

Отпада задължението при прилагане на акцизни ставки върху природен газ и въглища, използвани за отопление, тези енергийни продукти да се придружават от документа по приложение 14а от правилника, тоест документа, удостоверяващ, че съответните горива действително ще се използват по предназначение като гориво за отопление, а няма да се отклонят като моторно гориво, което е свързано със значително по-висока акцизна ставка.

В Закона за счетоводството е предложена една малка, но важна промяна, свързана с постъпилите на чужд език в предприятията данъчни документи по смисъла на ЗДДС. Те се изключват от общите изисквания за задължителен превод на български език. Това е с оглед въвеждането на директива 45/2010 на Европейския парламент и на Съвета от юли 2010 г. за изменение на общата данъчна директива 2012/2006 г. По този начин според нас това е премахване на излишна тежест спрямо българските лица, които имат вътрешнообщностни доставки и придобивания.

По отношение на Закона за публичното предлагане на ценни книжа има една промяна, свързана с освобождаването на инвеститорите от заплащане на корпоративен данък за дейността по компенсиране на инвеститорите, тоест фондът за компенсиране на инвеститорите се освобождава от корпоративен данък за основната си дейност компенсиране на инвеститорите.

Пропуснах в това експозе, тъй като проектът, консултиран със социалните партньори не съдържа в себе си измененията в Кодекса за социално осигуряване (КСО), но – цитирам: предложена е промяна в чл. 113 на КСО, именно, изравняване на наказателната лихва за данъци и осигуровки в контекста на единната сметка, тъй като ако те се погасяват по степен на възникване, много трудно може да се определи начисляването на лихвата върху действителния размер на задължението. Затова те трябва да бъдат уеднаквени.

Общо взето, смятаме, че има доста предимства в Данъчния закон и няма никакви утежнения, които се предлагат в него, което още веднъж е подкрепа на нашата данъчна политика за запазване на нивата на облагане.

СИМЕОН ДЯНКОВ: Коментари? Господин Велев.

ВАСИЛ ВЕЛЕВ: Тук коментарите са еднозначно положителни. Редица предложения, които се правеха, поетапно се реализират и сега отиваме към вече почти окончателен вариант. Плащането на данъци става по-лесно. Това е не само спестяване на такси, но и спестяване на много време, което е може би и по-важно.

Някои опасения бяха разсеяни от изложението на господин Горанов. Все пак единната данъчноосигурителна сметка, когато платецът казва какво е платил, няма ли да доведе до проблеми, разминавания и неравнявания със счетоводството, е въпрос, който не сме изследвали, тоест, да си мислиш, че си платил едно, а да се оказва, че си платил друго и това да се установи.

ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Веднага ви представям допълнителна информация. Още преди края на 2012 г. НАП ще отвори системата за управление на приходите към данъчнозадължените лица и с ПИН всяко данъчно задължено лице по ЕГН или по БУЛСТАТ ще вижда какво има в неговата данъчноосигурителна партида, в дебрите на която ще видите задълженията, които държавата смята, че вие имате.

Това, първо, ще даде време да се изчистят до голяма степен през годините натрупваните записи в нея. От друга страна, голямо преимущество на новата система ще е именно това, че понастоящем НАП търси да намери връзка между справка – образец 1.6 и платежностно нареждане, което е с код за осигурителните вноски. След въвеждането на този модел НАП няма да търси тази връзка,защото и сега осигурените лица от работодател са с права, независимо дали вноските са постъпили. По същия начин е и по отношение на здравното осигуряване, когато говорим за лица, заети по трудово, служебно или правоотношенията, имащи същия характер. Това ще облекчи, от една страна, говорихме за предимствата от гледна точка на бизнеса, до голяма степен и самата администрация, която хаби огромен ресурс да търси връзка между справка 1.6 и платежното нареждане за осигурителните вноски. В кратък срок от сега 1.6 ще бъдат въведени като контроли, така че те да не могат да се различават като справки. Така че според нас сме постигнали основната цел да гарантираме правата на гражданите и да не допускаме за сметка на виновно поведение на техните работодатели те да губят права.

Заради тежкия модел, който се изискваше да гарантираме това, че личните вноски на лицата няма да попаднат в индивидуалните им партиди, а биха покрили друго задължение на техния осигурител, възприехме тези по същество чужди за публичната администрация средства, а именно, средствата на Допълнителното задължително пенсионно осигуряване да не минават през модела на единното платежно. По наше мнение, с този модел са повече ползите, отколкото притесненията и негативите, част от които изчистих в хода на дебата с вас.

ВАСИЛ ВЕЛЕВ: Благодаря Ви. Много дълго време ни обясняваха как това не може да стане. Сега, както виждаме, е на път да стане. Имате нашите благодарности.

Само едно предложение ще си позволя още да направя. Приветстваме това, че се въвежда праг от 5000 при деклариране на необлагаемите доходи, защото няма смисъл да се замърсява информационната система с милиони записи, които на никой не трябват. Предлагаме това да се разпространи и за доходи, обложени при източника, и по-специално, за дивиденти, защото дивидентите се облагат за физически лица при източника. Той е платец на данъка и няма никакъв смисъл да информира за два лева или пет лева платен дивидент. Целта е да се хванат големите приходи, като информация. А има публични компании с десетки хиляди акционери и тази информация определено затруднява плащането на дивиденти, ако щете.

ПЛАМЕН ДИМИТРОВ: Нашето становище е кратко, писмено е. Първо, странно, за първи път измененията на всички данъчни закони и два кодекса преминават през един закон. Като техника това също очевидно е някаква иновация, но със сигурност може би не е много коректно, за да сме наясно, тъй като се води стенограма, която ще се публикува, да бъде ясно, че това за нас съдържа некоректност. Винаги са променяни данъчните закони и колкото на брой – толкова, ЗИД-ове минават и вървят напред. Още повече, когато променяме кодекс. За нас това също е важно. Може би идеята е да е водеща комисия бюджетната комисия, а не социалната комисия за КСО, да речем. Сигурно има някаква причина, знам ли каква е. Но това за нас не е приемливо.

Беше казано вече, че има няколко изменения в данъчното законодателство, което се подкрепя от нас. Смятаме, че са добри техническите улеснения на данъкоплатците, за корпоративния данък, данъка върху доходите. Наистина положително оценяваме и въвеждането на 7-процентния данък за хазарт от разстояние. Очевидно има там известни резерви, не знам дали ще бъдат усвоени докрай, тоест, необложени обороти в немалка степен.

Що се касае до измененията в ДОПК, сами разбирате че нашето положение и нашето предложение и позиция е доста радикална. Ние не приемаме това, което предлагате, господин Горанов и изобщо което правителството възнамерява да направи. Да, известно успокояване на нашите силни тревоги чухме по отношение на ДЗПО. Но по отношение на правата на осигурените лица, в частност, за самоосигуряващите се, най- вече, да, ние не ги представляваме точно, но не е необходимо точно да ги представляваш, за да се види, че има проблем. Възникват притеснения от принципен характер. Според нас подобно предложение може да бъде атакувано в Конституционния съд. Тоест, има нарушение, според нас, на чл. 51 и чл. 52 от Конституцията, според които общественото и здравното осигуряване на лицата е нещо различно от данъчното задължение. Възможността за прихващане на поредност, за което говорите, в избор не от данъчнозадълженото лице, а от администрацията, очевидно води след себе си…

Ще дам два казуса, които продължават да са притеснителни за нас. Да, вярно е, че наетите лица … и в ДОО, и в здравното осигуряване, независимо от това дали са преведени вноските или не, но не така стои, както казах вече, въпросът за самоосигуряващите се.

Но аз питам един такъв друг случай. Може би бизнесът трябваше да го коментира, преди да дава такива силни адмирации. Какво се случва с една малка фирма, която все пак е наистина по ДДС, внесе своите задължения по ДДС, но има някакво старо задължение, което се прихване в определен размер, старо по давност, вноски или някакъв друго задължение, какво става с нейното право да тегли данъчен кредит за това, че всъщност внесената вноска по ДДС вече не е внесена всъщност, когато от тази вноска се прихванат стари задължения и очевидно лицето няма право на данъчен кредит вече и може да се стигне до момент за дерегистрация до ДДС дори. Това може би бизнесът трябваше да го обясни, а не аз.

ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Коментирахме го с приходната администрация. Отговорът е следният.

Първо, възможността за дерегистрация при три последователно декларирани но невнесени задължения от лица, регистрирани по ДДС, е правна възможност, но тя не действа автоматично по отношение на приходната администрация и коментар, който имахме на срещата в понеделник заедно с председателката на бюджетната комисия и екипа на НАП, който работи по този законопроект, е, че всъщност администрацията ще преценява конкретните обстоятелства за всяко едно данъчно задължено лице и ще го прилага тогава и само тогава, когато действително имаме некоректно поведение, а не когато имаме ситуация, в която е очевидно, че излиза някакво старо задължение за лицето, което то не може веднага да посрещне.

В тоя смисъл – да, може някой некоректен платец да бъде дерегистриран от системата на ДДС, но пак казвам: тази правна възможност за приходната администрация не действа автоматично и това, което ще бъде издадено като насоки, ако възникнат такива казуси, ще се работи и с всеки един конкретен случай. Това – първо.

Второ, пак казвам, ние отваряме системата за управление на приходите още сега и всички стари задължения ще се видят и ще се даде преходен период за всички тези стари задължения, възникнали до края на тази година, през който преходен период за тях автоматичният режим няма да важи, докато не се прецизират, тъй като имаме няколко милиона записи в системата, които и ние като администрация не сме убедени, че са коректни след прехвърлянето на всички масиви от Националния осигурителен институт по отношение на осигурителните вноски и след много други операции, които се правиха през годините, ние ще имаме нужда от няколко месеца да изчистим записите в системата. Това ще ни помогне, между другото, както на нас, така и на данъчно задължените лица да са спокойни, че те няма в някакъв момент да загубят, примерно, здравноосигурителни права или да се окаже, че не могат да участват в определени сделки или в определени процедури по ЗОП поради причина на стари и възможно, не твърдя грешни, отбелязвания в системата, които сега ще изчистим за тези два-три месеца до края на годината.

Иначе . да, такава тема с проблема за ДДС има. Но ако приемем, че участието в общия режим на система ДДС, тоест правото да си регистриран, дава определени права, то тези права трябва ад бъдат противопоставени на това, че ти трябва да си изряден към държавата не само по отношение на ДДС и ти не може да черпиш права от общия режим на ДДС, ако примерно дължиш корпоративен данък, който не си внесъл, защото не си искал да внесеше.

В тоя смисъл, лицата да бъдат така добри да положат усилия, особено когато доброволно са декларирали определени задължения, защото тук не говорим за възникналите при ревизия – те няма да участват в общата система – да бъдат така добри да си погасят всички задължения, които има в системата.

Друго, което се обсъжда, обсъждаме на ниво законодателство нещо, което е в полза на осигурените лица за втори стълб, пропорционално разпределение на вноската за ДЗПО дори когато има неравнение. Ако 99% са постъпили, но имаме неравнение за единия процент, не както сега да стоят стотици, десетки милиони, но над 100 милиона да стоят по набирателните сметки на НАП, без да попадат по индивидуалните партиди на осигурените лица, да се разпределят пропорционално, за да може, макар и не 100% равнени, в сметките на лицата да са постъпили пропорционално тази част от средствата, която е уточнена и когато се извършва допълнително уточняване, да се допревежда към индивидуалните партиди.

ПЛАМЕН ДИМИТРОВ: Въпреки всичко ние имаме своите тревоги и сме ги написали.

Ние смятаме, че в Данъка за облагане на физическите лица – многократно сме го коментирали, коментирах го и в контекста на бюджета – трябва да мислим за необлагаемия минимум, естествено заедно с може би компенсаторна мярка от гледна точка на това, да не се загубят приходи в бюджета с увеличение на данъка върху дивидента от сегашните 5 на 10%. Неясно защо, много пъти питам и никой не ми обяснява защо данъкът върху дивидента е 5, а не 10%, както се облагат всички останали доходи и много хора, за съжаление, крият и минават през облагане на дивидент, без да се плащат заплати в малките фирми. Това всички го знаят. Няма заплата, работи, но има дивидент – 5% обложен, на 10, както е плоският данък, ако си плати заплата. И осигуровка плюс това няма.

