Прогнозираното намаление на емисиите на ПГ е резултат от прилагането на политики и мерки в отраслите на икономиката - промишленост, транспорт, селско стопанство, третиране на отпадъци както и в бита и услугите, наречени тук Действие 1.
В това действие са включени мерки, които водят до намаляване на потреблението на горива за производство на енергия или до заместване с горива, които емитират много по-малки количества ПГ (природен газ, биомаса и др.).
Прилагането на мерки, които са част от Програмата за енергийно спестяване има устойчив характер защото е в съответствие с основните приоритети в развитието на страната. Тези приоритети са:
-
либерализиране на пазара;
-
присъединяване към ЕС;
-
модернизация и обновяване на производствените мощности;
-
подобряване и модернизиране на транспортната инфраструктура;
-
повишаване на производителността и ефективността на селското стопанство;
-
разширяване и обновяване на услугите;
-
повишаване на ефективността при потреблението на горива и енергия в бита;
-
модернизация, подобряване и обновяване на енергийната инфраструктура.
Ако приемем, че оценката за намаляване на емисиите на ПГ по Действие 1 има най-малкия възможен риск за въвеждане на мерките то от това следва, че тя оформя най-вероятното постижимо намаление на емисиите на ПГ в този план за действие. Основните характеристики на този вариант спрямо базовия сценарий са както следва:
-
сумарните емисии на ПГ за периода 2007-2010 г. остават непроменени на ниво от 75 Mt (77.0 -81.7 Mt в базовия сценарий);
-
последващо увеличение до 81 Mt през 2017 г. и 83.5 Mt през 2020 г. (съответно 86.7 и 89.0 в базовия сценарий).
Ефектът от използването на възобновяеми енергийни източници (ВЕИ)
Мерките за намаляване на емисиите на ПГ, които са в областта на ВЕИ са обозначени като Действие 2. Тези мерки се отнасят до следните възобновяеми ресурси:
-
слънчеви инсталации за топла вода в социални заведения;
-
малки и микро ВЕЦ в различни региони на страната;
-
инсталации за производство на електро- и топлоенергия от биомаса и биогаз от депата за отпадъци;
-
вятърна енергия, геотермални източници и др.
Прилагането на мерки от ВЕИ е сравнително ограничено, защото към настоящия момент те имат политическа подкрепа само при използването им за електропроизводство.
Въвеждането на мерки от ВЕИ е стимулирано посредством издаването на зелените сертификати, Схемата за зелени инвестиции и СИ. Допълнителното прилагане на мерките за ВЕИ към сценария S1 е все още относително малко:
-
в 2010 г. - 0.28 Mt СО2-екв.
-
в 2015 г. - 0.39 Mt СО2-екв.
-
в 2020 г. - 0.46 Mt СО2-екв.
Намалението на ръста на спестените емисии след 2015 г. се дължи на изчерпването (икономическо) на потенциала на мерките от този тип при текущата политика. Необходими са допълнителни мерки, за да се постигнат повече спестени емисии.
В прогнозата за намаление на емисиите на ПГ по сценария S2 (крива S2 от Фигура 8.1) е включено намалението на емисиите от Действие 1 плюс намалението на емисиите от прилагане на мерките от ВЕИ - Действие 2.
Кривите и за двата сценария (S1 и S2) са твърде близки, защото добавеното намаление от предложените мерки от ВЕИ е в рамките на 0.3-0.6 % от сумарните емисии на ПГ.
Ефект от прилагане на мерки в енергетиката
В прогнозата за емисии на ПГ е включено намалението на емисиите на ПГ в резултат от прилагане на политики и мерки в енергетиката, наречени Действие 3, и след въвеждането на политики и мерки в областта на енергоспестяването (Действие 1) и възобновяемите източници (Действие 2),
Мерките в енергетиката имат най-голям потенциал за намаляване на емисии на ПГ в сравнение с всички останали мерки.
Така на пример за 2010 г. намалението на емисиите на ПГ само от мерки в енергетиката е 3.8 Mt, което представлява 49 % от общото намаление на емисиите в резултат на евентуалното прилагане на всички мерки предвидени в плана за действие.
Както беше казано по-горе, прилагането на мерки в енергетиката е свързано с най-голям риск. Този риск се дължи на вече посочените особености на мерките в енергетиката - изграждат се централи с голяма мощност и са необходими големи инвестиции, които изискват политическа намеса. Поради това се счита, че спестяването на емисии на ПГ, съгласно прогнозата по този вариант (крива S3 от Фигура 8.1), ще бъде най-несигурно и всички оценки за намалението на емисиите ще имат по-ниска степен на достоверност от оценките по сценарий S1 (с мерки от Действие 1) на прогнозата.
Допълнителното въвеждане на мерки при Действие 3 е както следва:
-
в 2010 г. – 3.8 Mt СО2-екв.
-
в 2015 г. – 4.2 Mt СО2-екв.
-
в 2020 г. – 4.2 Mt СО2-екв.
Анализ на прогнозите за емисии на ПГ и целта от Киото
Фигура 8.1 представя преглед на прогнозата на базовия сценарий и трите допълнителни (комулативни) прогнози за влияние на мерките.
Фигура 8.1
Резултатите от последната инвентаризация на парниковите газове за 2002 г. показват, че целта от Киото ще бъде в размер на 130.4 Mt СО2-екв. (8 % намаление на емисиите от базовата 1988 г.- 141.8 Mt СО2-екв.).
Съгласно направените прогнози за емисии на ПГ, при прилагане на допълнителни мерки и политики за намаляване на емисиите в плана за действие, могат да бъдат оценени количества емисии за Първия период на Протокола от Киото и за евентуален Втори период.
Сценарий S1 на прогнозата може да се нарече условно минимален вариант, защото в него са отчетени мерките за намаляване на емисиите на ПГ само от Действие 1 - мерки в промишлеността, бита и услугите.
Сценарий S3 може да се нарече условно максимален вариант защото в него са отчетени всички мерки за намаляване на емисиите на ПГ съгласно Действия 1, 2 и 3 в промишлеността, бита и услугите, енергийния сектор и обхваща мерките за възобновяеми източници.
Представеният преглед на количествата емисии на ПГ за петте години на Първия период на Киото (2008-2012 г.), разгледани в средногодишен план, дават съответно следните средногодишни емисии на ПГ:
-
Базов сценарий – 79.0 Mt СО2-екв.
-
Минимален вариант – 75.8 Mt СО2-екв.
-
Максимален вариант – 72.3 Mt СО2-екв.
Сравнението на тези количества с целта от Киото показва, че остават свободни количества емисии на ПГ както следва:
-
Базов сценарий – 51.5 Mt СО2-екв.
-
Минимален вариант – 54.6 Mt СО2-екв.
-
Максимален вариант – 58.2 Mt СО2-екв.
Заключение
Анализът на емисиите за Първия период на Киото показва, че България ще разполага със свободни за търгуване емисии на ПГ съгласно базовия сценарий в размер на 51.5 Mt. След прилагане на мерките от плана за действие, това количество може да нарасне в рамките на (6 %-13 %). Ако се отчетат и рисковете при въвеждането на мерките за намаляване на емисии от енергетиката, като най-вероятно и реалистично се очертава едно 10 % увеличение на свободните за търгуване емисии спрямо базовия сценарий. Това дава едно количество в размер кръгло на 57 Mt СО2-екв.
Ако разгледаме периода 2013-2020 г. (8 години) като Втори период на Киото, то средногодишното количество на прогнозните емисии е:
-
Базов сценарий – 84.8 Mt СО2-екв. или 60 % от базовата година;
-
Минимален вариант – 79.7 Mt СО2-екв. или 56 % от базовата година;
-
Максимален вариант – 75.1 Mt СО2-екв. или 53 % от базовата година;
Това показва, че в случай, че се сбъднат допусканията от прогнозата, през този условен Втори период страната може да има емисии под 60 % от количествата през базовата година.
Направените до тук количествени оценки за намалението на емисиите на ПГ не отчитат евентуални рискове от неизпълнение на базовия сценарий. Анализът на тези рискове ще даде една по-реалистична картина за размера на свободните за търгуване емисии в Първия период от Киото.
Количествената оценка за намалението на емисиите на ПГ се основава на очакваното покачване на икономическите показатели за страната (виж раздел 3.3.). Когато действителните показатели за растеж се окажат по-ниски или по-високи, следователно общите емисии на ПГ също ще бъдат по-ниски или по-високи.
Сподели с приятели: |