Приватизацията на лечебни заведения ще даде законова възможност за вливане на нови капитали

Когато се работи на парче, се получава "здравна деформа"

- Тази недомислена идея идва от намерението на реформаторите да реформират всичко и на всякаква цена. Докато няма изработена Национална здравна карта, за която впрочем вече не се говори, областните болници сами ще трябва да определят в коя община да са доминиращи болните от рак и в коя от мерак, за да се откриват там такива отделения. И субективно да преценяват на кого и колко щата хирурзи, педиатри или интернисти да разпределят. А щом се стигне и до поделяне на пари от здравната каса, вярвайте, че по-голямата болница ще запази за себе си по-скъпо платените клинични пътеки. Здравна карта не може да се направи само по области, защото има също междуобластни лечебници, каквито са специализираните диспансери, например. Преди да започне поредната реформа в сектора, министър Москов първо трябваше да види какво положително е постигнато през последните години. Той обаче предпочете да прави реформа на парче. Когато се работи на парче, се получава "здравна деформа".

- Орязването на парите ще доведе до дефицит, и то основно в държавните и общинските заведения. Питам, защо новият директор на Националната здравноосигурителна каса не алармира веднага щом встъпи в длъжност, че направените разчети за 2015 г. нямат пълно финансово покритие. Явно отново са налице задкулисие или политическа спекула. Прогнозирам, че пушилката ще се вдига месец-два, за да има мотив здравното министерство за предстоящи "деформи". Стратегията с пушилката е изпробвана и досега няма случай всички здравни работници от страната да излязат на общ протест. Има символични бунтове на недоволни тук и там, но както министърът си прави реформата на парче, така и стачките ни са на парче. Крайният резултат за бранша ще е, че до местните избори фалирали общински болници няма да има. След октомври ще завалят първо смени на бордове и директори, а след това и обявявания в несъстоятелност на лечебници.

- През последните четири-пет години кризата се задълбочи заради конфликт на интереси. Визирам наемните отношения между различните частни здравни заведения, които бяха допуснати на територията на общинската болница. Като управител на кожен диспансер имам лошия опит в тази посока. Преди шест години по предложение на тогавашния медицински управител болницата с решение на общинският съвет във Враца и след търг отдадохме под наем част от сградния ни фонд. Сега си давам сметка, че това не е било правилно. Ако мениджмънтът по онова време работеше както трябва, нямаше да има нужда от отдаване под наем на обекти, за да се самоиздържаме.

- В двора на врачанската болница развива дейност частната "Вива Медика" с три отделения, които се припокриват с тези в общинската болница. Годишният наем за базата е 50 хил. лв., а тя получава от касата 1,5 млн. лв. Другото е отделение по инванзивна кардиология и е на русенската фирма "Медика кор". Общинската болница не предлага такъв вид лечение, затова конфликт на интереси няма. Третото звено е Медико-диагностичната лаборатория към онкодиспансера. При наличието на лаборатория към ДКЦ-1 и болница "Христо Ботев" на територията на комплекса трябваше да се вкарва нова, която да обслужва единствено онкото. На година частната лаборатория печели над 400 000 лева.

- Навремето законът го допускаше, а дори и сега има вратички това да се случва. Процесът започна по времето на екс-здравния министър Радослав Гайдарски. Той препоръча да бъде отдавано под наем всичко, което може, за да се издържат болниците. Ако управителят на врачанската лечебница отстояваше интересите ни, щеше да докаже, че има конфликт на интереси, и нямаше да допусне търговците в храма. Друг е въпросът, че медицинските управители са пряко зависими и назначавани от политическата конюнктура. Нямам нищо против създаването на нови медицински центрове и болници, но не може едно заведение с история, опит и традиции да се поставя на кантара с някое, пръкнало се по прищявката на някой богаташ.

- Правят го най-вече завеждащите отделения. Не може по Кодекса на труда да си назначен на 8-часов работен ден на дадена длъжност в областната болница и да тичаш за час- два в частната. За това кратко време нормална визитация не се прави, а да не говорим за по-сложните прегледи, консултации или операция. Но има и по-големи абсурди. Освен в двете болници колеги работят и в доболничната помощ. Тоест работният им ден продължава 24 часа. Това не е добре нито за пациентите, нито за здравето на самите лекари. Виждал съм колеги как препращат пациенти от държавното в частното. Виждал съм и Други, преуморени от тези съвместявания, да дремят в кабинетите си. Дремането не е толкова страшно, но ако им прегрее бушонът като на акушерката Емилия, която посегна на бебе, докъде ли може да се стигне? За да не се случва това, първият контрольор е управителят на болницата, с която докторът многомашинник има договор, вторият е инспекцията по труда, а третият - здравната каса. Здравеопазването в област Враца обаче се е превърнало в малка индустрия.

- Вярно е, че част от пациентите предпочитат да отидат в някоя по-малка частна болница, която може да си позволи какви ли не специалисти, апаратури и луксове. Частниците, които управляват такива болници, могат да канализират печалбата както си искат. Но ако нашият скромен диспансер има печалба, той трябва да пита принципала. Това е 37-членният общински съвет, който трябва да определи как да похарчи парите си. Ако държавните, общинските болници и диспансерите бяха добре финансово и имаха повече самостоятелност при вземане на решения, най-малкото биха вкарали по един телевизор във всяка болнична стая. Във Враца интересът на властимащите да разкриват частни медицински центрове е очеваден. Това тяхно желание е равносилно на ситуацията да имам камион, но да нямам шофьор, и да си наема друг камион, на който да плащам данъци, гражданска отговорност и пр.

- Деветдесет и девет на сто от персонала в частните болници е обучен или най-малкото стажувал в общинска или държавна болница. И както понякога се случва, учениците надминават учителите си... поне по заплати. Нека ги има частните болници и нека хората сами правят своя избор на специалисти, които да ги лекуват. По конституция чичо от село обаче има равни права на достъп до лекарска помощ с тези на една "бяла якичка". Разликата е, че чичото стиска в кърпата отгладуваните левчета от пенсията и за него държавната или общинската болница са единствената алтернатива. Затова тези заведения не бива да бъдат насилствено фалирани.

- Трудно е да се отговори на този въпрос. В момента нито едно частно заведение в България не води подобна статистика. C непълни данни разполагат и районните здравни инспекции по места. В Северозапада например само нашият специализиран център отчита полово предаваните и инфекциозните болести. При евентуално сливане на диспансерите с многопрофилните болници статистическите данни съвсем ще се размият.

- Статистиката за бежанците не е кой знае колко спрямо общите данни за населението. В определени райони, където има бежански лагери и други центрове, министерството трябва да търси промени в статистиката. И не само в полово предаваните и инфекциозните болести, а и в паразитните заболявания, защото бежанците идват от рискови държави. Трябва да се търси повишаване на резултатите в Хасковско, но там диспансерът е закрит и никой не води подобна статистика. Неясно е и друго - след като специализираните центрове за кожно-венерически заболявания ще трябва да са под шапката на многопрофилните болници, как ще се трансформира диспансеризацията на болните от СПИН, сифилис и т.н. Затова твърдя, че думата "деформа" идва от реформа. А реформата в този й вид е равносилна на закриване, фактът, че министърът е реформатор по политическа причина, не означава, че задължително трябва да прави необмислена реформа.