На базата на готовността на страната за участие в Гъвкавите механизми и ЕСТЕ, натрупания опит и приетите общи принципи на Европейския съюз, страната ще разработи обща стратегия за изпълнение на Протокола от Киото и използването на тези механизми.
Стратегията следва да отчете:
-
прогнозите за развитието на емисиите на ПГ през първия период на Киото и след него; оценка на евентуалното повишаване на емисиите на ПГ в следствие на по-високия от очаквания в момента ръст в БВП;
-
развитието на цените на трансферираните емисии и прогнозите за тези цени по време на първия период и след него;
-
възможност за банкиране (запазване) на ПЕЕ от първия период за втория;
-
очаквано влияние върху стратегията от новите инвестиции в България, особено в сектор “Енергетика”.
Анализът на макроикономическите последствия, финансовите ползи или загуби и социалните проблеми от дълбочината на приложението на гъвкавите механизми позволява да се определи стратегия за:
-
оптимално поведение на страната на пазара на гъвкавите механизми;
-
разпределение на наличните емисионни квоти и насочване на приходите от преотстъпването им.
Позицията на страната на преговорите по Конвенцията и Протокола ще бъде определена на базата на тази стратегия, в неофициалните разговори и следващите преговори на ниво ЕС и Конвенция за условията и целите по Протокола от Киото за след 2012 г..
Разработването на стратегията ще започне през 2005 г., а завършването и одобряването ú следва да предшества присъединяването на страната към Европейския съюз.
Условия и цели за периода след 2012 г.
България трябва да се подготви за неформално обсъждане на ниво ЕС и РКОНИК за цели и условията за периода след 2012 г. и да започне да установява своята позиция за преговорите, които ще последват. Това включва определяне на главните елементи на дългосрочната национална политика по изменение на климата (намаляване на емисиите на ПГ и адаптация, обхващащи приложимите и достижими цели). Трябва да бъдат разгледани следните въпроси:
-
Прогнозите в базовия сценарий за бъдещите тенденции (сценарии на политиката) за емисиите на ПГ в България за втория период от задължения;
-
Потенциалът за бъдещо намаление на емисиите;
-
Разходи и печалби от намаляване на емисиите;
-
Допълнителни ползи от намаляването на емисиите на ПГ;
-
Предизвикателства при адаптацията;
-
Приложими и достижими цели за намаление на ПГ за България.
Въпросите трябва да бъдат включени както в изследователски дейности, така и в национални консултации на заинтересованите страни като в процеса на изготвяне на политиката трябва да бъдат включени ключови представители на правителството. Тази дейност може да бъде осъществена в рамките на финансирания от ЕС проект “Изграждане на капацитет в новоприетите страни-членки и присъединяващите се страни за бъдещи действия по проблемите за изменението на климата след периода от 2012 г.”, който ще започне през 2005 г.
Оценка на ефекта от прилагане на допълнителни политики и мерки в Перспектива до 2020 г. -
В Глава 6 са посочени 24 мерки, допълващи базовия сценарий за намаление на емисиите на ПГ. Те формират основата на 3 допълнителни сценария за емисиите на ПГ:
-
S1. Енергийна ефективност: прогноза, включваща всички допълнителни политики и мерки, свързани с енергийната ефективност в потреблението в отраслите на икономиката (промишленост, транспорт, бит и услуги);
-
S2. Възобновяеми източници: прогноза, включваща всички допълнителни политики и мерки, свързани със сценария за енергийна ефективност плюс тези, отнасящи се до възобновяемите енергийни източници;
-
S3. Енергетика: прогноза, включваща всички допълнителни политики и мерки, свързани със сценария за ВЕИ плюс тези, отнасящи се до производството на енергия.
Таблица 8.1 представя преглед на мерките и показва към коя допълнителна прогноза те принадлежат.
Таблица 8.1
Преглед на допълнителните мерки
Номер
|
Описание
|
Допълнителна прогноза
|
E1
|
Подобряване на експлоатацията и фактора на натоварване на блокове VVER-1000 в АЕЦ Козлодуй
|
S3
|
E2
|
Изграждане на хидрокаскади Горна Арда и Средна Въча (пуск 2012 г.)
|
S3
|
E3
|
Изграждане на малки и микро ВЕЦ в различни региони на страната
|
S2
|
E4
|
Надстройки на топлофикационните централи и отоплителни котли с турбини на природен газ
|
S3
|
E5
|
Намаляване на загубите в електропреносните и електроразпределителните мрежи
|
S3
|
E6
|
Намаляване на загубите от топлопреносните мрежи
|
S3
|
E7
|
Производство на електро- и топлоенергия от биомаса
|
S3
|
I1
|
Намаляване на топлинните загуби в промишлеността
|
S1
|
I2
|
По-широка употреба употребата на природен газ в промишлеността
|
S1
|
I3
|
Системи за мониторинг на промишленото потребление на енергия
|
S1
|
I4
|
Модернизация на инсталациите за пара и сгъстен въздух и намаляване на консумацията на енергия
|
S1
|
I5
|
Въвеждане на високоефективни строителни машини на дизелово гориво (обновление на 25 % от парка)
|
S1
|
I6
|
Подмяна на част от горивото с автомобилни гуми и други горими отпадъци
|
S2
|
H1
|
Газоснабдяване в домакинствата
|
S1
|
H2
|
Соларни панели
|
S2
|
H3
|
Хибридни и други инсталации за топла вода
|
S2
|
T1
|
Диспечерска система за управление на товарния транспорт
|
S1
|
T2
|
Автоматизирана диспечерска система за енергийното стопанство на жп транспорта
|
S1
|
T3
|
Модернизация на железниците
|
S1
|
T4
|
Подобряване на обществения транспорт и намаление на транспортните потоци в градовете
|
S1
|
T5
|
Въвеждане на биогорива
|
S2
|
A1
|
Подобряване на управлението на оборския тор
|
S1
|
A2
|
Наторяване и напояване
|
S1
|
W1
|
Оползотворяване на уловения метан за производство на електроенергия
|
S1
|
Прогнозата за изменение на емисиите на ПГ е в съответствие с базисния сценарий за развитието на емисиите на ПГ в страната през периода 2002-2020 г., което беше представена в раздел 3.3.
При изготвянето на прогнози за намаляване на емисиите на ПГ, в резултат от прилагане на политики и мерки на държавно ниво, съществуват рискове свързани с надценяване на ефекта от мерките. Това означава, че нарастването на емисиите на ПГ може да бъде по-ниско или по-високо в резултат на неотчетени фактори, свързани с икономическото развитие. Прилагането на тези мерки и техният действителен принос за намаление на емисиите на ПГ е сравнително неустойчиво по следните причини:
-
влияние и силна зависимост от политически решения;
-
необходимост от големи инвестиционни разходи за реализация;
-
зависимост от конюнктурата на международните пазари на горива;
-
зависимост от природни фактори със силно променлив характер (вятър, слънчева енергия, воден отток и др.)
Сподели с приятели: |
