Република българия проект
Изтегляне 3.74 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Координация между ЕСИФ и други национални и европейски инструменти за финансиране и Европейска инвестиционна банка
Списък на Програмите
Идентифициране на областите, в които ЕСИФ ще бъдат използвани по допълващ начин Една от основните предпоставки за максимизиране на ефекта от средствата от ЕСИФ е осигуряването на синергия между интервенциите по отделните програми и увеличаване на добавената им стойност за обществото. Това може да стане като от една страна се идентифицират основните области, в които програмите ще се използват по допълващ начин и от друга страна се създадат необходимите механизми за осигуряване на адекватна координация и допълване на програмите. В приложение № 4 е представена информация за областите, в които подкрепата, предоставена по отделните EСИФ се допълват на ниво мерки и интервенциите по отделните програми, съотнесени към тематичните цели и приоритетите на Споразумението за партньорство. Таблицата представя начинът, по който се осигурява необходимата синергия на инвестициите, така че да бъде постигнато комплексно и фокусирано въздействие върху основните идентифицирани нужди на страната и определените приоритети.
При разработване на механизма за осигуряване допълването между подкрепата от различните Европейски структурни инвестиционни фондове, другите програми и инициативи на ЕС и националните инструменти за изпълнение на политиките в рамките на всеки от приоритетите на Споразумението за партньорство са използвани разпоредбите на новите регламенти, опитът и научените уроци на национално ниво за програмен период 2007-2013 г. Първият етап, в рамките на който се прилага този принцип, е подготовката на стратегическите програмни документи на Република България за периода 2014-2020 г. и механизмът, заложен за формиране на работните групи за тяхната подготовка. Една от основните задачи на Работната група за разработване на Споразумението за партньорство е свързана с осъществяване на хоризонталната координация по съдържанието на програмите за периода 2014-2020, както и осигуряване на допълване и/или липсата на припокриване между мерките по тях. За постигането на тази задача, в състава на РГСП са включени ръководителите на тематичните работни групи, отговорни за разработването на програмите за следващия програмен период. Участие в нея вземат и широк кръг представители на администрацията, местните власти, социално-икономическите партньори, структури на гражданското общество, академичната общност и др., като същите групи партньори имат представителство и в ТРГ за разработване на програмите. Заложеният механизъм на представителство и участие осигурява необходимия интегритет в процеса на разработване на стратегическите програмни документи на България за периода 2014-2020 г. и дава възможност още на този етап да бъдат отчетени възможни области на допълване на инвестициите по отделните програми на национално равнище. На етап програмиране, принципът за допълване и координация между програмите, се подпомага и от Съвета за координация при управлението на средствата от Европейския съюз, който в рамките на своите правомощия, разглежда работни варианти на Споразумението за партньорство и на програмите, с което осигурява взаимната съгласуваност на програмните документи и съответствието им с Общата стратегическа рамка на Европейския съюз за програмния период 2014-2020 г. Съгласуваността на процеса на програмиране със стратегията на ЕС за развитието на Дунавския регион се осъществява посредством създадения Национален координационен механизъм за координация на дейностите по Дунавската стратегия, който гарантира отразяването на приетите цели по Дунавската стратегия и дейностите за тяхното постигане в съответните програмни документи за периода 2014-2020 г. Координационният механизъм за гарантиране спазването на принципа за допълване на етап управление, наблюдение, оценка и контрол на програмите, е заложен и в рамките на подготвения към момента Закон за управление на средствата от ЕС, който надгражда опита на страната от настоящият програмен период 2007-2013 г. Ролята и функциите на всеки един от участниците в процеса са както следва:
Координира дейностите по програмирането, управлението, наблюдението и контрола на програмите. В рамките на тези правомощия осигурява взаимодействието и пълноценното участие на отделните звена и институции, ангажирани с процеса на изпълнение на ЕСИФ по отношение на прилагането на принципа на допълване на всеки от етапите. Съвет за координация при управлението на средствата от ЕС Членове на Съвета за координация при управлението на средствата от ЕС са министрите, в чийто ресор са изпълняваните политики, които ще бъдат финансирани със средства от ЕС. В заседанията на съвета участват и представители на звената, компетентни по хоризонтални въпроси. В рамките на своите функции по координация на мерките за изпълнение на правителствената политика за икономическо, социално и териториално развитие на страната, финансирани със средства от Европейския съюз, Съветът осигурява на висше политическо ниво съгласуваност и взаимно допълване на мерките по програмите, с оглед реализиране на интегрирания ефект от тези мерки, включително предлага възможности за финансиране на операции чрез съчетаване на различни финансови източници. До степента, в която всеки от министрите ръководи и подготовката, изпълнението и оценката на ефективността на отделните секторни политики, изпълнението на приоритети от които се финансира със средства от ЕСИФ, тяхното участие в процеса осигурява прилагане на принципа на допълване с националните политики и инструменти, с други програми, инициативи и проекти на ЕС, както и с други международни и двустранни програми. Комитет за наблюдение на Споразумението за партньорство Комитетът за наблюдение на Споразумението за партньорство наблюдава изпълнението на ангажиментите, разписани в него, включително прилагането на ефективна координация и допълването на подкрепата по отделните фондове. КН има възможност да прави предложения и да изисква намеса когато това е целесъобразно, така че да се постигне максимално ефективно допълване на мерките и интервенциите, изпълнявани в отделните програми. Комитети за наблюдение на отделните програми Съставът и представителството на тези органи осигуряват спазване на принципа на координация и допълване на следващото ниво – изпълнение на цели, приоритети и конкретни мерки, заложени в рамките на отделените програми. Комитетите за наблюдение осъществяват цялостен мониторинг на изпълнението на съответната програма, като вземат активно участие в процеса на вземане на решения, свързани с нейното изпълнение. В контекста на съгласуване и одобрение от КН на критериите за допустимост на операциите, се осигуряват както демаркацията между интервенциите по различните фондове и програми, както и взаимната допълняемост, и заложената синергия между дейностите за финансиране по ЕСИФ. Централно координационно звено Централно координационно звено обезпечава цялостния процес по координация на оперативно ниво, което включва разработването на необходимата нормативна уредба, методологии и указания, подпомагане работата на СКУСЕС и Комитета за наблюдение на СП, координационен механизъм за информация и публичност, общо наблюдение на изпълнението на програмите, организиране на работни групи и срещи. Управляващи органи На ниво операция и отделен проект допълването и координацията се осъществява от Управляващите органи. В проекта на Закон е дадена възможност отделна операция да получи финансова помощ от един или няколко ЕСИФ, една или няколко програми, при условие, че конкретният разход получава финансиране само от един източник. В тези случаи, вкл. при интегрирани териториални инвестиции, насоките за кандидатстване се разработват и респективно оценката се осъществява съвместно от управляващите органи на програмите, осигуряващи финансиране. Предвидена е изрична забрана за предоставяне на подкрепа в случаите, в които дадена дейност е финансирана по друг проект, програма или схема, финансирана от обществени фондове, национални бюджетни ресурси и/или средствата на ЕС.
Съгласуваността на процеса на програмиране със стратегията на ЕС за развитието на Дунавския регион се осъществява посредством създадения с решение на МС от 2012 г. национален координационен механизъм за координация на дейностите по Дунавската стратегия. Този механизъм гарантира отразяването на приетите цели по Дунавската стратегия и дейностите за тяхното постигане в съответните програмни документи за периода 2014-2020 г. Национален иновационен борд Структуриране на специализиран, междуведомствен административен орган, отговорен за създаване и прилагане на единна държавна политика в областта на иновациите. НИБ се съставя от министри и представители от сферата на бизнеса и науката. В неговата компетентност влизат от една страна формирането на стратегическа концепция за развитието на иновационна дейност в сферата на икономиката и науката и от друга страна приемането на конкретни решения относно въвеждане на механизми, мерки и инструменти за прилагането на държавната политика, които са пряко приложими от изпълнителните органи на държавната администрация. Ключова функция на борда е синхронизирането на дейността и стратегията на отделните министерства и други държавни органи в сферата на иновациите, както и прякото сътрудничество с бенефициентите на държавната политика от частния сектор. Организации за координиране на клъстерите Всеки клъстер или група от клъстери трябва да има Организация за координиране на клъстера, в която да влизат представители на сектора, на финансовите институции, на изпълнителната власт, местната власт и свързаните сектори. Този вид организации трябва да разработват инициативи за изграждане на сътрудничеството както между участниците в клъстера, така и с външни организации. Знаейки най-добре нуждите на участниците в клъстера, Организациите за координиране на клъстера ще могат да допринасят за разработването на подходящи мерки и да получават правото да станат орган за оценяване на бизнес логиката на проектите и насочването на средствата в рамките на съответния сектор. Други механизми Допълнителни механизми на координация и допълване на програмите се осигуряват чрез работни групи, експертни мрежи, дискусии и обсъждания по повод подготовката и изпълнението на отделните програми и операции, съставени на основата на партньорския принцип и включващи представители на социално-икономическите партньори и заинтересованите стани. Механизми за подпомагане на кандидатите и бенефициентите при допълващо използване на фондовете и информиране за възможностите на всеки ЕСИФ България ще продължи да поддържа Единен информационен портал за обща информация за управлението на средствата от Европейските фондове в Република България. Порталът ще обхваща всички Европейски структурни и инвестиционни фондове. Целта е насърчаване участието на гражданското общество в процеса на инвестиране на средствата от фондовете на ЕС в България, повишаване информираността на обществото по отношение на управлението на тези фондове в страната, както и предоставяне на актуална информация относно отворени процедури по програмите, новоприети национални и европейски нормативни актове и програмни документи в областта на Кохезионната политика. България ще доразвие изградената мрежа от информационни центрове за популяризиране на Кохезионната политика на ЕС. Целта е на възможно най-широк кръг от заинтересовани лица да се предостави надеждна, навременна, експертна и качествена информация за възможностите за финансиране. Информационните центрове ще продължат да организират публични прояви на областно ниво за разясняване на всички актуални възможности. Центровете ще обслужват на принципа на „едно гише“ и чрез създадените партньорства с други информационни мрежи ще се цели максимална удовлетвореност на потребителите от предоставяните услуги. Продължава използването и доразвиването на вече въведените електронни услуги - кандидатстване и отчитане на изпълнението на проектите, и различни функции по поддръжка, включително функция Help Desk/Service Desk, с цел осигуряване на методическа помощ на бенефициентите, гарантиране на консистентна и надеждна информация, подобряване на нивото на предоставяните услуги. Ще продължи наложилата се вече практика за провеждане на информационна кампании за потенциалните бенефициенти, както и такива за одобрените бенефициенти, с цел разяснение на процеса на изпълнение на одобрените проекти. Механизъм за координация и допълващото използване на средствата по цел „Инвестиции за растеж и работни места“ и цел „Европейско териториално сътрудничество“ на Кохезионната политика. Допълване с дейности, прилагани в контекста на макро-регионалните стратегии и стратегиите за морските басейни Описаните по-горе координационни механизми на отделните етапи на програмиране, управление, наблюдение и контрол на програмите е валидно и в контекста на допълването между програмите, финансирани със средства от Цел „Инвестиции за растеж и работни места“ и Цел „Европейско териториално сътрудничество“ на Кохезионната политика. В рамките на работната група за разработване на СП има представител на дирекцията в МРРБ, отговаряща на национално равнище за изпълнението но програмите по Цел „Европейско териториално сътрудничество“. Такова представителство е осигурено и в Съвета за координация при управление на средствата от ЕС и Комитетите за наблюдение. Представители на тази дирекция участват във всички работни формати, свързани с подготовката на следващия програмен период. Допълване може да бъде постигнато между Програмите за Европейско териториално сътрудничество и програмите по ЕСИФ, които предвижда целево съ-финансиране на проекти за транснационално сътрудничество по линия на ЕСФ, както и допълване на инвестициите с програмите за трансгранично сътрудничество. В рамките на бъдещата оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ ще бъде осигурено допълване и координация с мерките, предвидени в инициативите INTERREG и URBACT, както и с предвиденото в рамките на Дунавската стратегия. ОПРР финансира инфраструктура и дълготрайни инвестиции на база предефинирани проекти. Разграничаването с програмите за териториално сътрудничество ще бъде на основата на списъка с предварително идентифицирани и приоритизирани проекти. В допълнение, програмите за териториално сътрудничество ще подкрепят „меки“ мерки и дребномащабни дейности, като проектите трябва да бъдат изготвени от представители от двете граничещи страни. Ще се постигне допълване по отношение на въздействието върху развитието на транс-граничните райони. Постигането на целите и приоритетите на Дунавската стратегия ще се реализира посредством изпълнението на конкретни проекти по програмите, финансирани с ЕСИФ. Предвижда се също България да кандидатства за финансиране от Механизма за свързаност на Европа с проекти, попадащи в обхвата на Дунавската стратегия, както и да използва програмите за Европейско териториално сътрудничество. Области на допълване с други национални и на ЕС инструменти, както и с ЕИБ Инструменти на ЕС На ниво подготовка на отделните оперативни програми и Споразумението за партньорство е осигурена координация и допълване с другите програми и инструменти на ЕС, която в обобщен вид по основни сектори на подкрепа е както следва: Свързаност (външна и вътрешна): Чрез подготвената рамкова позиция, България е заявила готовност да кандидатства със „зрели“ проекти в сектори „транспорт“, „енергетика“ и „ИКТ“ в рамките на Механизма за свързаност с Европа. В рамките на Механизма за свързаност с Европа чрез подготвената рамкова позиция, България заявява че в сектор „транспорт“ разполагаме с подготвени проекти с индикативна обща стойност 1 123,26 млн.евро, като например „Модернизация на ж.п. линията „Видин – Медковец” (отсечка от направлението „Видин-София”), „Модернизация на ж.п. линията „София – Драгоман” (граница с Република Сърбия), „Подобряване на условията за корабоплаване в общия българо-румънски участък на р. Дунав” и жп връзка Пристанище Русе на р. Дунав – Пристанище Варна на Черно море с изграждане на интермодален терминал с три вида транспорт (железопътен, речен и автомобилен) на пристанище Русе (по ОПТТИ). В сектор Информационни и комуникационни технологии също в рамките на МСЕ (напр. цифровизиране на масивите от данни, развитие на широколентов достъп) с индикативна обща стойност 761 млн. евро). Чрез реализирането на посочените проекти, ще се изгради модерна и качествена транснационална инфраструктура в трите сектора и ще се подобри функционирането на единния пазар на ЕС чрез по-добра свързаност между държавите-членки и по-малка изолация на определени периферни региони Околна среда: Взаимното допълване и взаимодействието на средствата от фондовете с инструменти, насочени, към сектор „околна среда”, ще засили ефекта от тяхното използване. При изпълнение на ОПОС 2014-2020 г. ще се търси синергия с Програмата за действия в областта на околната среда и климата — „LIFE+“. Програмата включва действия за смекчаване на последиците от изменението на климата и адаптирането към тях и опазването на околната среда и ефективното използване на ресурсите. Селско и горско стопанство: Програмата за развитие на селските райони е съобразена с мерките, финансирани от Европейския земеделски фонд за гарантиране. Обхватът на помощта, предоставяна чрез мерките на ПРСР, няма да се припокрива с подкрепата по Първи стълб на ОСП като е осигурена допълняемост и разграничаване с мерките, финансирани по двата стълба. Подкрепата по първи стълб, насочена към чувствителни и важни за страната сектори като животновъдство, овощарство и зеленчукопроизводство ще се допълва от подкрепа и по втори стълб. Допълняемост ще има и в подкрепата за млади фермери и малки ферми. Рибарство и аквакултури: ПМДР (2014-2020) ще търси допълняемост с инструментите на пряко управляваната от Европейската комисия, Интегрирана морска политика и рамковата програма LIFE+. Човешки ресурси: При възможност, ще се търси допълняемост между програмите и мерките по Националния план за действие по заетостта, схемите по ЕСФ и мерките по Европейския фонд за приспособяване към глобализацията. Допълняемост между ОП РЧР и Програмата на ЕС за социални промени и иновации може да се осигури чрез подкрепа на т.нар. „национални“ мерки, т.е. такива, които са от значение само за България. Освен подкрепа за национални мерки, проектите по новата ОП РЧР ще се стремят да допълнят и надградят резултатите от вече реализирани и/или изпълняващи се инициативи. Наука, образование и иновации: По приоритет 1 „Високи постижения в научната област“ на Рамковата програма „Хоризонт 2020“ има широки възможности за допълване и надграждане на интервенции, съфинансирани по ОП НОИР, като: привличане на български изследователи и учени в Европейския научноизследователски съвет по иновативни идеи и гранични изследвания, финансирани първоначално или частично по ОП НОИР. Разработването и прилагането на национални стратегии за обучение и преквалификация на изследователски кадри може да бъде надградено с последващо включване в инициативата „Мария Кюри“. Инициативата „Програма в областта на цифровите технологии за Европа“ също предоставя възможности за допълване на националните мерки, съфинансирани по ОП НОИР. Под-приоритет 2.2 „Достъп до рисково финансиране“ на Рамковата програма може да окаже изключително силен ефект на допълване върху привличането на частно финансиране и рисков капитал по научни теми/проекти, в чиито екипи участват български учени и/или научни институции. Програмата на ЕС за социална промяна и иновации предоставя възможност за надграждане на проекти, съфинансирани по ОП НОИР, чрез дейности на ниво ЕС в сферите на политиките за разработване на иновации. Допълване може да се търси и по линия на възможностите за микрокредитиране на предприятия на студенти и млади преподаватели. Допълване и координация ще бъде осигурена и с Рамковата програма „Еразъм за всички“ и програма „Жан Моне“. Координира се и допълване с подкрепата, предоставена по линия на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009 – 2014 г. в областта на ромската интеграция, работата на ромските образователни медиатори, младежките лидери и учители в предучилищни заведения за ефективни мерки за интеграция, ранни интервенции за предотвратяване на отпадането от училище, социална активност на учениците и младежите. Развитие на малки и средни предприятия и иновации. В рамките на бъдещата оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ ще бъде осигурено допълване и координация с мерките, предвидени по Програмата „Хоризонт 2020“; Програмата за конкурентоспособност на предприятията и малките и средни предприятия (COSME). Национални инструменти Някои от основните области, в които средствата на ЕСИФ ще допълват националните средства, са свързани най-вече с провеждането на политиките в областта на науката, иновациите и образованието, здравеопазването, социалните услуги, както и тези, свързани с опазването на околната среда, смекчаването и адаптирането към климатичните промени. Така в периода 2014-2020 г. средствата на ЕСИФ ще допълват дейностите, финансирани чрез:
Национално подпомагане ще бъде насочено и към улесняване прилагането на мерките от ПРСР чрез прилагане на кредитна схема за инвестиции в селското стопанство и на схема за рефинансиране със средства на ДФ „Земеделие” на търговски банки за кредити по мерки от ПРСР. ЕИБ Обсъждат се възможностите и готовността на финансовата институция да предостави заемни средства през новия програмен период 2014-2020 г. по подобие на действащото в момента Кредитно споразумение 2007-2013 г., по което се осигурява заместващо национално съфинансиране и финансиране на финансовия недостиг за проектите по програмите. Допълването с ЕИБ ще се анализира и в контекста на използване на финансови инструменти. Така например, финансовият ресурс предоставен по ОП „Околна среда“ под формата на безвъзмездна финансова помощ, може да бъде съчетана по подходящ начин със заеми и гаранции от Европейската инвестиционна банка (ЕИБ). Тя предлага и възможност да се използва опитът на външни експерти по финанси и управление от институцията за успешното осъществяване на проектите от страна на бенефициентите или за осъществяване на управлението на инструменти за финансов инженеринг от типа на JEREMIE и JESSICA.
|