Реферат по дисциплината: увод в специалността на тема: „ дизонтогения по типа на неправилно развитие синдром на ранен детски аутизъм
*F 84.4 Хиперактивно разстройство,съчетано с умствено изоставане и стереотипни движения
Изтегляне 322.4 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- 2. Синдром на ранен детски аутизъм.
| *F 84.4 Хиперактивно разстройство,съчетано с умствено изоставане и стереотипни движения
*F 84.5 Синдром на Asperger *F 84.8 Други генерализирани разстройства *F 84.9 Генерализирано разстройство в развитието, неуточнено В класификациите под рубриката на Генерализираните /Первазивни/разстройства на развитието – F84 се включват група от разстройства в детството с добре очертани клинични прояви ,но много спорни по отношение на тяхното теоретично обяснение. Около тях се водят вече десетилетия наред дискусии : дали са разстройства на развитието или процесни заболявания; дали е засегнато първично развитието, или има една много разно започнала психоза, която пречи да се осъществи нормално развитие; дали става въпрос за едно разстройство, група разстройства или възрастово специфичен синдром при различни заболявания. Засега няма общоприето мнение. Не е ясно дори какво означава прилагателното „ генерализирани“ за тази група болни деца. В МКБ -10 (Международната класификация на болестите) като обединяващ фактор при класифицирането им се поставя качественото нарушение в начина на комуникиране и на социални взаимоотношения, стереотипност, ограниченост и повторяемост на действията и интересите. 2. Синдром на ранен детски аутизъм. 2.1 Исторически бележки : __ Терминът „аутизъм“ или „аутистичен“ е въведен през 1907г. от Ойген Блойлер, швейцарски психиатър. Произлиза от гръцкото „autos”(себе си) и с него той означава психотичното затваряне на субекта в собствения му вътрешен свят и липсата на всякакъв контакт с външния свят – състояние, което може да достигне до мутизъм. В своето произведение „Деменция прекокс или групата на шизофрениите“ Блойлер назовава с този термин „смущение свойствено за шизофренията и характерно за възрастните“ (Рудинеско & Плон,2000,с.72). През 1943г. въз основа на своите наблюдения на 11 деца американския психиатър Лео Канер описва своеобразен синдром, характерен за ранна детска възраст, на който дава наименованието „ранен детски аутизъм“. Самият факт, че го характеризира чрез думата „аутизъм“(затвореност в себе си), феномен, включван сред основните симптоми на шизофренията, съгласно критериите на Блойлер, показва, че Канер вижда в проявата на разстройствата нещо, което го приближава до шизофренните психози. Именно от тази точка започват безкрайните спорове за същността на разстройството. Година по-късно думата „аутистичен“ е използвана и от австрийския лекар Ханс Аспергер. Той наблюдава деца с нормална или висока интелигентност, но трудно общуващи, без емпатия, несръчни, с ограничени интереси, еднопосочен говор. Нарича ги „малки професори“, а състоянието - „аутистична психопатия“. По-късно става популярно като „ синдром на Аспергер“. Канер и Аспергер са забелязали слабия зрителен контакт при децата ,техните стереотипни думи и движения и тяхната очевидна съпротива при промяна. И двамата говорят за самотни деца, със специфични интереси ,свързани с парадоксални и характерни предмети или теми. Според тях описваното разстройство се различава от шизофренията по 3 основни белези : липса на халюцинации, по-скоро подобряване, отколкото влошаване на симптомите и фактът, че тези деца изглеждат различни от ранните им години(още преди 3 годишна възраст) и нямат период на първоначално добро функциониране. Независимо от твърде сходната клинична характеристика на двамата лекари относно аутистичните прояви на техните пациенти (11 на Канер и 4 на Аспергер),схващанията им не съвпадат напълно – главно в проявите на нарушена езикова и речева комуникация и моторната сръчност. Канер смята, че аутистичното дете има една специфична недостатъчност при социалното разбиране, имайки по-добри връзки с предметите, а отношенията с хората са изцяло различни. Аспергер смята, че неговите пациенти имат разстройства и в двете области : „Основната аномалия при аутизма е разстройството на отношенията с цялата среда“. Лео Канер определя ранния детски аутизъм чрез две най-характерни разстройства: „изключителна самотност“ /невъзможност да се създаде контакт дори и с най-близките/ и „стремеж към неизменност“ – всяка промяна в заобикалящата обстановка, дори преместването на един предмет, буди тревога. Децата искат ритуална неизменност и в действията около обслужването им. Канер обяснява тези симптоми като трудности в осъществяването на нормални отношения на детето с родителите и отсъствие на нормална емоционална реактивност на детето под формата на откъснатост от света, неспособност за разграничаване на неодушевени от одушевени предмети. Особеностите в поведението се изразяват в откъснатост, отчужденост от средата, а реакциите са стереотипни, съчетани със страх от промени в обстановката, непознати лица и шумови дразнения (Карагьозов & Гърбачева,1996). Канер разглежда аутизма като психогенно заболяване, характеризиращо се с неспособността на малкото дете от самото му раждане да установи контакт със своето обкръжение. Някои от изследваните случаи са били деца на психиатри и интелектуалци, предполага неемоционално родителстване. Изтегляне 322.4 Kb. Сподели с приятели:
|