Ресурсна ефективност и енергия118

Страната все още е силно зависима от вноса на природен газ, суров нефт и ядрено гориво. През последните пет години бяха предприети активни мерки за намаляване на енергоемкостта и ресурсната неефективност в сферите на индустрията, транспорта, услугите и при домакинствата, но предизвикателствата за повишаване на енергийната ефективност и оптимизацията на използването на ресурси остават пред страната.

По данни на Евростат, България заема първо място по енергийна интензивност в ЕС (с около 70% повече от средното за ЕС 27), т.е. българската икономика изразходва най-голямо количество енергия, необходимо за производството на единица БВП. Индексът на първично енергийно потребление за България спрямо средното за ЕС запазва тенденцията на леко занижаване спрямо 2005 г. По отношение на крайната енергийна интензивност в периода 2000 – 2009 г. се наблюдава тенденция за намаление средно с около 5 % на година, докато през 2010 г. се отчита покачване на стойността й с 2,3 %.

Възможности за използване на ВЕИ съществуват във всички региони на ниво NUTS II, като най-благоприятни са те в Североизточен, Южен централен и Югозападен региони. Североизточен регион е на първо място в страната по инсталирана мощност на генератори за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници. Същевременно слънчевата енергия може да се използва за ефективно производство на електричество главно в Югоизточния, Югозападния и Южния централен регион, където наличният ресурс е 4.25 kWh/m.²/дневно или 1 550 kWh/m²/годишно. Включването на ВЕИ в електро-преносната мрежа обаче оскъпява електроенергията и може да доведе да нестабилност на доставките, подари което инвестирането във ВЕИ следва да е основно за собствени нужди (битови и/или производствени).

От друга страна, към началото на 2012 г. са газифицирани 159 от общо 264 общини и само 1.5%¹¹⁹ от българските домакинства, докато остава висок делът на тези, използващи само електричество за отопление и битови нужди (близо 40%). Друг съществен проблем в страната е високият обем на загуби при пренос и разпределение на енергия (над 40%), особено поради амортизация на преносните мрежи, на вътрешните тръбни инсталации и на отоплявания сграден фонд, при който липсва топлоизолация и/или хидроизолация.

Високата енерго- и ресурсоемкост води до по-високи производствени разходи и липса на конкурентни предимства за устойчивост на икономиката. В същото време енергийното спестяване е мярката с най-висока степен на готовност за прилагане и сигурен път за постигане на европейската цел за 20-процентно намаляване на емисиите на парникови газове до 2020 г. Чрез повишаване на енергийната ефективност при крайното потребление и в енергийния сектор и увеличаване дела на пряко използвания природен газ и ВЕИ на практика България ще създаде предпоставки за своето устойчиво развитие.

По данни на ЕК българските региони са оценени като едни от най-уязвимите в ЕС с оглед на глобалните предизвикателства¹²⁰. Стойностите на индекса на уязвимост за пет от регионите са между 72 (Североизточен) и 63 (Северен централен). Само Югозападен регион е с по-ниска стойност на индекса – 46. Към тези рискове Териториалният дневен ред на Европа 2020 добавя заплахата от загубване на биоразнообразието, на изчезващите видове, на ландшафтното и културното наследство.

Към момента за България сценариите за изменение на климата са разработени на база температура и разпределение на валежите. Тези сценарии показват, че съществени промени се очакват в равнината част от страната, основно в Североизточна България, Тракийската низина, Софийското поле и поречието на р. Струма. Все още не е направена оценка как тези изменения ще повлияят върху водните ресурси в основните речни басейни.

В България от 1990 г. е налице трайна тенденция към намаляване на емисиите на парникови газове, които към 2010 г. са почти двойно по-малко (47.8%, при базисна 1988 г. = 100%), при 85% за ЕС 27 85% през същата година. Общата цел към 2020 г. е емисиите на парникови газове да достигнат средни равнища от 80% за ЕС 27. През 2010 г. са емитирани общи емисии на парникови газове в размер на 47.8 % от емисиите през базисната година. Емисиите на парникови газове на човек от населението също намаляват и по този показател България се доближава до средния за Европейския съюз. Анализът на данните от националните инвентаризации за периода до 2010 г. показва, че в момента България има необходимия резерв, който осигурява изпълнение на ангажиментите, поети с подписването на Протокола от Киото.

Най-висок е делът на емисиите на въглероден двуокис, който варира през годините между 94,69% през 2000 г. до 96,26% през 2010 г., следван от делът на емисиите метан (1,39% за 2010 г.) и серни оксиди (0,75% за 2010 г.). За продължаващото редуциране на емисиите от амоняк (74% от общото количество) и метан (27% от общите емисии) от биологичната ферментация в животновъдството са необходими мерки, за подобряване съхраняването на оборския тор и техниките за използването му, както и мерки за залесяване, целящи намаляване на емисиите на въглероден двуокис.

Като цяло страната не е застрашена от воден стрес - натискът от общо иззетите води спрямо повърхностните (вкл. притокът от р. Дунав) и подземните водни ресурси е под 10%. Следва да се обърне внимание, че със или без изменение на ресурсите в резултат от измененията на климата, в районите с концентрация на бизнес дейности може да бъде установен недостиг на вода. При разработването на вторите Планове за управление на речните басейни предстои да бъдат определени както индикаторите за засушаване, така и индикаторът за недостиг на вода (т.нар. експлоатационен индекс) за всеки речен басейн или потенциално застрашен район.

През 2010 г. в Закона за водите е транспонирана Директива 2007/60/ЕО относно оценката и управлението на риска от наводнения, съгласно която се извършва предварителна оценка на риска от наводнения за всеки речен басейн, включваща проучване на явленията, свързани с риск от наводнения, включително и в исторически план, териториите с риск от наводнение, потенциалните заплахи и щети, определяне на необходимите мерки за защита на тези райони, създаване на система за ранно предупреждение. Тези проучвания са необходими с цел разработване на карти на районите, за които има значителен потенциален риск от наводнения или може да се предвиди такъв (в срок до 22.12.2013 г.) и планове за управление на риска от наводнения (в срок до 22.12.2015 г.) Тези планове ще включват мерки за намаляване на вероятността от наводнения и за намаляване на възможните негативни последици от наводненията във всички сфери на човешката дейност като възстановяване на стари меандри; сгъстяване и модернизиране на мрежата за метеорологичен и хидрометричен мониторинг за получаване на повече и по-надеждни данни за водните количества; намаляване на оттока в естествени или изкуствени отводнителни системи, като разливане, резервиране, повишаване на инфилтрацията и т.н., включително в канали, заливни площи (заливни равнини - полдери), залесяване на бреговете; строителство, модифициране или премахване на съоръжения за резервиране на вода (язовири и други площи за резервиране на вода; промяна или премахване на съоръжения или промяна на каналите, управление на динамиката на седиментите, диги и други; изграждане на системи за ранно предупреждение при риск от наводнения; подобряване на институционалното планиране на действията при аварийни ситуации; промяна в земеползването и устройството на територията; изграждане на защитни съоръжения и водозадържащи обеми и други.

Хидроенергийните водохранилища имат и функцията на защитни съоръжения за намаляване на честотата и размера на щетите върху водопотребителите в сухи години, както и върху материалните активи и населението, причинени от катастрофални наводнения по реките във влажни години. Общо за страната изградените ретензионни язовири за предпазване от вредното въздействие на водите са 15. Общата дължина на дигите в страната е 497 км., от които 253 км. – по поречието на р. Дунав, и 244 км – вътрешни предпазни диги, а към края на 2011 г. корекциите на реките са 3 157 км. Предпазването от наводнения е от съществено значение и за земеделските земи, където са необходими действия за превенция за ограничаване на последствията от природни бедствия върху земеделските земи.

Други мерки, които могат да бъдат изпълнявани за адресиране на риска от наводнения, са:

Един от основните рискове, свързани с климатичните изменения, е рискът от засушаване, предизвикано от бъдещо намаляване на валежите и на речния поток в България. Към края на 2011 г. водно-стопанската инфраструктура на страната включва общо 53 комплексни и значими язовири с общ завирен обем 6 697.8 млн. м³ и 2 736 по-малки язовира с общ обем от 1 437 млн. м³. Общият завирен обем на язовирите с питейно-битово предназначение е 1 499.1 млн. м³ или 22% от общия обем на комплексните язовири. По проектни данни големите хидроенергийни системи са в състояние да осигурят над 3 млрд. м³ планински води. За да се оцени дали този ресурс е достатъчен за преодоляване на евентуални бъдещи затруднения и кризи с националното и регионално водоснабдяване, е необходимо да се подготвят и остойностят сценарии за вероятното протичане на такива кризи в България.

Климатичните промени, свързани със засушаването и влажността, се отразяват неблагоприятно като цяло върху хабитатите край реки, езера, торфища, заблатени места и други влажни зони. По-нататъшното затопляне и засушаване на климата би оказало изключително неблагоприятно влияние върху видовото и хабитатно разнообразие в България.

Във връзка с температурните промени и антропогенния натиск съществува риск от въвеждане и масово развитие на токсични микроводорасли в Черно море и вътрешните водни басейни. Във водите на Черно море са установявани микроводорасли, принадлежащи към списъка на UNESCO за токсични видове в планктона на океаните. Във връзка с това е необходимо да се изгради център за изследване на токсините в морската вода, даващ информация на санитарните и здравните власти.¹²¹

Засушаването е с отрицателен ефект и върху земеделието, горското стопанство и биоразнообразието. Настъпват промени в ареала на разпространение на дървесните/растителни видове. Промените в климата налагат допълнително напояване на културите през сухите месеци, за да се компенсира липсата на влага в почвата.

Друг риск, който може да бъде катализиран от климатичните промени и свързаните с тях процеси, е високата степен на свлачищна, абразионна и ерозионна опасност, характерна за територията на България. Тя може да застраши сигурността на селища, курортни комплекси, жилищни, стопански и производствени сгради, основни елементи на техническата инфраструктура. Периодично активните свлачища в страната са 692 със засегната площ около 58 000 дка. От значение за земеделските производители са и градушките и пожарите.

С оглед на проблемите, свързани с екологичния риск в Дунавския регион, се предвиждат редица действия и проекти, които да бъдат изпълнени през периода до 2020 г. за постигне на целите, заложени в приоритетна област 4 „Възстановяване и поддържане на качеството на водите” на Дунавската стратегия за намаляване на хранителните (питателните) нива на река Дунав и за възстановяване на черноморските екосистеми до условия близки на тези от 1960 г.

Растеж, основан на ефективна публична администрация

Институционален капацитет и качество на публичната администрация

Ефективната публична администрация е важна предпоставка за създаване на конкурентна икономическа среда и устойчив, приобщаващ и интелигентен растеж. Въпреки инициираните реформи в администрацията, насочени към прилагане на принципите за добро управление, към 2010 г. България все още е в групата с най-слаби показатели за добро управление в ЕС¹²². В сравнение с останалите държави-членки България заема предпоследно място съответно по показателите бюрократична ефективност (с индекс -1.9 при минимална стойност в ЕС -2.2) и прозрачност на правителството (с индекс -2.1 при минимална стойност в ЕС -2.2).

За оценката на способността на правителствата ефективно да се формулират и изпълняват политики се разглежда структурата на социалните разходи и цената, която обществото плаща за издръжката на системите, формиращи основни публични блага – здравеопазване, образование, социална грижа и социална защита и др. За 2011 г. по този показател България изпреварва единствено Румъния. Комплексният индекс за добро управление също нарежда страната на последно място в ЕС 27. България е на последно място в Съюза и по показателите контрол на корупцията и върховенство на закона.

Друг показател за нивото на корупция е индексът за възприятие на корупцията, който изразява взаимовръзката между икономическата ситуация, корупцията и нарастващото недоволство на гражданите спрямо публичните институции. За 2012 г. стойността му за България е 41 пункта при средно ниво на индекса в ЕС 27 - 53,6 пункта¹²³. Необходима е последователна политика за укрепване на капацитета в администрацията за превенция и противодействие на корупцията.

В България е налице сравнително утежнена регулаторна среда за правене на бизнес. Процедурите са тромави и изискват време и финансови средства. Средно за страната, разходът на време и средства е пет пъти по-висок спрямо средния за ЕС¹²⁴. От 2007 г., когато беше сред най-добре представящите се държави–реформатори, България прогресивно изостава в класацията на докладите „Правене на бизнес” на Световната банка. Съгласно доклада „Правене на бизнес 2013”, България заема 66 място от общо 185 държави.

Ефективността на институциите в България все още не е на необходимото ниво, като е налице раздробеност на административните структури, което затруднява координацията и изпълнението на секторните и хоризонталните политики. Въпреки че през последните няколко години бяха закрити повече от 20 административни структури, е необходимо процесът по окрупняването им да продължи. Поради това се налага извършването на периодични прегледи на ефикасността на публичните политики, както и подобряване на структурата на държавната администрация по тяхното прилагане.

Основно предизвикателство за България остава реформата на териториалните звена на централната власт, в които са заети по-голямата част от служителите в държавната администрация. На територията на областите функционират по няколко звена от системата на едно министерство, което пречи на добрата координация между звената и затруднява гражданите и бизнеса при получаването на услуги. Към момента се изпълнява актуализираната Стратегия за децентрализация 2006-2015 г., като обаче резултатите не са достатъчно осезаеми.

Числеността на администрацията e намалена с 14% през последните четири години. Въпреки това делът на заетите в общата администрация остава сравнително голям – над 30%, което е предпоставка за по-ниската ефикасност на структурите. България следва да оптимизира дейностите, присъщи на общата администрация (финансови-стопански, управление на човешките ресурси и др.) чрез концентрирането им на по-високо административно ниво и въвеждане на споделени услуги. Съвременните технологии биха улеснили още повече тези процеси, като това ще спести значителен финансов ресурс и съсредоточи развитието предимно на специализираната дейност на институциите.

В България съществува силно фрагментиране в областта на стратегическото планиране, като има близо 200 национални стратегически документа, част от които не са финансово обезпечени. Това поражда затруднения, тъй като е трудно да се постигне единност и кохерентност на планираните инициативи. Същевременно не е налице ефективна система за мониторинг на изпълнението на политиките, като оценки на въздействието на изпълняваните политики се извършват спорадично. Въведеното програмно бюджетиране все още не дава очакваните резултати за ефикасното разходване на публичните средства. Необходими са целенасочени усилия за реалното въвеждане на резултатно-ориентиран държавен бюджет, който да изисква сътрудничеството между институциите. Планирането и изпълнението на държавния бюджет трябва да се извършва на базата на ясни програми, насочени към постигане на конкретни резултати.

Друг важен елемент от функционирането на ефективна институционална среда в България е развитието на гражданското общество с цел пълноценно участие в процесите на подготовка, изпълнение и оценка на публичните политики. За структурите на гражданското общество¹²⁵ в България са валидни тенденции за спад в устойчивостта, влошен организационен и финансов капацитет, и недостатъчно влияние при разработването и осъществяването на политики. В България са регистрирани над 34 000 неправителствени организации, като над 9 000 от тях са регистрирани като юридически лица с нестопанска цел в обществена полза. Като цяло, обаче, липсват ефективни механизми за въздействие върху процеса на разработване и изпълнение на политики.

Гражданите очакват прозрачността в работата на администрацията да е на по-високо ниво. Не се публикува първичната информация от съответните източници, която да позволи на заинтересованите лица сами да я анализират. Това ограничава възможностите за ефективен граждански контрол върху дейността на администрацията и се засилва непрозрачността в работата й. Българската администрация трябва да ускори отварянето на информационните източници и да предоставя достъп до структурирана информация, за събирането и генерирането на която са използвани публични средства („open data”).

Администрацията предоставя близо 2 100 административни услуги на гражданите и бизнеса, 750 от които са свързани с регулаторни режими на централно ниво. Административното обслужване в страната е фрагментирано, като на практика липсва комплексно административно обслужване, не се предоставят и услуги, групирани по основни събития от живота на гражданите или дейността на предприемачите.

Въпреки инициативите за намаляване на административната и регулаторната тежест за бизнеса, все още редица процедури по режими и услуги следва да се оптимизират и ускорят. Недостатъчно добрата и устойчива законодателна рамка, заедно с ниската степен на координация, нарушава нормалния ритъм на стопанските оператори и намалява тяхната производителност. Необходимо е да се предприемат мерки за намаляване на бюрокрацията, чрез създаване и използване на общи информационни системи и въвеждане на практики за обмен на информация и данни между администрациите. В страната липсват устойчиви практики за осъществяване на съвместни проверки от контролни и инспекционни органи, с които също може да се намали административната тежест за бизнеса.

Съществен проблем остава липсата на стандартизиране на предоставяните от общините административни услуги по отношение на процедури, документация и срокове¹²⁶. Различните практики затрудняват бизнеса и увеличават значително административната тежест. По-голямата част от административните услуги се предоставят от общините и именно те притежават значителна част от първичните регистри на информация. Поради тази причина засилването на техния капацитет и внедряването на информационните технологии в дейността им е от съществена важност за ускоряване и улесняване на предоставянето на административни услуги. Въпреки това, през последните години се наблюдава увеличаване на броя на предоставяните по електронен път услуги, но всяка от тях се предоставя от конкретна администрация, чрез нейни електронни платформи. На практика единният портал не се ползва за единна входна точка към електронните услуги.

Делегирането на дейности, които са нетипични за държавата, на частни изпълнители, както и засилената роля на публичното финансиране като механизъм за частно финансиране, е част от облика на съвременната пазарна икономика. Потенциалът за развитието на ПЧП е голям, като България все още не се е възползвала напълно от тази форма на сътрудничество при реализирането на инициативи. Аутсорсингът на функции от администрацията към бизнеса има значителни перспективи, които могат да се използват по-широко и които могат да доведат до едновременното понижаване на цената и повишаване на качеството на услугата.

Друга област, на която следва да се обърне внимание, е последователното въвеждане на практики и инструменти за управление на качеството, на модели за самооценка и оценка на структурите в администрацията, което ще спомогне за подобряване на вътрешната ефективност. В предстоящите години, административните структури, особено изпълняващите контролни и регулаторни функции, трябва да усъвършенстват системите си за управление на качеството и системите за самооценка, както и управлението на риска.

Наред с мерките за оптимизиране дейността на администрацията и повишаване на прозрачността й, е необходимо да се предприемат и подходящи мерки за внедряване на добри практики в управлението на човешките ресурси. През 2012 г. са възприети нови модели на оценяване и заплащане на служителите в държавната администрация. Има ясно изразена тенденция общата възраст на служителите да се увеличава като младите служители са по-малко от 10%. Необходимо е да се изгради система за планиране на нуждите от служители в администрацията, както и да се въведат по-бързи и ефективни методи за подбор, така че да се гарантира наемането на най-подходящите и квалифицирани кандидати. От друга страна, мобилността на служителите следва да се стимулира, като тя се превърне в елемент от професионалното и кариерното им развитие. От особено значение е да се идентифицират ключовите длъжности в администрацията и да се въведе система за приемственост, която да позволява експертите с богат опит да предават своите знания и умения на по-младите си колеги. В тази връзка трябва да се развиват менторските и наставническите програми. Необходими са целенасочени усилия за повишаване на експертния капацитет на служителите в администрацията чрез провеждането на специализирани обучения, насочени към развитието на ключови компетентности. В България има нужда от подобряване на работната среда на служителите, която да се изгради по моделите на съвременните транснационални компании и добрите практики в държави-членки на ЕС.

Двете водещи публични институции за обучение на кадрите и квалификационното усъвършенстване в администрацията и съдебната система са Института за публична администрация и Националния институт на правосъдието. Техният принос все още не е достатъчен, за да се превърнат администрацията и съдебната система в двигател за модернизиране и ускорено развитие на страната. По тази причина са необходими допълнителни инвестиции в ресурсната обезпеченост и утвърждаването им като инструменти за реформа. В тази връзка Дипломатическият институт към МВнР и други публични обучителни структури също биха могли да имат по-засилена роля.

Прегледът и оценката на наличния административен капацитет за управление на средствата и изпълнението на програмите и проектите, съфинансирани със средства от ЕС показва преодоляване на негативите от късния старт на първия за страната ни програмен период за прилагане на Структурните инструменти – 2007- 2013 г. В този контекст, ключови за по-нататъшното развитие на процеса са: подобряване на капацитета в звената, отговорни за изпълнението и управлението на програмите и на бенефициентите по тях; ясното планиране и приоритизиране на инвестициите; навременна подготовка и подобряване на качеството на проектните предложения; опростяване на процедурите за кандидатстване, оценка, изпълнение и отчитане; минимизиране на нередностите при изпълнение на проектите; намаляване броя на контролите; използване на финансови инструменти; подпомагане на бенефициентите при набавяне на необходимите ресурси за префинансиране на разходите и осигуряване на собствен принос; преодоляване на трудностите, свързани с процеса на подготовка и провеждане на обществени поръчки и други.¹²⁷ Динамиката на показателите за договорени и изплатени средства по години показва, че през последните три години финансовото изпълнение по програмите бележи постоянен темп на ускоряване, като към края на месец декември 2012 г. са договорени по-голямата част от средствата по всички оперативни програми. Изградената система на координация и управление на средствата от ЕС осигурява необходимата стабилност, предвидимост и прозрачност на процесите. Това обстоятелство се отчита от европейските институции и е необходимо запазването на установения баланс с оглед ефективното функциониране на системата за координация, управление и контрол на средствата през следващия програмен период.

Като страна членка на ЕС България предприе редица стъпки с цел адекватно изпълнение на ангажиментите си към ЕС в областта на правосъдие и вътрешни работи¹²⁸ и осъществяването на съдебната реформа. „България постигна резултати при прилагането на тази нова правна и институционална рамка. За първи път бяха извършени независими проверки на съдилища и прокуратури, бяха отправени препоръки във връзка с управлението на съдилищата и практиките в съдебната система и бе възприет по-енергичен подход спрямо дисциплинарната дейност¹²⁹. България почти изцяло е постигнала основните цели заложени по линия на Стратегията за продължаване на реформата на съдебната система. Необходими са обаче допълнителни усилия за подобряване на отчетността и ефикасността на съдебната система, за управление на човешкия ресурс в системата, както и за въвеждане на електронното правосъдие.

По отношение на капацитета, българската съдебна система в периода 2007-2012 г. се разви значително както структурно, така и по отношение на координацията и следването и съгласуването на консолидирана рамка за реформа. Създаден е постоянно действащ управляващ орган на съдебната система, а именно ВСС, който осъществява кадровата политика и осигурява ресурсната обезпеченост на съдебната система. Сред правомощия на ВСС са управлението на човешките ресурси на съдебната система, включително назначаването, повишаването, атестирането и разпределението по места на работещите. На ВСС са предоставени също така дисциплинарни правомощия и съответно задачата да гарантира отчетността и съблюдаването на етичните норми от съдебната система, както и да осигури спазването на високи професионални стандарти в работата на съдебната система¹³⁰.

През 2012 г. са създадени граждански съвети към ВСС и Прокуратурата, което е първата крачка към едно по-ефективно сътрудничество и отвореност пред обществото. Стартира и провеждането на публични, открити и прозрачни процедури за избор на магистрати на висши управленски длъжности, с цел проверка на техния интегритет и по-голяма прозрачност в съдебната система.

Предприети са редица мерки за преодоляване на проблема с продължителността на делата, което е пряко свързано с управлението на натовареността на магистратите. Необходими са сериозни вложения, за да се изградят инструменти за управление на натовареността, които да са адекватни на нуждите.

По отношение на съдилищата, през последните години се наблюдава ясна тенденция на увеличаване на натовареността им: общият брой на делата за разглеждане през 2012 г. е бил 837 000, при 677 410 дела през 2010 г. и едва 594 633 през 2007 г. Тази тенденция извежда необходимостта от извършване на инвестиции за развиване на алтернативни мерки за разглеждане и решаване на делата – медиация и арбитраж; изготвяне на адекватна стратегия за човешките ресурси в съдебната система; въвеждане на мерки за управление на натовареността чрез оптимизиране структурата на отделните съдебни райони, разработване и въвеждане на времеви стандарти за отчитане на времето за справяне с отделните видове дела, както и определяне на норма на натовареност на магистратите.

Процесуалните производства често са с прекалено дълга продължителност. Статистика на Европейския съд по правата на човека показва, че от всички държави членки България е с най-висок брой съдебни решения, за които се чака привеждане в изпълнение. Основна част от тях касаят твърде голямата продължителност на наказателното производство, липсата на ефективно средство за правна защита, неефикасно разследване¹³¹. В допълнение, в момента съществуват известна диспропорция в натовареността между съдилищата в София и останалите съдилища в страната. Тази диспропорция води до сериозни забавяния в редица съдилища, особено при излагането на мотивите към съдебните решения. В тази връзка е необходима и политика в областта на човешките ресурси, която да осигури баланс между нуждите от работна сила и натовареността.

На практика пред съдебната система стоят следните общи предизвикателства:

• 
  липса на качествена, агрегирана и унифицирана статистическа информация;
  
• 
  нужда от допълнителен капацитет за формулиране и изпълнение на политики в съдебната система, включително за адекватно актуализиране на съдебната карта на България;
  
• 
  недостатъчна прозрачност и отчетност на правораздавателния процес, включително неефективен диалог между съдебната власт и гражданите, вкл. и на база ясна комуникационна стратегия;
  
• 
  недостатъчна координация във фазите на правораздавателния процес, особено в областта на борбата с организираната престъпност и превенция и анти-корупция по високите етажи на властта;
  
• 
  липса на последователност и финансов ресурс за изпълнението на Стратегията по управление на човешките ресурси в сектора;
  
• 
  липса на електронно правосъдие, осигуряващо по-бърз правораздавателен процес и сигурност на информацията.
  

• 
  засилване на институционалния капацитет на НИП в изпълнение на законовите му правомощия;
  

• 
  развиване и подобряване на технологични и информационни системи, свързани със съдебното „е-обучение”;
  
• 
  засилване на обученията на обучители и прилагане на добри европейски практики;
  
• 
  развиване и установяване на институционални връзки с европейски мрежи, свързани със съдебното обучение и програми за обмен на магистрати и посещения/стажове в европейски съдебни институции;
  
• 
  използване на различни финансови инструменти, които да гарантират изпълнение на краткосрочно и дългосрочно поставени стратегически цели;
  
• 
  засилване на капацитета за управление и изпълнение на проекти в сферата на съдебната система.
  

Развитието на електронното управление се осъществява с бавни темпове, а възможностите за предоставяне на услуги по електронен път са незадоволителни. В същото време това е основният механизъм за повишаване на доверието и удовлетвореността на обществото по отношение на администрацията, постигането на прозрачност в действията й, както и обективен инструментариум за мониторинг и контрол на административната, включително превенция на измами и корупционни практики.

От 2011 г. е в процес на реализация проект на МТИТС „Развитие на административното обслужване по електронен път”, чрез който се цели: усъвършенстване на нормативната база с оглед предоставянето на административни услуги по електронен път; осигуряване на служебно начало при административното обслужване; усъвършенстване на процесите за предоставяне на електронни административни услуги; създаване на условия за интегрирано административно обслужване по електронен път; изграждане на капацитет за прилагането на политиката за електронното управление. В изпълнение на проекта са предприети мерки за изменение и допълнение на нормативна база, регламентираща предоставянето на административни услуги по електронен път. Реализацията на проекта, предвид неговата сложност и значимост, се осъществява бавно и в постоянно променяща се среда, което допълнително утежнява процеса.

Отчита се забавяне в следните области: осигуряването на отчетност и прозрачност на администрацията при изпълнението на политиките и взимането на решения, процеса по реформиране и развитие на благоприятна институционална среда за правене на бизнес и стимулиране създаването на работни места и устойчив икономически растеж; остава ограничен достъпа до обществена информация за гражданите и бизнеса и възможността им за проследяване на изпълнението на политиките и постигнатите резултати от администрацията, както и възможността им за обективно включване в процеса на взимане на решения (възможност за подаване на мнения, предложения, сигнали и жалби по електронен път).

Основната бариера пред въвеждането на електронното управление е съществуващата оперативна несъвместимост между наличните системи в отделните административни структури и липсата на достатъчна хардуерна и инфраструктурна обезпеченост по места (на 1,48 служителя се пада по 1 компютър). Преобладаващата част от административните структури (98.07%) имат изградена локална мрежа. Темповете на развитие на устройства, системи и решения в областта на ИКТ са много динамични. По тази причина системите и решенията за електронно управление трябва да отговарят на утвърдени международни стандарти и да са максимално независими от конкретни операционни системи, платформи, технологии, софтуер и доставчици.

През 2012 г. се създава Единната електронна съобщителна мрежа на държавната администрация и за нуждите на националната сигурност (ЕЕСМДАННС), която обединява Националната мрежа на държавната администрация (НМДА) – изграждана, поддържана и управлявана от администрацията на Министерския съвет и Електронно съобщителна мрежа (ЕСМ) – поддържана и управлявана от Изпълнителна агенция електронни съобщителни мрежи и информационни системи (ИАЕСМИС). ЕЕСМДАННС предлага на потребителите си безплатно съвместими и допълващи се услуги. През 2012 г. 96 (17,08%) от администрациите са свързани с ЕЕСМДАННС, а 466 (82,92%) не са свързани към нея и ползват алтернативни доставчици на интернет.

Въпреки предприетите мерки в тази насока, към момента все още в много случаи се изисква от потребителите да предоставят на хартиен носител документи, издадени от други администрации, обстоятелствата, по които биха били проверими по служебен път при наличието на единна оперативна съвместимост. Отделните звена нямат достъп до наличните информационни масиви на други администрации, а служебният обмен на информация е на крайно незадоволително равнище. Свързването на всички структури в единната държавна комуникационна инфраструктура е основна предпоставка за развитието на е-управление. Това ще ускори достъпа до информация и трансфера на данни, което ще доведе до повишена ефективност. Ще се намали и употребата на документи ни хартиен носител.

Няма напредък по отношение на изграждането и въвеждането и на другите стълбове на концепцията за електронно управление – е-здравеопазване и е-образование. Реализиран е старт по отношение на модел за решение в областта на обществените поръчки. Моделът на решение е с цел да  удовлетвори обществените очаквания за професионално, прозрачно и почтено управление на публичните ресурси в обществения интерес. Мерките, които се предлагат водят до редуциране на слабите места и с намаляване на техния брой, ще се очертае възможността реално да се ограничат корупционните моменти. Техническата част се състои от шест електронни платформи, които взаимодействат помежду си и подпомагат всички фази от изпълнението на процедурата, вкл. преди и след възлагане на обществената поръчка. Платформите са: електронен регистър, електронно наддаване, електронен каталог, електронен търг, електронен мониторинг и електронен одит. За въвеждане на предвидените електронни платформи за възлагане на обществените поръчки са необходими три групи мерки: правни мерки за хармонизация на европейските директиви с националното законодателство; мерки за създаване на централни служби за възлагане на обществени поръчки; мерки за въвеждане на „предварителна квалификация" за потенциалните участници в процедурите по възлагане.

Остава ограничен достъпът до обществена информация за гражданите и бизнеса и възможността им за проследяване на изпълнението на политиките и постигнатите резултати от администрацията, както и възможността им за обективно включване в процеса на взимане на решения (възможност за подаване на мнения, предложения, сигнали и жалби по електронен път).

Градовете играят важна роля като двигатели на икономиката, но в същото време в тях се концентрират социални проблеми, свързани с безработица, сегрегация, бедност и екологични предизвикателства. Това е отчетено в Териториалния дневен ред Европа 2020 и в стратегията Европа 2020¹³², което обуславя необходимостта от насочването на значителен ресурс за тяхното интегрирано обновяване и устойчиво приобщаващо развитие.

За България не са толкова характерни различията между регионите, колкото т. нар. задълбочаващ се моноцентризъм, т.е. разликите столичен град – останалата територия. Потенциалът на столицата като център за икономическа и административна дейност трябва да се използва, включително за привличане на чуждестранни инвестиции, но едновременно с това следва да се адресират ключови нужди, свързани с типичните за големите градове проблеми. Едновременно с това съществуват центрове-балансьори на национално, регионално и областно ниво, които имат нужда от подкрепа, за да развият потенциала си, като алтернативни центрове на растеж и развитие в посока умерен полицентризъм.

Йерархичната система от урбанистични центрове според приетата национална класификация¹³³ включва четири основни йерархични нива:

• 
  1-во ниво - столицата София, център с европейско значение и „двигател” на икономиката с най-голямо дялово участие в националния БВП от 37%.
  
• 
  2-ро ниво - големи градове, центрове с национално значение за територията на районите – Пловдив, Варна, Бургас, Русе, Плевен, Стара Загора, Велико Търново и Благоевград, с дял на произведената продукция близо 20% от националната. Разположени са относително равномерно по територията на страната. Ключовата роля на големите градове-балансьори на столицата е основата на политиката за регионално развитие.
  
• 
  3-то ниво - средни градове, центрове с регионално значение за територията – 30 бр. Основната им функция е на икономически и обслужващи ядра, която е негативно засегната от кризата и се нуждае от подкрепа. В тях се концентрира около 10% от произведената продукция и поради това имат регионална сфера на влияние.
  
• 
  4-то ниво - малки градове с микрорегионално значение за територията на групи общини (околии) – 90 бр. В градовете от това ниво са необходими мерки за подпомагане изоставането в социално-икономическото развитие и жизнения стандарт. Те имат важни обслужващи функции, включително и за съседните малки общини и като опорни центрове ще доведат до създаване на условия за по-балансирано териториално разпределение на социалните услуги, както и създаване на нови възможности за инвестиции. Част от тях са периферни центрове или обслужват отдалечени и погранични територии, където липсва близък център на по-високо ниво.
  

• 
  в тези градове живее 82.3% от градското население и 58.9% от общото население на България. Делът на населението в работоспособна възраст (15-64 г.) е по-висок (72%) в сравнение с този на всички градове в България (71.4%) и средния за страната (68.5%). Този в над-трудоспособна възраст (над 65 г.) в 67-те града също е най-благоприятен – 14.1% при 14.6% за всички градове в България и 17.7% средно за страната. В тези градове живеят две трети от всички роми, живеещи в градовете и 36.1% от всички роми в страната.
  
• 
  образователната структура на населението е висока, като близо 60% е с високо образователно ниво (средно и висше образование), а делът на завършилите университет е над 25%. В тях са съсредоточени висшите училища (100%) и държавната образователна инфраструктура, 38.5% от общообразователните училища и 38.6% от детските градини, както и НИРД инфраструктура и иновативни предприятия. Незадоволителното състояние на инфраструктурата предполага съществени инвестиции.
  
• 
  културна инфраструктура е концентрирана в градовете – 65% от музеите, 84.4% от галериите, 100% от театрите и институтите за музикално и танцово изкуство, 84.1% от регионалните и общинските библиотеки и 14% от читалищата, чието развитие и поддържане е важно за подобряване на качеството на живот на населението.
  
• 
  развитието на комуникациите и дигиталното общество с бързи темпове е характерно за градовете - 50.6% от домакинствата в големите градове използват широколентов достъп, 42.5 % - в средните градове.
  
• 
  състоянието на мрежите на техническата инфраструктура и благоустройството не удовлетворява адекватно градските нужди и затруднява нормалното функциониране на градовете. Наблюдава се почти 100% изграденост на водоснабдителната мрежа и над 80% на канализационната мрежа в градовете, но те в повечето случаи са остарели и амортизирани.
  
• 
  незадоволителното състояние на физическата среда и благоустройството в градовете в редица случаи намалява тяхната атрактивност за инвестиции и развитие. Амортизирани са физическата среда и сградният фонд. Налице е концентрация на многофамилни жилищни сгради с ниска енергийна ефективност и конструктивни проблеми. Недостатъчни са възможностите за спорт, отдих и възстановяване. Благоустройството (пътни настилки, пешеходни зони, озеленяване, вело-алеи) е една от слабите страни на населените места.
  
• 
  развитието на градовете, водещо до растеж на градските пътувания в по-големите агломерации, в комбинация с ниско качество на транспортните услуги причинява сериозни проблеми, като повишена употреба на автомобили, задръствания и вредно екологично въздействие. Поради тези причини от изключително значение е развитието на устойчиви градски транспортни системи, благоприятни за околната среда и обслужващи функционални връзки със съседни населени места.
  
• 
  основните екологични проблеми са свързани със замърсяването на въздуха и шумовите замърсявания.
  
• 
  в редица градове са налице западнали индустриални зони с потенциал за развитие, които се нуждаят от модернизиране и преструктуриране.
  

Дефиницията за селски район е ключова за териториалния обхват на прилагане на някои от инструментите на ЕЗФРСР 2014-2020 в условията на допълване и постигане на синергия с интервенциите по останалите ЕСИФ и особено тези по ЕФРР. Към момента тя е в процес на уточняване.,

В периода 2007-2013 година за селски район се определяше за целите на ПРСР 2007-2013 населено място, както следва: общини (ниво LAU 1) и населени места, в които няма население над 30 000 души. Така определени като селски райони са 231 от общо 264 общини на страната. Към 2011 г., по данни от преброяване на населението на НСИ, те обхващат 90 070.47 кв. км територия (81,16 % от територията на страната), 2 902 250 души (39% от населението) и 4 138 броя населени места (78,06 % от всички селища)¹³⁵.

Селските райони са разпределени относително равномерно по райони от ниво 2. По-голяма концентрация на население – 24% и територия – 20% се отбелязва в селски райони, които попадат в Южен централен регион, а най-малък – 12% от населението и територията - в Северен централен регион. Като относителен дял към общото население и територия на съответните райони, селските територии варират около средните за страната показатели – 41% население и 81 % територия. Изключения при населението са селските райони в Северозападен регион, където те обхващат 56% от неговото население и Югозападен регион с 27% от общото население (фиг. 2).

Негативните демографски процеси са по-силно изявени при селските райони. Основните фактори за намаляване броя на населението са отрицателният естествен прираст и миграцията от селските към градските райони поради липсващи възможности за заетост. По-неблагоприятни характеристики има и възрастовата структура на населението в селските райони. Делът на населението в трудоспособна възраст е 55%, при средно за страната - 62%, а делът на населението в над-трудоспособна възраст - 31%, при средно за страната - 23.7%¹³⁶. Факторите за по-неблагоприятната възрастова структура на населението са по-високите нива на смъртност на населението, включително и на детска смъртност, процесите на вътрешна миграция от селата към по-големите градове, както и проблемът със задържане на младото население в тях поради липса на условия за качествено образование и трудова реализация.

По данни на НСИ за 2011 г., коефициентът на икономическа активност на лица на 15 и повече навършени години в селските райони е 42%, докато стойността на показателя за градските райони е 57%. По отношение на регистрираните нива на безработица, отново се наблюдава диспропорция между градовете и селата. Коефициентът на безработица на населението на 15 и повече навършени години през 2011 г. в селата е 15.6%, което е по-високо от регистрираното ниво на показателя за градовете (10%). Различия съществуват и по отношение на заетостта на населението над 15 години. Коефициентът на заетост на населението на възраст от 15 - 64 навършени години е 61.5% в градовете и 49.9% - в селата. Съществен проблем в общините на тези райони е високото ниво на дългосрочната безработица, което се обяснява с липсата на възможности за заетост. Високото ниво на безработица сред младите е допълнителен проблем, който заедно с липсата на качествено образование и условия за отглеждане на деца, води до миграцията на младата работна сила от селските към градските центрове.

Природните ресурси и климат в селските райони са важна предпоставка за развитие на множество икономически дейности: селско стопанство, горско стопанство, промишленост, туризъм, услуги и т.н. Резултатите от икономическите дейности в селските райони като цяло са с около 40% по-ниски от средните резултати за страната, напр. по показателя приходи от дейност на човек от населението. В тази група се включват и общини, водещи по икономически резултати не само в групата на селските райони, но и ниво държава – напр. Несебър, Банско, Приморско, Созопол, Балчик, Бяла (развит морски или планински туризъм), Божурище, Поморие, Девня, Пирдоп, Белослав, Бобов дол (индустрия) и др.

В социално-икономическия анализ за целите на ОПРР 2014-2020 г. Общините са разделени в четири групи по оценките на икономическо състояние и развитие. В първата група попадат 18 общини (7,8% от цялата съвкупност), чиято икономическа структура е доминирана от туризма (морски или планински) или от сравнително добре развита промишленост и/или гравитират около изявен център на развитие (напр. около София - Божурище, Правец, Елин Пелин; около Варна – Аксаково, Бяла). Общините от средните две групи, съответно втора група – 66 общини (28,6% от цялата съвкупност) и трета група – 131 общини (56,7% от цялата съвкупност) са разнообразни по състав, като всяка от съставляващите ги общини има своя силна страна, която извежда общата оценка било над средната за съвкупността, било – над прага на критичност. В последната група от 16 общини (6,9% от цялата съвкупност) попадат много изостанали селски общини, които са силно и неблагоприятно засегнати от всички фактори и процеси – демографски, икономически, социални. Тези общини се намират в различни части на страната, но преобладават тези от Северозападния регион¹³⁷.

По региони от ниво 2 направените оценки дават основание за следните изводи. В СЗР преобладават селски общини със силно изявени проблеми в развитието (33 от общо 48 в района) и в критично състояние са оценени 7 общини. Само 8 общини показват добри социално-икономически характеристики. Подобно е позиционирането и структурирането на общините в СЦР: най-многочислена е групата на общините с изявени проблеми в развитието (22 от общо 27 общини), а със силно изявени проблеми са 3 изоставащи общини. В СИР структурата е значително по-благоприятна: там няма силно изоставащи общини, като 12 от общо 31 селски общини в района са с високи и добри социално-икономически показатели, което е характерен белег за хомогенност в развитието на селските общини от региона. В ЮИР структурирането е сходно на това в СИР – няма силно изоставащи общини, като 11 (от общо 28) са в първите две водещи групи на общини с високи и добри социално-икономически показатели. В ЮЦР голяма част от общините е с благоприятни характеристики (22 от общо 50), а 25 общини – с проблеми в своето развитие, но не силно изоставащи и с потенциал за развитие. В ЮЗР поляризацията на общините е най-висока. Като добре развити се очертават 22 (от общо 47) общини. С изявени проблеми, но с потенциал за развитие са 15 общини. Заедно с това има 7 силно развити общини и само 3 – силно изоставащи.

През последните 20 години сериозни миграционни процеси обезлюдиха големи региони на страната (в Северозападен, Североизточен региони), в това число погранични, планински и преобладаващо селски райони. Ограничените икономически възможности в тези райони, респективно ниските финансови и покупателни възможности на населението в тях, както и слабото познаване на възможностите на ИТ и Интернет и произтичащото от това слабо и ограничено потенциално потребление на електронни услуги не позволява на частните оператори да приложат бизнес мотивиран модел за изграждане на инфраструктура за широколентов достъп в тези райони. Това обуславя лоши показатели по отношение на покритието на тези райони с широколентов достъп, както и на неговото проникване сред населението в тях. Въпреки тези негативни предпоставки, напоследък се наблюдава тенденция към увеличаване дела на домакинствата в селски райони, които имат достъп до интернет. По данни на НСИ, през 2012 г. този дял е достигнал 29,9%, като все пак има значително изоставане от градските райони, където процентът е 50,9.

Отдалечеността на голяма част от общините в селските райони от големите градски центрове затруднява тяхното равностойно развитие, осигуряването на работни места и публични услуги в сферата на образованието, здравеопазването, социалните услуги и културата. Фундаментално в тази връзка е: диверсифицирането и акцентът върху малки градове с потенциал за сериозно влияние върху близко разположените села.

За да се реши основния проблем със заетостта, диверсифицирането на икономиката на селските райони от периода 2007-2013 г. и създаденият интерес следва да се засили, включително и чрез по-широко използване на ИКТ, чрез дейности извън аграрния сектор, напр. търговия, изнесени услуги, производства с по-висока заетост, занаятчийство, селски туризъм, култура и спорт. Спирането на обезлюдяването в селските райони е свързано с обновяване и развитие на населените места и с предоставянето на необходимите базови услуги на населението, които са свързани със значителни инвестиции.

В много от общините транспортната инфраструктура е в незадоволително състояние и това затруднява достъпността до градски центрове и публични услуги. Водоснабдени са 96% от селата, като канализационните мрежи обхващат около 55% от населението. Предвид ограничения ресурс за инвестиции в публична инфраструктура е необходима неговата концентрация на базата на дефинирани приоритети. Основните европейски и национални подходи към пространственото планиране спрямо селските райони са насочени към подпомагане на малките градове, които с подобрена дребно-мащабна инфраструктура, транспорт и комуникационни връзки могат да осигурят необходимите допълнителни услуги и работни места извън земеделската насоченост. На тази база, НКПР¹³⁸ дефинира нуждата от избор на определени населени места, които да служат като центрове за развитие с оглед на пространственото им влияние върху близко разположените села.

Не на последно място, налице е нужда от опазване на околната среда и природното богатство на селските райони. Следва да се преустанови унищожаването на ценни полуестествени местообитания заради изграждането на дренажни системи, употребата на торове и пестициди; замърсяване на почвата и подпочвените води; деградацията на почвената структура на обработваемите земи; високия риск от увреждане на горите при природни бедствия; незачитането от страна на собствениците на земя на високата природна стойност на земята и ползите от въвеждане на устойчивото земеползване.

Селските райони се нуждаят от целенасочена и дълговременна подкрепа за реализиране на своя потенциал, запазване на своята идентичност и преодоляване на силно негативните демографски тенденции. Мерките следва да обхванат всички области на живота в тях и представляват обект на предложения и решения в редица важни документи за развитие на националната територия и цялостното икономическо развитие на страната¹³⁹. В тази връзка е необходимо да се отбележи по отношение на воденото от общността местно развитие (ВОМР), че България за пръв път използва през периода 2007-2013 г. помощта на ЕЗФРСР подхода ЛИДЕР. С помощта на мярка 431.2 на ПРСР 2007-2013 бяха създадени 35 местни инициативни групи (МИГ). Първите 16 МИГ с одобрени стратегии за местно развитие обхващат териториите на 25 общини¹⁴⁰; те изпълняват своите стратегии за местно развитие от месец октомври 2011 година. Втората група от 19 МИГ обхваща територията на 31 общини¹⁴¹; те получиха одобрение и стартираха изпълнението на стратегиите през месец юни 2012 година. По данни от Преброяване на Населението 2011г., Подходът ЛИДЕР в България обхваща 55 селски общини¹⁴²¹⁴³, с територия малко над 25800 кв.км.¹⁴⁴, 1090 населени места¹⁴⁵, и население малко над 796,000 души¹⁴⁶. Към края на 2012 година от страна на МИГ, в Разплащателната агенция на ПРСР 2007-2013 са подадени над 100 проектопредложения за финансиране. По отношение на ВОМР все още има неоползотворен потенциал за развитие на селските райони, който следва да бъде реализиран на базата на натрупания опит от настоящия програмен период.

В настоящия програмен период е налице подкрепа за ВОМР и от страна на ЕФ Рибарство. По ОП „Развитие на сектор Рибарство” по Приоритетна ос 4 – Устойчиво развитие на рибарските области са създадени и оперират шест местни инициативни рибарски групи (МИРГ). МИРГ обхващат териториите на 17 общини¹⁴⁷, повечето от които спадат към селските райони на страната. В обхвата на МИРГ попадат над 4 053 кв. км. от територията на страната и население от над 104 467 души.

Територии с туристически потенциал

Развитието на туризма се оценява като съществен неоползотворен потенциал на българските региони и е инструмент за постигане на една от основните цели по Дунавската стратегия. В страната има регистрирани над 40 хил. паметника на недвижимото културно наследство. В Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО са включени 9 обекта. Следва да се отчете и богатото природно наследство с над 600 минерални водоизточника, богатото биоразнообразие (вкл. 3 национални и 11 природни парка), както 160 манастира, повече от 330 музея и галерии, богати традиции в провеждането на фестивали и празници, запазено етнографско наследство, национална кухня и качествени вина и др. В страната има официално обявени 142 курорта, от които 58 са балнеолечебни, 56 планински климатични и 28 морски¹⁴⁸.

Въпреки природните дадености и културно-историческото наследство, приносът на туристическата индустрия в страната е под средния за ЕС-27 (5% от БВП и 5.2% от заетостта и непряк – 10% от БВП и 12% от заетостта)¹⁴⁹. През 2011 г. туризмът в България е допринесъл пряко за 3,6% от БВП и 3,3% от заетостта (101 хил. работни места), а непреките ефекти от него се оценяват съответно като – 12,9% от БВП и 11,8% от заетостта (364 хил. работни места)¹⁵⁰. Към момента националният туристически продукт се доминира от масовия туризъм (морски и планински/ски), в които има нужда от преодоляване на вредните въздействия от туристическа експанзия. Туристическият поток в България се характеризира с висока териториална, сезонна и продуктова моноструктурност, като 70% от дейностите са концентрирани на по-малко от 5% от територията на страната.

В Националната стратегия за устойчиво развитие на туризма е предвидено:

• 
  увеличаване дела на специализираните видове туризъм - разработване и утвърждаване на нови туристически продукти (културно-исторически, балнеология – СПА и уелнес, еко и селски туризъм, религиозен, конгресен, приключенски, голф, яхтен);
  
• 
  по-широко включване в туристическото предлагане на цялостни, атрактивни и икономически жизнеспособни регионални туристически продукти и дестинации от вътрешността на страната.
  

• 
  липсата на добра инфраструктура за предоставянето на тези видове туризъм - като цяло 75% от туристическата инфраструктура е концентрирана в 7 области (8-10% от територията);
  
• 
  недостигът на качествена информация вътре и извън страната - България все още няма специфичен и разпознаваем облик, който да дефинира привлекателността й от външна гледна точка; недостатъчно е приложен стратегически подход за специализация на България в определени видове туризъм, в които страната има силни конкурентни предимства (културни паметници, пещери, минерални води и др.).
  

Концентрация на ресурси и целеви дейности ще се постигне чрез ограничен брой, предварително определени културни и природни атракции от национално и световно значение и религиозни обекти с потенциал за привличане на туристически интерес, разположени на цялата територия на страната, като не зависят от разграничението градски-селски територии.

4. 
   
   Каталог: upload -> docs -> 2013-05
   docs -> І. Административна услуга: Издаване на удостоверение за експлоатационна годност (уег) на пристанище или пристанищен терминал ІІ. Основание
   docs -> I. Общи разпоредби Ч
   docs -> Закон за изменение и допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България
   docs -> Закон за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси
   docs -> Наредба за системите за движение, докладване и управление на трафика и информационно обслужване на корабоплаването в морските пространства на република българия
   2013-05 -> Техническо задание за техническа поддръжка на информационни дейности, свързани с държавните зрелостни изпити (дзи) за учебна година 2012/2013 година
   2013-05 -> Иновации и социално предприемачество Проф дсн Начко Радев вту св св. Кирил и Методий
   2013-05 -> Програма за развитие на селските райони 2014-2020 Г
   
   
   
   Изтегляне 3.74 Mb.
   
   Сподели с приятели: