Приоритет 2. Развитие на устойчиви форми на туризъм и на културните и творческите индустрии в Югоизточен район

Туризмът, и по-специално морския рекреативен туризъм, заема водещо място в икономиката на Югоизточния район. Отрасълът се развива като сериозна икономическа дейност, която диверсифицира икономиката на района и създава различни форми на заетост.

ЮИР има значителен потенциал за развитие на различни форми туризъм извън морския – минерални извори, многобройни паметници на културното и историческото наследство, културни и развлекателни обекти в големите градове, природни ресурси и забележителности, традиционни занаяти. Пълноценното им използване ще даде възможност за разнообразяване на туристическия продукт и удължаване на туристическия сезон, както и за увеличаване на приходите от туристическата дейност и заетостта целогодишно в повече части от територията на района. Постигането на единна туристическа идентичност ще бъде основа за развитие на иновации и за създаване на позитивен имидж на района.

Специфична цел 1. Стимулиране развитието на специфични за ЮИР видове туризъм.

На територията на ЮИР има потенциал за развитие на следните видове туризъм:

• 
  Морски туризъм, в т.ч. яхтен туризъм – безспорно най-силната страна на ЮИР. Тук се намират редица черноморски курорти и курортни градчета – Несебър, Созопол, Поморие, Приморско, Китен, Царево, Равда, Синеморец, Ахтопол, Обзор, Черноморец, Лозенец, Слънчев бряг, Дюни, Елените, Св.Влас и др. Характерни за черноморското крайбрежие са ускорените и мащабни застроявания с нова хотелска база и курортни зони, което води до свръхнатовареност на комунално-битовата инфраструктура, инженерните съоръжения, транспортната и екологичната инфраструктура и оттук до забавяне на темпа на развитие на съвременен вътрешен и международен туризъм с по-високи приходи и рентабилност за регионалната и местните икономики. Единствено най-южните територии на Черноморието, са максимално съхранени в своя естествен вид и са предпазени досега от урбанистично туристическо развитие. Въпреки потенциала на района за разширяване и разнообразяване на регионалния туристически продукт, все още не се отбелязват тенденции на преодоляване на сезонността на морския рекреативен туризъм.
  
• 
  Културно-исторически туризъм – в района се намират много археологически и архитектурни резервати: Несебър - старият град, археологическият резерват Кабиле, археологическите обекти в Стара Загора, архитектурните резервати в Жеравна, Котел, Катунище, Бръшлян, Делтум-Дебелт и др. Гробниците и могилите около град Казанлък са превърнали района в Долината на тракийските царе.
  
• 
  Природен туризъм – районът се отличава с богато биоразнообразие; на територията му са разположени две природни парка – Странджа и Сините камъни. Бургас е един от малкото европейски градове, заобиколен от влажни зони с международно значение за птиците. Атанасовското езеро, Бургаското езеро и язовир „Мандра” осигуряват подходящи места за гнездене на редица редки представители на европейската орнитофауна.
  
• 
  Балнеоложки туризъм – за развитието му благоприятстват минералните извори на територията на района – Бургаските (при квартал Ветрен), Сливенските, Кортенските (Новозагорско), Стралджанските, а също и тези край село Стефан Караджово (Болярово), Старозагорски минерални бани, Павел баня.
  
• 
  Селски туризъм – характерен за южните части на района.
  

Дейностите по тази цел включват:

• 
  опазване, цифровизация, социализация, експониране и популяризиране на недвижими, движими и нематериални културни ценности на територията на ЮИР;
  
• 
  изграждане и реконструкция на инфраструктурата за достъп до и около обектите на културно и природно наследство вкл. за хора в неравностойно положение, създаване на охранителни зони, определяне режим на ползване, създаване на правилници за управление и експлоатация;
  
• 
  реставрация и консервация на недвижими културни ценности от архитектурното наследство в градската среда.
  

Независимо от съществуващите благоприятни възможности за развитие на алтернативни форми на туризъм в района, потенциалът не е използван рационално. Териториите, отдалечени от черноморското крайбрежие остават непозната дестинация, развивайки се главно като туристически „спирки”. Привличането и задържането на туристи преминава през формиране на атрактивен туристически продукт и неговото популяризиране на туристически борси и изложения.

Ще се подкрепя създаването на регионален туристически продукт, провеждането на маркетингови проучвания, подпомагащи създаването на регионален туристически продукт, разработване на бранд стратегии за ЮИР, отразяващи културната му специфика, обичаи и традиции и културни събития, които имат периодичен характер - фестивали, музикални дни, театрални дни, дни на поезията и др. Интегрирането в регионален туристически продукт на известни недвижими културни ценности, природни забележителности, на характерни за района представители на флората и фауната, на местни обичаи, представени като туристическа атракция и културни събития ще засили интереса на туристите към района и ще създава позитивен имидж и популярност.

За популяризиране на туристическите продукти в ЮИР от голямо значение е създаването и насърчаване на развитието на регионални и местни туристически асоциации и партньорството между тях и между общините в района, тъй като по този начин може да се постигне допълняемост на туристическите атракциони и предлагане на туристически пакети.

Културните и творческите индустрии са пряко свързани с цялостното културно развитие на местните и регионалните общности, с възраждането и стимулирането на традиционните културни индустрии в сферата на изкуствата и художествените занаяти. Изпълнението на тази цел е от особено важно значение за повишаване на местния и регионален потенциал, културното равнище и имидж на района и качеството на живота.

Ще се подкрепя организирането на фестивали в ЮИР, представящи културната идентичност на района и популяризиращи го като културна европейска туристическа дестинация. Бургас е известен като град на културните прояви и фестивалите: Фестивал на българската популярна песен „Бургас и морето”, Международен фолклорен фестивал, Бирен фест, Фестивал на българската рок музика „Рок експлозия”, Блус-фестивал, МTV-фестивал „Духът на Бургас” (Spirit of Burgas), Фестивал „Включи града”, Фестивал на пясъчните скулптури, Театрален фестивал „На брега”, Есенни литературни музикални празници и др. В Морската градина се провежда международната изложба на цветя Флора-Бургас. В град Созопол се провеждат: Празници на изкуствата Аполония. Изключително богат е фолклорът на странджанския край с обреди и обичаи. В Стара Загора ежегодно се провежда Национален тракийски фолклорен събор „Богородична стъпка”, в гр. Казанлък - Празник на розата, в гр. Сливен -Майски празници на културата „Сливенски огньове“ и Международен детски фолклорен танцов фестивал „Приятелство без граници“, в гр.Болярово.-детски фолклорен фестивал „Върбова свирка свири“, в гр. Ямбол - Националният маскараден фестивал и редица други.

Дейностите ще включват още подкрепа на визуалните изкуства, мобилност на визуални, сценични и аудиовизуални произведения и на техните автори и изпълнители, подкрепа на българското участие в международно значими културни събития и инициативи. Подкрепа ще бъде ориентирана и към МСП, работещи в сферата на дизайна и модата, с цел формиране на местни брандове - висококачествени марки облекла, обувки, мебели и предмети за дома и офиса.

Бъдещото икономическо развитие на ЮИР задължително трябва да се осъществява в синхрон с приоритета за намаляване негативните въздействия върху околната среда и по-ефективно използване на ресурсите, залегнал в Стратегия „Европа 2020” на ЕС и в редица други европейски стратегически документи.

Резултатите от социално-икономическия анализ на ЮИР показват наличие на дефицити в тази сфера. Прекомерно и хаотично застрояване на Черноморското крайбрежие доведе до свръхнатоварване на базовата инфраструктура. Канализационната мрежа е недостатъчно добре изградена. Делът на населението, обслужвано от ПСОВ е нисък. Изградената водоснабдителна инфраструктура е амортизирана и води до големи загуби на вода.

В този аспект настоящият приоритет е насочен към доизграждането и модернизацията на инфраструктурата за опазване на околната среда, включително ВиК мрежи, пречистването на отпадъчните води и подобряването на системата за управление на битовите отпадъци, както и към предприемането на мерки за подобряване на енергийната ефективност и за превенция от природни рискове.

Инвестиционните предложения/планове, програми или проекти, за които се изисква ОВОС/ЕО (по реда на глава шеста на ЗООС) и оценка за съвместимостта с предмета и целите на опазване на защитени зони (по реда на ЗБР) да се одобряват по реда на съответния специален закон само след произнасяне с акт за съгласуване от компетентните органи по околна среда и при съобразяване с препоръките от извършените оценки, както и с условията в съответния акт.
Специфична цел 1. Подобряване качеството на водоснабдителната инфраструктура и услуги на територията на ЮИР.

Дейностите по тази специфична цел са насочени към изпълнение на мерките, залегнали в Стратегията за ВИК инфраструктурата за изграждане на нови и реконструкция на съществуващи водоснабдителни мрежи, като в резултат от осъществяването им ще се подобри качеството на средата за живот в района.

Големият процент на загубите при преноса на вода по водопроводната мрежа в ЮИР, по-висок от средния за страната, което показва че водопроводите са силно амортизирани и се нуждаят от цялостна модернизация.

Ще се подкрепя подобряване на техническото състояние на водопроводните системи; изграждане на пречиствателни станции за питейни води; изграждане на водоснабдяване в неводоснабдените селища, в районите с туристически потенциал, в зоните за развитие на бизнес; рехабилитиране на съществуващи и изграждане на нови язовири.

Тази специфична цел е свързана пряко с целите на Стратегията „Европа 2020” за подобряване управлението на водния цикъл и е в съответствие със Стратегията за развитие на ВиК инфраструктурата за изграждане на канализационни системи и пречиствателни станции за отпадъчни води в населените места над 2000 е.ж. Дейностите ще включат и изграждане на биологично стъпало на пречиствателни станции за отпадъчни води за всички агломерации с над 2000 еквивалентни жители и на стъпало за отстраняване на биогенни елементи (азот и фосфор), на пречиствателни станции за отпадъчни води за агломерации над 10 000 е.ж., които заустват пречистените отпадъчни води в чувствителни зони. Предвижда се изграждане на регионални центрове за третиране/компостиране на утайки генерирани от ПСОВ. Посочените дейности са свързани с изпълнение на националните ангажименти по осигуряване на прилагането на европейското законодателство в областта на околната среда.

Планирането и развитието на необходимата ВиК инфраструктура за Черноморското крайбрежие е по-бавно в сравнение с темповете на инвестиционни намерения за застрояването на крайбрежието и прилежащите към него територии. В тази област следва по-бързо реализиране на Национална програма за приоритетно изграждане на градски пречиствателни станции за отпадъчни води в населените места от Черноморските общини, тъй като голяма част от тях са без изградени ПСОВ или ПСОВ са претоварени през туристическия сезон и тези отпадъчни води се заустват в Черно море. Работата в насока изграждане на ПСОВ е свързано с намаляване на емисиите и количеството на непречистени води, зауствани във водни обекти и като следствие от това за в бъдещи периоди подобряване състоянието на водите във водните обекти.

Специфична цел 3. Подобряване и оптимизиране на системата за управление на отпадъците в ЮИР.

Дейностите са насочени към комплексното решаване на проблемите, свързани с отпадъците в ЮИР. Целта е да се ограничи вредното им въздействие върху здравето на хората и околната среда и същевременно да се премине към повторната им употреба, с което ще се намали ползването на първични природни ресурси. Предвижда се разработване на програми, чрез които да се намали драстично количеството на отпадъците и въвеждане на модерни схеми на управлението им, което от своя страна ще допринесе за намаляване на емисиите на парникови газове в района. Битовите и строителните отпадъци ще бъдат сепарирани, рециклирани и използвани отново.

Системата за сметосъбиране работи относително добре в градовете в района, но в голяма част от селските райони тя не функционира ефективно и това води до поява на нерегламентирани сметища и увреждане на околната среда. Преминаването към обработка на битовите отпадъци в регионални депа ще намали броя на функциониращите сметища.

В Националната програма за управление на дейностите по отпадъците е предвидено изграждане на система от съоръжения (общо 57 за цялата страна), осигуряваща екологосъобразното обезвреждане на цялото количество битови отпадъци, генерирани в страната.

Към момента на територията на страната са построени и се експлоатират общо 27 бр. регионални депа. За ЮИР – единствено в Созопол. В процес на строителство с национално финансиране в ЮИР е регионалното депо в Елхово. Останалите 22 от предвидените с Националната програма за управление на дейностите по отпадъците регионални депа (за ЮИР - Ямбол, Бургас, Стара Загора, Малко Търново) са в процес на различни етапи на подготовка за изграждане.

Подобряването на системата за сметосъбиране и въвеждане на по-ефективна система за управление на отпадъците е важна задача в ЮИР. Предвид потенциала за развитие на туризма, както по крайбрежието, така и във вътрешната част на района, подобряването на управлението на отпадъците ще се отрази изключително благоприятно на развитието на туризма и ще допринесе за подобряване качеството на средата в малките населени места.

По специфичната цел също така ще се подкрепят мерки за информиране на обществото за рисковете при неправилно третиране на отпадъците.

Специфична цел 4. Опазване, поддържане и възстановяване на биологичното разнообразие в ЮИР.

Дейностите по тази цел ще включват разработване и актуализиране на планове за управление на защитени територии и на защитени зони по Натура 2000. Важен елемент от цялостната дейност е картирането на природни местообитания и видове, предмет на опазване в зоните по Натура 2000, включително в акваторията на Черно море, поддържане на благоприятно природозащитно състояние на природните местообитания, осъществяване на мониторинг за установяване на промени, с оглед иницииране на природозащитни мерки.

Друга дейност, която ще получи подкрепа, е разработването на планове за действие за застрашени животински и растителни видове, както и опазването, поддържането и възстановяването на местообитания и видове в района.

Биоразнообразието е не само природно богатство, но и потенциал за бъдещото развитие на ЮИР. Защитените видове на флората и фауната ще се популяризират като символи на района, които да засилват интереса към него. Създаването на подходящи условия за наблюдение на редки и застрашени видове и привличането на лимитиран брой туристи, ще създаде поминък за местното население и ще изгради позитивно отношение към опазването и доброто управление на защитената зона.

Основни места за наблюдение на птиците в ЮИР:

-в област Бургас – Атанасовско езеро, Бакърлъка, Бургаско езеро, Емине, залив Ченгене скеле, Западна Странджа, Камчийска планина, Комплекс Мандра-Пода, Комплекс Ропотамо, Комплекс Стралджа, Котленска планина, Поморийско езеро, Странджа;

- в област Сливен – Адата-Тунджа, Каменски баир, Котленска планина, Сините камъни-Гребенец, Язовир Жребчево, Язовир Овчарица;

-в област Стара Загора – Марица-Първомай, Язовир Жребчево, Язовир Овчарица, Язовир Розов кладенец;

- в област Ямбол – Адата-Тунджа, Дервентски възвишения, Западна Странджа, Комплекс Стралджа, Язовир Малко Шарково, Язовир Овчарица.

Специфична цел 5. Превенция на природни рискове на територията на ЮИР.

В климатично отношение районът обхваща части от три климатични области и те са: Европейска континентална (умерена) област, която включва само Твърдишката планина; Континентално-средиземноморска област с две климатични подобласти – със средиземноморско влияние (Долнотунджанския и Странджанския хълмисто-нископланински климатичен район) и с черноморско влияние (Бургаската низина и Странджанския крайбрежен климатичен район); Преходно-континентална област, включваща Среднотунджанския климатичен подрайон и климатичния район на Източна Стара планина.

В крайбрежните части поради влиянието на Черно море затоплянето на въздуха на пролет и охлаждането му на есен закъсняват и тези сезони настъпват по-късно отколкото във вътрешността на страната. Има благоприятен режим на ниските температури през зимата и пролетта, които не падат под минус 25 градуса. Безмразовият период е с продължителност 240–270 дни. ). ЮИР се характеризира с голяма продължителност на слънчевото греене (между 2080–2270 часа годишно). Максималната му продължителност е през месеците юли и август. Безслънчевите дни през периода май-октомври са под 10%, през юни–септември под 5%, а през юли и август те практически липсват.

По Черноморското крайбрежие и местата в планините с надморска височина до 1000 м. плътността на енергийния ветрови поток е в пределите на 100–200 W/m² , средната многогодишна скорост на вятъра превишава 3 м/сек. В областите Ямбол и Сливен, средногодишната плътност на ветровия поток превишава 200 W/m², средната многогодишна скорост на вятъра превишава 6–7 м/сек.

ЮИР разполага с ограничени водни ресурси, като основната част от тях се формира от валежите. Средногодишните суми на валежите са неравномерно разпределени на територията на района, най-ниски са за района на Бургас и най-високи – за района на Ахтопол. В районите на Сливен и Елхово валежните количества са около средните за страната. Най-големи количества валежи се наблюдават през есента, а най-малки през пролетта, като по Черноморието е най-сухо през лятото. В целия район най-сух е август, а най-влажен в крайбрежната част - ноември, като в останалата част на района е юни.
Като цяло страната ни е в регион с много висока степен на уязвимост от климатичните промени. От социално-икономическия анализ става ясно, че ЮИР е с най-висока степен на уязвимост. На територията на района характерните природните рискове са : наводнения, пожари, активиране на свлачищни райони, ерозия, засушаване. Най-чувствителните сектори към климатичните изменения са селското стопанство, туризмът, управлението на водните ресурси и горския фонд.

За да се осигури икономическа и социална стабилност и развитие на ЮИР в дългосрочен план е необходимо да се планират дейности, осигуряващи адаптирането на района към климатичните промени и редуциране на природните рискове до допустими нива, както и да се стимулират научните изследвания за прогнозиране на регионалното и местно въздействие на климатичните промени.

• 
  Намаляване на замърсяването на морските води;
  
• 
  Устойчива експлоатация на рибните ресурси и аквакултурите;
  
• 
  Превенция на рисковете от бедствия и аварии;
  
• 
  Създаване и непрекъсната актуализация на база данни за рискови зони и замърсени участъци;
  
• 
  Съхраняване на крайбрежните екосистеми;
  
• 
  Изграждане на системи за ранно предупреждение за възникващи опасности от наводнения, пожари, активиране на свлачищни райони, предвид разработената Предварителна оценка на риска от наводнения, в която са определени районите с потенциален риск от наводнения;
  
• 
  Почистване на корита на реки и изграждане на защитни съоръжения;
  
• 
  Изследване на последиците от промените в климата;
  
• 
  Изграждане на съоръжения за борба с ерозията;
  
• 
  Залесяване на обезлесени участъци;
  
• 
  Устойчиво използване на земите и др.;
  
• 
  При реализацията на съответните дейности да се вземат предвид границите и режимите на всички защитени по реда на специален закон територии и зони, като:
  
• 
  Зоните за защита на водите по реда на чл. 119а от Закона за водите и предвидените за тях мерки за опазване в Плановете за управление на речните басейни (ПУРБ) в Източнобеломорски и Черноморски райони;
  
• 
  Паметниците на културата и на техните охранителни зони;
  
• 
  Защитените територии, определени със ЗЗТ, заповедите за обявяването им и с утвърдените планове за управление;
  
• 
  Защитените зони: обявени със заповед по чл. 12, ал. 6 от ЗБР; включени в списъка по чл. 10, ал. 4 от ЗБР, обнародван в "Държавен вестник"; разгледани и одобрени по принцип от Националния съвет по биологичното разнообразие, независимо дали са отложени за допълнително проучване и разглеждане, или са включени в списъка по чл. 10, ал. 3 от ЗБР за внасяне в Министерския съвет за приемане;
  
• 
  Санитарно-охранителни зони, водите в зоните за съществуващо и перспективно ползване (зони за къпане и др.).
  
• 
  За предотвратяване на негативното въздействие върху водните тела и зоните за защита на водите от предвидените дейности в РПР на ЮИР трябва да се съблюдават следните мерки от Раздел 7 Кратък преглед на програмата от мерки за постигане на целите за опазване на околната среда на ПУРБ в Източнобеломорски и Черноморски райони:
  
• 
  Прилагане на добри земеделски (в т.ч. „Правила за добрите земеделски практики", одобрени със Заповед на МЗХ) и фермерски практики;
  
• 
  Прилагане на водоспестяващи техники и технологии за напояване;
  
• 
  Контрол върху прилагането на торове и препарати, вкл. прилагане на задължителните за земеделските стопани по нитратната директива общи и допълнителни мерки и мерки при съхранение на азотосъдържащи торове, (органични и минерални/неорганични) по „Програма от мерки за ограничаване на замърсяването с нитрати от земеделски източници в уязвимите зони " (приета със Заповед на МОСВ и МЗХ);
  
• 
  Контрол на водовземането;
  
• 
  Изграждане на санитарно-охранителни зони около водоизточниците за питейно-битово водоснабдяване;
  
• 
  Изграждане и реконструкция на „В и К" мрежи, ПСОВ, депа за отпадъци и др.
  

Предизвикателствата на климатичните промени се нуждаят от внимателна оценка, за да се проектират ефективни и устойчиви подходи и решения за адаптация. В тази връзка, част от планираните мерки и дейности, свързани с адаптация към последиците от климатичните промени и смекчаване на тяхното влияние при реализиране на основни секторни политики в района, ще бъдат насочени към:

• 
  Актуализиране и ефективно прилагане на общинските програми за намаляване нивата на замърсителите и достигане на установените норми за нивата на фини прахови частици ФПЧ₁₀ в атмосферния въздух;
  
• 
  Подкрепа на проекти за увеличаване дела на производството на електрическа енергия от ВЕИ в района;
  
• 
  Разширяване участието на общините в ЮИР в Инициативата „Спогодба с кметове“ (Covenant of Mayors) и създаване на конкретни проекти с цел намаляване на емисиите чрез по-голяма енергийна ефективност и производство и употреба на по-чиста енергия;
  
• 
  Подкрепа на проекти за увеличаване на потреблението на природен газ;
  
• 
  Действия за ограничаване на изпусканите в атмосферния въздух емисии на вредни вещества от промишлените обекти;
  
• 
  Подкрепа на проекти за оптимизиране на потреблението и намаляване на емисиите от транспорта и оптимизиране на транспортните схеми на общините с въвеждане на системи за интегриран градски транспорт, диверсификация на превозите, обновяване на автобусен парк;
  
• 
  Подкрепа на проекти за изграждане на нови паркинги и велосипедни алеи;
  
• 
  Реализиране на проекти за повишаване енергийната ефективност и саниране на общински сграден фонд;
  
• 
  Дейности за подобряване технологията на пречистване на водите и изграждане на нови или реконструкция на съществуващи съоръжения;
  
• 
  Подкрепа на проекти за технологично обновление в производствените процеси за намаляване деградацията на земите и почвите;
  
• 
  Реализиране на програми за екологично земеделие и животновъдство;
  
• 
  Реализиране на програми за опазване и възстановяване на биоразнообразието в района;
  
• 
  Разширяване на партньорствата на различните компетентни институции с местните публични власти, групи от гражданското общество, включително енергийни компании и финансови институции.
  

Освен за живота и здравето на хората е необходимо и реализирането на мерки за превенция на въздействието на климатичните промени върху критичната инфраструктура и материалните блага на хората.

За повишаване на обществената информираност относно екологичните въпроси се предвиждат реализиране на дейности, свързани с провеждане на обучителни семинари, информационни дни, форуми и дискусии, конкурси и открити уроци, организиране на художествени и фото-изложби, издаване на информационни материали /брошури, плакати, флаери, CD и др./.

Мащабни информационно–образователни кампании в училища, читалища, ведомства, фирми, общини, малки населени места и др., организирани от публични и неправителствени организации с цел активиране и фокусиране на обществените нагласи и поведение към предизвикателствата на екосредата, могат да се организират по повод различни Международни и Световни дни от Еко-календара - Световен ден на влажните зони, Международен ден на енергийната ефективност, Световен ден на водата, Международен ден на птиците и Седмицата на гората, Международен ден на земята, Световни дни на мигриращите птици, Международен ден на климата и Международен ден на биоразнообразието, Международен ден за опазване на околната среда, Еньовден, Седмица на мобилността, Международен ден на Черно море и др.

През следващия програмен период 2014-2020 г. в рамките на подкрепата на Структурните фондове ще се предоставят възможности за развитие на „зелена” икономика и достъп до финансиране за иновативните МСП, особено за тези, развиващи икономически дейности в областта на нисковъглеродната икономика. Основните области за интервенция ще са насърчаване на енергийната и ресурсна ефективност и увеличаване в ползването на ВЕИ, подобряване на околната среда. По този начин инвеститорите и предприемачите в района ще допринесат не само за постигането на националната цел за увеличаване на енергията от ВЕИ в общото крайно потребление на енергия през 2020 година, но и за подобряване ефикасността и конкурентоспособността на регионалната икономика.

Развитието на възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) да става в съответствие с мерките и ограниченията в Националния план за действие за енергията от възобновяеми източници за периода 2011-2020 г.

Средствата на Структурните фондове ще бъдат ползвани и за финансиране на проекти за енергийна ефективност в земеделските стопанства, в частни и обществени сгради, включително за отопление и охлаждане на сградите, като се помогне на страната да се адаптира към международните стандарти.

Средствата по европейските фондове ще се използват за намаляване на емисиите на парникови газове, включително в селските райони, и за насърчаването на еко-иновативни индустрии, технологии, услуги и продукти чрез стимулиране на икономически жизнеспособни подходи за рециклиране на отпадъците, както и за въвеждането на по-екологично съобразни сеитбообороти при полските култури.

ЮИР се откроява с най-висок дял на отделяните парникови газове в страната поради наличието на функциониращи големи топлоелектрически централи. Формирани са замърсени въздушни басейни - Марица–изток, Бургас и Стара Загора. Силно замърсени речни участъци са установени по р. Тунджа, р. Сазлийка и р. Айтоска. По отношение чистотата на морските води - установено е едно водно тяло с много висока степен на замърсеност - западната част на Бургаския залив.

В този смисъл дейностите по тази цел са насочени към намаляване на общите годишни емисии на серен диоксид, към разработване и изпълнение на (общински) програми за управление на качеството на въздуха в районите с нарушено качество на въздуха, към повишаване употребата и насърчаване на производството на екологично чисти горива.

Като цяло реализацията на дейностите ще доведе до превръщането на околната среда в по-здравословна за хората, които живеят и се трудят в районите с нарушено качество на въздуха в района.

Стратегическата цел се изпълнява посредством следните приоритети:

Приоритет 1. Подобряване на достъпа до образователни, здравни, социални, културни услуги и развитие на спортната инфраструктура в Югоизточен район.

Приоритет 2. Подобряване на качествените характеристики и конкурентоспособността на човешките ресурси в Югоизточен район.

Приоритет 3. Укрепване на административния капацитет на местните и регионалните власти в Югоизточен район.
Подобряването на образователните, здравните, културните и спортни услуги е от важно значение за цялостното развитие на района и особено на изоставащите области – Сливен и Ямбол, тъй като води до намаляване на вътрешнорегионалните различия.
Приоритет 1. Подобряване на достъпа до образователни, здравни, социални, културни услуги и развитие на спортната инфраструктура в Югоизточен район.
Анализът на тенденциите в развитието на ЮИР разкрива неоползотворени възможности за развитие в областта на културната инфраструктура и културните продукти, с инвестиции в които ще се постигне разнообразяване на туристическия продукт на района и удължаване на туристическия сезон.

Специфична цел 1. Подобряване на образователната инфраструктура и осигуряване на достъп до обектите, предоставящи образователни услуги в ЮИР.

Отчитайки ключовата роля на човешките ресурси за развитието на района, тази специфична цел ще подкрепя дейности, насочени към подобряване качеството на образователната инфраструктура - строителство, реконструкция, ремонт и оборудване на образователни институции – детски ясли и градини, основни и средни училища, университети (напр. учебни зали, библиотеки, лаборатории, учебни корпуси, интернет връзки), включително прилагане на мерки за енергийна ефективност. Ще се подкрепят мерки за комплексно пространствено и физическо интегриране на обектите на образователната инфраструктура в населените места.

Осигуряването на равни възможности за образование, включително за лица в затруднено социално и неравностойно положение, е важен елемент на политиката за осигуряване на условия за качествено образование и за мотивация на младите хора за участие в образователния процес. Основен принос в тази насока ще има прилагането на някои от ключовите мерки на реформата в предучилищното и училищното образование: включване в задължително предучилищно образование и на 4-годишните деца от учебната 2016/2017 г.; разширяване на възможностите за целодневна организация на учебния ден до VII клас; оптимизиране на самостоятелната и индивидуалната форма на обучение; прилагане на дистанционната и въвеждане на комбинирана форма на обучение, което ще гарантира повече възможности за достъп за различни категории лица и превенция на отпадането и ранното напускане и др. По тази цел се предвижда и подкрепа за изграждане на инфраструктура за достъп до образователните институции на хора в неравностойно положение.

Ще се поддържат дейности, свързани с осигуряване на достъп на повече лица до системата за висше образование, като например утвърждаването на гъвкави форми на обучение, стимулирането на мобилността в системата на образованието, младежта и науката и др.

Ще се подкрепят мерки, свързани с реконструкция, обновяване и оборудване на лечебни и здравни заведения със специален акцент върху: създаване на високотехнологични звена за диагностика и лечение на социално-значими заболявания; подобряване на материалната база и обновяване на медицинската апаратура в хемодиализните структури. Тези мерки ще осигурят подобряване качеството на медицинското обслужване и здравната инфраструктура. С цел по-бърз достъп на населението до специализирани лечебни заведения, ще се поддържат инвестиции, свързани с подмяна на автомобилния парк и апаратура, както и извършване на ремонти в системата за спешната медицинска помощ. От значение за развитие на пограничните територии в района ще бъде споделеното използване на инфраструктура за социални и здравни услуги в пограничните населени места.

По отношение на специализираните институции за предоставяне на социални услуги на възрастни хора, както и на деца, ще се подкрепят инвестиции в подобряване на условията и услугите в тях. Това ще доведе до повишаване на ефективността на социалните услуги и до оптимизирането им в рамките на политиката за деинституционализация.

Специфична цел 3. Подобряване на културната инфраструктура и на достъпа до културни услуги в ЮИР.

По тази цел ще се подкрепят мерки, свързани с осигуряване на достъп до културно и природно наследство в района чрез изграждане, реконструкция и модернизация на културната инфраструктура - кина, опери, театри, концертни зали, музеи и художествени галерии, библиотеки, читалища, вкл. подобряване достъпа на лицата в неравностойно положение до културните институции. В допълнение се предвижда подкрепа за изграждането и реконструирането на материално-техническата база на училищата по изкуства и култура и доставката на оборудване за обучението.

Съобразно държавната политика за осигуряване на условия за подобряване на физическата активност на населението, което ще има и положителен ефект за подобряване на здравния му статус, дейностите по тази цел предвиждат ремонт и модернизиране на съществуващата, както и изграждане на нови обекти на спортната инфраструктура за професионален спорт и спорт в свободното време. Косвено тези дейности ще допринесат за подпомагане на регионалната икономика, чрез разкриване на нови работни места в населените места.

Подобряването на знанията и уменията на работната сила и инвестициите в човешките ресурси са ключ към постигане на повече и по-качествени работни места и интегриране на възможно най-голям брой хора към пазара на труда. Това води до повишаване на производителността на труда, от една страна, и до постигане на по-висока конкурентоспособност на икономиката, от друга. В този аспект ще се подкрепят дейности, свързани с насърчаване на ученето през целия живот; подобряване на професионалната подготовка на заетите и придобиване на практически опит от учащите през време на обучението; чуждоезиково обучение и обучение по ИКТ; намаляване на безработицата сред рисковите групи на пазара на труда; насърчаване на младежката и женската заетост; преквалификация на заетите в отрасли в процес на преструктуриране и придобиване на компетентности в съответствие с пазара на труда; въвеждане на съвременни изисквания за обучение и квалификация на кадрите в сферата на туризма и система от стимули за намаляване на текучеството в бранша.

Осигуряването на баланс между търсенето и предлагането на знания и умения е от съществено значение за адаптиране на работната сила към потребностите на пазара на труда, за посрещане на структурните промени в икономиката, за правилното насочване на инвестициите в образование и обучение към търсени професии. Ще се насърчават мерки за подкрепа на партньорството между образователните институции, местните власти, бизнеса и синдикатите за задоволяване в по-добра степен на местните и регионални нужди от професионални кадри в различните сфери на икономиката; за стимулиране развитието на предприемачеството и самонаемането.
У
Приоритет 3. Укрепване на административния капацитет на местните и регионалните власти в Югоизточен район.
крепването на експертния капацитет и компетенциите на регионалните и местни институции за разработване и реализация на регионалната политика, както и за управление на проекти е условие за постигане на стратегическите цели, заложени в РПР на ЮИР към края на програмния период.

Подобряването на качеството на предлаганите административни услуги от общинските и областните администрации за гражданите и бизнеса е фактор за привличане на инвеститори и за повишаване на качеството на живот в отделната община или област.

Осигуряването на необходимите условия и ресурси за устойчиво и хармонично развитие на територията, вкл. и чрез разработването на стратегическите документи за регионално и местно развитие, подготовката на цифрови кадастрални карти, устройствени схеми и др. води до подобряване процеса на стратегическо планиране на регионалното развитие и до ефективното и ефикасно изпълнение на целите и приоритетите на политиката за регионално развитие на територията на ЮИР.

Специфична цел 1. Прилагане на принципите и практиките на стратегическо планиране в ЮИР.

Специфичната цел ще се реализира чрез изпълнението на мерки и дейности, насочени към подобряване на процесите на планиране на регионалното и местно развитие, програмиране и осъществяване на ефективна регионална координация между инструментите за подпомагане на регионалното развитие; осигуряване на съответствие между стратегиите и плановете за регионално развитие, разработвани по ЗРР и стратегическите документи за устройствено планиране, изисквани по Закона за устройство на територията; укрепване на институционалния и експертен капацитет на Регионалния съвет за развитие на Югоизточен район от ниво 2 и Областните съвети за развитие в четирите области в района.

Предвиждат се и мерки за изграждане на по-добри регионални и междурегионални партньорства за мобилизиране на потенциала и постигане на целите и приоритетите на политиката за регионално развитие.

Специфична цел 2. Развитие на партньорства между местните и регионалните власти, неправителствения сектор, университетите и бизнеса в ЮИР.

По тази цел ще се подкрепят дейности за: партньорство между публичния и частния сектор; изграждане на местни партньорства за развитие и насърчаване на сътрудничеството между администрацията, неправителствения сектор и бизнеса за решаване на местни проблеми; развитие на партньорството, координацията и сътрудничеството на регионално и местно ниво по отношение управлението и реализацията на цялостния програмен цикъл на инвестициите за развитие; изграждане на публично-частни партньорства за изготвяне и изпълнение на регионални и местни планове и програми; повишаване на уменията за подготовка, управление и контрол на програми и проекти за постигане на по-висока усвояемост и по-висока ефективност на усвоените ресурси; въвеждане на модерни форми за административно обслужване на бизнеса и гражданите и осигуряване на достъпни обществени услуги.

Осъществяването на специфичната цел предполага изпълнението на мерки и дейности за устойчиво и хармонично устройствено планиране и осигуряването на по-добри условия за инвестиционния процес, като се актуализират съществуващите и разработят нови устройствени схеми и планове, които да гарантират комплексно, интегрирано и устойчиво развитие на населените места, чрез насърчаване на полицентрично и балансирано териториално развитие и благоустрояване на градската среда.

Стратегическата цел се изпълнява посредством следните приоритети:

Приоритет 1. Развитие на трансграничното сътрудничество и мобилизиране потенциала на периферните гранични територии в Югоизточен район.

Приоритет 2. Развитие на междурегионално и транснационално сътрудничество в помощ на постигане на стратегическите цели за развитие на Югоизточен район.

Приоритет 3. Опазване българската акватория на Черно море и развитие на морското дело и рибарството в Югоизточен район.
Т
Приоритет 1. Развитие на трансграничното сътрудничество и мобилизиране потенциала на периферните гранични територии в Югоизточен район.
рансграничното сътрудничество е възможност за подобряване развитието на граничните и периферни райони и за разрешаване на специфичните им проблеми. Сътрудничеството между граничните райони като средство за насърчаване на инвестициите, за развитието на бизнеса и туризма, за опазването на природните ресурси, съдейства за повишаване привлекателността им за хората, които живеят и работят там, както и за засилване на интереса на стратегическите инвеститори към тези райони.

Областите на въздействие, които подкрепя специфичната цел обхващат разработване и изпълнение на съвместни проекти и инициативи между периферните гранични райони, насочени към: подобряване качеството на живот и работната среда; подобряване достъпа до основните публични услуги; създаването на възможности за повишена регионална конкурентоспособност и устойчиво развитие; подобряване на ключови инфраструктурни връзки – пътна и железопътна мрежа; развитие на съвместни туристически и културни инициативи; съвместно управление на природните ресурси, преодоляване на рискове и опазване на околната среда; сътрудничество в областта на здравеопазването и социалните услуги; сътрудничество между научно-изследователски, технологични и академични институции и бизнес организации и др.

Междурегионалното и транснационалното сътрудничество стимулира трансфера на опит и добри практики между публични институции, фирми и неправителствени организации, чрез реализирането на проекти от общ интерес и създаването на транснационални мрежи в областта на околната среда, транспорта, комуникациите, информационните технологии. Основна цел е постигането на икономически растеж и устойчивост чрез насърчаване на икономическия, културния и социалния обмен.

Интервенциите по приоритета подкрепят проекти за обмен на опит и знания между представители на местните и регионални власти, трансфер на добри практики в устойчивото развитие на селските и градските райони, както и партньорства и съвместни действия по въпроси от стратегическо значение - насърчаване на иновациите и предприемачеството, опазване и подобряване на околната среда, повишаване на достъпността с цел повишаване качеството на процесите на териториална, икономическа и социална интеграция.

Нови възможности за отключване на потенциала на ЮИР, като граничещ с Черно море, ще се създадат чрез прилагането на макрорегионални стратегии в рамките на Черноморското териториално сътрудничество и Интегрираната морска политика на ЕС с оглед постигането на по-висока степен на териториална интеграция на територията на района, допринасяща за териториално сближаване на цялата територия на ЕС.

Морската среда е ценно наследство, което следва да бъде защитавано, съхранявано и, когато е практически възможно, възстановявано, с крайната цел да се запази биологичното разнообразие. Важен приоритет на бъдещата политика за развитие на Югоизточен район е ограничаване прекомерната експлоатация на морските природни ресурси и свеждане до минимум на негативните ефекти от натиска върху тях.

Рибовъдството повишава качеството на живота по черноморското крайбрежие, като осигурява качествени работни места и доставя здравословна храна. В този смисъл основна цел на този приоритет е устойчиво развитие на рибарството, чрез подкрепа на рибарските общности и крайбрежните зони и общини в Югоизточен район в усилията за разнообразяване на икономическия им профил и генериране на растеж. Ще се насърчава производството на аквакултури, които могат да бъдат хранителни и нехранителни (козметични и медицински продукти), както и защитата на околната среда чрез намаляване на негативното въздействие от риболова. Ще се подкрепят инвестиции в човешки капитал, като обучения и разкриване на нови работни места. С инвестициите по този приоритет ще бъдат прилагани нови технологии за ограничаване влиянието на риболова и рибовъдството върху околната среда и за намаляване изхвърлянето на отпадъци. Работещите в морето (рибарите) и проучващите морето (учените) ще бъдат насърчавани да работят съвместно и да намерят начин за устойчиво използване на природните ресурси. С оглед осъществяване на наблюдение и контрол на рибните запаси (предотвратяване на свръхексплоатацията на рибните ресурси) и морската екология (предотвратяване на замърсяванията), ще бъде осигурена подкрепа за проекти за морско пространствено планиране, интегриран морски надзор и морски проучвания, като широко се насърчават обмена на добри практики и засилване на диалога на международно равнище, включително с държави в Черноморския регион, които не са членки на ЕС.

Съгласно Конвенцията на ООН по морско право, транспонирана и в българското законодателство, Р. България има Изключителна икономическа зона (ИИЗ) от около 35 хил. кв. км, близо половината от която логично следва да бъде присъединена към Югоизточния район. Експлоатацията на ресурсите, които се намират на тази огромна акватория – минерални, биологични и др., би довело до значително повишаване на икономическия потенциал на ЮИР.

Стратегическата цел се изпълнява посредством следните приоритети:

Приоритет 1. Интегрирано развитие на градовете в Югоизточен район и подобряване качеството на градската среда.

Приоритет 2. Подобряване свързаността на Югоизточен район в национален и международен план.

Приоритет 3. Подобряване качеството на живот в селските райони.


Приоритет 1. Интегрирано развитие на градовете в Югоизточен район и подобряване качеството на градската среда.

Тази приоритетна ос е насочена към гарантиране на устойчивото и интегрирано развитие на градовете и включва поредица от мерки и действия за подобряване на градската структура, опирайки се на интегрирания подход на планиране и управление на градското развитие. Обект на приоритета е интегрираното обновяване и развитие на градовете от второ (Бургас и Стара Загора), трето (Сливен, Ямбол и Казанлък) и четвърто ниво в националната мрежа от населени места, определени в проекта на Национална концепция за пространствено развитие на Република България 2012-2025 г. Тези градове формират опорната мрежа от населени места в ЮИР, която генерира растеж и осигурява адекватно ниво на услуги за принадлежащите територии.

Териториалният адрес на тази цел са градовете в ЮИР, част от 36-те града в страната, за които към момента се разработват Интегрирани планове за градско възстановяване и развитие. Плановете ще дадат основата на функционалното обогатяване и хармоничното естетическо оформление на градската среда. Реализацията на бъдещите проекти, определени на основа на ИПГВР, ще бъде през плановия период 2014–2020 г.

По специфичната цел ще се подкрепят дейности в зоните на въздействие, определени в ИПГВР, като: подкрепа за създаване на нови зони с потенциал за развитие, рехабилитация на стари производствени зони, подобряване на жилищната среда, модернизация на водопроводната мрежа, благоустрояване на публичните пространства (обновяване на паркове, зелени площи, детски площадки, велоалеи, улично осветление и др.), подобряване на достъпа до публични услуги (образование, здравеопазване и социални услуги), включително за хора с увреждания, мерки за енергийна ефективност, производство на енергия от ВЕИ в градска среда, развитие на интегриран екологичен градски транспорт, рехабилитация и реконструкция на градски улични мрежи и въвеждане на енергоефективно улично осветление и други мерки за повишаване на сигурността и предотвратяване на престъпността, газифициране, подобряване чистотата на атмосферния въздух и др.

Въвеждането на екологосъобразни системи и технологии за градския транспорт в големите градове ще спомогне за преодоляване на проблемите със замърсяването на градската среда, където тези проблеми са най-критични. Проектът за интегриран транспорт на град Бургас е първият, който показва резултатите от прилагането на интегриран подход при развитието на градските транспортни системи. Подобен проект се предвижда да стартира и в Стара Загора. Дейностите в тази насока ще подпомогнат изпълнението на ангажиментите на страната и района за ограничаване на негативните последствия от глобалните изменения на климата, чрез намаляване на емисиите на парникови газове от транспорт в населените места. Ще се подобри управлението на градския транспорт чрез въвеждане на интелигентни системи за управление на трафика.

За ЮИР е от значение да се балансира големият контраст между Бургас и останалата територия, като се стимулират градовете, потенциални центрове на растеж и се намали до известна степен неравномерното развитие на селищната мрежа на района по отношение на големите градове.

Мрежата от малки градове, исторически наложили се като центрове с традиции в обслужването на съседните селски територии и с успешно градско развитие и градски облик, е развита равномерно на територията на района. Те имат организираща роля за околните селски райони. Населението от селата ще намира в тези градове работни места и услуги от периодичен характер в сферата на здравеопазването, образованието, културата, а също и в търговското и битовото обслужване. В Националната концепция за пространствено развитие тези градове формират четвъртото йерархично ниво на градските центрове.


Приоритет 2. Подобряване свързаността на Югоизточен район в национален и международен план.

Транспортната свързаност допринася за мобилизиране потенциала на териториите, за повишаване на икономическото развитие и за достъп до основни услуги в района. Свързаността на района в национален и международен план подобрява достъпа до пазари на стоки и услуги, осигурява движението на хората и мобилността на работната сила.

Подобряването на свързаността на района в национален и европейски план зависи пряко от усъвършенстване на мрежата на коридорите от трансевропейската транспортна мрежа TEN-T – 4, 8 и 10 и на друга транспортна инфраструктура от европейско и национално значение. Това е от особено важно значение за големите градски центрове в района от първо и второ ниво и тяхната обвързаност с европейските градове. За подобряване свързаността в национален план значение има доизграждане и подобряване на мрежата от автомагистрали и пътища I клас в района.

За постигането на по-добра свързаност между ЮИР и съседните райони от ниво 2 в страната, както и в самия район, от особено значение е подобряването на мрежата от пътища от ІІ и ІІІ клас – доизграждане и рехабилитация. Югоизточен и Югозападен район са двата района с най-ниска гъстота на регионалните пътища в страната и с най-слабо развита регионална пътна мрежа, което увеличава времето за придвижване между населените места. Районът на Странджа е с недостатъчна пътна мрежа, в сравнение с други части на страната, като основна роля за осъществяването на пътните комуникации имат пътищата ІІ и ІІІ клас. Същевременно за населението в региона пътните връзки от ІІ и ІІІ клас осигуряват достъпа до общинските и областните центрове. В този аспект ще се подкрепят дейности за подобряване на транспортното обслужване на населените места, отдалечени от големите градски центрове в ЮИР, като действията за подобряване състоянието на пътната мрежа се съчетаят с подобряване на обществения транспорт.

Дейностите по тази цел предвиждат реконструкция и изграждане на общинската пътна мрежа, осигуряваща и подобряваща достъпа до местата за предоставяне на публични услуги, до недвижими културни ценности и събития, до места за рекреация и туризъм, туристически обекти, до производствени и бизнес зони.

В средно и слабо населените селски райони ниската степен на широколентов достъп поставя населението в неравностойно положение. За преодоляване на тези различия е целесъобразно осигуряване на широколентова свързаност на първо място за нуждите на държавни ведомства и обществени институции като кметства, читалища, училища и др., създаване на свободни безжични зони около обществени сгради и институции. В населените места в селските райони е целесъобразно изграждане на обществени компютърни зали, на безжични зони около тях и/ли осигуряване на интернет достъп в читалищата и др.