Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я министерски съвет

Очевидно не бюджетът ще реши проблемите, а реформите в самата система на осигуряване и на здравеопазване, за които като че ли повече говорим отколкото те се случват.

Какво ще се случи с активите на тези болници и с техните задължения и прихващането не искам също да коментирам.

Предлагаме и друг път сме го правили всъщност и може би догодина, може би тогава ще е подходящото време на т.нар. програмни бюджети ориентирани към резултата на част от първостепенните разпоредители да минат оттук. Винаги сме настоявали за пари срещу резултати, а не срещу заемана длъжност, описание на квалификация, компетентност, образование и т.н., а срещу постигнат резултат. Този принцип е валиден в бизнеса и би следвало да е валиден и в бюджетната сфера и в образованието. Постиженията на децата ПИЗА тестовете. Учителят, който има принос за тях. Българското дете е с по-добри или по-лоши показатели от децата в Сърбия. За това трябва да се плаща и то по-добри и по-големи заплати. Водили сме този дебат и по отношение на нормативната уредба за заплащане в държавната администрация.

Нека да приключа, ние отново предлагаме част от мерките, които и миналата година по повод на бюджета за тази година сме предлагали, но ми се струва, че трябва правителството разбира се не виждам, защо не НСТС да не участва в този дебат, отново да помислим върху тези мерки в подкрепа на заетостта, на инвестициите, на подобряване на регулаторната среда и по повод на приемане на бюджета и в мандата на днешното правителство и за един пакет дългосрочни мерки, с които и следващото правителство без значение кое е то и от кого е номинирано да се ангажира, в това число по отношение на приноса, който би могъл да има Националният съвет за тристранно сътрудничество по Националната програма за развитие на България 2020.

Благодаря ви.

Ако позволите само няколко думи от господин Стефан Хаджитодоров.

СИМЕОН ДЯНКОВ: Искам да направя един коментар, който секретаря на НСТС току що ми напомни, че бяхме говорили преди време, че като се конституираме в новия си формат една стана наша идея, която можем веднага да въведем е, разговорите ни тук ще станат публични. Това, което говорим тук да го направим публично веднага. Става въпрос за стенограмата.

От тази гледна точка, макар че ви казвам късно, но това е доста важна тема днес, по която разсъждаваме, поне аз бих искал, ако може стенограмата и от заседанието ни днес да стане публична, ако някой не възразява.

Късно ви казвам затова, но сега ми напомниха.

ДИМИТЪР МАНОЛОВ: Имам само един въпрос в този смисъл. Това означава, че цялата стенограма едно към едно ще бъде публикувана или ще бъде редактира по някакъв ред?

Цялостен едно към едно стенографски запис.

Вторият ми въпрос щеше да бъде, кой ще се занимава с редакцията, ако ще има редакция?

ЕМИЛИЯ КРЪСТЕВА: Гарантирам ви, че няма да бъде редактирана.

СИМЕОН ДЯНКОВ: Стенографите са там така или иначе, ние винаги стенографираме, но след това го виждаме само ние. Вие ще видите стенограмата.

ПЛАМЕН ДИМИТРОВ: Господин Дянков, ако мога да се изкажа по вашето предложение. Това се съдържа в общите ни предложения за промяна на Правилника на работа на НСТС. В това и създаването на Интернет сайт, онлайн излъчване, директно в реално време, който иска да ни гледа тук и т.н.

СИМЕОН ДЯНКОВ: Всичко това според мен не е наистина необходимо, защото има доста голям интерес и просто по тази стенограма, тъй като предполагам, че ще бъде по-интересна от повечето стенограми предлагам още от сега това да стане.

Заповядайте!

СТЕФАН ХАДЖИТОДОРОВ: Благодаря ви господин вицепремиер.

Уважаеми госпожи и господа, ще се опитам съвсем накратко да опиша ситуацията в Българската академия на науките. Вече трета година, очертава се и четвърта година, бюджетната субсидия на академията е около 59 милиона лева.

Ние нееднократно господин вицепремиер с писма и доклади до вас, до министъра на образованието и науката и до министър-председателя сме аргументирали с конкретни разчети по политики, програми и конкретни проекти това, че за една общо взето работа горе долу нормална макар и в строго икономичен режим на Българската академия на науките са необходими някъде около 97 – 98 милиона лева. Това, което се предвижда в бюджета е около 60 на сто от тези необходими средства, подчертавам пак при една строга икономична политика.

Недостигът по отношение на фонд „Работна заплата“ е наистина драстичен. В момента средната работна заплата е 571 лева, аз не чух тук нито един сектор, който беше споменат с толкова ниска средна работна заплата. Този недостиг кара нашите служители и нашите директори да предприемат наистина драстични мерки. В момента най-разпространената мярка е излизане в неплатен отпуск. Някъде между месец и половина и два месеца годишно нашите служители излизат в неплатен отпуск, а други минават на намалено работно време, но това общо взето от всяка гледна точка е недопустимо. Ние нямаме реално обяснение на намалената субсидия и на ограничената субсидия за БАН при положение, че в бюджета е прогнозен ръст на този бюджет, а в крайна сметка имаме реално намаляване на разходите за научно изследователска дейност около 0.3 на 0.2 %, нещо което е в разрез и с европейската политика за увеличаване на публичните разходи за научни изследвания. Какво имам предвид по отношение на намалените публични разходи.

Направили сме много прецизни разчети. Парите, които на нас са ни необходими от субсидия за съфинансиране и оборотни средства за участие в проекти са като скачени съдове със способността ни да генерираме приходи. Един вложен лев за съфинансиране и оборотни средства за проекти имат възвръщаемост между шест и седем лева. За съжаление при тези ограничени бюджетни субсидии, това което можем ние да отделяме за съфинансиране за участие в проекти и за оборотни средства са прекалено малко средства. Минимум по 10 милиона за единия фонд и за другия фонд са ни необходими, за да можем да осигурим това, което общо взето в последните четири години ние постигаме. Убеден съм, че сте гледали нашите отчети, ако не вие поне заместник-министър Горанов.

През последните четири години съотношението между бюджетна субсидия и привлечени приходи е 60 към 40 на сто.

Повярвайте ми, говорил съм с много хора в Европа, дори и в света. Това съотношение 60:40 на сто бюджетна субсидия собствени приходи е наистина много добро съотношение, но може да бъде постигнато само, ако имаме тези средства за съфинансиране и за оборотни средства. За оборотните средства наистина е много тежък проблема, защото знаете, че при всички програми от Европейския съюз, дори и нашите оперативни програми, дори и вътрешните ни програми с фонда впоследствие плащането по проектите се забавя някъде около шест или седем месеца, възстановителните окончателни траншове, след като минат абсолютно всички одити. Ние трябва да имаме тези живи пари, за да можем да работим по конкретните проекти.

Спирам до тук, накратко се опитах да ви опиша агонията, агонията наистина е голяма. Ние не си представяме, че ще бъдем някакъв оазис в момент на криза, в момент на рестрикции по отношение на всички бюджетни организации, но мисля, че тежестта, която понасят хората от Българската академия на науките е малко в повече в сравнение с тежестта, която другите колеги понасят.

Благодаря за предоставената дума.

СИМЕОН ДЯНКОВ: Благодаря ви, госпожа Такева има думата.

ЯНКА ТАКЕВА: Благодаря ви господин Дянков, искам да благодаря на всички, които подкрепиха с изказванията си образованието, но искам да дам една историческа справка.

От месец февруари тази година Синдиката на българските учители води разговори за бюджет 2013 година и затова в Колективния трудов договор, който подписахме на отраслово равнище след консултации с Министерството на финансите, министъра на образованието се съгласи да подпише Колективният трудов договор с една от клаузите в чл. 29, че единният разходен стандарт за средното образование в бюджет 2013 година ще бъде увеличен с 15 на сто за да има възможност за увеличаване на работните заплати и погасяване на инфлационните процеси за издръжката на учебните заведения. Когато видяхме бюджет 2013 и видяхме, че има само 5 на сто ръст на единните разходи и стандарти ние разбрахме, че това няма да се случи като увеличение на работните заплати, защото 4.7 % от тези 5 % господин Дянков отиват за погасяване на инфлационните процеси и повишаването на издръжката на учебните заведения. Т.е. няма да остане абсолютно нищо за увеличаването на работните заплати.

Проведох и личен разговор, лично с господин Дянков и помолих и в разговора, който проведохме беше насочен към това, в системата през 2012 година оставихме 10 милиона от Единните разходни стандарти за съфинансиране на проектите в образованието, проект „Успех“, проект „Квалификация на учителите“, на които квалификацията няма да стане сигурно натам вървят нещата и проекта свързан със средищните училища.

Помолих тези пари, тези 10 милиона, които така или иначе една част от тях не бяха изразходвани, а трябва да ни се върнат от държавата, защото съфинансирането не е работа на Единните разходни стандарти, а е работа на държавата, те правеха тези 5 на сто увеличение на работните заплати и разговора ни с господин Дянков беше или от 1 септември, или от 1 октомври. Тези 10 милиона бяха иззети и се дадоха на 12 училища, които с по 1 милион да направят физкултурни салони и спортни зали, нищо лошо няма. Лошото е това, че някой взема Единните разходни стандарти без да се съобрази с това, че средства от Единните разходни стандарти не могат да бъдат пренасочвани към други дейности.

В проектозакона за бюджет 2013 освен, че няма никакви пари да увеличение на заплатите има и няколко дискриминализационни текста.

Първият текст е в чл. 14, господин Дянков, където вие казвате, че от Единният разходен стандарт трябва да се вземат пари за основни ремонти на училищата, което не може да се случи, защото се нарушава философията на делегирания бюджет. Делегираният бюджет в неговата философия включва работни заплати, издръжката на учебните заведения, текущи ремонти, ако има брава, стъкло или нещо друго, да не утрепем децата и съответно социалните плащания. Нямаме капиталови разходи.

Господин Горанов, в чл. 14 е записано: „Правят се основни ремонти“, грешка на философията и нарушение на Единния разходен стандарт.

Още един дискриминализационен текст в чл. 39, в текстовата част на бюджета, „Всички освободени средства от Единните разходни стандарти отиват в общината и общината по решение на кмета, на общинския съвет, счетоводител и т.н. могат да се изразходват“. Вие знаете господин Дянков, че средно 2900 деца в България от училищата всяка година напускат българските училища и отиват с родителите си в чужбина. Тези пари защо да не останат, до по-миналата година оставаха в учебните заведения, защо сега ги прехвърляте в общината? Няма абсолютно никаква логика. Нарушава се философията и принципа на Единните разходни стандарти.

Искам да кажа, че ако смятате, че това е правилно – направете го. Няма по-хубав момент от това някой да се подиграе с българския учител и с българското образование. Щом смятате така направете го. Но искам само да ви кажа няколко данни.

До днешна дата неграмотността на българина от 15 до 35 години е 40 %, и това е от неправомерните политики, които се водеха от 90-та година до днешна дата, но това не е проблем на днешния разговор, но само искам да дам щрихи. Ако продължава този недоимък в образованието няма да изпълним стратегия Европа 2020. До 2020 година, и който иска да обори изследванията на синдиката нека да си поръча изследване и да каже, че не е така.

Господин Дянков, ние направихме едно проучване. Ако продължаваме така с българския учител, с българското дете, ученик с българското образование години наред да не се пипат работните заплати, да се намалява Единният разходен стандарт и да се търсят всички други възможности да се харчи от него, до 2020 година неграмотността в България ще нарасне на 48 на сто. До 2020 година – 10 хиляди учители няма да има в българските училища по природоматематическите дисциплини и чуждоезиковото обучение, и вие го знаете, защото няма вече кандидати в университетите по физика и химия. По биология завършват випуск по 15 човека, които не отиват в училище.

И в момента има една програма, програмата се нарича „Час в училище“ където събираме, всеки който е останал от някъде, го събираме и го вкарваме в училище с 420 лева и му казваме: „Хайде ти се учи, пък може да станеш учител“. Ще стане, но не става.

До 2020 година 92 населени места ще бъдат заличени, не закрити, а заличени от картата на България. И другото нещо, което е изключително важно, това е, че ние не, че няма да отговорим само на Европа 2020 в частта за образованието и т.н., но ще имаме една девалвация на учителската професия. Едно неглижиране на учителската професия. Една ситуация където и днес, както казват учителите, се срамувам да кажа, че съм български учител, защото това е човекът, който получава най-ниски възнаграждения спрямо всички страни в Европа. Можем да се сравняваме единствено с африканските страни и Гана е след нас, друга африканска страна няма и мога да ви го докажа, а вие си съберете информация.

Аз моля господин Дянков, първо искам безкрайно много да ви благодаря, че намирахте време с господин Горанов от месец февруари до днешна дата да си говорим и съм ви безкрайно благодарна, затова, че ние се стремим да поддържаме един добър социален диалог.

Моля ви нека да бъде увеличен Единният разходен стандарт с 15 на сто, да покрием 5 на сто инфлацията и с останалите да увеличим работните заплати.

Уважаеми дами и господа, 8 на сто от българските учители са 5600, получават работна заплата 292 лева. Вчера дойдоха 20 учители при мен, които ме помолиха да ги заведа пред парламента с две филийки сол, за да видят тези учители как издържат собствените си деца.

Няма да ги заведа там, защото вярвам, че господин Дянков и Министерството на финансите няма да допусне това.

10 на сто от българските учители, които са над 8000 получават 450 лева заплата. И това са хора, които не получават нито диференцирано заплащане, както казва господин Бранков, за това, че те са извели на олимпиада ученик, който е дошъл с медал от чужбина и т.н. Защото не може диамантът да стане диамант, ако не се обработи. Не може да стане от един човек, който се самообучава, не може трябва да мине през българското училище. Колкото и школи да има, каквито и неща да има не може да стане, докато не премине през българския учител и българското училище. А да не говорим за това, колко процента и господин Горанов има тази таблица, защото тази таблица, която събрахме я предоставихме на Министерството на финансите и господин Горанов я има, защото от месец февруари ние искаме промяна на Наредба № 1 за работните заплати и там в тази таблица са записани всички тези проценти.

Струва ми се, че сега когато в доклада е записано, че образованието е приоритет направете го, ако не всичко махнете от бюджета за образованието, няма да има в бюджета абсолютно нищо. Оставете го на автопилот, но иначе недейте да се подигравате с българския учител. Българският учител колкото и да е беден той има самочувствие, има достойнство и той все пак трябва да възпитава тези деца в тези качества. Струва ми се, че вие не сте правителството, което ще направи тази грешка за българския учител, разчитам на вас и за това дойдох тук господин Дянков, благодаря ви.

СИМЕОН ДЯНКОВ: Благодаря ви.

ОГНЯН ДОНЕВ: Ние от Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България също ще внесем писмен документ. Имам само една забележка и да се върнем към бюджета и една дружеска забележка към колегата Димитър Манолов.

Всякакво финансиране и всякаква тежест, която е видимо, че отива в образование, наука, култура и здравеопазване я приветстваме, но тук имахте много правилни изказвания и в медиите, когато казахте, че трябва да запазим функциониращата икономика, ако няма такава няма да има пари за нищо останало. Това е моята забележка. Не я виждам в някакво драстично повишение на разходите, които се предвиждат за 2013 година в тези сфери, които споменах и тук може би една забележка, че трябва да счупим един път завинаги идеологемата, че наука се прави само и единствено в БАН.

Колеги, практико-приложната наука, която се развива в българската индустрия и в научните звена на българската индустрия по никакъв начин не се подкрепя от българската държава. Това също да се има предвид.

СИМЕОН ДЯНКОВ: Благодаря ви много.

ДИМИТЪР МАНОЛОВ: Искам да направя едно уточнение макар, че мога да го направя и като изказване по следващата тема, но в желанието си да бъда пределно кратък и да ангажирам по-малко от Вашето време може би съм се изказал недостатъчно ясно.

Понеже чух казаното от мен и моето предложение да бъде коментирано като идеи за национализация в никакъв случай не става дума за такова нещо, аз такова нещо не съм предлагам. Мисля, че всички правят ясната разлика между загуба и пропусната полза и в този смисъл аз не съм предлагал на никого нищо да се взема. Аз предлагам да спре да му се дава. Това са страшно много различни неща. Дори аз отивам далеч по-нататък, аз съм склонен да предложа пълна приватизация на тези фондове, т.е. те да станат с активите, с които разполагат, да станат доброволни фондове и тогава нещата ще си дойдат много на мястото. Тези фондове имат акционери, има обществени организации, които са акционери в тези фондове. Нещата се развиват на най-чистия пазарен принцип. Тогава когато там се предлагат добри решения и добри политики те ще се случват, но в никакъв случай това не бива да става според мен, и аз между другото отдавна настоявам на това, задължително да се събират от хора, за да се предават на частни компании, които да ги управляват. Резултатът го видяхме, той е безсмислен и трябва да излизаме от това нещо. И пак казвам в никакъв случай не настоявам да му се взема това, което те вече имат като активи. Най-малкото, защото всички тези средства са превърнати в огромната си част в токсични неликвидни активи, което ще породи такъв невероятен хаос, че става страшно.

Въпросът е какво да се прави оттук нататък? Моето предложение е тези средства да бъдат насочени към солидарната система и хората да получат и правата си за това, че техните средства са отишли в солидарната система, защото те в момента нямат тези права. Техните права са насочени към една система, която с лекота може да бъде доказано, че не работи добре. Намаляването на таксите няма да реши нито един проблем, това ще бъде прах в очите на хората. Нито един проблем няма да реши, защото нещата са по една много дълга верига. От средствата, които се събират от хората се изземват и пренасочват по доста перфидни механизми купчина средства, защото те не са регламентирани в Кодекса за социално осигуряване, а в една друга купчина на други закони, които нямат отношение към осигуряването, които имат отношение към капиталовия пазар и т.н. Т.е. предложения от този вид намаляване на таксите нищо няма да реши. Аз знам, че в КФН обмислят това хвърляне на прах в очите на всички.

Решението е тези средства да си отидат в солидарната система, дали наведнъж, дали постепенно, дали така както бяха въвеждани постепенно, така и постепенно да бъдат отнемани. Дали както в някои държави постъпиха с едно движение, това вече е въпрос на някакво друга политика, но много моля думата „национализация“ да не бъде отнасяна към нещата, които аз съм говорил, защото тя няма нищо общо с това.

Да, може би объркването дойде от това, че започнах да говоря за историята с ППФ-тата, която навремето се разви, но аз имам чувството, тъй като лично наблюдавах някои случки, че тези които предложиха неработещо решение след това изтичаха при партийните си лобисти, които го вкараха в Конституционния съд. Това е моето лично впечатление. Може би греша, не знам, но това беше как да кажа, но да го приемем за нюанс. Думата „национализация“ не може да бъде отнасяна към това, което аз говоря. Пропусната полза и загуба са страхотно различни неща.

СИМЕОН ДЯНКОВ: Благодаря ви. По тази точка има ли някои други коментари преди да я обобщя?

Заповядайте!

ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Аз само искам да добавя към акцентите, които нашата организация каза по отношение на акцентите на трита основни акцента на бюджета, по отношение борбата с бедността и защита на най-уязвимите слоеве на населението. Ние бихме подкрепили засилването и подсилването на основния инструмент, който е държавен в борбата с безработицата и това е Националният план за действие по заетостта. Той перфектно допълва оперативната програма, която в някои от дейностите изобщо не може да бъде използвана и е най-гъвкавият такъв инструмент. Така, че едно увеличение от порядъка на 10 – 20 милиона би дошло много добре и би допринесло за допълнителни средства в държавния бюджет, които така или иначе се дават на безработните под формата на обезщетения и на издръжка като част от нещата, които се извършват с този инструмент е подпомагане заетостта на безработните, като част от средствата се връщат обратно в бюджета под формата на осигуровки, данъци и т.н. Да не говорим за придадената стойност на икономиката и това ,че те всъщност остават действащи на пазара на труда. Благодаря ви.

СИМЕОН ДЯНКОВ: Благодаря ви, слушайки всички си мисля, че публикуването на стенограмата много ще помогне и на дебатите в парламента не, че голяма част от тези теми вече не са излезли и вие сте ги коментирали понякога многократно.

Стенограмата дава възможност на всички да се запознаят преди да започне дебата в парламента с начина на мислене нещо, което поне в по-кратки изяви може би не става, докато тук имаме база за разговори с анализ.

Няколко общи и няколко конкретни коментара. Общите коментари са в рамките на определен бюджет, например бюджета за 2013 година. Преди да се мисли дали това е правилният бюджетен дефицит или има някаква различна възможност два са начините, в които може да се помисли за допълнителни политики. Вие споменахте една голяма част от тях. Едното е просто допълнителни приходи, допълнителни източници на приходи, които ние да можем да разпределим.

Едно от тези неща се споменаха от Пламен Димитров, което е данъчно дознание по същия начин, по който митническото дознание, за което дълго време се говореше, че няма как това да стане и тази система твърде много години е била директно или индиректно подвластна на МВР, и че това няма да сработи. Факт е, че от месец януари 2012 година работи това дознание, което означава няколко месеца, в които се набираха кадри, които се обучаваха и т.н. имаме малко месеци, когато системата е работила и тази система доста бързо показа колко може да се вдигнат приходите, при положение, че има специализирани групи и екипи, които се занимават с това. За мен също създаването на данъчно дознание където има много по-големи възможности от „Митниците“ за допълнително събиране на доходи, защото те могат да работят по цялата страна, а не както митническото дознание само по границите и в определени митнически складове смятам, че много ще помогне. За това сме говорили с вас преди около година, година и нещо. И аз го поставих като задача в НАП и тогавашния вече не е там заместник-директор в НАП, постави въпроса така: „МВР това няма да даде да стане, така че ако аз не мога с тях да говоря и да се разбера просто няма да тръгнем на такава промяна“. Той вече не е заместник в НАП, но показва едно мислене, което пречи, пречи на този тип промяна. Факт е, макар че няколко пъти съм говорил с ръководството в НАП, и че има такава нагласа особено в териториалните дирекции, никой не смее да се заеме с тази задача, защото хората явно осъзнават, дали това е вярно или не, според мен не е толкова вярно, по –скоро е начин на мислене, който се е наложил във времето, че се изземват функции от МВР и съответно ще има ответни реакции.

Имаме и пример и можем да кажем: Вижте в митницата се работи горе долу на една трета или те могат да проверяват около една трета до една четвърт от транзакциите, които може да проверява НАП на територията на България. Там имаме доста значителен ефект, само в рамките на девет месеца както споменах, близо 13 на сто растеж. Представете си какво може да стане, ако НАП, три, четири пъти по-голяма възможност има за събиране на допълнителни доходи. Вземам това като забележка и пак ще пробвам да работя за да стане това данъчно дознание в идната година, защото съм убеден, че ще има доста ползи. Дори не сравнявам с някои други държави, които въведоха миналата и по-миналата година такива дознания, или които исторически например, като Италия, като Германия, като Австрия го имат от доста време. Петте хиляди лева, за плащанията в брой, за които споменахте за мен са друга такава много полезна мярка.

Спомняте си, че преди време го бяхме заложили в нашата работа през 2009 – 2010 година. Ние тръгнахме с предложение, видяхме, че 5000 няма да стане, предложихме 8 или 10 и след големи борби достигнахме до 15. Междувременно в много държави около нас са достигнали до 1000 евро. Много по-нисък праг, който имаме ние, така че това е една тема, която наистина си заслужава и е възможна, защото текстовете съществуват. Това е напълно възможно в рамките на следващите два месеца, в които се договаря и бюджета през парламента това да стане факт. Защо казвам тези неща? Защото тези две и доста други неща, които вие споменахте ние сме ги говорили, анализирали и знаем долу горе какъв резултат ще има от тях. Вече имаме и някои примери или в държавата, или извън държавата, как това може да стане. Ако в работата си в следващите не само 20-тина дни преди да влезе в парламента, но и в двата месеца, когато ще е в парламента, ние можем да се фокусираме върху някои от тези и в анализа си и в говоренето си. Понеже имаме готови текстове и за дознанието между другото имаме готови текстове, не че не знаем как да го направим, както се казва начинът, по който това може да влезе като законодателна инициатива е много ясен. Там наистина ще има ефект и ще кажем: „Ето от това вземаме 20 милиона, от другото вземаме 80 милиона и вече имаме възможност за политики“. Казвам това, призовавайки ви по някои от тези теми, които знаем, но сме позабравили, не само да ги споменаваме тук и да кажем: „Това не стана“, а да кажем: „Ето това ако можем всички да го подкрепим ще има реален резултат“.

Дознанието за данъчните може да започне, така както започна между другото и в „Митниците“ с нещо по-просто и вече с времето да се надгражда. Далеч съм от мисълта, че ние можем веднага да направим типа дознание, който има Италия, или Германия, или Австрия и също, че не трябва то да се прави едновременно и в МВР и в НАП. Има някои явни разделения, където така или иначе като правят дознания в МВР викат или митничарите или данъчните просто защото нямат тази квалификация и тези знания. Така, че може да се помисли и от тази гледна точка да не се преповтарят функции, което ще затрудни бизнеса най-малко, а може би ще обърка и администрацията на начален етап. В специално сме смятали за дознанието и наистина може на годишна база да се появи един ефект от около 200 милиона лева, като това се пресметна преди година, а сега би трябвало да е малко по-голям.

Някои от тези мерки, които сме смятали и говорили може би в следващите три, пет и осем седмици е хубаво да помислим пак и не само да помислим, а да вървим към тяхното осъществяване. По някои успяхме, а други все още са на дневен ред.

Другият начин, който според мен е успешен и някои от вас го казаха е за осветляване от една страна на истинските разходи в системата на сигурността. Вижда се всъщност, че системата на сигурността не струва около 2 милиарда, така както поне до предишния бюджет изглеждаше, а струва малко над 2 милиарда и половина. Ако това се сметне като процент от брутния вътрешен продукт се вижда, че той е малко над двойно от това, което е средното за Европейския съюз. Ако се прави анализ за балансите на българския бюджет не само за тази година, става въпрос в исторически аспект кои сектори са недофинансирани спрямо средното за Европейския съюз и кои са надфинансирани най-явните диспропорции са, че образованието е недофинансирано, системата на сигурност е надфинансирана и дори знаем с колко – средно над два пъти даваме ние като процент от БВП повече отколкото дава средната европейска държава. Това разбира се, както каза и Пламен и от някои други се спомена, е тема, която е и политическа, не е само финансова. Ние с какво градим бъдеще, не само за образование и за бъдещето на кадрите и децата, но и какво е продуктивно.

В смисъл какво дава възвръщаемост от гледна точка на кадри, които влизат в бизнеса и в администрацията. Подготвят се продукти и т.н. и това наистина е дебат, който сега за първи път имаме поне ясната основа да го водим. До миналата година не можеше да го водим поне толкова добре този дебат, защото една значителна част от бюджета беше скрит и минаваше като директна субсидия към НОИ.

Не знам докъде можем да достигнем в следващите около два месеца в бюджетния дебат, но си заслужава да го има, защото всяко прибавяне към сектор отбрана или МВР, или НСО и т.н. ощетява останалата част на бюджета. Казвам го, просто защото ние три години сме водили този разговор, за да достигнем до един успех и аз честно казано очаквах повече разговори и коментари от ваша страна и досега и се надявам и оттук нататък за нуждата на мислене за ребалансиране на бюджетите на страната. Съзнавам, че това не може да стане за една година. Ние искаме голяма част от бюджета, който даваме сега в системата на сигурност да го дадем за образование, защото всъщност това е реалната сигурност на една държава. Ако имаше много по-добро образование, каква по-добра сигурност е необходима на една държава. Бих искал да имаме малко повече разговори в следващите дни, защото те могат да помогнат определено за този бюджет, но със сигурност могат и да помогнат в следващите бюджети, ако се прави тази сметка плюс минус, става въпрос за над 1 милиард, който може да е тук, но всъщност в другите държави се фокусира в други сектори.

Излязоха доста конкретни коментари и в разговорите и в това, което сте разписали къде би могло да се фокусира повече. Аз съм го казвал и наистина смятам така, че е нужен ребаланс повече фокус върху образование, повече фокус върху култура и повече фокус върху неща, които водят до по-голяма продуктивност, не в смисъл по-голяма продуктивност на работниците, а като цяло да сме по-продуктивни като икономика и съответно от друга страна някои неща, които явно не подпомагат нито икономиката, нито социалното ни развитие с времето трябва да влязат на по-заден план. До каква степен в този бюджет можем да го направим, донякъде е направено, но това наистина са по-малки стъпки отколкото аз поне бих искал да станат.

За конкретните неща не знам дали Влади ти имаш някои коментари, но така или иначе голяма част от този разговор ще влезе в бюджетната процедура в парламента. Някои неща можем да направим и преди това, но бюджета е така изпилен, така да се каже, че най-накрая смятахме на по 100 хиляди лева, къде са тези 100 хиляди лева, къде са другите 100 хиляди лева, така че без по-голяма промяна в мисленето или съответно ребалансиране между различни сектори, или нови реформи като данъчно дознание, като кешове и т.н. ние не сме скрили по никакъв начин някакъв такъв резерв на пари, които тепърва могат да се определят за нещо друго. Ако говорим за допълнителни разходи някъде или трябва да помислим за ребалансиране, или трябва да помислим за някои допълнителни мерки, които да доведат до по-големи приходи. Ние знаем някои от тях и като анализ, а не само като идеи.

На трето място, разбира се за мен това е най-крайната идея, но възможна идея да се помисли евентуално за друг праг на бюджетния дефицит. В моето мислене има две стъпки, които не са напълно изчерпани и следва да ги изчерпим преди да достигнем до третата стъпка.

ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Ще имаме възможност за продължаване на дебата в следващите точки, където има много какво да се каже за данъчните закони и вероятно по законопроекта за бюджета на ДОО.

Предлагам да преминем нататък по дневния ред.

СИМЕОН ДЯНКОВ: До голяма степен изчерпахме според мен и втора точка, но искам да кажа, че бихме могли да говорим за разходи, така както вече говорихме, но за да достигнем до там трябва да има две колони и да кажем, ако успеем да се сборим за данъчно дознание, аз съм готов да сложа от другата страна 200 милиона лева, но някак си трябва да се направи не само като говорене, но трябва да се направи и като конкретни стъпки. Ако сложим кешово не 15 хиляди, ние влязохме с осем или с десет и накрая достигнахме до петнадесет. Ако достигнем до пет или дори до осем ние сме пресметнали какъв ще е ефектът.

В момента не си спомням, но имаме такива анализи на различните стъпки. Веднага от другата страна казваме, че това е приоритетът, който идва и можем да го направим.

ТОТЮ МЛАДЕНОВ: Само едно нещо искам да добавя това беше споменато от синдикатите. Ако трябва да търсим някакъв по-голям ефект в бюджета за следващата година според мен той трябва да бъде свързан с увеличаване на заетостта. Всички мерки, които водят до увеличаване на заетостта смятам, че трябва да бъдат подкрепени включително и тези мерки, които водят до по-голяма субсидирана заетост. Знаете, че има доста програми, които се ползват с доста добра популярност както в населените места в малките общини, така и от самия бизнес. Така, че аз смятам, че трябва да търсим резерви включително и там да търсим такива мерки, които водят до по-голяма заетост.

ПЛАМЕН ДИМИТРОВ: Предложих за максималния осигурителен доход евентуално или евентуално с половин процент пункт. Вярно, е че данък сметка е табу и мантрата да не вдигаме вноските, но все пак половин процентен пункт дава 90 милиона.

СИМЕОН ДЯНКОВ: Има трета стъпка, която е до помислим къде от гледна точка на данъчни осигурителни промени, както виждате сме направили минимума. Каквото идва от Европейския съюз и трябва да го направим сме го заложили. Нямаме почти никакви промени нито в осигуряването нито акцизната и данъчната политика, но в този ред аз първо бих гледал какви са стъпките, които сме ги пресмятали и могат да разширят основата, където в някои случаи дори имаме текстове. Затова може ли по нещо оттам да се съгласим с времето?

Второ, което ще е много трудно, защото аз ви уверявам съм водил многократни разговори с различните министри и знаете, че не е тайна и във времето винаги съм говорил и смятам, че в България винаги се дават твърде много пари в сектор „Сигурност“, „Отбрана“ и МВР в сравнение с това, което държавата би трябвало да дава и пак да има доста добра система на сигурност, но този дебат трябва да се води от повече хора, а не само от министър на министър, но това все пак бих казал, че е втора стъпка от гледна точка на това, че ако има някакви съгласия и воля за движение там може да стане за един ден, както се казва.

Третата стъпка е това, за което говорим сега, да може би преди да се променя дефицита, аз поне бих гледал дали има нещо друго, което може да се промени в Данъчно осигурителната система и разбира се имаме анализ как да стане и чак тогава да гледаме дефицита, защото от една страна е лесно, но от друга страна не се знае накъде ще избие, както се коментира.

ПЛАМЕН ДИМИТРОВ: Само още един ремарк, ако позволите. Не разбрах дали във вашите представи като говорим за по-голяма разкриваемост и борба в сивата икономика включваме най-накрая криминализирането на укрепването на вноските и дали това може да бъде прилежно пресметнато от НАП горе долу какъв ефект би имал, той като това коментирахме назад във времето в антикризисните марки, след това го писахме заедно с бизнеса, да при определени условия като казахме, че при намаляване на наказателната лихва бизнесът беше съгласен и ние така се съгласихме също. Премиерът го подкрепи това като подход. Имаме текст в НК, но фискалният ефект не можем да видим колко е.

СИМЕОН ДЯНКОВ: Сега си припомням, защото работна група в Министерството на правосъдието, но и с наши експерти работи по тази тема точно как да се разпише, за да не е атакуемо в Конституционния съд и т.н.

Мисля, че има, поне при мен има, може би са неформални анализи колко това би подпомогнало, така че ако не са били досега достъпни веднага ще ги направя публични. Разговорите бяха някъде в началото на годината, така че вече и аз не помня какво беше, но имаме поне някакви първоначални данни това би дало това. Не е особено трудно да се направи анализ. Относно процеса докъде сме?

ТОТЮ МЛАДЕНОВ: Трябва да видим Правната комисия докъде са стигнали. С министъра на правосъдието трябва да уточним кога трябва да бъдат вкарани тези промени.

СИМЕОН ДЯНКОВ: И аз ще се поинтересувам. В момента на сайта на сегашните промени на НК съществуват тези текстове, които ние бяхме внесли, в смисъл и тяхното предложение поне за сега съвпада с нашето предложение, но наистина не съм се занимавал от няколко месеца. Въпросът беше как да се направи този текст, за да е най-малко атакуем, но докъде сме стигнали в следващите два-три ще проверя и директно към всички по някакъв начин ще дам информация.

Данъка за финансовите транзакции днес 11 държави от Европейския съюз са се присъединили, от които 7 писмено, 4 днес, предполагам до утре ще пратят. Ние в началото знаете бяхме опоненти на тази идея, след това сметнахме какви ще са приходи и разходи, оказа се тази сума около 180 милиона в плюс ако се въведе този данък. Отчасти понеже ние в българската икономика нашата финансова система е по-опростена така да кажем, така че не страдаме кой знае колко много от въвеждането на такъв данък, а пък използваме ,че някои от финансовите системи, с които работим, особено чрез банките – италианска, австрийска и т.н. са по-сложни и съответно данъкът тежи повече върху тях. Така че, ако ние облагаме тук, ще взимаме един вид от този тип финансови институции. Така, че ние сме променили официалното си мнение в разговорите в Европейския съюз и общо взето декларираме склонност към това при създаване на две-три прости условия, като цяло за Източноевропейските държави или по-скоро за тези, които сме извън еврозоната, влизането ни или присъединяването ни към данъка за финансовите транзакции да не доведе с него си някои вторични решения върху данъчна хармонизация и т.н., които не са очевидни веднага, но да не би нещо да стане. И вървим в тази посока.

ЦВЕТАН СИМЕОНОВ: За протокола да кажа, за да не се остане с впечатлението, че се приема от всички данъка върху финансови транзакции, искам да отбележа, че считаме, че това ще утежни правенето на бизнес в България, още повече ще го утежни в Европейския съюз и конкурентоспособността на европейската икономика ще отиде още по-зле.

СИМЕОН ДЯНКОВ И тогава да кажа, че това, което разказвах е по-скоро еволюция на нашето мислене. Официално все още България не се е присъединила, не е една от тези 11 държави, не се е присъединила към тази инициатива. Отчасти, понеже ние имаме някои юридически резерви, да не би евентуалното ни присъединяване към тази инициатива да доведе до някои вторични ефекти, които ние с времето сме отстоявали силно, като примерно сме против данъчна хармонизация и т.н. Така че все още предстои решение.

ПЛАМЕН ДИМИТРОВ: За 2013 г. това не е реалистично, така ли?

СИМЕОН ДЯНКОВ: Понеже това все пак са финансови транзакции и те се хващат както се казва веднага, така че е напълно възможно и някои държави, които тази година го въведоха, го правят на тримесечие. Така че от еди кое си тримесечие. Така че е възможно, просто следим, буквално днес върви този дебат в ЕКОФИН. Гледаме как върви този разговор там, колко страни ще се присъединят, както казах 11 досега, може би още 2 са на път да се присъединят и какво означава да сме вън или да сме вътре. Защото на някакъв етап ако почти всички са вътре, особено държавите, с които ние имаме по-големи финансови транзакции, да сме вън, започва да ни тежи, защото те събират данъци и оттук. Така че го има и този момент кои са вън и кои са вътре. Но това буквално до седмица този дебат и в България ще стане доста по-явен в предвид на знанието ни накъде върви в Европа.

Така че с тези дебати ,доста дълги, но доста неща излязоха и тези, които преди сме говорили, и някои нови неща по точка 1 смятам да завършим.

По точка 2 всъщност говорихме много от нещата и някои от коментарите, които вие дадохте, бяха и по точка 2. Може би само някои основни параметри да си припомним и да вървим нататък.

ТОТЮ МЛАДЕНОВ: Уважаеми колеги, някои основни параметри, които вчера бяха гледани в Надзорния съвет на Националния осигурителен институт за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2013 г. Бюджетът е разработен при средногодишен брой осигурени лица 2777400 с около 12 хиляди заети лица повече от тази година. Среден осигурителен доход 637.80 при 622.30 за тази година. Брой безработни лица с право на обезщетение 110500 при 116300 за тази година и средногодишен брой на пенсионери включително и с международните спогодби 2212900 при 2219500 за тази година. Също така по отношение на политиката по приходите се запазват основните размери на осигурителните вноски с изключение само на работещите в специалните ведомства, които се пенсионират при условията на чл. 69 от Кодекс за социално осигуряване и се предвижда увеличаване на осигурителната вноска от фонд „Пенсии” с 20процентни пункта, който е държавна субсидия.

Увеличаването на приходите от осигурителни вноски на тази категория осигурени лица ще покрият изцяло разходите за пенсии на настоящите военни пенсионери, спазвайки принципите на разходопокривните системи и това ще доведе до увеличаване на приходите в държавното обществено осигуряване с около 220 милиона лева допълнително.

Минималните осигурителни прагове, които бяха договорени тази година от работодателите и синдикатите в 58 икономически дейности средният ръст е около 4.5 на сто, за останалите икономически дейности, където не бяха постигнати споразумения, се запазиха минималните осигурителни прагове за тази година, като общото увеличение за всичките икономически дейности е 3.3 на сто за следващата година на минималните осигурителни прагове, което ще доведе до 27 млн.допълнително приходи в държавното обществено осигуряване. Диференцираният минимален осигурителен доход на самоосигуряващите се лица се запазва, както съответно съобразно облагаем доход за 2011 г. съответно 420, 450, 500 и 550 лева и се запазва на нивото на 2012 г. максималният месечен размер на осигурителния доход става от 2000 на 2200 лева през 2013 г. Ефектът върху приходите на държавното обществено осигуряване от увеличаването на максималния осигурителен доход ще е около 43.8 млн.лева допълнително. За 2013 г. се предвижда отново нулева вноска за фонд „Гарантиране вземанията на работниците и служителите” и максимален размер на обезщетението се запазва от 1000 лева.

Политики по разходите Увеличава се размерът на социалната пенсия за старост от 1 април 2013 г. от 100.86 лв. на 110 лева. Увеличава се минималният размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст от 1 април 2013 г. от 145 лв. на 150 лв. Увеличава се максималният размер на получаваните една или повече пенсии от 1 април 2013 г. от 700 на 770 лв. Пенсиите за трудова дейност се осъвременяват от 1 април 2013 г. диференцирано според годината на отпускането на пенсиите на база на това, че от 2010 г. до 2012 г. увеличението има за цел да компенсира временната отмяна на осъвременяването на пенсиите от периода на 2010 г. до 2012 г., който беше част от мерките за ограничаването на публичните разходи. И така в проекта на бюджет се предвижда от 1 април догодина отпуснатите общо 2290032 пенсии или 85 % от всички пенсии, които се получават в нашата страна, които са предоставени до 31 декември 2009 г. когато са отпуснати, общото увеличение е с 9.8 на сто. Отпуснатите 160679 пенсии или 6 на сто с начална дата от 1 януари до 31 декември 2010 г. се увеличават с 8.8 на сто. Отпуснатите 146671 пенсии или 5 на сто с начална дата от 1 януари до 31 декември 2011 г. с 5.7 на сто и отпуснатите пенсии 94942 с 4 на сто с начална дата от 1 януари до 31декември 2012 г. с 2.2 на сто.

Искам също да припомня, че през 2013 г. НОИ ще изплаща общо 2692324 пенсии, които ще се получават от 2212860 пенсионери. Искам също да напомня, че това се дължи на факта, че има хора, които получават повече от една пенсия, имам предвид за починал съпруг наследствени пенсии или добавки за наследствените пенсии или пък инвалидни пенсии. Тези видове пенсии също ще се актуализират догодина от 1 април със същите тези проценти, за които говорих преди малко.

Искам да кажа, че средният размер на пенсията на пенсионер от 271.98 лева през 2012 г. след увеличението след 1 април догодина ще стане 295.32 лева. Разходите за пенсии по бюджета на държавното обществено осигуряване за следващата година ще достигне 7852 млн.лева или ще се увеличи общо с 582 600 хил.лева спрямо тази година. Искам да подчертая дебело, че това няма да се отрази на увеличаване на дефицита в Националния осигурителен институт, което е изключително важно.

Също така искам да кажа, че по отношение на заместващия доход коефициента на заместване на дохода е 59.1 на сто, тоест средната пенсия на един пенсионер спрямо средномесечния нетен осигурителен доход 59.1 при 55.8 за 2012 г., 57.1 % за 2011 г., 58.4 % за 2010 г. и 56.3 % за 2009 г. Тоест виждате, че през 2013 г. това, което се предвижда като ръст на пенсиите е коефициента на заместване достига 59.1 на сто.

Искам да отбележа, че разходите за пенсии като процент от брутния вътрешен продукт за следващата година се предвижда да е 9.6 на сто.

Ще помоля управителя на Националния осигурителен институт ако пропускам нещо важно.

БИСЕР ПЕТКОВ: Уважаеми дами и господа, министър Младенов представи основно параметрите и политиките в проекта на закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за следващата година. По отношение на разходите за пенсии, които са основния разход в бюджета, всъщност основно там е увеличението, което има тези измерения в повишаване на средния размер на пенсията, увеличаване на дела на разходите за пенсии в брутния вътрешен продукт и повишаване на коефициента на заместване на пенсията спрямо средния осигурителен доход.

По отношение на разходите за краткосрочно обезщетение те остават сравнително в размер, сходен с тези по бюджет 2012 г., като най-големият дял от разходите за краткосрочни обезщетения са тези за безработица, където всъщност предвиждаме известно увеличение на сумата на тези обезщетения, главно в резултат от повишаване на средния размер от обезщетението за безработица.

Другият голям разход като дял в краткосрочните обезщетения са обезщетенията за временна неработоспособност, където също е предвидено известно увеличение. Докато по отношение на обезщетенията за бременност и раждане и обезщетенията за отглеждане на малко дете имаме известно намаление спрямо планираните в бюджет 2012 г.

По отношение на разходите на службите за социално осигуряване те остават на равнището от тази година 76 700 хил. е всъщност бюджета на НОИ като част от бюджета на държавното обществено осигуряване.

Бих искал да кажа, че в проекта на Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за следващата година се предлагат и някои изменения и допълнения в Кодекса за социално осигуряване, които имат за цел и са свързани с изпълнението на бюджета за следващата година и се предлагат промени в отделни текстове, които дават възможност за по-точното им прилагане. В представения доклад са дадени мотиви за всяка една от предлаганите промени.

По отношение на краткосрочните обезщетения вече стана дума, че се предлага досегашната временна мярка за режима на изплащане на обезщетенията за временна неработоспособност да залегне като трайна постоянна норма чрез промени на текстове в Кодекс за социално осигуряване по две причини. Първо, след въвеждането на тази мярка през 2010 г. определено имаше положителен ефект в посока намаление на разходите за временна неработоспособност в бюджета. Наистина тази година това е един от разходите, при които имаме известен преразход спрямо планираното в бюджет 2012 г., но така или иначе считаме, че тази мярка има дисциплиниращ ефект. На второ място, съпоставяйки я с уреждането на този въпрос в законодателствата на други страни, определено проличава, че в другите законодателства периодите, които се изплащат от бизнеса ,са по-продължителни или гратисния период, който всъщност не се получава обезщетение е по дълъг. Така че, това са мотивите за предложението тази мярка да бъде уредена трайно чрез промяна или възстановяване на текстове в Кодекса за социално осигуряване.

Това е накратко. Както беше подчертано вчера проектът на Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2013 беше утвърден от Надзорния съвет на НОИ на проведеното заседание.

Както ме подсеща министър Младенов, на вчерашното заседание беше обсъдено и предложение на Министерство на отбраната за въвеждане на пенсионна възраст за военнослужещите, като всъщност това изискване кумулативно ще действа по отношение на действащото досега изискване за осигурителен стаж 27 години, две трети от които съответно прослужен, като с една промяна в Кодекса за социално осигуряване изрично се регламентира допълване на стажа в различните специални ведомства, това, което досега беше уредено в Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, но сега вече се залага като законова норма. Нашите разчети по отношение на ефекта от въвеждане на пенсионна възраст за военнослужещите за следващата година е, че това би осуетило възможност на около 500 лица, заети във ведомството, които биха се пенсионирали само при условие осигурителен стаж, след въвеждане на пенсионна възраст няма да могат да се пенсионират, като конкретния ефект от тази мярка във финансово изражение, който смятахме при, около два милиона по-малко разходи за пенсии на военно служещи.

Ако има други въпроси, готов съм да отговоря.

СИМЕОН ДЯНКОВ: Благодаря.

Господин Симеонов.

ЦВЕТАН СИМЕОНОВ: Благодаря, господин вицепремиер. Подготвили сме подробно становище,което няма да представям. Две неща съм задължен да маркирам. Едното е, че оценяваме високо променената практика да не се разпростират минималните осигурителни прагове върху сектори върху сектори, в които няма договорености. Това е нормално за една демократична страна.

Второ, напомняме, че въведената като временна мярка тежест върху работодателя за първите три дни временна нетрудоспособност 2010 г. уж беше временна, сега стана постоянна, при първа възможност бихме желали тя да бъде отменена. Останалото в писмен вид.

СИМЕОН ДЯНКОВ Благодаря.

ОГНЯН ДОНЕВ: Имам кратък въпрос. Защо не се помисли първо да се въведе принципа ревизия по аналогия преди да пипа максималния осигурителен праг, в който реално разтваря ножицата на нелоялната конкуренция, господин Димитров. Ние не сме по принцип това да сме по-участващи в една солидарна система, но в една система, където един милион въобще не участват, първо трябва да положим усилията в тази посока според мен.

ПЛАМЕН ДИМИТРОВ: Ние също представяме нашата писмена позиция, която е подробна с анализа на философията на бюджета на държавното обществено осигуряване и с конкретни коментари по приходната и по разходната част. Аз повечето от тях направих в контекста на бюджета за следващата година, така че няма да ги повтарям, в това число и предложенията ни за повече приходи.

Иска ми се да кажа,че нашето предложение за увеличаване на максималния осигурителен доход следва логиката на неговото въвеждане. Още когато беше въведен през 2000 г., ако не се лъжа, той беше 10 минимални работни заплати към него момент. И опита да възстановим това съотношение на 10 минимални заплати ни кара да направим някаква стъпка към, не може да искаме 3100 или 3300, не е сериозно за такъв скок да говорим, но това е посоката, която смятаме, че трябва да бъде възстановена и първата стъпка смятаме, че е 2500. За да спазим общия принцип, че пенсиите се увеличават с еднакъв процент или сходен процент, а знаем, че това автоматично ще вдигне максималната пенсия в повече, ако максималният доход стане 2500, ние предлагаме да бъде задържана максималната пенсия на 770, каквото е предложението на правителството, зад а може да има същия процент увеличение 10 % средно ,колкото имат всички останали и да няма несправедливост. За една година да бъде откачена, развързана максималната пенсия от максималния доход, който в момента знаем, че е 35 %. Междувпрочем и тогава когато го въведохме, не нам защо беше 35 %. Помня, че тогава Йордан Христосков, който беше управител на НОИ, предложи 35 %, или не знам кой го предложи. Няма реално обяснение защо 35 %, толкова е станало във времето от началото на цялата реформа и няма пречка сега в момента да разкъсаме временно, за да има повече приходи. А защо 2500? Защото, господин Донев, ние продължаваме да имаме една регресивна скала на облагане в България на доходите. В момента има регресия, не прогресия. До 2000 лв. облагането е 21.7 всъщност осигурителна вноска лична и данък, над 2000 лв. ,тоест всеки доход над 2000 лв. е 10 %. Затова става дума в момента, да изправим малко тази регресия, да вдигнем на по-горно ниво над 2500 и да има по-голямо солидарно участие на хората, които получават по-високи доходи.

ОГНЯН ДОНЕВ: Господин Димитров, малко се приплъзвате покрай моята тема. Аз питам защо първо не накараме тези, които продължават да държат хората си и то хиляди хора на 300 лева заплати, а знаем много добре, че това не е така, те колко ще осигуряват тогава, ще плащат пак същото.

АСИЯ ГОНЕВА: Това е ваш въпрос, не наш.

ОГНЯН ДОНЕВ: Не е наш.

ПЛАМЕН ДИМИТРОВ: Аз не бягам от този въпрос. Смятам, че ние казахме съвсем ясно, предложихме мярката, която вие подкрепихте и БСК подкрепи в предишния дебат за криминализиране на укриването на вноски. Така че това е отговора към тези ,които не плащат. Те не плащат ,защото някой крие, не че нямат ангажимент да плащат. И когато въведем осигурителна измама като престъпление, следователно тогава е пътя и начина, дай Боже съдебната система да свърши някаква работа в тази връзка.

Да продължа, по приходната част ние направихме нашите четири-пет предложения, няма да ги повтарям още един път. Искам да кажа, че ние не сме съгласни с това, което бизнеса коментира тук по повод на решението на министъра на труда да не разпростре договореността за минималните осигурителни доходи, наистина тази година беше безпрецедентна разраснала се, макар че тук има може би справедливи съображения от АИКБ, не всички са участвали, но така или иначе 58 споразумения, което е няма друга година толкова много споразумения да бъдат постигнати. И аз силно ес опасявам, и не само аз, че догодина няма да имаме може 10 % от тези 58. По простата причина, че всъщност бизнесът отсреща вижда – добре де, ние се ангажираме заедно, договаряме нещо, в един момент обаче този , който не е договорил, той си върви напред. Не е договорил дори нула, защото има споразумения дори с нулево нарастване. Тоест сяда бизнеса, сяда синдиката и казва „ОК, зле сме, нула”, но има споразумение. А там, където няма споразумение, значи че никой не е седнал на масата. Затова става дума. И те трябва да бъдат принуждавани тези хора да седнат на масата и това е нашето предложение да бъде разпрострян и върху тях този среден процент не за друго, а за да знаят, че догодина трябва да седнат на масата и ако са зле, да договорят нулево увеличение ако могат. Няма лошо, ние сме разумни хора. А като не сядат на масата, трябва да бъдат наказани че не сядат на масата на диалога. Това е идеята ни, не толкова десетте милиона, все пак са десет милиона, които биха влезли допълнително в НОИ. По-скоро другия ефект, който се търси за дисциплиниране на това, че трябва да се договаря и да седне на масата и да се търсят решенията.

Предложенията ни за увеличение на фонд „Безработица” с половин процент вноската я коментирах вече. Ние смятаме ,че има резон, тоест силно дебалансиран фонд момента да бъде подкрепен Знам, че на политическо равнище има други съображения, но така или иначе продължавам да мисля, че това е възможно решение, което вкарва допълнително 90 милиона в бюджета на НОИ.

По разходните политики казах вече за обезщетенията от краткосрочното осигуряване. Мислим че е и за безработица, и за майчински могат да бъдат коригирани и то с минимални разходи, които както казах, може би ще намерим заедно с общи усилия в дебата и в Народно събрание.

