ЕМИСИИ НА ПГ И Изменението на климата в България

ЕМИСИИ НА ПГ И Изменението на климата в България

1. Въведение

2. Тенденции в емисиите на парникови газове и мерките за тяхното намаление

3.2.1.Исторически преглед на емисиите на ПГ

Тенденциите на емисиите на ПГ в България за периода 1988–2002 г. отразяват основните икономически процеси в страната. Този период се характеризира с процес на преход към пазарна икономика (либерализация), преструктуриране на промишлеността (приватизация), премахване на субсидиите и устойчиво намаляване на продукцията на енергоемки производства за сметка на тези с по-малка енергоемкост.

В резултат от структурните промени делът на промишлеността в БВП намаля от 61 % през 1987 г. на 29 % през 2002 г., докато делът на услугите за същия период нарасна от 22 % на 50 %. Тенденциите на изменение на БВП, емисиите на ПГ, първичното енергийно потребление (ПЕП) и крайното енергийно потребление (КЕП)⁴ са представени на Фигура 3.1.⁵

Структурните промени в икономиката доведоха до драстично намаление на крайното енергопотребление с около 55 %, докато за същия период първичното енергопотребление е намаляло с 45 %. Крайното енергопотребление за единица БВП през периода е намаляло с 42 %, сравнено с 28 % за първичното енергопотребление за единица БВП.

Основната причина за не дотам рязкото намаление на първичното потребление е, че през 1988 г. България беше основен вносител на електроенергия (4.2 TWh внос на електричество от бившия Съветски съюз), докато през 2001 г. страната е основен износител (около 7 TWh износ на електроенергия към съседните страни). Емисиите от производството на 11.2 TWh електроенергия се равняват на повече от 12 Mt CO₂.

Фигура 3.1. показва устойчиво намаление на крайното и първичното енергопотребление през периода 1988–2002 г. Противно на тенденцията към устойчиво намаляване на емисиите на ПГ, ПЕП и КЕП, БВП след 1997 г.(когато нивото му достигна 67 % от това през базовата година) нарасна. През 2002 г. БВП достигна 82 % от нивото на базовата година. След 1997 г. изменението на консумацията на енергия и емисиите на ПГ не са свързани с нарастването на БВП.

Фигура 3.1


На Фигура 3.2 са представени два показателя: интензитет на БВП по емисии на ПГ и БВП. Намалението на интензитета (въглероден интензитет) на БВП е очевидно.

Фигура 3.2

1. Мерки за намаляване на емисиите на ПГ

Най-големият източник на емисии на парникови газове (ПГ) в страната са енергийните предприятия за производство на електрическа и топлинна енергия. През 2002 г. на енергийния сектор се дължат 48 % от общите емисии.

Понижението на интензитета на емисиите на ПГ беше причинено от намалената консумация на твърди горива. Тази понижена консумация е резултат от следните политики и мерки, приложени от Министерството на енергетиката и енергийните ресурси:

• 
  извършено преструктуриране на въгледобивните дружества и закриване на неефективните дружества и участъци;
  
• 
  спад на потреблението на местни въглища с 18,8% за производство на електрическа и топлинна енергия, който се дължи главно на увеличеното потребление на ядрената енергия с 12,9% за периода 1997-2002 г. (по данни на НСИ);
  
• 
  рехабилитация на ВЕЦ. Мерките, които бяха предприети за подобряване ефикасността на ВЕЦ включваха главно рехабилитация на турбините и хидротехническите съоръжения;
  
• 
  увеличено производство на електрическа енергия от АЕЦ “Козлодуй” ЕАД през 2002 година спрямо 2001 година:
  

• 
  проекти за блокове 1 и 2 – увеличено електропроизводство (1–3 % годишно), дължащо се на по-високия товаров фактор на тези блокове. През 2002 г. те произведоха 5 TWh, докато през 1997 г. - само 3.9 TWh (двата блока бяха изведени от експлоатация през декември 2002 г.);
  
• 
  проекти за блокове 3 и 4 – увеличено електропроизводство (5-10 % годишно), дължащо се на по-висок товаров фактор. През 2003 г. те са произвели 5.4 TWh, сравнени с 4.3 TWh, произведени през 1997 г.
  
• 
  проекти за блокове 5 и 6 - увеличено електропроизводство (5-10 % годишно), благодарение на по-високия товаров фактор. През 2003 г. те са произвели 11.8 TWh, сравнени с 8.3 TWh, произведени през 1998 г.
  
• 
  през 2002 година бяха проведени редица мероприятия за подобряване безопасността на експлоатацията на ядрените съоръжения в АЕЦ “Козлодуй” ЕАД и повишаване на ефективността на технологичния цикъл.
  

Следните мерки са споменати в първия НПДИК, но част от тях не бяха приложени, а други – само частично:

• 
  ускорено развитие на хидроенергетиката – от всички ВЕЦ, които се очакваше да бъдат построени, само каскада Средна Въча е на етап договаряне и проектиране, докато каскади Места и Горна Арда са на етап предварително проучване. Мярката за въвеждане в експлоатация на 20 MW микро ВЕЦ годишно (започвайки от 2000 г.) също не беше изпълнена;
  
• 
  през 2002 година бяха подготвени всички необходими процедури за стартиране на приватизацията в енергийния сектор, която успешно се изпълнява в настоящия момент
  
• 
  Съгласно Енергийната стратегия на България, Министерство на енергетиката и енергийните ресурси провежда балансирана политика за сигурност на енергийните доставки, като развитие на газопреносните и газоразпределителните мрежи, развитие на възобновяемите енергийни източници и мерки за повишаване на енергийната ефективност. През 2002 година потреблението на газ от лицензираните газоразпределителни дружества е увеличено с 37% в сравнение с 2001 година. До 2003 година са създадени 34 частни газоразпределителни компании. Разпределителните мрежи са в процес на планиране изграждане;
  
• 
  въвеждането на газови (паро-газови надстройки) турбини, което води до увеличаване на ефективността на отоплителните и промишлените централи, беше отложено поради необходимостта от значителни инвестиции;
  
• 
  през 2000 година беше извършено преструктуриране на НЕК, в резултат на което на териториален принцип се обособиха седем електроразпределителни дружества и се осъществи отделяне на дейностите по преноса и разпределянето на електроенергия. Приложените мерки за намаляване на технологичните разходи при преноса и разпределението на електро- и топлоенергия и отчитането им ще дадат своето отражение в периода след 2003 година.
  

В този сектор е постигнато най-значителното намаление на емисиите (намаление със 78 %, което се равнява на около 6 Mt CO₂-екв.) сравнено с базовата година. Намалението е постигнато чрез либерализация на енергийния пазар, и най-вече чрез премахване на субсидиите. Намалението на емисиите е причинено от намаленото потребление на течни горива и въглища и увеличеното потребление на природен газ и утрояване на потреблението на дърва и друга биомаса. Част от намалението на емисиите е постигнато чрез:

• 
  проведени рехабилитации на абонатните станции;
  
• 
  въвеждане на системата за топлинно счетоводство, която позволява регулиране и отчитане на действително потребената топлинна енергия;
  
• 
  предприети мерки за оптимизиране на производствената дейност на топлофикационните дружества.
  

Правителствената политика за ускорена приватизация доведе до почти пълна приватизация на преработвателните предприятия. От съображения за икономическа ефективност, новите собственици на предприятия въведоха някои мерки “без цена” и “с ниска цена” за подобряване на енергийната ефективност. Прилагането на тези мерки доведе до значително намаление на емисиите на ПГ за периода 1997–2001 г. Наблюдаваното намаление на емисиите на ПГ, оценено на 6 Mt CO₂-екв. (42 %, сравнено с нивото от 1997 г.), беше съчетано със стабилизиране на произведената продукция.

В първия план нямаше предвидени политически инструменти, които да подкрепят намалението на емисиите в този сектор. Приватизацията на автомобилния транспорт, значителното съкращаване на субсидиите за железопътния транспорт и закриването на железопътни маршрути доведоха до промяна в структурата на транспорта – от железопътен в автомобилен, което доведе до относителен растеж на емисиите на ПГ.

Емисиите на ПГ от сектор транспорт намаляха с 43.5 % в сравнение с базовата година. Намалението на емисиите следва драстичния спад в транспортната дейност (измерена в km). Намалението на транспортираните товари (в тон-километри) за периода 1990–2001 г. е със 75 %. Голямата разлика между намалението на емисиите и намалението на товаропотока отразява променената структура на транспортиране от железопътни превози към автомобилни.

Докато натовареността на железопътния транспорт намаля с 65 %, натовареността на автомобилния транспорт намаля с 45 %. Основното заключение е, че емисиите от сектор транспорт са намалявали по-бавно, отколкото общите емисии на ПГ в страната.

Делът на селското стопанство в общото количество на емисиите на ПГ през 1988 г. се оценяваше на 9.3 %. През периода 1988–2001 г. беше достигнато 65 % намаление на емисиите на ПГ.

В този сектор не бяха приложени мерки за намаление на емисиите. Това намаление е пряко следствие от общия спад на селскостопанската дейност от 1988 г. насам. Намалението на емисиите от животновъдството следва намалението в броя на селскостопанските животни. Емисиите от вътрешночревна ферментация спаднаха с 68 %, а от управлението на оборски тор – със 72 %. Поради намалената употреба на минерални торове, нивото на емисиите от земеделските почви (на които се дължи 5.8 % от емисиите на ПГ в България през 1988 г.) значително намаля.

Спадът на емисиите на ПГ се дължи на държавната политика, фокусирана върху прехвърляне на собствеността на земеделските земи и реорганизация на процеса на производство в частните фирми.

Първият НПДИК и правителствените програми, одобрени през 1997 г. си поставят за цел осезателно намаление на генерираните количества отпадъци. За периода 1988–2002 г. беше постигнато 70 % намаление на генерираните отпадъци, водещо до значително намаление на емисиите на ПГ (особено на метана). Този резултат беше постигнат благодарение на спада в продукцията, подобрение на дейностите по събирането и разделянето на отпадъците и рециклирането им.

1. 
   През 2002 г. България е постигнала намаление на емисиите на ПГ със 79 Mt (около 56 %) в сравнение с базовата 1988 г. Основни движещи сили на това намаление бяха:
   

• 
  правителствените политики и мерки за преход към пазарна икономика, преструктуриране на промишлеността, приватизация и либерализация;
  
• 
  енергийна политика към либерализация на енергийните пазари и премахване на субсидиите;
  
• 
  намаление на населението;
  
• 
  спад на БВП.
  

2. 
   Въглеродният интензитет на българската икономика намаля с 46 % от 3.63 kg CO₂-екв./BGN⁷ (2002) през 1988 г. на 1.95 kg CO₂-екв./BGN (2002) през 2002 г.
   
3. 
   Отчетеното намаление на емисиите със 79 Mt е резултат от два основни фактора:
   

• 
  спад на БВП - 26 Mt (33 %) и
  
• 
  приложени политики и мерки – 53 Mt (67 %).
  

4. 
   Ако се направи корекция за вноса (през 1988 г.) и износа (през 2001 г.) на електроенергия, намалението на емисиите би надхвърлило 91 Mt, а приносът на политиките и мерките би бил 70 %.
   
5. 
   Поради преждевременното извеждане от експлоатация на ядрени мощности в края на 2002 г. и прогнозата за икономическо и демографско развитие, може да се очаква увеличение на емисиите през следващите години. Скоростта на нарастване на емисиите ще зависи от политиките и мерките, които ще бъдат предприети от Правителството.
   

3. 
   
   Каталог: wp-content -> uploads -> file -> POS -> Strategic documents
   file -> Решение на Министерски съвет №802 от 04. 12. 2007 г. (ДВ, бр. 107 от 2007 г.): Обявявам защитена зона „Камчия с идентификационен код
   file -> Министерство на околната среда и водите утвърден със заповед № рд – 991/23. 12. 2014 г. На министъра на околната среда и водите
   POS -> Отчет за работата на министерство на околната среда и водите юли 2009 г. – юли 2011 г
   Strategic documents -> Република българия министерски съвет национална стратегия
   
   
   
   Изтегляне 2.05 Mb.
   
   Сподели с приятели: