Република българия проект

Анализът на основните показатели за пазара на труда в България очертава обща неблагоприятна картина, която представлява съществен риск за развитието му, както и на социалните системи, които зависят от ежемесечните социални вноски на работещите и икономическия растеж. Неблагоприятната демографска ситуация определя тенденция в страната за трайно намаляване на населението в трудоспособна възраст. Като последствие от икономическата криза се наблюдава понижаване на икономическата активност на лицата на възраст между 15 и 64 навършени години, намаляване на коефициента на заетост и нарастване на коефициента на безработица. Негативното развитие по отношението населението в трудоспособна възраст се дължи на същественото занижаване на коефициента на демографско заместване и интензивния емиграционен процес на лица във възрастовата група 20 – 39 годишна възраст. Коефициентът на демографско заместване е най-неблагоприятен в Северозападен район и Северен централен район – 58/100 и 65/100, а със сравнително по–добри стойности – в Южен централен (76/100) и Североизточен район (75/100). Над 75% от населението в трудоспособна възраст (47% от общото население) живее в градовете. В страната е налице негативна тенденция по отношение на възрастовата структура и възпроизводството на трудоспособното население, както и дисбаланс в разпределението на работната сила между градските и селските населени места. Застаряването на работната сила в условия на динамичен пазар на труда с постоянно променящи се изисквания към квалификацията и професионалните умения на заетите, е процес, който поражда необходимостта от непрекъснато повишаване на общия потенциал на работната сила, от една страна чрез учене през целия живот и, от друга чрез активно стареене на лицата, които продължават да се трудят и в напреднала възраст.

По отношение на коефициента на заетост въпреки предприетите мерки и програми за насърчаване на заетостта през последните години, и в частност тази при жените, все още се наблюдава различие в заетостта между двата пола. Равнището на заетост сред лицата с основно, начални и по-ниско образование е значително по-ниско от общото равнище на заетост.

По отношение на структурата на заетостта в периода 2008 - 2011 г. е регистрирана обща тенденция към намаляване броя на заетите в частния сектор с 13,1% и самостоятелно заетите лица с 14,7%. Заетостта в сектор „услуги“ нараства, докато броя на заетите в сектори „индустрия“ и „селско, горско стопанство и риболов намалява“. Това се дължи на общия нисък икономически растеж, значителното свиване на бизнеса, особено при МСП и относително бавното възстановяване на вътрешното търсене.

Заявените нови работни места в бюрата по труда през 2011г. нарастват спрямо предходната година с 4.3%. Нараства и броят на заявените работни места по линия на субсидирана заетост по мерки от Закона за насърчаване на заетостта и схемите на ОПРЧР, докато в реалната икономика заявените нови работни места намаляват в сравнение с предходната го­дина (с 2.1 п.п.), а техният дял в структурата на създаване на нова заетост е 64%. Неблагоприятната икономическа ситуация се отразява на броя на новоразкритите работни места, защото фирмите по-скоро се стремят да задържат най-ефективните си служители и оптимизират разходите.

По отношение на заетостта на хора с увреждания в трудоспособна възраст, през 2011 г. заетите лица с „един траен здравословен проблем или заболяване” са 878.3 хил., от които 394.8 хил. мъже и 483.5 хил. жени. Най-висок е делът на заетите във възрастовата група на т.нар. пред-пенсионна възраст (между 55 – 64 навършени години). Безработните лица с този критерий са 58.9 хил., а лицата, извън работната сила 450.8 хил.

По данни от анализ на Агенция по заетостта³⁸ през последните години хората със специфични нужди ускорено отпадат от пазара на труда. Съществен фактор за това е липсата на необходимото образование. Около 90% от хората с трайни увреждания, които работят, имат средно или по-високо образование, като те съставляват малко повече от половината от хората с увреждания в трудоспособна възраст.

Възможностите за устройване на работа на безработните с намалена работоспособност са крайно ограничени. Броят на специализираните предприятия и кооперации на хора с увреждания е 124 по данни за 2010 г. на Агенцията за хората с увреждания, но заетите в тях не надхвърлят 5 хиляди. България е предприела действия за развитието на социалната икономика и подкрепата за социалните предприятия. Изгражда се подкрепяща среда и се реализират подходящи дейности, с които са ангажирани лица с увреждания, в т. ч. незрящи и слабо виждащи лица и хора с увреден слух. Към настоящия момент, по данни на АХУ, са заети 1 042 лица с увреждания в специализирани предприятия. Все още в страната липсват достатъчно на брой добри практики за развитие на подобни предприятия. Следва да продължи развитието на подкрепящата среда и подходящи дейности, с които да бъдат ангажирани лица с увреждания, лица с психични заболявания, лица, страдащи от различни зависимости или лица, изтърпели наказание лишаване от свобода.

По отношение на етническата принадлежност, икономическо активното население е най-многобройно при българската етническа група (53.5%), следвана от тази на турската етническа група (45.4%) и от ромите (38.8%). В ромската етническа група делът на учащите след 15-годишна възраст и делът на пенсионерите е най-нисък, икономически неактивни са цели три пети от ромите над 15 години – 61.2 %. Въпреки предприетите мерки и програми за насърчаване на заетостта сред ромите през последните години, техният ефект все още не е достатъчно осезаем, като заетостта достига едва 19.35% от всички роми над 15 г. Освен важността на реализацията на ромската общност, тези фактори влияят и върху устойчивостта на системата на социално подпомагане, където представителите на ромския етнос основно разчитат на социални обезщетения и помощи.

За 2011 г.³⁹ безработните лица на 15 и повече години са 384.2 хил., като в сравнение с 2010 г. се увеличават със 0.5%. За същия период коефициентът на безработица се увеличава с 1.1 п.п. в сравнение с 2010 г. и достига 11.4%⁴⁰. Коефициентът на безработица за ЕС 27 за 2011 г. е 9.7% и той остава непроменен спрямо 2010 г. и само с 0.7% по-висок спрямо 2009 г.

България заема 9-то място по най-висок коефициент на безработица в Европейския съюз по данни за 2011 г. и тази негативна картина се запазва и понастоящем. Според данните от Наблюдението на работната сила, нивото на безработица през 2012 г. достигна 12.3%, максимум за последните девет години.

Броят на обезкуражените лица до 2011 г. се увеличава, но през 2012 г. се наблюдава намалението му, поради предприетите мерки за тяхното активиране и включване в обучения и заетост.

За 2012 г.⁴¹ в структурата на безработицата на лица на 15 и повече години от гледна точка на възрастовия показател най-висок е делът на лицата във възрастовата група 25 – 34 навършени години (26.5%), следвана от групата на лицата между 35 – 44 навършени години (22.4%). Лицата между 25 – 44 годишна възраст са с установени трудови навици и натрупан определен професионален опит – съществени фактори, оказващи влияние върху производителността и ефикасността на труда.

Високите нива на безработица във всичките й измерения поставя следните въпроси:

• 
  липса на ефективна връзка между образование, квалификация и търсене на труд;
  
• 
  затруднен преход от образование към първа работа, поради липса на трудови навици сред младежите;
  
• 
  създаване на предпоставки за подобряване координациите между институциите на пазара на труда;
  
• 
  повишаване на ефективността на стимулите за икономическа активност (възрастни, майки, младежи);
  
• 
  ниска трудова мобилност, неизползвани възможности за алтернативни, дистанционни и иновативни форми на заетост.
  

Независимо че голяма част от съкращенията на труд вече са осъществени, неблагоприятната външна среда ще продължи да влияе в посока на оптимизиране на разходите за труд, най-вече в експортно-ориентираните икономически дейности. Вътрешното търсене също остава слабо и ще продължи да оказва задържащ ефект върху възстановяването на заетостта в услугите и в строителството. Все пак, реализираните значителни намаления на заетите в тези отрасли от началото на кризата до 2012 г. дават основания да се очаква забавяне в темпа на освобождаване на трудов ресурс през 2013 г.

Постигането на напредък в социално-икономическото развитие и повишаването на качеството на живот на населението е пряка функция от наличието на устойчиви работни места, заетостта на населението, позволяваща икономическа независимост на отделния гражданин, общата производителността на труда и постигането на относително съответствие между търсенето и предлагането на пазара на труда. Във всички тези сфери България следва да положи все още значителни усилия за постигането на нужните за страната нива за социално-икономическо благополучие и догонване на средните за ЕС стойности на развитие.

Социално включване и борба с бедността

България е на първо място сред държавите-членки на ЕС, в които рискът от бедност или социално изключване⁴⁶ за населението е над средното равнище за ЕС⁴⁷. Равнището на бедност след социални трансфери в България за 2009 е 21.8% (за ЕС 27 16,3%) или бедни са били около 1 657 000 лица. През 2011 г. процентът нараства до 22.34%⁴⁸ (20.7% за 2010 г.) или бедни са 1 673 000 лица. Понастоящем 49% от населението на страната живее в риск от бедност или социално изключване. Под линията на бедността⁴⁹ е 9% от населението в ЮЗР до 30.6% от населението на Северозападен район⁵⁰.

По възрастови групи рискът само от бедност е най-висок за населението в надтрудоспособна възраст – 30.9%. и за децата до 18-годишна възраст – 28.9%. Според икономическия статус, рискът само от бедност е най-висок за безработните – 52.2%, пенсионерите – 28.3% и останалите икономически неактивни лица – 27.8%. България заема второ място сред страните от ЕС27 по брой на лицата във възрастова група над 65 г., които са в риск от бедност - 32% от всички лица в тази възрастова група.⁵¹ Работещи бедни, които имат работа, но заплащането не е достатъчно за осигуряване на основен жизнен стандарт са 8.2% от заетите. Разликата между доходите на най-бедните и най-богатите 20% от домакинствата е 6.5 пъти⁵².

Една от основните причини за високия риск от бедност е недостатъчната неефективност на социалните трансфери. Съгласно данните на Евростат за 2010 г., нашата страна е трета по неефективност на извършваните социални трансфери (след Гърция и Италия), като в същото време изпреварва по техния размер (като % от БВП) единствено Полша⁵⁵. От друга страна, социалното подпомагане е основният инструмент за гарантиране на адекватна социална закрила на уязвимите групи в населението. Необходима е своевременна оценка на системата, насочена към гарантиране на адекватни и устойчиви социални плащания, подобряване на капацитета, планирането и координацията на отговорните институции и развитие на системи за мониторинг, контрол на ефективността и ефикасността на процеса.

Мерките за устойчивост на пенсионната система⁵⁶, които бяха предприети в последните години с промените в Кодекса за социално осигуряване, се очаква да доведат до подобрение на финансовото състояние на фондовете на държавното обществено осигуряване в средносрочен план. В дългосрочен план, увеличението на пенсионната възраст не е достатъчно, за да се елиминират негативните ефекти от застаряването на населението върху държавната пенсионна система. Съгласно изчисления на ЕК, оценяващи демографските тенденции, в следващите 40 години социалните разходи на България за издръжката на пенсионната система на страната ще нараснат с 2.3% от БВП, достигайки до над 11% и това ще бъде най-голямото увеличение в структурата на социалните плащания, изпреварвайки тези за здравеопазване и образование. Положителен ефект върху пенсионната система ще окаже повишаването на събираемостта на вноските, съпроводено със стремеж към увеличаване на коефициента на покритие, т.е. разширяване на осигурителната база, както и повишаване на ефективната възраст за пенсиониране или възможностите за икономическа активност след пенсионна възраст. Устойчивостта на пенсионната система е в зависимост и от нивото на цялостната икономическа активност на населението.

Специфична група от населението, която живее в риск от бедност и социално изключване са ромите⁵⁷. Концентрацията на представителите на тази уязвима етническа група в обособени квартали и райони води до социално изключване, влошаване на жилищните и санитарни условия, проблеми с изграждането и поддръжката на инфраструктурата, транспортни проблеми и трудности при осигуряването на образователни, здравни и социални услуги. Липсата на механизми и условия за активно включване на ромите в икономическия и социален живот на страната би довела до мултиплициране на модела за социално изключване и още по-засилено социално капсулиране.

Ключов процес в рамките на социалното включване е деинституционализацията. Деинституционализацията на грижата за деца е необратим процес, който се реализира вече трета година. В България е развита мрежа от социални услуги в институции и в общността за деца и възрастни хора (общо 972 – 253 специализирани институции и 719 услуги в общността към 2012 г.). При съпоставяне на данните за 2011 г. с предходните години се наблюдава ясна тенденция към намаляване както на общия брой на децата, отглеждани в институционална грижа, така и на броя на децата по отделно във всеки тип институция. В периода 2009 - 2011 г. броят на децата, настанени в различните специализирани институции, намалява от 6730 на 4755. Към края 2011 г. коефициентът на институционализация на децата до 3-годишна възраст е 8.3 на 1 000 деца и в сравнение с 2010 г. остава без изменение, като причината за това е по-значителното намаление на броя на децата в тази възрастова група в страната. В края на 2011 г. броят на домовете за медико-социални грижи за деца е 31 с капацитет 3 756 места. В периода 2009 – 2011 г. са разкрити 34 нови услуги за деца в общността. Общият размер на издръжката за новите услуги като държавно-делегирана дейност възлиза на над 2.7 млн.лева⁵⁸.

Деинституционализация на грижата за децата след 2010 г. следва да се отчете като „добра практика“, взимайки под внимание рисковете от замяна на големия тип институции с малки и необходимостта от приоритизиране и инвестиране в семейна подкрепа, комплексни интегрирани услуги, включително такива по превенция и ранна интервенция. Важен елемент от подобряване качеството на живот на децата и насърчаване на социалното включване е и осъществяването на реформа в областта на правосъдието за детето, насочена към социална реинтеграция на децата в конфликт със закона.

За хората с увреждания и възрастните хора продължава да преобладава институционалният модел на грижа в сравнение със социалните услуги в общността. Предоставяните услуги в тази област не са достатъчни за пълното премахване на институционалния модел на грижа в България. Страната изпълнява ангажименти и като част от прилагането на КООНПХУ⁵⁹. Средствата, отпуснати от републиканския бюджет, като делегирана от държавата дейност за социални услуги, са държавни средства за издръжка на услугите, но не и за изграждане на такива. С оглед предизвикателствата, произтичащи от застаряването на българското население, системата за дългосрочна грижа (комплексни, интегрирани здравни и социални услуги за възрастни хора и хора с увреждания) изисква цялостна реформа.

Особен акцент в тази област следва да бъде поставен на:

• 
  Предоставяне на устойчиви, качествени и достъпни социални услуги в общността, отговарящи на индивидуалните нужди на потребителите;
  
• 
  Развитие на мрежа от услуги в семейна или близка до семейната среда за деца, хора с увреждания и възрастни хора, зависими от грижите на професионалисти;
  
• 
  Развитие на интегрирани услуги за ранно детско развитие за деца от 0 до 7 г. възраст и техните семейства;
  
• 
  Развитие на иновативни междусекторни услуги за деца и семейства и други уязвими групи;
  
• 
  Осигуряване на комплексна подкрепа на семействата, които полагат грижи за хора с увреждания и възрастни хора;
  
• 
  Недостатъчно финансови ресурси, което често става причина за социално изключване;
  
• 
  Осигуряване на включваща социална и архитектурна среда.