Намаляване на административната тежест

Намаляване на административната тежест

Още в началото на програмния период 2007-2013 г. кандидатите и бенефициентите се сблъскаха с висока степен на формализация и сложни административни процедури. Един от факторите, формиращи сериозна административна тежест, е големият брой на приложимите нормативни актове и разпоредби. Честите промени в тях, както и в указанията и процедурите за изпълнение на програмите, водят до липсата на предсказуемост и стабилност, както и до значителни затруднения и нерядко до непосилни за прилагане от бенефициентите правила.

Затруднения за бенефициентите създават и различията в процедурите и правилата по отделните програми за подготовка и оценка на проектни предложения, съдържащи сходни по своя характер инвестиции/дейности, както и за изпълнение и отчитане на сходни проекти. Същевременно в рамките на всяка програма административната тежест, която се създава на отделните етапи от проектния цикъл, е еднаква, независимо от характера и бюджета на проектите.

Всички етапи от проектния цикъл се характеризират и с голям обем документи и затруднен документооборот. Едни и същи документи се изискват неколкократно от кандидатите/бенефициентите, често се изискват и документи, които са налични в публични регистри и могат да бъдат проверени/изискани по служебен път. В някои случаи на документалното отчитане се отдава по-голямо значение, отколкото на резултатите от проекта и се налага принципът, че „добре отчетеният проект, е успешен проект“.

Сложните процедури и големият обем на изискуемите документи често водят до значителни забавяния в процеса по оценка на проектните предложения, което създава реален риск от обезсмисляне на проектни идеи, особено по отношение на проекти, свързани с разработването и/или внедряването на иновации - поради прекалено дългите срокове за оценка се стига до загуба на иновативност на проектите. От друга страна, забавянията в процеса на верификация и възстановяване на извършените разходи лишават бенефициентите от свободен финансов ресурс, което затруднява по-нататъшното изпълнение на проектните дейности.

В етапите на подготовката, оценката, изпълнението, мониторинга и контрола на проектите участват множество отговорни страни, което предполага съществуването на координация и взаимодействие между тях. На практика обаче, този процес е трудно осъществим. В тази връзка един от основните фактори, водещи до създаването на прекомерна административна тежест, е ниското ниво на доверие между отделните звена (между УО и МЗ; между отделните контролни органи), както и между институциите и бенефициентите, което резултира във въвеждане на свръх-контроли, припокриване в обхвата на контролните дейности, извършвани от отделните органи, „пре-застраховане“ (например поставяне на всеки разходооправдателен документ на допълнителни обозначения, удостоверяващи, че разходът е извършен по съответната програма, с цел избягване на двойно финансиране) и съответно – бюрократизиране на процесите, ограничение на гъвкавостта на институциите и забавяния на всеки етап от проектния цикъл²⁰¹. Тази тежест е още по-голяма, когато различните контролни органи предоставят различни, в нередки случаи, противоречащи си становища по коректността или законосъобразността на един и същи разход/документ/действие. В допълнение, често се наблюдават практики, при които УО/МЗ проверява редовността на документи, за които отговорните институции (НАП, ДНСК, АОП, АДФИ) вече са дали становище.

Същевременно, прилагането на режимите за възлагане за изпълнение на проектни дейности по реда на Закона за обществените поръчки или ПМС 55/12.03.2007 г. допълнително утежнява и забавя процеса на изпълнение на проектите поради процедурите по предварителен/последващ контрол на тръжните документации, които в допълнение не създават гаранции за бенефициента, че впоследствие няма да му бъдат наложени финансови корекции за нарушения в същите процедури. От друга страна, в някои случаи се прилагат дори по-рестриктивни процедури от минимално изискуемите съгласно законодателството, което създава допълнителна административна тежест за бенефициентите – например УО/МЗ на някои програми изискват доказване на извършените разходи дори когато се касае за много ниски размери на безвъзмездната помощ.

Наред с това е налице и допълнителната тежест, породена от общите правила и процедури, действащи в съответните сектори (например регистрационни режими, провеждане на отчуждителни процедури, процедури за извършване на административни справки и издаване на административни документи и др.). Тежката нормативна база е една от причините за отказ на кандидат-бенефициенти от подаване на проектни предложения, както и за прекратяване на договорите за безвъзмездна финансова помощ.

Административна тежест се създава и по отношение на осигуряването на финансовия ресурс, необходим за изпълнение на проектите. Възможността за ползване на авансови плащания по договори за БФП бе сериозно възпрепятствана от наложени административни изисквания за обезпечаване на пълния размер (при някои от програмите дори 110% от размера) на исканите аванси, което като резултат наложи прекратяването на договори за БФП поради липсата на средства за префинансиране/съфинансиране на проектните дейности.

Липсата в началото на програмния период на работеща информационна система, която да осигури възможност за електронна комуникация между кандидатите/бенефициентите и УО, в т.ч. за електронизация на процесите на кандидатстване и отчитане, беше един от ключовите фактори, обуславящи затрудненията за бенефициентите.

Ограничените възможности за осъществяване на оперативна комуникация с УО на програмите през първата половина на програмния период 2007 – 2013 г. също доведоха до значителни затруднения за бенефициентите във всички етапи от проектния цикъл. С въвеждането на нормативното изискване за провеждане на разяснителна кампания за потенциалните бенефициенти след обявяване на процедури за подбор на проекти, този проблем е частично преодолян. Позитивна мярка в тази посока е и въведената от Управляващите органи практика да организират обучения за бенефициентите, на които е отпусната БФП. Въпреки това могат да се положат допълнителни усилия в тази посока чрез предоставяне на кандидатите и бенефициентите на възможност за по-оперативна комуникация с УО.

Планирани мерки за преодоляване на административната тежест

Общата визия за намаляване на административната тежест в рамките на цялостния процес, свързан с координацията, управлението, изпълнението, мониторинга и контрола на средствата от ЕС, е за създаване на стабилна и предсказуема среда за изпълнение на програмите, съфинансирани от ЕСИФ, въвеждане на максимална електронизация на комуникацията между бенефициентите и УО, оптимизиране на административните процедури, премахване на ненужните задължения за бенефициентите и унифициране на правилата. Реализирането на тази визия в голяма степен е обвързано с приемането на Закона за управление на средствата от ЕС. Проектът на Закона е в процес на обсъждане, като основните цели, които той трябва да постигне, са да:

• 
  обхване всички програми, съфинансирани от европейските структурни и инвестиционни фондове;
  
• 
  допринесе за унификация на правилата;
  
• 
  осигури стабилност и предсказуемост;
  
• 
  премахне съществуващата фрагментарност;
  
• 
  гарантира оптимизиране и опростяване на правилата за изпълнение на програмите;
  
• 
  допринесе за намаляване на административната тежест;
  
• 
  въведе независима и ефективна процедура по разглеждане на жалбите;
  
• 
  осигури електронизацията на процесите по кандидатстване, отчитане и комуникация с УО.
  

В тази връзка се предвиждат следните конкретни мерки за намаляване на административната тежест по отделните елементи на проектния цикъл²⁰²:

Ще се въведат типизирани формуляри за кандидатстване и отчитане, като основните предпоставки за тази мярка са:

• 
  от една страна, това значително ще облекчи бенефициентите и ще доведе до ограничаване броя на проблемите и въпросите при попълването на формулярите, респективно ще има по-малък брой неправилно попълнени формуляри и следователно, по-нисък брой отхвърлени поради тази причина проектни предложение;
  
• 
  от друга страна, типизирането е задължителна предпоставка и за успешното реализиране на пълната електронизация на процесите, заложена в регламента. Независимо, че електронните системи следва да позволяват известна гъвкавост съобразно спецификите на процедурите, следва да се прилагат ограничен брой типизирани формуляри, например такива за инфраструктурни проекти, за „меки мерки“ и т.н.
  

• 
  разшири приложението на електронно подаване на проектни предложения и отчитане на проекти;
  
• 
  въведе техническа възможност за осъществяване на цялата комуникация между кандидатите/бенефициентите и УО по програмите, съфинансирани от СКФ на ЕС, както и между отделните звена на системата за управление на средствата от ЕС посредством ИСУН 2020;
  
• 
  преустанови подаването на едни и същи документи повече от веднъж, както и ще се прецизират/ограничат случаите, в които е необходимо тези документи да бъдат подавани в оригинал или с нотариална заверка, както и с допълнителни копия;
  
• 
  преустанови подаването на административни документи и други документи, издавани от публични институции, на хартиен носител при наличието на публично достъпни електронни регистри за справка на обстоятелства или при наличието на регламентиран служебен достъп (автоматизирано предоставяне на данни по реда на Закона за електронното управление) до такива справки.
  
