Република българия проект

Интегриран подход за адресиране на специфичните нужди на географски области, които са най-засегнати от бедността или на целевите групи с най-висок риск от дискриминация или социалното изключване

Изтегляне 3.74 Mb.

страница	23/24
Дата	04.01.2018
Размер	3.74 Mb.
	#41146

1 ... 16 17 18 19 20 21 22 23 24

3.1.5 Интегриран подход за адресиране на специфичните нужди на географски области, които са най-засегнати от бедността или на целевите групи с най-висок риск от дискриминация или социалното изключване

Използвайки ЕСИФ, България ще приложи интегриран подход, за да окаже подкрепа за хората, най-силно застрашени от риск от социално изключване. Най-общо и предвид спецификите на националното и европейското законодателство в тази сфера, анализът на различията откроява като застрашени от риск от дискриминация и/или социално изключване следните групи:

хора, живеещи в бедност и материални лишения;
икономически неактивни и дълготрайно безработни лица;
деца и младежи, в т.ч. настанени в специализираните институции за деца;
хора с увреждания, в т.ч. настанени в специализирани институции;
възрастни хора, които не могат да разчитат на подкрепата на близки и роднини;
представители на уязвими етнически общности като ромите.

В унисон с Националната стратегия за намаляване на бедността и насърчаване на социалното включване 2020, подходът, който ще бъде прилаган по отношение подкрепата на хората в риск от бедност и материални лишения, ще бъде основан на идеята за прилагане на „превантивен подход”, т.е. да бъдат предприети действия за отстраняване на причините на бедността и социалното изключване. Стратегията идентифицира като основни причини за изпадане в бедност липсата на заетост и ниското образователно равнище. Ето защо подкрепата от ЕСИФ ще бъде насочена преди всичко към активното включване на пазара на труда на икономически неактивните и дълготрайно безработните лица в трудоспособна възраст, подобряване благосъстоянието на децата и осигуряване на достъпни и качествени услуги за възрастните хора и хората с увреждания, които не могат да разчитат на подкрепа от близки и роднини.

България е една от държавите-членки с най-висок дял на младите хора между 15 и 24-годишна възраст, които не са нито в образование, нито в обучение, нито в заетост, които са една от приоритетните целеви групи, що се отнася до мобилизиране на ЕСИФ за преодоляване на риска от бедност и социално изключване. Подкрепата ще бъде насочен в три направления: (1) активиране на младите хора без работа; (2) повишаване на пригодността за заетост на младите хора на пазара на труда и (3) подкрепа за прехода от образование към заетост. В духа на препоръката на Съвета на ЕС (COM (2012) 729 final), помощта от ЕСИФ и най-вече ЕСФ, ще бъде мобилизирана за въвеждане на т.нар. „младежка гаранция” – всеки млад човек до 25-годишна възраст трябва да получи предложение за включване в заетост, продължаващо обучение, чиракуване или стажуване не по-късно от четири месеца, считано от регистрацията в бюрото по труда като безработно лице или от момента на напускане на формалната образователна система.

По отношение на подкрепата за представители на етнически общности в риск от социално изключване, ЕСИФ ще подкрепят реализацията на областните стратегии и общинските планове за действие за интегриране на ромите съгласно Националната стратегия на Република България за интегриране на ромите (2012-2020 г.). Подкрепата ще бъде предоставена основно чрез финансиране на интегрирани проекти с бенефициенти общините и други заинтересовани страни на местно ниво. Проектите ще бъдат насочени към подобряване достъпа до заетост, достъпа до образование, достъпа до качествени социални и здравни услуги и мерки за изграждане на толерантност към етническите различия, популяризиране на културата на различните етноси и др. Освен това, в унисон с прилагането на т.нар. „мейнстрииминг” подход, различните етнически общности в риск от социално изключване ще бъдат посочвани изрично сред целевите групи на другите операции. Така ще се спази принципът на „ясно определено, но не изключително” таргетиране, който е един от възприетите на ниво ЕС 10 общи базови принципи за ромско включване. Предвижда се и подкрепа за изграждане на подходящ административен капацитет на структурите, отговорни за формирането, изпълнението, координацията на изпълнението, мониторинга и оценката на водещите стратегически документи и политики в областта.

От друга страна,България поема като безспорен ангажимент мобилизирането на ЕСИФ за подобряване на социалното и икономическо състояние на хората с увреждания. Съгласно Конвенцията на ООН, към хората с увреждания се отнасят лица с трайна физическа, психическа, интелектуална и сетивна недостатъчност, която при взаимодействие с различни пречки би могла да възпрепятства тяхното пълноценно и ефективно участие в обществото, равноправно с останалите. Основните направления, в които ще се работи, са дефинираните в националната Стратегия за осигуряване на равни възможности на хората с увреждания: (1) осигуряване на достъпна среда; (2) промяна на модела на грижа за деца с увреждания от настаняването им в специализирани институции към грижи в семейна среда; (3) гарантиран достъп до качествено образование на хората с увреждания; (4) осигуряване на комплексна медицинска и социална рехабилитация; (5) разширяване възможностите за трудова заетост при хората с увреждания; (6) приоритетно развитие на социалните услуги в общността; (7) осигуряване на равни възможности за спорт, отдих, туризъм и участие в културния живот; (8) повишаване степента на информираност на обществото за проблемите и възможностите на хората с увреждания и промяна в обществените нагласи спрямо тях.

Важен елемент от подкрепата на групите със специфични потребности е процесът на деинституционализация на домовете. Той стартира с проекти, финансирани от предприсъединителните инструменти на ЕС, като е надграден с финансираните в рамките на програмния период 2007-2013 г. интегрирани проекти. Планира се вече стартиралите етапи да бъдат надградени с мерки, финансирани от ЕСИФ през програмен период 2014-2020 г.

Анализът на данните от последния втори мониторингов доклад за изпълнение на плана за действие на Националната стратегия „Визия за деинституционализация на децата в Република България” отчита ясна тенденция към намаляване както на общия брой на децата, отглеждани в институционална грижа, така и на броя на децата по отделно във всеки тип институция. В същото време през 2011 г. са разкрити 34 нови услуги за деца в общността. Основните целеви групи с най-висок риск от дискриминация, които ще бъдат специално подкрепяни по ОПРР 2014-2020 г. са маргинализираните групи от населението, вкл. роми, в рамките на ИПГВР на градовете, конкретни бенефициенти по Програмата. Идентифицираните възможни области на интервенции се базират на резултати от анализ на национални стратегически и оперативни документи, визиращи подкрепа на маргинализирани групи от населението, както и на анализ на ИПГВР.

Основните потребности, които са идентифицирани при изследване на маргинализираните групи, вкл. ромите, в районите най-силно засегнати от бедност и с най-висок риск от дискриминация, са свързани с максимално обхващане и задържане на ромските деца и ученици в образователната система, осигуряване на качествено образование в мултикултурна образователна среда, осигуряване на равенство в достъпа до качествени здравни услуги и превантивни програми, подобряване на жилищните условия, включително и на прилежащата техническа инфраструктура, подобряване на достъпа на ромите да пазара на труда и повишаване на дела на заетите сред тях, създаване на условия за равен достъп на ромската общност до обществения и културен живот.

Таблица 8. Принос на ЕСИФ за адресиране на специфичните нужди на групите с най-висок риск от дискриминация или социалното изключване

Специфична целева група	Кратко описание на нуждите	ЕСИФ, които ще бъдат използвани	Основни групи действия, които ще бъдат подкрепяни	Програма
Хора в риск от бедност и материални лишения, в т.ч.: икономически неактивни и дълготрайно безработни лица; деца, в т.ч. деца, настанени в институциите; възрастни хора, които не могат да разчитат на подкрепа от близки и роднини.	Рискът от бедност е най-висок за децата до 18-годишна възраст - 28.9% и за населението в надтрудоспособна възраст - 30.9%. Според икономическия статус, рискът от бедност е най-висок за безработните (52.2%), както и за пенсионерите (28.3%); Висок е делът на бедност в домакинствата, съставени от едно лице на възраст над 65 години - 61%, в домакинствата на един родител със зависими деца - 35.4%, на двама родители с три или повече зависими деца - 78.2%.	ЕСФ ЕЗФРСР ЕФРР	Реализация на интегрирани подходи за насърчаване участието на пазара на труда на дълготрайно безработни и икономически неактивни лица в трудоспособна възраст, съчетаващи услуги за повишаване пригодността за заетост и индивидуализирани услуги за интеграция, реинтеграция или задържане в заетостта; Предоставяне на подкрепящи услуги, в т.ч. интегрирани междусекторни услуги, за деца (включително интегрирани услуги за ранно детско развитие), младежи, семейства с деца, възрастни хора, хора с увреждания и други и уязвими групи от населението (бездомни лица; лица, страдащи от различни форми на зависимости и др.); Замяна на институционалната грижа за децата с услуги в семейна среда или в общността; Замяна на институционалния модел на грижа за възрастните хора и хората с увреждания с услуги в семейна среда или в общността.	ОП РЧР ПРСР (за селски райони)
Млади хора до 24-годишна възраст, които не са нито в образование, нито в обучение, нито в заетост	Основна причина за трудностите при реализацията на младите хора на пазара на труда е липсата на квалификация и ниското образование. Данните на Агенцията по заетостта показват, че през 2011 г. най-многобройна и с най-голям относителен дял спрямо общия брой безработни младежи до 29 г. продължава да е групата на регистрираните младежи без специалност – 63.1 % (63.3 % през 2010 г.). В образователната структура на безработните младежи до 29 г. тези с основно и по-ниско образование запазват най-голям относителен дял, непроменен в сравнение с 2010 г. – 50.3 %. Безработицата сред младежите се отличава и с голяма продължителност. Младежите до 29 г. с престой на пазара на труда над 1 година са 24.4 % в общата съвкупност на безработните младежи. Друга причина за ниските шансове за реализация на пазара на труда е липсата на професионален опит, ключови умения и трудови навици. От друга страна, притежаваната квалификация е по професии с ограничено търсене на пазара на труда.	ЕСФ ЕЗФРСР	Информиране, професионално ориентиране и консултиране на младежите за съществуващите възможности за реализация на пазара на труда; Ранни интервенции, мотивиране и активиране, за да могат младежите да упражнят в пълнота своите права след регистрация като търсещи работа лица; Предоставяне на обучение, съобразено с търсенето на пазара на труда; Предоставяне на възможности за натрупване на професионален опит, в т.ч. чрез чиракуване и стажуване; Предоставяне на стимули на работодателите да наемат млади хора, в т.ч. чрез намаляване на разходите за труд; Укрепване на капацитета на отговорните институции, в т.ч. чрез изграждане на партньорства между тях, социалните партньори и другите заинтересовани страни. Подкрепа за стартиране на самостоятелна стопанска дейност за млади фермери	ОП РЧР ПРСР
		ЕФРР	Консултантски услуги и подготовка за стартиращи предприятия; Финансови инструменти за подкрепящ (seed) капитал Подкрепа за стартиращи предприятия	ОППИ
Представители на етнически общности в риск от социално изключване	Пространствена обособеност на ромската етническа общност, в т.ч. в обособени квартали, както в градските, така и в селските райони. Концентрацията води до пространствена и социална изолация, влошаване на жилищните услови, проблеми с достъпа до инфраструктура и базови услуги. Ниска икономическа активност и заетост, висока безработица. По-силно изразено влияние на вредни за здравето фактори, хронични заболявания, по-висок риск от появата на инфекциозни заболявания.	ЕСФ	Активиране на икономически неактивни лица, посредничество за намиране на работа, мотивиране, предоставяне на обучение, включване в стажуване, чиракуване, заетост; Предоставяне на социални услуги, в т.ч. интегрирани и междусекторни услуги; Подобряване достъпа до здравеопазване и повишаване на здравната култура на маргинализираните общности, вкл. чрез здравно-информационни кампании; Дейности за развиване на родителски умения и насърчаване на добри практики за грижа за децата; Подкрепа за инициативи за преодоляване на стереотипи, популяризиране на културната идентичност на етнически общности; Подкрепа за изграждане на капацитет на структурите, отговорни за формирането, изпълнението, координацията на изпълнението, мониторинга и оценката на стратегическите документи и политики в областта на интеграцията на етнически общности.	ОП РЧР
Хора с увреждания	Ниска икономическа активност и заетост. Преобладаващият дял от хората с увреждания между 15 и 64 г. е извън работната сила. През 2011 г. 51.3% са били икономически неактивни. Само 42.0% от хората с увреждания между 15 и 65 г. са заети. За сметка на това, равнището на безработица е 13.8%, при средно 11.2% за страната като цяло. Тези данни показват нуждата да се предприемат конкретни мерки за улесняване участието, а и задържането на хората с увреждания в заетостта. Броят на лица с увреждания извън работната сила е индикатор, че здравословното състояние за голяма част от тях затруднява участието им на пазара на труда. Този факт предпоставя нуждата от предоставяне на подходящи индивидуализирани услуги (социални, здравни, интегрирани) за профилактика и рехабилитация на уврежданията. Системата за дългосрочна грижа (комплексни, интегрирани здравни и социални услуги за възрастни хора и хора с увреждания) трябва да бъде разгърнатата, за да отговори на потребностите на все повече нарастващия брой на възрастното население, имащо здравословни проблеми. Проблеми с достъпа за хора с увреждания	ЕСФ ЕФРР ЕЗФРСР	Информиране, професионално ориентиране и кариерно консултиране за хора с увреждания, регистрирани като търсещи работа лица; Активиране и мотивиране на икономически неактивни или дълготрайно безработни лица с увреждания; Подкрепа за наемането на хора с увреждания в специализираната работна среда – в специализирани предприятия и кооперации за хора с увреждания; Подкрепа за наемането на хора с увреждания в обичайна работна среда, в т.ч. чрез намаляване разходите за труд на работодателите, адаптиране на съществуващите работни места към нуждите на хората с увреждания, въвеждане на гъвкави форми на заетост (напр. дистанционна и надомна работа) и др. Осигуряване на адаптирано спрямо потребностите на лицата с увреждания професионално обучение и обучение по ключови компетентности; Подкрепа за стартиране на самостоятелна стопанска дейност за хора с увреждания; Предоставяне на подкрепящи услуги в общността или в домашна среда за независим живот и личностно развитие на хората с увреждания; Осигуряване на необходимите ресурси за премахване на институционалния модел на грижа за възрастните хора и хората с физически увреждания и умствена изостаналост чрез създаване на мрежа от социални услуги в семейна среда или в среда, близка до семейната. Предвижда се повишаване на достъпността на средата за хора с увреждания, което ще допринесе за подобряване на мобилността като начин за хуманизиране на средата и повишаване шансовете за социално включване на хората в неравностойно положение.	ОП РЧР ОПРР ПРСР (за селски райони)
Маргинализирани групи, вкл. роми	Липса на адекватни условия на живот на маргинализираните групи от населението, вкл.роми. Идентифицирана нужда да се подобри достъпа до здравни услуги от маргинализирани групи	ЕФРР	Подкрепа за осигуряване на съвременни социални жилища за настаняване на уязвими и малцинствени групи от населението и други групи в неравностойно положение Инвестиране в здравна и социална инфраструктура, която допринася за понижаване на неравнопоставеността по отношение на здравния статус.	ОПРР
Образователна интеграция на деца и ученици от етническите малцинства и от семейства на имигранти и бежанци, хора с увреждания	Въпреки, че през последните години се наблюдава положителна тенденция в стойностите на преждевременно напусналите образованието сред населението на възраст 18 - 24 години съотнесени със средните нива на другите държави-членки на ЕС те са все още незадоволителни. Отчитат се сериозни затруднения, свързани с ранното оценяване на образователните потребности и ранната превенция на обучителните затруднения, с недостига на дидактични материали, учебно-технически средства и апаратура, необходими за обучението на децата и учениците съобразно индивидуалните им потребности и възможности, недостиг на подготвени специалисти за работа с децата и учениците съобразно различните видове увреждания и нарушения, както и недостиг на специалисти в отдалечените и малките селища, недостатъчна подготовка и екипна работа на учителите в детските градини и училищата за работа с деца и ученици със СОП.	ЕСФ	мерки за улесняване на достъпа и засилване на мотивацията за включване в образователния процес на малцинствените етнически групи, отпадналите от образователната система, децата в риск от отпадане, децата със специални образователни потребности, като подкрепа за общински и/или училищни програми за подобряване на достъпа и задържане на учениците;ученически стипендии, извънкласни и извънучилищни дейности в подкрепа на задържането и плавен преход от предучилищното към училищното образование Предвижданите дейности съответстват на националните политики в тази сфера, формулирани в редица стратегически документи, както и на европейските инициативи в областта на интеграцията на гражданите на трети страни. Подкрепа за дейностите в Националната стратегия за интегриране на ромите /2012-2020/ и плановете за нейното изпълнение в областта на образователната интеграция; Подкрепа за допълнително обучение по български език за учениците, за които българският език не е майчин; Подкрепа за работа в интеркултурна среда Подкрепа за осигуряване на процеса на приобщаващо образование; Подкрепа за деца и ученици със СОП; Подкрепа за въвеждане на система за ранно оценяване на образователните потребности; Подкрепа на ученици с девиантно поведение за продължаване на образованието и за социално включване; Подкрепа на деца и ученици с изявени дарби в областта на науките, технологиите, изкуствата и спорта.	ОПНОИР
Приобщаващо образование на деца и ученици със специални образователни потребности и с хронични заболявания.	Нужда от мерки в областта на приобщаващото образование на деца и ученици със СОП риск от отпадане на ученици с девиантно поведение и на деца и ученици в риск.	ЕСФ	Подкрепа за осигуряване на процеса на приобщаващо образование; Подкрепа за деца и ученици със СОП; Подкрепа за въвеждане на система за ранно оценяване на образователните потребности; Подкрепа на ученици с девиантно поведение за продължаване на образованието и за социално включване; Подкрепа на деца и ученици с изявени дарби в областта на науките, технологиите, изкуствата и спорта.	ОПНОИР

3.1.6 Интегриран подход за справяне с демографските предизвикателства на регионите или специфични нужди на географските области

Демографската картина в страната е изключително неблагоприятна за развитието. В периода между двете последни официални преброявания между 2001-2011 г. в резултат на външна миграция постоянното население на страната е намаляло с 564 хил. души, основно във възрастовите граници 20-39 години (48%) и 40-59 години (31%), а напусналите страната до 20-годишна възраст са 15% от всички емигриращи. Водещата причина за емигриране е стремежът за намиране на професионална реализация и по-високи доходи. Демографски спад се отчита във всички райони за планиране, с изключение на Югозападен район (поради увеличено население на столичния град с 15.8%). Най-тревожна е тенденцията за намаляване на населението в СЗР (с 18.8%).

Общият коефициент на възрастова зависимост (население под 15 и на 65 и повече години съотнесено към населението във възрастта от 15 до 64 години) към 31.12.2011 г. е 47.5%, което е с 1,5 п.п. повече в сравнение с предходната година, като в градовете това съотношение е по-благоприятно – 42.2%, отколкото в селата - 63.9%. Процесът на застаряване засяга всички райони на страната. Силно влошена е възрастовата характеристика на населението в Северозападен и Северен централен райони, където населението на 65+ г. е съответно 23.2% и 20.8%, докато в останалите райони е 17-18%.

Страната има най-неблагоприятни стойности на коефициента на естествен прираст за 2011 г.: -5,1% и се нарежда на последно място по този показател (при средно за ЕС 27 +0.8%), като в сравнение с 2010 г. отрицателният естествен прираст се увеличава с 0.5 п.п. Средният коефициент на естествен прираст за периода 2000 – 2010 г. е -5.0%, при минимална, но положителна средна стойност за ЕС 27 от 0.7% за същия период.

Вътрешно регионалните неравновесия в демографското развитие са по-силно изразени на ниво области и общини. Независимо че през 2011 г. всички области в страната имат отрицателен естествен прираст, с най-ниски стойности на коефициентите на естествен прираст са областите София-град (-1.1‰), Варна (-1.5‰) и Сливен (-2.0‰). С най-голямо намаление на населението вследствие на високия отрицателен естествен прираст са областите Видин, Монтана и Перник, в които той достига съответно -15.2, -12.3 и минус 11.3‰.

Предвид характеристиките им, два типа райони имат нужда от целенасочен подход:

райони с изключително негативни демографските тенденции (обезлюдяване и застаряване);
райони с неблагоприятни природни условия и затруднена достъпност (основно планински).

Редица неблагоприятни характеристики на българските райони като силно влошени демографски показатели, риск от бедност, високи равнища на миграция, проблеми със заетостта и получаването на качествени социални услуги, с по-висок интензитет се отбелязват в Северозападен район. Измерената гъстота в него към 31.12.2011 г. е 43.87 души/кв.км при средна 66.01^²⁰⁴ за страната и при идентифицирано от страна на ЕК като критично ниво от 50 души/кв.км Тези показатели са още по-ниски за отделни общини. Обезлюдяването е силно проявено и е резултат в значителна степен от икономически проблеми – липса на заетост, както и на възможността за получаване на качествени образователни, здравни и социални услуги.

Инвестиционните приоритети, подкрепени от ЕСИФ, дават възможност да се предложат интервенции, които да помогнат за намаляване на интензитета на тези проблеми и протичащите силно влошени демографски процеси в тези райони. От особено значение за справяне с неблагоприятни демографски условия са инвестиционните приоритети:

от ЕФРР: подобряване на достъпа до, използването и качеството на ИКТ; развитие и повишаване на конкурентоспособността на малките и средни предприятия; насърчаването на устойчив транспорт (за справяне с отдалечеността); ВЕИ и ниско-въглеродна икономика; насърчаване на социалното включване и борбата с бедността (например инвестиции в здравната и социалната инфраструктура);
от ЕСФ: достъп до заетост за търсещите работа; насърчаване на социалното включване (активното включване, подобряване на достъпа до качествени услуги) и др..

За адресиране на специфичните демографски предизвикателства пред СЗР се предвижда при кандидатстване проектните предложения (по програмите, съфинансирани от ЕСИФ) в горе-посочените области да имат допълнителна тежест при оценката и/или възможност за по-нисък дял собствено финансиране.

Планинските райони в страната обхващат около 60% от територията на България. Част от тях разполагат с условия за зимен туризъм и са развили съответна достъпност и услуги. Останалите се нуждаят от подкрепа, основно насочена към земеделските производители в планинските и други необлагодетелствани райони. Финансирането от ПРСР ще създаде предпоставки за опазване на околната среда, прилагане на добри земеделски практики и повишаване привлекателността на тези райони. Тя ще се допълни от подкрепа за разнообразяване към дейности извън земеделието, като селски туризъм и др. публични мерки по отношение на публичните услуги в населените места, с цел да се предотврати изоставянето на земите и да се поддържат жизнеспособни селски общности в тези райони. Чрез финансирането от програмите за териториално сътрудничество също може да се адресират неблагоприятните природни условия, например в района на Родопите.

РАЗДЕЛ 4

ИСУН

Съществуващи функционалности

През програмния период 2007-2013 г. за всички оперативни програми, финансирани от Структурните и Кохезионния фонд, България използва единна информационна система за управление и наблюдение (ИСУН). Системата е реализирана изцяло като Интернет базирано приложение. То се състои от страници за въвеждане и преглед на информация, съдържащи потребителски инструменти, характерни за Интернет страници: падащи менюта, прозорци, области за въвеждане на текст, командни бутони, йерархични списъци, падащи списъци за избор, дати, опциoнни (радио) бутони и др. Системата съхранява пълна история за всички промени в данните и позволява генерирането на исторически справки, както и пълно проследяване на хронологична последователност от промените на записите, всеки от които съдържа доказателство за изпълнено действие в нея.

Софтуерът на системата e разделен на функционални модули, позволяващи модификация, допълване на нови модули или пълна подмяна на модули без необходимост от внасяне на изменения в останалите и в базисния софтуер на системата. Модулите на системата са: Регистрация, Оценка, Договори, Управление на проекти, Финансов модул, Интерфейс със SAP, Интерфейс с ИСАК и АКСТЪР-ПОПАЙ, Интерфейс с ТГС, Модул Наблюдение, Нередности и проверки на място, Параметри, Системна информация, Електронни услуги, Специализирани инструменти, Модул за публична информация, Интерфейс с SFC 2007. В системата са изградени и функционалности, свързани с предоставянето на електронни услуги за кандидати и бенефициенти, които могат да бъдат използвани през програмния период 2014-2020 г. ИСУН позволява електронното подаване на предложения и електронното подаване на отчети за изпълнението на проекти чрез системата.

България ще продължи да използва настоящото приложение и през периода 2014-2020 г., като в него ще бъдат извършени променени, за да отговаря на новите нормативни изисквания. По този начин ще се минимизират разходите за развитие на приложението, ще се избегне забавяне в стартирането на оперативните програми, свързано с разработването на нова информационна система, ще се минимизира нуждата от провеждане на обучения за потребителите от администрацията и по-голямо внимание ще може да бъде обърнато на обучения за кандидати и бенефициенти. Информационната система, която ще бъде използвана през следващия програмен период, ще носи името ИСУН 2020.

Достъпът на потребителите до системата е Web-базиран — чрез стандартен Web-браузер на потребителските работни станции и не е необходимо да бъде инсталиран никакъв специфичен за системата софтуер. За използването на функционалностите за електронни услуги единственото условие е бенефициентът да разполага с електронен подпис. Това изискване е свързано с националните и европейските правила за електронния документ, съгласно Закона за електронния документ и електронния подпис и Директива 1999/93/ЕС, според които за да се гарантира автентичността на даден документ, следва да се използва квалифициран електронен подпис. Системата извършва проверка на валидността на подписа и идентифицира потребителя, без да е нужно създаването на нови потребителски профили, което може да се счете за улеснение на всички потребители.

Осигуряването на функционалност за електронно кандидатстване не е включено като изискване към държавите членки, но следва да се отбележи, че създаването и използването на тази функционалност е добре прието от всички участници в процеса и води до допълнително редуциране на административното бреме. България е постигнала напредък в този процес, тъй като електронното кандидатстване се използва в почти всички оперативни програми. Освен редуциране на административното бреме на етап подаване на апликационна форма, електронното кандидатстване е много добра предпоставка за осъществяване на цялостна е-комуникация за изпълнението на проекта.

Изградената функционалност за бенефициентите обхваща и етапа на отчитане на изпълняваните проекти. За използването на услугите за електронно отчитане е необходимо бенефициентът да подаде искане до съответния УО/МЗ, като по този начин се упълномощава дадено лице да извършва дейности по отчитане на даден проект. След одобрение на заявлението, потребителят получава достъп до съответните договори и при избор на някой от тях може да преглежда пакетите отчетни документи или да създава нов такъв за желан период. За всеки пакет отчетни документи се генерира регистрационен номер, който преминава от статус „Регистриран” в „Предаден”. При регистриране на нов пакет отчетни документи може да се въвеждат следните видове документи: Технически доклад за напредък, Финансов отчет, Искане за плащане.

С оглед отчитането на проекти, чрез системата могат да се подават Технически доклад, Финансов отчет и Искане за плащане. Предвидена е възможност и за прикачване на документи към тях, като всички файлове трябва да бъдат подписани с цифров сертификат, като сигнатурата се прикача като отделен файл. Към настоящият момент се разработват допълнителни функционалности на системата по отношение на Финансовия отчет, които да позволят въвеждането на по-голям обем структурирана финансова информация включително и детайлен бюджет на проектното предложение, информация за използваните човешки ресурси и информация за разходооправдателните документи, включени в искането за плащане. След успешен запис на Технически доклад, Финансов отчет и Искане за плащане се извършва предаването на пакета документи, като по този начин данните от него стават видими за Управляващия орган. След предаване, кандидатът не може да прави корекции по пакета. Потребителят има опция за преглед на статуса на отчетните документи и на договора.

Нужди от развитие на софтуерното приложение

През програмния период 2007-2013 г. структурираната информация, налична в информационната система е ограничена, тъй като тя трябва да се поддържа от всички оперативни програми. В допълнение е налице несъответствие между различните образци на документи, изисквани от управляващите органи, и структурираната информация и образците поддържани в системата. По тази причина е налице практика едновременно с попълването на структурирана информация да се подават и допълнителни документи свързани с отчитането на проекта, които в голяма степен преповтарят информацията въведена в ИСУН 2020. При запазване на до сега съществуващия модел за поддържане само на основна информация в ИСУН 2020, рискът от въвеждане на дадена информация повече от веднъж е висок. За минимизирането на този риск и за цялостното намаляване на административното бреме е необходимо да бъдат създадени единни унифицирани образци на документи, които да бъдат възприети и използвани както от УО на всички оперативни програми, така и да бъдат въведени в информационната система. За осигуряване на нормалната работа на системата и спазването на изискванията за осигуряване на електронна комуникация, като информацията се въвежда само веднъж, е необходимо да бъдат създадени унифицирани образци на следните документи:

във връзка с кандидатстването: образец на Формуляр за кандидатстване. Към настоящия момент има разработен единен формуляр за кандидатстване, който обхваща доста ограничена част от изискваната от кандидатите информация, поради което се налага останалата част от проектното предложение да бъде подадена в отделни файлове. С оглед преодоляването на посочения диференциран подход ще бъдат създадени унифицирани уеб-форми, обхващащи всички необходими за кандидатстване полета. Информацията във формуляра за кандидатстване ще се използва и през целия период на изпълнение на проекта, включително в случите на неговото изменение;
във връзка с отчитането: образци на Искане за плащане, Финансов отчет и Технически отчет. Създаването на унифицираните форми ще доведе до минимизиране риска от подаване на една съща информация за техническото изпълнение на проекта повече от веднъж, ще облекчи бенефициентите, изпълняващи проекти по различни оперативни програми премахвайки разликите между тях и цялостно ще подобри работата на системата

Създаването на посочените унифицирани форми е една от основните задачи свързани с развитието на системата за следващия програмен период.

Използването на електрони услуги предоставя множество възможности за намаляване на разходите, свързани с кандидатстване и отчитане на проекти, подобряване на комуникацията между администрацията и ползвателите на услуги, стандартизиране и опростяване на процесите. Наличната услуга за електронно отчитане осигурява значително намаляване на административното бреме и разходите на бенефициентите, тъй като този етап обхваща близо 75% от документооборота, генериран при изпълнението на даден проект.

В процеса на комуникация между бенефициентите и администрацията освен на етапите на кандидатстване и отчитане, са идентифицирани и следните други етапи, които до момента не са отразени в информационната система.

Към настоящия момент цялата кореспонденция, свързана с изменението на проекти, се осъществява на хартиен носител. Същевременно, след получаването на подобно искане, служителите на УО следва да отразят в системата съответното изменение. Тези обстоятелства водят до забавяне и генериране на допълнителни разходи за бенефициента за окомплектоване на необходимата документация. От друга страна, служителите на УО изразходват времеви и човешки ресурс за въвеждане на информация, която може да бъде получена директно от бенефициента. За всяко одобрено изменение на проект в хронологичен ред се поддържа одитна следа за извършените промени. Тъй като изменението е част от изпълнението на проекта, в информационната система следва да се предвидят действия, позволяващи на бенефициентът да модифицира своя проект по електронен път. За целта следва да бъдат изпълнени следните условия:

Да бъде създаден образец на формуляр за кандидатстване, които да е общ за всички оперативни програми и да се поддържа от ИСУН 2020 под формата на структурирана информация, а не под формата на прикачени файлове;
Да се създаде функционалност в ИСУН 2020, позволяваща бенефициентът да изпраща искане за изменение на проект, като за целта се използват наличните в системата данни и на тяхна база се генерира променена апликационна форма;
Да се предостави възможност на УО/МЗ да одобри, отхвърли или върне за корекции подаденото искане за промяна по електронен път.

При изпълнението на проект бенефициентът и органите, отговорни за управление и контрол на програмите, комуникират и в други случаи освен при изменението или отчитането на проекти. Типични примери за подобна комуникация са:

провеждането на процедура за предварителен контрол на тръжна документация;
изпращането на уведомление за наложена финансова корекция;
изпращането на уведомление за предстояща проверка;
искане за предоставяне на информация.

За осигуряване на електронна комуникация в тези и други подобни случаи, ИСУН 2020 следва да предоставя възможност за обмен на официални документи между бенефициента и УО, СО и ОО по електронен път. Функционалността следва да отговаря на изискванията на Закона за електронно управление и наредбите към него, включително за надеждното съвместно поддържане на електронни документи и документи на хартиен носител. Системата следва да предоставя възможност за обмен на структурирани XML документи, документи подписани с електронен подпис и на сканирани копия на документите. Потребителите на системата следва да имат възможност да изпращат и приложения към документите, използвайки системата.

От друга страна, ИСУН 2020 следва да предоставя възможност за обмен на данни с деловодните системи използвани от административните структури потребители на системата, като по този начин ще бъдат спазени националните изисквания за документооборота в административните структури.

Освен изброените нужди за развитие на системата, за осигуряване на добрата работа на системата и нейните потребители е необходимо да бъдат преработени няколко от съществуващите функционалности с цел подобряване на визуализацията. За целта в системата ще бъде предоставена възможност за визуализация на цялостната информация за даден проект, както и ще бъде създадено досие на проекта, където да се визуализират всички прикачени документи, свързани с изпълнението му.

Други действия за осигуряване на електронен обмен на данни

За успешното имплементиране на електронен обмен на данни, освен описаните промени в информационната система е необходимо да бъдат предприети и други допълнителни стъпки. Постигането на заложената цел за намаляване на административната тежест по същество произтича не само от функционалността на информационната система, но и от начина за нейното използване от страна на администрацията. В тази връзка е необходимо отделните заинтересовани административни структури, като УО, ОО, СО и други, при планиране и програмиране на работата си, в това число и при изготвяне на съответните нормативни, планови и вътрешни документи, да заложат процесни подходи за намаляване на административната тежест с помощта на ИСУН 2020.. Ефективното използване на системата изисква на нея да се гледа не само като на комуникационен канал за осъществяване на кореспонденция, а като на силен функционален инструмент за намаляване на бюрократичните изисквания, както по отношение на работата с бенефициенти, така и в работата между отделните институции. За целта всички институции следва да имат единен координиран подход за използването на ИСУН 2020 и отразяването на нейните функционалности в процедурите им.

За успешното функциониране на една информационна система е необходимо да бъдат осигурени адекватни обучения за нейните потребители. Голяма част от служителите на органите, отговорни за управление и контрол на програмите, са запознати с функционалностите на информационната система и нямат нужда от допълнителни обучения за използването на системата през програмния период 2014-2020 г. Затова обученията за работа с ИСУН 2020 ще бъдат основно насочени към бенефициентите на оперативните програми. Следва да се подчертае, че обучения за- бенефициенти вече са провеждани, като те ще продължат и през 2013 г. и ще се провеждат текущо най-рано до 2015 г.

Обобщение на планираните действия, за да се позволи електронен обмен на данни между бенефициентите и органите, отговорни за управление и контрол на програмите, включително индикативни срокове за изпълнението им, е представено в Приложение № 9.

ИСАК

Съществуващи функционалности

В Държавен фонд „Земеделие” е разработена и функционира Интегрирана система за администриране и контрол. Достъпът, оперирането и съхранението на информацията в системата се прилага в съответствие с информационните политики на ДФЗ.

Към настоящия момент е създаден интерфейс за осъществяване на електронен обмен на данни между ИСУН, ИСАК и Системата за наблюдение на проекти по ОПРСР – Акстър-Попай.Интерфейсът между ИСУН и ИСАК обхваща ежедневно предаване на данни чрез xml-файлове от ИСАК и съхраняването им в ИСУН. По този начин има подробна информация за кандидатите, проектите и сключените договори по ОПРСР. Преносът на данните се осъществява чрез ограничен достъп до конфигурирано уеб пространство на сървър, където се съхраняват/достъпват файловете системата ИСАК. Функционалността на ИСУН е разширена с възможности за извеждане на информация, която се използва от експерт за проверка за двойно финансиране на проекти от ОПРСР. Достъпът на потребители на ИСАК до подобна справка чрез ИСУН е осъществен чрез създадени потребителски профили с права за достъп само до съответната консолидирана информация.

Предвидена е възможност за управление на промените в Информационната система ИСАК при възникване на необходимост от усъвършенстване, надграждане и създаване на нови модули.

Модул ”Селски райони” в ИСАК

Направление „Договориране”

Дирекция „Договориране по прилагане на мерките за развитие на селските райони” в ДФ „Земеделие” – Разплащателна агенция е отговорна за извършване на административните проверки от делегираните функции по обработка на подадените заявления за подпомагане по мерките от ПРСР. Обработката на заявленията за подпомагане по ПРСР се извършва в модул ”Селски райони”, направление „Договориране” на ИСАК.

От август 2011 г. е въведена така наречената безхартиена система на работа и информацията от извършените проверки се попълват и съхраняват само и единствено в ИСАК в електронен формат, като има възможност прикачване и съхраняване на документи.

Направление „Оторизация”

Дирекция „Оторизация“ на плащанията по прилагане на мерките за развитие на селските райони” в ДФ „Земеделие” – Разплащателна агенция е отговорна за извършване на административните проверки по обработка на подадените заявки за плащане по мерките от ПРСР. Обработката на заявките за плащане се извършва в модул ”Селски райони”, направление „Оторизация”.

Системата позволява въвеждане и обработка на данни, свързани с идентифицирането на кандидатите, обработка на представената документация и проверка на съответствието с изискванията на утвърдени нормативни актове, създаване и прикачване на работни листа, писма и документи, попълване на контролни листа за проверка за окомплектованост и съответствие с критериите за допустимост/финансиране, контролни листа за посещение/проверка на място. ИСАК позволява както генериране на дефинирани справки по предварително зададени критерии, така и извеждане на статистическа информация.

Модул ”Рибарство и аквакултури” в ИСАК

Обработката на заявките за плащане по мерките от Оперативната програма за развитие на сектор „Рибарство” се извършва в създаден за нуждите на дирекция „Рибарство и аквакултури” модул в ИСАК и преминава през следните етапи:

Регистриране на подадените от бенефициентите заявки за плащане;
Проверка за окомплектованост на заявките за плащане;
Проверка за съответствие с критериите за допустимост;
Проверка на място, извършвана от дирекция „Технически инспекторат”
Оторизиране на заявките за плащане;
Поддържане на регистри и извличане на статистическа информация;
Архивиране и физическа сигурност на документите;

Модулът е разделен по различните мерки в зависимост от вида на плащането - авансово, междинно, окончателно. Системата позволява въвеждане и обработка на данни, свързани с идентифицирането на потенциалните бенефициенти, обработка на представената документация и проверка на съответствието с изискванията на утвърдени нормативни актове, създаване и прикачване на работни листа, писма и документи, попълване на контролни листа за проверка за окомплектованост и съответствие с критериите за допустимост, контролни листа за проверка на място до дирекция „Технически инспекторат”, извеждане на статистическа информация за показателите на одобрените и отхвърлените проекти.

Системата, след като идентифицира оторизирания потребител, отбелязва кои данни и кога е въвел или променил. За дефиниране и извикване на справки по въведените данни и документи от системата от главното меню има достъп до съответните регистри, които предоставят справки или статистическа информация за регистрираните проекти. Системата позволява достъп до предварително дефинирани обекти, като може да се задават филтри и ограничения, за да се получи желания отчет.

Работа на Сертифициращия орган с информационните системи по ОПРСР

В съответствие с процедурата за управление на промените в информационната система ИСАК е разработен отделен модул към направление „Рибарство и аквакултури”. В модула се извършват административните проверки на верифицираните разходи за отчетния период, подадени за сертифициране от УО, чрез Доклади по верификация и декларация за допустимите разходи; съставят се сертифицирани отчети за разходи по ОПРСР и заявки за плащане към ЕК; въвеждат се данни и се съставят контролните листа от проверки на място извършани от Сертифициращия орган при УО/МЗ и бенефициента; извършат се проверки на месечна база на счетоводната информация за извършените плащания и поддържания регистър на отписани и възстановени, подлежащи на възстановяване и невъзстановими суми.

На УО и ОО е предоставен достъп в режим на наблюдение до базата от информация на Сертифициращия орган по ОПРСР в ИСАК. Служителите на Сертифициращият орган имат осигурен достъп до всички модули, използвани от Междинното звено в режим „само за четене”. Чрез достъпа се осигурява информация по отношение на обработката и движението на заявките за плащане, необходима за изпълнение на функциите на СО, като например: постъпилите заявки за плащане; резултати от проверки на място; сумата на субсидията за всеки бенефициент и типа на субсидията; извършената оторизация и документите към нея; информация относно регистриране и администриране на нередности и др. Сертифициращият орган има достъп за наблюдение и до информационната система на УО „Акстър-Попай”, чрез която черпи информация за договорираните средства по ОПРСР на ниво проект и всички извършени контролни процедури, предоставяне на допълнителна информация от бенефициентите, анексиране на договори, проверки на място и мониторинг на изпълнението.

АКСТЪР ПОПАЙ

Съществуващи функционалности

Системата АКСТЪР ПОПАЙ е предназначена за управление на европейски проекти за нуждите на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури. Тя служи за регистриране на заявления за кандидатстване от териториалните звена, последващо въвеждане на проекти от служители в централното управление на ИАРА, извеждане на стандартни регистри и изготвяне на различни справки за заявления и проекти от упълномощени служители. Софтуерният продукт осигурява автоматизиране на процеса на приемане, регистрация и оценяване на проектите по ОПРСР, като по този начин създава стабилна основа за управлението и мониторинга на програмата.

Системата позволява регистрация и обработка на проектни предложения, чрез въвеждане на подадената за проекта и бенефициента информация. След като конкретно проектно предложение бъде насочено за изпълнение/обработка, потребителите виждат какви проекти са им дадени за обработка и кой на какъв етап от изпълнение е достигнал.

В системата се въвеждат данни за всички бенефициенти и да се коригира информацията за съществуващи бенефициенти. Създадена е възможност за генериране на справки за всички проектни предложения, включващи име на кандидатите, кратко описание на проектите, мярка, размер на безвъзмездна финансова помощ, статут на проекта, данни за одобрените суми. Системата позволява също експортиране на данните към формат excel.

