Решение на Съда на Европейския съюз по дело, касаещо права на човека. Бюлетинът излиза в електронен вариант и се разпространява безплатно
СВОБОДА НА ИЗРАЗЯВАНЕ, НА СЪВЕСТТА И РЕЛИГИЯТА
Изтегляне 456 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Фактите
- Решението
- Едногодишното задържане под стража и тригодишната условна присъда на жалбоподателката заради участието й в протест срещу политиката на президента Путин представляват
6. СВОБОДА НА ИЗРАЗЯВАНЕ, НА СЪВЕСТТА И РЕЛИГИЯТА, НА СЪБРАНИЯТА И НА СДРУЖАВАНЕ
Фактите: Жалбоподателят е бивш съдия в Европейския съд по правата на човека (1991-2008 г.). През 2009 г. той бил избран от унгарския парламент за председател на Върховния съд (ВС) с мандат 6 години. В това си качество бил и председател на Националния съдебен съвет (НСС). Съгласно Закона за организацията и управлението на съдилищата председателят на НСС е задължен да изразява становище по всеки законопроект, който засяга съдебната власт, след като събере и обобщи мненията на различните съдилища. През 2010 г. новоизбраният парламент предприел обширна конституционна реформа. По този повод в периода февруари-ноември 2011 г. чрез говорителя си, чрез публични писма и комюникета, в реч пред парламента и чрез искане до Конституционния съд да обяви противоконституционност на законопроект, жалбоподателят публично критикувал част от предприетите законодателни реформи, свързани с функционирането и реформата на съдебната система, независимостта и несменяемостта на съдиите и намаляването на възрастта за пенсиониране на съдии, прокурори и нотариуси. На 25 април 2011 г. бил приет Основният закон, съгласно който върховният съдебен орган е Kúria (историческото унгарско наименование на ВС). Още преди приемането на закона, а и след това – на 19 октомври 2011 г., народни представители публично декларирали, че съгласно Закона за организацията и управлението на съдилищата новата Kúria ще има същите функции като ВС и че се променя само наименованието на съда, вкл. че няма да има правно основание за смяна на председателя на ВС. На 19 ноември 2011 г. народен представител от управляващата партия внесъл законопроект за изменение на конституцията, който предвиждал, че в срок до 31 декември 2011 г. парламентът трябва да избере председател на Kúria. На 20 ноември 2011 г. бил внесен и законопроект за преходни разпоредби на Основния закон, съгласно който функциите по администрирането на правосъдието, упражнявани дотогава от ВС и НСС, се поемали от Kúria, а председателят на НСС поемал функциите по управление на съдилищата. Законопроектът предвиждал, че с влизане в сила на Основния закон се прекратяват мандатите на председателя на ВС и на председателя и членовете на НСС. В мотивите му се посочвало, че провеждането на нови избори за тези постове се налага с оглед измененията в организацията и функционирането на съдебната система. Двата законопроекта били приети от парламента съответно на 28 ноември и 30 декември 2011 г. По силата на тези промени мандатът на г-н Бака бил прекратен на 1 януари 2012 г. Били проведени избори за председател на Kúria, но г-н Бака не можел да се кандидатира за поста, тъй като едно от изискванията било кандидатът да има петгодишен стаж като съдия в Унгария. Времето като съдия в международен съд не се зачитало. Г-н Бака останал обикновен съдия в Kúria. Съгласно вътрешните правила на съда, той вече нямал право да изразява свободно мнението си, тъй като за даване на интервю било необходимо предварителното съгласие на председателя на Kúria. Още през декември 2011 г. Европейската комисия е изразила загриженост относно провежданата в Унгария съдебна реформа. През януари 2012 г. Комисията е започнала „ускорена“ наказателна процедура срещу Унгария във връзка с независимостта на съдебната система, а с решение от 6 ноември 2012 г. СЕС е постановил, че въведеното ранно задължително пенсиониране на съдии, прокурори и нотариуси е в нарушение на задълженията на Унгария по Директива 2000/78/ЕС, създаваща основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите. Решението: Относно оплакването по чл. 6 от Конвенцията 62. На основание чл. 6, § 1 жалбоподателят се оплаква, че му е бил отказан достъп до съд, пред който да оспори предсрочното прекратяване на мандата му като председател на ВС. Той твърди, че тъй като освобождаването му от длъжност е било резултат от законодателство на конституционно ниво, е бил лишен от възможността да поиска съдебен контрол дори от Конституционния съд. 63. Правителството оспорва жалбата като недопустима ratione materiae. Според него са изпълнени двете кумулативни условия на „теста Ескелинен“ (Vilho Eskelinen and Others v. Finland [GC], no. 63235/00, § 62) и чл. 6 не е приложим към спора. 