• 
  Въведе процедура по администриране на „едно гише“ от страна на ИАРА с оглед улесняването на потенциалните бенефициенти по мерките, свързани с развитието на устойчивата аквакултура по ПМДР (2014-2020) и необходимостта от намаляване на лицензионния натиск.
  

Планират се следните конкретни мерки за намаляване на административната тежест в контекста на процеса по подготовка на проектните предложения:

• 
  унифициране на правилата и изискванията за инвестиционни проекти по отделните програми по отношение на предварителната подготовка, изготвянето на подробна обосновка, цели, индикатори, бюджет и график за изпълнение на дейностите по проекта, пред-инвестиционни проучвания анализи разходи-ползи и др;
  
• 
  изискванията при подготовката на проектните предложения ще бъдат специфицирани според размера на финансирането и сложността на проекта, чрез определяне на стойностен праг. Така за проектни предложения под този определен праг, изискванията към подготовката, последващото изпълнение и отчетността ще бъдат съобразени с риска, който носи този проект – риска от некоректно изпълнение и извършване на недопустими разходи и/или на нередности. Разпоредби, регулиращи прилагането на този подход е предвидено в проекта на Закона за управление на средствата от ЕС.
  
• 
  осигуряване на възможност за разработване на интегрирани проектни предложения, които да бъдат оценени и финансирани по няколко програми едновременно с оглед постигането на максимален синергичен ефект от едновременно изпълнение на различни по характер, но взаимосвързани дейности/инвестиции (предвидено в проекта на ЗУСЕС). По този начин ще се създадат предпоставки за повишаване на ефективността и ефикасността от едновременната реализация на няколко инвестиции. Тази форма на кандидатстване е свързана с опростен процес на подготовка на проектните предложения и оптимизирана оценка, тъй като за всички инвестиционни идеи се подава един формуляр за кандидатстване, респективно един комплект документи и се провежда една оценка от обща оценителна комисия.
  
• 
  нов опростен подход за предоставяне на БФП на конкретните бенефициенти на мерките за техническа помощ чрез т.нар. „бюджетни линии“ (предвидено в проекта на ЗУСЕС). Подходът е базиран на планирането на годишна база на индикативните дейности, които ще бъдат финансирани, и прогнозния размер на разходите за тях. След съгласуване на списъка от УО, разходите ще се отпускат на базата на план-сметката, като по този начин ще се постигне значително опростяване на процедурата за предоставянето и отчитането им.
  

Планират се следните конкретни мерки за намаляване на административната тежест в контекста на процеса по оценка на проектните предложения:

• 
  определяне на „праг на съ-финансиране”, под който всички проекти подлежат на опростена оценка, състояща се само от оценка на административното съответствие и допустимостта и финансова оценка. Основните критерии, на които трябва да отговарят проектните предложения, следва да се заложат като критерии за допустимост, като не се извършва класическа техническа оценка, което ще доведе до съкращаване на оценителния процес;
  
• 
  разширяване приложението, намаляване на етапите и значително опростяване на оценката на проектни предложения по процедурите на директно предоставяне, когато това е подходящо, с оглед по-облекчения процес на кандидатстване и сравнително опростената оценка при директно предоставяне на БФП предвид възможностите за комуникация между УО и кандидатите и за коригиране на проектните предложения;
  
• 
  повишаване качеството на оценителния процес чрез поставяне на минимални изисквания по отношение на качеството на представените проекти като проекти под предварително определените прагове за качество не се финансират;
  
• 
  отпускане на БФП на база едностранно волеизявление – решение/заповед на УО. Тази мярка ще доведе до процесуална икономия при издаване на самото решение и същевременно ще създаде предпоставки за по-ефективно и бързо производство по обжалване на решенията – по административен и съдебен ред;
  
• 
  въвеждане на опростени процедури за изпълнение и отчитане на „малки” проекти с определен „праг на съ-финансиране”, например чрез подаване единствено на окончателен доклад, състоящ се от един общ доклад за изпълнението на проекта;
  
• 
  отпадане на изискването за предоставяне на банкови гаранции за извършване на авансови плащания в случаите, в които рискът от неизпълнение на проекта се оценява от УО като нисък. В случай, че бъде предоставен аванс и в определен срок бенефициентът не започне реализацията на своя проект, то той следва да възстанови получената авансова сума, като в решенията за предоставяне на БФП се предвидят съответните гаранции за това.
  

Във връзка с процедурите за избор на изпълнители по проектите, съ-финансирани със средства на ЕС, се планират следните действия за ограничаване на административната тежест:

• 
  Наличие на ясно структурирани и стандартизирани правила въвеждащи унифициран подход в изискванията към бенефициентите, публично-правни или частно-правни субекти, при избора на изпълнител. Наличието на ясна регламентация следва да изключва възможността за нейното по-рестриктивно интерпретиране от страна на УО и контролни органи, като когато нормативно въведените правила определят изборът на изпълнител да бъде осъществен по определен ред, с оглед стойността на възлагане или типа бенефициент, тези правила следва да бъдат прилагани така както са регламентирани, без да бъдат утежнявани с допълнителни изисквания;
  
• 
  прилагане на опростен ред за избор на изпълнител, съгласно нормативните изисквания, същевременно гарантиращ спазването на принципите на добро финансово управление, публичност и прозрачност, равнопоставеност и свободна конкуренция (предвидено в ЗУСЕС).
  

Както и на етап „подаване на проектно предложение”, обемът от административни документи на този етап от проектния цикъл следва да бъде намален до минимум. В тази връзка се предвижда:

• 
  в стандартизираните форми на отчет да се постави ограничение за обема на описваната информация с оглед подаване само най-съществената такава, необходима за отчитане на съответствието на изпълнението с първоначално заложеното;
  
• 
  прилагането на правилата за отчитане на опростените разходи. Нормативните предпоставки за прилагане на опростените разходи са предвидени в Закона за управление на средствата от ЕС, като предвид неуспешния опит с прилагането им през настоящия програмен период, за периода 2014-2020 г. се предвижда приемането на национална методология в тази област;
  
• 
  унифициране на процедурите по верификация и възстановяване на разходите по отделните програми в максимално възможната степен като ясно се разпишат правилата, функциите и отговорностите както на УО, така и на регионалните офиси/МЗ, където има такива, с цел да се избегне дублиране на дейности, извършване на проверки на няколко нива на едни и същи документи и информация, както и да има ясно идентифициране на носителя на отговорност на всеки един етап от проверките;
  
• 
  по отношение на плащанията, липсата на разполагаем ресурс от страна на УО ще се изключи като основание за забавяне възстановяването на средства към бенефициентите. Поставянето на такова условие, извън сферите на влияние на бенефициентите, представлява прехвърляне на риска от ненавременно възстановяване на средства от страна УО към бенефициента. В допълнение ще бъде запазена възможността за предявяване на искания за лихви от страна на бенефициентите за периода на просрочията.
  

С оглед ограничаване на прекомерната административна тежест на етапа на контрол се предвиждат:

• 
  осигуряване на координация на проверките, извършвани от различните контролни органи с оглед избягване припокриването на различните проверки (по отношение на техния обхват и време на провеждане). В тази връзка следва да се изгради и необходимата степен на доверие между отделните контролни органи, при което те да използват резултатите от извършените вече (от друг орган) проверки;
  
• 
  въвеждане на изисквания за пропорционален контрол – съобразяване на броя и обема на контролните проверки с характера и бюджета на проекта;
  
• 
  координиране на становищата на отделните контролни органи с оглед избягване на разнопосочни становища по законосъобразността на дадени процедури/извършени разходи и други.
  

3. 
   РАЗДЕЛ 3
   

1. 
   
   Каталог: upload -> docs -> 2013-05
   docs -> І. Административна услуга: Издаване на удостоверение за експлоатационна годност (уег) на пристанище или пристанищен терминал ІІ. Основание
   docs -> I. Общи разпоредби Ч
   docs -> Закон за изменение и допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България
   docs -> Закон за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси
   docs -> Наредба за системите за движение, докладване и управление на трафика и информационно обслужване на корабоплаването в морските пространства на република българия
   2013-05 -> Техническо задание за техническа поддръжка на информационни дейности, свързани с държавните зрелостни изпити (дзи) за учебна година 2012/2013 година
   2013-05 -> Иновации и социално предприемачество Проф дсн Начко Радев вту св св. Кирил и Методий
   2013-05 -> Програма за развитие на селските райони 2014-2020 Г
   
   
   
   Изтегляне 3.74 Mb.
   
   Сподели с приятели: