Република България министерски съвет втори национален план за действие

Адаптация

Резултатите от оценките на адаптацията подсказват, че евентуална промяна на периода на събиране на реколтата и подбор на хибридите може да намали негативния ефект от потенциалното затопляне върху добивите от царевица. Промените в подредбата на културите, напояването и използването на земеделска земя представляват допълнителни възможности за адаптация в земеделието. Препоръчително е в бъдеще да се оценят икономически някои мерки за адаптация като възможности за заместване с други култури, наличност и стойност на алтернативни техники за производство и т.н. Тук са представени някои ефективни мерки за адаптация, които макар и не наложителни на този етап, трябва да бъдат взети под внимание в бъдеще:

• 
  Ново зониране на агроклиматичните ресурси и земеделските култури:
  

• 
  разширяване на площите на най-важните култури на нови територии, характеризиращи се с по-добри термични и водни условия;
  
• 
  оползотворяване на различни сортове и хибриди, особено на сортове с продължително плододаване и висока продуктивност и хибриди с по-добри технически качества;
  
• 
  култивиране на нови земеделски култури със средиземноморски произход.
  

• 
  Адаптиране на новите сортове и хибриди към изменението на климата:
  

• 
  новите сортове на есенниците да осъществяват зимната органогенеза при по-високи температури, без отклонения от нормалния растеж и развитие на културите;
  
• 
  новите сортове и хибриди да са с по-висока устойчивост на засушаване, особено в края на вегетативния период и в началото на репродуктивния период;
  
• 
  по-високите максимални температури на въздуха да не провокират ефекти на термичен стрес, особено по време на цъфтежа и формирането на репродуктивни органи;
  
• 
  новите сортове и хибриди да растат и фотосинтезират в условията на повишена концентрация на въглероден диоксид.
  

• 
  Оптимизация на обработката на почвите:
  

• 
  подбор на оптимални дати и срокове за събиране на реколтата на основните култури;
  
• 
  контрол на почвите
  
• 
  мерки за повишаване на водното съдържание в почвите;
  
• 
  мерки за подобряване на почвената структура и свойства;
  
• 
  действия срещу ерозията и за по-добър хранителен режим в почвите;
  
• 
  съвременни техники за обработка на почвите, които запазват влагосъдържанието и почвената структура;
  
• 
  мелиорации за слабо плодородни почви;
  
• 
  ефективно използване на минерални торове, съответстващи на различните почви;
  
• 
  преодоляване на дисбаланса на основните хранителни вещества и нормализиране на съотношението минерални/органични торове.
  

• 
  Мерки за повишаване на ефективността на напояването:
  

• 
  въвеждане на напоителни технологии с намалена консумация на вода и без загуби при преноса и разпределението на водата;
  
• 
  рехабилитация и конструиране на нови опитни кладенци за оползотворяване на грунтовите води;
  
• 
  оползотворяване на речните води И валежите за влагосъхраняващо напояване през зимния сезон;
  
• 
  оползотворяване на отпадните и дренажни води.
  

• 
  Адаптивни фито-санитарни мерки:
  

• 
  създаване на специални подмодели, вградени в моделите на агросистемите, които да симулират случаи на растителна защита, свързани с изменението на климата;
  
• 
  оценка на вече използваните пестициди и начините за тяхното оползотворяване и потенциалната ефективност на химическата борба срещу вредители по растенията;
  
• 
  подобряване на техниките за растителна защита и приоритетно развитие на нехимически методи за борба с болестите и вредителите;
  
• 
  подобряване на мониторинга на фитосанитарната обстановка в страната.
  

За горите в ниските части на страната (до 800 m н.в.), където се очаква най-значително въздействие на изменението в климата, стратегическата цел при управлението трябва да бъде адаптация към засушаването на климата и подобряване устойчивостта на горите.

За горите в по-високите части на страната, т.е. над 800 m н.в., където очакваните промени вероятно няма да са драстични, целите са: запазване на биоразнообразието; устойчивост на екосистемите; многофункционално управление; система от защитени природни територии.

Естествените и привнесени горски дървесни и храстови видове в България имат голям потенциал за добра адаптация към евентуалното изменение на климата през този век. Cercis siliquastrum L., Cupressus sempervirens L., Olea europaea L., Pinus brutia Ten., P. halepensis Mill., P. pinaster Ait., P. pinea L., Quercus aegilops L., Q. ilex L., Q. suber L., Q. trojana Webb, Cedrus sp. са някои представители на горските видове, които биха могли да се препоръчат като подходящи за бъдещо залесяване в условията на изменение на климата.

Чрез отгледни сечи на младите насаждения се увеличава жизненото пространство на оставащите дървесни екземпляри и се подобрява светлинния и водния режим. По този начин се увеличават възможностите за адаптиране на дървесните насаждения, като в резултат се увеличава и биомасата. Лесоустройствените проекти предвиждат годишно да се отглеждат 120 000 ha със средно ползване от 2 801 800 m³.

7. Прилагане на РКОник, Протокола от киото и европейската схема за търговия с емисии в българия

1. Изисквания за съответствие с РКОНИК и Протокола от Киото

Националната самооценка на капацитета на България за глобално управление на околната среда идентифицира следните три стратегически цели за изпълнение на задълженията по РКОНИК, Протокола от Киото и Схемата на ЕС за търговия с емисии³²:

1. 
   Инвентаризация: Създаване на функционираща национална система за оценка на антропогенните емисии на парникови газове не по-късно от 31.12.2006 г., съблюдавайки изискванията и решенията на органите на РКОНИК и решение 280/2004/ЕС
   
2. 
   Регистър: Създаване на функциониращ регистър на емисиите на парникови газове не по-късно от 31.12.2006 г, съблюдавайки изискванията и решенията на органите на РКОНИК
   
3. 
   Търговия с емисии: Създаване на функциониращи системи за търговия с емисии и съвместно изпълнение в съответствие с изискванията на Протокола от Киото и съответните решения на органите на РКОНИК и Директива 2003/87/ЕС, въвеждаща схема за търговия с разрешителни за емисии на ПГ и променяща Директива 96/61/ЕС.
   

2. 
   
   Каталог: wp-content -> uploads -> file -> POS -> Strategic documents
   file -> Решение на Министерски съвет №802 от 04. 12. 2007 г. (ДВ, бр. 107 от 2007 г.): Обявявам защитена зона „Камчия с идентификационен код
   file -> Министерство на околната среда и водите утвърден със заповед № рд – 991/23. 12. 2014 г. На министъра на околната среда и водите
   POS -> Отчет за работата на министерство на околната среда и водите юли 2009 г. – юли 2011 г
   Strategic documents -> Република българия министерски съвет национална стратегия
   
   
   
   Изтегляне 2.05 Mb.
   
   Сподели с приятели: