Допълнителни съображения относно класифицирането

3.6.2.3.2 Допълнителни съображения относно класифицирането

а) типът на тумора и съществуващата заболеваемост;

б) поява на реакция на повече места (multi-site responses);

в) превръщане на пораженията в злокачественост;

г) намаляване на латентния период на туморите;

д) дали реакциите се проявяват при единия или и при двата пола;

е) дали реакциите са при отделен вид или при няколко видове;

ж) структурно сходство с вещество(а), за кое(и)то съществува(т) убедителни данни за канцерогенност;

з) пътища на експозиция;

и) сравнение на абсорбцията, разпределението, метаболизма и екскрета между изпитвани животни и данни за хора;

й) възможност за погрешни изводи за резултатите от изпитванията при крайно високи токсични дози;

к) механизъм на действие и неговото значение за хората, например цитотоксичност със стимулация на растежа, митогенеза, потискане на имунитета, мутагенност.

• 
  Тумори на предстомаха при гризачи след прием чрез сонда на дразнещи или корозивни, немутагенни вещества. При гризачите стомахът е разделен на две части от муко-епидермоиден възел, който отделя плоскоклетъчния от жлезистия епител. Съседната част или предстомаха е нежлезиста, образува континуум с хранопровода и е покрита от кератинизиран, стратифициран плоскоклетъчен епител. Докато хората нямат предстомах, те имат сравними плоскоклетъчни епителни тъкани в устната кухина и горните две-трети на хранопровода. Вж. също този раздел, буква k), Международна агенция за изследване рака (2003) и Национален институт по обществено здраве и околна среда (RIVM) на Кралство Нидерландия (2003).
  
• 
  Тумори на жлезите на Зимбал. Жлезите на Зимбал се намират под плоскоклетъчния епител в предната и задната част на ушния канал. Външната част на жлезата при плъхове е 3 до 5 милиметра в диаметър.
  

• 
  Надбъбречен феохромоцитом при мъжки плъхове F344 (NTP, 2007a), плъхове Sprague-Dawley (NTP, 2005; RIVM, 2001; Ozaki et al., 2002);
  
• 
  Хипофизни аденоми при плъхове F344 (NTP, 2007a), плъхове Sprague-Dawley (NTP 2005; RIVM 2005);
  
• 
  Тумори на млечната жлеза (аденоми и карциноми) при женски плъхове Sprague-Dawley (NTP, 2005);
  
• 
  Мононуклеарна клетъчна левкемия при плъхове F344 (NTP, 2007a; RIVM, 2005);
  
• 
  Чернодробни тумори при мишки B6C3F1 (NTP, 2007b; Haseman et al. 1998; Battershill, J.M. and Fielder, R.J., 1998);
  
• 
  Аденом на Лайдиговите клетки при мъжки плъхове F344 (Cook et al, 1999; Mati et al., 2002; RIVM, 2004; EU Specialised Experts Report, 2004).
  

Латентният период на развитие на туморите, т.е. колко бързо дадено вещество предизвиква тумори, често отразява силата на канцероген. Това се отнася особено за мутагенните вещества, които често предизвикват тумори с относително кратък период на латентност и обикновено са по-бързи, отколкото не-генотоксичните агенти. Латентният период на туморите като цяло не е изследван подробно в стандартни проучвания за канцерогенност, макар че част от информацията може да се осигури, ако в проучването се използват серийни пожертвания.

Латентният период на образуване на тумора не засяга съществено класификацията и категорията на опасност. Всяко вещество, което причинява рак, привлича класификация, независимо от латентното развитие на тумора. Това включва и туморни реакции в края на периода на лечение/живота, ако са свързани с веществото. Въпреки това, необичайните типове тумори и туморите с намалена латентност могат да добавят данни към значимостта на доказателствения материал за канцерогенния потенциал на дадено вещество, дори ако туморите не са статистически значими.

(д) Дали реакциите се проявяват при единия или и при двата пола

В стандартни проучвания за канцерогенност по принцип се изпитват животни и от мъжки, и от женски пол. Може да има случаи, когато тумори се наблюдават само при единия пол.

Тумори само в единия пол могат да възникват по две широки причини. Туморите могат да възникват в специфична за пола тъкан, напр. матката или тестисите (специфична за пола тъкан), или в неспецифична за пола тъкан, само при единия пол. Тумори могат също така да бъдат провокирани от механизъм, който е специфичен за пола (или секса), напр. хормонално-медииран механизъм или механизъм, който включва специфични за пола (или секса) разлики в токсикокинетиката. Както е във всички случаи, убедителността на доказателствата за канцерогенност се оценява въз основа на съвкупността от наличната информация, като се използва подходът на значимост на доказателствения материал. Позицията по подразбиране е, че тези тумори продължават да бъдат доказателство за канцерогенност и трябва да бъдат оценявани в контекста на общата туморогенна реакция на веществото, наблюдавана на други места (реакции на повече места или честота над съществуващата) при определянето на канцерогенния потенциал и категорията на класификация.

Когато туморите се наблюдават само при единия пол на определен животински вид, механизмът на действие трябва внимателно да се проучи, за да се установи дали реакцията е съвместима с постулирания механизъм на действие. Ефектите, наблюдавани само при единия пол на изпитван вид, може да са по-малко убедителни в сравнение с тези, наблюдавани и при двата пола, освен когато има ясна патофизиологично различие, съвместимо с механизма на действие, което обяснява реакцията само при единия пол. Въпреки това, няма изискване за механистично разбиране на туморната провокация, за да се използват тези констатации в подкрепа на класификация. Ако има ясни доказателства за провокация на тумор и при двата пола, то тогава може да е подходяща класификация в категория 1B. Все пак, трябва да се има предвид, че съгласно критериите, се изискват допълнителни данни, които да предоставят достатъчно доказателства за канцерогенност при животни (1B).

Критериите показват, че канцерогенност в едно изследване с животни (и за двата пола, в идеалния случай проучване в съответствие с ДЛП) може да бъде достатъчно доказателство и следователно да доведе до класификация в категория 1B при отсъствието на всякакви други данни. Това представлява промяна в сравнение с предходната система на ЕС, при която такова изследване рядко води до еквивалента на класификация в категория 1B. За класификация като канцероген от категория 2 съгласно DSD трябва да има или положителни резултати при два животински вида, или ясни положителни доказателства при един вид, заедно с подкрепящи доказателства като данни за генотоксичност, метаболитни или биохимични проучвания, индуциране на доброкачествени тумори, структурна връзка с други известни канцерогени или данни от епидемиологични проучвания, предполагащи връзка.

Въпреки това съгласно определението за „достатъчно данни (подраздел 3.6.2.2.3, буква б) от приложение I), може да се приеме, че единично изследване на един вид и пол осигурява достатъчно данни за канцерогенност, когато се появяват злокачествени туморни образования в необичайна степен по отношение на честота, място, тип на тумора или възрастта, при която възниква, или когато са налице убедителни данни за откриване на тумори на многобройни места. Освен това, приема се, че единично изследване на един вид и пол в комбинация с положителни in vivo данни за мутагенност осигурява достатъчно данни за канцерогенност.

Положителните резултати при няколко видове добавят данни към значимостта на доказателствения материал, че дадено химично вещество е канцероген.

Вж. подраздел 3.6.2.3.4

Класификацията за канцерогенност обикновено не уточнява конкретни пътища на експозиция. Ако е доказано, че дадено химично вещество причинява тумори по всеки път на постъпване, тогава то може да изисква класификация, освен ако няма солидна обосновка за отхвърляне на констатациите за конкретен път. Въпреки това, при предишната система на ЕС (приложение VI към DSD) класификация конкретно при вдишване е била приета чрез използване на рисковата фраза R49: Може да причини рак при вдишване и в CLP е установено конкретно предупреждение за опасност H350i: Може да причини рак при вдишване (таблица 1.1 от приложение VII към CLP).

Повечето стандартни проучвания за канцерогенност използват физиологични пътища на експозиция за хората, а именно чрез вдишване, поглъщане или през кожата. Констатациите от тези пътища обикновено се считат за пряко свързани с хората. Проучванията, използващи тези пътища, обикновено имат предимство пред подобни проучвания, използващи други пътища на експозиция.

Понякога се използват други нефизиологични пътища като напр. интрамускулни, подкожни, интраперитонеални и интратрахеални инжекции или вливания. Резултатите от тези проучвания, при които се използват тези пътища, могат да предоставят полезна информация, но трябва да се разглеждат с особено внимание. Обикновено дозирането чрез тези пътища осигурява висока болус доза, при която се получава различна токсикокинетика на нормалните пътища и която може да доведе до атипична индикация на канцерогенност. Така например висока локална концентрация може да доведе до локални тумори в мястото на инжекцията. Това обикновено не се счита за надеждна индикация за канцерогенност, тъй като възниква в резултат на ненормално висока локална концентрация на изпитваното вещество и води до по-ниска категория на класификация или до липса на класификация.

Когато са на разположение резултати от проучвания, използващи стандартни пътища и използващи нефизиологични пътища, първите обикновено имат предимство. Като цяло проучванията, използващи нестандартнти пътища, предоставят само подкрепящи доказателства.

