Решение на Съда на Европейския съюз по дело, касаещо права на човека. Бюлетинът излиза в електронен вариант и се разпространява безплатно
Изтегляне 456 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Решението
| Фактите: Жалбоподателят е един от основателите и лидер на опозиционната партия „Гражданско движение Републиканска алтернатива“, от името на която е възнамерявал да се кандидатира на президентските избори през ноември 2013 г. В интернет блога си той системно коментирал политически въпроси, вкл. през ноември 2012 г. остро критикувал депутати за приемането на нов закон, въвеждащ строги санкции при провеждане на неразрешени обществени събирания.
На 24 януари 2013 г. г-н Мамадов заминал за гр. Исмаили, за да отрази започнали предишния ден протести. Според информация в медиите те били провокирани от инцидент, свързан с В.А., син на министъра на труда и племенник на местен политик. При пътнотранспортно произшествие В.А. обиждал и нападнал пътниците в другата кола – жители на Исмаили. В отговор хиляди местни жители излезли по улиците на града и били разрушени няколко търговски обекта (вкл. хотел), за които се смятало, че са собственост на семейството на В.А. На 24 януари Министерството на вътрешните работи и Главната прокуратура в общо изявление за пресата обвинили за бунтовете две лица, които според тях в пияно състояние извършили хулигански действия и подбудили размириците. Вуйчото на В.А. публично отрекъл хотелът да е собственост на семейството. След като се върнал в Баку, г-н Мамадов публикувал в блога си своите впечатления за случилото се в Исмаили. На 25 януари той написал, че събитията са резултат от „общото напрежение, до което са довели корупцията и наглостта“ на представители на властите. На 28 януари той написал, че въпросният хотел действително е собственост на В.А. В подкрепа на думите си качил информация от официалните сайтове на министерствата на културата и туризма и на държавните вземания и от фейсбук страницата на В.А. Само час след това цитираната от жалбоподателя информация била свалена от сайтовете на министерствата и от страницата на В.А., но била широко коментирана от медиите. На 29 януари в общо прессъобщение на Министерството на вътрешните работи и Главната прокуратура относно събитията в Исмаили се посочвало, че г-н Мамадов и друг политик, с цел социална и политическа дестабилизация, са призовавали жителите на Исмаил да окажат съпротива на полицията, да не изпълняват нарежданията на длъжностните лица и да блокират пътища и че „техните незаконни действия, насочени към нагорещяване на ситуацията в страната, ще бъдат подложени на пълно и задълбочено разследване и правна преценка.“ На 30 януари жалбоподателят коментирал това съобщение и написал, че заради дейността му, вкл. като лидер на партия, която печели подкрепа, правителството е решило да го „сплаши и накаже“. На 29 януари, а след това и сутринта на 4 февруари жалбоподателят бил поканен по телефона и се явил в Главната прокуратура на разпити като свидетел. При втория разпит били проведени две очни ставки с местни жители. Жалбоподателят отрекъл верността на показанията им, че е подбуждал към бунт. След това не му било позволено да си тръгне. В ранния следобед, след пристигането на адвоката му, на г-н Мамадов било повдигнато обвинение по два текста от НК – организиране или активно участие в действия, нарушаващия обществения ред, и съпротива или насилие спрямо длъжностни лица, заплашващи живота или здравето им, а вечерта той бил отведен в районния съд, който наредил задържането му под стража за срок от два месеца с мотиви, че има опасност да се укрие или да попречи на разследването. Очните ставки не са споменати нито в документа за повдигане на обвинението, нито в решението за задържането. Задържането на жалбоподателя било продължавано няколко пъти, а жалбите му били оставяни без уважение. Било му повдигнато по-тежко обвинение за масови размирици. През март 2014 г. бил осъден на седем години лишаване от свобода. Към момента на разглеждане на жалбата му в Страсбург въззивното производство е било висящо. През септември 2013 г. Централната избирателна комисия отказала да регистрира кандидатурата на г-н Мамадов за президентските избори на основанието, че в подкрепа на номинацията му имало множество невалидни подписи, а валидните не достигали изисквания минимален брой. Решението: 1. Оплакването по чл. 5, § 1(с) и § 3 80. Жалбоподателят се оплаква, че е бил арестуван и задържан при липсата на „обосновано подозрение“ за извършено престъпление; че задържането му на 4 февруари до отвеждането му пред съда е било незаконно; че съдилищата не са изложили относими и достатъчни съображения за продължаването на мярката му за неотклонение. 87-90. За да съответстват арестът и задържането по „обосновано подозрение“ на изискванията на чл. 5, § 1(с), не е необходимо полицията да е събрала достатъчно доказателства за повдигане на обвинение, но трябва да съществуват факти или информация, достатъчни за един обективен наблюдател да приеме, че въпросното лице може да е извършило престъплението. Правителството трябва да представи поне някакви факти или информация, годни да убедят Съда, че задържаното лице основателно е било заподозряно в извършването на престъплението. Подозрението трябва да продължава да съществува и да е „обосновано“ през целия период на задържането. 92. За да се увери, че съществува обективна информация, доказваща „обосноваността“ на подозрението срещу жалбоподателя, Съдът следва да съобрази всички относими обстоятелства. В конкретния случай той отбелязва, че жалбоподателят е бил опозиционер на правителството и системно го е критикувал; че е бил заплашван от депутати със съд; че преди да бъде задържан е публикувал в блога си информация, според която поне част от официалната правителствена версия за събитията в Исмаили може да не е била вярна или е била неточно предадена и открито е изказал предположението, че официалната версия е опит за прикриване на истината. От значение е и фактът, че жалбоподателят е бил обвинен за „организиране“ на протести, започнали ден преди пристигането му в града и провокирани от инцидент с местно значение, както и че дори според прокуратурата голяма част от вредите от протестите са били причинени в първия ден на размириците. 93. На този фон по същество жалбоподателят е бил обвинен, че е пристигнал в Исмаили един ден след началото на спонтанните и неорганизирани „хулигански действия“ и че в рамките на около два часа, докато е бил в града, е успял да ги превърне в „организирани действия“, наложил се е като лидер на хора, които не е познавал и които вече са се били събрали без негово участие, и пряко е причинил техните последващи действия, нарушаващи реда. 94-95. „Съдът отбелязва, че по правило проблемите, свързани с наличието на „обосновано подозрение“, възникват на ниво факти. … Специфичният контекст на това дело налага много внимателно разглеждане на фактите.“ В случая пред националните съдилища и в Страсбург жалбоподателят е твърдял, че са отсъствали информация или доказателства, будещи „обосновано“ подозрение. Правителството не е коментирало тези твърдения, а информацията, с която разполага Съдът, потвърждава становището на жалбоподателя. 96-98. По-конкретно, в актовете на прокуратурата не се цитират свидетелски показания, нито се сочи друга конкретна информация, която да даде основание за подозрение срещу жалбоподателя. Такава информация не е била представена и пред съдилищата по повод задържането му под стража. Следователно Съдът приема за установено, че прокурорската преписка нито е била представена пред съдилищата, нито е била разгледана от тях с цел проверка за наличието на „обосновано подозрение“. Използваните в актовете на прокуратурата и съда общи и неясни изрази, при липсата на конкретни показания, информация или оплаквания, не са достатъчни за да обосноват ареста и задържането на жалбоподателя. Правителството не обяснява относимостта на протоколите от очните ставки, които представя и които не са били споменати в прокурорските и съдебни актове и не са били представени пред националните съдилища. 100-102. В светлината на направения анализ Съдът намира, че представените му материали не задоволяват минималния стандарт по чл. 5, § 1 (с) за обоснованост на подозрението към момента на ареста и при продължаване на задържането на дадено лице. Фактът, че процесът срещу жалбоподателя е във фазата на съдебното производство, няма отношение към изводите на Съда по оплакването по чл. 5, § 1 (с), доколкото той следва да прецени дали лишаването на жалбоподателя от свобода до произнасянето на съда е било оправдано с оглед наличната към онзи момент информация или факти. Следователно е извършено нарушение на тази разпоредба. При тези обстоятелства Съдът намира, че не е нужно да разглежда останалите две оплаквания по чл. 5, § 1(с) и § 3. 2. Оплакването по чл. 5, § 2 103-108. Съдът намира това оплакване за недопустимо като явно необосновано, тъй като от протоколите на разпитите, проведени на 29 януари и 4 февруари, е видно, че жалбоподателят е бил наясно с основните причини за ареста му. 3. Оплакването по чл. 5, § 4 109. Жалбоподателят се оплаква, че националните съдилища не са отговорили на нито един от неговите аргументи срещу законосъобразността на задържането му. 114. Съдът напомня, че производството по налагане на мярка за неотклонение трябва да бъде състезателно и да гарантира равенството на страните. Освен това, макар чл. 5, § 4 да не задължава съдията да отговори на всеки един от аргументите на задържания, той трябва да коментира посочените конкретни факти, които могат да поставят под съмнение наличието на условията от значение за „законосъобразността“ на лишаването от свобода за целите на Конвенцията.
133. На основание чл. 18 жалбоподателят се оплаква, че правата му са били ограничени за цели, различни от предвидените в Конвенцията. Твърди, че арестът му и наказателното производство срещу него представляват репресивни мерки и са имали за цел да го „отстранят“ като критик на правителството и като потенциален сериозен опонент в предстоящите президентски избори, както и да обезкуражат други критици на правителството. 137-138. Разпоредбата на чл. 18 не е самостоятелна и може да се прилага само във връзка с други разпоредби на Конвенцията. Съдът напомня, че цялата конвенция почива на презумпцията за добросъвестност на властите. Тя е оборима, но всеки жалбоподател, който твърди, че правата му са били ограничени по укорими съображения, трябва да докаже убедително, че действителната цел на властите е била различна от декларираната или от тази, която може разумно да се предположи от контекста. При разглеждане на оплакванията по чл. 18 Съдът прилага много висок стандарт на доказване и поради това решенията, в които е установено нарушение на тази разпоредба, са много малко. 139. В настоящия случай Съдът се ограничава до разглеждане на оплакването по чл. 18 във връзка с чл. 5 относно предварителното задържане на жалбоподателя. 140. „Съдът отбелязва различните изказани мнения по случая на жалбоподателя, според които той е бил подложен на политически мотивирано преследване. Политическият процес обаче е коренно различен от правосъдния и Съдът трябва да се произнесе въз основа на „доказателства в юридическия смисъл на думата“ и на собствената си преценка на конкретните релевантни факти (…). [О]бстоятелствата в настоящия случай подсказват, че арестът и задържането на жалбоподателя имат характерни черти, които позволяват на Съда да анализира ситуацията независимо от изказаните различни мнения.“ 141. От заключението за липса на „обосновано подозрение“ следва, че властите не са успели да докажат, че са действали добросъвестно. „Това обаче не е достатъчно само по себе си, за да се приеме, че чл. 18 е бил нарушен, и следва да се установи дали съществуват доказателства, че в действителност в действията си властите са били водени от нередни съображения.“ 142. В случая според Съда може да се установи в достатъчна степен, че комбинацията от съответните специфични факти представлява такова доказателство. Всички съществени обстоятелства, разгледани от Съда във връзка с оплакването по чл. 5, § 1 (с), са относими и в контекста на това оплакване. Освен това Съдът намира, че арестът на жалбоподателя е бил свързан с информацията, публикувана в блога му на 25, 28 и 30 януари. „По-специално, постингът от 28 януари 2013 г. е включвал официална информация, хвърляща светлина върху „истинските причини“ за протестите в Исмаили, за които се твърди, че правителството се е опитало да скрие от обществеността, и тази информация веднага е била отразена в медиите. Непосредствено след това цитираната от жалбоподателя информация е била свалена от сайтовете на двете министерства. Макар прокуратурата да не е споменала изрично информацията от блога на жалбоподателя, Съдът отбелязва, че за пръв път обвинения срещу него са били отправени в официалното изявление на 29 януари 2013 г., веднага след постинга от 28 януари, и същия ден той за пръв път е бил „поканен“ за разпит в Главната прокуратура. Макар към този момент да са били изминали няколко дни от посещението на жалбоподателя в Исмаили на 24 януари 2013 г., нищо по делото не показва, че прокуратурата е разполагала с каквато и да е обективна информация, която да поражда bona fide подозрение срещу жалбоподателя по това време, и не е доказано властите да са разполагали с подобна информация или свидетелски показания в който и да било момент преди ареста на жалбоподателя на 4 февруари 2013 г. 143. Тези обстоятелства показват, че действителната цел на мерките е била жалбоподателят да бъде принуден да замълчи или да бъде наказан за критиките му към правителството и за опита му да разпространи информация с убеждението, че тя е истината, която правителството се опитва да скрие. В светлината на тези разсъждения Съдът намира, че ограничаването на свободата на жалбоподателя е имало друга цел, а не той да бъде изправен пред компетентен орган по обосновано подозрение, че е извършил престъпление, както изисква чл. 5, § 1(с).“ 144. Според Съда това е достатъчно за да приеме, че е налице нарушение на чл. 18 във връзка с чл. 5, § 1 (с).
Каталог: media -> documents documents -> Право на зачитане на личния и семейния живот documents -> Равенството в нормотворческата практика на Международната организация на труда documents -> Media information documents -> Бюлетин съдебна практика по documents -> Chevrolet Orlando внася ваканционната атмосфера на Флорида в класа на семейните автомобили documents -> Бюлетин съдебна практика по Изтегляне 456 Kb. Сподели с приятели:
|