Предпоставки за формулиране на стратегическата рамка за развитие на Югоизточен район от ниво 2 за периода 2014-2020 г

2. Предпоставки за формулиране на стратегическата рамка за развитие на Югоизточен район от ниво 2 за периода 2014-2020 г.

Стратегическата рамка е съобразена с изискванията на националното законодателство за регионално развитие и се основава на следните принципи и аргументи:

2.1. Стратегическата рамка отчита резултатите от извършения социлно-икономически анализ и SWOT-анализ и генерираните изводи за тенденциите в развитието, текущото състояние и бъдещия потенциал за развитие на ЮИР:

• 
  Значителни вътрешнорегионални дисбаланси в района;
  
• 
  По-висока конкурентоспособност на регионалната икономика на Югоизточния район от средната за страната, но значително под средната за ЕС-27;
  
• 
  Нисък дял на научно-изследователските разходи на ЮИР от БВП на района, което е показател за изостаналост в областта на НИРД;
  

• 
  Туризмът заема водещо място в икономиката на Югоизточния район; районът е водещ по приходи от нощувки сред районите от ниво 2 в страната;
  

• 
  Привлекателна и разнообразна природна среда, богато културно-историческо наследство и традиционни занаяти и фестивали, даващи възможност за съчетаване на морски рекреативен туризъм с културно-исторически, конгресен туризъм, еко туризъм, селски, балнеоложки, винен туризъм, ловен и спортен туризъм;
  
• 
  Голям дял на ранонапусналите образователната система и нисък дял на студентите в района;
  

• В ЮИР са представени всички видове транспорт – сухопътен, железопътен, въздушен и морски; благоприятно транспортно разположение - на територията на района преминават части от три Европейски транспортни коридора; това е районът с най-много новоизградени магистрални участъци през последните години; същевременно ЮИР е районът с най-слабо развита регионална пътна мрежа сред районите от ниво 2 в страната; ЮИР е един от районите в страната, който притежава летище със статут на международно, като сред най-големите предимства на Летище Бургас е възможността за интермодален транспорт по въздух, море и суша;

• 
  Потенциал за използване на ВЕИ в района - ветроенергетика, използване на слънчевата енергия;
  
• 
  Влошени качества на атмосферния въздух - районът е най-големият емитер на парникови газове и серен диоксид в страната;
  
• 
  Засилва се значимостта на област Бургас (и град Бургас) като водеща в икономическото развитие на района. Важността и на другите три големи градове като центрове на растеж – Сливен, Стара Загора и Ямбол ще се увеличи чрез свързването им в мрежа (за което ще допринесе и доизграждането на автомагистрала Тракия) и прилагане на интегриран подход в обновяването и развитието им.
  

В контекста на гореизложеното, стратегията за развитие на ЮИР ще допринесе за преодоляване на идентифицираните слабости/проблеми, като се използва във възможно най-пълна степен наличния потенциал за развитие на района. Вътрешния потенциал на района, подпомогнат от външна помощ и инвестиции, следва да се превърне в конкурентно предимство.

2.2. Стратегическата рамка за развитие на ЮИР отчита и целите на европейската кохезионна политика и приоритетите за развитие на регионите на ЕС, определени със Стратегията „Европа 2020”, Териториалния дневен ред на ЕС 2020 и с други общоевропейски документи на политиката на сближаване. Стратегическата рамка е обвързана с националните цели и приоритети на основополагащите стратегически документи за развитие на страната през новия програмен период и осъществява преноса на тези цели към конкретната територия на ЮИР и нейните проблеми - Национална програма за развитие „България 2020”, Национална програма за реформи 2011-2015 г., Национална стратегия за регионално развитие на Република България 2012-2022 г., както и различни секторни стратегии и политики.

Стратегия „Европа 2020” е основополагащия, рамков документ за актуалните цели на европейската кохезионна политика по отношение на заетостта, иновациите, глобалните заплахи от климатични промени и енергийна зависимост, образованието и бедността. Приоритетите на стратегията са насочени в три логически обосновани направления:

• 
  интелигентен растеж – икономика на знания и иновации;
  
• 
  устойчив растеж – нисковъглеродна икономика, ВЕИ, конкурентоспособност чрез ефективно използване на ресурсите, добра бизнес среда за МСП и активно предприемачество;
  
• 
  приобщаващ растеж – паралелно развитие и на традиционна икономика с висока заетост на нискоквалифицирана работна ръка, буфер срещу бедността, средство за социално и териториално сближаване.
  

Необходимо е да се отчетат териториалните измерения и специфичните потенциали на регионите. В документа Териториален дневен ред на ЕС 2020 са формулирани шест основни приоритета за развитие в териториален аспект:

• 
  Полицентрично и балансирано териториално развитие (иновативни мрежи между градовете);
  
• 
  Интегрирано развитие – в градовете, в селските и в специфичните/неформални райони (излизане от границите на градовете в техните „зони на активно влияние”, внимание към селските райони с уникалните им черти, периферните райони, ефикасно използване на ресурсите, опазване на земята, заздравяване на връзките град – село);
  
• 
  Териториална интеграция в граничните и транснационални региони (трансгранично коопериране – особено по външните граници на ЕС);
  
• 
  Конкурентоспособност на регионите чрез силни местни икономики (местни продукти и пазари, привлекателна бизнес среда, силни общини);
  
• 
  Подобрена обвързаност между индивиди, общини и предприятия (децентрализация, нисковъглеродна местна икономика, достъпност от градските центрове към периферията);
  
• 
  Управление и обвързване на природните и културни ценности на регионите (защитени територии – зелени инфраструктурни мрежи на всички нива, управление на културното и природното наследство).
  

Национална програма за реформи 2011-2015 г. е стратегически документ, който се разработва в изпълнение на целите и водещите инициативи на Стратегията „Европа 2020”. В Националната програма за реформи като национален ангажимент по Стратегия „Европа 2020” са трансформирани целите на Стратегията и са заложени следните национални цели за постигане до 2020 г:

• 
  цел 1: „Достигане на 76% заетост сред населението на възраст 20 – 64 г.”
  
• 
  цел 2: „Повишаване дела на разходите за научно-изследователска и развойна дейност до 1,5% от БВП”;
  
• 
  цел 3: „Достигане на 16% дял на възобновяемите енергийни източници в брутното крайно потребление на енергия и повишаване на енергийната ефективност с 25%”
  
• 
  цел 4: „Намаляване на дела на преждевременно напусналите образователната система до 11% и повишаване на дела на 30 – 34 годишните със завършено висше образование – 36%”.
  
• 
  цел 5: „Намаляване на броя на живеещите в бедност с 260 хил. души” (с 16%).
  

В аналитичната част на Регионалния план за развитие на ЮИР е описано текущото състояние и тенденциите в развитието на показателите, характеризиращи петте цели, в ЮИР. Изчислени са целевите стойности за района към 2020 г., съобразени с експертните анализи и оценки в Националната стратегия за регионално развитие на Република България 2012-2022 г.

Национална програма за развитие: България 2020 е националният стратегически документ от най-висок ранг, формулиращ целите и приоритетите за развитието на България във всички сектори, имащи отношение към постигането на целите на Стратегията „Европа 2020”. Документът съдържа три основни цели и осем приоритета:

• 
  Подобряване на достъпа и повишаване на качеството на образованието и обучението и качествените характеристики на работната сила;
  
• 
  Намаляване на бедността и насърчаване на социалното включване;
  
• 
  Постигане на устойчиво интегрирано регионално развитие и използване на местния потенциал;
  
• 
  Развитие на земеделието за осигуряване на хранителна сигурност и за производство на продукти с висока добавена стойност при устойчиво управление на природните ресурси;
  
• 
  Подкрепа за развитие на високопроизводителна индустриална база и модерна иновативна инфраструктура, стимулиране на иновативната активност и научните изследвания;
  
• 
  Укрепване на институционалната среда за по-висока ефективност на публичните услуги за гражданите и бизнеса;
  
• 
  Изграждане на адекватна енергийна инфраструктура, подкрепа за повишаване на ресурсната ефективност и намаляване на енергийната зависимост;
  
• 
  Подобряване на транспортната свързаност и достъпа до пазари.
  

Приоритет 3 „Постигане на устойчиво интегрирано регионално развитие и използване на местния потенциал” на НПР: България 2020 е насочен към реализиране потенциала на българските райони и превръщането им в привлекателно място за живеене и бизнес със съхранена природа и уникални културни ценности и традиции. Приоритетните дейности предвиждат:

• 
  Усъвършенстване и интегриране на националната система за планиране и управление на регионалното развитие;
  
• 
  Стимулиране развитието на градовете;
  
• 
  Подкрепа за развитието на изоставащите и селските региони;
  
• 
  Подкрепа за ефективно и устойчиво усвояване на туристическия потенциал на регионите;
  
• 
  Създаване на условия за опазване и подобряване на околната среда в регионите;
  
• 
  Засилване на териториалното сближаване.
  

В унисон с приоритет 3 е изготвена стратегическата част на Националната стратегия за регионално развитие на Република България 2012-2022 г. Това е и основният документ, който определя стратегическата рамка на държавната политика за постигане на балансирано и устойчиво развитие на районите на страната и за преодоляване на вътрешнорегионалните и междурегионалните различия в контекста на общоевропейската политика за сближаване и постигане на интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж.

Националната стратегия за регионално развитие на Република България за периода 2012-2022 г. играе важна роля за постигане на съответствие и взаимно допълване между целите и приоритетите на политиката за регионално развитие и секторните политики и стратегии, които спомагат за балансирано развитие на районите.

Съгласно стратегическите насоки за разработване на Регионалните планове за развитие на районите от ниво 2 в страната за периода 2014-2020 г., формулирани в НСРР, приоритетите за постигане на целите на регионалното развитие в Югоизточен район следва да бъдат обвързани с интегрираната морска политика, консолидираните приоритети на програмата за Черноморския регион и да отчитат потенциалите за развитие в следните сфери:

• 
  Транспортна инфраструктура – развитие на пътната и ж.п. инфраструктура на европейските транспортни коридори; изграждането на АМ „Тракия” и „Черно море” ще допринесат за увеличаване привлекателността на района за бизнес; изграждането и рехабилитацията на регионалнитепътища ще бъде фактор за спиране на обезлюдяването и създаване на нови източници на доходи и заетост; затвърждаване ролята на международното пристанище в Бургас и другите пристанища, на международното летище в Бургас;
  
• 
  Опазване на околната среда – обновяване на обществения транспорт, намаляване на шумозамърсяването и подобряване качеството на въздуха в градовете; подобряване техническото състояние на ВиК инфраструктурата, укрепване на свлачища и предпазване на черноморския бряг от абразия; предпазване от наводнения и мониторингови системи за опазване на околната среда; ефективна система за управление на отпадъците, обновяване на градската среда;
  
• 
  Природно и културно наследство, съхранена и атрактивна природна среда с наличие на множество защитени територии и с богато биоразнообразие; туризъм – преодоляване на сезонността на морския туризъм; развитие на яхтен, културно-исторически, екологичен, винен, ловен, балнеолечебен, селски, риболовен туризъм; формиране на регионален туристически продукт;
  
• 
  Развитие на културната сфера – обновяване на сградния фонд и подобряване на енергийната ефективност на театри, кина, опери, музеи, галерии, концертни зали, библиотеки, читалища;
  
• 
  Териториално развитие и сближаване – разширяване на трансграничното, междурегионалното и транснационално сътрудничество; създаване на по-добри условия за комуникации със страните от Централна и Западна Европа и Азия;
  
• 
  Икономическа среда – развитие на диверсифицирана икономика, насърчаване и развитие на МСП, клъстери и бизнес мрежи; включване на по-малки населени места като елементи на ефек­тивна и динамично развиваща се промишлена дейност;
  
• 
  Социална среда – повишаване на качеството, обхвата и достъпността до социални, културни и образователни услуги;
  
• 
  Потенциал за развитие на ВЕИ – добри възможности за развитие на ветроенергетиката и за използване на слънчевата енергия за производство на електроенергия;
  
• 
  Развитие на информационно-комуникационните технологии – въвеждане на широколентов достъп до интернет в публичните институции, предприятията и домакинствата;
  
• 
  Разработването и приемането на Стратегия на ЕС за Черно море като комплексен общ документ ще окаже положително влияние вурху икономическото развитие на района и ще повиши качеството на живот на населението.
  
• 
  
  

2.3. Стратегическата рамка на Регионалния план за развитие на ЮИР отразява основните насоки и акценти на трите основни фонда на ЕС – ЕСФ, ЕФРР, КФ, за периода 2014-2020 г., които се запазват почти непроменени в сравнение с настоящия програмен период.
3. Визия, цели и приоритети на Регионалния план за развитие на Югоизточен район за периода 2014-2020 г.

През последните години в резултат на икономическата криза се увеличиха предизвикателствата и заплахите в европейски, национален и регионален мащаб - глобализация, демографски упадък, климатичните промени, енергийната зависимост, риск от възможната загуба на биоразнообразие и природно и културно наследство.

Независимо от новите реалности, общата представа за желаното бъдещо развитие и състояние на Югоизточен район от ниво 2 следва да продължи да носи основните черти на позитивни представи и очаквания за: „динамично развитие”, „устойчиво развитие”, „висок икономически растеж и заетост”, „подобрено качество на живот”, „съхранено природно и културно наследство”. В такава насока е формулирана визията за развитие на ЮИР в периода 2014–2020 г.:
В
Югоизточен район – привлекателно място за живот и бизнес, със съхранено природно и културно наследство, ефективно използващ своя потенциал за постигане на устойчиво и балансирано социално-икономическо развитие със затвърждаване на традициите си в туризма и енергетиката.
ъв визията е заложена прогнозата, че в резултат от прилагането на РПР на ЮИР ще се повиши значително степента на икономическо развитие и ще се подобрят условия за живот в населените места в района, като стремежът е към доближаване до средното ниво на социално-икономическо развитие в ЕС, реализирайки интелигентен, устойчив, приобщаващ и щадящ природната среда и нейните ресурси растеж. Ще бъде оползотворен специфичният потенциал на района за развитие на туризма и енергетиката, произтичащ от стратегическото му разположение на Черно море. За реализирането на визията се разчита на местните ресурси и потенциал, които с помощта на финансовите инструменти на ЕС, ще се превърнат в конкурентни предимства. Освен това се обръща внимание на запазването и подчертаването на регионалната идентичност на района и неговото културно богатство и многообразие, което би спомогнало за създаването на позитивен имидж (в съответствие с новата насоченост на общоевропейската политика за съхраняване и развитие на вътрешния потенциал, многообразието, националните и регионалните традиции и идентичност).

Желаният резултат, формулиран във визията за развитие на ЮИР, ще се постигне чрез съчетанието на многопосочни действия, които най-общо целят сближаване – икономическо, социално и териториално.

Стратегическите цели за развитие на ЮИР в периода 2014-2020 г. са следните:

Стратегическа цел 1: Икономическо сближаване на ЮИР на междурегионално (с другите райони от ниво 2 в страната) и вътрешнорегионално (между областите в рамките на района от ниво 2) ниво посредством използване на собствения потенциал на района в условията на щадящо околната среда развитие;

Стратегическа цел 2: Социално сближаване и намаляване на междуобластните неравенства в ЮИР чрез инвестиции в човешките ресурси и подобряване на социалната инфраструктура;

Стратегическа цел 3: Развитие и подобряване на териториалното сближаване на ЮИР чрез използване на различните форми на териториалното сътрудничество – трансгранично, транснационално и междурегионално;

Стратегическа цел 4: Балансирано териториално развитие на ЮИР чрез укрепване на градовете-центрове, подобряване свързаността в района и качеството на средата в населените места.

Формулираните стратегически цели са в тясно съответствие с целите на Националната стратегия за регионално развитие на Република България 2012-2022 г. и с Националната програма за развитие: България 2020.

Каталог: static -> media -> ups -> articles -> attachments
attachments -> График за провеждане на първите заседания на Регионалните съвети за развитие
attachments -> Министерство на регионалното развитие и благоустройството
attachments -> Република българия министерство на регионалното развитие и благоустройството
attachments -> Изисквания при устройството на зоните за стрелба на открито спортно стрелбище извън урбанизирани територии за динамична стрелба
attachments -> Институции и административна уредба на средновековна българия
attachments -> 9 декември 2005 11. 30 – 11. 45 Откриване на дискусията
attachments -> Министерство на регионалното развитие и благоустройството наредба № рд-02-20-6 от 19 декември 2016 г