политика на Европейския съюз по Изменението на климата

политика на Европейския съюз по Изменението на климата

1. Въведение

Тази глава предоставя общ поглед на основните политики и законодателство на ЕС, които пряко или косвено намаляват емисиите на ПГ. Описано е тяхното прилагане в България и е направена оценка на влиянието им върху емисиите на ПГ. Освен това е направена връзка със специфичните български политики и мерки в този план за действие, които се базират на тези политики и законодателство на ЕС, описани по-подробно в глави 5 и 6. Политиките и законодателството на ЕС, свързани с прилагането на Протокола от Киото, особено на Европейската схема за търговия с емисии и Киото механизмите ще бъде разгледана отделно в Глава 7 на този план за действие.

2. Енергоснабдяване

България е приложила Директивите на ЕС за либерализиране на пазара на електроенергия. Преструктурирането на енергийния сектор значително повлия на начина, по който Правителството може да управлява емисиите в околната среда от този сектор. Ще се наблюдава изместване от “команден и контролен” тип политически инструменти към пазарно ориентирани инструменти като Схемата за търговия с емисии (СТЕ) на ЕС и Схемата за Зелени сертификати.

Използването на възобновяема енергия в рамките на Европейския съюз е силно поощрявано на ниво ЕС, въпреки че повечето от мерките трябва да бъдат предприети на ниво страни-членки (СЧ). Най-важният законов акт що се касае до производството на електроенергия от ВЕИ е Директивата за електричество от ВЕИ (Директива 2001/77/EC за насърчаване на електроенергията от възобновяеми енергийни източници на вътрешния пазар на електроенергия). Директивата се отнася до електроенергия, произведена от неизкопаеми възобновяеми енергийни източници като вятърна, слънчева, геотермична и хидроенергия, биомаса, сметищен газ, газ от третиране на отпадни води и биогаз. Тя съдържа:

1. 
   Задължение към СЧ да приемат индикативни цели за бъдещото производство на електроенергия от възобновяеми енергийни източници и да демонстрират как трябва да се достигнат тези цели;
   
2. 
   Въвеждане на система за гарантиране на произхода на електроенергията от възобновяеми енергийни източници;
   
3. 
   Задължение към СЧ да ревизират сега действащите законова и регулаторна рамки с цел да намалят административния натиск за по-дребните производители;
   
4. 
   Задължение към СЧ да възприемат стандартни, прозрачни и недискриминационни правила относно отговорността за разходите за свързването към енергийната система, за усилването на системата и за ползването ú от новите производители на електроенергия от ВЕИ.
   

Целта на Директивата за комбинирано производство на топлинна енергия е да увеличи енергийната ефективност и да подобри надеждността на снабдяването чрез създаване на рамка за поощряване и развитие на високоефективна когенерация на топлинна и електрическа енергия, базирана на пестене на полезна топлинна и първична енергия на вътрешния пазар, отчитайки специфичните особености в страната и особено – климатичните условия. В краткосрочен план предназначението на Директивата е да подкрепи съществуващите когенерационни инсталации и да създаде подходящи пазарни нива. Директивата осигурява хармонизация на дефинициите за когенерация, ефективност, малко-мащабни когенерации и т.н., и също така фиксира рамка за схема за гарантиране на произхода на електроенергията от когенерация. Нещо повече, страните- членки са задължени да осигурят обективни, прозрачни и недискриминиращи процедури за достъп до енергийната система, тарифни критерии и администриране (следвайки Директива 2003/54/EC). В средносрочен и дългосрочен план Директивата трябва да гарантира, че високоефективната когенерация ще бъде предвиждана при планирането на нови мощности. Тя фиксира набор от критерии за задължителен анализ на националния потенциал за високоефективна когенерация във всяка страна- членка. Могат да се разширят или създадат схеми за поощряване на пестенето на полезна топлинна и първична енергия, с оглед реализацията на потенциала. С цел да се гарантира произхода и статистиката, количеството електроенергията от когенерация трябва да се определи в съответствие с Приложение 2 на Директивата.

Приетият Закон за енергетиката въвежда и за когенерацията Схемата за зелени сертификати.

Директива за големите горивни инсталации

Директивата за големите горивни инсталации¹⁴ се прилага за горивни инсталации с топлинна мощност над 50 MW. Директивата цели да ограничи емисиите от подкиселяващи и еутрофициращи замърсители и озонови прекурсори с оглед подобряване на опазването на околната среда и човешкото здраве срещу рискове от ефектите на подкиселяване, еутрофикация на почвата и озона в приземния слой. Това се осъществява чрез контролиране на емисиите на серен диоксид (SO₂), азотни оксиди (NOx), и прах (прахови частици (ПЧ)) от големите горивни инсталации (ГГИ). Тези горивни инсталации включват електроцентрали, петролни рафинерии, черни метали и други промишлени дейности, използващи твърдо и течно гориво или природен газ. Директивата установява максимални нива на емисиите на SO₂, NOx и ПЧ за големите горивни инсталации. В България електроцентралите на въглища все още не покриват нормите и се нуждаят от големи инвестиции за влизане в нормите.

Българското законодателство е хармонизирано с тази Директива, като МЕЕР и МОСВ разработиха съвместно Прилагаща програма за постигане на изискванията на Директивата. Прилагането на мерките от тази програма ще доведе и до извеждане от експлоатация на някои неефективни и остарели производствени мощности и до въвеждането на заместващи мощности с понижено отделяне на емисии на ПГ.

Това ще окаже влияние на дела на въглищата в горивната база на страната в дългосрочен план, а от там – и на емисиите на ПГ от енергийния сектор.

Европейска схема за търговия с емисии

Схемата на ЕС за търговия с емисии (ЕСТЕ)¹⁵ ще бъде основният инструмент в ЕС за контролиране на емисиите на ПГ от големите източници в промишлеността и енергетиката. Прилагането на схемата в България ще бъде задължително след като страната се присъедини към ЕС. Тя обхваща следните инсталации:

• 
  Горивни инсталации с номинална топлинна мощност над 20 MW (с изключение на инсталации за опасни или общински отпадъци).
  
• 
  Рафинерии за минерални масла.
  
• 
  Коксови пещи.
  

• 
  Инсталации за пържене и агломериране на метална руда (включително серосъдържащи руди).
  
• 
  Инсталации за производство на чугун или стомана (първично или вторично топене) включително непрекъснато леене, с капацитет над 2.5 t/h.
  

• 
  Инсталации за производство на циментов клинкер в ротационни пещи с производствен капацитет над 500 t/24 h или за варовик в ротационни пещи с производствен капацитет над 50 t/24 h или в други пещи с производствен капацитет на над 50 t/24 h.
  
• 
  Инсталации за производство на стъкло, включително стъклени влакна, с топилен капацитет на производство над 20 t/24 h.
  
• 
  Инсталации за производство на керамични продукти чрез изпичане, по-конкретно покривни керемиди, тухли, огнеупорни тухли, плочи, каменинови или порцеланови изделия с производствен капацитет над 75 t/24 h и/или с капацитет на пещта за изпичане над 4 m³ и с плътност на подреждане на една пещ, надвишаващ 300 kg/m³.
  

Промишлени инсталации за производство на:

а) целулоза от дървесина или други влакнести материали;

б) хартия и картон с производствен капацитет над 20 t/24 h.

Въвеждат се квоти на емисиите за всяка инсталация от списъка на участниците и съответните разрешителни за тази квота. Квотата може да бъде по-ниска от реалните емисии на обекта. Поради това, обектът трябва или да намали емисиите си (чрез прилагане на мерки или чрез ограничаване на производството) или да закупи недостигащите му квоти или да заплати глоба, надхвърляща многократно цената на квотата.

Счита се, че търговията с емисии води до ограничаване на емисиите с минимални разходи като прилагането й води до намаляване на емисиите със зададения процент в схемата.

В Глава 7 ще бъдат описани изискванията за прилагане на тази схема, както и връзката й с инструментите от Протокола от Киото.

Директива КПКЗ

Комплексното предотвратяване и контрол на замърсяването (КПКЗ)¹⁶ е нормативно определена система, която прилага интегриран подход за контрол на въздействието върху околната среда от определени промишлени дейности. Изискванията по КПКЗ се основават на прилагането на най-добрите налични техники (НДНТ). Емисиите на ПГ не са обхванати от КПКЗ, въпреки че критериите за ефективност често са част от процеса на издаване на разрешителни, което все пак води до намаляване на емисиите на ПГ.

Директивата КПКЗ е пренесена в българското законодателство и е създадена рамка за прилагането и. От м. януари 2003 г. е започнало издаването на комплексни разрешителни.

3. 
   
   Каталог: wp-content -> uploads -> file -> POS -> Strategic documents
   file -> Решение на Министерски съвет №802 от 04. 12. 2007 г. (ДВ, бр. 107 от 2007 г.): Обявявам защитена зона „Камчия с идентификационен код
   file -> Министерство на околната среда и водите утвърден със заповед № рд – 991/23. 12. 2014 г. На министъра на околната среда и водите
   POS -> Отчет за работата на министерство на околната среда и водите юли 2009 г. – юли 2011 г
   Strategic documents -> Република българия министерски съвет национална стратегия
   
   
   
   Изтегляне 2.05 Mb.
   
   Сподели с приятели: