Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я о б л а с т н а с т р а т е г и я
Изтегляне 2.14 Mb.
|
* Източник НСИ – Статистическо бюро - Плевен, Остарялата водопроводна мрежа, част от нея с етернитови тръби, с огромни течове още повече усложнява обстановката. Необходимо е да продължи рехабилитацията на съществуващата водопреносна мрежа и доизграждане на магистралните водопроводи. Заустването на непречистени отпадни води-битови и индустриални е основен замърсител в област Плевен, както е и за цялата страна. В края на 2003г. 66% от населението на областта обитава жилища включени към канализационни системи. Канализационни мрежи са изградени в:Плевен, Левски, Белене, Кнежа, Червен бряг и Койнаре, последната работи като отводнителна. В изграждане са тези на г.Гулянци и г.Долна Митрополия. На територията на Област Плевен е изградена ПСОВ, находяща се до с.Божурица. Въведена е в експлоатация през 1992г., и обслужва битовите и индустриални отпадни води на г.Плевен, и няколко предприятия на г.долна Митрополия. Г.Левски има проект и одобрена площадка за строителство на ГПСОВ. Г.Червен бряг има проект на етап съгласуване и изготвяне на ОВОС.
В Плевенска област основните видове почви са чернозем и алувиално ливадни.р, по-рядко . Има излужени и оподзолени почви, последните са особено разпространени в Гулянска община. Богатите на хумус черноземни почви са особено благодатни за отглеждане на зърнени култури, бобови, тютюн, слънчоглед и захарно цвекло. Алувиално-ливадните почви, разположени в долините на реките са особено подходящи за отглеждане на зеленчуци. Равнинният характер на областта е причина за ветровата ерозия, която нанася щети налагащи противоерозионни мероприятия. По брега на р.Дунав имаме брегова ерозия и свлачищни процеси, особено в Община Никопол. В участъка на р.Дунав, разположен на територията на Община Гулянци е реализирано противоерозинно укрепване финансирано от програма ФАР на ЕС. Поради ограниченото ползването на минерални торове и препарати и тяхното дозиране значително намаляла замърсеността което е повлияло благоприятно на естественото възстановяване на почвите. Почвено замърсяване вследствие промишлена дейност им регистрирано в района на “Плама” АД и около добивните кладенци на ПДП “Нефт и газ”. Проблем са неизползваните и забранени за използване препарати за растителна защита съхранявани в стари складове при неподходящи условия. Установени са 89 склада за съхранение на такива материали. Те са източник на замърсяване и решението на проблема е събирането им в “ВВ-кубове” и предаването им в депа. Средства за тези мероприятия са предвидени в бюджетите на МОСВ и МЗГ. На територията на Плевенска област има 13 кариери за добив на неметални полезни изкопаеми. Добивната промишленост, нерудни строителни и инертни материали, огнеупорни и каменинови глини, креда, варовици и нефт е причина за увреждане на отделни участъци от област Плевен. Законът за опазване на земните богатства постави в строга регламентация тази дейност, което доведе до намаляване на нарушените земи, вследствие и на възстановителните мероприятия. Опожаряването на стърнищата от лицата осъществяващи селскостопанска дейност уврежда почвата от унищожаването на хумусния слой, почвената структура се разгражда на дълбочина от 10см. Унищожават се микро- и макроорганизмите, които извършват декомпозиране и почвообразуване. За създаването само на см. Хумус са необходими 100 години. За да се спре това явление е необходимо освен законовите мерки и широка разяснителна работа. Натрупването на битови отпадъци на нерегламентирани места, особено в селските райони е причина за унищожаване на почви и причиняване на значителни финансови загуби от ограничаване на земеползването. На територията на област Плевен са разположени 19 пункта за мониторинг на почвите за тежки метали. Изградени са три опорни пункта и по засоляване и три за вкисляване. От анализираните проби не са установени превишения на нормите за пределно допустима концентрация.
Съвременната цивилизация е подложена на шумова агресия от различни източници, автомобилен транспорт и разрастващата се мрежа за търговия и услуги, обуславящи повече от 80% от шума. Редовно измерване на шумовите нива се извършва в пункта. Обектите с повишени изисквания към шумовия фон, каквито са училищата, болниците и детските заведения, са подложени на засилено въздействие от транспортен шум. От болничните заведения, първа клинична база на УМБАЛ е изложена на шума от автомобилния поток по бул.”Георги Кочев. Втора клинична база не е подложена на шумово въздействие. В селищата на областта основен източни на шум са автомобилния и железопътен транспорт. Нивото на този шум е в зависимост от интензивността на движението. 6.5.Отпадъци На територията на общините в област Плевен, битовите и приравнените им отпадъци се обезвреждат чрез депониране в Депа за битови отпадъци. Повечето от съществуващите депа са със статут “отредени неконтролирани”. В чертите на отредените депа се извършва смесено депониране на строителни и битови отпадъци. Проблемите, които се констатират при провеждането на текущия контрол са:
Въвеждането на евростандартите води до еднократно нарастване на разходите за изграждане и експлотация на депата за отпадъци. При изграждане на съвременни депа се предвиждат редица мероприятия, чиято реализация не е по финансовите възможности на по-малките общини. Съгласно националната програма са обособени следните проектни регионални депа:
Огромна част от генерираните на територията на областта опасни отпадъци са болничните отпадъци. В област Плевен към момента се експлоатират три пещи за изгаряне на болнични отпадъци-Плевен, Левски и Червен бряг, чиито съоръжения не отговарят на нормативната уредба. В УМБАЛ-Плевен има изработен проект за изграждане на “инсиниратор” за изгаряне на болничните отпадъци, но поради високата му стойност, все още не е реализиран. 6.6.Защитени територии и биоразнообразие Защитените територии са предназначени за опазване на биологичното разнообразие в екосистемите. Те са особено чувствителни към натоварване и стопанското им използване е силно ограничено. Общата площ на защитените територии в Плевенска област е 39 982, 14 хектара, или 9.22% от общата територия. Няма национални паркове и обявени защитени зони.
* Източник НСИ – Статистическо бюро - Плевен, Природен парк “Персина” е един от най-младите паркове в страната. Намира се на територията на три общини-Никопол, Белене и Свищов. Обхваща Свищовско-Беленската низина и острови по р.Дунав. Характерно за него е наличието на естетствени балтни, крайречни и преовлажнени местообитания. В границите на парка са включени Защитени местности “Китка” и “Милка” , разположени на едноименни острови от Беленската островна група и съхраняващи първични върбови съобщества със значение като местообитаване на морския орел. На остров Белене се намира поддържания резерват “Персински блата” , обявен за опазване на три блата с характерна растителност, заедно с населяващите го колонии от рибарки, чайки, корморани, чапли, диви патици и гъски. В границите на парка са включени и три защитени местности и една природна забележителност. Защитена местност “Кайлъка” е обявена за защитена територия през 1972г. Има площ 1000ха и обхваща каньона на р.Тученица и Бохотската гора, в състава на която има цер и благун. Защитени местности, представляващи вековни дъбови гори са:”Булин дол”,”Дългата бара-паметника”, “Гущера”, “Орниците” и “Брестнишко бранище”. ЗМ “Гарваница” е липова гора, находяща се в с.Върбица, ЗМ “Палаза” е находище на обикновен сладник край с.Коиловци, ЗМ “Турията” е с площ 150.8ха и е в селището на с.Николаево, всички в Община Плевен. ПЗ “Чернелка” е обявена за защитен природен обект през 1969г. разположена е между селата Горталово и Къртожабене, каньонът на р.Чернелка. Изключително богатство на скални образувания, специфична орнитофауна и разнообразна флора, в състава на която са установени над 500 вида висши растения. По бреговете на р.Чернелка се развиват фрагменти от хидрофитни съобщества на бяла и черна топола. ПЗ “Фосилно находище на Баденската фауна” е с площ от 3.2ха и се намира в м.”Моста на р.Вит”. ПЗ “Находище на терциерни вкаменелости” в с.Ясен, Търнене и дисевица, и едно от най-големите фосилни находища на баденската и сарматската фауна в България. ПЗ “Пещера Разбитица” е с площ от 0.5ха в м.”Среброструй”. ПЗ “Опански баир” е в с.Опанец и представлява находище на терциерни фосили. ЗМ “Чолашки орман” представлява най-голямото естествено находище на червен божур. То е с обща площ 825дка. Растението е разпространено под склопа на гората, заемаща десния стръмен скат на р.Искър в м.”Чолашки орман” в землището на с.Ореховица. Находища обявени за защитени местности за запазване на месторастенията на червения божур са и “Лъгът Дръмката”в с.Божурица, , “Киселец”с.Кулина вода и” Щърка” в с.Реселец. ПЗ “Находище на окременеи стъбла” в с.Ореховица, съхранява окременени останки от иглолистна гора с представители на сем.Блатнокипарисови, разпространени по тези места преди 7 милиона години. Друго такова находище е ПЗ “Находище на окременени стъбла и пънове от вековната иглолистна гора” с площ от 5ха. край с.Ставерци. ЗМ “Пещерите” е красива карстова долина на р.Петърнишка бара, разположена южно от с.Петърница. В югоизточния край на защитената местност се намират останки на антична крепост. ПЗ “Студенец” е красив каньон по средното течение на р.Вит. Защитеният природен обект е с множество разнообразни карстови форми. Интересна е и двуетажната пещера “Гинината”, обявена за ПЗ. ЗМ “Пожара” се намира в землището на с.Борислав и ЗМ “Вълчитрънската гора” находяща се край с.Вълчитрън. ЗМ “Ормана” е с площ от 2ха и се намира в землището на с.Староселци. ПЗ “Хайдушката пещера” се намира в м.”Скока”, находяща се в с.Девенци. ЗМ Мариновец” в землището на с.Лепица, ЗМ “Голият връх” и ЗМ “Дреновица” в землището на с.Сухаче, ЗМ “Пипра-Калето” в землището на с.Телиш. ПЗ “Тектонски гребен Калето”-край с.Реселец е характерно пропадане с много скални образувания, пропасти и пещери. По протежение на 300м има образуван пролом, от двете страни на който съществуват отвесни скали с височина над 100м. В защитената територия има и останки от старинна крепост-градище, развалини от зидове и кули, а в скалите има издълбана скална църква. ПЗ “Скока” в с.Реселец е водопад на р.Белилка с пад на водата 9.1м. ПЗ “Скалните кукли” в с.Реселец обхваща естествени скални образувания-“Свинкса”, “Портата”, “Бутилката”, “Замъка”, “Петела”, които придават характерен изглед на пейзажа. ПЗ “Седларката-скален мост” с площ от 0.5ха, находяща се в м.”Езерото” край с.Ракита. ЗМ “Генджов геран” е едиствената в района на Община Гулянци естествена вековна гора от летен дъб. Дърветата са на възраст около 200 години и са със среден диаметър на ствола над 1.2м. Някои екземпляри са на възраст около 500 години. ЗМ “Червения бряг” край с.Долни вит е естествено находище на обикновен сладник. ЗМ “Катината” край с.Загражден” е находище на ракитица. ЗМ “Тараклъка” е естествена вековна гора от летен дъб и дева круша, разположена до с.Градище, на площ от 350ха. ЗМ “Елията” край с.Бацова махала, съхранява характерна естествена крайречна гора с отделни вековни дървета на площ от 300 декара. ЗМ “Плавала” е с площ от 28.1ха в землището на с.Никопол. В ЗМ “Плавала” се намира и ПЗ “Скалната църква” обявена с цел опазване на забележителния ландшафт. ПЗ “Пещера “Нанин камък” е с площ 2.6ха край с.Муселиево. Изводи:
7. УСТРОЙСТВО НА ТЕРИТОРИЯТА Устройството на териториите се изразява чрез пространствена връзка между населението, работните места и инфраструктурните съоръжения. Компоненти на структурата са:прощи на жилищно строителство, изградени работни съоръжения, улици, енергийни мрежи и други инфраструктурни обекти. Различните заселени територии се различават по местоположение, големина, значение и гъстота. В процеса на териториалното устройство освен властите участват и гражданите, които определят структурата на заселване чрез избора си на местоживеене, месторабота и т.н. и предприемачите-чрез решението си за инвестиране в дадения регион. Териториалното устройство преследва следните цели: ¨ Устойчиво развитие на териториите, за да се съхранят естествените условия за общо съжителство на бъдещите поколения;
Концентрираните територии, каквато е г.Плевен, с техните обвързани области представляват двигатели за растеж. Териториалните проблеми, въпросите за опазване на ресурсите, както и транспортното регулиране по правило не могат да се решават на ниво община, а в регионална връзка, на межуобщинско ниво. Област Плевен има в състава си единадесет общини със 123 населени места, 14 от тях са градове. Населените места са равномерно разположени по цялата територия на областта. Градовете, според градоустройствената класификация попадат в следните групи:
Степента на урбанизация е под средната за страната с 6 пункта. Градовете под 5 000 жители са разположени в селскостопански райони, с изключение на Никопол са обявени за градове през 70-те години и са селскостопански по характер и начин на живот. Селищната мрежа е балансирана, центровете на общини са равноотдалечени от селските населени места. Това е добра база за усъвършенствуване на връзките между тях. Разположението на малките градове в областта, главно в селскостопански райони е възможност за развитие на мрежата от малки и средни предприятия свързани главно със селскостопанско производство, и с предоставяне на услуги свързани с това производство, каквато е и общоевропейската политика. На територията на областта, почти в нейния център е разположен единствения голям град-областният център-Плевен, а около него равномерно са разположени малките градове, центрове на общини. Единственото изключение е Долна Митрополия, разположена твърде близо до областния център и далече о периферията на самата община. Индустриализацията на старите градове-Плевен, Червен бряг, Левски, Кнежа и Никопол, е била съпроводена с устройствени проблеми, било заради екстензивния принцип, било заради времеви недостиг. Наложено е завземането на земеделски земи за производствени зони и жилищни комплекси, нарицателен пример за това е построяването на нефтената рафинерия “Плама”. В резултат на тези процеси са натрупани много проблеми нерешени досега, свързани с благоустрояването на новозавзетите територии, особено в жилищните зони. Производствени зони:за построяването на промишлените предприятия около Плевен са обособили две производствени зони:източна и западна, чиято площ е по-голяма от площта на жилищните. Реституцията, приватизацията и необходимостта от преструктуриране, свързано с тези процеси и технологичното обновление, създава не само технологични но и устройствени и архитектурно-строителни проблеми. Мегаломанията и разточителството при тяхното строителство, не дават възможност за обновление и енергийна ефективност, това пречи на привличането на инвеститори, предпочитащи строителство на “зелено”, значително по изгодно от обновлението на наличната и предлагана база. Жилищни комплекси:в мнозинството си те са изградени от едропанелни сгради. Такива комплекси има в Плевен-“Дружба” и “Сторгозия”, в Червен бряг-“Победа”, в Белене-“Димум” и централната градска част. Тези сгради се нуждаят от саниране и рехабилитация, за което собствениците не разполагат с необходимите средства. Проблем са реститутираните терени в междублоковите пространства, чиито собственици желаят застрояване, което изяжда и без това недостатъчните зони за озеленяване. Техническа инфраструктура:липсата на средства от страна на общините за изграждане на нови и поддръжка на вече изградените елементи на техническата инфраструктура:водоснабдяване, канализация, топло-снабдяване, енергоснабдяване и транспортна система, е сериозен проблем, затрудняващ функционирането на градските системи. В голяма част от населените места уличната мрежа и благоустройство им са в незадоволително състояние. В малките градове проблем са нерегламентираните сметища. Решаването на проблемите на урбанистичното развитие е непосредствено свързано с устройственото планиране на територията на областта. Плановете на населените места и техните централни градски части са остарели и неактуални след реституционните процеси. Техните частични изменения на парче са порочна практика, която създава сериозни проблеми на управлението на процесите. Създаването на нов кадастър и нови планове за регулация и застрояване е неотложна необходимост. От особено важно значение е изготвянето на нов общ устройствен план на Варна в разширен териториален обхват. В бъдещото развитие на областта от особено важно значение ще бъде да се тушират неблагоприятните процеси на диспропорцията между центъра и периферията и да се разширява и засилва влиянието на областния център върху останалите населени места в областта чрез подобряване на транспортния и комуникационен достъп до услугите и културата, които предлага големият град. Малките градове – центрове на общини имат своите шансове за превръщането им в опорни центрове на селищната мрежа, обслужващи селските населени места, като по този начин се подобри връзката “град-село” в унисон с европейските политики за социално и териториално сближаване. SWOT АНАЛИЗ Изводите направени в аналитичната част при оценката на икономическата и социална среда, човешките ресурси, екологията и инфраструктурата, идентифицират силните и слаби страни на Плевенска област, както и благоприятните възможности и потенциални заплахи дължащи се на външната среда. ВЪТРЕШНИ ФАКТОРИ
ВЪНШНИ ФАКТОРИ
Получените резултати на SWOT анализа очертават профила на област Плевен и дават възможност да се набележат стратегическите цели и приоритети за развитието и. Стратегията се основава на силните страни и благоприятните възможности, чрез които да се преодолеят слабостите и заплахите. 1.ВИЗИЯ ЗА РАЗВИТИЕТО НА ОБЛАСТ ПЛЕВЕН
От друга страна, с високия и устойчив растеж целим, балансирано развитие на всички общини чрез прилагане на диференциран подход за социално-икономическото развитието на всяка община, отчитайки специфичните й особености и възможности.Това ще допринесе за постигането на следните резултати:
ДОПУСКАНИЯ: Развитието на Плевенска област за разглеждания период 2007-2015г. ще продължи в посока на нарастване на БВП и благосъстоянието на населението, чрез разкриване на нови възможности за стопанско развитие. Ще се запази политическата и макроикономическа стабилност, няма да се появят сътресения влияещи отрицателно на бизнеса и цялостния имидж на страната. Република България ще стане член на Европейския съюз.
3. СТРАТЕГИЧЕСКИ ЦЕЛИ Стратегическите цели ще бъдат постигната с комплекс от специфични цели, приоритети и мерки за развитие на Плевенска област в съзвучие с Националната стратегия за регионално развитие, Регионалния план за развитие на СЦПР и е съобразена с плановете за развитие на общините. Това ще осигури инициативност на стопанските субекти и местните власти да разкрият и оползотворят своите икономически възможности и да проектират агресивна икономическа политика, основана на знанието и интеграцията с националната и европейска икономики.
СТРАТЕГИЧЕСКА ЦЕЛ 1 ПОСТИГАНЕ НА ИКОНОМИЧЕСКИ РАСТЕЖ И ПОВИШАВАНЕ КОНКУРЕНТНОСПОСОБНОСТТА НА ИКОНОМИКАТА НА ОБЛАСТ ПЛЕВЕН СПЕЦИФИЧНА ЦЕЛ 1.1:Обновяване отрасловата структура на регионалната икономика за значително увеличаване приноса на Област Плевен към формирането на по-висок дял от БВП на плановия район и страната ПРИОРИТЕТ 1.Доизграждане на АЕЦ-Белене и прилежащата инфраструктура; ПРИОРИТЕТ 2.Динамично развитие на енергетиката като нов икономически отрасъл в Област Плевен; Каталог: upload -> docs docs -> Задание за техническа поддръжка на информационни дейности, свързани с държавните зрелостни изпити (дзи) – учебна година 2012/2013 docs -> Наредба №2 от 10. 01. 2003 г за измерване на кораби, плаващи по вътрешните водни пътища docs -> Наредба №15 от 28 септември 2004 Г. За предаване и приемане на отпадъци резултат от корабоплавателна дейност, и на остатъци от корабни товари docs -> Общи положения docs -> І. Административна услуга: Издаване на удостоверение за експлоатационна годност (уег) на пристанище или пристанищен терминал ІІ. Основание docs -> I. Общи разпоредби Ч docs -> Закон за изменение и допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България docs -> Закон за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси docs -> Наредба за системите за движение, докладване и управление на трафика и информационно обслужване на корабоплаването в морските пространства на република българия Изтегляне 2.14 Mb. Сподели с приятели:
|