Нужди от развитие на софтуерното приложение и планирани действия

С цел подобряване обслужването на гражданите и бизнеса чрез ускоряване на процесите по администриране и разглеждане на проектните предложения и с оглед предоставяне на информация по електронен път предстои създаване на публичен информационен портал, обслужващ кандидатите по ОПРСР. Предвижда се усъвършенстване на системата чрез разработка на допълнителни модули за управление и контрол, включително и за изпълнение и наблюдение на Местните стратегии за развитие. Ще бъде осигурена възможност за обработка и обмен на данни със системата ИСАК.Допълнително се предвижда изграждане на модули и поддръжка на софтуерна система за обработка и наблюдение на проекти по Оперативна програма „Морско дело и рибарство“ 2014 – 2020 г.

1 Когато източникът на статистически данни не е посочен, се приема, че за данни, касаещи България, това е НСИ, а за данни за ЕС 27 – Евростат.

2 Доклад за здравето за 2012 г. на Министерство на здравеопазването; Анализ на състоянието и факторното развитие на МСП в България, 2011-2012 г., ИАНМСП; Актуализирана национална стратегия за демографското развитие на населението в Република България 2012-2015 г.; Аграрен доклад на МЗХ, 2012 г.; Национална стратегия за развитие на научните изследвания 2020 г.

3 Цитираните в анализа данни от Country Fact Sheet са отбелязани в курсив.

4 http://ec.europa.eu/regional_policy/what/future/pdf/partnership/bg_position_paper_bg.pdf

5 С РМС № 439 от 1 юни 2012 г. е приет Трети национален план за действие по изменение на климата за периода 2013-2020 г., където националната цел е 16%: стр. 9: „За България е определен индивидуален ангажимент, позволяващ увеличаване на емисиите с 20% спрямо нивото им от 2005 г. Националните цели на държавите-членки за дял на ВЕИ в крайното енергийно потребление към 2020 г. варират от 10% до 49%. Целта на България е определена на 16%, в т.ч. 10% дял на био-горивата в крайното потребление на транспортни горива.“

6 По данни на НСИ – 1 673 хил. души за 2011 г.

7 По данни на Националния статистически институт

8 По данни на Евростат

9 По предварителни данни от НСИ и Евростат

10 Национална програма за реформи, актуализация 2013 г.

11 Regional Yearbook 2012

12 Конвергентна програма на Република България 2013 – 2016 г., актуализация април 2013 г.

13 по данни на МРРБ от септември 2012 г.

14 Eurostat, News Release, 80/2011 - 8 June 2011, Population projections 2010-2060

15 Bloomberg rankings. The world's healthiest, www.bloomberg.com

16 По данни на Евростат

17 По данни на Евростат, 2009 г.

18 Доклад за здравето, МЗ, 2011 г.

19 Острата липсата на средства за живеене в отделни случаи води до възползване от системата за получаване на инвалидна пенсия.

20 проведено от Световен консорциум за изследвания на психичното здраве: http://www.hcp.med.harvard.edu/wmh/

21 http://ncphp.government.bg/files/2012_1_GURNALNCPHA.pdf, стр. 40-52

22 Eurobarometer 72.3. Sport and Physical Activity. Special Eurobarometer 334 / Wave 72.3 – TNS Opinion & Social. Brussels. 2010.

23 В Доклада за глобална конкурентоспособност 2012 - 2013 на Световния икономически форум, разглеждащ 144 страни

24 най-вече официални такси, материали, учебници и др., като не се отчитат евентуални неформални плащания

25 Изследване на образованието и обучението за възрастни, НСИ, 2011 г.

26 Национална стратегия за демографско развитие на населението в РБ 2012 – 2030 г.

27 Евростат, Low reading literacy performance of pupils

28 Национална стратегия за демографско развитие на населението в Република България 2012-2030 г.

29 По данни на МОМН, проект „Наука и бизнес”, Област на интервенция 3.3. Укрепване на връзките между институциите за образование и обучение, научноизследователския сектор и бизнеса, ОПРЧР 2007 - 2013

30 Оценка на въздействието на Националната стратегия за УЦЖ за периода 2008 – 2013 г.

31 Проект „Нова възможност за моето бъдеще”, изпълняван от Министерството на образованието, младежта и науката (МОМН) и финансиран от Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”, BG051PO001-4.3.03 „Създаване на система за идентифициране и признаване на неформално придобити знания, умения и компетентности”

32 По данни на НСИ, ревизирани за 2011 г.

33 По предварителни данни на НСИ към 31.12.2012 г.

34 Източник: Население и демографски процес 2011 г., НСИ.

35 За ЕС 27 – непроменен за 2010 г. и 2011 г. – 68,6%, По ревизирани данни на НСИ: 63,1%

36 По ревизирани данни на НСИ.

37 По предварителни данни на НСИ за 2012 г.

38 Годишник 2011 г., Агенция по заетостта, МТСП

39 По ревизирани данни на НСИ за 2011 г. и предварителни за 2012 г. – 417.3 хил.д.

40 Съгласно Евростат коефициентът на безработица в България за 2011 г. е 11,3%

41 По данни на НСИ, Наблюдение на работната сила

42 Данните в различните официални източници по този показател се различават. Съгласно Евростат младежката безработица за 2011 г. в България е 25,0%, при средна за ЕС 27 21,4%.

43 Националната инициатива „Работа за младите хора в България” (Инициативата) ще се реализира през периода 2012 – 2013г.

44 Национален план за действие по заетостта през 2012 г., МТСП

45 По данни на Българска стопанска камара

46 По данни на Евростат линията на бедността е 295 лева. Следва да се има предвид, че съгласно методиката на Евростат линията на бедност представлява 60% от средния общ разполагаем нетен доход, като се използват данни от EU-SILC. В МТСП се използва друга методика при която водеща е структурата на потребление на хранителни и нехранителни стоки (разпределение при първите два децила) и 2700 килокалории дневен прием. Линията на бедността представлява медианния общ нетен еквивалентен доход, който удовлетворява тези критерии. Данните, които се използват са от Наблюдението на домакинствата, извършвано от НСИ и са за предходната година.

47По данни от Евростат процентът на населението в риск от бедност или социално изключване за 2010 г. е 41,6%, а за 2011 г. нараства до 49,1%. В абсолютен брой съответно 3 145 хил. души и 3 694 хил. души. (б.р.: населението в риск от бедност или социално изключване за 2010 г. е 49,2%, а за 2011 г. намалява до 49,1%. В абсолютен брой съответно 3 719 хил. души и 3 693 хил. души. Данните за България в EU-SILC 2010 бяха ревизирани заради промяна в един от показателите, формиращи индикатора за материални лишения)

48 Според последните данни от Евростат прогнозната стойност за ЕС-27 е 16,9%, като в нея не са включени данни за Ирландия.

49 Монетарна бедност

50 По изчислени данни от НСИ за 2011 г.

51 По информация от Института за пазарна икономика

52 Национална стратегия за намаляване на бедността и насърчаване на социалното включване 2020

53 По изчислени данни от НСИ за 2011 г.

54 Във връзка с поставените цели по ключови области в стратегията „Европа 2020” от изследването на доходите и условията на живот (EU-SILC) се изчислява комбиниран показател за регулярен мониторинг на напредъка на страните при изпълнение на националните подцели. Показателят включва лица, живеещи в риск от бедност, с материални лишения, и в домакинства на безработни или с нисък интензитет на икономическа активност.

55 Europe 2020 target: Poverty and social exclusion – active inclusion strategies; EC services, 2012

56 Годишен актюерски доклад 2012 г., НОИ

57 Националната стратегия на Република България за интегриране на ромите (2012 - 2020)

58 Към 2011 г.

59 Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания, ратифицирана от България на 26.01.2012 г.

60 Сериозен дял от българските „големи” предприятия са такива само по критерий „численост на персонала”, но не и съгласно праговете за „оборот”, според които биха били МСП. Причините за това основно са амортизирани технологии, засилено ползване на човешки ресурс предвид типа дейност или законодателни ограничения.

61 По данни на НСИ „Пазар на труда” и „Статистика на предприятията”

62 По данни на МИЕТ

63 в т.ч. 91,2 % микро предприятия; 7,3 % малки предприятия и 1,3 % средни предприятия

64 Данни на НСИ, вкл. промишлеността, строителството, търговията и услугите (NACE Rev. 2, раздели B — J, L, M и N)

65 Анализ на МИЕТ от 2011 г.

66 По официални данни на НСИ, през 2011 г. общият брой на заетите в страната е 2 066 537 като от тях 514 167 са в такива с персонал над 250 души..

67 персонал между 250 и 3 000 човека, оборот под EUR 50 000 000 и стойност на активите под EUR 43 000 000

68 брой МСП на 1000 души

69 2.5% от микропредприятията в България при 10% средно за ЕС и 29% при МСП при 59% средно за ЕС по данни от SBA Fact Sheets 2012

70 Национална програма за развитие: България 2020“, стр. 267

71 „Висше образование и рейтингова система на висшите училища в България: състояние, проблеми и перспективи“, Институт за изследване на обществата и знанието (Ноември, 2012 г., БАН).

72 Към 31.12.2011 г. само 20,74 % от средствата по ОПРКБИ 2007-2013 са сертифицирани (Годишен доклад за изпълнението на ОПРКБИ за 2011 г.), а към 31.12.2010 г. са само 17.32 % (Годишен доклад за изпълнението на ОПРКБИ за 2010 г.)

73 Данни по SBA Fact Sheets 2012

74 лека промишленост, ХВП, фармацевтика, производство на желязо и стомана и др.

75 Данни по SBA Fact Sheets 2012

76 Данни по SBA Fact Sheets 2012

77 Доклад за глобалната конкурентоспособност 2012 – 2013, Световен икономически форум

78 http://www.doingbusiness.org/rankings. Анализът се отнася за условията през 2011 г.

79 http://www.doingbusiness.org/data/exploreeconomies/bulgaria/2013

80 Приоритетните направления са избрани съобразявайки ги с идентифицираните приоритетни области/сектори в рамките на редица други изследвания от последните няколко години: МИЕТ (анализ на приоритетните сектори за привличане на инвестиции, по поръчка на БАИ); анализ на МФ за секторите с потенциал на развитие; Проект на Стратегията за интелигентна специализация на България; и др.

81 Секторите отбрана и сигурност поради своята специфика се разглеждат отделно. С подкрепата от Фонд за научни изследвания, чието финансиране е със средства от държавния бюджет на Република България ще се инвестира в развитие на фундаменталните изследвания. Намеренията са те да бъдат развивани на програмно-конкурсен принцип, както в приоритетните направления, така и във всички области на познанието.

82 публикация на Европейски институт по бизнес администрация (INSEAD)

83 съгласно Country Fact Sheet за 2006-2007 г. съответно 2,3% при максимален индекс 265,4%, при среден за ЕС27 = 100%; European Commission, Directorate-General Regional Policy

84 За сравнение във Финландия са 109; по данни на Европейското патентно ведомство

85 За сектора на селско, горско и рибно стопанство намалението е до 43%, което представлява повече от двукратно намаляване на изследователите

86В Северозападен регион се изразходват едва 3,2% от общите разходи за НИРД, а вложените средства в научни продукти от предприятията са под 2% от общите разходи на предприятията в страната.

87 Европейски институт по бизнес администрация (INSEAD)

88 Доклад за Стратегията за интелигентна специализация на България, февруари 2013 г., Световна банка

89 По данни на НСИ

90 В т.ч. комуникационни мрежи високопроизводителни компютри, ГРИД мрежи, центрове за съхранение на данни и др.

91 организация с нестопанска цел, която осигурява достъп на университети и научни организации до европейски и световни изследователски мрежи, чрез високоскоростна информационна инфраструктура

92 предоставя изчислителни ресурси и услуги за провеждане на НИРД в области като изчислителна химия, изследване на наноструктури, молекулярна и клетъчна биология, фармация, медицина, опазване на околната среда и климатични промени, индустрия, финанси и др.

93 Прогнозни данни на Евростат за 2009 г.

94 По данни от Country Fact Sheet този процент е 68,0%

95 Статистически справочник 2010, НСИ стр. 271.

96 По данни на дирекция „Агростатистика” в МЗХ

97 Eurostat 2009а, р. 110.

98 При изчисленията за достигане на цифрите е ползвана следната методика: изважда се стойността на вноса от стойността на износа на конкретната група стоки за 2000 година и за 2011 година.

99 по данни от Преброяване на земеделските стопанства 2010 (ПЗС’2010)

100 по данни от Междинна оценка на Оперативна програма за развитие на сектор „Рибарство” на Република България (2007 – 2013 г.) Окончателен доклад

101 по данни от доклада за наличието на свръхпроизводство на аквакултури в Република България във връзка с прилагането на чл. 28, ал. 5 от Регламент 1198/ 2006 на Съвета от 27 юли 2006 година за Европейския фонд за рибарство за 2012 г.

102 по данни от Годишния доклад за изпълнение на ОПРСР (2007-2013) за 2011 г.

103 по данни от годишния доклад на България за усилията през 2011 г. за постигане на устойчив баланс между риболовния капацитет и риболовните възможности

104 според регистъра на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултура

105 Очакват се допълващи данни за сектора предвид разработването на Обща транспортна стратегия.

106 Стратегия за развитие на транспортната система на Република България до 2020, 2010 г.

107 Към 30.09.2012 г.

Каталог: upload -> docs -> 2013-05
docs -> І. Административна услуга: Издаване на удостоверение за експлоатационна годност (уег) на пристанище или пристанищен терминал ІІ. Основание
docs -> I. Общи разпоредби Ч
docs -> Закон за изменение и допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България
docs -> Закон за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси
docs -> Наредба за системите за движение, докладване и управление на трафика и информационно обслужване на корабоплаването в морските пространства на република българия
2013-05 -> Техническо задание за техническа поддръжка на информационни дейности, свързани с държавните зрелостни изпити (дзи) за учебна година 2012/2013 година
2013-05 -> Иновации и социално предприемачество Проф дсн Начко Радев вту св св. Кирил и Методий
2013-05 -> Програма за развитие на селските райони 2014-2020 Г

Изтегляне 3.74 Mb.

Сподели с приятели:

1 ... 16 17 18 19 20 21 22 23 24