Република България министерски съвет втори национален план за действие


Ефект от прилагане на мерки за енергийна ефективност



страница23/23
Дата24.02.2017
Размер2.05 Mb.
#15642
1   ...   15   16   17   18   19   20   21   22   23

Ефект от прилагане на мерки за енергийна ефективност


Прогнозираното намаление на емисиите на ПГ е резултат от прилагането на политики и мерки в отраслите на икономиката - промишленост, транспорт, селско стопанство, третиране на отпадъци както и в бита и услугите, наречени тук Действие 1.

В това действие са включени мерки, които водят до намаляване на потреблението на горива за производство на енергия или до заместване с горива, които емитират много по-малки количества ПГ (природен газ, биомаса и др.).

Прилагането на мерки, които са част от Програмата за енергийно спестяване има устойчив характер защото е в съответствие с основните приоритети в развитието на страната. Тези приоритети са:


  • либерализиране на пазара;

  • присъединяване към ЕС;

  • модернизация и обновяване на производствените мощности;

  • подобряване и модернизиране на транспортната инфраструктура;

  • повишаване на производителността и ефективността на селското стопанство;

  • разширяване и обновяване на услугите;

  • повишаване на ефективността при потреблението на горива и енергия в бита;

  • модернизация, подобряване и обновяване на енергийната инфраструктура.

Ако приемем, че оценката за намаляване на емисиите на ПГ по Действие 1 има най-малкия възможен риск за въвеждане на мерките то от това следва, че тя оформя най-вероятното постижимо намаление на емисиите на ПГ в този план за действие. Основните характеристики на този вариант спрямо базовия сценарий са както следва:

  • сумарните емисии на ПГ за периода 2007-2010 г. остават непроменени на ниво от 75 Mt (77.0 -81.7 Mt в базовия сценарий);

  • последващо увеличение до 81 Mt през 2017 г. и 83.5 Mt през 2020 г. (съответно 86.7 и 89.0 в базовия сценарий).
    1. Ефектът от използването на възобновяеми енергийни източници (ВЕИ)


Мерките за намаляване на емисиите на ПГ, които са в областта на ВЕИ са обозначени като Действие 2. Тези мерки се отнасят до следните възобновяеми ресурси:

  • слънчеви инсталации за топла вода в социални заведения;

  • малки и микро ВЕЦ в различни региони на страната;

  • инсталации за производство на електро- и топлоенергия от биомаса и биогаз от депата за отпадъци;

  • вятърна енергия, геотермални източници и др.

Прилагането на мерки от ВЕИ е сравнително ограничено, защото към настоящия момент те имат политическа подкрепа само при използването им за електропроизводство.

Въвеждането на мерки от ВЕИ е стимулирано посредством издаването на зелените сертификати, Схемата за зелени инвестиции и СИ. Допълнителното прилагане на мерките за ВЕИ към сценария S1 е все още относително малко:



  • в 2010 г. - 0.28 Mt СО2-екв.

  • в 2015 г. - 0.39 Mt СО2-екв.

  • в 2020 г. - 0.46 Mt СО2-екв.

Намалението на ръста на спестените емисии след 2015 г. се дължи на изчерпването (икономическо) на потенциала на мерките от този тип при текущата политика. Необходими са допълнителни мерки, за да се постигнат повече спестени емисии.

В прогнозата за намаление на емисиите на ПГ по сценария S2 (крива S2 от Фигура 8.1) е включено намалението на емисиите от Действие 1 плюс намалението на емисиите от прилагане на мерките от ВЕИ - Действие 2.

Кривите и за двата сценария (S1 и S2) са твърде близки, защото добавеното намаление от предложените мерки от ВЕИ е в рамките на 0.3-0.6 % от сумарните емисии на ПГ.

    1. Ефект от прилагане на мерки в енергетиката


В прогнозата за емисии на ПГ е включено намалението на емисиите на ПГ в резултат от прилагане на политики и мерки в енергетиката, наречени Действие 3, и след въвеждането на политики и мерки в областта на енергоспестяването (Действие 1) и възобновяемите източници (Действие 2),

Мерките в енергетиката имат най-голям потенциал за намаляване на емисии на ПГ в сравнение с всички останали мерки.

Така на пример за 2010 г. намалението на емисиите на ПГ само от мерки в енергетиката е 3.8 Mt, което представлява 49 % от общото намаление на емисиите в резултат на евентуалното прилагане на всички мерки предвидени в плана за действие.

Както беше казано по-горе, прилагането на мерки в енергетиката е свързано с най-голям риск. Този риск се дължи на вече посочените особености на мерките в енергетиката - изграждат се централи с голяма мощност и са необходими големи инвестиции, които изискват политическа намеса. Поради това се счита, че спестяването на емисии на ПГ, съгласно прогнозата по този вариант (крива S3 от Фигура 8.1), ще бъде най-несигурно и всички оценки за намалението на емисиите ще имат по-ниска степен на достоверност от оценките по сценарий S1 (с мерки от Действие 1) на прогнозата.

Допълнителното въвеждане на мерки при Действие 3 е както следва:


  • в 2010 г. – 3.8 Mt СО2-екв.

  • в 2015 г. – 4.2 Mt СО2-екв.

  • в 2020 г. – 4.2 Mt СО2-екв.
    1. Анализ на прогнозите за емисии на ПГ и целта от Киото


Фигура 8.1 представя преглед на прогнозата на базовия сценарий и трите допълнителни (комулативни) прогнози за влияние на мерките.

Фигура 8.1


Резултатите от последната инвентаризация на парниковите газове за 2002 г. показват, че целта от Киото ще бъде в размер на 130.4 Mt СО2-екв. (8 % намаление на емисиите от базовата 1988 г.- 141.8 Mt СО2-екв.).

Съгласно направените прогнози за емисии на ПГ, при прилагане на допълнителни мерки и политики за намаляване на емисиите в плана за действие, могат да бъдат оценени количества емисии за Първия период на Протокола от Киото и за евентуален Втори период.



Сценарий S1 на прогнозата може да се нарече условно минимален вариант, защото в него са отчетени мерките за намаляване на емисиите на ПГ само от Действие 1 - мерки в промишлеността, бита и услугите.

Сценарий S3 може да се нарече условно максимален вариант защото в него са отчетени всички мерки за намаляване на емисиите на ПГ съгласно Действия 1, 2 и 3 в промишлеността, бита и услугите, енергийния сектор и обхваща мерките за възобновяеми източници.

Представеният преглед на количествата емисии на ПГ за петте години на Първия период на Киото (2008-2012 г.), разгледани в средногодишен план, дават съответно следните средногодишни емисии на ПГ:



  • Базов сценарий – 79.0 Mt СО2-екв.

  • Минимален вариант – 75.8 Mt СО2-екв.

  • Максимален вариант – 72.3 Mt СО2-екв.

Сравнението на тези количества с целта от Киото показва, че остават свободни количества емисии на ПГ както следва:

  • Базов сценарий – 51.5 Mt СО2-екв.

  • Минимален вариант – 54.6 Mt СО2-екв.

  • Максимален вариант – 58.2 Mt СО2-екв.
    1. Заключение


Анализът на емисиите за Първия период на Киото показва, че България ще разполага със свободни за търгуване емисии на ПГ съгласно базовия сценарий в размер на 51.5 Mt. След прилагане на мерките от плана за действие, това количество може да нарасне в рамките на (6 %-13 %). Ако се отчетат и рисковете при въвеждането на мерките за намаляване на емисии от енергетиката, като най-вероятно и реалистично се очертава едно 10 % увеличение на свободните за търгуване емисии спрямо базовия сценарий. Това дава едно количество в размер кръгло на 57 Mt СО2-екв.

Ако разгледаме периода 2013-2020 г. (8 години) като Втори период на Киото, то средногодишното количество на прогнозните емисии е:



  • Базов сценарий – 84.8 Mt СО2-екв. или 60 % от базовата година;

  • Минимален вариант – 79.7 Mt СО2-екв. или 56 % от базовата година;

  • Максимален вариант – 75.1 Mt СО2-екв. или 53 % от базовата година;

Това показва, че в случай, че се сбъднат допусканията от прогнозата, през този условен Втори период страната може да има емисии под 60 % от количествата през базовата година.

Направените до тук количествени оценки за намалението на емисиите на ПГ не отчитат евентуални рискове от неизпълнение на базовия сценарий. Анализът на тези рискове ще даде една по-реалистична картина за размера на свободните за търгуване емисии в Първия период от Киото.



Количествената оценка за намалението на емисиите на ПГ се основава на очакваното покачване на икономическите показатели за страната (виж раздел 3.3.). Когато действителните показатели за растеж се окажат по-ниски или по-високи, следователно общите емисии на ПГ също ще бъдат по-ниски или по-високи.

1 Third Assessment Report of IPCC, одобрен с Решение №25/COP 7, 2001 г., Маракеш.

2 В тази глава са използвани данни за емисиите на ПГ от “Инвентаризация на емисиите на ПГ за 2002 г. на България и национален доклад”.

3 Сумарните емисии на ПГ, представени в Таблица 3.1 са изчислени в еквивалент на CO2 чрез следните коефициенти за потенциал за глобално затопляне (ПГЗ): CO2=1, CH4=21 и N2O=310.

4 Първичното енергийно потребление е потреблението на енергия под формата на въглища, петрол, суров нефт, природен газ, дървесина и други, както и вносът на енергийни ресурси, електроенергия, бензин и други. Крайното енергийно потребление представлява потреблението на горива за добив на топло- и електроенергия. Крайното енергийно потребление е равно на ПЕП намалено с преобразуваната енергия, консумацията на енергийните производители, загубите при пренос и разпределение и крайното не енергийно потребление.

5Използваните данни за производство и потребление на горива и енергия, за промишлеността, селското стопанство и други продукции, както и БВП, са взети от Статистическите годишници на НСИ

6 Базира се на средно количество на емисиите от 1.2 kg CO2/kWh (от вносни въглища 1.0 kg CO2/kWh, от лигнитни въглища 1.6 kg CO2/kWh).

7 левове 2002 г.

8 Data Distribution Center (DDC)

9 Intergovernmental Panel on Climate Change (IPCC)

11 Европейска програма по изменение на климата (ЕПИК) Втори доклад по изпълнението “Можем ли да изпълним целта от Киото?”, април 2003 г.

12 Доклад на Комисията в съответствие с Решение на Съвета 93/389/EEC, поправено с Решение 99/296/EC за механизъм за мониторинг на емисиите на парникови газове на Съюза. Ноември 2003 г.

13 Council Directive 2004/8/EC of 11 February 2004 on the promotion of cogeneration based on a useful heat demand in the internal energy market and amending Directive 92/42/EEC.

14Директива 2001/80/EC

15 Директива 2003/87/ЕС за въвеждане на схема за търговия с квоти за емисии на ПГ в рамките на общността

16Директива на ЕС 96/61 за комплексно предотвратяване и контрол на замърсяването

17 SAVE прокламира специфични действия за засилена енергийна ефективност. Директива на Съвета на Европа 93/76/EEC

18 Директива на Съвета на Европа 89/106/EEC от 21 декември 1988 г. за приближаване на законите, нормативните уредби и административната организация в страните- членки по отношение на строителните материали, OJ L40/12, поправена от Директива 93/68/EEC от 22 юли 1993 г., OJ L220e/1.

19 Дефинирани като “всеки продукт, който е произведен за постоянно вграждане при строителни работи, включващи както сгради, така и други строителни обекти”.

20 Тези основни изисквания са: механична устойчивост и стабилност, безопасност в случай на пожар, хигиеничност, здравословност и безопасност за околната среда, безопасна употреба, шумоизолация, икономия на енергия и задържане на топлината. Изискването за задържане на топлина е общо изискване, според което «строителните обекти и техните инсталации за отопление, охлаждане и вентилация трябва да са проектирани и изпълнени по такъв начин, че нужната консумация на енергия да бъде ниска по отношение на климатичните условия на местоположението и обитателите”.

21Директива 2002/91/ЕС

22Директива 2003/30/EC

23 Пълна Проектна Документация (ППД)

24 Глава 2, раздел I, член 9

25 Източник: Втори междинен доклад на ЕПИК. Можем ли да постигнем Киото целите? DG Env., април 2003 г.

26 Данните са от Статистическите годишници на НСИ

27 (При изготвянето на втория национален план за действие по изменение на климата е използван “План за развитие на електроенергийния сектор на Р България с минимални разходи за периода 2002 – 2020 г.” на НЕК.)

28 “Изследване за България, насочено към глобалните проблеми на изменение на климата”, в рамките на US CSP, София, 1996 г.

29 Данните са от Статистическите годишници на НСИ

30 В тази глава са използвани данни за емисиите на ПГ от “Инвентаризация на емисиите на ПГ за 2002 г. на България и национален доклад”.

31 Статистически годишници на НСИ

32 Тематичен доклад по изменението на климата; резюме на английски език, януари 2004 г. Проект «Национална сомооценка на възможностите на България за глобално управление на околната среда»

33 Решение № 280/2004/EC, 11.02.2004 г. Решението отменя Решение на Съвета 93/389/EEC относно механизма за мониторинг на емисиите на CO2 и други парникови газове на Общността.

34 Програма “Датско сътрудничество за околна среда в Източна Европа” (DANCEE), виж също раздел 5.2

35 ПЕЕ – Предписани емисионни единици (AAUs)

36 Removal Units (RМUs)

37 Certified emission reductions (CER)

38 МЧР – Механизъм чисто развитие, третият механизъм за намаляване на емисиите, според който практически страните от Приложение Б имат право да инвестират в проекти в страни от третия свят


Каталог: wp-content -> uploads -> file -> POS -> Strategic documents
file -> Решение на Министерски съвет №802 от 04. 12. 2007 г. (ДВ, бр. 107 от 2007 г.): Обявявам защитена зона „Камчия с идентификационен код
file -> Министерство на околната среда и водите утвърден със заповед № рд – 991/23. 12. 2014 г. На министъра на околната среда и водите
POS -> Отчет за работата на министерство на околната среда и водите юли 2009 г. – юли 2011 г
Strategic documents -> Република българия министерски съвет национална стратегия


Сподели с приятели:
1   ...   15   16   17   18   19   20   21   22   23




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница