Работническо-лекарска приватизация


Димитров си тръгва от Окръжна болница



страница2/11
Дата02.02.2018
Размер0.73 Mb.
#53992
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   11

Димитров си тръгва от Окръжна болница

На Общо събрание на акционерите на Университетската болница "Св. Анна", по-известна като Окръжна болница, е бил освободен от длъжност досегашният изпълнителен директор д-р Димитър Димитров. Според Българската стопанска камара това е станало "чрез административни процедури и без аргументи". Бизнесът смята, че причина за уволнението не са пропуски в работата, а безпринципен и недопустим персонален натиск.

От бизнес организацията посочват също така, че на фона на огромните дефицити в болничната помощ въпросното лечебно заведение е едно от малкото, които работят на печалба и нямат задължения към доставчици и институции, а освен това болницата предлага отлични условия и действащ екип от висококвалифицирани лекари и медицински специалисти. В подкрепа на д-р Димитров в БСК е постъпила подписка от над 330 лекари и медицински сестри, хабилитирани специалисти, ръководители на клиники и отделения.

За смяната на Димитров се заговори около казуса с КТБ. Той бе нарочен от здравния министър д-р Петър Москов за един от тримата директори грешници, нарушили закона, като са държали в кредитната институция над 25% от авоарите си. Другите двама бяха управителят на пловдивската болница "Свети Георги" проф. д-р Карен Джамбазов и началничката на варненската "Света Марина" проф. Жанета Георгиева. Любопитно е, че в момента върви проверка на обществените поръчки в "Свети Георги" и от резултатите до голяма степен зависи бъдещето на Джамбазов. Друг интересен факт е, че министър Москов е работил като старши асистент в Клиниката по анестезиология и интензивно лечение именно в УМБАЛ "Св. Анна" и вероятно познава добре стила на управление на Димитър Димитров.



Престъпление и наказание в "стил Москов"


Калоян Атанасов
Престъпление и наказание - това очевидно е принципът, който здравният министър д-р Петър Москов всячески налага в ръководената от него "най-непослушна" обществена система. Директорите на болници не са съгласни с реформите - ще ги сменим. Чиновниците в здравната каса и лечебниците са много - ще ги обединим и съкратим. Гражданите не се преглеждат - ще ги накажем и глобим. Последното щеше да звучи като безвкусен виц, ако не бе излязло от устата на самия министър. "Острието" на реформаторите заяви на здравен форум, че ще предложи хората, които не спазват задължението си да се явяват на годишния профилактичен преглед, да плащат по-високи здравни вноски или сами да покриват лечението си за една година.

"Може да ви се струва лошо, може да ви се струва грубо, но това е задължение, което всеки български гражданин има. Глобата от 50 лв., която се предвижда за тези, които не са преминали през профилактичен преглед, не е работеща мярка", уточни Москов.

Той донякъде е прав, че профилактиката е най-доброто лечение и прилагането й ще спести много средства на здравната система. Но преди да се чуди как да "насоли" пациентите, ще е добре, ако първо разчисти собствения си двор. Защото и сега действащите мерки са достатъчно сурови, но няма кой да ги прилага. Според разпоредбите на Закона за здравното осигуряване, ако гражданите не се явят при джипито си за профилактичен преглед, следва да загубят здравноосигурителните си права за един месец, освен това да бъдат глобени с 50 до 100 лева. За повторно неявяване санкцията е между 100 и 200 лева. Проблемът е, че няма конкретно посочена институция, на която да е вменено задължението да глобява и затова министерството, районните здравни инспекции и центровете по здравеопазване винаги си прехвърлят топката, когато стане дума за поемане на отговорност. Така че и да бъдат завишени санкциите, резултатът ще е същият, след като държавата не иска да си събере парите.

Да предположим обаче, че предложенията на Москов са справедливи и ефективни и бъдат приети. Къде остават джипитата в цялата схема? Преди доста време пациентски организации предложиха и личните лекари да бъдат глобявани, ако имат пропуснати профилактики в практиките си. Но това не се случи. От съсловната им организация пък казват, че хората не се преглеждат най-вече защото забравят за годишния преглед. Така топката пак се връща при Москов - защо министерството да не прави по-често кампании, с които да разяснява ползите от процедурата и възможните санкции?

Съвсем друг е въпросът, че прегледът е базов и "хваща" рисковете само за определени болести като диабет, хипертония, (някои видове рак), затлъстяване. Общопрактикуващите лекари казват, че например изследването на холестерола и триглицеридите, което открива сърдечносъдови заболявания, покрива само мъжете над 40-годишна възраст и дамите над петдесет. Освен това се прави на всеки пет години. Ако не дай Боже, се разболееш с тази диагноза, ще ти върнат ли внесените здравни вноски и ще извади ли някой пари за скъпоплатено лечение в болница по избор? Не може само едната страна да има задължения, а другата да се скатава от своите. В този контекст не е лошо да се припомни, че държавата е най-некоректният платец на здравни вноски, като осигурява само наполовина подопечените й категории. От което здравната каса губи стотици милиони левове годишно.

Да не забравяме и проблема с работното време. Самият Москов призна, че вероятно ще трябва да се промени трудовото законодателство, така че хората да могат да ползват един ден в годината, в който да направят своя профилактичен преглед. Тази идея със сигурност ще се приеме на нож от работодателите, които и без това смятат, че официалните празнични и неработни дни са твърде много. Ако пък отидеш в делничен ден, може да се окажеш последен в една дълга редичка от застаряващи пациенти и набързо да се откажеш да чакаш. Много по-логично е например всеки записан на отчет при джипито си да има 3-4 дати годишно с точен час, на които да се яви на преглед. Ако не го направи, да си плаща глобата. Всъщност добре е да се отбележи, че по силата на чл.57, ал. 1 от конституцията основните права са неотменими. Което означава, че нито едно законодателство не може да отнема правото ни на здравно осигуряване. Дори и за ден...



Частна лаборатория "пощипвала" от касата


Калоян Атанасов
Публична тайна е, че здравната система е създала идеалната среда за любителите на мащабните злоупотреби и източването на средства в особено големи размери. Това е и една от основните причини бюджетът на здравната каса всяка година да "окъсява" с по 200-300 млн. лева. С течение на времето обаче далавераджиите са си създали перфектно работещи схеми с помагачи на всички нива. И е много трудно да се докаже, че мамят. Затова дори здравният министър д-р Петър Москов е принуден да използва кодовите имена "Лимончо" и "Портокалчо" за псевдопациентите на полу-уличените за непочтени болнични директори.

Всъщност, като върнем лентата назад, единственият скандал със здравни злоупотреби бе този с "греховното съжителство" между Военномедицинската академия и частната клиника "Дерма прим", в резултат, на което болницата по груби сметки е загубила към 10 млн. лева. Но от разследването на военната прокуратура засега не е произлязло нищо, освен че политическата кариера на ген. Стоян Тонев приключи, а другото главно действащо лице и обвиняема - проф. Мирослава Кадурина, се изниза през задния вход на ВМА. Както се казва: "Всяко чудо за три дни".

Иначе и някои пловдивски частни клиники, изглежда, не играят по правилата на играта и са се опитвали "да пощипват" тлъсти пачки от отънелите джобове на здравноосигурителния фонд. Местната прокуратура започна мащабно разследване за източването му, а на мушката й е лабораторията "СМДЛ Милаб". Съмнението на следователите е породено от факта, че в периода февруари 2014 - март 2015-а здравното заведение, което е специализирано в куриерското обслужване на лекари и партньорството с други лечебници, е задминало като извършена дейност далеч по-големи свои конкуренти. Държавното обвинение е избрало произволно едно от изследванията, извършвани в клиниката, в случая вземането на пълна кръвна картина. Резултатът е, че за 10 месеца през 2014-а за него са изплатени към 100 000 лв. от районната здравна каса. При единична цена на тест от 1.98 лв. това значи, че са направени над 5000 изследвания на месец или по около 250 на работен ден. Завидна производителност за средностатистическа лаборатория.

По досъдебното производство са извършени претърсвания и изземвания на документация. Вече са повдигнати обвинения срещу собственика и управителя на лабораторията. Разпитани са над 200 пациенти и общопрактикуващи лекари. Част от свидетелите са шокирани, че са им издавани фалшиви направления за извършване на изследвания, за които те никога не са чували, камо ли използвали. В хода на наказателното производство са събрани доказателства за издаване на менте документация от лични лекари из цялата страна, някои от твърде отдалечени от Пловдив населени места. Установено е и, че оборотите на "СМДЛ Милаб" значително надхвърлят като обем тези на водещите в бранша.

Търговският регистър показва, че собственик на лабораторията е Николета Димитрова, а управител - Милена Божилова. Последният публикуван финансов отчет на фирмата е за 2012-а. От него е видно, че клиниката главоломно е увеличила приходите си от 19 000 на 330 000 лв. само в рамките на 12 месеца. Тя има и филиали в Хасково и Горна Оряховица.

Това не е първият такъв скандал в Града под тепетата. Преди две години пациент прекара цяла седмица в инфекциозно отделение заради грешна диагноза "хепатит А", поставена му след тестове в тамошна частна лаборатория. След седем дни лекуващият лекар му казал, че няма никакъв хепатит А и залудо е живял една седмица със заразени пациенти. Потърпевшият е бил посъветван от медиците "да си събира багажа и да се маха по-бързо", а самият той се усъмнил, че изследването е фалшиво.

По ирония на съдбата жертва на същата шмекерия бе и председателят на Българската асоциация за закрила на пациентите Пламен Таушанов. Той си направил изследване, което показвало злокачествен тумор, но при втори тест в друга лаборатория пробата била различна. Впоследствие тръгна журналистическо разследване за надеждността на лабораторните изследвания. Репортер "под прикритие" си взе пълна кръвна картина в пет от най-големите лаборатории в страната - четири частни и една държавна. А хематологът д-р Галя Цонева установи огромни разлики (до 50%) в отчетените стойности на хемоглобин и левкоцити, при които диагнозата може да варира от анемия до смъртоносния рак на кръвта. Но дори това не накара здравните власти да унифицират по някакъв начин лабораторните тестове и контрола върху изследванията.







Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   11




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница