Резюме на основните публикации (период 2005-2012 г.)
Изтегляне 0.62 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- I. Peytcheva .
- I. Peytcheva
- Peytcheva , I .
| I. Peytcheva, M. Ovtcharova. 2006. The age and origin of the Chuchuliga and Rozino granites, Eastern Rhodopes. - Proc. Joint Conf. of Bulg. Geophysical and Geological Societies “Geosciences 2006”, 30 November – 1 December, Sofia, 213-216.
Чучулигинските и Розинските гранити сa внедрени в горната единица на Белоречкия метаморфен ядрен комплекс на Източните Родопи. Наличните K/Ar възрасти на мусковит от тези гранити са в интервала на ранния палеоген (42-39 Ma), но на базата на геоложки съображения те винаги са били считани за горнокредни. Ние представяме първите U/Pb възрасти на циркони от двата гранита. Възрастта на Чучулигинските гранити е определена по конкордантни циркони като 68.94 ± 0.40 Ma. Наличието на унаследено олово в цирконите от Розинския гранит е причина те да определят дискордия с възрасти по долно пресичане (информативна за времето на гранитообразуване) 68 ± 15 Ma и по горно пресичане (даващо информация за асимилирания материал) 482 ± 27 Ma. Sr изотопни характеристики на апатит от Чучулигинскя гранит (0.70616) и Hf изотопи на циркони от Чучулигинския и Розинския гранити (от +0.5 до +2.7) подсказват за генезис в резултат на фракциониране на мантийно-генерирана магма, придружено с асимилация на сравнително малък процент коров компонент от Родопския фундамент. Възрастта на Чучулигинският тип гранити, както и техните изотопни характеристики подсказват, че този магматизъм представлява продължение в Родопите на Горнокредния континентално-дъгов магматизъм от Средногорската зона. 60. Macheva, L., I. Peytcheva, A. von Quadt, N. Zidarov, E. Tarassova. 2006. Petrological, geochemical and isotope features of Lozen metagranite, Belasitza Mountain – evidence for widespread distribution of Ordovician metagranitoids in the Serbo-Macedonian Massif, SW Bulgaria. - Proc. Joint Conf. of Bulg. Geophysical and Geological Societies “Geosciences 2006”, 30 November – 1 December, Sofia, 209-212. Лозенските метагранити се разкриват в билните части и северните склонове на Беласица планина в ЮЗ България, южно от с.с. Габрене и Скрът. Оформят удължено в СЗ-ЮИ посока тяло с пластообразна форма и дебелина ~ 350 m. Вместено е между интензивно милонитизирани кианит-гранатови гнайсошисти и метабазити. Лозенските метагранити са средно- до едрозърнести, неравномерно деформирани скали с порфокластична по К-фелдшпат до равномернозърнеста текстура. В съответствие с това макроскопският им облик варира от слабо деформирани метагранити до очноивичести и ивичести гнайси. Характерна особеност на метагранитите е присъствието на дребнозърнести меланократни включения и биотитови шлири, които в интензивно деформираните учасъци са силно изтеглени по посока на минералната линейност. Минералният състав на Лозенските метагранити е представен от калиев фелдшпат, плагиоклаз, биотит, бяла слюда, кварц, апатит, циркон, рудни минерали. В близост с контакта с гнайсошистите присъства и гранат. От реликтовата магматична парагенеза са съхранени калиев фелдшпат, биотит, плагиоклаз. Последните два минерала са запазени главно като пойкилитни включения в калиевофелдшпатовите порфирокласти и показват характерните за магмени скали корозионни очертания. Микроструктурните особености на минералите, изграждащи метагранитите, дават приблизителна информация за температурните условия на метаморфизма, които са >500-550° C. Изследваните метагранити показват подчертано пералуминиев характер (ASI= 1.08-1.49, който кореспондира и с богатия на Аl състав на биотита. Въз основа на анализ на съотношенията на редките елементи в Лозенските метагранити може да се направи извода за техния преобладаващо коров, анатектичен произход. Чрез използване на прецизни локални изотопни методи (U-Pb ID-TIMS и in situ LA-ICP-MS) на отделни цирконови зърна е определена Ордовишка възраст на Лозенските метагранити (451.9 ± 1.3 Ma, ID-TIMS метод до или 462 ± 17 Ma, in situ LA-ICP-MS метод). Тези възрасти, както и теренните, петроложките и геохимичните изследвания показват единния произход и широкото разпространение на Ордовишки метагранитоиди, включени в различни тектонски единици на най-източните дялове на Сърбо-Македонския масив. 61. Von Quadt, A., S. Sarov, I. Peytcheva, E. Voynova, N. Petrov, K. Nedkova, K. Naydenov. 2006. Metamorphic rocks from northern parts of Central Rhodopes – conventional and in situ U-Pb zircon dating, isotope tracing and correlations. - Proc. Joint Conf. of Bulg. Geophysical and Geological Societies “Geosciences 2006”, 30 November – 1 December, Sofia, 225-228. Новото геоложко картиране на северните части от Родопите доведе до отделянето на нови единици или подединици (Саров и др, 2006ф). В настоящото изследване се представят U-Pb цирконови изотопно-геохроноложки и Hf изотопни данни за метаморфни скали от Тракийската и Бачково-Добралъшката единици. Осцилаторната магматична зоналност на цирконите и получените точни датировки свидетелстват за магматични протолити на Бачковските левкократни гнайси с Юрска възраст 153.5 ± 4.1 Ma. Предварителните данни за Добралъшките метагранити показват сходна възраст. И двата типа скали са с наложен Късноалпийски метаморфизъм при 55.9 ± 7.2 Ма. Следователно изотопно-геохроноложките данни подкрепят идеята, че двата вида скали принадлежат на една геоложка единица, обхващаща протолити със сходна възраст на образуване и метаморфизъм, редом със сходните структурни особености. Ортогнайсите и секущите амфиболити от района на Първенец, отнесени към Тракийската единица, показват възраст 330-340 Ma, която съвпада с времето на високостепенния метаморфизъм в Централното Средногорие (Carrigan et al., 2006). Този факт позволява корелилането им с фундамента на Централното Средногорие и предполага синметаморфно генериране на гранитните топилки. След допирането на Средногорския фундамент към Родопите, метагранитите заедно със секущите ги метагабра с възраст 302-312 Ма, са претърпели Късноалпийски метаморфизъм. 62. Georgiev, S., A. von Quadt, I. Peytcheva, P. Marchev, C. A. Heinrich. 2006. Eastern Srednogorie zone – new geochemical data for lateral zonation of magmatism. - Proc. Joint Conf. of Bulg. Geophysical and Geological Societies “Geosciences 2006”, 30 November – 1 December, Sofia, 197-200. Източно-Средногорската зона е част от пояса АБТС (Апусени-Банат-Тимок-Средногорие). Алпийският магматизмът в нея се отличва с голяма интензивност и разнообразие в сравнение с останалите части на АБТС. Въз основа най-вече на геохимичните особености на скалите в Източното Средногорие от юг на север могат да бъдат разграничени четири района: Странджа (С), Ямбол-Бургас (Я-Б), Северен Бургас (СБ) и Луда Камчия (ЛК). В настоящата работа обобщаваме наличната публикувана информация за състава на скалите и представяме графично нови данни за главните елементи и елементите-следи на нови 70 проби от четирите района. Резултатите показват, че скалите от всички зони имат субдукционен почерк. Съдържанието на калий и някои елементи-следи в скалите се увеличава от юг на север. Тази зоналност е нарушена в региона ЛК, който по своите геохимични характеристики е по-близък до Странджанския район. Допълнителни възрастови и изотопни определения са необходими за изграждане на геодинамичен модел за еволюцията на Източното Средногорие. 63. Dyulgerov, M., I. Peytcheva, А. von Quadt, Nedialkov, R. 2006. Source and age heterogeneities between the rocks of Lutzkan pluton. - Proc. Joint Conf. of Bulg. Geophysical and Geological Societies “Geosciences 2006”, 30 November – 1 December, Sofia, 177-180. Новите теренни, петролого-геохимични, U-Pb и Hf изотопни данни показаха различни възрасти и геохимични характеристики за диоритите и гранитоидите на Люцканския плутон (Трънски район, Западна България). Диоритите са с Камбрийска възраст (537 ± 1.7 Ma) и могат да се корелират със скалите на Струмската диоритова формация, разкриващи се по-широко южно от Трънския район. Диоритите показват Hf-цирконови стойности между +8.9 и +12.4, плоско разпределение на HREE, Nb-Ta и Ti негативни аномалии, калциево-алкална тенденция и леко обогатяване на LILE и LREE. Тези свойства на скалите предполагат субдукционна геодинамична обстановка на формиране. Гранитоидите са с Варистка възраст (334.1 ± 1.2Ma) и колизионни и/или постолизионни характеристики. Те показват повишени LILE/HFSE отношения, фракциониран тренд на REE, значителни съдържания на Th, U, K и Hf-цирконови стойности, предполагащи значително участие на корови материали при формирането им. 64. Tacheva, E., R. Nedialkov, I. Peytcheva. 2006. Magma mingling and mixing in Petrochan pluton (Western Balkan): preliminary field, petrological and geochemical evidence. - Proc. Joint Conf. of Bulg. Geophysical and Geological Societies “Geosciences 2006”, 30 November – 1 December, Sofia, 161-164. Петроханският плутон е I-тип пост-колизионен интрузив с калциево-алкален афинитет. Изграден е от габрови до гранитни скали с преобладаващо разпространение на киселите и средни разновидности. Плутонът е маталуминев по състав с повишени отношения Na/K. Мафични магматични включения (мafic magmatic enclaves - MME) са характерни за разкритията на плутона в района на с. Спанчевци. MME показват преходни състави между габровата и гранитна магма и варират предимно между диорити и Q- диорити. Те имат сходен състав до гранитите на Петроханския плутон, но с различна пропорция на главните скалообразуващи минерали. Иглестият апатит, удължените амфиболови кристали и плагиоклазовите включения с висок анортитов номер в акцесорния титанит вероятно са резултат от бързото изстиване на първичната гореща габрова магма. Предварителните полеви, петрографски и геохимични данни за включенията и основните видове скали свидетелстват за процеси на механично и химично смесване на магми (magma mingling and mixing), като базалтовата магма е интрудирана в ненапълно застинала гранитна „каша” в средно-горнокорови магмени камери. 65. Zidarov, N., E. Tarassova, I. Peytcheva, A. von Quadt, V. Andreichev, R. Titorenkova. 2006. Petrology, geochemistry and age dating of Skrut granitoids – new evidence for Lower Triassic magmatism in Belassitsa Mountain (SW Bulgaria). – Geologica Balkanica, 36, 1-2, 17-29. Скрътските гранитоиди се разкриват в западната част на Беласица планина в ЮЗ България. Интрузивните тела са внедрени в биотитови гнайси и слюдени шисти, които участват в сложна навлачна структура в рамките на Сърбко-Македонския масив. Главните скалообразуващи минерали на гранодиоритите са плагиоклаз, калиев фелдшпат, кварц и биотит, а акцесорните – апатит, аланит, епидот, циркон, титанит и гранат. Скалите са изпитали динамометаморфизъм и неравномерно проявена хидротермална промяна. По съдържание на K2O се отнасят към висококалиевата калциево-алкална магматична серия, а по ASI коефициент – към слабо пералуминевите гранитоиди. Магмата е била водонаситена и богата на REE. Кристализацията вероятно е протичала при налягания 11-11.5 kbar (присъствие на магматичен епидот) и в температурния интервал 800-600оС. Положителните стойности на Hf на циркона (от +0.4 до +3.5) предполагат островно-дъгова / окрайно-континентална обстановка на образуване на магмата Възрастта на гранитоидите 248.85 ±0.70 Ma е определена с конвенционален U-Pb метод по циркони. Регресионната права, построена по данни от Rb-Sr изотопен анализ на валови скали, отговаря по своя наклон на възраст 167.3±8.1 Ма и се интерпретира като линия на смесване, вероятно повлияна и от наложени процеси. Новите данни предполагат формиране на Скрътските гранитоиди през Долния Триас в резултат на екстензия и блоково разчленяване (рифтинг). Постметаморфното внедряване на гранитоидите определя Дотриаска възраст за високостепенния метаморфизъм в Беласица. 66. Kamenov, B., Y. Yanev, R. Nedialkov, R. Moritz, I. Peytcheva, A. V. Quadt, S. Stoykov, A. Zartova. 2006. Petrology of Late-Cretaceous island-arc ore-magmatic centers from Central Srednogorie, Bulgaria: magma evolution and paths. Geochem., mineral., petrol., 45, 39-77. Магматичните скали с Къснокредна възраст от Централното Средногорие в България показват забележими вариации в своята геохимия. Настоящото изследване е съсредоточено върху общите особености в пътищата на магматичната еволюция на няколко рудно-магматични центрове: Елаците, Челопеч, Медет, Асарел, Елшица и Капитан Димитриево, разглеждани като звена от един петроложки трансект, напречен на Средногорската вулканска дъга. Целият размах на съдържанията на SiO2 в скалите е голям (40-73%). Еволюцията от промеждутъчни към по-базични етапи е обща характеристика за повечето от центровете, но тя е усложнена от фракционна кристализация и смесване на магми. Преобладават високо-К калциево-алкална до шошонитова серия, като типична калциево- алкална серия се среща само в средата на трансекта. Геохимичните особености са типични за обогатен мантиен източник и са показателни за островнодъгова обстановка, свързана със субдукция. Степента на топене е оценена като малка за двата края на трансекта и по-висока – за централната му част. Магматичната дейност е започнала в северния край на трансекта преди 92,1 Ма и постепенно се е подмладявала, като е завършила на границите с Родопския масив преди 78 Ма. Началните отношения 87Sr/86Sri (0,704-0,706) предполагат, че топилките са генерирани в мантиен източник, видоизменен от добавка на корови материали. Анализите на оловни изотопи и стойностите ε-Hf са показателни за увеличаване на радиогенния компонент от север на юг. Предложен е “slab retreat” модел (изправяне и отдръпване на субдукционната зона) за да се обясни миграцията на магматичната дейност към жлеба (обратна на класическата миграция в островните дъги).
U-Pb-цирконово датиране на магматизма в Медет и Асарел предполага краткоживущи <1 Ma главни рудни фази. Всяко от двете находища се е образувало от свои магмени импулси, които могат да се различат в рамката на вероятната погрешност на анализите и прогресират (подмладяват се) на ЮЗ от 90.36 ± 0.48 Ma до 90.12 ± 0.36 в Медет и от 89.90 ± 0.26 Ma до 89.13 ± 0.28 Ма в Асарел. Геохимичните данни (вкл. изотопни) предполагат възможна обща горнокорова камера, тъй като магмените продукти са близки по възраст, както и по Hf-изотопни цирконови характеристики. Цирконовата унаследеност с Долнопалеозойска възраст и мантийни до корово-мантийни -Hf стойности подчертават ролята на MASH зоната (свързана с границата кора-мантия) при формирането на Горнокредната магма. Последователността на магматичните, хидротермални и тектонски събития от север на юг предпалагат една стабилна тектонска обстановка, но в мащаба на отделните магмени центрове рудообразуването е ставало през отделни различими във времето металогенни импулси и предполагат кратки тектонски събития. Промяната в тектонския режим от ССЗ-ЮЮИ към Е-З (транс)тензия по времето на формиране на находищата Медет и Асарел изглежда е благоприятствало отлагането на рудите, успоредно с останалите рудообразуващи фактори. 68. Von Quadt, A., I. Peytcheva, C. A. Heinrich, V. Cvetkovic, M. Banjesevic. 2007. Upper Cretaceous magmatic evolution and related Cu-Au mineralization in Bulgaria and Serbia. - In: Andrew, C. et al. (eds). Digging deeper. Proceedings of the Ninth Biennial SGA Meeting, Dublin, Ireland, 20-23 August, 861-864. Изследването представя и сравнява геологията, геохимията и геохронологията на Горнокредния магматизъм и рудните находища в Централното Средногорие (България) и Тимошкия район (Сърбия). U-Pb изотопно датиране по циркони на магмените скали, допълнено с публикуваните Ar-Ar и Re-Os данни за рудните находища, показват подмладяване от около 92 Ма на север (находище Елаците) до около 78 Ма на юг (безрудния Капитан-Димитриевски плутон). В Тимошкия район наличните данни показват начало на магматизма при 90-86.6 Ма (Първа магматична фаза) и неговото затихване при около 78-82 Ма (Трета магматична фаза). Промишлените Cu-Au минерализации в двата района са свързани със субвулкански комплекси и са датирани в интервала 92-86 Ма в България и предимно 86-84 Ма в Тимошката зона. Магматизмът и рудообразуването в отделните магматично-хидротермални комплекси по продължение на профилите са много по-кратко живущи. Липсата на минерализации във времевия интервал 86-78 Ма би могъл да се обясни с по-дълбоко еродираните среднокорови плутони, докато хидротермалните Cu-Au находища са свързани с плитки интрузии. В двата профила възрастовите изменения корелират с изотопен тренд на намалена корова контаминация на първоначално мантийно-генерираните магми. Възрастовият и геохимичният тренд се обясняват като резултат от отдръпване на косо субдуциращата се плоча. По-късно, в посока към жлеба, характеристиките на Кредния магматизъм се променят към по-корово повлияни, което може да е свързано с континенталната акреция от юг и старта на континенталната колизия. В Ридан-Креполинската зона в Сърбия субвулкански дацити са датирани на ~70 Ма, а в Родопите гранитоидните плутони на Рило-Западнородопския батолит и в Източните Родопи (Чучулига и Розино) показват U-Pb цирконови възрасти в интервала 67-70 Ма. Едновременно с това се сменя и стилът на минерализациите от Cu-Au към Pb-Zn-Cu и с по-ниски рудни количества, отколкото в Турон-Кониаските находища. 69. Kouzmanov, K., A. von Quadt, I. Peytcheva, C. R. Harris, C. A. Heinrich, E. Rosu, P. Ivascanu. 2007. Miocene magmatism and ore formation in the South Apuseni Mountains, Romania: New genetic and timing constraints. - In: Andrew, C. et al. (eds). Digging deeper. Proceedings of the Ninth Biennial SGA Meeting, Dublin, Ireland, 20-23 August, 865-868. Рудният район Южни Апусени в Румъния, наричан още „Златният четириъгълник”, вмества няколко от най-големите порфирни Cu-Au и епитермални Au-Ag жилни находища в Европа. Изследването представя първите прецизни U-Pb цирконови датировки на Миоценски магматични и хидротермални събития в централната (магматичен комплекс Барза) и северна (Роша Поени-Роша Монтана) част на района. В комплекса Барза са едни от най-интензивно минерализираните магматични структури в района, като минерализираните интрузии са пространствено свързани с едновременни безрудни субвулкански тела. Публикацията предлага геохимични и времеви рамки на порфирното рудообразуване (Валя Мори порфирно Cu-Au находище) в магматичния комплекс. Съседните находища Роша Поени и Роша Монтана (порфирно Cu-Au и епитермално Au-Ag находища, съответно) са разположени в северната част на „Златният четириъгълник” и са най-големите открити рудници в Южните Апусени. Роша Монтана е вместена в брекчи, ниско- до средносулфидизирана епитермална ситема, свързана с интензивна фреатомагматична активност поради плиткото вместване на дацитова домова структура. Находището Роша Поени, разположено на около 4 км СИ от Роша Монтана, е порфирна система с високосулфидизирана епитермална промяна. Заедно с наличните Ar-Ar данни новите резултати показват ясно, че двете находища принадлежат на отделни магматично-хидротермални системи, като порфирната система на Роша Поени е ~3 Ма по-млада от близкото епитермално находище Роша Монтана. 70. Wiesinger, M., F. Neubauer, I. Peytcheva, A. von Quadt, T. Berza. 2007. The Surduc pluton (Upper Cretaceous), Romania: significance for Banatite magmatism. - In: Andrew, C. et al. (eds). Digging deeper. Proceedings of the Ninth Biennial SGA Meeting, Dublin, Ireland, 20-23 August, 913-916. Плутонът Сурдук е част от калциево-алкалните интрузии на Горнокредните Банатити в Югоизточна Европа, като представлява висококалиева калциево-алкална серия с габро до сиено-диорит/ кварц-диоритови и сиенитови скали. Не са установени ясни геохимични различия между Сурдук 1 (С1) и Сурдук 2 (С2), което е аргумент за сходна изходна магма. Две прецизни U-Pb датировки на циркони от С1 и С2 показват възрасти 79.04±0.22 и 78.74±0.31 Ма, съответстващи на времето на внедряване на плутоните. 40Ar/39Ar биотитови възрасти 79 Ма (С1) и 72.5±0.4 Ма (С2) представляват време на охлаждане до ~300°С. Sr-Pb-Nd изотопна геохимия свидетелства за корово-мантиен източник на магмата, която вероятно е модифицирана от процеси на магмено смесване (mingling and mixing). Предлага се произход на интрузията Сурдук в пост-колизионна обстановка или в метасоматизираната литосфера над зоната на субдукция. 71. Neubauer, F., S. Borojevic-Sostaric, A. von Quadt, I. Peytcheva, G. Friedl, J. Genser, X. Zeng. 2005. Constraints on formation of Carlin-type deposits in Sichuan and Gansu Provinces, China. In: Mao, J. & Bierlein, F. P. (eds.): Mineral deposit research: Meeting the global challenge. Springer, Berlin – Heidelberg, 1251–1254. Изследвани са Карлин-тип златни находища сред и по границата на Триаския Сонгпан-Гарзе флиш и прилежащия район от СЗ Сичуан и южната провинция Гансу, Западен Китай. Полевите данни предполагат формиране на златните Карлин-тип находища във връзка късноорогенен калциево-алкален магматизъм. Резултатите от предварителните U-Pb анализи на единични циркони определят възраст 220 Ma за магматизма в находищата A’гюй и Дашуи. Внедряването на магмата вероятно е било свързано с регионалните деформации. Калцит от рудните асоциации е отложен от флуиди с ниска соленост и съдържание на Na+, Mg2+, K+ и Ca2+ при температури до 300 °C, вероятно при условия на кипене. 72. Peytcheva, I., A. von Quadt, K. Naydenov, S. Sarov, D. Dimov, E. Voinova. 2007. U-Pb zircon-xenotime-monazite dating and Hf-isotope tracing to distinguish Cretaceous and Paleogene granitoids in the Western Rhodopes and Rila Mountain. – Proc. Nat. conf. with intern. Participation of the Bulg. Geol. Soc. “Geosciences 2007”, 13-14 December, Sofia, 89-91. Комбинираното използване на U-Pb и хафниеви изотопни изследвания на циркони, ксенотими и монацити от гранитоидни скали от северната част на Рила и Западни Родопи показва наличие на Горнокредни протолити (70.77±0.09 Ma) в рамките на Рило-Западнородопския батолит, сходни по възраст с гранодиоритите от Белмекенското и Грънчаришкото тяло. Те са пресечени от Палеогенски гранитни жили, показващи близка възраст с Рилския гранит, датиран като 39.39±0.21 Ma. Късноалпийска тектоника (39–26 Ма) е довела до деформирането и на двата типа скали по зони на срязване – отседната Маришка зона и Бабек-Грашевската дислокация. 73. Von Quadt, A., I. Peytcheva, S. Georgiev, B. Reynolds. 2007. Inheritance and new growth of zircons from the Srednogorie Zone: evidence from in-situ Hf and U-Th-Pb isotope analyses. – Proc. Nat. conf. with intern. Participation of the Bulg. Geol. Soc. “Geosciences 2007”, 13-14 December, Sofia, 73-74. Развитието на значително подобрени in-situ техники за определяне на изотопния и елементен състав в магматично-зонални минерали революционизира подходите за изследвания в тази област. Статията представя примери с циркони от Средногорието, България, при изследването на които е използвана комбинация от in-situ техники. Цирконите са уникален минерал, който позвалява за различни зони на растеж или унаследеност да се получи както възрастова информация (U-Pb изотопно даиране), така и генетична информация (Lu-Hf изотопна система). Така в късната гранодиоритова дайка от находише Медет външните зони на изследваните циркони показват по-малко позитивни стойности за -Hf, които са индикация за постъпване на коров материал по време на кристализирането на цирконовите зърна. Циркони с унаследени стари ядра обикновено показват контрастни възрасти и -Hf характеристики. Напр. в гранодиорита от Полски градец новонарастналата Горнокредна магматична обвивка е с мантийнодоминирана позитивна стойност за -Hf, докато унаследеното Вариско ядро показва негативна стойност за -Hf, маркираща кристализация от корово генерирана магма. 74. Nedialkov, R., B. Platevoet, I. Peytcheva, A. von Quadt, V. Vangelova. 2007. Geochemistry and U-Pb zircon dating of the Mezdreya granitic pluton. – Proc. Nat. conf. with intern. Participation of the Bulg. Geol. Soc. “Geosciences 2007”, 13-14 December, Sofia, 101-102. Петролого-геохимичното изследване и геохроноложкото датиране на Мездрейския гранит, внедрен в нискометаморфните скали на Диабаз-филитоидния комплекс в Западна Стара планина показват, че е изграден от кварц-монцонити до гранити, често с големи розови финокристали от калиев фелдипат (до 2 cm). Скалите са калциево-алкални, мета- до пералуминиеви и често са с наложена алкална до пропилитова хидротермална промяна. Геохимичните им характеристики са близки до тези на островно-дъгови гранити. U-Pb цирконово датиране определя възрастта им като 307.03 ± 0.73 Ma. 75. Тачева, Е., Р. Недялков, И. Пейчева. 2007. Петрографска характеристика на спесaртитови дайки в района на Петроханския плутон. – Сборник резюмета на нац. конференция на БГД “Геонауки 2007”, София, 13-14 декември, 82-83. Обект на изследване са две спесартитови дайки, пресичащи Петроханския плутон в Западна Стара планина. Те са част от „Старопланинската калциево-алкална жилна формация”. Подобно на големите интрузивни тела и дайковата формация показва широко фациално разнообразие: диоритови и кварцдиоритови порфирити, гранодиоритови порфирити, сиенитпорфирити, плагиогранитпорфирити и гранитпорфирити. Спесартитовите дайки са подбрани, поради възможността да предоставят информация за изходната/първична магма на дайковия комплекс в района на Спанчевси и Бързия. Представена е минералого-петрографска информация за скалите, описани са главните и второстепенни минерали, както и акцесорните минерали. Изследваните спесартитови дайки са формирани от относително богати на вода магми с повишена натриева алкалност, като началото на кристализацията започва на относително голяма дълбочина (около 15 - 18 км за кристализацията на амфиболовите порфири). Геохимичните и петрографските им особености са близки до тези на габрата от Петроханския плутон и позволяват интерпретирането им като възможни подхранващи дайки. 76. Каталог: konkursi konkursi -> Природо-математическа гимназия „добри чинтулов” – сливен българия и втората световна война 1941- 1944 г konkursi -> Природо-математическа гимназия „добри чинтулов” – сливен синовете на сливен konkursi -> Природо-математическа гимназия „ добри чинтулов сливен трета пехотна балкано-дравска дивизия (доклад) konkursi -> Природо-математическа гимназия „добри чинтулов” – сливен ветерани от втората световна война konkursi -> Конкурс за заемане на академичната длъжност „Доцент по научната специалност по научна специалност „ konkursi -> Програма за развитие на селските райони 2007-2013г. Образец информация konkursi -> До Научното жури по процедурата за професор по История на държавата и правото konkursi -> Критерии за оценка на предложенията konkursi -> Добри чинтулов” – сливен втора световна война – жертви и разрушения в българия konkursi -> От проф д-р Благой Никитов Видин Изтегляне 0.62 Mb. Сподели с приятели:
|