Предупреждението за опасност дава възможност да се определи пътя на експозиция, „ако е доказано убедително, че опасността не се причинява от други пътища на експозиция (раздел 3.6.4.1 от приложение I). В този случай предупреждението за опасност може да бъде променено съответно. Генотоксичните канцерогени по принцип се предполага, че са канцерогенни по всеки път.

Разглеждането на абсорбцията, разпределението, метаболизма и екскрета (токсикокинетиката) на веществата при изпитваните животни и хора е едно важно съображение, включително когато дадено вещество се метаболизира до активен канцерогенен метаболит. Токсикокинетичното поведение обикновено се предполага, че е подобно при животните и при хората, най-малко от качествена гледна точка. От друга страна, някои типове тумори при животните могат да бъдат свързани с токсикокинетика или токсикодинамика, които са уникални за изпитвания животински вид и не могат да предсказват канцерогенност при хора. Когато съществуват значителни качествени и количествени разлики в токсикокинетиката между хората и животните, това може да повлияе на значимостта на животинските констатации за хората и в някои случаи може да повлияе на категорията на класификация. Когато е установено, че канцерогенен метаболит, идентифициран при животните, не се произвежда при хората, може да е оправдана липса на класификация, ако може да се докаже, че това е единственият механизъм на действие за канцерогенност.

Използването на физиологично-базирано фармакокинетично (PB/PK) моделиране изисква повече валидиране и то може и да не води пряко до промяна на класификацията, но заедно с експертна оценка може да помогне да се промени безпокойството за хората.

(й) Възможност за погрешни изводи за резултатите от изпитванията при крайно високи токсични дози

В биологични изследвания за продължителността на живота съединенията обикновено се изследват, като се използват най-малко три нива на дози, за да се даде възможност за идентификация на опасността и за характеризиране на опасността като част от оценката на риска. Най-високата от тези дози трябва да предизвиква минимална токсичност, каквато се характеризира от намаление в наддаването на телесното тегло от приблизително 10 % (максимално поносима доза). Максимално поносимата доза е най-високата доза на изпитвания агент по време на биологичното изследване, за която може да се предвиди, че не променя обичайната продължителност на живота на изпитваното животно от ефекти, различни от канцерогенност. Данните, получени от изследвания за токсичност на субхронични или други многократни дози се използват като основа за определяне на максимално поносимата доза.

Прекомерната токсичност, например токсичност при дози, превишаващи максимално поносимата доза, може да повлияе на канцерогенните реакции в биологични изследвания. Такава токсичност може да причини ефекти като клетъчна смърт (некроза) със свързаната регенеративна хиперплазия, което може да доведе до развитието на тумори като вторична последица, която не е свързана с присъщия потенциал на самото вещество да причинява тумори при по-ниски, по-малко токсични дози.

Туморите, които възникват само при прекомерни дози, свързани с тежка токсичност, обикновено имат по-съмнителен потенциал за канцерогенност при хора. В допълнение към това, туморите, които възникват само на местата на контакт и/или само при прекомерни дози, трябва да бъдат внимателно оценени за значение на опасността от канцерогенност при хората. Така например, както е показано в настоящата подточка (a) „Тип на тумора и съществуваща заболеваемост”, туморите на предстомаха, след прием чрез сонда на дразнещо или корозивно немутагенно химично вещество, могат да бъдат със съмнително значение, както поради липсата на съответстваща тъкан при хората, така и, което е важно, поради прекия ефект на високата доза върху тъканта. Въпреки това, такива преценки трябва да бъдат внимателно оценени при обосновката на канцерогенния потенциал за хора; също така трябва да се разгледа и всяка поява на други тумори на отдалечени места.

На семинар на СЗО/МПХБ относно хармонизирането на оценката на риска за канцерогенност и мутагенност (за зародишни клетки) – Среща с обхват (МПХБ, 1995; Ashby et al, 1996), са поставени редица научни въпроси относно класифицирането на химичните вещества, напр. чернодробни тумори при мишки, пероксизомна пролиферация, рецептор-медиирани реакции, химични вещества, които са канцерогенни само при токсични дози и които не показват мутагенност.

Ако е установено, че дадено изпитвано съединение е канцерогенно само при най-високата/най-високите доза/дози, използвана/използвани в биологично изследване за продължителност на живота, и притежава характеристики, свързани с дози, превишаващи посочената по-горе минимално поносима доза, това би могло да е индикация за погрешни изводи за резултатите от изпитвания при крайно високи токсични дози. Това може да подкрепя класификация на изпитваното съединения в категория 2 или липса на класификация.

Канцерогенните химични вещества са традиционно разделени на две категории в зависимост от предполагаемия механизъм на действие - генотоксичен или негенотоксичен. Генотоксичните механизми на действие включват генетични изменения, предизвикани от прякото взаимодействие на химичното вещество с ДНК, което вероятно води до промяна на основната ДНК последователност след клетъчно деление. Химично вещество може също да доведе до генетични изменения след косвено взаимодействие с други клетъчни процеси (напр. вторични процеси след индуциране на оксидативно напрежение). Негенотоксичните механизми на действие включват епигенетични изменения, т.е. ефекти, които не включват ДНК изменения, но които могат да повлияят на генната експресия, променената междуклетъчна комуникация или други фактори, участващи в канцерогенния процес. Например хроничната цитотоксичност с последваща регенеративна клетъчна пролиферация се счита за механизъм на действие, чрез който може да се увеличи развитието на тумора: предизвикването на тумори на пикочния мехур при плъхове може в някои случаи да се дължи на упорито дразнене/възпаление, ерозия на тъканите и регенеративна хиперплазия на уротела след образуването на камъни в пикочния мехур. Други механизми на негенотоксично действие могат да включват специфични рецептори (напр. пероксизомен пролифератор-активиран рецептор алфа (PPARa), който е свързан с чернодробни тумори при гризачи или с тумори, предизвикани от различни хормонални механизми). Повече подробности са дадени в раздел R7.7.8 от IR/CIS.

Счита се, че някои механизми на действие при образуването на тумори не се отнасят за хората. Когато e идентифициран такъв механизъм, класификация може да не е уместна. Само когато е окончателно определено, че механизмът на действие при развитието на тумор не е валиден за хора, данните за канцерогенност за този тумор може да бъдат пренебрегнати. Въпреки това, оценката на значимостта на доказателствения материал за веществото налага да се извърши оценка на всяка друга туморогенна активност. В допълнение към това, наличието на вторичен механизъм на действие, който показва практически праг над определената доза (напр. хормонални ефекти за определени органи или механизми на физиологично регулиране, хронична стимулация на клетъчна пролиферация) може да доведе до понижаване на класификацията от категория 1 на категория 2.

В различните международни документи за оценка на канцерогенността е отбелязано, че механизмът на действие при и сам за себе си или разглеждането на сравним метаболизъм трябва да се оценяват във всеки отделен случай и представляват част от подхода на аналитичната оценка. Човек трябва да се вглежда внимателно във всеки механизъм на действие при експерименти с животни, отчитайки сравнителната токсикокинетика/токсикодинамика между изпитваните животински видове и хората, за да определи приложимостта на резултатите за хората. Това може да доведе до пренебрегване на много специфични ефекти на някои типове химични вещества. Ефектите, които зависят от етапа на живота, могат също да доведат до качествени различия между животните и хората.

За да се установи начина на действие обикновено се изискват специфични изследователски проучвания към и извън стандартното проучване за канцерогенност. Всички налични данни се разглеждат внимателно, за да се прецени дали може да се направи заключението, че туморите се предизвикват чрез конкретния механизъм. Рамката на МПХБ за анализ на приложимостта на механизма на действие при рака за хора (2007) може да е полезно средство за изготвянето и представянето на една солидна и прозрачна оценка на тези данни.

Някои механизми на образуване на тумори, които не се отнасят за хора:

• 
  Бъбречни тумори при мъжки плъхове, свързани с вещества, причиняващи a2p,-глобулин нефропатия (IARC, 1999);
  
• 
  Феохромоцитоми при мъжки плъхове, изложени на въздействието на частици чрез вдишване след хипоксемия(Ozaki et al, 2002);
  
• 
  Лайдигови клетъчни аденоми, предизвикани от допамин антагонисти или от гонадотропин-освобождаващ хормон (GnRH) (EU Specialised Experts, 2004; RIVM, 2004);
  
• 
  Тумори на пикочния мехур, дължащи се на кристали в пикочния мехур (IARC, 1999);
  
• 
  Тумори на предстомаха при гризачи след постъпване чрез сонда на дразнещи или корозивни негенотоксични вещества (RIVM, 2003; IARC 2003);
  
• 
  Някои тумори на щитовидната жлеза при гризачи, медиирани от индукция на УДФ- глюкуронилтрансфераза (УГТ) (IARC, 1999; EU Specialised Experts, 1999);
  
• 
  Чернодробни тумори при гризачи, свързани с пероксизомна пролиферация (МАИР, 1994).