Работническо-лекарска приватизация


Махнаха шефа на "Св. Анна"



страница4/11
Дата02.02.2018
Размер0.73 Mb.
#53992
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   11

Махнаха шефа на "Св. Анна"


Диана Тенчева
Директорът на столичната болница "Св. Анна" д-р Димитър Димитров бе отстранен вчера от поста по време на годишното отчетно заседание на акционерите. "Оставям болница с 490 000 лв. на плюс след платени данъци. На заседанието бе решено от петима съветът на директорите да остане с трима членове, а аз не бях избран", каза пред "Труд" д-р Димитров.

Здравният министър д-р Петър Москов му вдигна мерника още преди месеци, когато оповести, че той и други двама директори на болници са държали над 25% от парите на лечебните си заведения във фалиралата КТБ (таванът е определен от финансовото министерство). "Да се освободи толкова известен ръководител на печеливша болница и то без мотиви е неприятен инцидент", коментира Божидар Данев, председател на БСК, в чиито редици е Асоциацията на работодателите в здравеопазването, оглавявана именно от д-р Димитров. Данев се застъпил за Димитров пред двамата вицепремиери Румяна Бъчварова и Томислав Дончев, но това не дало резултат.



Спешна помощ без стандарт


Системна грешка се представя за персонална в случая с изоставената родилка в Симеоновград
Д-р Десислава Кателиева*
Кой е по-спешен - раждаща с прееклампсия (всеки скок на кръвното налягане след 20-ата седмица на бременността - б.р.) или блъснат каруцар? На този въпрос не би могъл да отговори нито лекар с бели коси и 20 години стаж в спешната помощ, нито експерт по спешна медицина, без да снеме анамнеза и да прегледа болния. В случая фелдшерът Митко Костов е бил прав. При наличие на районна координационна централа и дежурен лекар в нея, оставили са той да вземе решение кой от двата случая е по-спешен - на родилката Анастасия Ангелова, която е трябвало да бъде закарана в родилното в Хасково, или на катастрофиралия край Симеоновград каруцар. Фелдшерът е прегледал родилката, видял е, че няма да роди веднага, че има стабилни жизнени показатели, и е рискувал, като я е оставил на пътя.

30-те км от Хасково до Симеоновград се изминават за 30 минути. Това означава поне 1 час забавяне след катастрофата, защото екипът отива и се връща. В спешната медицина е заложен платинен половин час при травматизъм, защото пациентът губи кръв и са засегнати жизненоважни системи. Колегата ни не е знаел какво е състоянието на пострадалия при катастрофата и е рискувал.

Не е лесно да практикуваш по спешност, оставен на опита и субективната преценка на пациенти, оператори на тел. 112 и спешен медицински телефон. Субективизмът винаги крие опасност от грешки и затова се работи с утвърдени от експерти правила и алгоритми. Но спешната медицина в България се отличава със самобитен колорит.

Как по света е решен въпросът при възникнали едновременно няколко спешни случая, а наличните екипи са заети? За всеки отделен случай не се разчита на субективната преценка на приемащия и подаващия повикването, както е у нас, а решението се разписва в протоколи. И тези протоколи за приемане на повикването задължително се спазват от пациенти и оператори на спешни телефони, защото това е част от стратегията за спасяването на живота. В тях се уточнява степента на спешност и се преценява кой екип да бъде изпратен. При животозастрашаващи състояния се насочва приоритетно реанимационен лекарски екип, ако липсва наличен, се насочва лекарски екип, ако липсва и такъв - долекарски или парамедицински, но варианти винаги има много. Ако в района няма никакъв наличен екип, се търси съдействие от съседни свободни екипи, ако и те липсват; се тръгва на пресрещане. Ако и тази възможност е изчерпана, се търси съдействие от хеликоптерна спешна медицинска помощ. Всички това е разписано от експерти, протоколирано и одобрено от Министерството на здравеопазването като стандарт за спешна медицина. Но проектът стои заключен в чекмедже и чака да му дойде времето за обществено обсъждане и одобрение. Докато е така, ще има забавени повиквания и застрашаващи живота на пациентите субективни решения.



* Авторката е председател на Националната асоциация на работещите в Спешната медицинска помощ




Уволниха шефа на Окръжна болница

Директорът на университетската болница "Св. Анна", популярна като Окръжна болница - д-р Димитър Димитров, бе уволнен вчера. Това стана на общо събрание на акционерите вчера чрез административни процедури и без аргументи, съобщиха от Българска стопанска камара. Д-р Димитров е и председател на Асоциацията на работодателите в здравеопазването, която е член на камарата.

Основен акционер в лечебното заведение, е държавата, а принципал на болницата е здравният министър Петър Москов.

Причина за това действие са не пропуски в работата на д-р Димитров, а безпринципен и недопустим персонален натиск, съобщават от БСК.

Ръководството на Българската стопанска камара заяви още, че категорично не приема подобен маниер на управление в системата на здравеопазването, особено в контекста на тежката финансова и организационна ситуация в тази изключително значима за обществото сфера. На фона на огромните дефицити в болничната помощ управляваното от д-р Димитров лечебно заведение е едно от малкото, които работят на печалба и нямат задължения към доставчици и институции.

В подкрепа на уволнения директор вече има подписка от над330лекари и медицински сестри, включително и хабилитирани специалисти.




Не позволявайте това да се случва

Когато принципите са смъртна присъда


Елена Дянкова
Скъпо лекарство стои на склад, докато хората, които се нуждаят от него, гаснат. Причината са бюрократични пречки, които отлагат плащането му от здравната каса

Публикуваме отвореното писмо на дъщерята на един от пациентите с миелофиброза до управителя на НЗОК:

Уважаеми д-р Комитов,

Имаше едно време едно малко момиче, което се страхуваше от паяци и тичаше да търси помощ от тях. Тогава ТОИ взимаше паячето нежно в големите си силни ръце и го изнасяше на терасата: "Защото и то има право да живее, защото всеки живот е удивителен и ценен и трябва да го пазим", ми казваше топло и с усмивка. И аз му повярвах.

Сега ТЕ очакват да му кажа, че неговият живот не означава нищо. Опитват се да ме смажат под тежестта на административния език. И на принципи. Говорят за процедури. Не ги разбирам. Забравили са. водещия принцип - да пазим и защитаваме живота като най-висша ценност. Всички останали - процедурни, икономически, законови, финансови - всички те са подчинени на ПРИНЦИПА НА ЗАЩИТА НА ЖИВОТА. ТЕ напълно са забравили главната роля на държавата, скрити зад очилата на административното равнодушие или усмивката на безполезна съпричастност, затваряща очите на истината и съвестта.

Качвайки ме на раменете си, ТОЙ ми показваше света от високо и ми казваше, че няма невъзможни неща и че ако сме смели и добри, честни и доблестни, благородни и щедри, животът ни има смисъл.

ТЕ ми показват живота на дъното - без надежда, без милост, без смисъл.

ТОЙ изгражда вярата ми в доброто десетки години.

ТЕ се опитват да я унищожат за няколко месеца.

ТЕ са икономическите и политически принципи, администрации, процедури, институции, държавни структури, големи корпорации.

ТОИ е най-добрият татко на света. И има нужда от животоспасяващото лекарство, за да живее.



Лекарство

Д-р Комитов, обръщам се с това писмо към Вас с молбата да ми помогнете да повярвам в силата на държавата, чийто първи, основен, водещ и неизменен принцип е да пази и защитава живота на гражданите си. Миелофиброзата беше нелечима и страшна рядка болест на костния мозък. Вече не е. От 5 години животоспасяващото лекарство RUXOLITINIB дава шанс на малкото хора, засегнати от нея, да спасят живота си. Лекарството е одобрено от Европейската агенция по лекарствата с автоматично действие и за България като страна членка. Преди повече от година лекарството е включено в Позитивния лекарствен списък с положително становище от НЗОК. Министърът на здравеопазването е направил и необходимите изменения в Наредба №38. Финансирането обаче се бави. А лекарството струва 13 000 лв. на месец.



Безвъзвратно

Вашите подчинени ми казват, че заради принципи лекарството не може да започне да се заплаща преди 1 януари 2016 г. До тогава обаче има повече от половин година. А при миелофиброза всеки ден се брои. Всеки ден без лекарството съкращава живота безвъзвратно - дори и в този миг, докато четете писмото ми, това се случва. Утре е късно, 1 януари 2016 г. е смъртна присъда.

Д-р Комитов, умолявам Ви, сложете подписа си, където трябва, наредете на когото трябва, но премахнете пръта от колелото на административната машина и осигурете Ruxolitinib на нуждаещите се от него пациенти. Така ще спасите живота на български граждани. Български граждани, оставени без лечение на бавна и мъчителна смърт.

Оставянето на хора да умират при наличие на лечение е пасивна евтаназия.

Д-р Комитов, лекарството е тук, в България. Стои някъде в някой склад и събира прах, докато хората умират на метри от него. Не позволявайте това да се случва.




Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   11




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница