Република България министерски съвет втори национален план за действие
Процесът на осъвременяване и разширяване на Националния план за действие
Изтегляне 2.05 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Изменението на климата: една глобална заплаха
- Рамкова конвенция на ОН по изменението на климата
- Протоколът от Киото
1.6 Процесът на осъвременяване и разширяване на Националния план за действие:По-долу Фигура 1.2 изобразява/онагледява процеса, чрез който Националния план за действие е осъвременен и разширен. За да се избегнат недоразумения, старият план за действие е озаглавен Първият план за действие, докато настоящият разширен и осъвременен план е със заглавие Вторият национален план за действие. Фигура 1.2 Процес на осъвременяване и разширяване на Националния план за действие 
Изменението на климата е предизвикано директно или индиректно от човешката дейност, която променя съдържанието на глобалната атмосфера. То е по-голямо от нормалните климатични колебания, наблюдавани в сравними времеви периоди. Колебанията в климата се отнасят до вариации в средните стойности или други статистически показатели (като стандартно отклонение, проявление на екстремуми и т.н.) на климата във всички времеви или пространствени скали, освен тези на индивидуалните климатични явления. Променливостта може да се дължи на естествени, вътрешни за климатичната система процеси (вътрешна променливост), или на вариации във външните природни или антропогенни сили (външна променливост). Научната общност е единодушна, че вече сме свидетели на климатични промени, породени от антропогенни дейности, отделящи парникови газове (CO2, CH4, N2O и съединения на флуора). Ефектът е видим при средната температура на Земята, която се е покачила с 0.3-0.6 ºC за времето, откакто се провеждат наблюдения (1860 г.). Други знаци са увеличаващото се топене на ледниците през лятото, което води до 10-15 процентното им намаляване и до покачване на нивото на Световния океан с 10-20 cm през 20-ти век1. Въпреки че тези ефекти на пръв поглед може да изглеждат незначителни, влиянието им върху нашето ежедневие ще бъде много голямо. Изменението на климата би могло да доведе до по-нататъшно покачване на морското равнище като по този начин се излагат на опасност от ерозия и наводнения крайбрежните зони по целия свят. То също би могло да доведе до по-сурово време и промени във валежите по целия свят, предизвиквайки наводнения и засушавания. Освен това местните екосистеми биха могли да се изменят поради променените условия, а глобалният кръговрат на водата може да бъде нарушен. Тези последици в крайна сметка ще повлияят на всички сектори на икономиката, природните ресурси и обществения живот.
През 1992 г. световни държавни лидери и експерти по околна среда от повече от 200 страни се събраха на световна среща, за да демонстрират своята загриженост и решимост да се противопоставят на глобалната екологична криза. България се присъедини към страните, подписали Рамковата конвенция на ОН по изменението на климата (РКОНИК) в Рио де Жанейро. РКОНИК е първото международно споразумение, което третира проблема за изменението на климата на глобално ниво. На тази световна среща Конвенцията беше подписана от повече от 160 страни. Декларираната цел на Конвенцията е да: “…се постигне…стабилизиране на концентрациите на парникови газове в атмосферата до ниво, което ще предотврати опасната антропогенна намеса в климатичната система. Това ниво трябва да бъде достигнато във времева рамка, достатъчна да позволи естествена адаптация на екосистемите към изменението на климата, да гарантира незастрашаване на производството на храни и да позволи по-нататъшно развитие на икономиката по устойчив начин.” България ратифицира Конвенцията през март 1995 г., поемайки по този начин задължението да задържи емисиите си на ПГ под нивото им през базовата година. В съответствие с Член 4 на РКОНИК, България се възползва от правото си да избере базова година, различна от общоприетата 1990 г., (т.е. 1988 г.). Този избор беше свързан с преходния период в България, който превръща 1988 г. в една по-характерна и подходяща година в сравнение с първите години на прехода. Подписвайки РКОНИК и поемайки цел за стабилизиране на емисиите, България ясно декларира своята загриженост относно глобалното изменение на климата и своята политическа воля да поеме своите задължения по Конвенцията.
Конференцията на страните, проведена през декември 1997 г. в гр. Киото, Япония, е следваща стъпка в процеса на решаване на проблема с изменението на климата. Научните изследвания и факти в последните няколко години наложиха нуждата от разглеждане на нови, по-стриктни мерки за ограничаване на емисиите на ПГ. Страните по Конвенцията бяха приканени не само да стабилизират своите емисии (както се споразумяха през 1992 г.), но и да ги намалят с определен процент през първия период на задължения по Протокола (2008-2012 г.). България е ратифицирала Протокола от Киото на 15 август 2002 г. Целта, определена за България е 8 % намаление спрямо базовата година – 1988 г. Към август 2004 г. Протоколът е ратифициран от 159 страни. Той ще влезе в сила след ратификацията му от Русия. Световната общественост очаква Протокола да влезе в сила в края на 2004 г. или най-късно през 2005 г. Този План за действие е насочен към ангажиментите на България, поети към Протокола от Киото за първия период на задължения (до 2012 г.). Това обаче е само първата стъпка, насочена към предизвикани от човека проблеми, водещи до изменение на климата. По-нататъшни действия ще са нужни след 2012 г., за да се достигне крайната цел на РКОНИК, а именно “стабилизиране на концентрацията на ПГ в атмосферата на ниво, което ще предотврати застрашаващата намеса на човека в климатичната система”. Действията, които ще се предприемат след 2012 г. все още не стоят на дневния ред на РКОНИК. В задълженията след периода от 2012 г. е възможно 25-те страни членки на ЕС (или 25-те от ЕС + до тогава) да имат отново обща цел за намаляване на ПГ в обща кошница. България трябва да се подготви за неформална дискусия на ниво ЕС и РКОНИК и да изготви и установи началната си позиция за преговорите, които ще последват. Това обхваща определяне на ключовите елементи от дългосрочната национална политика по изменение на климата (намаляване на емисиите и адаптация), включващи установяване на приложимите и достижими цели за намаление на емисиите на ПГ. Раздел 7.6. описва нужните действия.
|