Така че има много въпроси. Към господин Горанов е въпросът ми или към господин Дянков. Нашето предложение е да се увеличи от 5 на 10 и в тази връзка да получим, естествено, някакви компенсирани приходи, за да можем най-накрая да говорим за въвеждане на необлагаем минимум в облагането на доходите, нещо, което според нас ще внесе повече справедливост в режима на облагането.

Благодаря.

ДИМИТЪР МАНОЛОВ: Лично аз бих бил много по-щастлив, ако пред скоби се извадят плащанията на здравни вноски, а не на тия по допълнително задължително пенсионно осигуряване, защото от здравните вноски очевидно, както аз успях да го разбера, този механизъм е за да бъдат гарантирани точно този тип плащания, което не е лишено от смисъл.

От друга страна, здравните вноски ги оставяме вътре с някакво условие, че някой си щял нещо да направи, да консултира някого. Тук почва казуистика: ако пропусне да го консултира, лицето, което дължи здравно осигуряване, но заради този пропуск нещо е станало, автоматично губи правата си, а в онзи случай изведените пред скоба, говорим за едни отложени и твърде съмнителни права, които вие сте извели пред скоба.

Аз лично бих постъпил точно по обратния начин – бих извел пред скоба здравното осигуряване, другото бих го оставил вътре, ако трябва едно да бъде отпред. Този, който ви е казал, че се харчили 50 милиона, аз, понеже обичам да си играя с числа, разделих 50 милиона на 12 месеца, на 6 платежни и на 3 лева средно на платежно и получих около 240 000 фирми, за които се твърди, че го правят това нещо. Дванадесет пъти в годината по шест платежни, за тях плащат по три лева. Някой май е надписал сметката.

АСИЯ ГОНЕВА: Господин Горанов, някак си не схващам логиката, макар че разбирам някои от причините, които Ви карат да изведете пред скоба, както казва Димитър Манолов, капиталовата схема. Но това, което не разбирам, е защо базисната осигурителна система не я вадим също пред скоба и по каква логика, да речем, едно внасяне от страна на КНСБ на осигурителни вноски, където 40% са парите, извадени от нашите заплати, ще се погаси задължение, което, примерно Пламен Димитров е прозяпал за някакъв си данък, който дължи предприятието. Не я разбирам тая логика и смятам, че ако си давате ясна сметка, че наистина осигурителните вноски трябва да бъдат нещо различно от тази система на прихващане, то това е редно да бъде направено по отношение на всички осигурителни вноски.

ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Има много логика. Аз мога дълго да Ви я развивам. Общо взето, за нас е достатъчно, че вашите 40% вноски са на мястото си и гарантират вашите права, защото вие внасяте осигурителни вноски, за да черпите права. След като правата са ви гарантирани, оттам нататък е философски дебат какъв е типът на осигурителната ни система, след като голяма степен от него се покрива с данъци.

ТОДОР ТАБАКОВ: От името на БТПП бих искал да потвърдя подкрепата си за всички промени в данъчните закони, свързани с хармонизацията, с въвеждането на улеснения за данъкоплатците и също така и тези изменения,свързани с прецизиране на текстовете на закони които намираме за много уместни.

Същевременно бихме искали да изразим удовлетворението на БТПП от много добрата професионална комуникация с дирекция „Данъчна политика”.

Същевременно, нашите членове имат някои забележки по текстовете на конкретните закони. Ние ще представим писмено становище, но искам да акцентирам върху няколко важни проблеми, според нас, които не намират решение в тези проекти.

Първо, става дума за многократно поддържаното изменение от БТПП на чл. 70, ал. 5 от Закона за ДДС във връзка с термина начислен неправомерно. Ние всички знаем проблематиката, свързана с тълкуването, което органите на приходната администрация дават на термина начислен неправомерно и ще моля Министерството на финансите да обърне внимание на нашето предложение за изменение на чл. 70, ал. 5, защото в момента има две дела в Европейския съд в Люксембург по преюдициални запитвания на български съдилища и общо взето е ясна тенденцията, в която ще бъде изтълкуван този термин. Тоест, това може да се окаже един доста голям проблем за бюджета през 2013 г., защото вероятно през декември ще излезе отговорът на Европейския съд по преюдициалното запитване специално на Варненския административен съд от миналата година от ноември и тогава ще се наложи просто да се променя практиката на данъчните органи във връзка с прилагането на този член. В момента този текст се използва доста контра леге, по наша информация от нашите членове.

Във връзка с Данъчноосигурителния процесуален кодекс (ДОПК) бих искал да акцентирам върху един проблем, който е свързан с около 1000 спрени производства, за които БТПП няколко пъти сезира органите – законодателния орган, НАП, дирекция „Данъчна политика” и т.н.

Става въпрос за това, че в момента текстът на чл. 34, ал. 3, изречение второ от ДОПК лишава данъкоплатците от съдебен контрол върху тези актове, с които се спират ревизиите. Вярно е, че преди няколко седмици дори беше внесен законопроект, с който се ограничава възможността за спирането на ревизиите до осем месеца. Но също така трябва да се прецени дали този текст е напълно достатъчен от гледна точка на санкциите, ако този период не бъде спазен, както санкции за органите, които са допуснали едно продължаване на срока за спиране над осем месеца, а също така и от гледна точка на това, какво става с тези висящи случаи – 1000 спрени производства, по които някои от тях са спрени за повече от четири години. Дори имаше и случаи с наши членове, които в резултат на спряното производство беше изтекла и абсолютната давност.

Следователно, трябва много внимателно да се види дали приходната администрация и специално Министерството на финансите има полза от съществуването на този текст, защото общата клауза на административно-процесуалния кодекс дава възможност и актовете за спиране на администрацията по всички актове въобще да бъдат предмет на съдебен контрол. Не виждам актовете на приходната администрация с какво са по-специални, за да не бъдат предмет на съдебен контрол и в последна сметка съдът да реши дали има основание или не за спирането на ревизията.

Също така от гледна точка на оценката ни за въвеждането на термина данъчна стойност, която е положителна, между другото, бих искал да предложа терминът данъчна стойност да не се употребява единствено в Закона за данъците върху доходите на физическите лица. Данъчна стойност може да се употреби в другите закони. Например, в ДОПК по отношение на определяне на стойността на имущество, което се предоставя в обезпечение за данъчни задължения, които се ползват с изпълнителна сила, но все още нямаме влязъл в сила ревизионен акт, който да е потвърден от съда.

Идеята с данъчната стойност е много добра и може да се развие и по отношение на другите закони, защото ако в момента едно имущество е с изключително подценена стойност в балансите на данъкоплатеца, очевидно е, че много по-голямо имущество по обем ще трябва да бъде предоставено в обезпечение и активи трябва да бъдат предоставени в обезпечение, което реално затруднява дейността както на корпоративните единици, така и на физическите лица данъкоплатци.

На последно място бих искал отново да поставя въпроса във връзка с данъчната ставка за едноличните търговци. В голяма част от членовете на БТПП има и доста еднолични търговци. Няма никакво оправдание за ставка от 15% при обща ставка на данъка от 10% за физическите лица и за корпоративните единици. Аз лично не мога да разбера и логиката на тези 15% дори и ако се приеме, че това е комбинация между ставката на плоския данък плюс 5% дивидент, защото максималната данъчна тежест в тези случаи за корпоративните единици е 13,5%. Имаме 100 единици, върху които имаме 10% корпоративен данък, след което върху останалите 90 единици имаме 5% данък дивидент. Тоест, максималната ставка, с която евентуално биха могли да бъдат облагани едноличните търговци, е 13,5%, и то според мен ако не използват тези приходи, които те не са разпределили, защото едноличен търговец не разпределя дивидент, за своята стопанска дейност. Ако те не са ги разпределили и тези приходи участват в развитието и разширяването на стопанската дейност, аз не виждам никаква логика те да бъдат облагани с данък върху дивидента.

Тук ще си позволя да кажа няколко думи във връзка с предложението на господин Манолов. Защо не 10% данък върху дивидента? Защото ако въведем 10% данък върху дивидент върху излизащите дивиденти трябва също така според изискванията на Европейската комисия да се въведе данък за дивидентите и за тези, които влизат, за т.нар. ин бон дивидентс, които влизат в страната. Това според мен ще бъде една липса на инициатива за лица, които притежават участие в чуждестранни дружества да внасят своите дивиденти в страната. Тоест, ако тук се прави някаква промяна в закона, тя трябва да бъде направена въз основа на много прецизна икономическа обосновка и на много прецизен икономически анализ.

ДИМИТЪР БРАНКОВ: По целия пакет промени в данъчните закони господин Велев вече спомена, бихме били много радостни, ако към тях имаше и промени в Закона за местните данъци и такси, частта битови отпадъци, по която си позволявам да отбележа, че сме активни от много години и само ще спомена нещо, за което и друг път тук вероятно е ставало дума: начинът, по който е дадено право на общините да си избират база, е противоконституционен. Просто народните представители в по-предишни състави са се освободили от едно конституционно задължение да определят основата на начисляване на държавните и местните такси.

Общините да се занимават само с размера на местните такси, господин Горанов, а не с начина на определяне на основата, който Конституцията е задължила депутатите да го определят със закон.

Не знам дали няма, но няма и такъв начин на определяне на такси битови отпадъци. Никъде в Европейския съюз. Имаше назад във времето в Украйна, но и там вече няма – там има апартаментна такса за гражданите специално, а да се разбираме с общините преди избори очевидно е смешно.

От вас не съм срещал разбиране преди да станете заместник-министър на финансите по този въпрос. Явно още усилия са необходими, за да схванете, че това е голям проблем за инвеститорите в това число, които не идват в Република България. Отделна е темата, уверявам ви, държавата има интерес да реши в крайна сметка този въпрос. Осъзнаваме напълно, че преди изборите след като не го е направила четири години, и сега няма да го направи. Но това продължава да бъде въпрос, който и от синдикатите сме срещали подкрепа и мисля, че всичките от тая страна сме единни в големия проблем, който имаме. Извинявам се, аз само маркирам това, за да остане и в протокола, ако е необходимо.

Приветстваме замисъла, включително, ние вече подкрепихме единната сметка, отново всички заедно, без значение кой кога във времето какво е предлагал и приветстваме още веднъж това, което аз поне лично сега научих – намеренията да промените лихвения процент по задълженията за осигурителни вноски. По спомен, правата на лицето възникват с декларацията образец 2, а не с плащането на вноските. Това всъщност се инкриминира и в проекта на наказателен кодекс – неподаване на декларация, погрешно или преднамерено изкривяване на информацията е декларация. Само при самоосигуряващите се възниква правото с плащането, ако не бъркам, но по спомен.

По отношение основно на промените в ДДС, господин председател, господин Горанов също, сигурно са известни наши стари предложения от пролетта. Те са в резултат на много обсъждания в БСК, в които са участвали колеги на БТПП също. Много от тях ние съзнаваме, че някои от тях във вида, в който са предложени, бяха критикувани, част от тях поне, от Института на дипломираните експерт-счетоводители. Вероятно в този си вид те нямат бъдеще, включително и не издържат едно по-задълбочено обсъждане.

Друга част от тях обаче, някои от тях само ще спомена, според нас те в момента са и в дебат в работна група в Бюджетната комисия при госпожа Менда Стоянова. С нея този въпрос два пъти е обсъждан на доста широки срещи на които са били представени основните браншови организации, които са отправяли предложения по този въпрос, подавали са сигнали, така че ние допълнително ще ви представим един малко по-актуализиран вариант, за който нямаме техническата готовност в момента, но съм убеден, че вие то старите предложения, които сме ви давали, се ориентирате в нашите основни искания. Аз само ще маркирам част от тях и проблемите, които усещам.

Преди всичко колегите споменаха чл. 70, ал. 5, правомерност на начисляването. Разбира се, това е препъни камъкът. Между другото, той обяснява вероятно, надявам се да се съгласите, господин Дянков, частично обяснява тази висока събираемост, която демонстрираме тази година към 8-месечието, ако не бъркам, 15% ръст по ДДС приходите. Така че предложенията, които отправяме, искам отново да бъдем разбрани правилно, не са в защита на фирмите, укриващи данъчните си задължения. Даже по-скоро с известно учудване виждаме, че данъчната администрация не ползва права, включително за разкриване на банкова тайна на т.нар. фирми фантоми, които не могат да бъдат открити на адрес. Обикновено с куфарчета в банката се явява и тегли не управителят – мургав или все едно какъв, а някой друг със спесимен и е много лесно да се стигне до това лице, на коя дата, каква сума, даже и след това, ако щете, на колко куфарчета са ги разпределили и в каква посока са поели.

Имаме много сигнали, включително за данъчни ревизии по указание за невъзстановяване. Имаме много сигнали за руиниране на бизнес, защото най-лесно е да се вземе и да се обезпечи вземането от някой, който е на пазара от 20 години и има бизнес, за който, да кажем, е вкарал живота си, стигнал е вече с едни активи сумата, надхвърляща много милиони. Много по-лесно от него е, естествено, да се насочи задължението към него по линия на общата солидарна отговорност по линия на доставките.

Това, за което настояваме отново, е задължението на данъчния орган за издаване на юридически обвързано становище, и то в кратък 14-дневен срок от искането на лицето. Има го в законодателствата на много страни членки. При нас го няма.

Също така сме предложили текстове за елиминиране на възможността едно и също вземане да се събира два пъти. Има такива случаи. Понеже бяхме обвинени, че нямало, имаме и конкретни доказателства в това отношение, които при искане могат да бъдат предоставени. Така че се надявам в дебата, може би той ще стане по-късно в Бюджетната комисия, в тази работна група, да стигнем поне частично до решения, които да удовлетворят и вас, разбира се, специално данъчна администрация и задължените лица.

ДИМИТЪР МАНОЛОВ: Понеже стана ясно, че е допустим подходът с извеждане на нещо пред скоба, дали е възможно любимците да извлекат и бедните дечица след себе си – в едно платежно пред скоба да бъдат заедно и ДЗПО, и ДОО, и здравното. Например, понеже контролиращите органи в Националната агенция за приходите, доколкото на мен ми е известно, едни екипи се занимават с контрол по данъците в момента, други се занимават. Например, понеже контролиращите органи в НАП доколкото на мен ми е известно едни екипи се занимават с контрол по данъците към момента, а други се занимават с контрол по осигуровките. Този подход извеждането пред скоба заедно на осигурителните плащания, а в другото да останат данъчните ми се струва, че би сработил двойно.

ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Съвсем кратък отговор – не. Коментар по отношение на ДОПК знаете, вероятно и вие сте ходили на такива обсъждания в Комисията по бюджет и финанси. Утре с началото на парламентарното заседание ще бъде одобрена програмата, в която е включено второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на ДОПК, в който решаваме част от поставените проблеми, най-малкото въвеждаме възможност за обжалване на спирането на производството. Така, че част от поставените проблеми намират своето решение. Много пъти с Менда Стоянова сме коментирали юридическо обвързаното становище. Хубава тема е, ще го въведем, но още обмисляме формата и начина, по който да бъде въведено, тъй като се притесняваме от многообразието и готовността на администрацията да реагира на натиска, който може да се окаже от външна среда при толкова сложен и неясен, дори на европейско ниво Закон за ДДС.

Знаете, че постоянно и в Европа не случайно има толкова преюдициални запитвания и толкова различни решения на Съда на европейската общност във връзка с основни казуси по ДДС.

Мислим в тази посока и ще работим върху нея и затова юридическо обвързаните становища до голяма степен ще решат темата с некоректното отношение на администрацията понякога към данъчно задължените лица. Пак повтарям с този закон според нас се прави стъпка в посока подобряване на работата на администрацията и с бизнеса и улесняване на бизнеса при деклариране и внасяне на данъчните си задължения.

Аз разбирам притесненията на хората, на които половината съзнателен живот е преминал в работа в осигурителната система, която познават и управляват от преди първото заседание на Надзорния съвет на НОИ от 1996 година. Ние не искаме по никакъв начин да изкривяваме принципите на осигуряване, но за нас по никакъв начин някой не може да черпи права от неправомерно поведение и отношение.

Според нас, например при самоосигуряващите се лица, които господин Димитров правилно отбеляза вие не представлявате дори, за тях ние ще им дадем право по изключение за здравното осигуряване да декларират, че те искат здравни осигуровки да платят, за да може да се гарантира, че ще си запазят правата, но съгласете се, че самоосигуряващите се лица до голяма степен са близки по начин на осъществяване на икономическа дейност до юридическите лица и те сами носят отговорност за действията и бездействията си, което се вижда. Системата е опорочена и се достига до там, че една категория български граждани сама решава кога да си плаща за здравно осигуряване и тя го прави най-често тогава и само тогава когато иска да влезе в системата, за да ползва едни огромни прави съпоставени с вноските, които тя прави. Така, че тези 36 месеца например, които са сега за влизане в системата отново може би трябва да се увеличат в българския закон е записано: „от юли 199 година всички български граждани са задължително здравно осигурени“. Шест години държавата въобще не прилагаше този закон, в частта ограничаване на правата. Преди шест години се вдигна темата, че хората нямат права.

Можем да бъде упреквани, че някой принципи са поставени под въпрос, но бихте били съвсем прави, ако с тях се нарушават правата на осигурените лица, т.е. ако не се гарантира запазването правата на осигурените лица, по наше мнение предимствата са повече от коректно забелязаните от вас недостатъци.

ДИМИТЪР МАНОЛОВ: Това лаконично „не“, с което започнахте отговор на моя въпрос ли беше?

ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: ДА.

ДИМИТЪР МАНОЛОВ: Това лаконично „не“ ме оставя с впечатлението, че вие нямате аргументи. Още повече, че вие току що споменахте някои неща, които говорят в подкрепа на правилността на моето разсъждение. Тогава когато са отделени пред скоба задълженията към здравното осигуряване те много по-леко проследяват когато си искат назад, отколкото да ги вадите между данъци и да питате: „Пешо, ти там данъчните, здравните ли искаш да ти прихванем или това са ти данъците?“, докато онова е чиста и ясна следа и там е записано, че това са здравните вноски, има ги, няма ги.

ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Вие сигурно искате да върнем събирането на осигуровките към НОИ в този ред на мисли. Искате, ама няма.

ДИМИТЪР МАНОЛОВ: Виждам, че в шеги и закачки започва да минава тук заседанието, но вие нямате аргументи срещу верността на този подход извън това ви притеснение, че на това основание някой може да поиска едно и да започне да ги събира. Отиваме към политика и аз ви говоря някакви неща чисто и ясно прагматични и нищо друго. В платежното са всички осигурителни плащания. Идва инспектора от НАП и отваря всички тези платежни и ги проверява, но той и сега това прави, но сега ще трябва да извади всички и тези пред скоба и тези зад скоба и да рови и едното, и второто и третото и трябва да дойде екип, за да установи кой къде е настъпил котето. Аз ви предлагам да го разделим.

СИМЕОН ДЯНКОВ: Явно ще продължим по тази тема.

ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Тук се чуха две срещуположни и за мен не бива да се търси абсолютна връзка между начина на осъществяване на дейност като юридическо лице и като едноличен търговец. По същество са доста различни и като икономическа логика. Моят коментар би бил такъв, дали трябва да е 13.5 тежестта на корпоративното облагане заедно с дивидента за разлика например от тези 15 или вашият аргумент защо трябва да е с 10 защото по този начин се изплащат скрити трудови възнаграждения без осигуровки, аз бих отговорил така: Всеки има право да избира начинът, по който прави бизнес. Според нас нашият данъчен закон е балансиран в това отношение и самият факт, че двете страни са на съвсем противоположни мнения ни дава основание да мислим, че позицията, която сме заели е коректна. Тя всъщност не е наша, тя е последователно поддържа позиция откакто има корпоративно облагане в този вид.

СИМЕОН ДЯНКОВ: Има ли други коментари по точка 3 извън тези?

Очертахме някои теми, които явно трябва да продължим и в рамките на процедурата в парламента.

Приемам, че няма други коментари и закривам дебата по тази точка.