Реката на Славата от Рут Уърд Хефлин 1999 Превод: Емил Енчев Съдържание



страница5/7
Дата29.04.2017
Размер1.6 Mb.
1   2   3   4   5   6   7
Глава тринадесета - Единство в Реката

 

И обърнах се да видя Този, Който ми проговори; и като се обърнах, видях седем златни светилника; и всред светилниците видях Един, Който приличаше на Човешкия Син, облечен в дълга дреха и препасан около гърдите със златен пояс; а главата и косата Му бяха бели като бяла вълна, като сняг, и очите Му, като огнен пламък; и нозете Му приличаха на лъскава мед, като в пещ пречистена: а гласът Му беше като на много води; и имаше в десницата Си седем звезди; и от устата му излизаше меч остър и от двете страни; и лицето Му светеше, както свети слънцето в силата си.



Откровение 1:12-16
"Неговия глас [беше] като шум от много води." Има свръхестествено единство, което се намира в дълбочините на Божията река.

Когато Йоан видя Исус, това е начина, по който той описва неговия глас. Това е важно за нас, защото Господ кара Невястата да говори като Младоженеца, да има глас точно като Неговия. Тъй като гласът на Младоженеца е "като шум от много води," нашия глас също трябва да бъде единен глас, много гласове свързани като един.

Има само една река, и ние всички трябва да влезем в същата тази река, но тази река има "много води." Когато нашите много потоци се свържат в един поток, звукът от всичките се слива в един велик звук. Точно сега ние толкова често сме много звуци, но Бог иска да ни направи един. Това не е ден за изключителност. Това не е ден да се поддържат обособявания. Бог ги премества всичките в едно. Етикетите отпадат. Бариерите падат. Оскърбленията се забравят. Водите на тази река трябва да бъдат едно, въпреки факта, че са много.

Това е чудесно освежаващо да се слуша звука на течаща вода. Нещо относно това носи мир за душата. Същото е в областта на Духа. Всеки плод на Духа може да бъде чут в "звука на водите" идващ от Тялото на Христос днес.

Когато пеем в Духа заедно, всеки глас е особен. Ако се приближиш достатъчно до някой отделен човек, ти можеш да чуеш техния особен звук, но цялостното впечатление е на един велик глас. Всеки човек пее индивидуални думи на своя личен език в Духа, но впечатлението е като цялостност, а не като части.

Когато слушаш този колективен глас, няма намек за несъответствие. Някой отделен певец може, действително, да бъде някак си вън от тоналност, но целия колективен глас, общото течение, произвежда нещо много красиво. Индивидуалните недостатъци са скрити в свързването на глас с глас.

В какъв чудесен ден живеем! Това не е време да бъдем индивидуалисти. Това е време да позволим на реката да тече. Издигнете гласовете си заедно, пеейки в Духа, покланяйки се на Царя на Славата и позволете на "звука от много води" да излезе.

През лятото на 1998, аз получих един имейл от Малайзия:

Аз посещавам Харизматична Методистка църква, и Господ върши свръхестествени неща сред нас. Чух звук на събуждане в областта на Духа, звука на съживление идващ от Малайзия. Ние всички сме толкова развълнувани, и аз просто не знам как да се изразя в думи.

Господ ме докосна по много начини докато четях книгата Слава. Не можех да премина през първа глава за няколко дни поради невероятното помазание на Господа. Не можех да продължа освен да се покланям на Него и само на Него.

Аз съм нова в областта на сънища и видения, но видях два пъти един и същ сън.    Аз стоях пред голяма врата, преживявайки струите на вятъра удрящи ме по лицето, като че ли беше дъхът на Бог. Чувствах се като че ли летях с всеки порив на вятъра, който ме удряше по лицето. Това прибави към моя дух пълнота от любов, радост, вълнение, мир, доброта, милост, пълнотата на Бог, която е отвъд разбирането.

Чух в далечината звука от хвалението издигащо се към небесата като звук от много води. Почувствах се изпълнена с енергия и започнах да викам развълнувано. Думите не могат да опишат това, което чувствах в духа си.

Това е едно от чудотворните неща, които се случват в нашата молитвена група в Методистката Църква в Малайзия.

Не е ли вълнуващо това! Ние идваме заедно в потока.

Нашите независими духове трябва да напуснат, и ние трябва да се протегнем, да се хванем един друг за ръка, и да се движим заедно, докато вълните на Божията слава се мият върху нас. Нека да издигнем гласовете си докато станат гласа на Духа на Бог призоваващ хората в този последен ден, като "шум от много води." Нека нашите гласове да говорят звуци на слава, и нека тези звуци да станат като гласа на Бог говорещ на едно поколение, което ще дойде до пълнотата на Бог в това движение на Духа в последните дни.

Чудесно е да можем да тече в реката на Бог, но да можем да течем заедно в реката не е нищо друго освен чудо. Бог знае как да вземе хора от Запада и хора от Юга и хора от Изтока и хора от Севера и да ни обяви всички като едно в един велик поток на Неговата река.

Да можем да течем индивидуално е чудесно, но Бог иска да доведе хора, които могат да текат заедно към добротата на Господа. Ако можем да се научим да течем заедно, ние можем да имаме съживление.

Бог е наредил да течем заедно:


Тогава ще видиш и ще се зарадваш, и сърцето ти ще затрепти и ще се разшири; защото изобилието на морето ще се обърне към тебе, имотът на народите ще дойде при тебе.

Исая 60:5
И те ще дойдат, и ще пеят върху височината на Сион и ще се стекат към благата Господни, към житото, виното и дървеното масло, и към рожбите на овцете и на говедата; и душата им ще бъде като напоявана градина, и те няма да изнемощеят вече.

Еремия 31:12
В началото на лятото на 1998, Монсиньор Уолш ме покани да говоря на уединението на католическите свещеници в Малверн, Пенсилвания. Около 75 свещеника от Източния Бряг и от други части на страната се бяха събрали. Имала съм привилегията да говоря на католически лидерски конференции в Англия и в други части на света, но това беше първата ми свещеническа конференция. Бог изля Своя Дух върху нас там по много славен начин.

Те имаха малко по-различен поток отколкото аз бях свикнала, така че открих себе си в нова ситуация. Първата вечер от службите, Монсеньорът се засили и ме хвана за ръката. Очите ми бяха затворени, и ние хвалехме и се покланяхме на Господа, но когато той хвана ръката ми нещо чудесно се случи. В единството на нашите ръце, изведнъж индивидуалните потоци се сляха в един чудесен поток. Вместо да имаме отделни потоци, ние сега имахме един.

Един от свещениците, който беше част от служителския тим беше също член на Католическия/Петдесятен Диалогов Комитет. Неговия коментар на следващия ден бил този: "Аз исках да видя какво се случва между Католиците и Петдесятните, и взех от там една картина завинаги запечатана в моята памет. Тя е на Монсеньора (представляващ католиците) и Рут (Петдесятните) докато те бяха хванати ръка за ръка, танцувайки, люшкайки се, движейки се заедно чрез Духа на Бог. Никога няма да забравя това."

Това се случи защото всеки от нас беше готов да направи приспособяване към нашия различен поток за славата на Бог и за ползата на Тялото на Христос. Понякога трябва да направим такива приспособявания, но когато това е осъществено и ние можем да течем заедно, Бог почита това. Една река направена от потока на двама човека може да се движи към другите и, в процеса, да прибавя към своята сила. Тя може много бързо да бъде увеличена на 20 и после на 200 и на 2,000. Когато реката тече, тя може да се увеличава докато стане огромен поток въздействайки живота на безброй вярващи. Ние можем и трябва да се научим да течем заедно към добротата на Господа.

Когато започнем да схващаме в областта на Духа какво прави Бог в този ден и час и придобием способността да течем заедно, ще дойде едно разширяване. Това разширяване, което много от нас търсят не може да дойде докато не се научим да течем заедно.

Трудно е за някои да разберат величието на това, което Бог прави. Той маха люспите от нашите очи, причинявайки стени да падат и отмахва многото деления сред нас. В друга католическа конференция миналото лято, всеки ден пътеката между редовете и мястото пред олтара бяха пълни с хора, които бяха под силата на Бог. Нямаше дори и едно свободно място където друг човек можеше да легне. Свещениците не бяха на седалките си, ходеха надолу-нагоре между редовете, полагайки ръце върху главите на хората. Това беше чудно преживяване. Ние виждаме внезапно ускорение на духовна активност понеже сме толкова близо до идването на Господа. Има единство в реката на Бог.

