Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я министерски съвет

Единият вариант за увеличаване на максималния доход, според нас, на 2500 лева, нещо, което не е непосилно, ще вкара на нетна основа 20 милиона в републиканския бюджет, тоест, много повече в НОИ, естествено, но, естествено, като разходи ще генерира нови разходи и ще остави нови 20 милиона на нетна основа допълнителен приход.

Увеличението на минималната заплата, между впрочем, от 310 на 330 лева за фиска ще има позитивен ефект от 4 милиона и нещо - ако стане това наше предложение, което ние предлагаме. Разбираме защо. Естествено, бизнесът ще каже, че му е много тежко и много трудно, но от гледна точка на фиска това е плюс 4 милиона, а не е минусов разход.

В нашите разчети ние смятаме, че вноската за фонд „Безработица” трябва да бъде увеличена с половин процент.

Не мисля, че сега е времето да отваряме темата за национализация на втория стълб от пенсионното осигуряване. Дали и как ще го правим, може би трябва много внимателно, като седнем на масата, но едва ли в тия дни, които ни остават, докато се приеме бюджетът, а те са може би 20 дена, не повече в рамките на общата процедура.

Аз съм убеден, че във фондовете има какво да се направи. Аз съм убеден, че таксите, които събират те – и инвестиционната такса, и тази, която е за управление всъщност, могат да бъдат намалени драматично и трябва да бъдат намалени, но не съм убеден, че с толкова лека ръка трябва да задраскаме целия втори стълб, а ако щете, и третия стълб и, видите ли, с едно действие да решим въпроса на пенсионното осигуряване, което всъщност е илюзорно – няма да го решим изобщо и ще създадем много по-голям проблем.

Така или иначе, във Фонда за безработица, който е драматично на минус, половин процент увеличение на вноската би довело до допълнителни приходи, ако не се лъжа, около 90 милиона – господин Петков ще потвърди, които ще компенсират някои от разходите, които вече казах, че трябва да бъдат направени в ДОО. Така че, половин пункт за нас е възможно да бъде увеличена вноската. Естествено, за бизнеса трябва да постигнем съгласие как това да се случи.

Другите допълнителни приходи сигурно могат да бъдат спорни, но аз ще кажа, че те минават през мерките, които бяха предложени от НАП и не видяха бял свят. За нас рязко може да бъде повишена събираемостта, ако наистина НАП получи правото на дознание, това, което получи Агенция „Митници”. Дознателите в НАП могат да стигнат – Агенция „Митници” вдигна 10% приходите, ако не се лъжа, на полугодието преди това, даже 11, вече даже 13. Сигурно голяма част от това увеличение идва и от това, че имат правото на дознатели или поне така твърдят и колегите от НАП и аз съм склонен да им вярвам, че това може да развърже наистина много ръцете за борба с данъчните измами и осигурителни, бих казал, като наистина ревизиите по аналог станат факти в осигуряването, както станаха в данъчни облагания. Да, имат право да правят ревизии по аналог в осигуряването, но като че ли не можем да ги направим с тази ефективност. Тоест, тук наистина трябва да има подкрепа на НАП.

Ограничаване на разплащанията в брой до 5000 лева – едно старо предложение, което незнайно защо парламентарната група на ГЕРБ не прие, но аз смятам, че трябва да бъде предложено отново от НСТС, ако има съгласие, и правителството. Това заедно с плащането на заплати по банков път – всички предприятия над 50 души наети, да не убиваме малкия бизнес, да не го тормозим, наистина, но с над 50 души наети няма никаква пречка всички заплати да минат по банков път и не виждам никакъв проблем в това, естествено, заедно с ограничаване на разплащанията.

Тоест, за подобен род мерки ние говорим, като казваме, че бюджетът и мерките с него не са достатъчно агресивни, като се сравняват със сивата икономика. И тук за нас има резерв, за да намерим тая събираемост, за която говорим, да повишим над този 1,8 милиарда още 300, 400, 500, колкото предлагаме, ако можем, с тези наши мерки. Ако не можем или ако не стигат тези средства, като ги оценим с колегите от Националната агенция за приходите, идваме до другата възможност, която ние смятаме – или въвеждане на по-голям дефицит. Не знам защо господин Дянков се плашим толкова много - дори от десета от процента, за това говорим дори – по-голям дефицит; аз не мисля, че това е проблемът.

Дори и с всички тези притеснения, които бизнесът изрази, аз знам, че Международният валутен фонд потвърди прогнозата на Министерството на финансите и в приходната част, и в разходната част в огромната си степен. Тоест, ние имаме етикета или печата на МВФ, че не са надценени толкова много приходите, както си мисли някой. Да, може би имат неизвестни съмнения около ДДС-то, но не е чак толкова голямо. Знаем, видяхме техните разчети. Може, но с новите мерки, които не са отчетени, всъщност да дадем нов тласък. И тогава ако и това не стига, всички знаем, че всяка десета от дефицита носи 1-2 милиона повече възможност за разходи. Тоест, ако не ни стигат тези средства, защото тези политики, за които говорихме, са изключително важни и нужни и за пенсиите, и за образованието, и за всички останали, да не ги повтарям, и те могат да бъдат финансирани с 1,4, 1,5, 1,6, 1,7 – колкото е нужно до 200-300 милиона в повече, си мисля, аз, съвсем спокойно, даже да не доближаваме двата процента, да спрем на 1,6, на 1,7 даже, за да има някакъв допълнителен буфер от неяснотата, за която вие говорите за Америка. Вярно е, че е неясно, вярно е, че това наистина е притеснително за всеки един от нас, но въпреки всичко аз смятам, че това би могло да се случи.

Най-накрая, ако някой има намерение да облага лихвите по спестяванията, аз мисля, че веднага трябва да говорим за облагане на финансовите транзакции. Така че това е справедливостта. Може да коментираме дълго, дали и как това ще стимулира потреблението. Сигурно ще го стимулира, сигурно ще извади пари от банките и ще ги раздвижи по някакъв начин, на хората, които имат повече от 1000 лева влог – те не са толкова много, да си спомним какво дава статистиката. Но тъй или иначе, ако това е алтернативата и не ни стига да финансираме мерките, аз мисля, че би трябвало наистина България да се присъедини към тези девет държави, които започнаха тая процедура в момента самостоятелно, дори без обща санкция на Съюза и да мислим за въвеждане на данък върху финансовите транзакции, от който вие казахте, че на годишна основа може да вкараме 200 милиона допълнително като приходи. Колко от тях ще останат тук, или ще отидат в ЕС не знам, но при едностранно въвеждане всички ще останат при нас очевидно, без да е въвел Европейският съюз.

Аз апелирам наистина нашите предложения да бъдат разглеждани сериозно. Да, някои от тях може да са недокрай точни, недокрай добре разчетени, но като намерение и като рамка според нас са издържани и правят възможно да отворим малко повече, колкото може фискално пространство, за да вместим тотално необходимите, крайно необходимите разходи, за които говорим в тези няколко сектора, за да може да оправдаете наистина двата приоритета, че вдигането на доходите е наистина приоритетно на този бюджета и че образованието, културата и здравеопазването са наистина пред сектор сигурност.

Благодаря.

СИМЕОН ДЯНКОВ: И аз благодаря.

Господин Симеонов.

ЦВЕТАН СИМЕОНОВ: БТПП като цяло приема бюджета. Има положителни неща, които за нас заслужава да се отбележат и да бъдат подкрепени силно. На първо място, това е запазването на следваната консервативна бюджетна политика, нестабилността я отчитат всички - редно е и ние да я отчитаме, запазване нивата на данъчните ставки за корпоративни данъци, доходи – физически лица и което е много важна стъпка за нас и се учудвам, че не се отбелязва – значителното облекчаване на режима за деклариране и внасяне на корпоративните данъци и данъците върху доходите на физическите лица. Ще се радваме и в бъдеще администрацията да върви в тая посока.

Увеличаването на средствата – 120 милиона, - които са обвързани с постигнатите добри резултати в образователните институции също заслужава, ние също считаме, че за наука и образование като че ли в съвсем скоро бъдеще трябва да се помисли малко повече да се инвестира, но не на всяка цена, само при добри резултати и обвръзка с полза за икономиката, защото такава е нашата мисия.

Увеличаването на инвестициите в развитие на инфраструктурата и опазването на околната среда също го отчитаме като една положителна стъпка, което е основа за привличане на външни инвеститори, без съмнение.

Какви резерви имаме?

Първо, аз, за разлика от нашите социални партньори смятам, че преразпределителната роля на държавата би следвало да намалява. В тоя ред на мисли, макар и малко, констатираме – се увеличава преразпределителната роля. По-малко от процент е – 0,3 или 0,4, нямам пред себе си детайлните цифри. Малко усилия костваше, за да не може никой – и външни инвеститори, да говорят за това, че когато се правят оценките на външните анализатори, при неувеличена преразпределителна роля на бюджета се отчита за даване на по-добър рейтинг. Съвсем малко е нужно.

Ще напомня нещо, което може би синдикатите искат да забравят, но преди още три правителства се договорихме за това, че 60 на 40 ще бъде разпределението на осигурителната тежест. Мина толкова време, а тя продължава да бъде в неравностойно положение. Същевременно в управлението на тия пари имаме равностойно участие. Или едното, или другото да се коригира.

Бюджетът продължава да не бъде балансиран, въпреки че има насока за намаляване на дефицита. Това го отчитаме също.

От КНСБ казаха, че ако е необходимо, да увеличим – 1,5, 1,6, 1,7 и така да се върви. Да видим докъде да спрем. Ще цитирам един наш предшественик – Иван Евстатиев Гешов в едно изказване преди повече от век, в което си задава същия въпрос, критикувайки правителството, и казва: Получихте заем, увеличихте дефицита, получихте заем за 5 отсечки железопътни линии. Едната е построена, парите за останалите четири ги няма. Ако така продължавате, ще стигнете до положението на Гърция, която в момента е една фалирала страна. Това е 1890 и някоя година.

Мисля, че отговорът е ясен: ако вървим по това увеличаване на дефицита, един ден сигурно ще стигнем където не трябва.

Ние сме последователни и настояваме на някои неща, които сме убедени, че ще бъдат добре и за инвеститорите, и за българските предприемачи. Смятаме, че може да се помисли за едно уеднаквяване на подхода към едноличните търговци и фирмите. Все още остава данъкът 15 за едноличните търговци. Декларираме всички грижа за малкия бизнес, а на практика го оставяме в неравностойно положение, защото ако фирмите не разпределят дивидент, остават с 10% данък, докато едноличните търговци нямат тоя избор. По някакъв начин да уеднаквим подхода.

За осигурителната тежест е ясно, само го споменавам, с минималната работна заплата и увеличаване на максималния осигурителен доход. Вероятно отново ще има укриване на доходи, но бъдещето ще покаже.

Социалните разходи са най-голямото перо от бюджета, продължават да се увеличават. Аз съм длъжен да констатирам като социалните партньори: това се случва при нереформирана пенсионна система с много недостатъци, някои от които биха могли да бъдат отстранени. Някои бяха споменати.

Длъжен съм да отбележа също така по отношение на общинските такси, че има планиран ръст, който за нас отново идва в своята голяма част от продължаваното облагане с допълнителен данък недвижима собственост, вместо с такса за отпадъците.

Накрая, публичните разходи за заплати и стипендии са по-големи. Смятаме, че това е в противоречие и противовес с декларираното намерение за оптимизиране работата на държавната администрация. Искам да направя едно предложение, което не е много сложно за осъществяване от правителството, но вие си преценете. Нека се вземе решение всички съобщения, уведомления и документи до социалните партньори, а и до други институции да тръгнат по електронен път. Ако правителството иска да поддържа пощите, хубаво, да ги праща, но нищо не налага в този информационен век, да не говорим, че с това ще избегнем – имам една голяма папка и някой ден ще донеса да видите – това ще попречи на администрацията да имитира активност, да ни праща със стара дата документи, по които ние трябва да дадем становище вчера, с още по-стара дата.

Като цяло, при отчитане на някои резерви, които нямам време тук да коментирам, считаме, че бюджетът е изпълним, като цяло, нашите анализатори поне така виждат. Писмено го представяме това нещо.

ДИМИТЪР БРАНКОВ: Благодаря, господин председател. Подготвили сме и ние официално становище на БСК по проекта на бюджета за следващата година. Много от колегите споменаха достойнствата на подхода при подготовката на проекта, който обсъждаме. Нека да спомена неща, които на нас ни правят положително впечатление, по-различни може би.

Това е тази по-висока прозрачност, която осигуряваме и за която ние сме настоявали за включване на осигурителните вноски в бюджетите на първостепенни разпоредители, институциите, които са по чл. 69 на Кодекса за социално осигуряване (КСО). Много от обявените цели на секторните политики подкрепяме безрезервно, особено що се отнася до следното - един пример: образованието, специално намерението за пълен обхват на децата две години преди влизането им в първи клас. Отдавна настояваме също така за това. добре би било да се допълни това намерение, тази заявена цел и с валидация на знанията на официалния език в Република България, тъй като едно дете, което не владее в някаква степен официалния език, очевидно ще има затруднения в първи клас и очевидно мястото за подготовката на този контингент деца е именно в системата на предучилищното образование. Между другото Стопанска камара и министър Младенов също е известен с подкрепата включително и на колегите от синдикатите, на госпожа Такева от Съюза на българските учители, сме внесли едно предложение по проекта на Закон за предучилищно образование и за създаване на електронен регистър за образователен и квалификационен статус на всички български граждани включително като се започне от децата от 3 годишна възраст, споменатата вече степен на владеене на официалния език. Нещо, за което плаща държавата бюджетни пари всяка година. Уверявам ви, тя в момента не знае, нямаме електронен достъп по съответното ЕГН какво е образованието, да речем моето образование къде и как е получено, номер на дипломата, много е важно. Вие знаете имахте прецеденти в Министерството на земеделието и храните и агенцията.

Оттук нататък изразяваме само няколко аргумента в подкрепа на това, че считаме, че в известна степен в тази ситуация, разбира се влизаме във вашето предложение как се прави бюджет в условия на валутен борд, стагнираща икономика, вероятно е много трудно. Всички знаем, поне сме чели тук там по учебниците, че това е една проциклична система. Тя ускорява развитието когато има външно условие и го забавя много повече когато няма условие за такова.

Заложили сте над 6.23 % ръст на бюджетните приходи при около 4.95 % минимален ръст на БВП. Откакто от 18 септември насам 2008 година откакто света е в криза, така ясно изразена икономическа, а не финансова, а икономическа криза, в нашата страна специално само една е годината, вероятно тази ще се окаже, при която имаме изпреварване на ръста на бюджетните приходи от номиналния брутен продукт, който се реализира. Това е единствената година 2012 която сега се реализира и вие залагате същият този подход по инерция за следващата 2013 година. Това според мен в известна степен е рисково и заложените буфери, в това число това е един проинфлационен бюджет 3.4 % средна инфлация, 3 % дефлатор на БВП. Много силен фокус върху косвените данъци върху ДДС. Тази година това преизпълнение, което се случва, вие няма как да не знаете, че то се случва много често и в нарушение на закона с издаване на едни актове по указания по ДДС. С практика, която всъщност насърчава вноса в тази страна, вътрешно общностните доставки, а не местното производство и за съжаление това освен за потребителските стоки масово, не знам дали знаете процента на свинското месо, което се потребява в тази страна от внос – 80 %, а говеждото над 90 %.

И за съжаление това се случва и за междинното потребление. Металите, които влизат в инфраструктурните проекти да бяха направени някои как да кажа стъпки в това отношение, лица които очевидно с това се занимават и с това се хранят с данъчни измами и то в големи размери говорим, така бяха ограничени, но металите тази година имаше моменти, в които 80 % от консумираното строително желязо в инфраструктурни проекти в това число с европейски средства беше внесено с неплатено ДДС по линия на вътрешно общностни доставки най-вече, т.е. не винаги в рамките на страната е било консумирано съответното нарушение, но факта за българския производител и за заетостта е бил очевидно негативен.

За съжаление срещу този бюджет и в това число риска, който е свързан с него са и забавените реформи в много сфери. Тези реформи, липсата на реформи или забавянето на тези реформи влияе както на приходната, така и на разходната част и в повечето случаи негативно и в двата случая, макар и с обратно чисто логичен ефект.

Не виждаме, и риска, който съществува, го свързваме и с т.нар. антикризисни мерки, само един пример. Тук в тази зала служител на МЗХ ни убеждаваше колко трудно е да се изпълни една от мерките в подкрепа на фиска между другото, а не толкова на бизнеса. Създаването на регистър на държавния поземлен фонд, на държавното имущество, това на кого, как и на каква цена е отдадено под наем и под аренда. Тук ни обясняваха, точно така си спомням горе долу къде беше позиционирана колежката, колко било сложно, какъв софтуер е бил необходим, каква обществена поръчка и какви огромни пари, а говорим за една Екселска таблица за едно указание до областните служби по земеделие под заплаха от уволнение да си изпълнят задължението да рапортуват. За една чисто административна лека процедура. Очевидно става дума за нежелание да се изпълнява такава мярка. Аз мисля, че по това не може да има обратно мнение, а това не е в подкрепа на фиска със сигурност. Може би е в подкрепа на някакъв бизнес, не на всичкия бизнес.

Какво не подкрепяме. Тук може би с колегите от синдикатите много се надявам те знаят нашите аргументи, включително и онзи ден в неделя ги изложихме къде приети, къде не, но се надявам те да бъдат разбрани.

Между другото подкрепяме откровеният тон на доклада към бюджета, включително по отношение на заетостта и числата, с които вие боравите за средното ниво на безработицата през следващата година. Когато проблемите очевидно са големи първото и най-важното е откровено и ясно и реалистично да подхождаме при тяхното представяне и описание, за да се търсят съответно подходите в случая при бюджетиране на правителствената политика.

Категорично не подкрепяме заложеният фокус върху потреблението и то не защото сме срещу получателите на възнаграждения за труд или срещу пенсионерите. Очевидна е необходимостта от индексиране на техните пенсии, а защото при сегашните условия структурата на българското производство, валутният борд, за който споменах и беше споменато от колегите, но съм длъжен да го повторя, всичко това ще се излее във внос. Да, той ще подкрепи бюджетните приходи по линия на косвените данъци очевидно в някаква степен. Инфлацията ще помогне също, но няма да помогне на българското производство и на заетостта. А за нас проблем № 1 гледайки ръста на доходите, на възнаграждението от труд откакто сме в криза, проблем № 1 в тази страна в момента и на нашата икономика е заетостта, т.е. липсата на заетост и липсата на условия за заетост. Какво още срещу бюджета по начина, по който е структуриран и какво ще върви срещу изпълнението на бюджета. Господин Велев спомена ограничителните планове, които си поставят фирмите за следващата година. Беше прието и ново законодателство, което ще влезе в сила от следващата година. Само един пример за какви мащаби говорим. Новият Закон за управление на отпадъците изисква за доста сектори на управление на отпадъците банкови гаранции. По някои разчети говорим не просто за десетки, а може би за много над 100 милиона лева банкови гаранции, които ще влезнат в банковата система, но ще излезнат от кешфлоу-то на фирмите. Това по никакъв начин няма да създаде заетост, по никакъв начин няма да създаде ново производство и възможности включително и за фиска бих казал. Така, че има и други рискове и ние едва ли сме били в състояние да реализираме най-важните и тези, които са с най-голямо тегло, така да се каже.

Не подкрепяме фокусът върху потреблението точно заради тази причина, тъй като може за справка да се види Закона за БНБ, баланса на т.нар. Паричен съвет и лесно да се види, че краткосрочният ефект може да е положителен, но малко след това е отрицателен за паричната маса в обръщение. Т.е. това няма да създаде ръст. Този бюджет не е ориентиран към факторите на растежа в нашата икономика такава каквато тя е в момента и на тези фактори, на които може бюджета да въздейства. И поради тази причина не подкрепяме и заложеното бюджетно финансиране за нарастване на вътрешния дълг на дълга на правителството към БВП, нарастването на преразпределителната роля на държавата през разходите. Макар, че аз само ще припомня ние дори сме се обявявали в това число в антикризисните мерки за увеличаване до 40 % на дълга, но срещу реформи и срещу облекчаване на бизнес средата. Този бюджет не върви в тази посока затова не подкрепяме и дефицитното му финансиране.

Не виждаме подкрепа на заявените цели Европа 2020, т.е. българските национални цели Европа 2020, в това число за заетост, в това число за разходи за проучвания и за научно-изследователски развой на дейност. От 0.3 % на 0.2 % от БВП се намаляват бюджетните разходи за наука и за развой.

Тук съм длъжен да помоля също така при възможност след, като приключа, господин Стефан Хаджитодоров – научен секретар на БАН да каже няколко думи по този въпрос.

Категорично подкрепяме техните искания. Бюджетът, който им давате няма да стигне и за заплатите в БАН. Ако вие им дадете този бюджет и те го изпълняват, ще трябва да пуснат два месеца в неплатен отпуск персонала, не говоря за отопление, за осветление и за всички останали режийни разходи. Тук по-скоро не към вас, но и към колегите от синдикатите и към колегите от работодателските организации, да забравим временно 2013 година да мислим за 2020 година. Очевидно правителството отнякъде трябва да финансира дългосрочно да стъпи на някакъв твърд източник при финансиране на бюджетните си разходи за наука и за развой.

Мисля, че е време да се помисли и по това да имаме някакъв консенсус, а не да спекулираме със заявени предложения. Мисля, че трябва да се съсредоточим върху доходите на държавата от концесиониране и подземните богатства на страната. Това, което вадим от недрата трябва да го инвестираме в мозъка на тази нация. Могат да се дадат много примери за концесионни такси от порядъка на 2 %, в черна Африка за 30 на сто за някои подобни производства. Колкото и това може би да озадачава някои от колегите, но неинвестирането в меките умения, в науката или така да се каже в този процес на емиграция, който имаме, като колегите от БАН водят точна статистика по колко човека къде отиват всеки месец. Намалял е този процес, десетина и повече човека бяха, сега може би са паднали до пет, но те обезлюдяват от към квалифициран компетентен персонал. Заплатите им са по-ниски от средните учителски заплати, държа да подчертая. Колегата Хаджитодоров със сигурност по-точно от мен ще постави въпроса.

В секторната политика по отношение на здравеопазването две работодателски организации членуват в Стопанска камара, на големите болници и на общинските болници.

През тази година с отделените средства и с нереформираната система, напълно подкрепям колегите по отношение на максималния осигурителен доход. Нищо не печели лицето, на което в момента ще му увеличите осигурителната вноска за здравеопазване при положение, че той така и така ще отиде и ще си плаща услугите. Но Общинската болница Оряхово е обявена в неплатежоспособност. Предстои в Елена, Пирдоп, Брезник, Бобов дол, Трън, Девин, Радомир и в много други според една от асоциациите членуващи в Стопанска камара обединяваща общинските болници.

Рискуваме и оставяме цели региони на страната без здравно обслужване просто защото са имали малък шанс да не са се родили в София или в голям окръжен град.