Република България министерски съвет втори национален план за действие
Изтегляне 2.05 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Енергийна ефективност на електроуредите
- Транспорт
Енергопотребление
Директива SAVE Директивата SAVE17 призовава към следните шест действия:
Начинът, по който ще се изпълняват тези дейности, е изцяло отговорност на страните- членки. Директивата съдържа само задължение за докладване от СЧ пред Европейската комисия и оценяване на програмите им. Българското законодателство беше съгласувано с изискванията на Директива SAVE. Строителни материали По силата на Директивата за строителните материали,18 страните-членки са задължени да приведат в действие закони, нормативни актове и административна организация, които да гарантират, че строителните материали19 ще отговарят на т.нар. основни изисквания,20 както са изброени в Директивата. Тези основни изисквания осигуряват базата за изготвянето на съгласувани стандарти за строителните материали на европейско ниво. В повечето страни основните изисквания са включени в закони за строителните дейности и свързаното с тях вторично законодателство и нормативна уредба (норми и стандарти). Директива за сградите Директивата на Съвета на Европа за енергийната ефективност на сградите21 може да се отчита като следващ етап на Директива SAVE. Тя отчита факта, че жилищните, обществените и търговските сгради притежават много голям потенциал за подобряване на енергийната ефективност в ЕС. Директивата изисква от СЧ да прилагат подходи за интегрирана оценка на енергийната ефективност на сградите с цел да се обхванат индивидуалните компоненти на сградните мазилки и инсталациите. В допълнение Директивата включва и клаузи за редовна инспекция на котли и системи за централно охлаждане и климатизация. На основание на Директивата за сградите, се предвиждат поправки на стандартите за енергийна ефективност на съществуващите сгради: подобряване на термичната изолация; въвеждане на система за измерване и контрол на потреблението на топлоенергия в сградите; оптимизиране на структурата на използваните енергоносители в бита и въвеждане на битова газификация; извършване на енергийни обследвания в жилищни сгради и улесняване въвеждането на съвременни технологии за индивидуално строителство. У нас Директивата е отразена в новоприетия закон за енергийната ефективност.
Етикетиране /Поставяне на етикети/ От етикетите потребителите получават информация за енергийните характеристики на новите уреди. Във всички страни на ЕС има задължително етикетиране на някои домакински електроуреди, базирано на европейското законодателство. През 1992 г. беше въведена рамкова Директива “за обозначаването чрез етикетиране и стандартна информация за продуктите относно консумацията на енергия и други ресурси от електродомакинските уреди” (92/55/EEC). Този законодателен акт посочва кои продукти трябва да бъдат обхванати в програмата за етикетиране. До момента са включени следните електроуреди:
Въпросът с етикетирането в България се решава с наредба към Закона за защита на потребителите и за правилата за търговия. Стандарти за ефективност на електроуредите Стандартите за ефективност за електроуредите, обикновено наричани “Стандарти за минимално допустима ефективност”, налагат стандарт за продуктите местно производство и от внос. Няма приета рамкова Директива за стандарти за електроуредите. Ето защо стандартизацията изисква одобрение от Съвета или Парламента за всеки отделен случай. Тя е доста по-трудно осъществима. В последните години Комисията съсредоточи вниманието си върху доброволни споразумения с промишлеността като основен инструмент за повишаване на енергийната ефективност на електроуредите. В ЕС емисиите на ПГ от транспорта се оказаха трудно контролируеми. ЕС силно акцентира върху доброволните споразумения с отделни производители на моторни превозни средства. Бялата книга на ЕС за транспорта от 2001 г. (Европейска транспортна политика до 2010 г.: време за решения) специално се занимава с ускорения икономически растеж в страните- кандидатки за членство (СКЧ) и свързаното с него увеличение на транспортните потоци, и в частност трафика на автомобилния транспорт. На ниво ЕС трябва да се предприемат действия за преразпределяне (или запазване в някои от СКЧ) на баланса между видовете транспорт (в полза на железопътния транспорт), като същевременно не се допускат негативни последствия върху икономиките на СКЧ в резултат от тези политики. Растежът в транспорта и свързаните с него емисии на ПГ е основният проблем при постигането на общото намаление на емисиите за много страни- членки на ЕС (и вероятно, в по-дългосрочен план, за СКЧ). Мерките, предлагани от ЕС са: съживяване на железниците (засилване на конкуренцията чрез отваряне на пазар, подкрепа за товарния транспорт и създаване на транс- европейска транспортна мрежа за справяне със задръстванията), намиране на баланс между растежа във въздушния транспорт и околната среда, развитие на висококачествен градски транспорт и изследователски и развойни програми в услуга на чистия и ефективен транспорт. Директивата за въвеждане и употребата на биогорива и други горива в транспорта (2003 г.)22 нарежда на страните-членки да приемат индикативни цели за минимален пазарен дял на биогоривата и други възобновяеми горива за транспорта. Националните политики трябва да се коригират в съответствие с тях. Директивата все още не е отразена в българското законодателство и не са определени индикативни цели, както и начините за постигането им. Министерство на финансите в България ще въведе по-нисък акциз за алтернативните горива след като започне производството на тези горива.
|