За пенсиите вече коментирах, но това, което не сме направили всъщност е нашия анализ защо не сме съгласни с диференциация. Ние продължаваме да смятаме, че диференциацията е удачна само когато става дума за еднократно плащане. И ако бюджета за тази година, както върви добре, както и вие казахте, че върви добре като изпълнение и може да се позволи в последното тримесечие някакви допълнителни разходи, и ако отдели примерно една сума от 60 милиона, което ние сме видели че може да бъде добавка коледна или енергийна за всички пенсионери, тя да бъде диференцирана, тя е еднократна и тогава на най-бедните пенсии трябва да се даде най-много. Колко, не знам. Ние говорим за 50 лева, че може според наши сметки, тези 60 милиона това правят, на минималната пенсия 50 лева, на пенсиите до 400 лева – 20 лева. Тоест тогава може да има диференциация, защото тогава наистина ти подпомагаш еднократно и това е форма на социално подпомагане от бюджета, а не от вноски. Това е от изпълнение на данъци. А когато говорим за системата на осигуряване, там трябва да спазим осигурителните принципи. Колкото повече принос – толкова повече права. А това се разкъсва с начина, по който ние искаме в момента да индексираме, да компенсираме или както се казва там в момента. То не е осъвременяване, което се предлага, предлага се точно компенсиране или индексиране на инфлацията. Говоря за осъвременяване, тогава трябва да си вървим към отчитане на приноса и на инфлацията. Сега дали можем да го възстановим швейцарското правило, всички искаме това, и продължавам да мисля, че можем, дори от догодина още. Сигурно пак няма да стигнат някакви пари, но това за нас не би трябвало да поставя под съмнение принципа. Затова не сме съгласни с диференциацията и ако не можем да постигнем възстановяване на швейцарското правило догодина, поне еднакъв процент на всички, за да е ясно, че спазваме поне общата логика на осигуряването.

Съвсем накрая продължавам да мисля, че ние не направихме необходимите усилия и това сме записали тук, за четвърти пореден път през последните шест-седем години казваме, че ще извадим плащанията, които са несвойствени от НОИ и съответно не успяваме да го направим. Всички тук бяха съгласни, една от антикризисните мерки, една от мерките, която беше в десетте предложения на бизнеса до вас, да изчистим несвойствените плащания от НОИ и да бъдат само тези с осигурителен характер, другото да си премине към … аз разбирам затрудненията на АСП, но сигурно някой трябва да й помогне, в това число и принудително, да я застави да си върши работата. Ние продължаваме да замърсяваме системата на осигуряване и да твърдим там – даваме й два милиарда пак, НОИ е фалирал, много е зле, което не е вярно или поне не е до края вярно.

АСИЯ ГОНЕВА: … На Института по пазарна икономика.

ПЛАМЕН ДИМИТРОВ: Даваме хляб на подобни доброжелатели на системата на солидарното осигуряване. С други думи, ние не можем и не искаме да подкрепим в този му вид бюджета на държавното обществено осигуряване, смятаме че има още резерви, както споменах и могат да бъдат намерени и допълнителни приходи, и допълнителни разходи в този оптимален размер, за който говорим, тогава може би ще бъдем по-склонни да го подкрепим. Благодаря.

СИМЕОН ДЯНКОВ: Благодаря.

Господин Велев, заповядайте.

ВАСИЛ ВЕЛЕВ: Благодаря, господин председател. Относно предложението за увеличаване на която и да е осигурителна вноска, за който и да е фонд, ние сме категорично против. Няма да повтарям мотивите. В момента няма такова предложение, ние подкрепяме в който се внася бюджета със следните забележки.

Трите дни болнични според нас е едно решение в момента ,което е дебалансирано и е в ущърб на работодателите. Работодателите нямат възможност да влияят върху така наречените мними болни или фалшиви болнични листа. Стана дума за това, че други държави има гратисен период, при нас няма гратисен период, при нас е 3 по 70 % работодателя плаща и следващите 80 % НОИ. Може би трябва да се мисли по посока на това един ден да е гратисен, другите два да са по 80 % за сметка на работодателя и след това да плаща НОИ. В момента решението е дебалансирано. Ние и тогава бяхме против, но беше за една година, после три пъти се удължава този срок и сега най-лесното решение е да стане постоянно. Но това не решава проблема с масовите епидемии по черешобер, гроздобер, когато предприятието остава без хора защото всеки може да си вземе три дни болнични и да иде да бере череши.

Относно основния лихвен процент плюс 20 наказателна лихва. Когато той беше въведен лихвите по кредити бяха 15 % и тогава се твърдеше ето на него му е по-изгодно ако не е толкова висока наказателната лихва, му е по-изгодно да се кредитира като не плаща осигуровки. Сега дългосрочната лихва падна под 4 %, поздравления за което. И тази наказателна лихва основен лихвен процент плюс 20 остана да стърчи. Много пъти сме говорили за това, няма логика всички други задължения да са основен лихвен процент плюс 10.

Няколко думи относно предвиждания ръст, не беше коментирано това, на инвалидните пенсии.

СИМЕОН ДЯНКОВ: Господин Велев, това за основен лихвен процент плюс 20 сме го променили с последните промени в данъчните закони, където имаше някои други технически неща, така че вече законите, които влизат в парламента е плюс 10.

ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Със закона, който ще обсъдим след малко ще ви кажем, че във връзка с единното платежно като концепция изравняваме нивата на наказателните лихви и променяме с преходните и заключителни разпоредби на Закона, който ще коментираме като следваща точка, наказателната лихва от 20 на 10 пункта.

ВАСИЛ ВЕЛЕВ: Относно инвалидните пенсии сумарно броят на инвалидни пенсии и социални пенсии за инвалидност наближава 900 хиляди. Там отново се предвижда ръст. Очевидно ТЕЛК, НЕЛК системата не работи добре, коментирали сме многократно, не са направили реформа, пак най-лесното понеже ще увеличаваме пенсионната възраст и стаж да има повече пенсии за инвалидност, планираме по-висок разход. И дайте сега да увеличим осигуровките, за да го покрием. Не е това начина. Трябва да се правят реформи очевидно в тази система.

Относно минималните осигурителни прагове. Беше коментирано, но понеже господин Димитров отново постави този въпрос, господин Димитров, ние искаме да седнем зад масата, ама вие скрихте някъде тази маса. И на вас, и на КТ „Подкрепа” изпратихме пълен списък на браншовите организации. В един бранш има четири браншови организации на работодателите, синдикатите договарят с една от тях някакви прагове, не е ясно къде и не е ясно по кое време, и това се брои. Нека да въведем малко повече ред, да има график, ден и час, който се яви – преговаря, който не се яви – да се е явил. Но в момента няма такова нещо. И картината се променя. Аз съм ви приготвил една папка, ще ви я връча после.

Относно максималния осигурителен доход. Синдикатите веднъж за тях това е данък и говорят за регресивна скала, веднъж това е осигуровка, тоест срещу права. Тези, които плащат максималния осигурителен доход очевидно не си ползват правата, които стоят срещу това заплащане.

Завършвайки, подкрепяме, виждаме много повече логика в предложения вариант за диференциран ръст на пенсиите, ако говорим за компенсиране, индексиране дотолкова, доколкото инфлацията, която се е натрупала за различните години не е компенсирана, не е индексирана в миналото и има много повече логика в това ,което се предлага с проекта.

СИМЕОН ДЯНКОВ: Благодаря.

Димитър Манолов.

Тук отново застава въпроса с добавките към пенсиите на преживелия съпруг. Навремето не знам защо, защото аз несе занимавам с политика, но много ме впечатли, че в предизборната програма на сега управляващата партия специално някъде беше изведена тази политика, работата в посока на това пенсията на преживелия съпруг. Честно казано, аз нямам нищо против всякакъв такъв тип добавки, които биха подпомогнали на пенсионера. Тук е въпроса, че обществото ни променя своите връзки, все повече хора започват да живеят без брак, а техните фактически отношения са като в брак. И всички го признават това. Това тепърва ще създава някакъв друг тип проблеми. В този смисъл като чели отказа от пенсията за възраст, която навремето, които могат да си спомнят още когато пенсии се плащаха от държавния бюджет преди създаването на НОИ беше въведена норма по настояването на КТ „Подкрепа” и ние си я наричахме тогава „Поправката Подкрепа”, говоря за 1995 г. ако не бъркам, тя като чели постави като норма много по-точно би отразила тази потребност да помогне на човека, който е по-възрастен, а човек в по-голямата си възраст за съжаление остава и самотен, най-често жените. Без много да настоявам, но това са неща, по които е хубаво да се помисли. Защото те пак довеждат до този микродисбаланс, който създава нарушение.

Не харесваме замразяването на обезщетенията и помощите при бременност, раждане и отглеждане на деца, друг е въпросът, че ние отказваме да погледнем на този въпрос от всичките му ъгли. Ние някак си механично се отнасяме към него. Там някъде има и една професия майки, нали, както имаше професия безработни, както и професия социално слаби, телкаджия. Това са професии, които ние страхотно много не харесваме и които ние не желаем да присъстват в нашия живот. И понеже тук се спомена за увеличението на инвалидните пенсии, ние го говорихме тогава, рязкото увеличение на възрастта за пенсиониране и осигурителния стаж непременно ще доведат до това, каквато и система да изградите. Ако щете до всеки човек по един полицай да сложите, това нещо ще се случи.

АСИЯ ГОНЕВА: това не значи, че хората лъжат. Има хора болни.

ДИМИТЪР МАНОЛОВ: И двете неща ги има. Господин Велев, има и такива, които лъжат, има и такива, които са придобили права и потискат болестите си и инвалидностите си, които иначе биха могли да ползват, когато се ограничи достъпа, те се възползват от това. Има ги и двата казуса. Не може да отречем и да кажем има само единия, има ги и двата, аз не ги отричам. Но казвам, че това рязко ограничение на достъпа до пенсионната система неизбежно води до такива резултати. Това не е български феномен, това го има навсякъде по света, където такива неща се случват. И затова единия от аргументите ни да сме против това рязко увеличение тогава на пенсионната възраст и стажа беше именно този. Така че спра с тези акценти, макар че има и други аргументи, които сме отбелязали в нашето становище. Благодаря.

СИМЕОН ДЯНКОВ: Тотю Младенов с кратък ремарк и след това аз имам.

ТОТЮ МЛАДЕНОВ: Само две неща по отношение наследствените пенсии или вдовишките добавки. Вие знаете, че човек има право на избор когато почине неговия съпруг или съпруга той да ползва или наследствена пенсия за починалия или вдовишка добавка. С увеличаването на вдовишката добавка от 20 на 26.5 % общо взето се изравниха тези добавки – вдовишката добавка и наследствената пенсия. Именно от тази гледна точка аз пак искам да повторя, индексацията на пенсиите, които предлагаме от 1 април догодина включват и или вдовишката добавка също се индексира или наследствената пенсия с този процент, с който се индексира и самата пенсия.

По отношение на индексацията. Аз искам да ви кажа, че в Националния осигурителен институт бяха пристигнали много писма от пенсионерски организации, още преди да започнем да правим бюджета за следващата година. И тук е господин Петков, той може да ви каже, самите пенсионерски организации поискаха тази диференциация индексация спрямо инфлацията за отпуснатите пенсии по години. И мен никой не може да ме убеди, че това не е честно, защото в крайна сметка може да се получи и обратния ефект. Я си представете, че увеличим всички пенсии от 1 април с един и същи процент, на отпуснатите пенсии от 2012 г. могат да станат за един и същ осигурителен стаж и възраст и вноски могат да бъдат много по-големи, от тези, които хората са ги получили преди това.

АСИЯ ГОНЕВА: Те са такива.

ТОТЮ МЛАДЕНОВ: Това честно ли е? Така че 85 % от всички пенсии увеличаваме с максималния размер 9.8 %, пенсиите, придобити преди 31 декември 222009 г.

АСИЯ ГОНЕВА: Благодаря, господин Дянков. Няколко фрагмента за реакция на изказвания на преждеговоривши колеги.

Първо, към господин Велев. Да, господин Велев, виждам че сте се поинтересувал и сте разбрал, че има гратисни периоди в някои осигурителни системи. Това, което не сте разбрал е, че гратисният период се отнася за плащанията от осигурителната институция и тези гратисни периоди в някои държави отиват до два месеца, в някои до шест дори и представете си в рамките на тези гратисни периоди работодателя плаща работна заплата – 100 %, 80 %, 90 %, в зависимост от това коя е държавата и какъв е периода, който той поема, тоест колко време боледува неговия работник.

По минималните осигурителни доходи. Аз не разбирам логиката, по която вие веднъж пледирате за това да сядаме и да се договаряме, след което хвърляте всички наши усилия в кошчето и казвате – тези, дето въобще не желаят да изпълняват ангажиментите си като членове на национално представителни работодателки структури ще бъдат фаворизирани, ще ги оставим те да правят каквото искат, да не полагат усилията, които ще положат други ваши членове за това защото са се договорили и може би са поели определен риск да отидат на повишение на минималните осигурителни доходи. В крайна сметка сме сигурни, че риска е минимален по простата причина, че табличките, които обикновено дават колегите от НОИ за целите на това договаряне показват, че всъщност сериозните работодатели, истинските бизнесмени плащат много над това, което ние наричаме минимум. Така че, с вашия повик и с реверанса на министъра на труда и социалната политика всъщност ние се лишаваме бавно и постепенно, но със сигурност през следващата година лишението ще бъде още по-голямо, защото и нашите инициативи ще улегнат от един инструмент, който цяла Европа и банката и фонда признават като изключително ефективен в борбата срещу сивата икономика.

Няколко неща искам да кажа по вноската във фонд „Безработица”, защото тук всички колеги от работодателските структури са категорично против всякакви увеличения. Само че състоянието на фонда и нивото на вноската 1 % освен че е безпрецедентно, може би само една държава съм видяла, която има близко това ниво 1,5 %, та това е в резултат пак на вашите въжделения, приети от съответните правителства да се намаляват вноските в държавното обществено осигуряване в името на конкурентоспособността на българския бизнес, при това приходите трябваше да растат по някаква геометрична прогресия, така че нямаше да има никакъв негативен ефект върху системата. Ефекта за системата е 12 % нов ангажимент на държавата плюс 50-процентен дефицит в този фонд, както и във фонд „Болест и майчинство”.

По разпределението на пенсиите. Няма да се впускам в много подробности, само ще кажа че подхода, който е избрал правителството е вън от закона, това не може да бъде и не е осъвременяване на пенсиите и давам един конкретен пример: съжалявам че трябва много дълго да говоря, за да обяснявам защо при един и същи осигурителен стаж и при един и същи индивидуален пенсионен коефициент това не означава еднакъв принос към системата. Хора, които отговарят или участват в управлението на тези системи са длъжни да го знаят. Давам такъв пример: ако в 2009 г. едно лице с 37 години осигурителен стаж и коефициент единица, което значи осигурителен доход равен на средния осигурителен доход в системата, тоест едно сериозно усилие, при среден осигурителен доход, който стои в неговата формула по простата причина, че той е участвал в неговото формиране за предходните 12 месеца 533.90 лева ще получи размер на пенсията от 217 лева и някакви стотинки. Със същия осигурителен стаж 37 години и със същия индивидуален пенсионен коефициент, но при доход 606.87 лева в юли 2012 г. вторият ще получи 613.80 лева пенсия напълно заслужено, господин Младенов. Напълно заслужено,по простата причина, че неговия принос е по-висок от този, който е на предходното лице, което ви дадох за пример, пенсионирало се 2009 г. Прилагайки вашата справедлива диференциация първоначалната разлика между двете пенсии от 29.70 лева се превръща в 13.84 лева. Аз никога няма да убеждавам членовете на КНСБ в това, че ние правим нещо справедливо с този диференциран подход. Диференциация може да се прави само еднократно, за да се запазят структурата и взаимоотношенията, които отразява приноса на хората.

Две думи по това което Митко нарича пенсия на преживелия съпруг. Тази пенсия се нарича наследствена пенсия. И това, че преди няма да казвам колко години един друг премиер смятайки ,че всичко трябва да става по негова заповед въведе понятието вдовишка добавка, не означава, че това е осигурително плащане. Това е едно плащане, което отново противопоставя пенсионерите не само поради това, което каза Митко, че има много хора, които живеят без брак, че има много хора, които никога не са се женили и прочие и прочие. Така че вдовишката добавка е един тумор в разходите на осигурителната система. Тя няма нищо общо с правата, ние не сме против да правите подобни неща, но те трябва да си отидат там, където им е мястото. В социалното подпомагане.

И последното, което бих искала да кажа, то всъщност е един въпрос, вероятно повече към господин Дянков. Искам пояснения за различията в текстовете на § 48 и 49 на Закона за държавния бюджет в преходните и заключителни разпоредби на закона, които третират случаите когато самостоятелните осигурителни бюджети на касата и на фонда има недостатъчно приходи, тоест имат превишение на разходите над приходите. И в двата случая разбира се че по традиция това се прави за сметка на средствата от републиканския бюджет, не разбирам защо по отношение на Националната здравноосигурителна каса точката е сложена след думичката „бюджет”, а текста за държавното обществено осигуряване продължава, като се казва, че това ще се прави с решение на правителството. Аз не разбирам този различен подход и ви моля да ми обясните.

ТОТЮ МЛАДЕНОВ: Ние не променяме коефициента на изчисляването на пенсиите според приноса на човек в осигурителната система на отпуснатите пенсии до 31 декември 2009 г. или получени след това. Ние просто индексираме тези пенсии според инфлацията за съответната година. Това предлагаме ние. Ние не предлагаме промяна на коефициента на изчисляването на пенсията според принос на човек в осигурителната система. Ние индексираме просто пенсиите отпуснати до 31 декември 2009 г. с 9.8 на сто, колкото е инфлацията от юли 2009 г. до края на 2012 г., която се очаква, и индексираме пенсиите, отпуснати от 1 януари 2010 г. до 31 декември 2010 г. от 8.8 %, колкото е инфлацията, натрупана от януари 2011 до края на 2012 г., която се очаква, ето този принцип възприемаме. Това е индексация спрямо инфлацията.

АСИЯ ГОНЕВА: Дърпате ме за езика да кажа, че много силно ме подценявате и правите това, за което ви казах с конкретен пример. Мога ли да ви попитам, човек, който е получил 700 лева максимална пенсия с решение от 31 декември 2012 година защо ще получи 10% увеличение, като само това правите?

ТОТЮ МЛАДЕНОВ: С максималния осигурителен доход вдигаме и тавана на пенсията.

БИСЕР ПЕТКОВ: Кратък коментар по въпроса, който явно беше повдигнат за предложения диференциран подход за индексиране на пенсиите в зависимост от годината на тяхното отпускане. Осигурителният принос на лицата се измерва чрез два показателя – единият е осигурителният стаж, вторият е съответно осигурителният доход на лицето, измерван като относителен, тоест – спрямо средния осигурителен доход, представен чрез индивидуалния коефициент. Единствено на база на това прави и тези сравнения. Примерът, който госпожа Гонева приведе всъщност е съвсем коректен, ние също сме разработили такива примери. Примерно на лице, на което му е отпусната пенсия в началото на 2009 година върху средния месечен осигурителен доход за 2008 година при 38 години осигурителен стаж и коефициент 2 би получило пенсия от 456 лева и 13 стотинки, която е от 1 юли, тъй като е отпусната преди 31 март 2009 година и вече индексирана с 9%.

Същото лице с индивидуален коефициент 2 и 38 години осигурителен стаж пенсията, която ще му се отпусне от 1 юли върху средномесечният осигурителен доход за предходните 12 месеца би била в размер на 507 лева 34 стотинки – малко над 50 лева разлика. Тези две лица имат и някакъв осигурителен принос.

АСЯ ГОНЕВА: Ако това е вярно трябва да имат и еднакви пенсии.

БИСЕР ПЕТКОВ: Осъвременяването на пенсиите, което е предвидено в чл. 100 има за цел именно да поддържа старите и новите пенсии в една пропорция, тоест – с приблизително една и съща покупателна способност. Това се прави чрез осъвременяване било с индекса на потребителските цени, било по швейцарското правило, защото ако беше прилагано това осъвременяване през този тригодишен период, пенсиите, отпуснати през 2012 година би трябвало от 1 юни, ако се прилага чл. 100 да получат съответно индексация само с процента на индекса на потребител цени за 2012, а пенсиите, отпуснати през 2009 година би трябвало да се индексират през 2010-2011, защото принципът в чл. 100 е, че всички пенсии отпуснати от 31 декември преди се индексират с индекса на потребителските цени или с швейцарското правило преди това. Но тъй като този механизъм не е работил три години справедливо е диференцирания подход или диференцирания процент на индексиране на пенсиите. Другото би дебалансирало системата и би било несправедливо към огромната част от пенсионерите.

ДИМИТЪР БРАНКОВ: Стопанска камара подкрепи в най-общите му рамки бюджета на ДОО за 2013 година, както всички останали работодателски организации. Част от резервите ни бяха изложени от колегата Велев. Няколко думи по отношение на дебата. Примерно, получателите на 150 лева пенсия на 10 ноември 1989 година едва от 1 април следващата година ще получават 150 лева. Как и колко справедливо индексираме, това е само като ракурс. Така че ние подкрепяме възприетия диференциран подход съзнавайки и това, че той не може да бъде идеален при всички случаи. Но това е реалността.

При това също говорим за осигурителен принос на едни хора, които тогава получавайки 150 лева пенсия са работили дълги години, може би на ниски заплати. Какви резерви изразихме и в Надзорния съвет на НОИ? Вероятно изкушението да вдигаме данъци, осигуровки и т.н., защото ни е напрегнат бюджета и това стана ясно от предходната точка по дневния ред, според нас не бива да се поддаваме на това изкушение, тъй като няма как да компенсираме огромния спад на осигурени лица и на работни места в нашата икономика. Може би над 50-60% са намалели работните места за 20 години – 4 милиона и 500 хиляди бяха работните места тогава. То е много далеч, но някак си влияе на днешния ден, защото данните, които сме поискали от НОИ за осигурени лица на пълно работно време, условно число, са някъде около 1 милион и 900 хиляди души. Към тях добавяте един брой самоосигурени лица, които някои от тях са и под 420 лева осигурителната им база – регистрирани земеделски стопани и т.н.

Големият проблем на осигурителната система, едва ли някой би възразил, е в броя осигурени лица в заетостта и разчетът, който е даден за увеличен брой със средно годишно 10 хиляди души, колегата от НАП също изрази съмнения, че това число ще бъде постигнато. Има работа и за НАП в това отношение, доколко те регистрират трудовите договори. Ако в момента поискате от тях информация за броя на регистрираните трудови договори, чудя се какво число ще дадат – вероятно 6 или 7 милиона трудови договори на наети лица в тази страна, или 8, не знам, но нещо такова вероятно се съдържа в техните регистри, защото те само регистрират, а не дерегистрират трудови договори. Интересно как се упражнява контрола тогава от ГИТ. Те имат повече отношение към декларациите в ДОО – образец 2 за осигурените лица.

ТОТЮ МЛАДЕНОВ: Всеки инспектор има достъп до системата на НАП и влиза със съответната парола, проверява колко са регистрираните трудови договори от съответното предприятие и на базата на това осъществява контрол. Естествено – по имена, по ЕГН и т.н.

ДИМИТЪР БРАНКОВ: Поискахме официална информация оттам за регистрираните към дата трудови договори на различно основание по Кодекса на труда и получихме доста богато число откакто има криза от 2008 година само за новорегистрираните. Поискайте официално вие, не ни давайте на нас дори тази информация.

Има какво да се поработи по информационната система на НАП за трудовите договори, повярвайте ми, включително и в нормативно отношение, за да се случват нещата. Не е задължително нашите предложения да бъдат напълно смислени и възприети, но и други години сме предлагали, реформите очевидно спряха в пенсионно-осигурителната система, включително и договорени мерки със синдикатите, с които имаше някакъв консенсус пак може би заради прословутото преброяване ще да се е случило.

Стопанска камара бяхме предложили за отделни фондове за ДОО за чл. 69 и за категорийни работници, за да знаем прозрачно какво се случва, как действа солидарния принцип, кой да подпомага. В системата на военните и на Министерство на вътрешните работи, в Съединените американски щати не можеш да се пенсионираш като полицай, без значение от щата, ако нямаш 20 години ефективен трудов стаж, същото е и с военните. Така че има очевидно какво да се прави, очевидно не е най-подходящият момент в година преди изборите.

По отношение на същата тема за сивия сектор, държа да кажа, че сив сектор има почти във всички браншове, почти навсякъде – в строителство, в търговия особено. Изненадани сме положително от тази промяна за основния лихвен процент, ние сме отбелязали, явно излишно е това предложение, щом вече е взето съответното решение и приветстваме тази стъпка, особено след като се премахва възможността осигурителят или данъчно задълженото лица да избира кои задължения да покрива след като се въвежда хронологичния ред.

Бих очаквал като осигурено лице, на което ще повишат максималния осигурителен доход нещо да получи срещу това. И веднага давам пример какво очаквам в здравеопазването. Така както е в една Чехия – в началото на годината или по-скоро в края на текущата година всяко едно здравно-осигурено лице получава график, особено ако е над 50 години, с избор на две дати за провеждане на профилактичен преглед – дата и час, а не да отидеш и да се вие една опашка пред теб, след което да отидеш и да си платиш за този профилактичен преглед. Това е елементарно нормативно да бъде въведено, така че това право да бъде осигурено при скрининга.

ТОДОР ТАБАКОВ: Използвам случая, за да ви запозная с един конкретен проблем, при който възниква противоречие между Кодекса за социално осигуряване и Закона за данъка върху доходите на физическите лица, който в 2013 година в резултат на определени тълкувания на НОИ може да доведе до допълнително напрягане на бюджета, специално на Фонд „Безработица”. Получаваме сигнали от наши големи корпоративни членове, а това вероятно се отнася и за другите организации на работодателите, които имат развита мрежа от офиси на територията на цяла България, че техни мениджъри, които са регионални и нямат естествено компетентност да управляват дружеството на територията на цялата страна поради обстоятелството, че техните договори за управление не са вписани като договори за управление или като управители на съответните дружества или като членове на изпълнителните им органи при възникване на осигурителен случай във връзка с безработица не им се изплаща обезщетение от Фонд „Безработица” независимо от обстоятелството, че техните работодатели са ги осигурявали за целия период, в който те са имали договори за управление.

От една страна Закона за данъка върху доходите на физическите лица третира и приравнява тези договори на трудови договори. Това са преходните и заключителни разпоредби. В чл. 4, ал. 1, т. 7 от Кодекса на социалното осигуряване се казва – договори за управление и тук имаме едно тълкуване контралеге на НОИ, с което се разширява законовата норма, като се казва, че тези договори за управление лицата, които осъществяват функции по тях трябва да бъдат вписани в Търговския регистър. Кодексът на социалното осигуряване няма такова изискване, но ако НОИ счита, че това трябва да бъде като изискване на чл. 4, ал. 1, т. 7 нека това нещо да се включи в закона, за да могат големите ни корпоративни членове да си искат обратно парите, които са внесли за своите служители по договори за управление за целия период, за който те са им внасяли вноски за Фонд „Безработица”. Считам, че този въпрос ще има определен негативен рефлекс върху бюджета на Фонд „Безработица” за 2013 година, защото нашите членове ни уведомиха, че те в момента поради развитието на тези казуси възнамеряват да защитят техните права в съда.

БИСЕР ПЕТКОВ: Ще се опитам да отговоря на поставения въпрос, който е адресиран към НОИ. Искам само да уточня, че нормата, която и в момента е действаща – става дума за договори за управление и контрол на търговски дружества, а не на клонове и доколкото съответно няма приравняване между търговски дружества и клонове, които вие съответно визирате в поставения от Вас въпрос, НОИ прилага нормата така, както е записана, така че в случая няма някакво тълкуване или указания на НОИ, което да е в разрез със законовата норма.

ТОДОР ТАБАКОВ: Ще направя реплика, че в конкретния случай има такова тълкуване, което е на Главна дирекция „Столично управление за социално осигуряване”, но тук не става въпрос за развитие на клонова мрежа. Една банка примерно като „Уникредит Булбанк”, която има 437 регионални мениджъри, тя няма клонове в страната, те просто са регионални мениджъри със съответната ограничена компетентност за съответния райони. Не може една банка или един голям корпоративен член на работодателска организация да има 437 прокурист, а те всичките осъществяват функции по договори за управление и не може тези договори да се считат като договори по трудови правоотношение от Закона за данъка на физическите лица и да се считат като договори по извън трудови правоотношения от Наредба № 1, която е издадена въз основа на чл. 7 от Кодекса за социално осигуряване.

СИМЕОН ДЯНКОВ: Добре, може би това да се провери допълнително.

По точка 2 има ли допълнителни коментари? С тези коментари можем да преминем към точка 3. Приемам, че сме обсъдили в достатъчна дълбочина точка 2.

ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Има много голяма разлика между начина, по който функционира осигурителната система за държавно-обществено осигуряване и здравноосигурителната система и нейните договорни отношения с партньори и резервите, които тя има по закон и е задължена да формира. Така че правната възможност в чл. 48 по отношение на бюджета на Националната здравноосигурителна каса да бъде допълван с финансиране от централния бюджет за сметка на неизпълнение на приходите е една опция, която се реализира последно преди преценка дали едно подобно неизпълнение не може да бъде компенсирано за сметка на задължителния 10% резерв, който по закон се формира в бюджета на Националната здравноосигурителна каса. Не по същият начин стоят правата на хората, които са в 99 на сто в разходната част на бюджета на ДОО. Там механизмът е по-ангажиращ за държавата и за правителството в частност, затова и текстът е по-широк, но във всеки случай можете да приемете текстът така: ангажиментите ни за бюджета на ДОО според нас с този запис са по-сериозни отколкото ангажиментите ни за бюджета на Националната здравноосигурителна каса, тъй като там принципът, който сме възприели е и ние го спазваме последователно от 2010 година насам е, че колкото постъпления има в Националната здравноосигурителна каса толкова ще бъдат разходите при този размер на осигурителната вноска, който сме определили заедно.

А що се касае до бюджета на ДОО там всички неблагополучия в приходната част Министерският съвет трябва да намери начин да ги покрие, тъй като отзад стоят обезщетения и пенсии. Това е замисълът, който ние намираме като разлика в двете норми.

ПЛАМЕН ДИМИТРОВ: Нищо не казахме за Фонда за гарантиране на вземанията, аз в самото начало казах нещо и не знам защо тук няма никакъв коментар по него. Има предложение от КНСБ, направено до премиера и до вас, за промяна в броя заплати, които гарантира. Проблемът остава отворен и открит. Не зная защо няма коментар.

ТОТЮ МЛАДЕНОВ: Вие знаете, че 2010 година като антикризисна мярка ние вдигнахме максималното обезщетение от 750 лева на 1 000 лева. При несъстоятелност на работодатели се получават три средни заплати, като максималната стойност е хиляда лева в момента. Предложението на КНСБ е да направят три или пет вноски при несъстоятелност и от 1 000 лева на 1 2000 лева. Доколкото знам е гледано това нещо в Надзорния съвет на Фонда за гарантиране на вземанията.

ВАСИЛ ВЕЛЕВ: И е отхвърлено с 6 на 1.

СИМЕОН ДЯНКОВ: Поемам ангажимент да се запозная по-конкретно. При последната визита на МФВ най-големият им коментар е, че въобще законовата база за несъстоятелност в България е общо взето неефективна за всички и ако сте видели миналата седмица техните коментари, те са насочени основно към цялостна промяна в системата на несъстоятелност, включително всъщност и тази тема. По-дългият им доклад излиза в сряда, така че там можем да се запознаем. Там има доста конкретни предложения. Предложенията, които ние сме приели в рамките на следващата им визита. До тогава сме изискали от тях анализ какви са практиките в други държави, които в последните няколко години са работили по законите за несъстоятелност. Става въпрос за несъстоятелност на юридически лица, включително този въпрос, който КНСБ поставя. Това ни дава една база следващите месеци, както по вашето предложение, така и по цялостното, те имат 3-4 категории въпроси, по които смятат, че нашето законодателство е изостанало много и нито подкрепя правата на работниците, нито подкрепя правата на бизнеса, нито подкрепя правата на държавата. Един вид общо взето подкрепя правата на нелоялни към институциите. Така че ще се запознаем по-конкретно с вашето предложение.

Свършваме дискусията по точка 2.