Речен басейн Motala (Швеция): Мащабиране на интегрирана оценка на плановете за управление на речните басейни

• 
  Сериозен селскостопански натиск (зърнени култури, производство на месо);
  
• 
  Диверсифицирани животински, земеделски и горски стопанства;
  
• 
  Крайбрежните територии страдат от влошено състояние на рибата и по-големи туристопотоци, водещи до еутрофикация на някои водни обекти;
  
• 
  Окисляване на езерата в централните равнини;
  
• 
  Диверсифицирана икономика в градските зони, АйТи отрасли и малки метални отрасли;
  
• 
  Повърхностната вода се използва като питейна в градските зони;
  
• 
  Хидроенергетиката се използва изцяло през 1890-1918; енергопроизводството все още е важно.
  

• 
  Това проучване има за цел да покаже какъв тип информация е необходима на взимащите решения (на какво ниво и за какви решения) относно различните видове опции за изпълнение изискванията на РДВ. В допълнение, проучването показва как различните елементи на системата за оценка могат най-добре да генерират тази информация и как информацията може да бъде използвана при взимането на решения. И накрая, са идентифицирани основните информационни пропуски и специални потребности и приоритети за проучване.
  

• 
  Стъпка 1: Характеризирайте и разграничете (части от) водните обекти, за да идентифицирате обектите, за които трябва да бъдат определени цели и мерки, които също са определени и оценени;
  
• 
  Стъпка 2: Характеризирайте различните възможни мерки за постигане добро състояние на водите на нивото, на което тези мерки се провеждат;
  
• 
  Стъпка 3: Характеризирайте различните страни, които са положително или отрицателно засегнати от въздействието на тези евентуални мерки;
  
• 
  Стъпка 4: Определете най-добрия начин за използване на информацията, осигурена от съществуващата система за оценка на екологичните, икономическите или социалните въздействия на евентуалните мерки и определете основните пропуски в познанията и информацията, които трябва да бъдат попълнени, за да се проведе анализа на рентабилността и анализа на разходите и ползите;
  
• 
  Стъпка 5: Определете наличните професионални ресурси, с които разполагате;
  
• 
  Стъпка 6: Определете въпросите, които трябва да бъдат проучени.
  

• 
  Екологични въпроси, икономика;
  
• 
  Агенции, работещи в (общото) управление на речния басейн: общински власти, Речната асоциация за благосъстоянието на река Motala, Езерната асоциация за благосъстоянието на езерото Vätten.
  

• 
  Statistics Sweden (събира данни за 119 главни речни басейна);
  
• 
  Шведски институт за метеорология и хидрология (има регистър, в който всички шведски речни басейни, по-големи от 50 кв.км. и всички езера, по-големи от 1 хектар, са картирани);
  
• 
  Шведска асоциация за отпадъци и отпадни води (за данни за разходите за водоползване и канализация);
  
• 
  Информация от регионални и общински ведомства;
  
• 
  Асоциации, свързани с водите (например Шведският селскостопански съвет, Шведската фермерска асоциация, Националния съвет по рибарство, Шведския съвет за опазване на околната среда).
  

• 
  Няма.
  

• 
  Заради продължителното внимание, което се обръща на въпросите, свързани с качеството на околната среда, съществуват национални и регионални екологични стратегически програми, които уреждат устойчивото управление на водите, опазването на дънните морски популации, ограничаването на замърсяването на езерата и реките и намаляване на емисиите на азот във водите в резултат на човешки дейности в Балтийско море и неговия архипелаг наполовина (между 1985 – 1995);
  
• 
  Работи се на ниво басейн и подбасейн с цел да се постигнат целевите стойности за намаляване фосфора и азота, като отделни отрасли са задължени да постигнат целите на всяка мярка.
  

• 
  Независимо от провеждащите се програми за изпълнение на целите, някои подбасейни не могат да достигнат предвидените екологични цели. Започвайки от разпределянето на съществуващите източници, което показва дела на замърсителите в подбасейна, за целия речен басейн и за целия район на басейново управление, трябва да бъде разработена рентабилна схема за намаляване на замърсяването, за да се постигне добро състояние. В идеалния случай, тази схема трябва да се основава на пределните разходи за контрол на замърсяването, въпреки че необходимата икономическа информация се получава трудно, а критериите за компенсирането между отрасловите потребности и нужди, все още не са разработени;
  
• 
  Степента на намаляване на точковите емисии в Швеция вече е висока, особено по отношение на фосфора, в резултат на извършването на тристепенно пречистване на отпадните води през 70-те и 80-те години и нормативното регламентиране на емисиите от промишлеността. Това повишава пределните разходи за допълнително пречистване и може да повлияе на анализа на рентабилността. В други отрасли, например, селско стопанство, където те са няколко технически цифри, надеждните данни за пределните разходи са по-незначителни. Вместо това, реалните данни за подбора на мерките са (i) ефективност (постигане на ефектите с малки разходи), и (ii) степента на приемане от страна на заинтересованите участници.
  

• 
  Необходимост от повече информация за връзката между разходите за намаляване на замърсяването в повечето замърсени водни обекти, за проучване на рентабилните решения, включително подобрения като пречиствателни станции, разходи за изграждане на влажни и буферни зони, възстановяване на стари промишлени предприятия и изхвърляне на тежки метали и други вредни субстанции;
  
• 
  Необходимост от оценка на разходите/ намалелите печалби на фермерите, които променят практиката си в земеползването;
  
• 
  Необходимост от изследване, насочено към остойностяване на екологичните публични блага, вероятно чрез набор от методи за остойностяване, които да включват социално образование и публично участие в процеса на взимане на решения;
  
• 
  Необходимост от проучване степента, до която екологичните промени, в частност по отношение на качеството на водите в Швеция, е последствие от ендогенните социално-икономически фактори през следващите 25 години.
  

The Swedish University of Agricultural Sciences

P.O. Box 7047

SE-750 07 Uppsala

Marianne Löwgren

Associate Professor

Department of Water and Environmental Studies

Linköping University

S-581 83 Linköping

• 
  Силно дифузно замърсяване от селското стопанство (главно интензивно засаждане, голяма гъстота на добитъка);
  
• 
  Важни градски зони, основно по долното течение, но и в някои части на горното течение;
  
• 
  Силна концентрация на промишлено производство при основната и по-малките реки;
  
• 
  Лошо качество на река Oise и много лошо състояние на някои от по-малките реки;
  
• 
  Наличие на главен план за басейнов район Seine.
  

• 
  Оценка на наличието на данни;
  
• 
  Обикновено техническо и социално-икономическо изпитване: население, ръст на дейностите, ръст на населението; програми от мерки за намаляване на населението и тяхното въздействие върху бъдещото заустване;
  
• 
  Методологично изпитване и подобряване на базовите прогнози и сценарии, насочени към качеството на повърхностните води;
  
• 
  Илюстриране на евентуалните ползи на базовите сценарии за водната политика.
  

• 
  Стъпка 1: Идентифицирайте предишните тенденции и текущото състояние на политиката за водите, качеството и замърсяването на повърхностните води (включително канализационни системи и зауствания);
  
• 
  Стъпка 2: Разработете базова прогноза; оценка на достоверността на ключовите данни, методи и резултати (качество на водата, инвестиционни прогнози); еволюция на водното качество според експертните оценки;
  
• 
  Стъпка 3: Базови сценарии, в това число оценка на възвращаемостта на разходите; еволюция на водното качество, определена по модел;
  
• 
  Стъпка 4: Задълбочен поглед на политиката за водите: оценка на съответствието на съществуващата политика, възвращаемостта на разходите, необходимостта от знания;
  
• 
  Стъпка 5: Задълбочен поглед на методологията: приложимост на глобален подход и специални инструменти (например моделиране на екологичната реакция), наред с необходимите подобрения.
  

• 
  Биофизични познания, инженери (канализационни техники и ефективност) и икономисти;
  
• 
  Мултидисциплинарна координация и синтез;
  
• 
  Комуникационни умения за ефективно разпространение на резултатите от проучването.
  

• 
  Подробни данни за източниците на замърсяване на водата (замърсяване със суровини, пречистване, заустване, основна инвестиционна програма или потребности, предизвиквани от съществуващата политика за водите), поето количество вода и качество на водата;
  
• 
  Експертни познания за средните отношения на замърсяването;
  
• 
  Демографски данни (минали, настоящи, бъдещи прогнози);
  
• 
  Регионални планови документи.
  

• 
  Основни заинтересовани участници, включени в проучването: бюрото на речния басейн Oise към агенцията по водите (ръководител, плановик, инвестиционен мениджър, експерт по качеството на водите), експерти от агенцията по водите (икономисти, инженери, експерти по качество на водите), независими учени (моделиране на екологичната реакция) и правни консултанти (координация и синтез, комуникация);
  
• 
  Други заинтересовани участници: регионални представители на министерството на околната среда.
  

• 
  Доказана приложимост на методологията на ниво речен басейн Oise;
  
• 
  При оценката на източниците на замърсяване, заустването и потребностите от съоръжения за промишлеността и домакинствата може да се достигне висока степен на достоверност;
  
• 
  Базовият сценарий подчертава основните трудности за постигане целите за качеството на повърхностните води: постоянно замърсяване с нитрати, в това число подпочвени води, дълъг процес на подобряване на отраслите с лошо състояние; несъответствие между дефиницията за добро състояние и някои природни процеси (преустановени норми по отношение на ерозията).
  

• 
  Основните проблеми са свързани с подпочвените води: разпространение на заустванията (не са свързани домакинствата, животновъдните ферми) между повърхностните и подпочвените води, степен и скорост на замърсяване и механизми за премахване на замърсяването в почвите и подпочвените води, преминаване на замърсяването от подпочвените към повърхностните води. Необходими са специални познания за обединяването на повърхностните и подпочвените води;
  
• 
  Сериозна несигурност относно бъдещата степен на икономически дейности (промишленост и селско стопанство): необходими са сценарии, но не са достатъчни, трябва да се използват прогнози
  

• 
  Основните познания, които бяха използвани не са икономически, а “икономически подход”, т.е. мултидисциплинарна координация и синтез плюс управление на несигурността;
  
• 
  Наличните данни позволяват базовото прогнозиране на замърсяването и качеството на повърхностните води, подчертавайки необходимостта от сценарии и модели на екологична реакция;
  
• 
  Методология, приложима на ниво речен басейн Oise, прогнози за 5 до 7 години, сценарии и вероятности, необходими за 15 годишните прогнози;
  
• 
  Проучването осигурява полезни резултати за липсата на съответствие на действащите политики с целите за добро състояние за 2015, осигурявайки по-широк поглед, отколкото настоящите планови дейности (до 2006).
  

Agence de l’Eau Seine Normandie

51 Rue Salvador Allende

F-92027 NANTERRE

Tel. +33 1 41 20 16 69

Fax. +33 1 41 20 33 33