Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я министерски съвет

Господин Дянков, вчера бяха обсъдени и предлагам да бъдат приети.

СИМЕОН ДЯНКОВ: Имате ли въпроси?

ДИМИТЪР МАНОЛОВ: Предлагам да приемем единодушното гласуване вчера в Надзорния съвет на НОИ като потвърждение на тези наредби, защото те са технически и с тях трябва да работи НОИ.

СИМЕОН ДЯНКОВ: Приема се единодушно тази точка.

Преминаваме към последна точка от дневния ред.

Искам само да кажа, че с увеличението на минималната работна заплата от 290 на 310 лева нетният размер на минималната работна заплата става 243 лева, т.е. след облагането на данъци и осигуровки, което е над прага на бедност, който ние ще предложим от 1 януари 2013 година от 241 лева и за второто тримесечие на 2012 година средната работна заплата за страната е 758 лева или по този показател 310 лева минимална заплата от 1 януари 2013 година се равнява на 40.9 на сто от средната за страната, което е приемливото съотношение.

СИМЕОН ДЯНКОВ: Заповядайте за коментари по тази тема.

ДИМИТЪР МАНОЛОВ: КТ „Подкрепа“ поддържа внесеното си писмено становище.

ПЛАМЕН ДИМИТРОВ: Мисля, че многократно сме давали нашите аргументи защо смятаме, че минималната работна заплата за страната трябва да върви изпреварващо напред, за да може да дърпа след себе си доходите, но така или иначе да може да има една по-справедлива оценка на нискоквалифицирания труд по повод на неговото физиологично оцеляване и съществуване по-нататък.

Винаги сме смятали и сме предлагали минималната работна заплата да бъде договаряна между нас и бизнеса в един коридор, който да бъде започващ от нетния размер спрямо прага на бедност и да е над него и да достига до 50 % от средната работна заплата за страната.

В този коридор ние с бизнеса да имаме свободата да договорим нивото. За съжаление нито закона ни дава това право, нито се възприе механизмът, за който говорим и така или иначе продължаваме да гледаме в тавана и да казваме, че ще определим минималната заплата с някакво число. Да отскоро насам откакто стана възможно започнахме поне да търсим нетния размер да е над прага на бедност, което все пак е похвално и дори предложението, което прави правителството в момента отново спазва този принцип, но не спазва другия да търси все пак съотнасяне към средната и то забележете не в 60 %, така както Европейския парламент препоръчва за всички държави членки, а ние казваме и смятам, че това беше общото съгласие с бизнеса във времето назад, поне в едно становище на Икономическия и социалния съвет, което разписахме заедно и тогава приехме с единодушие, че 50 % поне трябва да бъде горният таван. Сака чувам, че вече е 40 % може да спаднем и надолу, но ако погледнем данните за съотнасянето на минималната заплата към средната в държавите членки ще видим, че е някъде между 46 – 47 % и до 50 – петдесет и няколко процента. Т.е. 50 % таван като коридор за нас е доста приемлива величина при това горна граници и ние предлагаме не 377, колкото трябваше да предложим ако вземем 50 % от средната в момента, а предлагаме 330, което е малко повече от нетния размер, който дава 258 на 330, т.е. над 241 лева сме, с 17 лева но сме далеч под 50 % , т.е. от половината от средната работна заплата за страната и според нас това е по-справедлива величина и по-добре отразява възможността за един ход, който да е по-близко до прага на бедност, а не по-близко до горните 50 % защото сме в криза все още, ако бяхме във възход щяхме да потърсим другото, щяхме да търсим по-близко до 50 % като предложение, но понеже сме в криза търсим по-близко до долния праг, но да не е с един лев повече, а поне със 17 лева. Това са нашите аргументи, сигурно могат да бъдат намерени и още. Знам, че има различни мнения по този въпрос, но ние продължаваме да смятаме, че тук и правителството по отношение на фиска има позитив, т.е. споменах когато говорихме за 4.2 милиона в плюс от въвеждането на 330 ми 310 и естествено смятаме, че бизнесът може да понесе в много от случаите и в много от секторите има договорени минимални осигурителни доходи, които са над това равнище, говоря за ниско квалифицирания труд и те показват, че икономиката може да понесе повече.

Завършвам с това, че вечната дилема, която се опитва някой да постави особено от любимите на цял народ водещи независими икономичисти, някои от тях на двадесет и три години и шест месеца, много водещи. Всъщност те водят този дебат, трябва ли да има въобще и как вдигането на минималната заплата се отразява пагубна на заетостта и как едва ли не всички хиляди работни места ще….заради минималната работна заплата, такава връзка никой никога не е доказал досега. Обратната връзка е вярна. Можем да четен анализа и на МВФ и на МОТ и на Световната банка и да търсим къде са тези изводи. Да, няма пряка връзка между минималната заплата в този й размер, независимо какво е записано в книгите по икономика. Ако беше от рода на френската 1200 евро тогава има значение всяко евро когато се вдигне, говоря за Франция, а не за България, обаче 310 лева и от този род величини, очевидно са далече от реалните плащания на бизнеса, които са под масата в сивата икономика, една трета както ни е известно за да може да има истински икономически екфект върху заетостта. Така, че и този ракурс според нас не издържа и затова продължаваме да поддържаме искането си за увеличение на минималната работна заплата на 330 лева, ако не сега по-нататък както каза Димитър Манолов и затова неговото предложение е в писмен вид от средата на годината ние искаме от 1 януари и сме готови все пак да защитаваме тази теза и в парламента. Благодаря ви.

СИМЕОН ДЯНКОВ: Имате ли други коментари?

ДИМИТЪР БРАНКОВ: Много кратко становище в становището по проекта на бюджета сме дали по минималната работна заплата. Не приемаме този размер, тъй като несъответства на позиции, които нашият управителен съвет е изразявал. Споменатите 40 % най-вече са в основата на тази позиция, тъй като текущо по статистиката, която наблюдаваме в Европейския съюз, държави които са я въвели и имат някаква практика било по нормативен път или чрез договаряне, а всъщност това са преобладаващата част от страните членки, които имат общ размер на работа заплата на национално ниво. Вероятно не повече от 3 до 4 страни имат фиксиран размер на минималната работна заплата надвишаващ 40 % от средната и това обикновено са онези северни страни.

ПЛАМЕН ДИМИТРОВ: Не е вярно.

ДИМИТЪР БРАНКОВ: Ако не е вярно има ЕВРОСТАТ. Онзи ден спорихме, аз не мога да споря с ЕВРОСТАТ, предполагам, че и ти не можеш да спориш. Нека да остане за протокола, ще изпратя и линк след заседанието. И са все богати страни. Да не говоря за страните във валутен борд. В Латвия, Литва, там изобщо не е този случай. Аз продължавам да стоя над тезата си, която имат много учебници, че валутният борд влияе върху доходите и заетостта. Една от причините вие да сте прави за нивото на производителност и заплащане от всички е тази разбира се.

И друг път сме споменавали, няма как всички знаем, че нивото на заплащане на минималната работна заплата е свързано и с квалификацията и резултатност. Стесняването на тази разлика между квалифициран и неквалифициран труд не е най-доброто. Дали това влияе върху заетостта споменава го и Европейската комисия в препоръките от месец юни, макар и по повод на административните решения за минималния осигурителен доход.

Къде ще повлияе това решение да сме наясно? Ще бъде взето и е заложено в тригодишната бюджетна прогноза от месец април. Ще повлияе отново в много отрасли, но по-преобладаващо в отраслите, които са с много ниска средна заплата, а те са и в строителството, и в търговията и в туризма и на много други места, т.е. навсякъде почти. Не в добивната промишленост в големите предприятия и т.н. Ще повлияе и върху много малки и средни предприятия и в региони, които са силно депресирани. Да вярно е, че това много често е малкият и средният бизнес, уверявам ви, че предприятия, които са на ръба на оцеляването това решение ще ги засегне. И една от крачките най-лесно осъществимата е съкращаване на заетостта.

Вероятно в рамките на следващата година при предвижданата инфлация от правителството и вероятен ръст на доходите и на възнаграждението от труд вероятно ще се достигне до това съотношение от 40 %, за което ние пледираме като максимален репер. Така, че това са нашите съображения, които са изложени в писменото ни становище.

СИМЕОН ДЯНКОВ: Благодаря ви господин Бранков, имате ли други коментари?

ТОДОР ТАБАКОВ: С две дума, подкрепяме становището на колегите от Българската стопанска камара и считаме, че ако се възприеме подходът за нормиране на минималната работна заплата от Министерския съвет това трябва да стане на базата на реални икономически показатели, а не на базата на средни статистически показатели в Европейския съюз, защото това ще има негативен икономически резултат и ще има негативно влияние върху бизнеса.

В писменото си становище също така сме изложили резултатите от анкета, която е направена сред членовете на Българската търговско-промишлена палата, които показват, че една голяма част от тях ще се замислят доста сериозно дали да излязат от реалната икономика и да влязат в сивата.

ДИМИТЪР МАНОЛОВ: Може ли нещо да попитам, защото очевидно се намирам в някакъв дефицит на знания, на разсъдък или на незнам какво. Защо когато става дума за осигурителни плащания и вие участвате в процес на договаряне се съгласявате, че вие плащате, вашите членове, които ще напуснат палатата със страшна сила и всички останали, които ще закрият цялата заетост се съгласяват, че те плащат някакви заплати, които са в пъти по-високи от това, за което сега ние приказваме. Ние отново продължаваме да възпроизвеждаме един безсмислен дебат, опитах се в началото да дам пример на всички да спрем да си повтаряме рецитациите, които все пит говорим, но вие обаче настоявате. Аз ще ви изслушам търпеливо, но не е креативен този дебат.

Ако трябва да повторя още веднъж за 80 % увеличение на минималната работна заплата 2001 година когато държавата трябваше да е умряла, съсипана, гръмнала и взривена, нищо не й стана – напротив тя тръгна да расте нагоре държавата като такава. Следващите години се отбелязаха ръстове, каквито никога не е имало. Тази рецитация си говорим вече двадесет години. Трябва да измислим някакъв друг репертоар.

СИМЕОН ДЯНКОВ: Има ли други коментари?

ОГНЯН ДОНЕВ: В писменото си становище ние в КРИБ подкрепяме това предложение.

ДИМИТЪР БРАНКОВ: Сигурно е прав господин Манолов, но националната статистика може да откриете на сайта на НСИ дава извести репери по този въпрос – колко човека не работят на трудов договор? Има и други официални статистически информации. Това явление съществува и по това спор няма. Ние не го подкрепяли. Ние сме заявявали многократно пъти позиции предлагали сме решения за засилване на контрола.

ДИМИТЪР МАНОЛОВ: Минималната статистика в това число мери и сивият сектор, а споразуменията ни с вас мерят светлия сектор и за мен те са меродавните. Когато вие в преговори с мен сте казали, аз за такъв труд плащам такава минимална заплата и върху нея ще плащам такива осигуровки, за мен това е меродавното. Статистиката ми прави постно зеле и пържола. Тя не може да достигне до истината такава каквато вие я знаете, с която вие се съгласявате с преговорите си с нас.

СИМЕОН ДЯНКОВ: Господин Желязков!

ИВЕЛИН ЖЕЛЯЗКОВ: Благодаря ви, ние сме дали позицията си в писмен вид и за да има все пак някакъв позитивизъм в това, което се говори тук удовлетворени сме от това, че се чуха позиции от различни страни в подкрепа на това да има преговори за определяне на доходи по браншове. Благодаря ви.

СИМЕОН ДЯНКОВ: Мисля, че изчерпахме дебатът и по точка 5.

Благодаря ви много за търпението. Закривам заседанието.

Красимира Николова

Юлия Димитрова

Петя Георгиева