Социално-икономически фактори

Социално-икономически фактори

1. 
   Социално-икономическото положение в последните 20 години в страната е нестабилно.
   
2. 
   Покупателната способност на населението е намаляла, като се отделят малко средства за здравеопазване от доходите на семействата, което оказва влияние върху паричните потоци, особено на тези при кешовите плащания.
   
3. 
   Постепенно обедняване на населението, което се обръща към здравната система със закъснение.
   
4. 
   Очаква се увеличаване и хронификация на определени групи заболявания свързани с нездравословния начин на живот - нерационално хранене, тютюнопушене, стрес и други.
   

Анализът на здравно – демографското състояние на населението от областта, показва че е необходимо да се насочат усилията за пълен и реален обхват на населението до 18 и над 65 години с профилактични прегледи, обхващането им в диспансерни групи, в

Достъпът на здравно - осигурените лица, живеещи в общини с предимно селско население до специализирана извънболнична медицинска помощ ще се подобри, ако се изнесе близо до тях тази помощ, в практиките на общопрактикуващи лекари, в ЛЗ за болнична помощ в по-малките общини на областта.

2008 година, 2009 година и 2010 година,

1. Броят на първичните прегледи за цялото лечебно заведение през 2008 г.е с 4 894 броя повече в сравнение с 2010 г. Това намаление в броя първични прегледи между 2008 г. и 2010 г. се дължи на обстоятелството:

▲ пациентите с диспансерна диагноза ползват първично направление за консултация за съответния специалист еднократно – при вземане на диспансерно наблюдение (болни пациенти взети веднъж на диспансерно наблюдение при един специалист се преглеждат ежегодно само на вторични прегледи). Броят на диспансерно болните за всички специалисти в ДКЦ се движи между 4 и 5000 души като цяло за лечебното заведение.

Ако пациентът е бил диспансеризиран при лекар специалист извън ДКЦ, първичния му преглед при нашия специалист се отчита като вторичен;

▲медицинското направление за консултация на пациент на когото е отразена диспансерна диагноза от ОПЛ е извън регулативен стандарт – причина всички ОПЛ да изпращат пациенти за диспансеризация, за да не надхвърлят лимитите си;

▲ до 2005 година срокът на валидност на медицинското направление за консултация беше 30 дни от датата на първичния преглед, а с НРД 2006 и последвалите го Решения на УС на НЗОК за 2007 г., 2008 г., 2009 г. и НРД 2010 този срок на валидност се увеличи на 45 дни. От 2011 година срока на валидност на медицинското направление за консултация отново е 30 дни;

▲много рязко се намалиха регулативните стандарти както за специалистите, така и на ОПЛ за МН бланка МЗ - НЗОК № 3 и 3А – за консултация и ВСД, независимо от увеличените по видове високо специализирани дейности;

▲нелоялната конкуренция от лекари, които не работят на основен договор в СИМП, а в МБАЛ, ЦСМП и преглеждат в работното си време в болницата или в ЦСМП амбулаторни пациенти и впоследствие изискват от ОПЛ медицински направления – пренасочване на МН към други изпълнители на СИМП.

2. Броят на вторичните прегледи за цялото лечебно заведение през 2008 г. са с 5 156 броя повече спрямо 2010 г.. Това намаление на броя вторични прегледи през 2010 г. спрямо 2008 г. се обяснява с:

▲намаление на броя първични медицински прегледи за проследения период на които може в 45 дневен срок да се направи вторичен преглед в съотношение първични към вторични прегледи 1:0.5 – т.е. от двама пациента прегледани с първично медицинско направление при един специалист, само на един пациент може да се направи вторичен преглед;

▲много често НЗОК ни задължава да пускаме вторични прегледи (особено на диспансерно болни на който трябва да се изпише протокол за лекарства или да се прегледа диспансерно болен извън броя контролни прегледи, или да се издаде МДД на пациент с изтекло МН), които не ни се заплащат;

3. Броят медико-диагностични изследвания извършени през 2008 година е с 21 629 повече спрямо 2010 година. Това намаление на броя извършени МДД през 2010 година се обяснява с:

▲намаление на регулативните стандарти като цяло за лечебното заведение;

▲лекарите специалисти правят високо-специализирани медико диагностични изследвания, които са с по-висока цена и много бързо се изразходва определения РС.

От 2004 г. с НРД 2004 като условие за сключване на договор с НЗОК стана спазването на т.н. регулативен стандарт т.е. за всеки лекар по методика на НЗОК се изчислява колко изследвания (рентгенологични, лабораторни ) и консултации може да си позволи да изразходва на тримесечие в зависимост от броя първични прегледи в предходното тримесечие и броя и вида на диспансеризирани пациенти.

Тази методика на НЗОК за изчисление на регулативните стандарти не покрива истинските потребности от медицински изследвания и консултации на пациентите, затруднява работата на лекарите, не им дава възможност да спазват правилата за добра медицинска практика, и при преразход на изследвания и консултации следва санкция на изпълнителя. Това е един от основните пазарни дефекти в сферата на здравеопазването – вертикалната интеграция – наличието на строго определени технологични връзки по вертикала в отрасъла – система за насочване за консултации, изследвания, хоспитализации и т.н

Това е и причина за намаляване относителния дял на приходите от НЗОК за 2010 г. за сметка на увеличението на приходите от платени медицински услуги.

година	2001 г.	2004 г.	2007 г.	2008 г.	2009 г.	2010 г.
приходи от НЗОК	806 999	1 203 000	1 308 519	1 388 983	1 541 902	1 286 204
отн.дял в %	77.6%	77%	71.9 %	79.83%	76.68%	74.79%
платени мед.услуги	175 858	343 000	485 318	320 947	449 729	413 777
отн.дял в %	19.4 %	22%	26.7 %	18.44%	22.36%	24.06%

Здравно - осигурителната система в РБългария създава монопол на НЗОК. В стремеж за ограничаване финансовия риск за пациентите в условията на пазар за здравни услуги системата за здравно осигуряване се превръща в регулиран пазар – смесица от пазарни и непазарни отношения или така наречения квази пазар.