Речен басейн Ribble (Англия): Интегрирана оценка на плановете за управление на речните басейни

• 
  Натиск от водочерпене;
  
• 
  Дифузно замърсяване от селскостопански земи, съдържащи непропускливи глинени почви;
  
• 
  Различно качество на водите в градските и селските райони;
  
• 
  Липса на пречиствателни съоръжения;
  
• 
  Натиск от туризъм и икономическо развитие и регенерация.
  

• 
  Това хипотетично проучване използва налични данни и предположения за липсващата информация. То очертава цялостния процес за провеждане на интегрирана оценка на мерките – от избор на система от мерки и провеждане на анализ на рентабилността, до определяне на опции за непропорционални разходи – за постигане на добро състояние на водата в речния басейн посредством шестетапен процес, а не според триетапния подход, предложен в настоящото Ръководство. Специално внимание се обръща на анализа на рентабилността. В този пример се идентифицират и проучват въпросите и проблемите, които възникват по време на този “виртуален” процес и се гледа напред към бъдещите изисквания след крайния срок през 2004г.
  

• 
  Експертни интервюта (телефонни и на живо) с основните взимащи решения, заинтересованите участници и експерти, за да се разгледат възможностите на подходящите процеси за разработване на интегрирано проучване, разработване на инструменти и информация за изготвяне на “виртуалното” проучване;
  
• 
  Извършване на основен преглед и разработване на доклад, който представя подход за интегрирана оценка в шест етапа (подробности са представени по-долу), наред с отработени примери, които показват как този процес на оценка може да реши някои от въпросите, повдигнати от заинтересованите участници и взимащите решения;
  
• 
  Организиране на двудневен семинар за обсъждане резултатите и въпросите, свързани с практическото изпълнение на този подход; определяне на силните страни на подхода и приоритизиране на бъдещите нужди от проучване.
  

• 
  Стъпка 1: Обективна спецификация за разработване на одобрена и последователна програма от мерки, която включва национални, регионални и местни цели, свързани с водата и други аспекти на качеството. Интервюта с основните хора, които взимат решения, заинтересованите участници и експерти, за да представят становищата си относно системата за оценка, да определят информацията, необходима за подпомагане взимането на решения и за наличността на тази информация;
  
• 
  Стъпка 2: Оценка на видовете натиск и рисковете от неизпълнение на обичайния бизнес сценарий. Оценката на риска очертава вероятността водните обекти да не успеят да постигнат добро състояние на водите в бъдещите планови периоди без допълнителни политически мерки;
  
• 
  Стъпка 3: Проучване на опциите. Идентифициране на приложими и рентабилни мерки, насочени към намаляване на рисковете от непостигане на добро състояние в различни планови периоди;
  
• 
  Стъпка 4: Оценка на опциите. Идентифициране и оценка на рентабилна мярка за постигане на различни степени на добро състояние на водите и оценка на разходите и допълнителните въздействия на тези мерки. Това се прави с цел еднакво да се покрият всички ефективни мерки за основните сектори (например водна промишленост, неводна промишленост, селско стопанство и други дифузни източници на замърсяване на водите).
  
• 
  Стъпка 5: Актуализиране на целите. С цел оценка на най-подходящите мерки за отделните водни обекти, като се има предвид приложимостта на идентифицираните мерки за постигане на различни степени на добро състояние на водата и техните разходи. Този процес е насочен към определяне дали избраната система от мерки е неприемливо скъпа, за да се вземе решение дали може да е необходима дерогация;
  
• 
  Стъпка 6: Одобряване на плана. Провеждане на определени действия за Агенцията, нейните плановици, отрасли и специфични географски зони, като се провеждат консултации с участието на национални, регионални и местни заинтересовани участници.
  

• 
  Широк кръг експерти с познания по икономика, политика, оценка на екологични данни, качество на водите, водни ресурси, СМВО, специалисти по селско стопанство, местни и регионални ведомства;
  
• 
  Експерти по публични консултации/ участие;
  
• 
  Функционален опит на ниво стратегиране, политика и операции.
  

• 
  Експертни интервюта с основните хора, които взимат решения, заинтересовани участници и експерти;
  
• 
  Налични данни, допълнени с предположения при липса на информация;
  
• 
  Оценката е виртуално проучване; не е използвано ново емпирично проучване, а резултатите нямат емпирично значение.
  

• 
  Проучването е разработено от Environment Agency с WRc и Environment & Society Research Unit (ESRU, University College London);
  
• 
  В двудневен семинар участваха 55 делегата, половината от които бяха от Environment Agency, а останалите представляваха широк кръг организации, включително Department for Environment, Food and Rural Affairs (DEFRA) в Англия и Уелс, европейски експерти, в това число ръководители от Генералния директорат по екология на ЕК, академици, НПО и заинтересовани участници – експерти, от водната промишленост, Националния фермерски съюз и Кралското общество за английска природа.
  

• 
  Използва шестетапен подход, а не триетапния, представен в РДВ. В проучването се набляга, че шестте етапа не са линейни, необходими са редица връзки и обратна връзка, както и принос от консултациите, рамка (Насоки) и инструменти, които осигуряват осъществяването на всички етапи на различни точки;
  
• 
  Ориентираното към процеса проучване показва кои са различните етапи, необходими за изпълнение на интегрирана система от мерки, с ясно дефинирани отговорности, принос, резултати, отношение към сроковете и изискванията на РДВ, като в същото време се идентифицират и други въпроси за дискусия;
  
• 
  Идентифицира необходимостта от провеждане на оценка на риска за водните обекти, които могат да не постигнат добро състояние на водите в бъдещите планови периоди при разработване на обичаен бизнес сценарий. Разглежда въпросите, свързани с разработването на подходящите инструменти и методи за провеждане на анализ на риска, когато липсва информация с необходимото ниво на сигурност и когато е необходима качествена информация;
  
• 
  Обсъжда интеграцията между секторните политики (а именно селскостопанската политика) и процеса на разработване на интегрирани планове за управление на речните басейни.
  

• 
  Опростените работни примери показват необходимостта от по-задълбочен анализ, моделиране на множество резултати и непреки въздействия на мерките;
  
• 
  Използването на “един неуспешен – всички неуспешни” за показателите, прогнозиращи качеството водите, не може да улови степента на въздействие, което всеки показател може да има;
  
• 
  Проучването предлага използване на система за претегляне, за да се разграничат степените на индикаторите.
  

• 
  Цялостен процес на интегрирана оценка на ПУРБ в контекста на преките нужди, предвидени в РДВ и възможността на Екологичната агенция да отговори на тези нужди;
  
• 
  Дали да оценим въздействията за всяка мярка по отделно, или за всяка стратегия по отделно;
  
• 
  При голям брой водни обекти и липса на ресурси за проучването на всеки, за установяването на една форма за прехвърляне на ползи ще е необходимо да се използват стойности от други подобни примери.
  

Senior Water Economist

Economics Policy Unit

Environment Agency

32 Park Close

Hatfield

Tel: +44 (0) 1707 256 070

Fax: +44 (0) 1707 256 071

Email: Jonathan.fisher@environment-agency.gov

• 
  Гъстота на населението с различен пространствен характер;
  
• 
  Хетерогенно население с голямо търсене и зауствания в уязвими територии;
  
• 
  Опустяване на планински територии;
  
• 
  Значение на туризма със съответните видове натиск върху водоснабдяването;
  
• 
  Силно селскостопански район, с отглеждане на добитък;
  
• 
  Силно развита промишлена дейност, концентрирана в пет зони.
  

• 
  Проучването се проведе от агенция по водите на RMC;
  
• 
  Мултидисциплинарни консултации.
  

• 
  Подробни данни за източниците на водоползване (селско стопанство, туризъм, промишленост, природни паркове, население и др.);
  
• 
  Експертни познания.
  

Използваната методология се опита да идентифицира последователно съответните критерии и, ако е възможно, да направи разграничение между икономическите дейности. След това ставаше въпрос за идентифициране на всички хидрографски разделения, за да се определи това, което има най-близка информация до информацията, получена от интерпретирането на предварително дефинирани критерии. Този метод ограничава разходите и предлага необходимия качествен подход, който отчита местните и специфичните характеристики. Методологията се основава на компромис между социално-икономическите, хидрографските, териториалните критерии и др., и следователно може да се говори за известна степен на тълкуване.

Philippe Dupont, chief of planning department

Olivier Gorin, environmental socioeconomic studies

2/4 Allée de Lodz

F-69363 LYON

Tel. +33 4 72 71 26 00

Fax. +33 4 72 71 26 03

Email olivier.gorin@eaurmc.fr

• 
  Международен контекст;
  
• 
  Висока гъстота на населението и промишлеността;
  
• 
  По-скоро лошо качество на повърхностните води и силно модифицирани водни обекти;
  
• 
  Дифузно замърсяване от селското стопанство;
  
• 
  Местно значение на водните ресурси (подпочвени води);
  
• 
  Наличие на главни планове за някои части от речния басейн и международна комисия за опазване на река Scheldt.
  

• 
  Проучването има за цел да приложи подхода и някои елементи на проекто Ръководството (базов сценарий, анализ на рентабилността) в трите отделни части на проучването: качество на повърхностните води, черпене на подпочвени води и морфология. Целта на тази работа беше да се изпита приложимостта на процеса и методите, а не да се получат определени резултати, и да се оцени наличието и сравнимостта на данните между петте страни, участващи в международен речен басейн Scheldt.
  

• 
  Стъпка 1 – етап на първоначален преглед на литературата за определяне на информационната база на петте страни в разглеждания речен басейн;
  
• 
  Стъпка 2 – семинар в Амстердам, с участието на експерти от работни групи WATECO и IMPRESS (ноември 2001) – аналитичен процес въз основа на мащабирането на Ribble – идентифициране на 3 подпримера (качество на водата, черпене на подпочвени води, морфология);
  
• 
  Стъпка 3 – Семинар в Брюж (февруари 2002) – доклад от всеки от трите екипа по проучването;
  
• 
  Стъпка 4 – Представяне на предварителните резултати на конференцията “Лил 3” – март 2002;
  
• 
  Стъпка 5 – Изготвяне на резюме и евентуални последващи действия по работата, започнала чрез проекта “Scaldit”.
  

• 
  Обединяване на икономически познания, въздействия и натиск, специалисти по почвите;
  
• 
  Принос от проекта River 21 за характеризирането и базовия сценарий;
  
• 
  Подкрепа от ГД Околна среда на ЕК, консултанти (ERM) и учени (ENGREF) за проучването на черпенето на подпочвени води;
  
• 
  Достъп до данни, събрани от секретариата на Международната комисия за опазване на Scheldt.
  

• 
  Планови документи и индикатори от водните обекти и администрациите на петте страни (основно от RIZA, VMM, водна агенция Artois-Picardie, IBGE и Министерството на околната среда от Валония);
  
• 
  Данни за качеството на водите, черпенето на подпочвени води.
  

• 
  Включването на заинтересованите участници е ограничено (първоначално беше предложен семинар със заинтересованите участници, но в последствие беше отменен поради времеви ограничения). Въпреки това ясно беше очертана необходимостта от принос на заинтересованите участници (данни, знания, обсъждане на възможните мерки...).
  

• 
  Изпитването на процеса позволи ясното очертаване на работните връзки, необходими за интегриране на икономическия анализ в цялостния процес на разработване на интегриран план за управление на речния басейн в международен район на басейново управление;
  
• 
  По отношение на морфологията бяха извършени всички етапи на икономическият подход (характеризиране, оценка на риска, анализ на рентабилността);
  
• 
  Разработване на приблизителен метод за оценка на въздействието от основните видове водоползване върху качеството на водата;
  
• 
  Анализ на системата на водоносния слой в целия район на басейново управление и предложение за обикновен модел за приложение на икономическия подход.
  

• 
  Системата за мониторинг в различните държави/ страни се различава. Едно решение е хармонизиране на тези системи; това може да се осъществи наред с дейностите, насочени към моделиране на подводосборните басейни в района, за определяне на независимостите по горното/ долното течение;
  
• 
  Необходимост от намиране на “точния” мащаб за провеждане на анализа. Това означава предварителна работа, за да се разбере функционирането на района (например отношения между различните водоносни слоеве).
  

• 
  Базовият сценарий и анализът на рентабилността бяха пропуснати, тъй като липсваха или беше трудно да се съберат данни или познания за провеждане на изпитване на международно ниво;
  
• 
  Създаване на неформална мрежа от експерти (от различни дисциплини и държави), която е ресурс за изпълнението на РДВ
  

Tel. +32 53 72 63 28/Fax +32 53 77 71 68/Email : a.beckers@vmm.be

Tel.+33 3 27 99 90 00/Fax.+33 3 27 99 90 15/Email : a.courtecuisse@eauartois-picardie.fr

Treatment (RIZA), P.O. Box 17 NL-8200 Lelystad Tel. +31 320 297 359/Fax.