млн. не могат да си позволят здравни услуги

Проф. Генчо Начев призова спешно да бъде приета Здравната карта на България

Националният консултант по кардиохирургия проф. Генчо Начев призова спешно да бъде приета Здравната карта на България. Целта, според него, е да бъде гарантирано лечението във всички райони на страната. Специалистът препоръчва в Плевен да бъде създадена кардиохирургия, а в София броят на тези клиники да бъде намален от сегашните шест.

Проф. Начев смята, че държавата дискриминира болните с хронична сърдечна недостатъчност, които са повече от пациентите с онкологични заболявания.

Проф. Генчо Начев: Средната преживяемост на онкологично болният е по-малко от 2 години. На болните с хронична сърдечна недостатъчност е около 4 години. Т.е. те имат право на всички нововъведения. Същевременно разходът за лечението на един онкоболен е около 60 000 годишно, докато на един с хронична сърдечна недостатъчност е 40 000, тоест по-малко. И въпреки това, държавата дава всичко за лекарства за лечение или поддържане на онкологично болните, което е много положително, но не дава нищо за поддръжката на тия сърдечно болни с хронична сърдечна недостатъчност и то в крайната си фаза.

Репортер: А те много ли са?

Проф. Генчо Начев: Те са повече, отколкото всички онкологично болни.



Ген. Николай Петров, началник на ВМА, пред "Труд":

Не е нормално да си директор на болница 10-15 години

- Когато заех поста началник, задълженията бяха около 124 млн. лв., от които 111 млн. просрочени. В началото започнахме да правим анализи, за да разберем къде отиват големите пари и как се формира най-много дълг. Първите стабилизиращи мерки приложихме в началото на септември, тогава за първи път приключихме месеца, без да формираме нови задължения. Преди това ритъмът бе такъв, че всеки месец се инкасираше дълг от 4-5 млн. лв. Това е страшна цифра!

- Въпреки резултата със заместниците ми не бяхме удовлетворени, трябваше да го обърнем - да намаляваме задълженията. Към 31 декември 2014 г. успяхме да свием дълга с около 27 млн. лв., при положение че към 30 септември м.г. бе 130 млн. лв. Запазихме темпото от началото на 2015-а до сега и не само, че не трупаме нов дълг, но и погасяваме стар, макар частично и в малки обеми. Като много други бюджетни организации януари и февруари изкарахме много трудно - с парите, изработени през декември 2014-а. Т.е. два месеца преживяхме на мускули. Изоставането обаче бе компенсирано през април и май и отново влизаме в ритъм. Другата посока, в която започнахме да работим, е откъде да изкарваме повече пари. Разкрихме Клиника по инвазивна кардиология, разширихме обема на някои от другите дейности. Но тук ефектът не може да е кой знае колко голям, тъй като има лимит от НЗОК, който не позволява да има растеж. И второ - ако заложим на чисто платени пациенти, всичко, което влиза в касата на болницата, не можем да го ползваме, тъй като постъпва в републиканския бюджет (защото сме ведомствена държавна болница). При нас идваха делегации от Ирак, Либия и Афганистан. Дошлите от Ирак предложиха да лекуваме техни пациенти около 100 души месечно, като са готови да плащат за всичко. Ако започнем да ги лекуваме обаче, ще изхарчим средства. Парите, които те ще ни платят, ще отидат в държавната хазна, а това, което ние ще похарчим за тях, ще трябва да го вземем от другите дейности, покривани от НЗОК. Ето какво ни възпира и ни връзва ръцете, т.е. не можем да се разгърнем. Всичко това съм споделил със здравния и с военния министър.

- Предстоят разговори. Трябва да съм максимално обективен и аргументиран, когато отида при министъра на финансите и евентуално при премиера, тъй като трябва да им представя план за действие. А това, което ви казах, ще бъде предложението ни за временно решение, докато излезем от това тежко положение.

- 104 млн. лв., от които 98 млн. лв. просрочени. Каквото трябваше да се извърши като икономии и рестриктрикции, ние го направихме. Оттук нататък се нуждаем от помощ. Повечето болници в света са нон профит, а ние трябва да изкараме повече средства, за да покриваме дълга. Затова ще настояваме за подкрепа, тъй като ВМА продължава да бъде едно от най-елитните лечебни заведения у нас. Сред най-големите ни предимства пред другите е, че сме обединение от болници (каквото предвиждат именно зададените реформи). По този начин покриваме цялата територия на страната. Когато има аварии и бедствия, ние реагираме най-бързо. Всеки си знае нивото на компетентност и на отговорност. Тежки пациенти ги дислоцираме от една болница към друга, всичко е подредено. Докато в цивилната мрежа това го няма. Понякога отношенията между две лечебни заведения в нея зависят дори от характеровите особености на директорите им - дали те си говорят или не.

- Виждам много неща, които могат да се променят и предоговорят с повече интерес за академията. В това отношение може би и ние грешим, но моята съвет е чиста, тъй като го правим в името на болницата и обществения интерес. Например обявихме обществена поръчка за комуникации, тя обаче не постигна цената, която исках, затова я спряхме. Пуснахме нова и получихме 50% по-ниска цена от настоящата. Само че сме били допуснали някои нарушения в процедурите - изпуснали сме някои срокове, не са изпратили някакви писма. Аз обаче съм щастлив, защото защитихме интереса на ВМА.

- В началото с цел дисциплиниращ ефект уволнихме няколко души, които се бяха самозабравили. Мислеха си, че в работно време може да си правят процедури във ваните във физиотерапията, че могат да идват, когато си пожелаят на работа, или че им е разрешено да се държат безобразно с пациентите. Имахме случаи, при които близки на болни се бяха оплакали в районното управление, пристигнаха полицаи, за да правят разследване срещу дежурния ни лекар. Как ще допусна подобно нещо?! Веднага го уволних. Отношението му бе скандално, с цинични думи, тъй като лекарят не бил в настроение. Не може да има подобно нещо! Когато си на работа, длъжен си да си добър с хората, защото тук идват страдащи. Никой не може да бъде оправдан за лошо отношение. Да не забравяме, че когато ние, лекарите, отидем някъде, също искаме да се държат добре с нас, нали така?!

- Когато станем по-добри и по-самоконтролирани.

- Защо да не стане. Ако не вярваме, просто нямаме шанс за бъдещето. Имахме и още един подобен случай - дошъл колега в болницата в извънработно време с негови роднини и вдигал скандали. Естествено че отнесе наказание. Трети или пети случаи съвсем отскоро - талон, написан от лекар, за изследване на пациент в Германия. При случайна проверка се оказва, че номерът на талона не фигурира в журнала, второ - лекарят, попълнил документа, не бил на работа в деня на издаването му. И той ще бъде наказан.

- Един запор, който бе за три пъти по-голяма сума, отколкото месечните приходи на болницата. Но постепенно успокоихме обстановката, имаме и лек ръст на пациентите. Знаете ли, че през поликлиниката на ВМА минават по хиляди пациенти месечно, но за тях НЗОК не плаща нищо! Болшинството са военен контингент, настоящи и бивши служители на МО, участници във войните и в мисии, кандидати за военна служба, на които трябва да се направят много изследвания. Да, МО дава субсидия, но тя не е достатъчна.

- Предприехме стъпки, които инициира министърът на отбраната. Говорихме и със здравния министър, тъй като всички те са здравноосигурени хора. Все пак става дума за 280 000 души годишно, за които не получаваме лев! Проблемът е, че примерно, когато някой отива на мисия или се връща, той не е болен и затова не може да си направи изследванията при джипито. А те са много подробни - прегледи и снимки на бял дроб, кардиограми, кръвни показатели, различни специалисти консултират и наблюдават съответния човек.

- Няколко пъти. Контактът ни е абсолютно колегиален, смятам и такъв да остане. Няколко пъти пихме кафе и обсъждаме ситуацията. А когато бе денят на прошка, видяхме се, искахме си прошка едни от Ддруг.

- Също колегиални, дори през миналата седмица се чухме, защото тя иска да обсъдим темата за кожна клиника.

- Да, първо, защото по характер съм оптимист. Трябва да вярваме в доброто. Може да не е най-правилната посока, но трябва да вървим нанякъде. Второ - не виждам какво толкова тревожно предлага д-р Москов. Да има обединение на болници - ами ние сме такова и това е едно от предимствата ни. Трето - сменяли се директори. Аз не приемам някой да бъде на поста повече от 5 години. В един момент човек става непродуктивен. Има директори от 10-15 г., това не е нормално и същото ще ви кажа след време, когато аз няма да съм началник!