Решение №32 / 23. 04. 2009 г на ОбС-с. Черноочене. С ъ д ъ р ж а н и е : цели на програмата

Чл.4.(1) Държавната политика по опазване, устойчиво ползване и възстановяване на почвите на национално ниво се осъществява от министъра на околната среда и водите, министъра на земеделието и продоволствието, министъра на здравеопазването и министъра на регионалното развитие и благоустройството.

(2) В осъществяването на държавната политика по ал.1 участват съобразно компетенциите си и други заинтересовани министри и ръководители на ведомства.

(3) Политиката по опазване, устойчиво ползване и възстановяване на почвите се осъществява на регионално ниво от областните управители, а на местно ниво - от кметовете на общини.

(4) Органите по ал.1 - 3 осигуряват участие на обществеността при вземане на решения и разработване на стратегии, програми и планове за опазване, устойчиво ползване и възстановяване на почвите.

Чл.11. Кметовете на общини:

1. разработват и изпълняват програмите по чл.26 ;

2. правят предложения за включване на площи с увредени почви в регистъра по чл.21;

3. осъществяват контрола по чл.31, ал.1, т.6.

Чл.24.(1) Министърът на околната среда и водите съвместно с органите по чл.4, ал.1 и 2 разработва Национална програма за опазване, устойчиво ползване и възстановяване на почвите и я внася за одобрение от Министерския съвет.

(2) Програмата по ал.1 подлежи на екологична оценка по реда на Закона за опазване на околната среда.

(3) Националната програма за опазване, устойчиво ползване и възстановяване на почвите се разработва за 10-годишен период и съдържа:

1. анализ и оценка на състоянието на почвите и на източниците, които ги увреждат, по сектори на националното стопанство;

2. оценка на възможностите и ограниченията в международен и вътрешен план;

3. цели и приоритети по опазване, устойчиво ползване и възстановяване на почвите;

4. средства за постигане на целите;

5. петгодишен план за действие с конкретни институционални, организационни и инвестиционни мерки, срокове, отговорни институции, необходими ресурси и източници на финансиране;

6. схема за организация, наблюдение и отчитане изпълнението на плана за действие;

7. оценка на резултатите и при необходимост промяна на мерките в плановете по т.5.

(4) Основните критерии при определяне на приоритетите в Националната програма за опазване, устойчиво ползване и възстановяване на почвите са:

1. устойчиво ползване на почвите като природен ресурс;

2. опазване и подобряване на почвеното плодородие;

3. намаляване на вредните последствия върху почвите, предизвикани от природни процеси и явления и антропогенни фактори;

4. предотвратяване и намаляване на риска за човешкото здраве и опазване на другите компоненти на околната среда;

5. спазване принципите на устойчивото развитие, включително принципите на биологичното земеделие;

6. възстановяване на нарушените функции на почвите;

7. задължения, поети от държавата по международни актове, отнасящи се до почвите.

(5) Министърът на околната среда и водите ежегодно отчита пред Министерския съвет

изпълнението на плана по ал.3, т.5 като част от отчета по Националната стратегия за околна среда.

Чл.25.(1) Областните управители разработват програми за опазване, устойчиво ползване и възстановяване на почвите за областта в съответствие с националната програма по чл.24, ал.1 за период не по-кратък от 5 години.

(2) Програмите по ал.1 са неразделна част от областните програми за развитие.

Чл.26.(1) Кметовете на общини разработват програми за опазване, устойчиво ползване и възстановяване на почвите за общината в съответствие с програмите по чл.25, ал.1 за период не по-кратък от три години.

(2) Програмите по ал.1 са неразделна част от общинските програми за опазване на околната среда.
БИОРАЗНООБРАЗИЕ, ЗАЩИТЕНИ ПРИРОДНИ ТЕРИТОРИИ И СЕЛИЩНА ЕКОЛОГИЯ
ЗАКОН ЗА БИОЛОГИЧНОТО РАЗНООБРАЗИЕ

(Обн., ДВ, бр.77 от 9.08.2002 г., изм. и доп., бр.88 от 4.11.2005 г., изм., бр.105 от 29.12.2005 г., в сила от 1.01.2006 г., бр.29 от 7.04.2006 г., бр.30 от 11.04.2006 г., в сила от 12.07.2006 г., изм. и доп., бр.34 от 25.04.2006 г., в сила от 1.01.2008 г. (*)- изм., бр.80 от 3.10.2006 г., в сила от 3.10.2006 г., изм. и доп., бр.52 от 29.06.2007 г., (*) изм., бр.53 от 30.06.2007 г., в сила от 30.06.2007 г., изм. и доп., бр.64 от 7.08.2007 г., бр.94 от 16.11.2007 г., изм., бр.43 от 29.04.2008 г.)

Чл.117. Директорите на регионалните инспекции по околната среда и водите и директорите на дирекции на националните паркове:

2. координират и контролират прилагането на плановете за управление и плановете и проектите, предвидени в този закон, включително интегрирането им в общинските планове и програми;

3. контролират опазването на растителните и животинските видове, предмет на този закон;

5. санкционират нарушители в предвидените в този закон случаи.

Чл.118.(Изм.-ДВ, бр.94 от 2007 г.) Министерството на земеделието и продоволствието, Министерството на регионалното развитие и благоустройството и другите държавни органи и техните поделения, както и общините, в сферата на своята компетентност:

1. осъществяват дейности по опазване на биологичното разнообразие;

2. интегрират опазването на биологичното разнообразие и устойчивото управление на биологичните ресурси във всички планове, проекти, програми, политики и стратегии в съответния сектор, като включват в тях преди всичко дейности по опазване на биологичното разнообразие, в съответствие с приоритетите на този закон, на Националната стратегия и на Националния план за опазване на биологичното разнообразие;

3. разработват и внедряват планове за управление на защитени зони и планове за действие за приоритетни растителни и животински видове;

6. финансират приоритетно научни изследвания и дейности, свързани с опазване на биологичното разнообразие и устойчивото управление на биологичните ресурси;

7. използват резултатите от проучването на биологичното разнообразие при изготвянето на планове, проекти, програми и политики в сектора или между секторите;

8. контролират дейността на собствениците или ползвателите на земи, гори и водни площи, включени в Националната екологична мрежа;

9. санкционират нарушители в предвидените в този закон случаи;

10. осъществяват международно сътрудничество по въпроси от обща загриженост, свързани с опазване на биологичното разнообразие и защитените зони.

Чл.6. Заявителят, получил съгласуване по чл.5, ал.2, т.1 , внася в Министерството на околната среда и водите програма, която задължително включва:

1. предмет на програмата;

2. цели на програмата;

3. описание на биологичните особености на вида;

4. описание на екологичните изисквания на вида;

5. данни за географските фактори в района на естественото разпространение на вида;

6. данни за географските фактори в района на въвеждането на неместния вид;

7. данни за заплахи и лимитиращи фактори за разпространението на вида и за очакваното въздействие върху местни видове;

8. поддържащи и други мерки за вида, включително мерки за опазване извън естествената му среда, ако се налагат такива;

9. мерки за контролиране на разпространението му, вкл. за отстраняването му, ако това се наложи;

10. методи и технологии за въвеждането на вида в горите, земите или водните площи в района на изпълнение на програмата;

11. източници на придобиване на екземплярите;

12. собственост върху земите, горите и водните площи, където ще се въвежда видът, и хипотези на уреждане на отношенията между заявителя и другите собственици, в случай че собствеността не е само на заявителя;

13. срок и график за изпълнението на програмата, стойност и източник на финансиране.

Чл.14. Заявителят, който е получил съгласие по чл.13, т.1, организира обществено обсъждане като:

1. обявява чрез средства за масово осведомяване най-малко 20 дни предварително датата, часа, мястото и предмета на общественото обсъждане, както и мястото, където програмата е на разположение на заинтересуваните;

2. уведомява писмено заинтересуваните централни ведомства, научни и академични институти за обстоятелствата по т.1 в същия срок;

3. поставя съобщения с данните по т.1 на видно място в общините в района на изпълнение на програмата.

Чл.17.(1) След издаване на разрешително по чл.11, ал.2 и 3 и чл.16, ал.4 и 5 министърът на околната среда и водите или упълномощеното от него лице изпраща копие от програмата на съответната регионална инспекция по околна среда и води за контрол на нейното изпълнение. Регионалната инспекция по околна среда и води уведомява за издаденото разрешително заинтересуваните местни органи в района на извършване на дейността: oбластна администрация, общини, районни управления по горите, държавни

лесничейства.

НАРЕДБА №5 ОТ 1 АВГУСТ 2003 Г. ЗА УСЛОВИЯТА И РЕДА ЗА РАЗРАБОТВАНЕ НА ПЛАНОВЕ ЗА ДЕЙСТВИЕ ЗА РАСТИТЕЛНИ И ЖИВОТИНСКИ ВИДОВЕ

(Издадена от министъра на околната среда и водите и Министерство на земеделието и горите, Обн.–ДВ, бр.73 от 19 август 2003 г.)

Чл.2.(1) Планове за управление се разработват за:

1. национални и природни паркове;

2. резервати и поддържани резервати.

(2) Планове за управление на природни забележителности и защитени местности се разработват по преценка на Министерството на околната среда и водите (МОСВ) или в случаите по чл.10.

Чл.10.(1) Разработването на планове за управление на защитени територии може да се възлага и от други държавни органи, общини, собственици, неправителствени организации или сдружения и чрез международни проекти след писмено съгласие на Министерството на околната среда и водите.

(2) Лицата по ал.1 заявяват писмено пред Министерството на околната среда и водите намерението си да възложат и финансират разработването на план за управление, в което посочват предмета на плана, целите, организацията или лицата, които ще го прилагат.

ЗАКОН ЗА ЗАЩИТЕНИТЕ ТЕРИТОРИИ

(Обн., ДВ, бр.133 от 11.11.1998 г., изм., бр.98 от 12.11.1999 г., в сила от 12.11.1999 г., изм. и доп., бр.28 от 4.04.2000 г., изм., бр.48 от 13.06.2000 г., доп., бр.78 от 26.09.2000 г., изм., бр.23 от 1.03.2002 г., изм. и доп., бр.77 от 9.08.2002 г., изм., бр.91 от 25.09.2002 г., в сила от 1.01.2003 г., бр.28 от 1.04.2005 г., в сила от 1.04.2005 г., бр.94 от 25.11.2005 г., в сила от 25.11.2005 г., бр.30 от 11.04.2006 г., в сила от 12.07.2006 г., изм. и доп., бр.65 от 11.08.2006 г., в сила от 11.08.2006 г., бр.24 от 20.03.2007 г., доп., бр.62 от 31.07.2007 г., изм., бр.36 от 4.04.2008 г., изм. и доп., бр.43 от 29.04.2008 г. )

Чл.50. В изпълнение на своите правомощия директорите на регионалните органи на Министерството на околната среда и водите в защитените територии в своите райони:

8. координират и контролират прилагането на плановете за управление в областта на научноизследователската работа, поддържащите и възстановителните мерки за застрашени видове и местообитания, просветните и образователните екологични програми и други природозащитни дейности, осъществявани от други държавни органи, общини, неправителствени организации и лица;

Чл.55.(1) За защитените територии се разработват планове за управление при условия и по ред, определени с наредба, утвърдена от Министерския съвет.

(2) Плановете за управление на национални и природни паркове се разработват в срок до три години, а на резервати и поддържани резервати - в срок до две години от обявяването им. Плановете се актуализират на всеки десет години.

Чл.56. Плановете за управление се съобразяват със:

1. изискванията към категорията защитена територия;

2. режима на защитената територия, определен в заповедта за нейното обявяване;

3. изискванията на международни договори.

Чл.57. Плановете за управление съдържат:

1. обща характеристика на защитената територия и на компонентите й;

2. целите на управлението в защитената територия;

3. норми, режими, условия или препоръки за осъществяване на: дейностите в горите, земите и водните площи; развитието на инфраструктурата и строителството; организацията на управлението и други, осигуряващи достигането на поставените цели;

4. краткосрочни и дългосрочни програми за действия, свързани с научноизследователската работа и мониторинг на компонентите на околната среда, поддържането на застрашени видове, съобщества и местообитания, екологичното възпитание и образование и други.

Чл.58.(1) Плановете за управление на защитени територии се възлагат от Министерството на околната среда и водите.

(2) Планове за управление на защитени територии могат да се възлагат и от собствениците, общини, неправителствени организации или сдружения и други след писмено съгласие на Министерството на околната среда и водите.

(3) Заданията за плановете за управление се утвърждават от министъра на околната среда и водите.

Чл.60.(1) Плановете за управление на националните и природните паркове се внасят за приемане в Министерския съвет от министъра на околната среда и водите след заключение на Висшия експертен екологичен съвет при Министерството на околната среда и водите. При положително решение на Министерския съвет министърът на околната среда и водите подписва плановете за управление.

(2) За участие в заседанията на съвета по ал.1 се уведомяват представители на заинтересованите държавни органи, областни управители, общини, научни и неправителствени организации. Уведомленията се изпращат предварително, не по-малко от 20 дни преди датата на заседанието, а също така съобщения за него се поставят на видно място в съответните общини, регионални инспекции по опазване на околната среда и водите и Министерството на околната среда и водите в същия срок.

(3) На всеки четири години се организира публично обсъждане на изпълнението на плана за управление на националните и природни паркове, организирано от Министерството на околната среда и водите, на което се канят за участие лицата по ал.2.

Чл.61.(Изм. и доп.-ДВ, бр.28 от 2000 г., изм., бр.28 от 2005 г., бр.94 от 2005 г., доп., бр.43 от 2008 г.) Плановете за управление на резервати и поддържани резервати, природни забележителности и защитени местности се утвърждават от министъра на околната среда и водите след съгласуване с Министерството на земеделието и продоволствието, с Министерството на регионалното развитие и благоустройството, с

Държавната агенция по горите и със съответните общини, както и с Министерството на културата, когато в защитената територия попадат паметници на културата.

Чл.67.(1) Охраната на защитените територии - изключителна държавна собственост, и обектите по Рамсарската конвенция и другите международни договори и конвенции се организира от Министерството на околната среда и водите. Горите в останалите защитени територии се охраняват съгласно Закона за горите.

(2) Регионалните органи на Министерството на околната среда и водите организират и осъществяват охраната на защитените територии - изключителна държавна собственост, в своите райони. Те организират подвижна паркова охрана и контролни пунктове.

(3) (Нова-ДВ, бр.77 от 2002 г.) Охраната на отделни резервати и поддържани резервати, извън границите на националните паркове, може да се предоставя от министъра на околната среда и водите на други органи на изпълнителната власт или на общини.

НАРЕДБА ЗА РАЗРАБОТВАНЕ НА ПЛАНОВЕ ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ЗАЩИТЕНИ ТЕРИТОРИИ

(Приета с ПМС №7 от 8.02.2000 г., обн., ДВ, бр.13 от 15.02.2000 г.)

Чл.10.(1) Разработването на планове за управление на защитени територии може да се възлага и от други държавни органи, общини, собственици, неправителствени организации или сдружения и чрез международни проекти след писмено съгласие на Министерството на околната среда и водите.

Чл.18.(1) В 3-месечен срок от внасянето на проект на план за управление на национален или природен парк Министерството на околната среда и водите организира разглеждането му на заседание на Висшия експертен екологичен съвет (ВЕЕС).

(2) Най-малко 20 дни преди заседанието на съвета Министерството на околната среда и водите:

1. изпраща уведомителни писма до заинтересувани централни ведомства, до съответните областни управители и общини, научни и академични институции и неправителствени организации, както и до възложителя, съответно изпълнителя, и до други по негова преценка;

2. организира поставянето на съобщения на видно място в Министерството на околната среда и водите и в съответните му регионални органи, както и в съответните общини.

Чл.21.(1) В двумесечен срок от внасянето на проект на план за управление на резерват, поддържан резерват, природна забележителност и защитена местност Министерството на околната среда и водите изпраща писмено искане за съгласуване на проекта до Министерството на земеделието и горите, Министерството на регионалното развитие и благоустройството, съответните областни управители и общини, както и до Министерството на културата, в случай че в границите на защитената територия попадат паметници на културата.

(2) Към искането по ал.1 се прилага копие на проекта, а когато това е невъзможно, се указват условията и мястото, където проектът е на разположение на заинтересуваните.

(3) Министерствата и общините по ал.1 изпращат становище по проекта в Министерството на околната среда и водите в едномесечен срок от получаване на искането. В противен случай се счита, че съгласуват проекта без забележки.

ЗАКОН ЗА ЛЕЧЕБНИТЕ РАСТЕНИЯ

(Обн., ДВ, бр.29 от 7.04.2000 г., изм., бр.23 от 1.03.2002 г., бр.91 от 25.09.2002 г., в сила от 1.01.2003 г., бр.30 от 11.04.2006 г., в сила от 12.07.2006 г., бр.65 от 11.08.2006 г., в сила от 11.08.2006 г.)

Чл.6. Опазването на лечебните растения е насочено към биологичните им ресурси в естествената им среда, включително към генетичните ресурси, отделните екземпляри растения,

популациите на видовете и екосистемите, включващи популациите.

Чл.7.(1) Собствениците на земи, гори, води или водни обекти, в които има находища на лечебни растения, са длъжни да прилагат мерките за опазване на лечебните растения, предвидени от съответните планове, програми и проекти по чл.50, т.2, 3 и 4 .

(3) В случаите по ал.2, както и когато плановете, програмите и проектите несъдържат необходимите предвиждания за опазване на лечебните растения или когато условията на средата са се променили съществено, собственикът депозира писмено искане пред съответната регионална инспекция по околната среда и водите за определяне на мерките.

Чл.18. За опазване на лечебните растения в строителните граници на населените места устройствените схеми и планове включват изисквания за осигуряване опазването на лечебните растения от увреждане и унищожаване.

Чл.21.(1) Събирането на билки от естествените находища на лечебни растения се извършва съобразно изискванията на този закон, както и съобразно предвижданията на съответните планове, програми и проекти по раздел II на глава четвърта.

Чл.28. Забранява се издаването на позволителни за ползване в нарушение на предвижданията на съответните планове, програми и проекти и на специалния режим по чл.10, ал.1.

Чл.45.(1) Областният управител осигурява съответствие между националната стратегия и общинските програми за опазване на околната среда по отношение на лечебните растения.

(2) За целта по ал.1 областният управител:

1. координира разработването на общинските програми по ал.1;

2. отговаря за опазването на диворастящите лечебни растения в земите от поземления фонд - държавна собственост, и издава позволителни за ползването на лечебните растения.

Чл.46. Кметът на общината ръководи изпълнителната дейност на общината във връзка с ползването, опазването и култивирането на лечебните растения, като:

1. организира изпълнението на дейностите по отношение на лечебните растения, включени в общинската програма за опазване на околната среда;

2. издава позволителни за ползване на лечебните растения от земи, води и водни обекти – общинска собственост;

3. издава удостоверения за билките от култивираните лечебни растения;

4. (изм.-ДВ, бр.23 от 2002 г.) предоставя на министъра на околната среда и водите информация за нуждите на наблюдението и оценката на лечебните растения и на създаването и поддържането на специализираните карта и регистър за тях.

Чл.50. За опазване и устойчиво ползване на лечебните растения се разработват:

1. Национална стратегия за лечебните растения - от министъра на околната среда и водите;

2. раздел "Лечебни растения" към плановете за управление съгласно Закона за защитените територии - по задание от министъра на околната среда и водите;

3. раздел "Лечебни растения" към общинската програма за опазване на околната среда – от кмета на съответната община;

Чл.55. Раздел "Лечебни растения" по чл.50, т.2, 3 и 4 съдържа:

1. описание на местоположението на естествените находища на лечебните растения, условията в местообитанията, количеството и състоянието на ресурсите;

2. анализ на дейностите за опазване на екосистемите, включващи лечебни растения, за осигуряване на устойчивото им ползване и опазване на ресурсите;

3. приоритетни мерки за опазване на ресурсите и разнообразието на лечебните растения, включително на редки или застрашени от изчезване видове;

4. избор и регламент на територии, които не са защитени, но изискват подходящо управление с цел устойчиво ползване на лечебните растения в тях;

5. предложения за разработване на местни нормативни актове за начините на земеползване съобразно изискванията на нормативните актове и плановите документи от по-висока степен.

Чл.57. (Изм.-ДВ, бр.23 от 2002 г.)(1) Специализираните карта и регистър на лечебните растения осигуряват данни за местоположение, граници, размери, собственост на находищата, състояние на лечебните растения, количествени запаси и степен на ползване на ресурсите им.

(2) Картата и регистърът по ал.1 са публични и се водят за осигуряване на опазването и устойчивото ползване на лечебните растения.

(3) При създаването и поддържането на специализираните карта и регистър се използват данни от раздел "Лечебни растения" към плановете, програмите и проектите по чл.50, т.2, 3 и 4, както и от наблюдението и оценката по чл.56.

Чл.28.(1) Министерството на околната среда и водите разработва и внася в Министерския съвет Национална програма за управление на дейностите по отпадъците.

(2) За програмата по ал.1 се извършва екологична оценка по реда на Закона за опазване на околната среда.

Чл.29.(1) Програми за управление на дейностите по отпадъците се разработват и изпълняват от:

1. кмета на общината за територията на съответната община;

(2) Програмите по ал.1, т.1 са неразделна част от общинските програми за околна среда и се разработват, приемат и отчитат по реда на глава пета от Закона за опазване на околната среда.

(3) Програмите по ал.1:

1. се разработват и приемат за продължителен период, който се определя в зависимост от очакваното развитие на производствените и други дейности, но не по-кратък от 3 години;

2. се актуализират при промяна във фактическите и/или нормативните условия.

Чл.30.(1) Лицата по чл.29, ал.1, т.2 и 3 представят в регионалната инспекция по околната среда и водите проекта на програмата.

(6) Програмите, изготвени от лицата по чл.29, ал.1, т.3 , се представят в общините, на чиято територия се извършва дейността, с цел включването им в програмите по чл.29, ал.1, т.1.

(7) Органът, утвърдил програмата за управление на отпадъците и регионалните инспекции по околната среда и водите, издали становище за съгласуването й по реда на ал.4, извършват периодични проверки за изпълнението й.

Чл.31.(1) Програмите за управление на дейностите по отпадъците предвиждат мерки за постигане на следните цели:

1. намаляване или ограничаване образуването на отпадъци, както и на степента на тяхната опасност;

2. рециклиране, регенериране или други форми на оползотворяване;

3. екологосъобразно обезвреждане;

4. почистване на старите замърсявания с отпадъци.

(2) Програмите по ал.1 включват:

1. анализ на състоянието и прогноза за вида, произхода, свойствата и количествата на отпадъците, образувани и подлежащи на третиране;

2. целите, етапите и сроковете за тяхното постигане;

3. начините и съоръженията за третиране или безопасно съхраняване;

4. описание на специализираните инсталации за третиране, както и на терените, подходящи за третиране на отпадъци;

5. схема за движението на отпадъците към инсталациите за третиране;

6. специфични за съответната територия или предприятие решения за управление на дейностите по отпадъците;

7. финансовите средства за осъществяване на програмата;

8. мерки за изграждане на съоръжения и инсталации за оползотворяване и обезвреждане на отпадъците на места, намиращи се възможно най-близо до източника на образуването им, и чрез използването на най-подходящи методи и технологии;

9. план за привеждане на действащи инсталации и съоръжения за обезвреждане на отпадъците, включващ конкретни мерки, средства и срокове за тяхното изпълнение, в съответствие с изискванията на този закон и подзаконовите нормативни актове по прилагането му;

10. мерки за третиране на биоразградимите отпадъци с цел поетапно намаляване на количествата им и недопускане на тяхното депониране;

11. координация с други програми, имащи връзка с дейността;

12. система за отчет и контрол на изпълнението;

13. система за оценка на резултатите и за актуализация на програмата;

14. информация за връзка с упълномощените лица, отговорни за управлението на отпадъците.

(3) При разработването на програмите за управление на дейностите по отпадъците в общините се привличат и представители на обществени екологични движения и организации. Кметът на общината осигурява обществен достъп до общинската програма за управление на дейностите по отпадъците.

(4) В плановете за устройство на териториите се отразяват обектите със съоръжения и инсталации и терените по ал.2, т.3 и 4.

Чл.32. Годишният отчет за изпълнението на програмите по чл.29, ал.1 се представя пред органа, приел програмите, и се изпраща на съответната регионална инспекция по околната среда и водите до 31 март следващата година.

Чл.34.(1) Ежегодно със закона за държавния бюджет на Република България по предложение на министъра на околната среда и водите се определят целеви средства за изграждане на съоръжения и инсталации за третиране на битови, масово разпространени и опасни отпадъци, както и за почистване и рекултивация на места, замърсени с отпадъци.

(2) Финансират се само програми и проекти за изграждане на съоръжения и инсталации за третиране на отпадъци, които отговарят на последователността на мерките, въведена в чл.4 , и които са одобрени от министъра на околната среда и водите.

(3) Съоръжения и инсталации за третиране на отпадъци, които са изградени или се изграждат със средства, осигурени със закона за държавния бюджет на Република България или друго национално или международно финансиране, се използват съгласно мерките, предвидени в плана за действие на Националната програма за управление на дейностите по отпадъците по чл.28, ал.1.

(4) Когато съоръженията и инсталациите не се използват съгласно изискванията на ал.3, общините възстановяват средствата от държавния бюджет или международните програми на Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда.

Чл. 79. Внасянето на отпадъци на територията на Република България се допуска, когато:

7. не противоречи на Националната програма за управление на дейностите по отпадъците и на програмите по чл.29, ал.1, т.1 .

Чл.80.(1)(Предишен текст на чл.80-ДВ, бр.77 от 2005 г.) За издаване на разрешение за внасяне на отпадъци, в случаите, определени в наредбата по чл.72, ал.2, заявителят представя на компетентния орган следните документи:

6. писмено потвърждение от кмета на общината, на чиято територия се намира инсталацията, където се предвижда да бъде извършено оползотворяването, в което се посочва:

б) че внасянето на отпадъците е съобразено с общинската програма за управление на дейностите по отпадъците;

в) че въведените отпадъци ще бъдат приети на територията на съответната община в съответствие с решението по чл.79, т.2 ;

Чл.92.(1) Кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице контролира:

1. дейностите, свързани с образуване, събиране, включително разделното, съхраняване, транспортиране, оползотворяване и обезвреждане на битови и строителни отпадъци;

2. дейностите по депониране на производствени и опасни отпадъци и изпълнението на програмите за тяхното управление;

3. спазването на други изисквания, определени с наредбата по чл.19 .

(2) Кметът на общината организира и контролира закриването, рекултивацията на терените и последващия мониторинг на депата, намиращи се на територията на съответната община.

Чл.93.(1) Директорът на регионалната инспекция по околната среда и водите или упълномощено от него длъжностно лице упражнява контрол за спазване на изискванията за третиране на отпадъци и на условията по разрешението, съответно по регистрационния документ, за:

1. дейностите, свързани с образуване, събиране, включително разделното, съхраняване, транспортиране, оползотворяване и/или обезвреждане на отпадъци на тяхната територия;

2. съоръженията и инсталациите за съхраняване, оползотворяване и/или обезвреждане на отпадъци.

(2) Органът по ал.1 упражнява контрол по изпълнението на програмите по чл.29, ал.1.

§6. Приетите програми по чл.28, ал.1 от отменения Закон за ограничаване на вредното въздействие на отпадъците върху околната среда запазват своето действие до изтичането на срока им, но не по-късно от три години от влизането в сила на този закон.

§7. Програмите по чл.29, ал.1 се разработват и приемат в срок до една година от влизането в сила на този закон.