Република българия проект
Резюме на предварителната оценка
Изтегляне 3.74 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Приоритет 1: Образование, квалификация и заетост за приобщаващ растеж
- Приоритет 2: Иновации и инвестиции за интелигентен растеж
- Приоритет 3. Свързаност и зелена икономика за устойчив растеж
- Приоритет 4. Добро управление и достъп до качествени обществени услуги
- Пространствено измерение и местни политики за развитие
Резюме на предварителната оценкаВъпреки че няма изрично задължение по проектите на Регламенти за следващия програмен период, Република България възприе подхода за извършване на предварителна оценка на Споразумението за партньорство. Към момента е осъществена предварителна оценка на част от проектите на елементите на Споразумението за партньорство, а именно: Проект на анализ на различията между регионите, потребностите за развитие и потенциала за растеж във връзка с изготвянето на Споразумението за партньорство; Стратегия за целите на СП; Обосновка на избора на тематични цели. Препоръките на оценителя, които са резюмирани в този раздел, са отразени в настоящия вариант на Споразумението за партньорство. Становището на независимия оценител е, че разгледаните три документа се основават на целите, които ЕК и България ще се стремят да постигнат до 2020 г. Посочено е, че се анализира информацията от официални национални и европейски статистически източници, научни публикации, доклади на международни институции за развитието на България, като акцентът е върху годините 2010 и 2011, тъй като за тях са налице окончателни данни. Анализът е оценен като изчерпателен, като отразява вярно статистическата информация, групира проблемите в направления, към които ще могат да се адресират програмите. Представени са препоръки за доразвиването му по отношение на секторните политики и за прецизиране на частите в сферата на здравеопазването, иновациите и земеделието191. Посочено е, че в проекта на анализ са представени много статистически данни, но не всички показатели са интерпретирани в конкретни изводи и препоръки, които впоследствие да бъдат включени и доразвити в Обосновката на избраните тематични цели и в Стратегията за целите на СП. Като недостатъчна е оценена взаимовръзката тенденция – извод – препоръка. Оценителят изтъква, че липсва високо ниво на съответствие между предварителния анализ, обосновката на тематични цели и стратегията. Оценителят е представил несъответствията, сферите на недостатъчна информация и изводи в анализа, както и препоръки и допълнения за мерки по тематични цели и съответно приоритети. По- долу същите са представени на ниво приоритети на Споразумението за партньорство.
В таблицата за обосновка на тематичните цели нуждите са посочени фрагментирано, като преобладават тези в областта на институционалната среда и административен капацитет, не са обвързани пряко с проекта на анализ и с предложените мерки. Част от констатациите са сходни в обосновката на ТЦ 8, 9 и 10, като не е направено разграничение или ясна взаимовръзка.
Следва да се добави аналитичен текст за ролята на образованието и по-конкретно - на висшето образование в НИРД, в това число да се обоснове нуждата от засилване на връзките с бизнеса, както по отношение на адекватното осигуряване с кадри, така и по отношение академичните изследвания, най-вече тези с практико-приложен характер. Необходимо е да се подчертае ролята на висшето образование като основен генератор на НИРД в страната, което пряко указва къде би следвало да се насочат интервенциите в рамките на тематична цел 1 - засилване на научноизследователската дейност, технологичното развитие и иновациите.
Идентифицирана е съществена нужда от формулиране на националната политика за адаптацията към изменението на климата. Необходимо е възможно най-скоро да се посочат резултатите от процеса по подготовка на Национална стратегия за адаптация към изменението на климата. По отношение на Тематична цел 7, анализът следва да се насочи към оценка на достъпността до отделните райони на страната, като тази достъпност се интерпретира като фактор за подобряване качеството на живот, привличане на инвестиции, а оттам и за генериране на работни места. Анализът на развитието на транспорта следва да е „географски ориентиран“- в равнинната част от страната, където е налице добре развита ЖП мрежа, да се даде по-голяма „тежест“ на интер-модалността, докато в периферните части, особено в южната периферия да се подчертае, че практически интер-модалност не може да има, защото липсва ЖП инфраструктура, което от своя страна обуславя приоритетното развитие на пътния транспорт.
Не са анализирани всички аспекти на предоставяните услуги от публичния сектор, административния, организационния и институционалния капацитет, компетентност на държавните служители и съдиите, въвеждане на информационни и комуникационни технологии, междуведомствена координация между администрациите, съдебната система и партньорството (сътрудничество с гражданското общество). Следва да се задълбочи анализът по отношение на съдебната система в контекста на доклада на ЕК относно напредъка на България по механизма за сътрудничество и проверка, както и във връзка с показатели за ефективност и гарантиране независимостта на съдебната система, като се разгледа и електронизирането на съдебните процедури.
Прави впечатление, че стратегията за СП основно се базира на Националната концепция за пространствено развитие. Основният стратегически документ, чрез който се набелязва политиката за регионално развитие, а именно Националната стратегия за регионално развитие 2014-2020, се споменава, но неговата важност обуславя засилването на ролята му в СП. Като цяло, предложеният полицентричен модел за развитие е правилен от теоретична гледна точка, като единствено неговото налагане е в състояние да спомогне за намаляване на териториалните различия и преодоляването на последиците от тях. Същевременно представеният анализ не обосновава ясно причината за избора на избраните градове, които са представени като приоритет в развитието, още повече, че развитието им се „ограничава“ само до „строителните граници“, без интервенциите да включват и хинтерланда им. Съгласно препоръките на оценителя, аналитичната и стратегическата част в Споразумението за партньорство по отношение на основните приоритети за финансиране са доразвити в областта на здравеопазването192; секторите на селско, горско и рибно стопанство; извеждането на тенденциите на пазара на труда и съответствието между търсене и предлагане на работна сила; липсата на връзка между трите основни стълба: образование, наука и бизнес; качество на средното и висшето образование; групите със специфични потребности и риска от бедност и социално изключване при тях, като е поставен акцент на ромското общество и неговите специфики; очертаването на основните причини за липсата на конкурентоспособни МСП; развитието на гражданското общество. Съществено е подобрено качеството на аналитичната и стратегическата част по отношение на оценъчния момент и тълкуването на наличните данни и информация, извеждането на логически заключения и нужди за адресиране през програмен период 2014 – 2020 г. Постигната е интегрираност между очертаните нужди и предложените области на инвестиране за преодоляване на различията и стимулиране на наличния потенциал за растеж и устойчивост. В стратегическата част са допълнени инвестиции за устройване на работа на лица със специфични потребности, развитие на социални иновации, ефективното интегриране на по-възрастните работници на пазара на труда, квалификацията и мотивацията на учителите и преподаватели във ВУЗ, насърчаване на гражданското общество; подобряването на качеството на речните и морските води. По отношение на регионалния подход е доразвита идеята за акцентиране върху ролята на градовете като първични и вторични опорни центрове, около които ще се организира регионалното развитие в страната.
|