Аз не познавам Америка толкова отблизо както други места, защото съм била далеч толкова дълго, но знам че в Ерусалим ние имаме стотици индивидуалисти, които идват да служат на Господа. Повечето от тях никога не са се научавали да текат с някой друг. Бог иска хора, които могат да текат заедно за Негова слава. Това не е моята река, и това не е твоята река. Това е Божията река, и тя принадлежи на всички Негови деца, на световното Тяло на Христос. Ние ще трябва да се научим да течем с Баптисти, Методисти, Презвитериани, Епископални, Католици, и Ортодоксални еднакво. Името е маловажно. Научете се да се предавате на Святия Дух и да течете заедно с вашите различни братя.

Ние никога няма да течем заедно в нашите умове. Живите същества, които Езекиил видя не бяха свързани заедно в главата. Ние няма да се научим да течем заедно като седим долу и да дойдем до някакво общо разбиране. Ние ще се свържем заедно в крилете, мястото на извисяване. Това са нашите криле, които ни дават способност да се извисим заедно в Духа, и това е как ще бъдем свързани. Нашето свързване ще бъде в потока на реката на Бог.

Бог иска да изпрати реки с живи води от нашето най-вътрешно същество, но ние трябва да премахнем бентовете. Ние повече не можем да позволяваме на горчивина, злоба или борба да спира потока на реката на Бог. Ние не можем да позволяваме на нищо, което другите хора казват или ни правят да спре този поток. Нека Господ да използва Своя динамит за да премахне тези бентове сега. Премахни бента наречен "човешките мнения." Премахни бента наречен "страхът от хора." Премахни бента наречен "желанието да се угоди на хора." Нека единственото ти желание да бъде да се предадеш на животворните води на Божията река.

Когато хората са гладни за Бог, без значение дали са Индуисти или Будисти или Мюсюлмани или Юдеи или Ню Ейдж, Бог ги посещава. В Ерусалим Бог посещава и Арабите и Юдеите и причинява да имат видения и сънища и откровения за това кой е Исус. Много скоро ние всички ще знаем като Петър, че Бог не се "впечатлява от хора."

Бог се протяга към Мюсюлманския свят и изпраща велико съживление на Святия Дух, и ако Той може да направи това сред Мюсюлманите, защо се съмняваш, че не може да го направи сред хората от твоята църква? Църква след църква ще бъдат пометени във великия поток на Неговата река. Събори бариерите, които са били изградени в собствения ти ум.

Миналото лято, един брат Презветирианин започна да пее една нова песен в нашето палатково събрание, и Бог каза, че докато в миналото вълните на съживление, на които хора от различни деноминации са се носили за кратко, тези вълни сега са нараснали. Когато загубим виждане за всеки друг и поставим очите си фокусирани на Господа на реката, ние ще бъдем загубени в самото Му присъствие и ще бъдем издигнати пред самия Му трон. Тогава Той може да започне да ни показва неща, които никога преди това не сме виждали. Той е готов да ни покаже идните неща.

Това не е време да се концентрираме на второстепенни неща. Нека да се прилепим към значителните неща. Ако се захванем в борбата с малките неща, ние можем да пропуснем това, което Бог прави. Концентрирай се върху реката, или влез в реката и позволи да бъдеш отнесен от нея. Спри да се притесняваш за всяка малка точка на доктринална разлика. Върви и течи.

Възможно ли е да има помиряване между различните категории в християнството? Абсолютно, и скоро. То започва да бъде носено чрез потока на реката. Когато всички ние влезем в по-дълбоки води, ние ще се понесем по течението заедно. Ние не можем да направим това, но Бог го прави чрез Своя Дух.

Ние сме се поставили в кутия и сме поставили толкова много ограничения върху себе си. Ние сме толкова бавни да се придвижим навън от себе наложените ограничения на деноминация, конференция, църква, семейство, съседство и местност. Бог желае хора, които могат да плуват удобно във всяка част на Неговата река.

Когато стане въпрос да се покланяме с хора, които са напълно различни от нас, мнозина казват, "Аз просто не мога да се покланям с хора, които вярват по този начин." Когато влезем в областта на Духа, ние нямаме доктринални дискусии. Ние сме докоснати от Духа, и човека до нас е докоснат от Духа. Ние сме отнесени в потока на това, и те са отнесени в потока на това. Нашето сърце е раздвижено към хваление, и тяхното сърце е раздвижено към хваление. В областта на Духа, нашия фокус на внимание и техният фокус на внимание е Господа, а доктрината играе роля от малко значение.

"Каква доктрина?" Когато си загубен в потока на реката, ти дори не можеш да си спомниш какво е доктрина. Всичко, което знаеш е, че си в реката, и ти плуваш, и твоята любов към Исус е непреодолима. Нищо друго няма значение.

Езекиил видя голямо разнообразие от риба, което беше събрано от тази река. Те всички няма да бъдат еднакви. Бъди готов за разнообразие. Бъди готов да се избавиш от своите задръжки. Махни всички предубеждения, които все още имаш. Бог иска разнообразие в Неговото семейство.

Когато реката тече в нас и ние течем в реката, ние няма повече да се питаме един друг за деноминации или сдружения. Това не е от значение. Ако ти си дете на Бог и аз съм дете на Бог, това е всичко, което има значение. Ако всички ние принадлежим на Царя на царете и Господа на господарите, каква цел е постигната чрез прекъсване на делението? Тяло на Христос, Невясто на Христос, Семейство на Бог, Съработници в Христос, влезте в съживлението! Нека единство да дойде в потока на реката, в Реката на Славата.

Глава четиринадесета - Жетва в Реката

 

И всяко одушевено, с което морето изобилва, ще живее на всичките места дето би отишла тая пълна река; и там ще има твърде голямо множество риба по причина, че тая вода е дошла там и, че водите на морето са се изцерили; понеже дето отиде реката всичко ще живее. И рибари ще стоят край нея от Енгади до Енеглаим, там ще простират мрежите си; рибите им ще бъдат твърде много по видовете си, като рибите на голямото море.



Езекиил 47:9-10
"Рибите им ще бъдат … като рибите на голямото море." Има голяма жетва в тази река, и е време за събирането на рибата.

В идните дни, ние няма да съберем една отделна риба, но цели стада от риба ще бъдат прибрани. Някои от сега нататък трябва да осъзнаят, че има риба в тези води. Как може да няма? Това са животворящи води. Всякакъв вид риба се намира там: "изключително много."

Не знам дали можем да схванем това или не. Ние бихме били щастливи ако има доста или много риба, но Бог ни е обещал "изключително много." Тази жетва няма да бъде такава, която можем да я пресметнем. Тя няма да бъде такава, която можем да я измерим. Тя няма да бъде такава, която да можем лесно да я изчислим.

Исус призова учениците Си да бъдат "ловци на хора." Някой може да се чуди какво имаше предвид Той с това. Той беше от Назарет, един вътрешен град, и нямаше място за риболов там. Учениците, от друга страна, бяха от традиционни рибарски семейства, които живееха и работеха около Галилейското море. Те имаха най-добрите лодки и най-добрите риболовни бизнеси в областта, и ето там един човек, който никога не хващал риба им казва, че ще станат ловци на хора под Неговото лидерство.

Един ден, след като Исус стоеше в една от лодките на Петър и поучаваше събралият се народ на брега на Галилейското море, Той се обърна към Петър и каза:
Оттегли към дълбокото и хвърлете мрежите за лов.

Лука 5:4
Тези надарени рибари трябва да са се засегнали от това предложение. Петър каза, че те са се "трудили цяла нощ," и въпреки това не бяха уловили нищо. Би ли променило нещо хвърлянето на техните мрежи още веднъж?

Понеже почитаха Исус, те не можеха да откажат. Петър каза:


Учителю, цяла нощ се трудихме и нищо не уловихме, но по Твоята дума ще хвърля мрежите.

Лука 5:5
Резултата удиви всички:
И когато направиха това, уловиха твърде много риба, така че мрежите им се прокъсваха.

Лука 5:6
Имаше повече риба отколкото можеха да носят, и те бяха принудени да потърсят помощ от друга лодка. Това е жетвата, която нашия Господ се наслаждава да доставя, и няма ли да бъде чудесно когато можем да поканим всички наши братя с техните лодки? Ние няма да искаме да видим какво име има лодката или къде са произведени мрежите им. Ние няма да бъдем заинтересовани дали помощниците на жътвата идват от определено Библейско училище или семинария. Ние няма да бъдем заинтересовани да проверяваме акредитивите на човека притежаващ лодката и на тези, които работят с мрежите. Ще има такава жетва от риба, че ние ще бъдем принудени да извикаме, "Помощ! Някой! Всеки! Всеки, който има лодка! Всеки, който има мрежа! Помогни ми за да не бъде загубена рибата!"

Ще има повече от достатъчно риба за да напълня моята църква и повече от достатъчно за твоята църква. Ние няма да се сражаваме с тези, които вземат своята риба. Единствената ни грижа ще бъде рибата да не се изгуби. Нашата грижа ще бъде да ги вкараме в лодката, някоя лодка. Величието на жетвата ще отнеме от нас духа на съперничество. Няма съперничеството в реката.

Когато си свикнал да бъдеш в областта на славата, духа на съперничество повече не може да те задоволява. Ти се ужасяваш от него.

В нашето семейство, и четиримата — баща ми, майка ми, брат ми и аз — бяхме проповедници, и въпреки това нямаше дух на съперничество между нас. Който и да проповядваше беше окуражаван от останалите трима проповедника в семейството и ние се съгласявахме с него.

Когато влезем в славата и започнем да жънем, всяка мисъл на съперничество си отива. Ние повече не се грижим дали хората имат съвършени гласове. Повече не се грижим дали нашите хора са най-добре обучените в областта. Ние нямаме време да проверяваме за да видим дали всеки детайл е в съвършен ред. Когато дойде съживление, Бог взема управлението.

Той работи в нас, променяйки ни, правейки ни да желаем само да бъдем част от жетвата на последното време, и нищо повече. Ако ние сме част от това, което Бог прави на Земята, ние няма да се грижим за това кой получава признанието за всичко.

Време е жетвата да доминира в нашите умове. Ако те видя да хвърляш мрежите си, мога ли винаги да бъда готова да дам силата си за да ти помогна да ги събереш. Това съживление ще бъде по-голямо от всички нас, и повечето църкви няма да имат достатъчно място да поберат улова, който ще дойде до тях.

Когато Исус проповядваше на множествата, имаше 5,000 мъже присъстващи, без да се смятат жените и децата. Друг път когато Той проповядваше на една голяма тълпа, те пресметнаха 4,000 мъже, и отново те дори не смятаха жените и децата. Всичко това се случи в една много малка страна с много малко население. Когато Господ говори за множество, тогава, Той говори за един много голям брой. Жетвата, която може да очакваме, обаче, ще бъде повече от едно множество. Тя ще бъде "много голямо множество." Ако това не е достатъчно ясно, Той продължава споменавайки рибата като "изключително много.” По всеки възможен начин, Бог ни казва да знаем, че жетвата, която ще видим в тези последни дни ще надвишава измеренията, с които сме свикнали.

Когато учениците хванаха своя голям "улов," имаше нещо, което те трябваше да направят. Те трябваше да отидат на дълбокото и да хвърлят мрежите си. Този път, обаче, ние имаме много различна картина: "ще има твърде голямо множество риба по причина, че тая вода е дошла там." Единствената причина за тази жетва ще бъде самата река. Никой човек не може да вземе заслуга за това раздвижване. Никой човек не може да се прослави в този улов. Жетвата е резултат от прииждането на тази голяма река, и никой човек няма да може да отрече този факт.

Тази жетва няма да бъде борба. Тази жетва няма да бъде пожъната чрез изпотяването на нашите чела. Рибата ще бъде пожъната поради водите на реката и поради никаква друга причина.

Областта спомената в пророчеството на Езекиил, "от Енгади до Енеглаим," покрива много голяма територия. Представете си всички тези квадратни мили на прострени мрежи. Бог ще премахне всички пречки и ще направи място за нас. Ние не се нуждаем от сложни и скъпи сгради, в които да се събираме. Ние просто се нуждаем от повече място за да разстелем мрежите си. Използвайте огромните запаси за жетвата, а не за да направите стадото да се чувства по-удобно.

Чистата риба не се нуждае от най-напредналата технология. Вложете повече от вашите пари в подготовка на мрежи и лодки така че жетвата да може да бъде прибрана.

Когато моите родители били още млади, те пастирували една малка църква в Куантико, Вирджиния, един морски град. Когато прочутата радио програма на Орсън Уелс, "Войната на Световете" (обрисуване на една неочаквана атака от външно пространство), дошла в ефир, това шокирало хората из цяла Америка и накарало мнозина да се обърнат към Бог. Моите родители си спомнят грубите моряци коленичили и молещи се по улиците на Куантико. Ние скоро ще видим подобно нещо да се случва навсякъде около нас.

Ти можеш да си мислиш, че си смел за Бог, но това, което скоро ще видим ще ни промени всички. Всеки от нас ще изгуби всички задръжки, които все още имаме. Ние ще забравим за нашата гордост когато видим огромен брой хора гладни за Бог.

Много от нас са обременени от факта, че религиозните свободи на нашите деца са били ограничени в техните училища. Ние не трябва да се безпокоим. В близкото бъдеще, училищни сгради ще бъдат широко отворени за съживителни събрания. Тези, които най-много са се противопоставяли на молитвата в нашите училища самите те ще се молят на публични места.

Ако Бог е раздвижил теб и мен и човека до нас, нека да вярваме, че Той ще раздвижи и другите и ще изпрати съживление в техните сърца. Позволи на реката да тече, защото когато тя тече, е гарантирана велика жетва.

Някои от вас могат да кажат, "Но аз не съм напълно приготвен за такава жетва." Не се безпокой. Бог с готовност обучава Своите Си. Той е уморен света да обучава Неговите хора. Той може да ни даде обучение за работата. Ако слушаш гласа на Бог и направиш съответно усилие в следващите няколко месеца да оправиш нещата си, ти ще откриеш себе си посред узряло жетвено поле със сърп в ръката ти. Поради нашата напреднала технология, вероятно е по-добре да кажа, че ти ще караш голяма духовна комбайна. Какъвто и да е случая, ти можеш да имаш дял във великата жетва на Земята в последните дни. Това е в реката, в Реката на Славата.

Глава петнадесета - Изцеление в Реката

 

След това ми показа реката с водата на живота, блестяща като кристал, която извираше от престола на Бога и на Агнето. И по средата на улицата му и на реката, оттук и оттам, имаше дърво на живота, което раждаше дванадесет пъти плодове, като даваше плод всеки месец. И листата на дървото бяха за изцеление на нациите.



Откровение 22:1-2
"Листата на дървото бяха изцеление на нациите." Има изцеление в реката, и ние преживяваме по-големи и по-големи физически чудеса когато стъпваме по-дълбоко в нейните води.

Когато станем осъзнаващи, че чудотворния поток присъства, ние просто можем да скочим в реката и да приемем чудото на изцеление, от което се нуждаем.

Миналото лято ние преживяхме много чудеса на изцеление по време на нашите палаткови събрания. Една дама дойде с една група от Уелсли Парк Асамблея на Бога в Уелан, Масачузетс. Тя имаше незарастнала сериозна операция на гърба направена преди четири месеца и не беше напълно възстановена все още. Нейния гръбначен стълб беше сраснал и тя имаше три парчета стомана поставени в гърба й. Тя носеше голяма болка със себе си и беше сигурна, че ще изкара повечето от времето си в легло. Въпреки че трябваше да пътува дълго с кола за да дойде до лагера, тя беше толкова гладна за Бог, че дойде на първата служба тази вечер. Когато се молих за нея, тя започна да усеща промяна в тялото си и започна да ходи сама без да използва бастуна. Тя беше сигурна, че няма да може да спи тази вечер, но спала "като бебе."

На следващата сутрин тя дойде на службата в 11 и отново се молихме за нея. Тя не беше сигурна дали Бог беше стопил стоманата или какво беше направил, но беше толкова свободна, че скачаше в присъствието на Бог. Тя беше възторжена.

Една друга сестра дойде, която имаше незарастнала възстановяваща се операция на крака си. Аз я видях да получава своето чудо тази вечер докато реката течеше. Ние вярваме, и ние се покланяме, и всяка вечер отиваме малко по-надълбоко в реката.

В течението на реката има чудеса за твоето тяло, за твоето служение, за твоите финанси. Има чудеса за твоите деца. Ти не трябва да ги караш да се случват. Просто влез в течението и чудесата ще бъдат там. Тази река преобразява. Нейните животворящи води ще те освободят от миналото и ще те доведат в съживление.

Всяка вечер се случват велики неща докато хората са на пода под силата на Бог. Мнозина имат чудесни видения. Други имат други велики преживявания в Бог. Мнозина са изцелени. Това е деня на теченето на реката, и има изцеление в нейните води. Позволи й да тече през теб.

Когато отидох на служба една вечер, аз срещнах един човек от Тексас. Той каза, че не може да остане за службата и поиска молитва. Той идваше в нашата област за операция на дискова херния във врата му, но беше чул за чудесата, които Бог вършеше в палатковия лагер.

"В болка ли си сега?" попитах аз.

"О, аз съм в мъчителна болка!" отговори той.

Аз положих ръка върху главата му и се молих, и моментално цялата болка напусна.

Друга вечер когато Бог ми даде слово, че изцелява мигрена, една дама ми каза, че често имала болки и когато ги имала, обикновено минавали няколко дни докато си отидат. Бог я изцели моментално.

Това ми напомня за времето, преди много години, когато ние се молихме за един млад методист в палатковото събрание на баща ми във Фредериксбург, Вирджиния. Той трябваше да бъде опериран на следващия ден поради рак в ухото. Аз погледнах ухото му, очаквайки да видя отворена рана, но нямаше. Долната месеста част на ухото беше малко синя, но нищо друго не изглеждаше различно в това ухо.

Баща ми сложи ръката си на ухото на момчето, аз служих ръката си на челото му, и започнахме да се молим. Докато се молехме, баща ми усети нещо да капе в ръката му. Той погледна, и там имаше два израстъка, единият като бобено зърно, а другият като грахово зърно. Те бяха изтекли от това ухо в ръката му.

Аз погледнах отблизо за да видя дали ще мога да открия някакво разкритие, през което израстъците са изтекли, но не можах да открия нищо.

Баща ми подържа малко израстъците в ръката си и позволи на всеки в събранието да ги види така че те да могат да се радват и да хвалят Бога. После той ги сложи в една носна кърпичка и ги изхвърли.

Младежът отишъл в болницата на следващия ден за операцията, и доктора му го прегледал и заявил, че той няма нищо нередно с ухото си и не се нуждае от предписаната операция. Той беше напълно изцелен от силата на Бог.

Някой по-късно каза, "Защо не провери това нещо?

Отговора на баща ми беше, "Хората, които вярват, вярват без значение дали нещо е проверено или не, а тези, които не вярват няма да повярват дори, ако е проверено." Ако се нуждаете да проверите тези неща, направете го, но Бог желае да има хора, който просто ще Му се доверят и ще Му вярват.

Ние ще виждаме по-велики и по-велики неща докато дните напредват. Както видяхме, в тази река има поток на изцеление способен да докосне всяка нация по Земята, и никоя нация няма да остане недокосната от него в идните дни. Когато потока на Духът на Бог се простира към всяка нация, той ще донесе изцеление във всеки смисъл на думата: за тялото, душата и духа.

Неотдавна, аз говорих в едно телевизионно предаване по телевизията в Хюстън за реката и нейната изцелителна сила. Бог ми даде слово на знание за някои, които страдаха в главата, гърдите и белите дробове. Той каза, че веднага ще ги изцели.

Две вечери по-късно една сестра, която водеше хвалението и поклонението в службата взе време за да свидетелства. Тя имала незараснала операция от рак предната седмица и се възстановявала в къщи когато й било внушено да се обърне към телевизора и да го нагласи на програмата точно когато аз извиквах словото на знание за нея. Когато аз съм заявила изцелени, цялата болка, която била интензивна, напуснала тялото й. Това беше голямо чудо, че тя отново водеше хвалението две вечери по-късно.

Ние напоследък сме имали много случаи когато очи на хора са били изцелявани. Двама човека, които били обявени за "законно слепи" бяха изцелени на едно събрание неотдавна.

Какви чудесни дни! Влез в потока на Божията река и преживей Неговото изцеление за себе си.

На едно от моите събрания с католиците миналото лято дойде един човек, който не можеше да коленичи. Бог му даде велико чудо. Изведнъж той беше докоснат от силата на Бог и коленичи за повече от час и половина без помощта на някого и без нещо, на което да се облегне. Той беше напълно изцелен чрез силата на Бог. Когато реката тече, това се случва толкова лесно.

Преди няколко години брат ми се молил за някой, който нямаше тъпанче. Той казал, "Господи, сътвори едно тъпанче за него така че той да може да чува."

Господ му отговорил и казал, "Аз не трябва да създавам тъпанче за него за да чува. Аз мога да го направя да чува без тъпанче."

Когато това разбиране дошло до моя брат, Бог моментално дал на човека неговото чудо. Той можел да чува съвършено — без тъпанче. Нашия Бог е Бог на чудеса, Бог на необикновеното, Бог на невъзможното. Не се опитвай да Му казваш как да го направи. Реката е тук и има изцеление в нейния животворящ поток, потока на Реката на Славата.



Глава шестнадесета - Знамения, чудеса и подвизи в Реката

 

Ето, аз и децата, които ми е дал ГОСПОД за знамения и за чудеса в Израел от ГОСПОДА на Войнствата, който обитава на хълма Сион.



Исая 8:18
"За знамения и за чудеса…" Удивителни знамения и чудеса ни чакат в реката на Бог.

Това настоящо съживление ще бъде белязано от чудотворното, чрез чудеса и знамение. Това няма да стане поради нашето изкусно състояние, но защото Вършителят на Чудеса присъства и Му е позволено да работи. Това ще стане поради очакването на нашите духове и защото ние позволяваме на реката да тече.

Бог е обещал да покаже "знамения и чудеса" в тези последни дни, но съм все повече и повече убедена, че ние сме знаменията и чудесата. Ние няма просто да преживеем знамения и чудеса; ние ще станем знамения и чудеса за света. Вярвайте за това и се движете в него, защото то се случва навсякъде около нас.

Когато се придвижим напред в съживление, ние можем също да очакваме много и различни знамения от Небето. По време на нашите зимни палаткови събрания през 1998 ние започнахме да преживяваме нещо ново. Златен прах започна да се появява по лицата, ръцете и дрехите на хората. В началото това  може да не се случва в пълнотата, в която ние можем да желаем, но когато Бог прави нещо и ние го ценим, Той прави повече.

Сестра Джени Лоудър се върна от Северна Америка на Коледа и ни разказа за една дама на име Силвана, върху която се появил златен прах докато тя се покланяла на Господа. Джени донесе видеокасета за да ни покаже какво се е случило. По време на службата, докато сестрата се покланяла, лицето й изведнъж беше покрито с видими частички златен прах. Първия път когато Джени видяла това тя не знаела точно какво вижда. Тя се чудела защо Силвана си е сложила нещо блестящо по цялото си лице. Това не изглеждало да е необходимо. Това някаква нова лудост ли е? Тя се е молила за Силвана преди около година, и тя била кръстена в Святия Дух. Какво е станало с нея сега?

Когато сестра Джени започнала да се интересува, тя открила, че златния прах било нещо, което Бог давал на сестрата свръхестествено. Той изглеждал, че изтича от нейния скалп. В един случай, нейния бразилски пастор отворил Библията си и тя изтръскала златния прах от главата си върху Библията. Малки парченца златен прах паднали върху отворената Библия. Пасторът, осъзнал колко чудотворно било това, взел този златен прах и помазвал хората с него, и в резултат на това било докладвано за велики чудеса сред тях.

Ние се радвахме когато гледахме касетата, но нямахме представа, че скоро Бог ще да изяви златния прах в нашите събрания в Ашланд. Това стана няколко седмици след като гледахме касетата. По време на нашите зимни палаткови събрания това се случи 10 или 12 пъти в нашите служби.

Една сутрин, по време на нашата Женска Конференция Пролет '98, ние показахме касетата от Бразилия за златния прах. След службата, една от дамите отишла в стаята за почивка и се преоблякла за да шофира до вкъщи. Тя чула нещо да пада на пода и помислила, че това трябва да е брошката, която носела. Тя се навела за да я вдигне, но за нейно удивление, това, което вдигнала било парче чисто злато. Излишно е да казвам, че тя не си отиде в къщи този ден. Тя се върна в събранието за да може всеки да види това, което Бог е направил и да се радва. Когато Бог изпраща нещо свръхестествено посред нас, Той заслужава цялата слава.

Една група от 6 много важни дами дойде на тази конференция от Нови Орлеанс. Те бяха скептични, не само за появяването на златния прах, но също и за смеха, който избухваше на някои от събранията. Маршрута на полета им бил през Детройт и, понеже самолета, в който били имал някаква повреда в двигателя, те били забавени там за много часове. Някои от групата останали на самолета, а другите отишли до изхода. Дамите, които отишли до изхода започнали да забелязват, че златен прах се появявал по тях докато чакали самолета да бъде поправен, и след като се върнали в самолета, избухнал смях от няколко члена от групата. Понеже те били скептични за тези преживявания, Бог трябвало да им даде тези проявления на най-необичайното място — летището на Детройт.

През август Силвана дойде от Бразилия за да ни посети. Имаше такова присъствие на Бог с нея, че аз моментално започнах да плача когато я видях. Нашите хора бяха свидетели на чудото, което се беше случило в нея, и което другите преживяха докато се покланяха. Бог донесе ново измерение на чудотворност в нашия живот, преди да свърши лятото, този феномен се появяваше повече и повече сред нас. Почти всеки път когато проповядвах златен прах се появяваше на лицето ми и на хората, които присъстваха.

През септември, след като палатковите събрания бяха свършили, аз отидох в Ерусалим. Златен прах се появяваше там на нашите служби с Нанси Берген. Аз също говорих за Месианското събрание, което се събираше в Църквата на Христос в Портата на Яфа, и това се случи също и там.

Неотдавна аз служех в Приятелската Баптистка Църква в Атланта, Джорджия. На първата служба пастор Боб Шатълс имаше масло появило се на ръцете му. Трябва да е имало четвърт чаша. Той беше отнесе в Духа на Небето и преживял трона на Бог. Следващата сутрин на службата от ръцете му отново течеше масло, а вечерта докато проповядваше аз видях златен прах по лицето му. Когато му споменах това по-късно, той каза, "Знам. Усетих, че се случва това."

На следващата неделя сутрин (аз не бях там, но той ми каза по телефона) златен прах дошъл от Небето на тяхната сутрешна служба и всичките му хора видели това да се случва. Тази вечер, когато се приготвяли да отидат на вечерната служба, няколко от неговите членове видели златен прах да пада от косите им докато се сресвали. Той очевидно е бил там от сутрешната служба.

Забелязала съм, че златния прах, който ние преживяваме на нашите събрания понякога идва през порите на кожата на лицето или ръцете или някои други части на тялото на тези, които се покланят на Господа, а понякога той идва от Небето, падайки върху или хора или върху дрехите им или върху нещо извън църковната сграда. Неотдавна, обаче, наблюдавах като че ли той беше създаден пред очите ми.

Не отдавна аз бях в една телевизионна програма наречена Планински Връх по канал 55 в Онтарио, Флорида, интервюирана от брат Клоуд Боуърс. Това беше чудесен половин час, но точно когато щяхме да излезем в ефир, аз погледнах към брат Боуърс и видях златна люспа под лявото му око. Преди да осъзная, аз казах пред всички телевизионни зрители за да чуят, "Брат Боуърс, ти имаш златна люспа на лицето си, под лявото ти око." Беше нужна само една златна люспа за да бъде доведена голяма тълпа от хора от Централна Флорида на нашето отворено събрание в Mt. Dora, град с около 8 хиляди жители. Това е, за което са знаменията.
И чрез ръцете на апостолите ставаха много знамения и чудеса между народа… и все повече вярващи в Господа се прибавяха, множества от мъже и жени.

Деяния 5:12-14
Не се страхувай от това, което ще ти се случи и как ще реагираш на него когато влезеш в Божията река, и когато необикновени неща започнат да се случват, не бъди твърде бърз да съдиш. Аз съм забелязала, че когато виждаме нещо необикновено да се случва внезапно на другите, ние се съмняваме в неговата достоверност. Когато се случи на нас, обаче, ние веднага сме сигурни, че това е от Бог.

Един пастор в Индия се оплака, че съм учила жените на конференцията как да танцуват. Аз ги насърчавах да се предават на Господа, но със сигурност не съм ги учила как да танцуват. Той обикалял един ден причинявайки голямо смущение, обърквайки всички пастори по този въпрос. На следващия ден, обаче, силата на Бог го ударила на едно от събранията, и той започнал да танцува.

В Южна Индия, мъжете носят dhotis, което не е нищо повече от парче плат обвито около срамните части на техните тела. Няма никакви топлийки или колани или закопчалки или копчета, които да държат този dhoti. Той се държи просто като се увива плата около кръста. Този пастор продължил да танцува толкова диво, удряйки се в столовете и въртейки се от единия край на залата до другия, че неговият dhoti започнал да се разхлабва и имало опасност да падне. Най-накрая, той дошъл на себе си, хванал своя dhoti и казал, "Това беше Бог." Когато това се случило с него, му отнело само един миг за да осъзнае, че било истинско.

Когато златен прах започна да се появява върху нас на службите в палатковите събрания, това не беше защото ние някога сме молили Господа за златен прах. Ние не знаехме за какво да се молим. Просто казахме, "Господи, ние желаем да бъдем знамения и чудеса в това движение на Духа в последните дни. Каквото и да е това, което Ти искаш да направиш и по какъвто начин и да искаш да го направиш, ние го желаем." Появяването на златния прах беше един от резултатите от тази молитва.

Много пъти, когато смеха в началото започна да се появява в църквата, аз чувах хората да се смеят и си мислех, че това вероятно е понеже те са били на някое събрание на съживление на смях. Когато проучих тази теория, обаче, аз открих, че много от тези, които се смееха никога не са били в някакво петдесятно събрание. Смехът беше просто техният отговор на идването в контакт с мощните животворни води на реката.

Аз бях поканена да говоря на група хора в южния край на Нова Зенландия. Събранията бяха планирани за злата за общение на Презвитерианската църква, но се събра такава огромна тълпа, че пастора отвори църквата и премести тълпата вътре. Това беше много класическа Презвитерианска църква, малко повече украсена от тези, които ние познаваме тук в Америка, и тълпата беше толкова огромна, че изпълни платформата и дори високия олтар. Към края на службата, една дама падна на високия олтар и започна да се смее. Аз бях благословена от нейния смях, но предположих, че тя е била на някое от съживленията на смеха. По-късно ми беше казано, че тя беше посетител от северната част на Нова Зенландия и никога преди не е била на такова събрание. Тази вечер тя беше спасена, изпълнена със Святия Дух и имаше откровение за съживлението. Въпреки че никога не беше виждала някой да се смее неконтролируемо в църква, това беше нейния неподтиснат отговор към Святия Дух.

Тези преживявания са ме научили да не отсъждам къде са хората в своята християнска опитност. Бог довежда хората в нови области. За няколко мига, Той прави неща в техния живот, които никога не са си мислили, че ще преживеят. Аз съм виждала хора толкова залети от радост, че са махали с ръце и с крака, почти като дете имащо внезапно гневно избухване, с изключение на това, че това беше добро. Коя съм аз, че да поставям под въпрос това, което Бог прави в реката?

Бъди готов за нови и вълнуващи преживявания. Тази река ни отвежда в нови посоки, и когато решим да течем с нея, ние ставаме по- пълни с Бог отколкото някога преди. В бъдеще, ние ще бъдем толкова пълни с Бог, че хората ще гледат на нас и ще заявяват, "Те са в реката, и реката е в тях." Какъв славен ден!

Когато сме хванати в реката, ние сме отнесени от областта на нашето разсъждение и сме занесени в Божията област, където ставаме напълно зависими от Него. Скачай вътре без страх.

Ако Бог иска да те покрие със златен прах, позволи Му да го направи. Ако Той иска да те направи чудо и знамение, позволи Му да те направи. Покланяй се на Царя и позволи на Неговото свръхестествено естество да замени Твоето свръхестествено естество. Позволи Му да те отнесе в дълбочините. Позволи Му да те носи от слава в слава.

Понеже сме се страхували от непознатото, ние едва сме започнали да виждаме това, което Бог може да направи за нас. Той желае да ни отнесе толкова бързо в дълбочините, че ние ще се гледаме един друг в удивление.

Ако позволим на реката да тече чрез нас, всички около нас ще бъдат благословени. Нито един няма да остане недокоснат от нея. Когато Божията река тече, има съпровождащо я откровение за Неговата слава и демонстрация на Неговата сила. Бог е разкрит посред нас чрез чудеса и знамения. Не спирайте това, позволете му да се случи.

По време на нашите летни палаткови събрания аз видях в Духа това, което единствено мога да опиша като "топки слава" в краката на хората. Техните крака изглеждаха заобградени от славата на Бог. Аз усещах, че това ще ги занесе в нова свобода на танцуване и че тяхното танцуване щеше да изобразява завладяването на нации и царства. Нека краката ти да бъдат освободени в областта на славата. Позволи на реката да тече. Ако влезеш в потока на Божията река, ти можеш да очакваш велики знамения и чудеса да се случват също и в твоите събрания.

Докато бях на конференция на Ренди Кларк в Оклахома Сити аз полагах ръце на група служители, които бяха поканени в Горната Стая на голямата Метро Църква. Някой ме помоли да кажа нещо за знаменията и чудесата, които Бог показва в това съживление и, след като чуха за тези велики неща, група служители се наредиха за молитва. Докато се молех за тях, те започнаха да падат под силата на Бог. Един пастор ми изпрати факс по-късно за да каже, че това било първия път когато той някога е бил убит в Духа. Когато се изправил, каза той, устните му били покрити със златен прах.

Друг брат изпрати факс. Той бил изцелен на наше събрание във Феникс, Аризона. Той паднал под силата няколко пъти в службата тази вечер. Когато се прибрал вкъщи и се съблякъл, той открил златен прах от вътрешната страна на ризата си. Той не осъзнавал какво е направил за него и просто го видял по-късно.

Тази сутрин ние чухме същите новини от три различни града. Божият Дух не е изливан в отделни случаи. Той прави това навсякъде, където хората са гладни.


            През ноември 1997, през едно от нашите съживителни събрания в уикенда в Ашланд, аз стъпих на амвона да проповядвам една вечер и изведнъж бях отнесена в Духа. Аз можех да усетя себе си бързо да се вдигам нагоре. Трябва да съм била отнесена за най-малко от половин час до 45 минути и през това време всичко в събранието просто спря.

Когато дойдох на себе си имаше един ритъм, който се повтаряше отново и отново в моя дух. Много бавно аз се чух да казвам. "Очите на слепите ще виждат; ушите на глухите ще прочуят; и мъртвите ще възкръснат отново за живот." Отново, "Очите на слепите ще виждат; ушите на глухите ще прочуят; и мъртвите ще възкръснат отново за живот."

Хората седяха през цялото това време в славата, и някой по-късно каза, че това е била най-великата слава, която някога са преживявали. Все пак, това беше странно преживяване. Някой естествено може да си помисли, че ако Господ е искал да ме отнесе, защо не го е направил докато съм седяла на платформата по-рано в службата? Факта, че Той е чакал докато отида на амвона ми показва, че Той очевидно е искал всичко да спре за да дойде тази велика слава.

Имаше и други неща, които Господ ми показа тази вечер, но за по-малко от една седмица след това ние взехме няколко товарни коли с хора от нашия лагер за погребението на един пастор във Фредериксбург, Вирджиния. Точно преди да започне службата за погребението, моята помощничка, Рут Карнеил, която седеше до мен на първата редица, се обърна към мен и попита къде е стаята за почивка. Аз й посочих към задната час на църквата.

"Ще имам ли време да отида преди да започне службата?" попита тя.

"Да, разбира се," отговорих й аз.

Когато тя не се върна аз предположих, че е седнала някъде назад в светилището.

Не съм сигурна колко време мина. Аз имах участие в церемонията и няколко други пастори четоха части от писанието. След известно време, обаче (вероятно 15 или 20 минути), някой ме потупа по рамото и каза, "Сестра Рут, Карнеил е на пода в задната част на залата." Аз станах и безшумно отидох отзад, като не исках да смущавам службата. Когато видях Рут просната на пода, аз моментално знаех, че тя беше мъртва.

Първата ми мисъл беше да не развалям погребението, така че извиках двама братя да я вдигнат, един за краката и един за раменете, и да я отведат в една странична стая Това беше малка стая, и нямаше достатъчно място за да разстелят тялото й напълно, така че мъжете я поставиха върху един стол. Главата й беше увиснала на една страна, така че аз се протегнах за да подпра главата й и врата й.

До този момент, единствената ми грижа беше да я изкарам от службата за погребение за да не бъде обезпокоена. Когато поставих ръката си на врата на Рут, изведнъж тези ритми от предната седмица се върнаха в моя дух. Думите дойдоха до мен точно толкова бавно, ясно и мощно както онази вечер: "Очите на слепите ще виждат; ушите на глухите ще прочуят; и мъртвите ще възкръснат отново за живот." Аз не казвах думите на глас; те идваха отново и отново в духа ми. "Очите на слепите ще виждат; ушите на глухите ще прочуят; и мъртвите ще възкръснат отново за живот." Когато казах това за втори път в себе си, тя започна да диша и духа й се върна обратно в нея.

Някой се беше обадил на бърза помощ и в това време те пристигнаха. Санитарите бързо сложиха Рут в санитарната кола и потеглиха за болницата. Аз можех да се кача на предната седалка на санитарната кола с тях. Отзад те правеха предварителен преглед на Рут и откриха, че всичките й жизнени органи са нормални. Когато пристигнахме в стаята за спешни случаи докторите старателно прегледаха Рут, те откриха, че когато е тръгнала за стаята за почивка тя е претърпяла суров кръвоизлив и напълно е загубила една трета от кръвта си. Това причинило да изнемощее и да умре когато излизала от стаята за почивка.

Това беше едно величествено преживяване когато аз първо бях отнесена и отново този ден когато ритмите на реката дойдоха до мен, но най-удивителното нещо относно това преживяване дойде до мен по-късно. Аз действително никога не се молих за нея да се върне към живот. Чудото се случи в теченето на реката.

Неотдавна, Рут беше на събрание в Кралския Театър в Ню Кастъл в Австралия. На сутрешната служба, всеки присъстващ чул доловимия глас на Господа идващ от уредбите. Той казвал, "Това ще бъде съживление на знамения. Благодарете Ми." Те всички седели в удивление, виждайки, че никой не говори по микрофона и осъзнали, че са чули доловимия глас на Господа. Описвайки Неговия глас, те казват, че той "имаше огън в себе си."

Не е ли това, което Йоан, автора на Откровението съобщава?


В Господния Ден бях в Духа и чух зад себе си силен глас като от тръба.

Откровение 1:1-10
Сложи това в духа си днес: "Очите на слепите ще виждат; ушите на глухите ще прочуят; и мъртвите ще възкръснат отново за живот." Нищо няма да бъде невъзможно за нас в предстоящите дни когато се придвижим по-нататък в Реката на Славата.

Глава седемнадесета - Радост и сигурност в Реката

 

Бог ни е убежище и сила, винаги готова помощ във беди, затова няма да се уплашим дори и да се поклати земята, дори и планините да паднат в морето, дори да бучат и да се вълнуват водите му, дори да се тресат планините от надигането му! (Села.) Има една река — потоците й ще веселят Божия град, святото място на обиталищата на Всевишния. Бог е сред него — няма да се поклати; ще му помогне Бог на зазоряване.



Псалм 46:1-5
"Има една река." Има чудесно усещане на сигурност и придружаваща го радост, които идват до нас в потока на реката.

Самото съществуване на реката ни прави сигурни. Чудесно е просто да се знае, че "има река." Ние не трябва да казваме, "Мисля … " Ние не трябва да предполагаме. Ние не трябва да се чудим. Не трябва да размишляваме. Не трябва да се съмняваме. Ние знаем. Тази река е сигурна. "Има река."

В стих 3, псалмиста говори за други води, води, които бучат, води, които тресат, води, които са мъчни. Господ ни показва, че ние ще срещнем трудности в идните дни. Отговора на Господа, обаче, е, "има една река [и] потоците [й][ни] веселят." Няма нужда да сме разтревожени, няма нужда да сме раздразнени или обезпокоени. Когато Бог призовава вниманието ни към неприятности, Той прави това защото знае, че ние сме речни хора. Той знае, че тези други води няма да ни залеят, да ни причинят страдание, нито да ни обезпокоят. Как може ние като хора на реката да сме засегнати от водите на нещастието, които идват в нашия път? Ние знаем, че "има река," и това е достатъчно.

Ние имаме сигурна река, и тази река познава единствено веселие, веселие, което ще въздейства на целия Божий град. Тази река дава сигурност във време на трудност, не само за някой отделен човек, но за целия Божий народ. Където и да се намират Божиите хора по целия свят, те ще бъдат положително въздействани от тези потоци на веселие.

Хората от света не могат да разберат защо сме толкова пълни с радост. Повечето от тези, които все още не са в реката не виждат нищо, за което да се радват, но тази радост, която ние усещаме е свръхестествена и произлиза от реката.

Ако гледаме твърде дълго на обстоятелствата в живота ние също можем да започнем да се чудим защо сме толкова щастливи. Няма никакъв начин да отречем, че нашата радост и чувство на сигурност са свръхестествени. Само защото има неприятности навсякъде около нас не е причина да се предаваме на отговора на света на неприятностите. Ние сме различни защото сме в реката.

Някои християни са дошли до заключението, че трябва да се предадат на отклика на света така че хората около тях да усетят, че те наистина са в нужда и да се молят за тях. Това не е необходимо. Божиите хора трябва да бъдат различни. Ако ние сме в реката и реката е в нас, течението на нейните потоци ще ни направи радостни когато никой друг не е радостен.

Хората няма да могат да поглеждат твоето лице и да знаят, че някога си имал ден на неприятности. Те няма да могат да те поглеждат и да знаят, че някой в твоето семейство е бил в неприятности. Те няма да могат да те поглеждат и да знаят, че твоите братя и сестри са те продали в Египет, или че са заговорничели нещо лошо против теб. Хората няма да могат да доловят никаква миризма на пушек върху теб или да знаят, че някога си бил в огнена пещ.

Някои хора са били спасени от огнената пещ преди 50 години, но ти все още можеш да помиришеш пушека върху тях. Изглежда, че тези пещи все още бълват своя пушек периодично. Ако пушека не е там, тези хора някак си ще го накарат да дойде. Те се гордеят с това. Колко тъжно!

Бог търси хора, които няма да бъдат смутени от победа. Неговите хора няма нужда да изглеждат като че ли имат нужда от милостиня. Те няма нужда да имат вид на такива, които са преживяли много страдания. Божиите хора познават благословението на реката, победата на реката, триумфа на реката. Ние отказваме да живеем в застояли води. Тази река ни приляга добре защото е постоянно течаща. Нейните води са винаги свежи и бистри. Те ни веселят.

Потока на веселие навътре и потока на веселие навън, потока на радост навътре и потока на радост навън, идва чрез нас, но той не започва с нас, и ние не трябва да го държим за себе си. Този поток е от реката. Ние можем да си тръгнем от служба чувствайки се по-запалени отколкото когато сме дошли, чувствайки се по-малко уморени отколкото когато сме дошли, чувствайки повече сила отколкото когато сме дошли защото сме пристъпили в реката. Ние можем да познаем победа защото ни е било напомнено от Духът на Бог, че "има една река." Това чудо не е от нас. То е поради реката и поради сигурността, която реката носи в нашия живот.

Този псалм е написан от синовете на Корей. Те са били познати с тяхното пророкуване в песен. Аз просто мога да обрисувам тези млади мъже под помазанието на Святия Дух пеещи, "има една река." Те са били с векове напред във времето. Йоан, авторът на Откровението, стотици години по-късно, получи същото откровение и каза, "Аз видях бистра река на живот с бистра вода." Синовете на Корей бяха сред първите, които видяха това.

Реката на Бог се познава единствено чрез откровение. Всяка голяма река, за която се говори в Писанията е позната по същия начин. Това не са реки, в които можеш да сложиш пръста си в естественото. Реката в Езекиил 47 не съществуваше на територията, която пророка познаваше. Реките, които Йоан видя изтичаха от "вътрешността" на вярващи, на които бяха разкрити реки. Реката в Откровение 21 и 22, тази бистра вода като кристал, беше видяна само чрез откровение. Тази река на Бог трябва да бъде зърната чрез откровение и да бъде хваната чрез вяра. Нека да пътуваме към него, да разпънем палатката си край него и да скочим вътре. Когато го видим отдалеч, нека да го доближим и да го прегърнем, и то ще стане наше.

Синовете на Корей видяха тази река в Ерусалим, а това, което е известно за Ерусалим е, че той е град без река. Те можеха да видят, че в бъдещето Ерусалим ще има река защото това, което Бог прави в свръхестествената област Той накрая го довежда в естественото. Никога не става в обратния ред. Това, което виждаме в Духа Той го довежда в естественото. Той никога не копира естественото.

В бъдеще ще има река изтичаща от Ерусалим. Тя ще тече и ще изцелява блатистите, солени места извън града Ерусалим и ще тече надолу към пустинните области. Тя ще носи изцеление навсякъде където тече. Синовете на Корей я видяха и можеха да я провъзгласят.

Тази река, също им беше показано в откровение, носи сигурност и радост посред неприятности. Няма значение дали човека с когото живееш няма радост. Ти все пак можеш да имаш фонтан на радост вътре в себе си. Може да няма и капчица мир в тези около теб, но ти все пак можеш да имаш фонтан на мир извиращ вътре в теб. Тези около теб могат да нямат тези неща действащи в техния живот. Има много смут в света около нас точно сега. Обаче, ти можеш да имаш сигурността, за която света само мечтае когато стоиш в реката.

Има само една причина, поради която ти си щастлив. Това е защото "има една река" и защото тази река носи веселие.

Много хора са против смеха, който идва в съживлението, но какъв по-добър белег може да има, че потоците, които веселят текат? Тези потоци носят веселие, и ако се предадеш на това веселие и бъдеш докоснат от това веселие, ти не можеш да си помогнеш освен да се радваш в Господа. Свръхестествена радост ще излиза от най-вътрешната част на твоето същество, и точно когато мислиш, че можеш да плачеш, ти ще чувстваш радост да бълбука отвътре ти. Тя просто може да бълбука толкова неконтролируемо, че ти, също, да започнеш да се смееш.

Какво друго видяха псалмистите? "Има една река — потоците й ще веселят Божия град, святото място на обиталищата на Всевишния. Бог е сред нея." Те видяха, че Бог е сред реката. Не е чудно, че тя ни носи радост. Не е чудно, че ни прави напълно уверени. Бог е в реката.

Не само, че Бог е сред реката, но Той е реката. Той е течението защото това е течението на Неговия Дух. Той е потока, който тече  в нашия живот и от нашия живот и който ни благославя през целия този път.

Радостта носи сила. Пророк Неемия заяви:
Защото денят е свят на нашия Господ. И не скърбете, защото радостта в ГОСПОДА е вашата сила.

Неемия 8:10
Ние не трябва да стоим в долините на живота. За много години, ние сме слушали проповедници да говорят за нуждата от това да "преминем през някои долини," и има елемент на истина в това, което те казват. Ние можем да преминем през долина, обаче, без да трябва да пролеем сълзи там. Ние можем да прекосим нашите долини без да ставаме опечалени.

Ние не трябва да живеем в долината за винаги. Докато е истина, че ти трябва да преминеш през долина за да стигнеш до следващата планина, аз открих когато бях по-млада и изкачвах планините на Непал, че някои от тези долини са доста високи. Долината Катманду, например, се намира на около 4 хиляди стъпки над морското равнище. След като изкачиш следващата планина, ти идваш до друга долина, и тази долина се намира на около 6 хиляди стъпки над морското равнище. От там изкачваш следващата планина, и откриваш друга долина, тази е на 8 хиляди стъпки над морското равнище. Всяка следваща долина е толкова на високо, или почти толкова, колкото планината водеща до нея. До върха Еверест някои долини се намират на 20 хиляди стъпки над морското равнище или повече. Така че долините не винаги са ниски места. Те са просто преходи до по-високите места.

Ако трябва да преминеш през някои долини за да стигнеш до следващото високо място, не се тревожи за това. Ти все още си по-нависоко отколкото си бил преди, и ти все още се движиш напред.

Ако трябва да слезеш малко за да преминеш към следващото високо място, просто дръж очите си на планината. Ти не трябва да стоиш в долината. Тя е временно място за теб, и когато я преминаваш, бъди чувствителен, че реката на Бог е в теб.

Града Ерусалим се намира на около 2 хиляди стъпки над морското равнище, така че долините там са вече поне на тази височина. Когато си в тези долини, ти си по-нависоко отколкото си бил, например, при Мъртво Море (което е разположено на 1 300 стъпки под морското равнище). Ти си почти 3 500 стъпки по-нависоко отколкото когато си започнал, така че не се грижи за долините на живота. Всичко е на пътя, към който гледаш.

Ние сме страхували от долините и когато е трябвало да преминем през тях, нашата брадичка е била толкова ниско колкото пода на самата долина. Погледни нагоре! "има една река" и тази река "весели Божият град."

Аз обработих ума си преди много години така че да не бъда опечалена или тъжна отново. Ти можеш да попиташ, "Можеш ли да обработиш ума си да не бъде опечален?" Да, ти трябва да вземеш власт над печалта. Когато врагът идва и започне да натиска твоите бутони за да те направи опечален, кажи му, "Просто стой ей там. Не се приближавай повече.

Аз отказах да се предавам на печал. Аз имам велика река течаща през мен, и тази река ме поддържа щастлива, няма значение какво има в джоба ми или къде са хората наоколо или дали съм напълно сама. Няма значение какви могат да бъдат обстоятелствата на живота, нашето щастие не зависи от това, което се случва около нас. То не зависи от това дали имаме или не нашето любимо нещо за Коледа. Тази радост е свръхестествена. Няма значение какво среща Америка в идните години, хората на реката няма да бъдат обезпокоени от това.

Ако живеем в реката и реката живее в нас, ние можем да имаме чудесна сигурност посред смута.

Тук в Америка, ние празнуваме Деня на Благодарността. Всяка година нашия президент трябва да направи резолюция, че определен ден е отделен за да се даде благодарност на Бог. Целта на нашето Благодарение не е просто да благодарим на Бог, че Той е прекарал посевите през зимата и е дал жетва, но ние го правим защото Бог ни е прекарал през всяко изпитание и ни е дал жетва. Има сигурност в реката защото Бог е там, и Неговото присъствие ни носи свръхестествена радост. Това се намира в Реката на Славата.



Глава осемнадесета - Всичко, от което се нуждаеш е в Реката

 

И моят Бог ще снабди всяка ваша нужда според Своите богатства в слава в Христос Исус.



Филипяни 4:19
"Моя Бог ще снабди всяка ваша нужда … в слава." Има толкова много други неща, които можем да споменем, които могат да бъдат намерени в реката. Има, всъщност, изобилно снабдяване на всичко, което можеш да назовеш, всичко, от което някога ще се нуждаеш.

Има святост, която може да бъде намерена в реката. Мнозина от нас се безпокоят да доближат Божия трон, мислейки, че нашите сърца не са достатъчно чисти. Реката е, която е чиста, не ти. Ти не можеш да бъдеш чист докато не си потопен в чистотата на реката. Когато влезеш в реката, и вкараш Реката на Славата в твоята душа, това се случва автоматично. Святостта идва от Бог, не от теб. Той е свят. Бъди потопен в потока на Неговата река, и ще станеш повече като Него.

Тази река води към покаяние. Когато чувстваш големите води на Бог да те мият, покаянието повече не е борба. То идва лесно. Когато се покаеш, ти намираш изобилие от благодат и милост чакащи те в реката. То е изцелителен балсам, който чака тези, които търсят Божиите води.

Чистотата на сърцето е чудесно нещо. Веднъж някой попитал брат ми, "Как знаеш когато някой има зъл дух?

Неговия вдъхновен отговор бил: "Ти имай добър дух." Когато духът ти е чист, когато си сред "чистотата на сърцето," не е трудно да разпознаеш когато някой не е. Ти разпознаваш без да се опитваш. Има ясна разлика между чистотата и нечистотата. Влез в чистата река на Бог, и ти дори няма да искаш да се обръщаш към твоя бутон за разпознаване. Духът на Бог в теб ще те направи да знаеш това, което не е от Него.

Има велика свобода, която може да се открие в реката. Мнозина от нас са запознати със Святия Дух и с Неговата работа за известно време до сега. Ние понякога сме имали себе си за експерти, и това е било част от нашия проблем. Мислейки, че знаем точно как да го направим, ние често сме заставали на пътя на Духа, ставайки пречка и угасяйки Духа в процеса.

Павел инструктира Солунските вярващи:
Духа не угасяйте.

1 Солунци 5:19
В много кръгове, когато някой започне да говори на езици, лидера на хвалението е инструктиран да започне да пее припеви за да заглуши звука така че никой да не бъде "обезпокоен" от това. Когато някой започне да танцува в Духа, разпоредителите са инструктирани да ги сложат да седнат така че да не привлекат вниманието към себе си. На нас ни е известно всичко, което не искаме да се случи, но твърде често не ни е известно това, което трябва да искаме да се случи или което трябва да очакваме да се случи. Ние не сме научили какво желае Духът от нас, това, което Той иска да върши сред нас.

Отговорът е прост. Той е реката. Той иска да представим себе си пред Него, един празен канал, през който Той да може да тече. Той е реката, позволи Му де тече. Дай Му място да се движи. Той е водата на живот и търси изсъхнало речно корито, което да може да изпълни и да тече през него.

Ти никога не можеш да побереш тази река, и никога не можеш да я контролираш. Ти можеш единствено да представиш себе си като благоразположен канал за нейното течение. Ти си речното корито. Нека реката на живота да тече през теб, и твоето корито ще се уголеми много.

Колко често се опитваме да контролираме течението на реката със страх, че другите просто не са готови за нея! Колко пъти сме спирали потока на Духа защото някой важен човек е дошъл в събранието, някой, който сме мисли за толкова незрял да оцени духовните неща! Със сигурност друг път би било по-добре за тях, представяли сме си ние. Ние често грешим.

Хората са ми казвали много пъти в Ерусалим, "Има някой, който искаме да доведем при вас, но искаме първо да ги заведем на някои други места в града защото те не са напълно готови за свободата, на която вие се наслаждавате." Докато те водят тези хора по другите места, те действително не са готови за това, което Бог иска да направи. Аз по-скоро бих насочила хората в потока на Духа и да позволя на Бог да извърши нещата по Неговия начин. Аз съм виждала хора, които са били напълно нови за евангелието да бъдат новораждани, изпълнение със Святия Дух и да започват да танцуват пред Господа за една служба. Мнозина отварят устата си и започват да пророкуват или разказват видение, което са имали докато са били отнесени в Духа. Бог заяви много отдавна, че ще вземе нещата на Духа и ще ги даде на "бебетата и на сукалчетата" :
От устата на деца и кърмачета си приготвил хвала заради противниците Си, за да накараш врага и отмъстителя да замълчи.

Псалм 8:2
А когато дойде Онзи, Духът на истината, ще ви води в цялата истина; защото няма да говори от Себе Си, а каквото чуе, това ще говори, и ще ви извести за идните неща. Той Мен ще прослави, защото от Моето ще взема и ще ви известява. Всичко, което има Моя Баща, е Мое; затова казах, че от Моето ще взема и ще ви известява.

Йоан 16:13-15
Бог се наслаждава да прави това, и ти и аз нямаме право да отблъскваме или да се опитваме да контролираме хората, които са гладуващи за нещата на Бог. Спри да ги храниш с лъжицата и позволи на Бог да го направи по Своя Си начин. Ако Той иска да заведе хората бързо в много преживявания, позволи Му да го направи. Ако Той иска да храни хората Си чрез Своя Дух, махни се от пътя и Му позволи да го направи. Позволи на реката да тече. Още по-добре, позволи й да тече през теб.

Толкова много от нас пропускат ползите от реката защото се страхуваме от тях, страхуваме се, че нещата ще излязат от контрол, "ще излязат от реда." Ние се страхуваме от неща, които не можем да контролираме. Но няма значение дали нещата излизат малко от реда. Ако Бог е в контрол, за какво се притесняваме? Нашия ред не изцелява болните и не освобождава подтиснатите. Време е да позволим на Бог да установи Своя ред сред нас. Радвай се в свободата на реката.

Самият Господ установява модела. Ти можеш да кажеш, "Ние можем да го направим по друг начин," но ти грешиш! Ако Бог ти казва да го направиш чрез смях, не можеш да го направиш по никакъв друг начин. Ако Той ти казва да го направиш чрез даване, не можеш да го направиш по друг начин. Той установява модела, и ето защо ние трябва да слушаме гласа на Духа на Бог когато Той ни говори в нашите служби. Когато Той ни казва какво ще направи, ако ние направим определени неща, ние трябва да погълнем всяка дума. Тогава, просто направи това, което Той казва да направиш, и Той ще направи това, което е обещал.

Когато брат и сестра Роджер Акерс в началото дойдоха да работят с нас, те идваха от традиционно петдесятно обкръжение. Те започнаха да се осмеляват малко от брега, докато Бог започна да отваря много чудесни врати за тях. Това са врати, през които те вероятно не можеха да влязат, ако не бяха позволили на Бог да ги освободи от ограниченията на тяхното минало и да ги хвърли в дълбокото.

Когато реката тече, има свобода, а ако свободата липсва, ние знаем, че реката не присъства или не й е позволено да тече.

Всички дарби на Духа могат да бъдат намерени в течението на реката. Някои трябва да се движат в пророческия поток, защото това е част от реката.

От нас зависи колко от мощта на реката използваме. В естественото, ние впрягаме мощта на реките и използваме тази мощ за много различни цели. Същото е и в Духа. Има много мощ, която все още трябва да се използва.

Ние първо позволяваме на силата на реката и на потока на пророческото слово да послужи на нас, и после го използваме да благословим другите. Първо, ние му позволяваме та тече навътре и да говори на нашия дух, и после му позволяваме да тече навън и да говори в живота на другите. Има нещо чудесно относно това да бъдеш пръв участник в тази област на откровение на Духа на Бог.

Понякога когато свършиш да пророкуваш, тези звуци са в твоята душа. Понякога ти чувстваш ритмите в душата си. Може би за остатъка от вечерта, или дори след като си легнеш, ти можеш да чуеш Святия Дух да пее отново и отново. Думите на реката отзвучават и отекват в твоята душа, миейки те, извършвайки работа в твоя дух. Потока те докосва също както и тези около теб.

Когато положиш ръце на някой за изцеление, този изцелителен поток докосва всяка слаба част от собственото ти тяло и започва да изцелява всяка болест в теб. Реката идва от самия трон на Бог и тече през теб, и те съживява и те поддържа млад. Тя става фонтан на младост в теб. Факта, че човека за когото се молиш е изцелен е просто бонус. Ти си участвал първи.

Не е чудно защо стоим толкова млади! Толкова много хора ми казват, "Сестра Рут, не зная как се справяш с твоето разписание." Не е лесно, качвайки се и слизайки от самолети, в и вън от летища, ходейки по много мили с тези множества на летищата. Аз не мога да го направя в естественото. Само когато стоя в помазанието на реката аз мога да го правя ден след ден.

Това е само началото. От каквото и да се нуждаеш, ти можеш да го намериш в Реката на Славата.




1   2   3   4   5   6   7


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница