Асептичноопаковане Асептичното опаковане е сравнително нова технология. Съществените му предимства пред останалите опаковъчни технологии обаче с право го поставят на първо място сред иновациите в сферата на хранителните технологии за последните 50 години. При асептичното опаковане се комбинират най-добрите свойства на хартията, пластмасите и алуминия в една многослойна, високоиздръжлива асептична опаковка, предпазваща от влиянието на светлината и атмосферните условия. По този начин продуктът може да остане незамразен с месеци, без това да се отрази върху хранителните характеристики и вкусовите му качества. Асептичните опаковки са екологични от самото начало. Те изискват малко изходни материали и енергия за производство, пълнене, транспорт. Съхраняват се далеч по-лесно и за по-дълго време от множеството други видове опаковки.
Първият асептично опакован продукт е млякото, а опаковката, използвана за тази цел, е била метална кутия. Това забележително събитие се е случило в Дания в началото на миналия век. Патентът е с приоритет от 1913 г. на името на Нилсен (Nielsen). Технологичният процес на асептичното опаковане е бил патентован малко по-късно под наименованието Termed Aseptic Conservation. Това е станало в далечната 1921 г. През 1917 г. компанията Dunkley (САЩ) патентова метода за опаковане на стерилизирани продукти в буркани, а така също и капачки, обработени с наситена пара. През 1923 г. асептично опаковано мляко от Южна Африка е било представено на изложение в Лондон. Дългото пътешествие на млякото не било повлияло на качеството му.
Същността на асептичната технология за опаковане се свежда до предварителна високотемпературна обработка на хранителния продукт за кратко време и стерилизиране на опаковката. След извършването на тези операции продуктът се пълни в стерилната опаковка при асептични условия — среда, освободена от всякакви замърсители — механични, химични и биологични.
Термичната обработка на хранителните продукти е за кратко време, което не води до разрушаване на полезните вещества. Във връзка с това едно от наименованията на тази технология е HTST „High Temperature — Short Time“. Температурата на загряване на продукта и времето за това зависят преди всичко от продукта и най-вече от неговата киселинност.