Реферат По „токсичност в хранителните вещества
пластмасовите опаковки за контакт с храни
Изтегляне 113.5 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Картонените опаковки за храни.
- Какво трябва да се направи за да се минимизира риска.
| пластмасовите опаковки за контакт с храни.
При тях в момента почти няма проблем с общата миграция. Но има проблем с някои бутилки за безалкохолни напитки от PET (полиетилентетрафталат), тъй като част от тях се произвеждат от материал втора употреба. Когато пристигат гранулите от РЕТ, при липса на входящ контрол предприятието не знае какво е купило, дали от първичен или от вторичен материал. А РЕТ започва да се разлага още при първичната обработка и отделя ацеталдехид, който с опакованата течност се превръща в оцетна киселина. Няма проблем за повторната му употреба, ако рециклирането се прави по правилата. РЕТ е материал, който се получава чрез поликондензация, затова рециклирането му не означава просто да се нареже и да се регранулира (както е при полиетилена), а да се разложи по химичен път до изходни продукти и да се проведе наново процесът на поликондензация. Така се прави в света, но не и в България. Ако материалът все пак се преработва вторично чрез регранулиране, тогава той няма право на пряк контакт с храната и може да се използва само като вътрешен слой. Отделен въпрос е, че ако бутилката е от рециклиран РЕТ, трябва да има маркировка на самата опаковка. И това не се прави. Картонените опаковки за храни. При картонените опаковки има стандарти, но няма европейска директива, която да ограничава или да дава някакви разпореждания в тази област. За съжаление поради техническа грешка в България е приета една наредба на здравното министерство, която е с №3 от 2007 г., за хартия и картони в контакт с храни, но се оказва, че преводът е лош и не става въпрос за хартия и картони, а за целофан. Фактически нямаме наредба, но няма и европейска директива за хартия и картон. Какво трябва да се направи за да се минимизира риска. В ЕС излязоха нови регламенти и беше актуализирана Наредба 2 от 2008 г. на здравното министерство. Промените забраняват използването на вторични суровини от пластмаси. Освен това се посочва изрично, че Наредба №3 се отнася само за целофан, за да не се въвеждат в заблуждение и специалисти, и потребители, че има наредба за контрол на опаковки от хартия и картон. Контролните органи трябва да принудят производителите да спазват изискването за проследимост, заложено в Закона за храните. Това означава възможност за връщане назад в историята на материала или предмета, предназначен за контакт с храни – от момента на боклука (вторичната суровина) до момента на неговото производство. Голям проблем са и неакредитираните лаборатории, които правят изследвания на опаковки и пишат в протоколите си например "пликче от пластмаса". От коя пластмаса е не пише. Дори да пишеш полиетилен – има поне 5 вида полиетилен, има различни цветове полиетилен, различни марки и производители. В протоколите липсват данни за марката, за производителя, дори за вида на полимера. В някои от тези лаборатории не правят разлика дали става въпрос за полимер или за пластмаса. И с такъв протокол производителят на опаковката доказва, че тя е безопасна. Една от най-важните задачи на съвременното производство на хранителни продукти е осигуряването на тяхната безопасност. В тази връзка се внедряват и системите, които обезпечават административно необходимата организация на производството. През последните години в предприятията от хранителната индустрия бяха внедрени добрите производствени практики като НАССР системите, а от 2005 г. в много от тях и стандартът ISO 22 000. Те са насочени към създаването на такива условия в предприятията, произвеждащи хранителни продукти, при които и най-малкият риск от замърсяване на храните и напитките е изключен. След етапа на производството на хранителните продукти огромна роля за запазване на техните качества играят опаковката и условията на съхранение. От правилния избор на опаковка и технологията за опаковане да голяма степен зависи в какъв вид и с какви показатели хранителните продукти ще достигнат до консуматора. Непрекъснатият стремеж на производителите да увеличават срока на съхранение на хранителните продукти и да запазват в по-пълна степен техните първоначални качества до достигането им до крайния клиент е наложил прилагането на съвременни технологии. Характерно за тях е използването на най-новите достижения на науката и техниката. Всеки хранителен продукт с течение на времето губи своите качества вследствие на постоянните физически, химически и биологични процеси, на които е изложен. За консервацията на хранителните продукти, предпазваща от разваляне, се използват различни способи за обработка: стерилизация, пастьоризация, изсушаване, замразяване, обработка с йонизиращи лъчения и др. Всеки един от тези начини има своите преимущества и е предпочитан за обработката на един или друг вид хранителни продукти, но нито един вид обработка не позволява напълно да се неутрализират протичащите в самия продукт сложни биохимически процеси. В една или друга степен тези процеси се обуславят от въздействието на околната среда, което довежда до определени изменения в състава и свойствата на храните. Сред най-съвременните и наукоемки технологии за опаковане на хранителни продукти и напитки през последните десетилетия са: Асептичното опаковане; Опаковането в модифицирана атмосфера; Използването на активни и интелигентни опаковки. Изтегляне 113.5 Kb. Сподели с приятели:
|