66-72. Съдът посочва, че въпросът за компетентността му ratione materiae е пряко свързан с въпроса по съществото на спора и ще бъде разгледан съвместно с него. Напомня също така, че в практиката си е извел две правила, при кумулативното наличие на които чл. 6 е неприложим към споровете между държавата и държавен служител, заемащ конкретен пост или работещ в конкретна държавна служба, а именно – националното законодателство трябва изрично и обосновано да изключва правото на държавните служители на достъп до съд. Наличието на тези обстоятелства се доказва от правителството. 73-74. Правото на достъп до съд по граждански дела не е абсолютно и може да бъде ограничавано, но не и до степен, която да засяга самата му същност. Освен това ограничението трябва да преследва легитимна цел и да е спазен балансът между използваните мерки и целта. Съдът отбелязва, че унгарското законодателство не лишава изрично съдиите от ВС, вкл. председателя му, от правото на достъп до съд. На административните ръководители изрично е гарантирано правото да оспорват пред специализиран трибунал (Service Tribunal) освобождаването си от ръководството на съда. 75-76. В настоящия случай правото на достъп до съд на жалбоподателя е било засегнато от изменения в Основния закон и по тази причина той не е имал възможност да атакува преждевременното си освобождаване от длъжност, включително пред Конституционния съд. Правителството не е доказало, че законодателят изрично е идентифицирал „[сфера] на държавна служба, която включва упражняване на присъщите на държавната власт дискреционни правомощия, надделяващи над интереса на отделния индивид“. Следователно не може да се направи извод, че националният закон изключва изрично достъпа на жалбоподателя до съд, и чл. 6 е приложим в гражданскоправния си аспект. 77. На следващо място Съдът посочва, че дори и законът да въвеждаше изрична забрана на достъпа до съд, правителството не е доказало, че предметът на спора – преждевременното прекратяване на мандата на жалбоподателя, е свързан с упражняването на държавна власт по начин, който обективно да оправдава изключване приложението на чл. 6. 78-79. Следователно с оглед на принципите, изведени в практиката му, Съдът приема, че е компетентен ratione materiae да разгледа оплакването и че е извършено нарушение на правото на жалбоподателя на достъп до трибунал, който да може да разгледа предсрочното прекратяване на мандата му като председател на ВС. Ето защо Съдът отхвърля предварителното възражение на правителството и намира, че е извършено нарушение на чл. 6, § 1 от Конвенцията. Относно оплакването по чл. 10 от Конвенцията 80. Жалбоподателят твърди, че е бил освободен от поста си заради публично изразяваните становища в качеството му на председател на ВС и НСС и това представлява нарушение на свободата му на изразяване на мнение. Правителството поддържа, че мандатът на жалбоподателя е бил прекратен единствено в резултат на реорганизацията на съдебната система в Унгария и по-конкретно заради разделяне на функциите на председателя на ВС и председателя на НСС. 88. Съдът посочва, че статусът на жалбоподателя на председател на ВС не го лишава от защитата на чл. 10, а дори напротив – значимостта на разделението на властите и на гаранциите за независимост на съдебната система изискват всяка намеса в свободата на изразяване на съдия да бъде подлагана на строг контрол от Съда. 92-95. Видно от хронологията на законодателните изменения през 2011 г., предложението за прекратяване на мандата на жалбоподателя като председател на ВС, както и въвеждането на новите критерии за избор на председател на Kúria са били внесени в парламента след като г-н Бака публично е изразил становището си по предприетите законодателни реформи. Освен изявленията на двама депутати от управляващото мнозинство, че председателят на ВС ще продължи мандата си като председател на Kúria, през юли 2011 г. правителството е уверило Венецианската комисия, че преходните разпоредби на Основния закон няма да бъдат използвани за неоправдано прекратяване на мандатите на лица, избрани по стария ред. От друга страна разделянето на функциите на председателя на НСС и председателя на Kúria не е достатъчно за да се направи извод, че с влизането в сила на Основния закон функциите на избрания по стария ред председател вече не съществуват. Професионалните качества на жалбоподателя също не са били поставяни под въпрос. 96-97. Тези факти потвърждават версията на жалбоподателя, че мандатът му е бил прекратен, защото в професионалното си качество публично е критикувал законодателните реформи. Следователно е налице намеса в упражняването на правото на изразяване, гарантирано от чл. 10, и дори тя да е била „предвидена в закона“ или да е преследвала легитимна цел, Съдът приема, че не е била „необходима в едно демократично общество“ по следните причини: 99-100. На първо място, „темата за функционирането на съдебната система е от обществен интерес и дебатът по нея е защитен от чл. 10. Дори дебатиран проблем да има политически окраска, това само по себе си не е достатъчно за да бъде спрян съдия да прави изявления по въпроса“. В случая жалбоподателят е имал не само правото, но и задължение да изказва мнението си. Няма данни, че изразените становища са надхвърляли рамките на чисто професионалната критика или че са съдържали необосновани лични нападки. 100-102. Що се отнася до пропорционалността на намесата, Съдът отбелязва имуществените последици за жалбоподателя от преждевременното му освобождаване от поста. Също така „Съдът напомня, че страхът от санкции има „смразяващ ефект“ върху упражняването на свободата на изразяване и по-специално рискува да обезкуражи съдиите да правят критични бележки относно публични институции и политики, от страх да не загубят съдебната си длъжност. Този ефект, който е в ущърб на обществото като цяло, е и фактор във връзка с пропорционалността, а следователно и оправдаността на наложената на жалбоподателя мярка“. Такива са и справедливостта на производството и предоставените процедурни гаранции. Липсата на ефективен съдебен контрол на оспорваната мярка също може да доведе до нарушение на чл. 10, а по настоящото дело такава липса вече е констатирана. 103. По тези съображения Съдът намира, че намесата в свободата на изразяване на жалбоподателя не е била необходима в едно демократично общество и следователно е налице нарушение на чл. 10 от Конвенцията.
Фактите: Първият жалбоподател е професор по конституционно право, а вторият и третият – съответно редакторът и издателят на списанието Liberal Thinking. През 2001 г. списанието публикувало статия от първия жалбоподател, озаглавена: „Проблемът на турския Конституционен съд в светлината на решението му да прекрати партията Fazilet”. Според автора на статията, конституционните съдии разбирали погрешно секуларизма, утвърждавали авторитарни доктрини и упорито пренебрегвали отправените към тях критики и съществуващата информация за развитието в тълкуването и прилагането на понятието за секуларизъм в съвременните демокрации. Авторът заключавал, че повечето конституционни съдии нямат нужните професионални качества за длъжността и не полагат усилия да запълнят пропуските в квалификацията си, което налагало да се преразгледа въпросът за начина на назначаване на членовете на този съд. След публикуването на статията всички членове на Конституционния съд завели граждански дела срещу жалбоподателите за накърняване на честта им чрез клеветнически изявления. Настоящата жалба се отнася до делата, заведени от трима съдии - F.K., Y.A. и M.B., довели до осъждането на жалбоподателите за вреди съответно през 2002 и 2003 г. В решенията си националните съдилища приели, че определени забележки са надхвърлили границите на допустимата критика и са представлявали нападки срещу професионалните и интелектуални качества на съдиите. Решението: 27. Жалбоподателите се оплакват, че решенията по гражданските дела срещу тях са нарушили свободата им на изразяване, гарантирана от чл. 10 от Конвенцията. 30-31. Съдът намира, че е налице намеса в свободата на изразяване на жалбоподателите и че тази намеса е била предвидена в закона и е имала за цел да защити репутацията и правата на другите. 32-38. Що се отнася до необходимостта на намесата в едно демократично общество, Съдът припомня установените в практиката му принципи и отбелязва, че задачата му не е заеме мястото на националните власти, а да се увери, че те са направили адекватна оценка на относимите факти и са приложили стандарти, които съответстват на тези принципи. В случаите, когато е необходимо да се потърси баланс между свободата на изразяване и правото на зачитане на личния живот, критериите, установени в практиката на Съда, са следните: а) дали е налице принос за дебат от обществен интерес; б) колко е известно засегнатото лице и какъв е предметът на публикацията; в) предишно поведение на засегнатото лице; г) метод на получаване и достоверност на информацията; д) съдържание, форма и последици от публикацията; е) тежест на наложената санкция (Axel Springer AG v. Germany [GC], no. 39954/08, §§ 89-95, 7 февруари 2012 г., и Ungváry and Irodalom Kft v. Hungary, no. 64520/10, § 45, 3 декември 2013 г.). 39-41. В случая жалбоподателите са осъдени да платят обезщетение за клевета поради публикуването на статия, написана от първия жалбоподател – професор по конституционно право, който критикувал решение на Конституционния съд за прекратяване на политическа партия. Тъй като първият жалбоподател е оспорил тълкуването и прилагането от съда на принципа на секуларизма, може да се приеме, че той е поставил под съмнение професионалната компетентност и безпристрастността на мнозинството от съдебния състав. Въпросът за функционирането на съдебната система е от обществен интерес и се ползва от защитата на чл. 10. Освен това Съдът нееднократно е подчертавал значението на академичната свобода, която е призвана да гарантира свободата на изразяване и на разпространение на информация. Поради това всяко ограничение на свободата на учените да правят изследвания и да публикуват заключенията си трябва да бъде подложено на внимателен контрол. Тази свобода не се ограничава единствено до изследователската дейност, а обхваща и свободата на учените да изразяват възгледите и становищата си в областта, в която са експерти, дори и те да са оспорвани или непопулярни, което може да включва и разглеждане и критика на функционирането на публичните институции. Съдът намира, че статията е допринасяла за обществения дебат по важен въпрос в едно демократично общество. 42-46. Представителите на съдебната власт, когато действат в служебното си качество, могат да бъдат обект на приемлива критика в по-широки граници в сравнение с обикновените граждани. В същото време доверието в съдебната власт трябва да бъде защитавано срещу деструктивни неоснователни нападки, особено като се има предвид задължението на съдиите за дискретност, което ги възпрепятства да отговарят на критиките. Необходимо е да се прави ясна разлика между критика и обида. Ако единствената цел на изявлението е да обиди съда или отделни негови членове, налагането на съразмерна санкция по принцип не нарушава чл. 10. Действително, някои от употребените изрази в статията могат да бъдат възприети като обидни. Те обаче са по-скоро оценъчни твърдения, оцветени от личните политически и правни възгледи и възприятия на автора. Освен това те са се основавали на начина, по който Конституционният съд е решил определени въпроси, като тези решения, включително прекратяването на партията Fazilet, вече са били предмет на ожесточен обществен дебат и следователно е съществувала достатъчна фактическа основа. Националните съдилища не са се опитали да отграничат фактическите от оценъчните твърдения в статията, нито са разгледали въпроса дали жалбоподателите са спазили своите „задължения и отговорности“ по смисъла на чл. 10, § 2 и не са преценили дали е налице добросъвестност при публикуването на статията. Те не са разгледали оспорваните изявления в контекста, в който са били направени. Съдът намира, че забележките на автора, направени общо по отношение на конституционните съдии, макар и силни и остри, не могат да бъдат счетени за неоснователни лични нападки срещу ищците, ако се разгледат в контекста на статията и на факта, че тя е публикувана в полуакадемично, а не в популярно издание. С оглед на тези съображения Съдът намира, че намесата в свободата на изразяване на жалбоподателите не се основава на достатъчно убедителни мотиви, свързани с репутацията и правата на другите. Следователно, извършено е нарушение на чл. 10 от Конвенцията.
Фактите: По данни в медиите, на 14 декември 2014 г. група от около 40 членове на Националната болшевишка партия проникнали в приземния етаж на сградата на президентската администрация и се заключили в един офис. Те настоявали за среща с президента Путин и членове на екипа му. Размахвали от прозореца плакати и хвърляли листовки с призиви за оставка на президента. След около час и половина полицията разбила вратата и ги арестувала. Никой от протестиращите не оказал съпротива. Жалбоподателката твърди, че не членува в партията и че е присъствала във връзка с дипломната си работа по социология върху дейността на радикални политически движения в модерна Русия. В обвинителния акт срещу нея се сочи, че тя също е била в окупирания офис, че протестиращите са изпочупили мебелировката и техниката в офиса и са нанесли щети по тавана и стените. На жалбоподателката била наложена мярка за неотклонение задържане под стража и й било повдигнато обвинение за опит за насилствено сваляне на властта и за умишлено унищожаване и увреждане на чужда собственост на публично място. Впоследствие обвинението било изменено на участие в масови безредици. Делото било внесено в съда през юни 2005 г. Съдът потвърдил взетата спрямо всички участници мярка за неотклонение задържане под стража на основание тежестта на повдигнатите им обвинения и опасността да се укрият или попречат на процеса. Общо наложената мярка била потвърдена от съдилищата няколко пъти. С присъда от 8 декември 2005 г. жалбоподателката и останалите подсъдими били намерени за виновни за участие в масови безредици. Съдът постановил, че с оглед на незаконното им и агресивно поведение не може да се приеме, че те са участвали в мирни протести. Жалбоподателката била осъдена условно на три години лишаване от свобода с тригодишен изпитателен срок.
57. На основание чл. 10 и чл. 11 от Конвенцията жалбоподателката се оплаква, че арестуването, задържането под стража и осъждането й са в нарушение на свободата й на изразяване и правото й на свободно сдружаване. 67. Съдът напомня, че „всякакви мерки на намеса в свободата на сдружаване и на изразяване, освен в случаите на подбуждане към насилие или отхвърляне на демократичните принципи, са в ущърб на демокрацията и често дори я застрашават“. 69. Според Съда същността на оплакването на жалбоподателката е, че е била осъдена задето е протестирала заедно с други хора срещу политиката на президента. Следователно е по-подходящо случаят да бъде разгледан по чл. 10, тълкуван в светлината на чл. 11. 70-75. Арестът, задържането и осъждането на жалбоподателката представляват намеса в правото й на свобода на изразяване. Не се спори, че намесата е била предвидена в закона и е преследвала легитимна цел. Въпросът е дали е съответствала на належаща обществена нужда и дали е била пропорционална. 77-78. Жалбоподателката и останалите участници в акцията са искали да привлекат вниманието на съгражданите си и на властите към своето неодобрение на политиката на президента и искането си за неговата оставка. Това е тема от обществен интерес и допринася за дебата относно упражняването на президентските правомощия. Необходими са много убедителни причини за ограничаването на политическия дебат. Член 10 обаче не създава свобода относно форума за изразяване и по-специално право на влизане в частна или всякаква публична собственост, като държавни учреждения или министерства. 79. В настоящия случай протестът се е състоял в сградата на президентската администрация, чиито функции са да приема граждани и да разглежда оплакванията им. Следователно помещенията в сградата са били отворени за външни лица след преминаването на съответните проверки по сигурността. Протестиращите обаче не са спазили реда за влизане, а са нахлули в сградата, изблъскали са охраната и са прескочили мебели, след което са се заключили в един от офисите. Това поведение и броят на участващите може да са предизвикали страх и безредие. При тези обстоятелства действията на полицията по арестуването на протестиращите и извеждането им от сградата могат да се приемат за оправдани с оглед необходимостта от защита на обществения ред. 80-89. За да прецени дали продължителността на задържането на жалбоподателката и наложеното й наказание са били пропорционални на преследваната цел, Съдът прави преглед на досегашната си практика по дела, свързани с дискрецията, с която властите разполагат при вземането на мерки за защита на обществения ред. 90-91. В настоящия случай присъдата на жалбоподателката поне частично е била мотивирана от осъждането от страна на националните съдилища на политическото послание, отправено от протестиращите. Тя е била обвинена за „хвърляне на анти-[Путин] листовки“ и „отправяне на незаконен ултиматум чрез призоваване за оставка на президента“. Едновременно с това от значение е, че тя не е била осъдена само за изразяване на мнение, а по-скоро за това, че то е било съчетано с конкретно поведение. Съдът отбелязва, че протестиращите са дошли в сградата с искане да се срещнат с официални лица, да връчат петицията си, критикуваща политиката на президента, да разпространят листовки и да говорят с журналисти. Те не са били въоръжени, не са прибегнали до насилие и не са употребили сила. Последвалите безредици не са били част от първоначалния план, а реакция на опитите на охраната да им попречи да влязат в сградата. Макар да е възможно тази реакция да изглежда неуместна и прекалена, важно е, че протестиращите не са наранили никого от присъстващите. Факт е, че не са им били повдигнати обвинения за употреба на сила или заплашване с насилие, или за причиняване на телесни повреди. 92. На следващо място, протестиращите са били намерени за виновни за увреждане на имущество, но съдилищата не са установили дали жалбоподателката лично е участвала при нанасяното на такива вреди или дали е извършила друго укоримо деяние. От значение е също така, че преди края на процеса обвиняемите са заплатили всички причинени от тях имуществени вреди. 94-97. Съдът намира, че тези обстоятелства не могат да оправдаят продължилото около година задържане на жалбоподателката под стража и наложеното й наказание. Дори санкционирането на действията на жалбоподателката да е било оправдано с цел опазване на обществения ред, дългото й задържане под стража и условната присъда от три години лишаване от свобода не са били пропорционални на преследваната легитимна цел. Съдът намира, че тази изключително сурова санкция трябва да е имала смразяващ ефект върху жалбоподателката и останалите участници в протеста. Следователно разглежданата намеса не е била необходима в едно демократично общество и е налице нарушение на чл. 10, тълкуван в светлината на чл. 11. Съдът е намерил нарушение и на чл. 5, § 3 от Конвенцията заради това, че при продължаването на мярката за неотклонение на жалбоподателката властите не са разгледали отделните факти, нито са обсъдили други мерки, а са се позовавали основно на тежестта на обвиненията, като така са продължавали задържането на жалбоподателката на основания, които макар и „относими“, не са „достатъчни“.
|