Развитие на 3 община средец 3

Водни ресурси

Свлачищата и срутванията в района са рядко явление. При по-интензивни и продължителни дъждове се създават условия за формиране на повърхностен воден отток, който може да изтича със значителна скорост. Така формираните водни маси изпълват бързо доловете и реките и в редица случаи причиняват вреди на земеделските култури. Това е наложило построяването на много диги в долните течения на реките Средецка и Факийска.

Изворите в района са в ограничено количество. Повечето от тях през лятото пресъхват. С чувствителен и постоянен воден дебит са изворите на Бяла река и Башдерменски дол.

Режимът на отока на реките е непостоянен и техните водни ресурси не могат да се използуват пълноценно.

На територията на Община Средец са се оформили горните и средните течения на реките Средецка и Факийска.

Река Средецка извира от Бакаджиците и тече в плитко речно корито през Бургаската низина, влива се в езерото Мандра. В горното си течение носи името Стара река и има съвсем малка долина. След като приеме първият си приток р. Чекманска, реката навлиза в хълмиста област, в която образува меандри. Долината и в тази част е все още тясна с полегати брегове и малък наклон. Този участък е известна с името Голяма река. Постепенно се разширява и при с.Проход достига 400м. При гр.Средец реката отново меандрира. След село Дебелт коритото и загубва естествените си очертания, поради корекции на бреговете и извършени в процеса на строителство на подобекти от изграждащата се инфраструктура на “Промет”АД с.Дебелт. Дължината на реката е 69км. Водосборна площ 985км². Среден годишен отток при с.Проход 1.95м³/сек. С пълноводие през месец февруари и маловодие през месеците август, септември и октомври.

Река Факийска събира водите си от северните склонове на Странджа планина и тече в тясна долина. Също се влива в езерото Мандра. Режимът на оттока е непостоянен и нейните водни ресурси не могат да се ползват пълноценно. Река Факийска на места оформя красиви места за отдих и риболов. Факийска река от граничното било на Странджа, западно от връх Кервансарай е буйна и влачи наноси, защото тази част на планината е гола. Наближавайки с.Факия долината се разширява и реката загубва поройният си характер. Въпреки това речното корито често се затрупва от наносите от поройните притоци – Олуджак, Белевренска река и Кондака. Реката е широка средно 8 – 10м, а на места 20м, но има малка дълбочина. В местността Раков дол е завирена за нуждите на “Промет”АД с.Дебелт. Дължина на реката 87 км. Водосборната площ е 641км. Среден годишен отток при с.Зидарово – 4.84 м³/сек.

В 18 от населените места в Община Средец са събрани данни за естествените водоизточници, които населението ползва при необходимост за питейни нужди. Те наброяват 79.

Отличителна черта на Общината е маловодието.

Геоложки строеж и петрографски състав

В най-североизточната част на Общината съвсем малко са разпространени пясъци, пясъчници и варовици от плиоцена.

Сенонът заема една значителна част от северната половина на територията на Общината, очертана приблизително от линията Росеново, северно от Пънчево, Бистрец, Кубадин. Той е от средиземноморски тип и е представен от мергели, сред които са включени мощни задруги от андезитни туфи. Срещат се и конгломерати. Мергелите са от типа на ветрилските.

Туренът и ценоманът в района на Община Средец са от средиземноморски тип и се намират северозападно от Факийска река. Ценоманът е представен от ръждиви пясъчници, които се сменят с глинесто-песъчливи лиски и кристалинни варовици. Главно по тектонски причини глинестите лиски са филитизирани. В Странджа туренът започва с контгломерати, които нагоре постепенно преминават в пясъчници. Най-високо се явяват тъмни глинесто-мергелни лиски, които се сменят с тънкослойни пясъчници.

Юрата застъпена с варовици, аргилити и филити в районите на село Богданово и село Варовник.

Триасът е представен от доломитни варовици в района на юг-югозапад от с. Варовник и източно от село Граничар.

В землищата на селата Тракийци, Граничар и Кирово и около селата Пънчево, Вълчаново и Бистрец са разположени палеозойски южнобългарски гранити, които заемат сравнително най-голяма площ от територият на Общината. На запад от тях са застъпени предимно ларамийски плутонити.

В южните крайгранични райони, на юг от село Г. Буково, село Факия и на запад и юг от село Белеврен архая е представен от гнайси, амфиболити и шисти.

В отделни и малки разкъсани петна по течението на Факийска река, между селата Момина църква и Факия, протерозия е представен от ултрабазични и базични магматици.

Кватернерните речни тераси по реките Голямата, Проходска, Средецка и Факийска са изградени от чакъли, пясъци и глини.

Напукването и изветрянето на основните скали е различно. Най-силно са изветрели мергелите, лиските и варовиците. Почвите, които те образуват са с по-дебел слой скален рохляк и по-голямо плодородие. Дълбоки са почвите образувани върху андезити и андезитови туфи на равни и полегати терени - предимно в северната част на Общината. Палеозойският гранит и архаичните гнайси и шисти са силно изветрели повърхностно и са напукани хоризонтално и вертикално. Образуваните върху тях почви са с по-голямо количество на чакъл и пясък.

Почви

Според почвено-географското райониране на България територията на Общината попада към две подзони от Южнобългарската ксеротермална зона: Среднобългарската подзона на канелени горски почви и смолници и Южнобългарската подзона на плитки канелени горски почви.

Северната част на Общината, приблизително до линията Радойново – Драка – Средец – Драчево - язовир Раков дол е отнесена към Бургаския район от Бургаско – Странджанско - Черноморският район на Бургаско -Странджанско - Черноморската провинция. Тази част от Общината съвпада в границите си с Климатичният район на Бургаската низина и представлява незначителна площ от общата площ на Общината. Останалата част от територията на Общината попада в Странджанският район от Родопско-Странджанската провинция.

Излужени канелени горски почви

Тези почви имат най-широко разпространяване и заемат почти цялата площ ( 95,4% ) на Общината. Разпространени са по цялата територия с изключение на най-северните и някои източни части.

Излужените канелени горски почви имат добре оформен и средно мощен ( 80-120см ) профил. В някои ниски и равни места той достига и до дълбочина 180-200см, а в полупланинските райони са развити и плитки с дълбочина до 35см канелени почви.

Хумусно-акумулативният хоризонт е тъмноканелено, до канелено-кафяв добре оструктурен. Механичният му състав варира от глинесто-песъчлив, който е преобладаващ до леко и средно песъчливо глинест. Съдържанието на хумус е от 0,34%, като най-често почвите са средно богати до бедни на хумус.

Преходно-алувиалният хоризонт е добре изразен, с червено-кафяв, кафяво-червен и по-рядко канелено-жълтеникав цвят. Той е плътен и има буцестопризматична структура.

Водният режим на излужените канелени горски почви не е особено благоприятен поради специфичното съчетание на климатичните и други фактори в района. С най-тежък механичен състав са излужените канелени почви развити върху андезити и варовици. Порьозността на тези почви е ниска, поради което те са много плътни, а водопроницаемостта им е ниска. Това води до тяхното преоблажняване, което от своя страна влошава аерацията им.

Върху излужените канелени горски почви растат високостъблени и издънкови насаждения с разнообразен състав, като водещи в тях са дъбовете. Тези почви в съчетание с другите растежни условия създават благоприятни условия за отглеждане на високопродуктивни насаждения от благун, зимен дъб, цер и източен бук. Особено бедните почви от този подтип предлагат условия за развитието на иглолистна и сухоустойчива широколистна растителност.

Чернозем-смолници

Тези почви са разпространени на север от река Средецка предимно върху равни до слабо наклонени терени. По-широко е разпространен подтипа - излужена чернозем-смолница. В района между селата Загорци-Светлина-Суходол-Дюлево те преминават в карбонатни и типични, които се отличават от излужените по това, че при тях карбонатите са съответно в целия профил или това, че при тях карбонатите са съответно в целия профил или под 25-35см. Върху относително високите части са се формирали каменовидни чернозем-смолници, които осъществяват прехода към канелените почви.

Характерните за Странджа хумусно-карбонатни почви са червено до черно оцветявани и без карбонатно съдържание. Те са развити върху варовици и са с променлива мощност ( 20 - 80см ). По механичен състав те са леко до средно песъчливо-глинести с различно съдържание на скелет. Тези почви са рохки, като уплътняването им настъпва в преходният хоризонт. Значителна част от тях са с добра порьозност, но имат неблагоприятен воден режим поради малката мощност и голяма каменливост. По запасеността си с хумус са средно до богато хумусни 11,05%.

Тези почви са с незначително разпространение на територията на Общината – 193дка и са разположени предимно върху заливните тераси на реките Средецка и Факийска.

Профилът на алувиалните почви се характеризира с наличието на пластове различаващи се по механичен състав, плътност, цвят и дебелина. Основната скала върху която са образувани са речни наноси.

Хумусният хоризонт е с дебелина от 10 до 40см, под който следват незасегнати от почвообразуването алувиални наноси. Тези почви са глинесто-песъчливи, рохки, проветриви, средно и слабо запасени с хумус и азот.

Растителност

В растително – географско отношение районът в който попада Община Средец представлява продължение на Колхидската провинция, която обхваща южното крайбрежие на Черно море от Кавказ до Странджа. Тук са се образували трайни асоциации с някои основни видове на Странджанската горска растителност, формирайки отделна естествено–историческа самостоятелно обособена типова гора.

В миналото районът на Странджанския край е бил покрит с гъсти широколистни гори, но с течение на времето човекът значително е повлиял върху растителния свят. Сега на мястото на някои горски екосистеми са създадени агроекосистеми или пък по естествен път са възникнали вторични горски храстови и тревни екосистеми.

По-голяма част от запазените гори са изградени предимно от благун и цер. Чистите благунови гори са разпространени най-често върху канелени почви, а церовите върху смолници. Други представители на дървесната растителност са зимния дъб, горунът, източен бук, бряст, явор, ясен, габър, клен, липа, леска, върба, елша, и др. Подлесът е зает от хвойна, драка, зеленика, глог, дива лоза, бръшлян. Почти навсякъде се срещат увивни растения – гърбач, повет, хмел и др.

Понтийската растителност е представена от странджанския дъб, зелениката, лавровишня, пирена и др.

Разнообразието от видове е голямо и при наличните лечебни растения. За тях предстои да се изготви кадастър и програма за устойчиво ползване.

В полупланинската част на Общината има богато биоразнообразие:

• 
  Срещат се дъбови церови, липови, борови и габърови насаждения на възраст от 29 до 60 години. Забележителни за района са дъбът “благун”и единичните вековни букови дървета до с.Варовник и с.Долно Ябълково.
  
• 
  Тревистият състав също е много разнообразен - диворастящи билки като мащерка, маточина, жълт кантарион, бял равнец; детелина, здравец, великденче, момина сълза и други. През месеците май и юни има и много цветя като най-характерното е див божур.
  
• 
  От храстовите видове се срещат трън, шипка, глог, дрян, драка и др.
  
• 
  Богатото биоразнообразие е фактор за развитие на екотуризъм и специализирани видове туризъм.
  

Животински свят

До сега пълна характеристика на животинския свят в Община Средец не е правена, въпреки, че тук природата е съчетала специфичния климат с подходящ релеф и растително разнообразие, като по този начин е създала благоприятни екологични условия за развитие на богат животински свят в района.

По-важните представители на животинския свят, които обитават постоянно или временно територията на района са следните :

А. КЛАС БОЗАЙНИЦИ

1. 
   Разряд чифтокопитни
   

• 
  Благороден елен - до края на седемдесетте години неговото обитание на територията е имало миграционен характер. От началото на осемдестте години се забелязва трайност в местообитанията му. Основният запас е в района на “Царево келеме“ и “Кабата“.
  
• 
  Сърна - повсеместно разпространена със запас под нормалния.
  
• 
  Дива свиня - повсеместно разпространена с нормална гъстота.
  

2. 
   Разряд зайцеподобни
   

• 
  Заек - обитава участъка, като гъстотата му е незначителна, а разпространението спорадично.
  

3. 
   Разред гризачи
   

• 
  Катерица - обитава предимно горските комплекси.
  
• 
  Лалугер - разпространението му обхваща преди всичко работните и пасищни земи.
  
• 
  Полска мишка - повсеместно разпространена.
  
• 
  Сив плъх - разпространението му е локализирано около постройките в района и бреговите земи.
  

1. 
   Разред хищници
   

• 
  Вълк - наблюдават се единично преминаващи екземпляри.
  
• 
  Чакал - повсеместно разпространен със значителна гъстота.
  
• 
  Лисица - повсеместно разпространена.
  
• 
  Дива котка - повсеместно разпространена.
  
• 
  Белка - повсеместно разпространена. Придържа се към населените места в каменливите райони.
  
• 
  Златка - единични екземпляри обитават лесистите райони. Защитен вид.
  
• 
  Черен пор - повсеместно разпространен.
  
• 
  Скитащи котки и кучета - в близост до населените места и крайпътни ханчета.
  

Б. КЛАС ПТИЦИ

1. 
   Разред кокошеви
   

• 
  Колхидски фазан - обитават единични екземпляри в следствие разселването на този вид в съседни райони.
  
• 
  Яребица - единични ята обитават района, като се придържат към обработваемите земи и окрайнината на гората.
  
• 
  Кеклик - характерен вид за района.
  
• 
  Пъдпъдък - гнезди в работните земи. Числеността му варира.
  

1. 
   Разред дъждосвиррцови
   

• 
  Горски бекак - среща се из целия район.
  

2. 
   Разред гълъбови
   

• 
  Гривяк - гнезди повсеместно в горските комплекси със значителна гъстота.
  
• 
  Гургулица - обитава повсеместно района.
  
• 
  Гугутка - обитава района, като се придържа към културния ландшафт.
  

3. 
   Разред нощни грабливи птици
   

Защитени видове - с най-голямо разпространение са кукумявката и горската улулица.

