Интегрирани териториални инвестиции (ИТИ)

3.1.2 Интегрирани териториални инвестиции (ИТИ)

3.1.3 Устойчиво градско развитие

• 
  Подкрепа на всички градове от 1, 2 и 3 ниво според модел „Умерен полицентризъм” от НКПР (39 на брой). При тяхното определяне са взети предвид и европейски класификации, основно разработките по ESPON.
  
• 
  Подкрепа на градове от 4-то ниво, които отговарят на няколко допълнителни критерия:
  

• 
  да бъде разположен на основна или второстепенна ос на развитие;
  
• 
  да бъде разположен в периферна територия (крайгранична или вътрешна), за да осъществява връзки със съседни територии, в т.ч. и извън страната;
  
• 
  да играе роля на обслужващ център за повече от една община;
  
• 
  по възможност във всяка област освен областният център, да има поне още един подкрепен град.
  

• 
  При избора на градове за подкрепа от 4-то ниво се вземат предвид и национални класификации, както и класификацията по нива на НКПР в частта й предвиждания за бъдещи периоди, а именно:
  

• 
  включен в предвижданията и тенденция към преминаване към по-високо ниво;
  
• 
  категория 2 или 3 от категоризацията на Единния класификатор на административно-териториалните и териториални единици.
  

• 
  определяне на зони за въздействие, включващи система от взаимосвързани дейности, които целят трайно подобрение на икономическото, социалното и екологичното положение на градската зона и града като цяло;
  
• 
  разработени интегрирани планове за съответните зони, съдържащи проекти за градски територии и/или подсистеми в неудовлетворително състояние, с негативни тенденции в развитието и/или с нереализиран потенциал за привличане и координирано управление на разнородни инвестиции и подпомогнати от ЕСИФ;
  
• 
  постигане на синергия между действащи или в процес на актуализация стратегически планови документи за интегрирано устойчиво регионално и местно развитие, секторни политики, програмни документи и устройствени схеми.
  

Развитието на градовете ще допринесе за увеличаване на възможностите им за насърчаване на развитието и растежа, както и за ускоряване на реализацията на икономическия, социален и териториален потенциал на заобикалящите ги територии и по-слабо урбанизираните области. При липса на големи градове в регионите, ще се стимулират средните и по-малки градове, с което да се намали ефектът от моноцентричния модел, дисбалансите в развитието на териториите и обезлюдяването. Подкрепата ще се фокусира върху набор от приоритетни за развитие качествени социални, здравни, образователни и културни услуги за повишаване на заетостта и стимулиране на общото икономическо развитие.

На етап изпълнение се предвижда между УО на ОПРР и конкретните бенефициенти (67 общини) да се подпишат договори за безвъзмездна финансова помощ, чрез които се делегират правата за избор на проекти от страна на общините. Градовете ще имат право сами да определят предварително приоритетните си обекти, а управляващият орган запазва правото си да извършва оценка и окончателна проверка за допустимост на операциите, преди те да бъдат финално одобрени за изпълнение.

3.1.4 Основни приоритетни области за сътрудничество

Досега опитът на България показва, че ЕТС има най-силно влияние върху качеството на природната среда и управлението на рисковете, качеството на живот, изграждане на инфраструктура (предимно дребно-мащабна), повишаване на капацитета за съвместно планиране, предоставяне на услуги (вкл. културни) и обучения, туристическа промоция и промоция на сравнителните предимства на районите. За периода 2014-2020 г. на база опита са идентифицирани следните приоритетни сфери за сътрудничество:

• 
  Насърчаване на заетостта и подкрепа за мобилността на работната сила е много важен приоритет в развитието на граничните райони, преобладаващата част от които се характеризират със значително по-ниски равнища за заетост, ниска квалификация на работната сила, ниска адаптивност, свързана с конкуренцията на пазара, силно ограничени възможности за работа и достъп до важен градски център. В допълнение към интервенциите в рамките на националните програми, дейностите по териториално сътрудничество могат да адресират допълнителни и специфични за конкретния район предизвикателства или неоползотворени възможности.
  
• 
  Подкрепата за съвместни дейности по отношение на образованието, уменията и ученето през целия живот е в тясна връзка със заетостта. Допълнителна добавена стойност от тези интервенции се очаква в резултат на реализирани съвместни инициативи за обучение на младите хора и тяхната успешна професионална реализация (предвид необходимостта да се адресира младежката безработица); обмен на добри практики за намаляване дела на преждевременно напусналите училище, особено сред определени групи в неравностойно положение, което е обща цел във връзка с Европа 2020; внедряване на успешни нови форми и технологии на обучение, създаване на мрежи между институции, стопански субекти и учебни заведения, обмен на образователни и обучителни практики и стажове.
  
• 
  Стимулиране на предприемачеството, преодоляване на структурните проблеми и повишаване на конкурентоспособността. Ще се подкрепя насърчаването на предприемачеството, новите технологии и бизнес модели за стимулиране на иновациите, както създаването на мрежи между изследователските и технологични центрове в бизнес сектора, сътрудничеството в подкрепа на МСП и човешкия капитал.
  
• 
  Опазването на природното и културното богатство и като цяло местните ресурси предполага сътрудничество в сферите на биоразнообразие, ресурсна ефективност, „зелен“ растеж и икономика. Трансграничните и транснационални туристически концепции и проекти ще продължат да носят ръст, напр. в областта на насърчаване на трансгранични туристически мрежи и разнообразяване на съществуващите трансгранични туристически услуги и инфраструктура, насърчаването на алтернативни форми на туризъм от екологичен и културен интерес, обучение на персонала и др. Подкрепата на мрежи за сътрудничество за насърчаване на културни ресурси е от съществено значение в трансграничните региони (музеи, археологични, културни и природни обекти, и др.).
  
• 
  Инвестициите в инфраструктура (транспортна, ИКТ) като цяло са важен аспект на трансграничното сътрудничество, тъй като допринасят за достъпността и отстраняване на „тесните места”, коeто е от ключово значение за териториалното развитие. В допълнение, модерните транспортни средства и системи имат принос за намаляването на въглеродните емисии. Подкрепата за поддържаща инфраструктура в рамките на териториалното сътрудничество има за цел да се подобри физическото свързване на териториите, включително чрез откриване на нови гранични преходи, мостове, интермодални терминали, логистични центрове и др. Необходими са инвестиции и в нови форми на комуникация, включващи подобряване на обществения достъп до информационни и комуникационни технологии, включително до трансгранична информация и комуникация.
  
• 
  Териториалното сътрудничество се очаква да генерира конкретни проекти със специфична добавена стойност, които ще допринесат за насърчаване на ресурсната ефективност, както и за насърчаване на адаптацията към изменението на климата и превенцията и управлението на риска. В тази област задължително се обхващат разработването на съвместни планове, инвестиции, координирани действия и системи, както и единен подход, като например общ център за управление на рисковете.
  
• 
  Повишаването на институционалния капацитет и ефективната публична администрация ще се постига чрез насърчаване на правното и административно-техническо сътрудничество между гражданите, бизнеса и институциите, както и други заинтересовани партньори.
  

Интервенциите по цел "Инвестиции за растеж и работни места" и "Европейско териториално сътрудничество” ще се програмират и изпълняват по начин, осигуряващ синергичен ефект и допълняемост между тях.

България участва активно в изпълнението на макрорегионалната стратегия на ЕС за развитие на Дунавския район.

Проектите в подкрепа на Дунавската стратегия ще бъдат част от изпълнението на приложимите финансови инструменти и програми, включително Механизма за свързаност на Европа и ТГС България-Румъния, ТГС България-Сърбия и транснационална програма „Дунав“. Към момента идентифицираните възможности за съвместни проекти включват „Подобряване на условията за корабоплаване в общия българо-румънски участък на р. Дунав”, ж.п. връзка Пристанище Русе – Пристанище Варна с изграждане на интермодален терминал на Пристанище Русе; дейности свързани с подготовка на нови мостове на р. Дунав; подготовка и изграждане на интермодални терминали (Видин); логистични центрове; център за управление на риска.

В тази връзка, в ОПТТИ и ОПОС ще бъдат включени проекти, които покриват целите на стратегията. В друга част от програмите - ОПИК, ОПРЧР, ОПНОИР - се предвиждат допълнителни критерии за подкрепа на проекти, които се изпълняват в крайдунавските региони в страната. Обсъжда се и възможността за определяне на мерки, ограничени до тези райони, към които само бенефициенти от тях ще могат да кандидатстват.

Успешното участие на България в Дунавската стратегия изисква непрекъснато осъществяване на дейности от различни ведомства и координация между тях за изпълнение на общ план за действие на всички заинтересовани страни, с ясно дефинирани отговорности и конкретни задачи. Към настоящия момент са създадени Национален механизъм за координация на участието на България в Стратегията на ЕС за Дунавския регион и Българо-румънски междуведомствен комитет за устойчиво развитие на вътрешно-водния транспорт в общия участък на р. Дунав, което съответства на изискванията за добро управление, ефективно институционално взаимодействие и партньорство. В тази връзка са създадени съвместни експертни работни групи по специфични цели към Стратегията за подобряване на условията за корабоплаване в общия българо-румънски участък на р. Дунав, свързаност, двустранна правна рамка и ЕОТС, и инфраструктура и поддръжка.

В обхвата на Програмата за Черно море, финансирана от ЕФРР, Европейския инструмент за съседство и партньорство и Инструмента за предприсъединителна помощ, попадат два от районите за планиране – Североизточен и Югоизточен. Очаква се програмата да има синергичен ефект с изпълнението на целите на бъдещата Стратегия на ЕС за развитието на Черноморския басейн.

По приоритета за транснационално сътрудничество на Оперативна програма „Наука и образование и за интелигентен растеж” ще се подкрепят дейности в сферата на науката и научните изследвания и разработки, обмяна на добри практики, участие в мрежи за сътрудничество, пилотни и иновативни модели и др.

По Оперативна програма „Добро управление” също се предвижда транснационално сътрудничество, като се акцентира върху държавната администрация и съдебната система и ще се насърчават: обмяна на идеи, добри практики, знания, ноу-хау и персонал чрез съвместно разработване, изпълнение и финансиране на проекти, свързани с провеждането на политики за намаляване на административната тежест, изграждане на ефективна и бизнес ориентирана (централна и местна) публична администрация, повишаване капацитета на съдебната система, в т.ч. електронно правосъдие и др.