Решение на Съда на Европейския съюз по дело, касаещо права на човека. Бюлетинът излиза в електронен вариант и се разпространява безплатно
Изтегляне 456 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- ДЕЛА НА ЕСПЧ СРЕЩУ ДРУГИ ДЪРЖАВИ
- Виж по-долу Раздел „Други права“.
- Виж по-долу Раздел „Свобода на изразяване, на съвестта и религията, на събранията и на сдружаване“.
- Виж по-долу Раздел „Други права“. 5
ПРАВО НА СВОБОДА И СИГУРНОСТ
С решение на съда от 24 юли 2012 г. жалбоподателката била настанена на задължително лечение за три месеца. На 22 октомври – два дни преди изтичане на определения с решението срок, директорът на болницата поискал от съда да разпореди освобождаването й, като се позовал на чл. 164, ал. 1 от Закона за здравето. Съдът провел заседание на 1 ноември и, като намерил, че задължителното лечение не е необходимо повече, разпоредил тя да бъде освободена. Жалбоподателката била изписана на 2 ноември. Съдът поставя въпросите дали жалбоподателката е изчерпала вътрешноправните средства за защита и по-точно дали искът за обезщетение за вреди от непозволено увреждане представлява ефективно средство за защита; защо жалбоподателката не е била изписана на 24 октомври; изисква ли националното право освобождаването й да бъде разпоредено от съд и дали за лишаването й от свобода в периода 24 октомври – 2 ноември е имало правно основание, съответно било ли е то в нарушение на чл. 5, § 1(e) от Конвенцията; дали жалбоподателката е имала ефективно и изпълняемо право на обезщетение за твърдяното нарушение на чл. 5, § 1.
5. ПРАВО НА ЗАЧИТАНЕ НА ЛИЧНИЯ И СЕМЕЕН ЖИВОТ
Фактите: От брака си, сключен през 1995 г., жалбоподателят има две деца, родени съответно през 1996 г. и 1999 г. През 2002 г. родителите се разделили и през следващите години децата живеели с баща си около 42% от времето. В хода на заведеното през 2005 г. дело за развод, както жалбоподателят, така и съпругата му поискали да им бъде предоставено самостоятелно упражняване на родителските права. По делото били извършени две последователни психиатрични експертизи на децата и родителите. И двамата експерти препоръчали правата да бъдат възложени на майката. След втората експертиза жалбоподателят оттеглил искането си за самостоятелно упражняване на родителските права. С решение от декември 2009 г. родителските права били възложени на майката, а на жалбоподателя бил определен разширен режим на контакти. Той обжалвал, като поддържал, че не може да му бъде отказано съвместно упражняване на родителските права, при условие че след фактическата раздяла с майката той е доказал родителските си качества. Апелативният съд отхвърлил жалбата, като наред с останалото посочил, че съгласно закона съвместно упражняване на родителските права може да бъде постановено само ако са го поискали и двамата родители. Жалбоподателят отново обжалвал, като твърдял, че всеки баща трябва да има правото да поиска от съдилищата да постановят съвместно упражняване на родителските права, ако това е в интерес на децата, дори и майката да е против. Твърдял, че е налице различно третиране по признак пол. Федералният съд отхвърлил жалбата с мотивите, че законът не дискриминира никой родител, защото всеки от тях може да поиска родителските права да бъдат предоставени на него и майката не може да наложи вето върху искането на бащата. През 2013 г. швейцарският граждански кодекс е променен и считано от 1 юли 2014 г. по правило родителските права се упражняват съвместно, независимо от гражданския статус на родителите, вкл. и след развод, без да е необходимо общо искане на родителите. Съдията обаче може да възложи упражняването на родителските права само на единия родител, ако прецени, че това е в най-добър интерес на детето. Преходните разпоредби на кодекса предвиждат, че когато родителските права са възложени само на единия родител, другият родител или двамата родители заедно могат да подадат молба за съвместното им упражняване. 22-24. Съдът е направил преглед на законодателствата в 29 държави членки. Всички те предвиждат, че съвместно упражняване на родителските права се предоставя при наличие на общо искане от разведените родители или по преценка на съда. В 16 от тези 29 държави законодателството е сходно с това в Швейцария в разглеждания период – в производството по развод съдът е благосклонен към съвместното упражняване на родителските права при направено общо искане от родителите. В 17 от проучените държави съдията може да предостави родителските права на единия родител, ако това е в най-добрия интерес на детето. На другия родител се определя режим на контакти и правото да се иска становището му при взимането на важни за детето решения. Решението: 25-33. На основание чл. 37, § 1 (b) от Конвенцията правителството поддържа, че Съдът трябва да прекрати разглеждането на случая, тъй като с изменението на Гражданския кодекс въпросът вече е разрешен. Съдът обаче приема, че ситуацията, от която се оплаква жалбоподателят, не е престанала да съществува и изменението на закона не може да се отрази върху приложението на чл. 37, § 1 (b), тъй като то няма да доведе до промяна в упражняването на родителските права без последващи действия на жалбоподателя, а изходът от едно ново съдебно производство не е сигурен. Освен това измененията не предоставят обезвреда за възможните нарушения на чл. 8 и чл. 14 от Конвенцията за времето от последното съдебно решение до 1 юли 2014 г. На последно място, едно от децата на жалбоподателя вече е пълнолетно, а другото е почти на 15 години, т.е. законодателните изменения няма да имат правни последици за връзката на жалбоподателя с по-голямото му дете. 34. На основание чл. 8 от Конвенцията жалбоподателят се оплаква, че съдебните решения, с които му е било отказано съвместно упражняване на родителските права, са нарушили правото му на семеен живот. 49-51. Съдът посочва, че в разглежданата сфера държавата има широка свобода на преценка, както и че при определянето на справедливия баланс между интересите на родителите и децата от особено голямо значение са най-добрите интереси на детето, които, в зависимост от естеството и сериозността им, могат да вземат превес над тези на родителя. Следователно родителят не може да има право по чл. 8 да бъдат предприети мерки, които биха навредили на здравето и развитието на детето. 52-53. В настоящия случай Съдът отбелязва, че съдилищата са разгледали подробно всички обстоятелства. Те са отчели не само възраженията на майката срещу съвместното упражняване на родителските права, но и конфликта между родителите и конфликта на лоялност към родителите, пред който са били изправени децата. Въпросът е дали бащата е бил включен в процеса по взимане на решение като цяло, до степен, която е достатъчна да му предостави изискваната защита на интересите му. 54-55. Съдът отбелязва, че пред първата инстанция жалбоподателят е бил изслушан няколко пъти от различни експерти, имал е адвокат и е изложил аргументите си писмено и устно пред съда. Пред въззивния съд той също е имал възможност да изложи писмено становището си. В допълнение, съдилищата са направили задълбочена преценка на най-добрия интерес на децата и са мотивирали подробно решенията си и Съдът намира, че основанията за постановяването им са не само относими, но и достатъчни за целите на § 2 на чл. 8. Били са спазени също така процедурните гаранции на чл. 8 и жалбоподателят е бил включен в достатъчна степен в процеса по взимане на решенията. Следователно властите са действали в рамките на свободата си на преценка. „Освен това Съдът счита, че изключването на съвместното упражняване на родителските права в случаите, когато единият от родителите е против, също попада в рамките на свободата на преценка, като се има предвид, че в тази област отсъства консенсус и че при всички положения според вещите лица това не е било желателно при конкретните обстоятелства в случая и жалбоподателят е имал разширен режим на контакти.“ Следователно не е налице нарушение на чл. 8. 57. По чл. 14 във връзка с чл. 8 от Конвенцията жалбоподателят се оплаква, че при развод законът третира различно бащите по отношение на съвместното упражняване на родителските права, което представлява дискриминация по признак пол. 68-70. Според Съда по същество жалбоподателят се оплаква, че е бил третиран различно от майката на децата си, защото съгласно закона не е можел да получи съвместно упражняване на родителските права без нейното съгласие. Той не е обосновал оплакването си, че е бил третиран различно от бащите на деца, родени от фактическо съжителство, и Съдът не обсъжда това оплакване, а само оплакването за дискриминация на основание пол. Съдът разглежда подробно приложимата норма и отбелязва, че законът дава на двамата родители равни права да поискат или да се противопоставят на съвместното упражняване на родителските права. 72. „Съдът намира, че правителството е доказало убедително, че изискването двамата родители заедно да поискат упражняването на родителските права да бъде съвместно има за цел да ги задължи да покажат желанието си да си сътрудничат по въпросите, свързани с отглеждането на децата след развода. Следователно отношението към двамата родители е еднакво и не само майката, а и двамата родители могат да се противопоставят на съвместното упражняване на родителските права.“ Следователно законът не прави разлика между двамата родители по признак пол и не е налице дискриминация нито по силата на самия закон, нито при прилагането му.
Фактите: Вследствие на заболявания и няколко падания, жалбоподателката била със силно ограничена подвижност и в невъзможност да се придвижва безопасно сама. Имала и чести позиви за уриниране през нощта. През 2007 г. тя поискала да й бъде осигурен личен асистент, включително и през нощта, за да ползва тоалетна. Местните власти извършили оценка на нуждите й и приели, inter alia, че тя се нуждае от асистент, който да й помага да ползва тоалетен стол нощем. Въз основа на оценката те й предоставили пакет услуги, който включвал 70 часа седмично помощ през нощта. На 21 ноември 2008 г. властите намалили размера на месечната помощ, като решили да осигурят на жалбоподателката пелени за еднократна употреба вместо асистент през нощта. Жалбоподателката обжалвала решението и властите се споразумели с нея временно да й осигурят асистент през определени нощи от седмицата, докато трае процедурата по обжалване, а партньорът й да й помага през останалите нощи. На 4 ноември 2009 г. и на 15 април 2010 г. били направени нови оценки на нуждите на жалбоподателката. Властите решили, че тя не се нуждае от личен асистент през нощта, като приели, че използването на пелени е практично и подходящо решение за този период от денонощието. Те изложили съображения за по-голяма сигурност с оглед на риска от падания и изтъкнали, че така жалбоподателката ще има нужното усамотение и независимост, въпреки че при тежки заболявания не съществуват идеални решения. На 13 октомври 2010 г. апелативният съд приел, че през периода от 21 ноември 2008 г. до 4 ноември 2009 г. властите са нарушили закона, като не са се съобразили със собствената си оценка на нуждите на жалбоподателката, а именно – че тя се нуждае от асистент, за да ползва тоалетен стол през нощта. Оценката на нуждите била променена едва през ноември 2009 г. След обжалване, Върховният съд потвърдил решението. Що се отнася до периода след 4 ноември 2009 г., когато властите са извършили преоценка на нуждите на жалбоподателката, Върховният съд приел, че не е имало намеса в правата й по чл. 8 от Конвенцията с оглед на широката свобода на преценка на властите при осигуряването на справедлив баланс между индивидуалния и колективния интерес. Решението: 35. Жалбоподателката се оплаква, като се позовава на чл. 8 от Конвенцията, че лишаването й от грижи през нощта е засегнало непропорционално правото й на личен живот. Алтернативно се оплаква, че ответното правителство е нарушило позитивното си задължение да й осигури обслужване, което да й позволи да живее достоен живот. 46-47. Съдът вече е приемал, че понятието „личен живот” по смисъла на чл. 8 обхваща физическата и психическа неприкосновеност на личността, „личното развитие” и личната автономия. Той е приемал, че чл. 8 се прилага спрямо оплаквания, свързани с финансирането на дейности, имащи за цел да подобрят мобилността и качеството на живот на хора с увреждания (Zehnalová and Zehnal v. the Czech Republic (реш. по допустимост), no. 38621/97 и Sentges v. the Netherlands (реш. по допустимост), no. 27677/02, 8 юли 2003 г.). В случая жалбоподателката се оплаква, че нивото на грижи, осигурено от местните власти, накърнява достойнството й. Принуждаването на човек, способен да контролира телесните си функции, да се държи така, сякаш е загубил тази способност, може да породи въпроси, свързани с човешкото достойнство. Поради това Съдът намира, че конкретната мярка, с която се намалява нивото на здравни грижи за жалбоподателката, попада в приложното поле на чл. 8. 48-49. Съдът приема, че намаляването на обема на предоставяните на жалбоподателката грижи представлява намеса в правата й по чл. 8, без да навлиза в разглеждане на въпроса дали чл. 8 предвижда позитивно задължение за държавите – страни по Конвенцията, да осигурят претендираното от нея ниво на грижи. 51-52. Относно основателността на намесата през периода от 21 ноември 2008 г. до 4 ноември 2009 г. Съдът се съгласява със заключенията на националните съдилища, че местните власти са нарушили задължението си да предоставят на жалбоподателката грижи, съответстващи на направената от тях оценка на нуждите й. Следователно намесата през този период не е съответствала на закона и затова е в нарушение на чл. 8. 53-58. Що се отнася до периода след 4 ноември 2009 г., намесата е била в съответствие със закона. Тя е преследвала легитимната цел да обезпечи икономическото благосъстояние на държавата и интересите на останалите нуждаещи се от грижи лица. Следователно остава да се разгледа въпросът дали лишаването на жалбоподателката от нощен асистент, който да й помага да ползва тоалетен стол, е „необходимо в едно демократично общество”, и по-конкретно дали то е пропорционално на целта, чието постигане се търси. Съдът отбелязва широката свобода на преценка на държавите по въпросите на социалната, икономическа и здравна политика, особено в случаи като настоящия, когато е необходима оценка на приоритетите при разпределянето на ограничени държавни ресурси. Националните власти, които разполагат с информация за нуждите в системата на здравеопазването и за наличните ресурси, са в по-добра позиция да извършат тази преценка от един международен съд. Съдът отбелязва, че пропорционалността на решението за намаляване на пакета грижи за жалбоподателката е била разгледана в пълен обем както от местните власти, така и от националните съдилища. Съдилищата са отбелязали по-конкретно, че властите са взели под внимание чувствата и желанията на жалбоподателката и са положили усилия да постигнат споразумение с нея и партньора й, като отчитат както нейните интереси, така и интересите на останалите потребители на грижи, и са заключили, че намесата е оправдана. Съдът намира, че националните съдилища са постигнали нужния баланс между личните интереси на жалбоподателката и по-общия интерес на властите да изпълняват задълженията си да осигуряват грижи за общността, и не се съгласява с жалбоподателката, че позоваването на свободата на преценка я е лишило от оценка на пропорционалността. Съдът няма за задача да замества преценката на националните власти (включително и на пропорционалността на мярката) със собствената си преценка, освен ако не са представени убедителни доказателства за нуждата от това. В случая жалбоподателката не е изложила такива аргументи. Съдът в никакъв случай не желае да подценява затрудненията й и си дава сметка за стресовата ситуация, в която тя се намира. При все това, като са намалили обема на предоставяните й грижи, властите не са надхвърлили свободата на преценка, с която разполагат, особено с оглед на нуждата от разпределяне на ограничени ресурси. Следователно оплакването относно намесата през периода след 4 ноември 2009 г. е явно необосновано и следва да се отхвърли съгласно чл. 35, §§ 3 и 4 от Конвенцията.
Фактите: През 2010 г. испанският гражданин г-н Гонзалес подал жалба пред испанската Агенция за защита на данните (Agencia Española de Protección de Datos „AEPD“) срещу La Vanguardia Ediciones SL (издател на всекидневник с голям тираж в Испания, в областта Каталуния), както и срещу Google Spain и Google Inc. Поддържал, че когато името му се въвежда в интернет, търсачката на групата Google („Google Search“), списъкът на резултатите показва връзки към две страници на вестника La Vanguardia, съответно от януари и март 1998 г. На тях се съдържала обява за продажба на недвижимо имущество на търг по повод на възбрана срещу г-н Гонзалес. В жалбата си той искал, от една страна, да бъде разпоредено на вестника да премахне тези страници или да измени съдържанието им, така че личните му данни да не се появяват повече в тях. Освен това искал да се разпореди на Google Spain или на Google Inc. да заличи или да скрие тези лични данни, така че те да не се появяват повече в резултатите от търсенето и да не се съдържат във връзките към La Vanguardia. Поддържал, че още преди години е изпълнил изцяло задълженията, за които е била наложена възбраната, и че посочването ѝ вече е напълно ирелевантно. Агенцията отхвърлила жалбата в частта ѝ срещу La Vanguardia, като приела, че издателят е публикувал законосъобразно въпросната информация. Жалбата обаче била уважена в частта ѝ срещу Google Spain и Google Inc. AEPD поискала от тези две дружества да приемат необходимите мерки, за да изтеглят данните от своя каталог и да направят невъзможен достъпа до тях за в бъдеще. Google Spain и Google Inc. подали жалби пред висшия национален съдебен орган в Испания с искане за отмяна на решението на Агенцията. В този контекст испанската юрисдикция отправя няколко въпроса до СЕС. Решението: 21-28. Съдът започва с разглеждане на втория поставен въпрос – относно материалното приложно поле на Директива 95/461, и приема, че дейността на интернет търсачка, изразяваща се в намиране на публикувана или въведена в интернет от трети лица информация, индексиране, временно съхраняване и, накрая, предоставянето ѝ на разположение в определен ред следва да се счита за „обработване“ според чл. 2, б. б) от Директива 95/46, независимо че лицето, което управлява интернет търсачката, прилага тези способи и към други видове информация, които не са лични данни, без да прави разграничение. 29-30. Съдът напомня, че тези действия трябва да се квалифицират като обработване, дори когато се отнасят изключително до информация, която вече е публикувана в средствата за осведомяване. 32-38. От друга страна Съдът отбелязва, че по смисъла на чл. 2, б. г) от Директива 95/46 лицето, което управлява интернет търсачката, е „администратор“ на лични данни по смисъла на директивата и по тази причина трябва да гарантира, че дейността му е в съответствие с нейните изисквания да не засяга основното право на личен живот. За Съда е безспорно, че тази дейност на интернет търсачките играе решаваща роля за глобалното разпространяване на посочените данни, тъй като ги прави достъпни за всеки потребител на интернет, който извършва търсене по името на съответното лице и, като получава чрез списъка на резултатите структурирано изложение на информацията за него, може да си изгради повече или по-малко подробен профил на това лице. 48-60. По първия въпрос – относно териториалното приложно поле на Директива 95/46, Съдът приема, че чл. 4, § 1, б. а) от Директива 95/46 трябва да се тълкува в смисъл, че обработване на лични данни се извършва в контекста на дейностите на установен на територията на държава членка обект на администратора по смисъла на посочената разпоредба, когато лицето, което управлява интернет търсачка, създава в държава членка клон или дъщерно дружество (каквото е Google Spain – дъщерно дружество на Google Inc. на територията на Испания), чието предназначение е да осигури рекламирането и продажбата на рекламните пространства, предлагани от търсачката, и чиято дейност е насочена към жителите на тази държава членка. 62-79. По втория въпрос – относно обхвата на отговорността по Директива 95/46 на лицето, което управлява интернет търсачка, Съдът напомня, че съгласно чл. 12, б. б) от директивата държавите членки гарантират на всяко физическо лице правото да получи от администратора поправянето, изтриването или блокирането на данните, чиято обработка не е в съответствие с нейните разпоредби поради непълнота или неточност. Тъй като последното уточнение относно случая на неспазване на някои от изискванията по чл. 6, § 1, б. г) от директивата има примерен, а не изчерпателен характер, несъответствието на обработването, вследствие на което възниква гарантираното в чл. 12, б. б) право, може да произтича и от неспазването на други изисквания за законосъобразност на обработването на лични данни, което трябва да отговаря, от една страна, на отнасящите се до качеството на данните принципи, прогласени в чл. 6, и от друга страна, на шестте критерия за законосъобразност, изброени в чл. 7. 81-88. Предвид потенциалната тежест на намесата в личния живот се налага изводът, че тя не може да се обоснове единствено с икономическия интерес на лицето, което управлява интернет търсачка. Доколкото обаче заличаването на връзки от списъка на резултатите би могло да има отражение върху легитимния интерес на потребителите на интернет да имат достъп, следва да се потърси справедливо равновесие между този интерес и основните права по членове 7 и 8 от Хартата. Макар последните да имат по принцип предимство и пред посочения интерес на потребителите на интернет, това равновесие може в конкретни случаи да зависи от естеството на въпросната информация и от чувствителността ѝ по отношение на личния живот на съответното лице, както и от интереса на обществеността да разполага с тази информация, който може да бъде различен, по-специално в зависимост от ролята на това лице в обществения живот. Съдът приема, че при определени условия лицето, което управлява интернет търсачка, е длъжно да заличи от списъка на резултатите, който се показва при търсене по име на лице, уебстраници, които са публикувани от трети лица и съдържат информация относно лицето. Съдът уточнява, че такова задължение може да съществува и в хипотезата, в която това име или тази информация не са заличени предварително или едновременно от тези уебстраници, при това дори когато самото им публикуване на посочените страници е законосъобразно. Съдът изтъква, че резултатът от претеглянето на разглежданите интереси може да бъде различен според това дали обработването на данни е извършвано от лицето, което управлява интернет търсачката, или от издателя на посочената уебстраница, като се има предвид, че легитимните интереси, обосноваващи това обработване, могат да бъдат различни и последиците от посоченото обработване за засегнатото лице и по-специално за личния му живот, не са непременно едни и същи. 93-94. По третия въпрос – относно обхвата на правата на съответното лице, гарантирани с Директива 95/46, Съдът отбелязва, че обработване на точни данни, което първоначално е било законосъобразно, може с времето да стане несъвместимо с тази директива, когато данните вече не са необходими за целите, за които са събирани или обработвани. Такъв е по-специално случаят, когато е видно, че тези данни не са адекватни, не са или вече не са релевантни или са прекомерни с оглед на целите и на изтеклия срок. Следователно когато включването в списъка на резултатите, който се показва след търсене по името на съответното лице, на връзки към уебстраници, публикувани законосъобразно от трети лица и съдържащи достоверна информация за него, е към настоящия момент несъвместимо с чл. 6, § 1, б. в) - д), информацията и съответните връзки в списъка на резултатите трябва да бъдат изтрити. 96-99. При преценка на условията за прилагане на правото за премахване на информация, касаеща дадено лице, следва да се провери по-специално дали то има право въпросната информация да не се свързва повече с името му към настоящия момент, без обаче констатацията за наличие на такова право да предполага, че включването на въпросната информация в списъка причинява вреда на лицето. Тъй като с оглед на основните си права по членове 7 и 8 от Хартата съответното лице може да поиска въпросната информация да не се предоставя повече на разположение на широката общественост посредством включването ѝ в подобен списък на резултатите, тези права по принцип имат предимство не само пред икономическия интерес на лицето, което управлява интернет търсачката, но и пред интереса на обществеността от достъп до посочената информация при търсене по името на въпросното лице. Случаят обаче не би бил такъв, ако по конкретни причини, като ролята на лицето в обществения живот, е видно, че вмешателството в неговите основни права е обосновано поради приоритетния интерес на обществеността да има вследствие на това включване достъп до въпросната информация. Каталог: media -> documents documents -> Право на зачитане на личния и семейния живот documents -> Равенството в нормотворческата практика на Международната организация на труда documents -> Media information documents -> Бюлетин съдебна практика по documents -> Chevrolet Orlando внася ваканционната атмосфера на Флорида в класа на семейните автомобили documents -> Бюлетин съдебна практика по Изтегляне 456 Kb. Сподели с приятели:
|