5. 
   Разред дневни грабливи птици
   

Защитени видове

• 
  Обикновен мишелов - повсеместно разпространен.
  
• 
  Ястреб врабчар - с малка гъстота.
  
• 
  Ястреб кокошкар - с малка гъстота
  

6. В района обитават различни представители от разредите пойни, чайки, кълвачови, дългокраки. Повечето са защитени видове без ловностопанско значение.

Наличието на голям брой щъркели от прелетните птици в Община Средец е показател за чиста околна среда.

Край реките и заблатените места има представители на харпактикоидна фауна – водна змия, смок, слепок, сухоземни и водни костенурки, а в реките - риба.

Полезни изкопаеми

Община Средец разполага с богати запаси от нерудни изкопаеми - глина скалнооблицовъчни материали, пясък, варовик и др. Залежите не са добре проучени и използвани.

На територията на гр.Средец има 5 кариери. За функционирането им е необходимо изготвяне на технико-експлоатационни проекти и ОВОС, съгласно Закона за подземните богатства.

• 
  Кариера за андезит “ Каменна река “ е отдадена на общинска концесия;
  
• 
  Кариера “Кариерата “ за глина;
  
• 
  Кариера за скалнооблицовъчни материали “Вълчаново”/мрамор и габро/;
  
• 
  Находище “Божема “ в с.Сливово – гранит;
  
• 
  Кариера за пясък в землището на с.Дебелт;
  
• 
  Находище за добиване на варовик и производство на вар - с.Варовник
  

Изводи

• 
  Голямото разнообразие и богатство на природни ресурси не е достатъчно добре проучено и използвано;
  
• 
  От природните условия и ресурси съществено значение за формирането и развитието на Общината играят природо-географско положение, горските ресурси в Странджа и плодородните почви от южната част на Бургаската низина;
  
• 
  Основните природни ресурси са почвените, агро-климатичните, известна роля играят и пасищните тревни ресурси по склоновете и билата на хълмистите възвишения, които, макар и немалки по площ, се ползват само през пролетта и ранното лято, т.е. преди тяхното изгаряне през засушливите месеци;
  
• 
  Водните речни и подпочвени ресурси са много ограничени и имат локално значение. Те на места са баражирани в малки язовири и водоеми;
  
• 
  Териториите в югоизточната част на Общината попадат в буферната зона на Природен парк “ Странджа “, местността “ Божура “ е определена за рекреационна зона - това са най-преспективните места за развитие на туризъм в Общината;
  
• 
  Общината има разнообразен релеф, в южната част на Общината той е полупланински и планински – включва северните разклонения на Странджа планина, а в северната – равнинен, обхваща части от Бургаската низина;
  
• 
  Богатите нерудни изкопаеми – глина, скалнооблицовъчни материали, пясък, варовик и др. не са добре проучени и използвани;
  
• 
  Общината е с мек климат и голям брой слънчеви дни – попада в зоната с умереноконтинентален и преходноконтинентален климат; най-източните й части са под влиянието на черноморската климатична зона;
  
• 
  Продължителното и сухо лято през някои години застрашава селскостопанското производство и причинява множество пожари в горите; количеството на валежите е под средното за страната, неравномерно разпределено по месеци;
  
• 
  Наличие на богато биоразнообразие; голямото разнообразие на билки, гъби и диви плодове;
  
• 
  Богатство на разнообразни гори, дивеч и голямата лесиситост в южната част на Общината;
  
• 
  Община Средец е екологично чиста Община със запазен екологичен баланс;
  
• 
  Голямо разнообразие на почвите, което благоприятства почти всички видове селскостопански култури;
  
• 
  Хидрографската мрежа е неравномерно развита – по-гъста е в южната част; реките имат променлив воден режим и техните водни ресурси не могат да се използват пълноценно; маловодието е отличителна черта на Общината;
  
• 
  Основните водни артерии в Общината са р.Средецка и р.Факийска, които са с непостоянен воден режим;
  

Каталог: upload -> files
files -> Мотиви към законопроекта
files -> Мотиви към законопроекта
files -> Списък на участниците – 22 ученици от икономически професионални гимназии и 3-ма учители
files -> З а п о в е д № от г. На основание чл. 162, ал. 4 от Кодекса за застраховането, образците на отчет
files -> Наредба №23 от 18 декември 2009 Г. За условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "прилагане на стратегиите за местно развитие" и по мярка "управление на местни инициативни групи
files -> Съдържание увод глава първа. Особености на отразяването на кризата в медийния дискурс
files -> Единни в многообразието замяза на „Еднообразни в разединението”
files -> Заседанието на кабинета, в което участваше и министър Москов продължава

Изтегляне 1.8 Mb.

Сподели с приятели: