ОБЩО ЧАСТИЧНО ОСОБЕНО МНЕНИЕ НА СЪДИИТЕ
КАЗАДЕВАЛ, ХЕДИГАН, МУЛАРОНИ, ФУРА-САНДСТРЬОМ, ГЮЛУМЯН И ШПИЛМАН
(Превод)
„1. Гласувахме против т. 4 от диспозитива на решението по следните причини.
2. Не можем да се присъединим към новия подход на Съда, който свързва едно възможно нарушение на чл. 14 поединично с материалните или процедурните аспекти на чл. 2. За предпочитане е един общ подход, тъй като той по-добре би отразил специфичното естество на чл. 14, който няма самостоятелно значение и се прилага единствено към правата и свободите, гарантирани от Конвенцията. Тъй като чл. 14 няма самостоятелно съществуване, смятаме, че е изкуствено и безполезно да се разграничават материалноправните и процедурните аспекти, особено по дела като настоящото, по което Съдът е намерил нарушение и на двата аспекта на чл. 2. Още един допълнителен проблем е, че е твърде рано да се прецени какво би било влиянието на този нов подход върху приложението и тълкуването на Протокол 12 от Конвенцията, който точно сега влезе в сила по отношение на ратифициралите го държави.
3. Като прави разлика между материалноправните и процедурните аспекти, мнозинството постанови нарушение на чл. 14 Конвенцията, разгледан във връзка с чл. 2, само въз основа на пропуска на властите да проверят, дали събитията, довели до смъртта на г-н Ангелов и г-н Петков, са били расово мотивирани.
4. Съгласни сме с този извод. Но все пак, като се погледне отвъд чисто процедурния извод, ние сме на мнение, че съвкупността от други фактически елементи разкрива нарушение на чл. 14 от Конвенцията, разгледан съвместно с чл. 2.
5. Сред тези елементи бихме отбелязали: фактът, че изстрелите са произведени в населено място – ромската махала на селото – без да се отчете обществената сигурност; фактът, че военните полицаи са знаели за ромския произход на жертвите, нито една от които не е била въоръжена и не е представлявала заплаха; публикациите за съществуването на предразсъдъци и враждебност към ромите в България; фактът, че това не е първото дело срещу България, по което Съдът установява, че представителите на реда и закона причиняват смъртта на роми; показанията на г-н М.М., че майор Г. е крещял по него „Мамка ви циганска” непосредствено след стрелбата и на последно място – бездействието на властите и сериозните процесуални нарушения, които не са позволили да се установи истината.”
6. Вярно е, че процесуалните нарушения представляват специфичен фактор, на който трябва да се отдаде значително внимание. Те са централни за отговора на въпроса, кой трябва да носи тежестта на доказване, тъй като националните власти трябват да изяснят релевантните факти и едно нарушение на производството неизбежно ще повлияе на възможността да се достигне до заключение, което да отразява същността на проблема.
7. Мнозинството на Съда обаче ограничи решението си до нарушение на процедурния аспект и не отдаде достатъчно значение на достатъчно силните, ясни и допълващи се необорими презумпции, които следват от съвкупността от фактическите доказателства по делото и които ни водят до заключението за нарушение на чл. 14, разгледан във връзка с чл. 2 от Конвенцията.”
Сподели с приятели: |