Резюмета на публикациите на Доц. Емма Едмонд Кьолеян

Инфекциите на отделителната система са сред най-честите бактериални инфекции при хората, като жените в репродуктивната възраст страдат до 50 пъти по-често от мъжете и между 50 и 80% от тях са боледували от поне една инфекция на отделителната система през своя живот. Като цяло антибактериалната терапия е основателна при всяка симптомна инфекция на уринарния тракт и като отчитаме факта, че основния дял от уроинфекциите се лекуват в доболничната помощ следва да приемем, че именно там практически се разгръща стратегията за лечение на уроинфекциите. Изборът на антимикробен агент, неговата доза и продължителността на терапия зависят от това коя част на уринарния тракт е засегната, тежестта на инфекцията както и от наличието или не на усложняващи протичането фактори и тежестта на клиничната картина.

От лекуваните в Нефрологичен приемно-консултативен кабинет на МИ МВР 254 жени с цистит, при 97 е постигнато изкореняване на инфекцията при приложен кратък курс на лечение между 3 и 5 дни /средно 4,28 дни/ с флуорохинолони 57,0%, TMP-SMX 24,2%, беталактамни антибиотици 14,4%, други 4,4%. При останалите 157 са били налице повтарящи се инфекции наложили повторни антибактериални курсове, посткоитална профилактика в 27,1%, продължителна нискодозова терапия – 3% или лечение при първи симптоми на инфекцията – в 17,9%. При лекуваните болни с остър и обострен хроничен необструктивен пиелонефрит медикамент на избор са били флуорохинолоните – 87,6%, като средната продължителност на лечението е била 9,6 дни.

50. 
    А. Кьолеян Е. Медико-биологични научни проучвания с “двойствена употреба” – проблем, изискващ спешни действия. Стр. 52-53 в: Сборник Научни трудове на V Национален Конгрес по Клинична микробиология и инфектология на Българската Асоциация на Микробиолозите с международно участие, Пловдив, 19-22 април 2007. Част І. Пленарни доклади. БАМ, София, 2007
    

РЕЗЮМЕ

50. 
    Йовчевски П., Е. Кьолеян, Ж. Бонева. Как да предпазим болните с бъбречна недостатъчност от инфекции? МЕДИНФО, 2008, кн. 7, 20-22 (71НП)
    

Болните с бъбречна недостатъчност са предразположени към по-чести и по-тежко протичащи инфекции. Това произтича, както от някои нарушения на имунитета при тях, така и от често налагащите се инвазивни процедури и употреба на биологични продукти в хода на лечението им. За профилактика и навременно лечение на инфекциите при пациенти с хронична бъбречна недостатъчност се налагат някои специфични мерки, повечето от които са обект на амбулаторната практика. Тези мерки са разгледани и обобщени в настоящия обзор.

50. 
    Йовчевски П., Е. Кьолеян, Ж. Бонева, В. Младенова, Т. Анакиева, Р. Христов и Н. Лазов. Фактори, влияещи върху успеха на антибактериалната терапия на пиелонефрита в амбулаторната практика. Нефрология, хемодиализа и трансплантация, 14, 2008, кн. 1-2, 26-32 (72НП)
    

Инфекциите на уринарния тракт са сред най-често срещаните в клиничната практика и честа индикация за назначаване на антибактериална терапия. Проспективно са проучени 48 болни с пиелонефрит, лекувани амбулаторно в Нефрологичния кабинет на Медицинския институт на МВР. Диагнозата е поставена на база на клиничната картина и пълния обем от параклинични изследвания, прилагани в нефрологията, като при всички болни е идентифициран причинителят на инфекцията и е проследена урокултурата до една година след началото на лечението. Премахване на инфекцията е постигнато при 36 болни, а рецидиви и персистиране на бактериурия се наблюдава при 12 болни. Налице е статистически значима разлика във възрастта на болните, при които е постигнато негативиране на урокултурите – 59.3 + 16.8 години, за пациентите с персистираща бактериурия. Намерена е различна степен на ерадикация на инфекцията при болните с бъбречно-каменна болест (0.57) спрямо лицата без (0.78). Наличието на захарен диабет не променя резултатите от лечението. Степента на постигане на изкореняване на инфекцията е много по-висока при Escherichia coli инфекциите- 0.80, срещу 0.61 при друг причинител. Установен е значимо по-добър ефект от приложението на хинолони (0.82) като терапия на първи избор при уроинфекции, спрямо другите групи медикаменти (0.67).

50. 
    Йовчевски П., Е. Кьолеян, Ж. Бонева, Ш. Тете-Николова, Р. Христов и Н. Лазов. Спектър и антибактериална резистентост на причинителите на пиелонефрит при болни със захарен диабет. Български Медицински Журнал (БМЖ), vol. II, 2008, 3: 39-42 (73НП)
    

При болни със захарен диабет /ЗД/ честотата и тежестта на инфекциите на отделителната система е по-голяма, отколкото при не-диабетици. Ретроспективно са проучени 207 болни със ЗД тип 2 и хроничен пиелонефрит, лекувани стационарно в три тригодишни периода през интервал от пет години – 62 болни през 1989-1991 година, 75 болни през 1997-1999 г. и 70 болни през 2005-2007 г. В етиологичния спектър на инфекциите се регистрира известно намаляване на относителния дял на Escherichia coli за сметка на увеличаване на щамовете Pseudomonas spp. и Enterococcus spp. При E. coli се задържа високата резистентност към аминопеницилини, и през третия период се появяват 9,7% щамове, резистентни към комбинацията аминопеницилин/инхибитор. Резистентността към ацилуреидопеницилини се удвоява във всеки от периодите, достигайки 22 %; устойчивостта към цефалоспорини от трета генерация през 1997 – 1999 г възлиза на 5.7 %.. Изолираните резистентни към Ciprofloxacin щамове достигат в третия период много висок дял – 17,1%. Nitrofurantoin, първо средство на избор в Европейските препоръки при неусложнени уроинфекции, днес отново показва много добра активност спрямо ентеробактериите. Щамовете Enterobacteriaceae, произвеждащи широкоспектърни бета-лактамази (ESBL), от 0 % в началото на проучването, се увеличават до 6.6 % през 2005 – 2007 г, създаващо затруднения в терапията.

Among patients with diabetes mellitus /DM/ urinary tract infections are more common and more severe, than in non-diabetic patients. We studied retrospectively 205 patients with DM type 2 and chronic pyelonephritis, treated in the hospital during three three-year periods, each, five years apart from the other: 62 patients were treated between 1989 and 1991, 75 patients during 1997-1999 and 70 patients - 2005-2007. We found a small decrease in the relative rate of Escherichia coli as opposed to the increase of Pseudomonas spp. and Enterococcus spp in etiological spectrum of infections. In E. coli, a high resistance to aminopenicillins was maintained, while 9.7 % of strains resistant to aminopenicillins/inhibitor occurred during the third period. The resistance to acylureidopenicillins was doubled each period and reached 22 %; the resistance to cephalosporins of third generation during 1997 – 1999 was 5.7 %. The strains resistant to Ciprofloxacin reached very high rate – 17.1 % during the third period. Nitrofurantoin, first choice therapy for non-complicated urine-infections, according to the European guidelines, showed again a good activity against enterobacteriae, causing pyelonephritis in patients with diabetes mellitus. Fam. Enterobacteriaceae strains, producing extended-spectrum beta-lactamases, from 0 % at the beginning of study, increased to 6.6 % during the period from 2005 to 2007, presenting challenges to the therapy.

50. 
    Йовчевски П., Е. Кьолеян, Ж. Бонева, Ш. Тете-Николова, Р. Христов и Н. Лазов. Промяна в спектъра и антибактериалната резистентост на причинителите на пиелонефрит при болни със захарен диабет. Стр. 75-76 в Сборник научни трудове на VІ Национален конгрес по Клинична Микробиология и Инфектология на БАМ с международно участие; 3-6 април 2008, Пловдив, Част І. Пленарни доклади (74НП)
    

При болни със захарен диабет честотата и тежестта на инфекциите на отделителната система е по-голяма, отколкото при не-диабетици. Ретроспективно са проучени 207 болни със захарен диабет тип 2 и хроничен пиелонефрит, лекувани стационарно в три тригодишни периода през интервал от пет години – 62 болни през 1989-1991 година, 75 болни през 1997-1999 г. и 70 болни през 2005-2007 г. В етиологичния спектър на инфекциите се регистрира известно намаляване на относителния дял на Escherichia coli за сметка на увеличаване на щамовете Pseudomonas spp. и Enterococcus spp. При E. coli се задържа високата резистентност към аминопеницилини, и през третия период се появяват 9,7% щамове, резистентни към комбинацията аминопеницилин/инхибитор. Резистентността към ацилуреидопеницилини се удвоява във всеки от периодите, достигайки 22 %; устойчивостта към цефалоспорини от трета генерация през 1997 – 1999 г възлиза на 5.7 %.. Изолираните резистентни към Ciprofloxacin щамове достигат в третия период много висок относителен дял – 17,1%. Nitrofurantoin, първо средство на избор в Европейските препоръки при неусложнени уро-инфекции, днес отново показва много добра активност спрямо ентеробактериите, причинители на пиелонефрит при диабетеци. Щамовете Enterobacteriaceae, произвеждащи широко-спектърни бета-лактамази (ESBL), от 0 % в началото на проучването, се увеличават до 6.6 % през 2005 – 2007 г, създаващо затруднения в терапията.

50. 
    Кьолеян Е, Г Киров, Г Марков, Т. Анакиева, М Кондарев, Ш Тете, И Лозев, Б Мошев. Стратегия на прилагането на антибиотици в хирургична клиника. Стр 35-36 в: Сборник научни трудове на VІ Национален конгрес по Клинична Микробиология и Инфектология на БАМ с международно участие; 3-6 април 2008, Пловдив, Част І. Пленарни доклади (75НП)
    

Прилагането на антибиотици в Хирургична клиника се характеризира с две особености: решаващо значение за овладяването на инфекцията има хирургичната процедура, съчетано с подходяща антибиотична терапия; и прилагането на Антибиотичната профилактика в хирургията. Цел на настоящата работа е да фокусира върху подходите за рационалното използване на антибиотиците в хирургията.

50. 
    Кьолеян Е, Г Киров, Г Марков, Ш Тете, М Кондарев, Т Анакиева, И Недев, Д Везева, И Лозев, Б Мошев. Акцент върху актуални септични състояния в хирургията. Стр 33-34 в: Сборник научни трудове на VІ Национален конгрес по Клинична Микробиология и Инфектология на БАМ с международно участие; 3-6 април 2008, Пловдив, Част І. Пленарни доклади (76НП)
    

Септичните състояния в хирургията, въпреки напредъка в изясняване на патофизиологичните механизми, остават критични за овладяване. Цел на настоящата работа е да направи клинико-микробиологичен анализ на бактериемиите в Медицински институт – МВР за периода 2004 – 2007 г.

50. 
    Keuleyan E., P. Yovchevski, T. Anakieva, V. Mladenova, R. Hristov, N. Lazov. Towards more optimal antimicrobial therapy of pyelonephritis: Periodic audit followed by one year analysis. Problems of infectious and parasitic diseases. Vol. 36, 2008, 2: 23-25 (77НП)
    

An audit of antibiotic prescriptions is a contemporary tool in the assessment of antibiotic policies. The objective of this work is to analyze the antimicrobial treatment of pyelonephritis in 2005 at Nephrology Ward of our hospital following analysis and feedback from 3-month audits undertaken 2003, 2004, and 2005. Appropriateness of treatment was assessed with regard to microbiology results, clinical outcome, adherence to hospital antibiotic policy and national guidelines. Among 106 patients with pyelonephritis, the most frequent pathogens in community acquired uncomplicated pyelonephritis (CAUP) were: Escherichia coli - 67.9%, Klebsiella spp - 11.5%, Enterococci 5.7%. In complicated pyelonephritis (CP) the etiology included: E. coli - 36.7%, Pseudomonas spp - 27.3%, microbial associations of two uropathogens – 31.1%, from: Enterococcus, Enterobacter, Proteus, Klebsiella, Candida spp. Typically, for the treatment of CAUP, I.V. fluoroquinolon (FQ) for 2-10 days (d) was sequenced to P.O. FQ for 0-8 d, – 39.8%; the other choices represented: aminoglycosides – 28.2%; broad-spectrum cephalosporins – 19.2%, amoxicillin/clavulanate - 8.9%, others – 3.9%. For empiric therapy of CP and/or hospital-acquired pyelonephritis (HAP), I.V. FQ or aminoglycosides were prescribed (in absence of specific reasons for another medication). Antimicrobial combinations were used in uro-sepsis or in haemodynamic instability – 4.7 %. While in most cases of CAUP favorable results were obtained, the management of CP and HAP was a challenge due to antibiotic resistance to the first and second line antibiotics and underlying disease. Emergence of ESBL among Enterobacteriaceae (7 patients) and polyresistance in P. aeruginosa, incl. penems (4 patients) was of special concern. The successful treatment needed combined effective antimicrobial therapy and management of abnormalities. In conclusion, the antibiotic therapy of pyelonephritis was evaluated as appropriate, due to good clinical and microbiological results, accepted conclusions from the previous audits, and adherence to the hospital guidelines. The problems seen were related to the emerging antimicrobial resistance (use of reserve and expensive antibiotics) and the managing of complicating conditions.

50. 
    Попов Д, Е. Кьолеян. Антибиотично лечение и човешко поведение. Стр 25-29 в: Сборник научни трудове на VІ Национален конгрес по Клинична Микробиология и Инфектология на БАМ с международно участие; 3-6 април 2008, Пловдив, Част І. Пленарни доклади (78НП)
    

Антибиотиците са наричани „Чудодейните лекарства на 21-ви век”. Почти 90 години след откриването на пеницилина и 70 години след въвеждането на сулфонамидите, се очертават три проблема: нарастване на употребата на антибиотици, нарастване на резистентността на причинителите, и все-по-малък брой нови антибиотични молекули през последните десетилетия.

Една от причините за нарастваща резистентност, компроментирана клинична ефективност и оскъпяване на лечението, е непридържането към предписаното антибиотично лечение (липса на комплаянс). Огромната част от антибиотичните прескрипции в света (до 95%) са в амбулаторната практика, където последният проблем е от изключително значение.

Резултатите от най-мащабното проучване COMPLAY, 2006, проведено в 11 страни в Европа, Азия и Америка, показват отсъствие на комплаянс до 44%, и то в най активната възрастнова група – от 18 до 29 години.

Направен е преглед на основните прояви на непридържане към предписаното антибиотично лечение, най-честите причини за тях, и на възможните препоръки за преодоляване на проблема.

Заключението е, че непридържането към предписаното антибиотично лечение води до: клинична неефективност, развитие на резистентност вследствие субоптималните дози и оскъпяване на лечението. Съобразяването с този фактор при изписване на антибиотици в амбулаторната линия трябва да излезе на преден план! Необходима е национална програма за проучване на комплаянса при амбулаторното антибиотично лечение у нас, и изработване на препоръки за придържане към предписаното антибиотично лечение.

50. 
    Дарданов Д., Г. Киров, Б. Мошев, И. Лозев, Д. Тодоров, Е. Кьолеян. Лечение на хронични инфектирани рани на долните крайници –с. 94 – 101 в: Д. Дамянов (ред). Раневи усложнения – инфектирани рани, атонични рани, келоид, принципи на хирургично лечение. 2009, СУБ. (79НП)
    

Цел на настоящето проучване е да представим и анализираме резултатите от комплексното лечение на хроничните инфектирани рани на долните крайници в Клиниката по Хирургия на МИ – МВР за период от 1 година. Амбулаторно са лекувани 10 и стационарно – 46 пациента: (57.2 % с Диабетно стъпало, 19.6 % с ХАНК, 17.8 % с венозна недостатъчност и по 1.8 % - други 3 диагнози. При 62.8 % от пациентите бяха изолирани 2 и повече микроорганизми (водещи бяха S. aureus, E. faecalis, представители от Сем. Enterobacteriaceae - причинители на инфекции. Антибиотиците прилагахме според антибиограмата, системно, за да се предотврати последваща ампутация или друго усложнение, особено при пациентите с диабет. Най-честите оперативни процедури бяха некректомия и дебридман. Към момента на изписването при 22 % от хоспитализираните болни раните заздравяха първично, а останалите се изписаха със заздравяващи рани без данни за инфекция. Задължително, според нас, трябва да бъде микробиологичното изследване, преди започване на антибиотичната терапия, тъй като при хроничните инфекции на първо място стои справянето с инфекцията, и на второ – идентифицирането и повлияването на локалните и системни фактори, довели до заболяването.

50. 
    Кьолеян Е., Г. Киров, Т. Анакиева, Б. Мошев, Ш. Тетева, И. Лозев, Й. Терзийски, М. Валентинова, М. Кондарев, Д. Дарданов, К. Колев, И. Хлебарова. Антибиотична стратегия при инфектирани рани в условията на нарастваща антибиотична резистентност. с. 102 – 110 в: Д. Дамянов (ред). Раневи усложнения – инфектирани рани, атонични рани, келоид, принципи на хирургично лечение. 2009, СУБ. (80НП)
    

Антибиотичната терапия е съществен компонент в лечението на инфекцията на хирургични рани, допринасящ за възстановяване на здравето на пациента и може да бъде живото-спасяваща. Макар широкият арсенал от антимикробни средства теоретично да покрива лечението на инфекции, причинени от Грам-положителни-, Грам-отрицателни- микроорганизми, вкл. анаероби и гъбички, при леглото на болния, положението е различно, във връзка с непрекъснато нарастващата антибиотична резистентност. Цели на настоящата работа бяха: - да се идентифицират проблемните антибиотично-устойчиви причинители на инфекции в Клиника по Хирургия, Медицински институт (МИ)-МВР за три-годишен период (2006 – 2008 г), - да се анализира използването на антибиотици, - да се направят изводи относно проблемната антибиотична резистентност и дали тя налага промени в антибиотичната политика. Резултатите показаха, че проблемните антибиотично-устойчиви микроорганизми са: MRSA, ESBL-продуциращи Enterobacteriaceae и полирезистентните P. aeruginosa. Антибиотичната консумация е висока, макар да е съпоставима с други болнични заведения. Установените високи нива на антибиотична резистентност указват за необходимост от промяна на антибиотичната политика: изработване на нови препоръки за емпирична антибиотична терапия, съобразяване на антибиотичната профилактика и терапията на хирургичните инфекции.

50. 
    Кьолеян Е., Д. Раев. Бактериемии и инфекциозни ендокардити със Staphylococcus aureus – предизвикателство в съвременната медицина. Българска кардиология, ХV, 2009, 4: 19-27 (81НП)
    

Цел на настоящия литературен обзор е да направи сравнителен преглед на съвременните публикации, посветени на бактериемии и инфекциозни ендокардити, причинени от Staphylococcus aureus и го съпостави с нашия опит. Известно е, че през последните години се наблюдава нарастване на случаите на инфекции със S. aureus. Отбелязва се тенденция за нарастване на инфекциите, причинени от methicillin-устойчиви S. aureus (MRSA). Системните инфекции със S. aureus се характеризират с тежко протичане и метастатично дисеминиране. Вторичните огнища на инфекция се диагностицират рядко и са проблемни за ерадикиране. Инфекциите с MRSA са особено трудни за овладяване и се характеризират с по-висок леталитет. Дискутират се резултати от рандомизирани клинични проучвания, показващи случаи на неуспех на терапия с vancomycin, доскоро разглеждан като “златен стандарт”. Обсъждат се съвременните препоръки за лечение на стафилококовите бактериемии и ендокардити.

50. 
    Keuleyan E., D. Popov, E. Bachiyska, T. Anakieva, Sh. Tete. Containment of tuberculosis in prisons – a keypoint of a global policy. Probl Infect Parasit Dis, 37, 2009, 1: 29-31 (82НП)
    

Prisons play a crucial role in epidemiology of tuberculosis (TB): an air-born infection, with a higher prevalence among lower socio-economical strata, HIV-infected and addicts. Conditions in prisons, incl. overcrowding, facilitate the spread of disease to other prisoners, personnel and visitors. Relative rate of MDR- and XDR- TB, and the conversion of latent TB to an active, is much higher than in society. Released prisoners before the accomplishment of treatment become a source of TB in the society.

In Bulgaria the legislation for TB-care in prisons is acting since 2003 and the National Program for Prevention and Control of TB (supported by the WHO, EuroTB, ECDC and the Global Fund), was accepted in 2007.

The item 4 under the Action Plan focuses on prisons, aiming at identification of TB cases, strengthening the infrastructure of hospitals and medical centers with the prisons. Another important goals are the delivering of modern medical apparatus, the associating of Healthcare sector and facilities of the Ministry of Justice to the information TB system, and the building of an equip to plan, coordinate, manage and control these activities.

The control of TB in prisons is difficult and complex. It requires a prompt identification of disease upon the entrance (screening), isolation, treatment (DOTS) and control of cases upon release out of prison. Microbiology diagnosis should be as rapid as possible, through real-time PCR, FISH diagnostic and other contemporary methods, incl. for susceptibility testing. The questions regarding the Infection Control in prisons are open: new or renovating facilities are required, with negative ventilation (Air-born Infection Isolation Rooms), air-born personal protective equipment (such as N95 respirators) etc. Care should be taken for the health of guards, the medical personnel and to the environment. The total program in prisons will require much more organization, education, coordination, ensuring appropriately trained staff.

50. 
    Keuleyan E., K. Kirilov, S. Tete, E. Goshev, T. Anakieva, D. Raev. Evaluation of bacteremia and infective endocarditis in a tertiary hospital –Probl Infect Parasit Dis, 37, 2009, 2: 37-40 (83НП)
    

Sepsis and Infective Endocarditis remain a challenge despite the progress in medicine. The aim of this study is to evaluate the cases of bacteremia at a 350-bed hospital in Sofia, Bulgaria, from 2006 to 2008.

A retrospective analysis was performed using definition of CDC and Duke’s criteria. Blood-cultures were performed in a Bactec 9050, BD; microorganisms were identified by API, BioMerieux, and Crystal, BD. Antimicrobial susceptibility was according to the CLSI.

During the 3-year period, 355 patients had clinically significant bacteremia. Six of them, men, mean age 52, had IE, left-sided (in two – of prostetic valve); caused by S. aureus and E. faecalis. Patients were treated with antibiotics with proven susceptibility, according to the ASA guidelines: they improved; 2 of them needed urgent surgery. Bacteremia was nosocomial in 48 %. Gram-negative microorganisms predominated: 61 E. coli, 71 other Enterobacteriaceae, 58 non-fermenters. Top Gram-positive microorganisms were: 57 S. aureus, 108 CoNS, and 23 enterococci. Antimicrobial resistance showed a trend to increase, the rate of MRSA was 12 % in 2006 and rose to 50 % in 2008; there were not VRE, however, the production of ESBL by E. coli rose from 18 to 25 % and the multi-drug resistant strains of P. aeruginosa and A. baumannii emerged. The relative rate of patients with bacteremia and severe sepsis increased, too.

The study showed an increase of patients with bactereia, together with an increase in problem antibiotic resistance, which is challenging to the therapy.

50. 
    Keuleyan E., T. Anakieva, Sh. Tete. Emerging antibiotic resistance and the therapy of urinary tract infections. Probl Infect Parasit Dis, 37, 2009, 1: 36-38 (84НП)
    

The aim of this work was: 1.) to survey the resistance of most frequent pathogens, 2.) to analyze the antibiotic usage and 3.) to evaluate the current antibiotic therapy for urinary tract infections (UTI). Methods: Study design: A retrospective 3-year analysis (2003 – 2005) of the etiologic structure of UTI and antimicrobial resistance. Microbiology was performed according to the Manual of Clinical Bacteriology, ASM, 2003; Antimicrobial susceptibility testing was done according to the CLSI. Antibiotic usage was calculated in DDD/100 patient/day (ABC Antibiotic Calc, D. Monnet). Results. E. coli strains (2193), CoNS (510), K. pneumoniae (417), P. aeruginosa (304), Enterococcus spp (300), Proteus spp (241) and Enterobacter spp (155) represented the most frequent pathogens during the study period. The following rates of resistance to ciprofloxacin and co-trimoxazole (usual agents in the empiric therapy for UTI) were registered in 2005: 22 % and 27 % in E. coli, 27 % and 31 % in K. pneumoniae, 5 % and 28 % in Proteus spp and 20 % and 40 % in Enterobacter spp respectively. ESBL-producing strains of Enterobacteriaceae emerged and accounted for 2003, 2004 and 2005 for 2 %, 3 % and 6 % of E. coli, while for 15%, 20 % and 17 % of K. pneumoniae. Poly-resistant P. aeruginosa strains exhibited resistance to the most useful antibiotics: amikacin (from 41 % to 50 %), ceftazidime (38 % to 53 %), ciprofloxacin (28 % - 58 %), carbapenems (3 % to 10 %). During the last 5 years ceftriaxone, recommended by the national UTI guidelines, was used widely for complicated UTI; cephalosporins of 3^rd generation accounted for 33 % of this hospital cephalosporins usage (13- to 17.4 DDD/100 patient/day) and total antibiotic consumption was 45.9-, 42.8- and 46.2 DDD/100 patient/day for the last 3 years. Conclusions: A re-evaluation of cephalosporins of 3^rd generation use is needed, because of the rapid emergence and dissemination of ESBL-producing Enterobacteriaceae strains. The problem of poly-resistant P. aeuginosa requires special and complex attention (therapeutic and Infection control).

50. 
    Валентинова М, Кьолеян Е, Кантарджиев Т, Тете Ш. Скрининг за фекално носителство на ESBL - продуциращи щамове от сем. Enterobacteriaceae. Нозокомиални инфекции, том 7, 2010, бр. 1-2, 73-81 (85НП)
    

In recent years, the frequency of ESBL-producing Enterobacteriaceae is growing both in hospitals and the community. The aim of our work was to study the faecal carriage of ESBL-producers in patients admitted to the risk departments of our hospital. Study design: a 6-month screening (from January to June 2010) of rectal swabs and analysis of data from the historic anamnesis of patients with an emphasis on the risk factors. Microbiological methods: Isolation of ESBL-producers on Levin with 2 mg/L ceftazidime; Identification with routine methods, panels API 20E (bioMerieux, France) and Crystal NE (BD, USA); Antibiotic susceptibility performed by disk diffusion method (CLSI); ESBL production screened by the double-disk diffusion (by V. Jarlier) and CLSI double-disk ESBL confirmatory method. Statistics: X2, SPSS 11.0. Results. The screening was performed in 443 patients: from Surgery (174), Nephrology (116), Urology (85) and Endocrinology (58). A total of 58 strains Enterobacteriaceae ESBLproducers were isolated. The species distribution was as follows: E. coli – 39, K. Pneumoniae – 14, P. mirabilis – 3, E. cloacae –1 and Е. аerogenes – 1. Analysis of patients’ anamnesis data showed, that invasive urology manipulations, recent hospitalization, recent antibiotic treatment, severe disease, co-morbidity and an advanced age were the most important risk factors for the faecal carriage. In conclusion, during the 6-month study for faecal carriage based on the screening of 433 patients admitted to the risk departments, we have encountered ESBL-producing Enterobacteriaceae in 13,1% of the cases, which is higher than in other similar European studies. Urgent measures (antibiotic restriction and infection control) should be undertaken to control

the ESBL-producers.

50. 
    Йовчевски П., Е. Кьолеян, Н. Смилов, Ж. Бонева, Т. Анакиева, Ш. Тете-Николова, Р. Христов и Н. Лазов. ESBL - инфекциите в нефрологичната практика: четиригодишно проспективно проучване. Нефрология, хемодиализа и трансплантация, 16, 2010, 1: .10-15 (86НП)
    

Полирезистентните уроинфекции са сериозен проблем за нефрологичната практика. Настоящето четиригодишно проспективно проучване имаше за цел да установи честотата на уроинфекциите, причинени от продуциращи широкоспектърни бета-лактамази (ESBL) щамове и потенциалните рискови фактори за тяхното развитие. Обработени са данните за 125 болни с ESBL-инфекции на отделителната система, лекувани в Нефрологично отделение и Нефрологичен приемно-консултативен кабинет на института. От тях 118 (94.4 %) са били подложени поне на една инвазивна урологична процедура – най-често уретрална катетризация. По-голямата част от болните – 70.1 % са били третирани с поне един широкоспектърен бета-лактамен антибиотик преди установяване на ESBL-уроинфекцията. За проучения четири-годишен период честотата на тези инфекции се е удвоила. Най-голяма е честотата на изолиране на ESBL-продуциращи щамове Escherichia coli - 61 %, следвани от Klebsiella pneumoniae - 19 %, Citrobacter freundii - 11 %, други причинители – 9 %. Освен към бета-лактамни антибиотици, установихме висока и нарастваща резистентност към Sulfamethoxazole/Trimethoprim, Gentamicin, Levofloxacin. Всички щамове са чувствителни на Imipenem, а над 2/3 на Cephoperazone/Sulbactam и Piperacillin/ Tazobactam. Подобрява се чувствителността към Nitrofurantoin. Тъй като основната част от болните са развили инфекцията след урологични манипулации, е необходимо подобряването на мерките за асептика и антисептика при манипулации на долния уринарен тракт, както и скриниране на пациентите, лекувани в „рискови” за развитие на ESBL-инфекции отделения, особено в случаите, когато са били подложени на катетризации или други инвазивни урологични манипулации. Належащо е ограничаването на употребата на бета-лактамни антибиотици, и по-специално на второ- и трето-генерационни цефалоспорини.

50. 
    Кьолеян E. Биологична сигурност – проблеми и политики, с. 368-389 в Д. Йончев, Н. Бехар, В. Станков (ред).Сборник „Научно-практическа конференция на тема „Стратегии и политики на сигурност” . Част ІІ.” Стратегии в сигурността и отбраната”. „Политики на сигурност и обществен ред”, 9 април 2010 г, София. Изд. Балкански форум по сигурността, София, 2010 (87НП)
    

Задача на настоящата статия е да направи преглед на биологичните рискове и статегиите и политиките за противопоставянето им на съвременния етап. Според международните експерти, четири са основните биологични рискове: тежките епидемични инфекциозни болести; рисковете, свързани при работа с инфекциозните причинители в микробиологичните лаборатории; медико-биологичните научни проучвания с „двойствена употреба”; биологичното оръжие и биотероризма.

50. 
    Кьолеян Е., Б. Мошев, И. Хлебарова, Г. Киров, И. Лозев, Т. Анакиева, Ш. Тетева Хирургична инфекция и антибиотична политика, Инфектология, XLVII, 2010, 1, 12-17 (88НП)