Реалностите на вярата чудесата на бога, преживени днес м. Базилеа Шлинк Съдържание

БОГ ОБИЧА СМЕЛАТА МОЛИТВА

Всеки ден, след като обядваме, всички ние обикаляме вътрешния двор на дома ни. Една от сестрите носи знаме, върху което е записано едно от Божиите обещания. След това поднасяме пред Небесния Баща нашите най-належащи нужди, пеейки следната песен: „Всичките ни средства от Него идват, Твореца на небето и земята. И макар и да сме грешни, няма да остане наш дълг неплатен!” Ние пеехме тази песен и след като построихме дома „Исусова радост”.

Нашите ежемесечни плащания бяха големи и сякаш това щеше да продължи безкрай. Дълго време ги държах окачени в стаята ми, за да ги гледам постоянно. Защото трябваше непрестанно да бъдат представяни с вяра пред Небесния Баща. Вечер след вечер, до края на месеца, аз ги отмятах и пишех срещу всяка платена сума едно „благодаря” на Бога. Но едва беше изминал месецът, и сметките за следващия скоро се натрупваха безмилостно.

От тази гледна точка някой би могъл да си помисли, че в нашето Сестринско общество не се радваме на нищо друго така, както на паричните дарения. По това време, когато средствата ни бяха толкова оскъдни, Бог изненадващо вложи в сърцето ми да построим църква, която щяхме да наречем „Призивът на Исуса”. Това също беше спешна задача. Бог очакваше от нас да бъдем вестители за Него и да разнасяме Неговата блага вест. Тази църква, със своите 1200 места, щеше да бъде посветена на тази цел. Аз се почувствах почти като цар Давид, който се молеше: „Няма да вляза под покрива на къщата си, нито ще дам сън на очите си, или дрямка на клепачите си, докато не намеря място за Господа, обиталище за мощния Бог на Яков” (Псалм 132:3-5). Но докато имахме дължими плащания във връзка с дома „Исусова радост”, беше невъзможно да започнем голям проект като този. Щеше да струва около четвърт милион долара.

Заповедта от Бога обаче, беше като огън, който не може да бъде угасен с причини или трезви изчисления. Той ме нудеше да направя следващата стъпка на вяра. Една вечер аз казах: „Ще открием нова спестовна сметка – за църквата „Призивът на Исуса”. Всичко, което постъпи по нея, няма да се пипа. Това ще бъде първоначалното плащане за църквата, която много скоро ще започнем да строим.” Сестрите повдигнаха някои въпроси. Сигурно много щяха да дарят за тази църква, но какво щеше да се отделя от средствата, които иначе отиваха за общи нужди или за дома за гости. Аз бях уверена, че Сам Бог беше двигателната сила за тази църква. Ако Той искаше тя да бъде построена бързо, тогава щеше да се погрижи нашите други плащания да могат да се извършат навреме, независимо от тази нова сметка. Това докосна сърцата на всички сестри и за моя рожден ден те ми подариха новата спестовна книжка.

Няколко дни преди това, през време на общата молитва, аз бях представила този въпрос пред нашия Небесен Баща чрез „стихове на вярата”. Щом като това е подарък за рожден ден, тогава спестовната книжка не трябваше да бъде празна или наполовина празна – тя трябваше да бъде пълна! Аз не знаех, че в книжката имаше място за 78 записа. Така че, ако Бог искаше да отговори на това пожелание, 78 дарения трябваше да дойдат за един ден! Когато тържеството за рождения ми ден приключи, и всички дарения бяха вписани, и последният ред беше запълнен. Повече от 1300 долара бяха постъпили, без никой от нашите приятели да знае за нашето молитвено споразумение с Небето. Крайъгълният камък за Господния Дом беше тук! Бог беше заложил Самия Себе Си за него. През следващите месеци тази сметка продължи да расте, а междувременно ние бяхме в състояние да посрещаме всичките си регулярни задължения.

Разбира се, имаше някои трудни моменти. И за сестрата, която отговаряше за финансите, това беше специален изпит. За първи път тя беше изправена пред изкушението да „вземе назаем” от друга сметка. При други обстоятелства това често е възможно, но сега това не беше позволено, тъй като тази сметка беше посветена на Бога по специален начин и не можеше да се докосва. Настъпи моментът да подготвим плановете за строежа на новата църква. Получихме разрешение за строеж и обсъдихме финансовия план с предприемача. Дължимото първоначално плащане беше точно колкото сумата, която се бе натрупала в нашата „неприкосновена спестовна сметка”.

От този момент пеехме с още по-голямо убеждение песента: „Той ни прави дръзновени във вярата” – дръзновени да вярваме в това, което е за Неговото Царство.

Видяхме, че Бог чака за такава вяра и такава молитва. Той отговори на нашата молитва за спестовната книжка и я напълни за един ден до 78-я запис. Той ни даде възможност да поддържаме тази сметка, без да се налага да теглим от нея за други нужди и разходи. Той осигури основното плащане, когато настъпи времето да започнем строителните работи. Наистина имаме един велик Бог. Той обича да дава големи дарове. И се радва, когато можем да усетим точно къде и кога Той желае да ни даде нещо. Ако след това Го почетем с нашата вяра и молитва, като пребъдваме в Неговата сила и Неговата любов, тогава Той ще изявява Своето величие.

БОГ ОТГОВАРЯ НА МОЛИТВАТА НА СЪКРУШЕНИТЕ И РАЗКАЯНИ СЪРЦА

Това означава, че тухлената постройка, ако е правилно строена, ще бъде поставена като „обвивка” върху духовната конструкция, която е поставена вътре предварително. И така, преди да започнем да строим този нов дом, имахме тази духовна битка, за да достигнем до истинско състрадание. Ние не можехме да продължим, ако не бяха налице хората, за които щяхме да се грижим – това чувствах. И когато това желание достигнеше връхната си точка, тогава щеше да е сигурно, че Бог ще издигне дома за една нощ. Той може да прави такива неща много бързо, след като предварителните условия са изпълнени. Повечето от сестрите приеха тази „една нощ” като хипербола. Но всички те знаеха, че ако нищо не става по отношение на този дом за страдащи хора, това означава, че не е имало покаяние и следователно липсва истинско състрадание между нас. И тогава настъпи време, в което започнахме да усещаме осъждение и Божия гняв по много начини. Осъждението нарастваше и наказанията ни смазаха. Имаше болест и смърт. Нашата мисия изглежда щеше да изчезне като един потъващ кораб. Градината ни, която осигуряваше голяма част от ежедневната ни храна, беше изядена от насекоми и почти унищожена. Божиите обещания сякаш бяха погребани. Неговите взаимоотношения с нас можеха да се обобщят с думите на Яков 2:13 „Съдът е немилостив към този, който не е показал милост”.

Дълбоко покаяние настъпи между нас. Почувствахме, че никой друг грях не тежи толкова много, както грехът срещу любовта. Извикахме към Господа да ни придаде любов – Той, Който е любов и я осигури за нас на кръста като скъпоценен дар. Целта на нашата вяра бе да достигнем такава любов, за която се говори в следните думи: „Брат помага на брата в нужда, но състраданието прави много повече!”. Господ ни бе дал това като мото за през цялата година.

После настъпи Рождество 1959 г. В моето сърце имаше копнеж Бог да ни даде да преживеем Витлеем на Бъдни вечер. Да бъде време, в което да дойдем при Него, както някога овчарите и мъдреците, да коленичим пред яслата Му и да Го прославим. Да, поклонение, каквото овчарите и мъдреците принесоха, сега ние щяхме да Му поднесем. Само едно нещо нямаше да принесем – златото, което даде единият от мъдреците. От нас щяха да бъдат ливанът и смирната. Златото щеше да бъде донесено от някой друг. И аз казах на сестрите, че детето Исус със сигурност ще издигне такъв мъдрец, който ще принесе златото, необходимо за строежа на новия дом за страдащи хора. Чувствах, че Небесният Баща, на този празник на любовта, искаше да изяви Своята любов към нас така, както я показа на първото Рождество. Нищо нямаше да ни зарадва повече от това, да получим отговор относно този дом, за който се бяхме молили толкова дълго. И така, аз вярвах, че Господ е приготвил тази специална радост за нас.

Започнахме твърдо да приемаме с вяра, че тази наша молитва ще бъде отговорена. Можехме ли да го направим, когато любовта ни не беше съвършена? Знам, че на земята никога няма да постигнем съвършена любов или да станем безгрешни. Бог очаква от нас едно нещо – съкрушено сърце, което плаче и се кае за греховете си. И Бог ни беше съкрушил. Но сега наближаваше Рождество, което говори за Божията милост. Вечната любов посети земята, за да можем отново да се научим да обичаме. Исус е гаранцията за това, тъй като Той е „бликащият извор на любовта”. И така, ние се осмелихме да просим от Господа за новия дом по време на тези Рождествени празници. Всъщност ние бяхме уверени, че „мъдрецът ще се появи”, че Бог, поради голямата Си милост, ще ни даде да преживеем чудесен подарък на това Рождество.

И какво се случи? Когато настъпи Бъдни вечер, ние всички коленичихме около яслата. Изпяхме песен за мъдреците и даровете, които те поднесоха на детето Исус. После една от сестрите разклати един съд за благовонно аромати. От него не се разнесе ароматна миризма или дим, но вътре в него имаше скъпоценен плик. Какъв ли дар за Детето Исус се съдържаше в него? Предния ден един от „мъдреците” наистина беше дошъл, „цар Валтасар”, както го нарекохме, и ни беше дал чек за почти 10 хиляди долара за строежа на новия дом за болни и страдащи хора.

С думи не можем да опишем как стояхме в благоговение пред нашия Небесен Баща, Който отговори толкова точно на нашата Рождествена молитва. Просто не можехме да го понесем. През тези Рождествени дни този „цар Валтасар” наистина коленичи пред яслата в нашата зала, като жива илюстрация на Писанието в Исая 65:24 „Преди да Ме призоват, Аз ще отговарям”. Неговият „придворен”, който беше приятел на нашето Сестринско общество, го беше довел при нас. Ние не го познавахме от преди това. Приятелят му беше разказвал някои неща относно нашата работа и плановете ни за новия дом. По време на тържеството около Рождество неговото сърце се бе изпълнило с убеждение, че този дом за болни и страдащи хора трябва да се построи веднага и той пожела да осигури всичко необходимо, за да се построи една шведска сглобяема къща. Бедните и страдащите трябваше да имат приятен дом и той трябваше да бъде изграден бързо! Тази красива малка сглобяема къща беше построена в рамките на две седмици. До следващата есен всичко беше напълно готово и едно щастливо малко „семейство” от стари и болни хора се пренесе в нея. И така, Бог ни даде да преживеем това Рождество, както никога преди – наистина като празник на любовта. На нас, грешните и падналите, ни беше позволено наистина да опитаме Неговото страдание. Без никаква заслуга от наша страна, Той беше чул нашите молитви и ни подари този дом. Чрез този дар Той ни показа, че има милост към каещите се грешници, които се покоряват на Неговата присъда и че Той приема молитвата на съкрушеното и разкаяно сърце.